Р Е Ш Е Н И Е
Номер ….
25.02.2021 г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 03.02 Година 2021
в публичното заседание, в следния
състав:
Председател: РУМЯНА БОНЧЕВА
Членове: 1. ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
2. ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Стойка Иванова,
като разгледа докладваното от
съдията - докладчик ТРИФОН МИНЧЕВ въззивно
търговско дело № 1586 по описа за 2020 година, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.
258 от ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба на ЗАД „Д.“ АД
против решение № 260001 от 03.09.2020
г., постановено по гр.д. №
76/2020г. по описа на Районен съд – гр.Р.,
с което застрахователят е осъден да заплати на К. М.И. сумата от 860,44 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по застрахователна полица
BG/30/119000321829/31.01.2019 г. за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за настъпилите увреждания на собствения му лек
автомобил марка Хонда, модел Акорд, с рег. № СТ 3582 РА, вследствие на ПТП на
30.03.2019 г., ведно със законната лихва от 08.08.2019 г. до окончателното
погасяване на задължението, като е отхвърлен иска за главницата за разликата
над присъдените 860,44 лв. до пълния предявен размер от 1822,00 лв. и искането
за законна лихва за периода от 30.03.2019 г. до 07.08.2019 г. като
неоснователни;
- сумата от 321,61 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне и предявяване
на застрахователна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди от ПТП на 30.03.2019 г., ведно със законната
лихва от 08.08.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, като е
отхвърлен иска за главницата за разликата над присъдените 321,61 лв. до пълния
предявен размер от 1000,00 лв. и искането за законна лихва за периода от
19.04.2019 г. до 07.08.2019 г. като неоснователни;
- сумата от 15000,00
лв., представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица
BG/30/119000321829/31.01.2019 г. за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за причинени неимуществени вреди от ПТП на
30.03.2019 г., под формата на болки, страдания, стрес и заекване, ведно със
законната лихва от 08.08.2019 г. до окончателното погасяване на задължението,
като е отхвърлен иска за главницата за разликата над присъдените 15000,00 лв.
до пълния предявен размер от 20000,00 лв. и искането за законна лихва за
периода от 30.03.2019 г. до 07.08.2019 г. като неоснователни. Със същото
решение е отхвърлен изцяло иска за заплащане на сумата от 1500 лв., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение по ДП № 327ЗМ-62/2019 г. на РУ-Р., ведно
със законната лихва от 30.03.2019 г. до окончателното погасяване на
задължението. Присъдени са и разноските поделото. Жалбата касае решението
относно горницата над 2000 лв. до пълния размер от 15 000 лв., които
дружеството е осъдено да заплати, а именно за 13 000 лв. от 08.08.2019г.,
както и законната лихва върху 13 000 лв. от 08.08.2019г. до окончателното
погасяване на задължението, а също така и сумата от 3 050,44 лв. съдебни
разноски, съразмерно с уважените искове. Представени са заверени копия от
преводно нареждане и са изложени подробни съображения. В тази част се излагат
съображения, че решението е незаконосъобразно и неправилно и не е съобразено с
принципа за справедливост при определяне на обезщетението. Направено е искане
да се отмени решението в обжалваната част и вместо него да се постанови
решение, с което да се отхвърли предявения от К.М.И. осъдителен иск за
разликата над 2000 лв., а в условията на евентуалност да се намали размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди и съответните размери на
присъдените разноски, включително адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Претендират се разноските пред въззивната инстанция.
В законния срок е
постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия К.М.И. чрез пълномощника му.
Изложени са подробни съображения и е взето становище във връзка с направените
във въззивната жалба оплаквания. Направено е искане да се отхвърли въззивната
жалба и да се потвърди първоинстанционното решение.
Становище от третото
лице - помагач И.Х.И.
не е постъпило.
Въззивният съд след като обсъди
установените по делото обстоятелства, намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ
вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД..
Видно от НОХД № 317/2019 г. на РС-Р., с протоколно определение от 02.12.2019 г. е
одобрено постигнато споразумение между РП-Р. и третото лице-помагач И.Х.И. в
качеството му на подсъдим, с което И.Х.И. е признат за виновен в това, че на
30.03.2019 г. на път SZR1154, км.10+400 в
землището на община Р., управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № СТ1061СМ,
след употреба на наркотични вещества – марихуана, амфетамин и метамфетамин,
установено с техническо средство DRAGER DRUG CHECK 3000, № ARLF-0361,
за което на основание чл. 343б, ал. 3 НК във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е
осъден на три месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 НК е
отложено с изпитателен срок от 3 години, на основание чл. 343г НК е лишен от
право да управлява МПС за срок от 1 година.
За установяване на
механизма на ПТП е прието заключение на САТЕ от което се установява, че
техническа причина за настъпване на ПТП е навлизането на лекия автомобил
Фолксваген Голф в лентата за насрещно движение при наличие на насрещно движещо
се МПС – в случая управляваната от ищеца Хонда. Като механизъм в заключението е
посочено, че на 30.03.2019 г. около 19,50 часа в условията на нощна видимост,
по сух дребнозърнест асфалт, на общински път IV клас
1154 от с. З. към с. К., км.10+400, на
Страните не спорят, че със
Застрахователна претенция ищецът К.М.И., чрез адв. М.Т., е поискал писмено от
ответното дружество заплащането на застрахователно обезщетение по повод на
настъпилото ПТП на 30.03.2019 г. като ответното дружество отказал изплащане на
исканото застрахователно обезщетение по образувана щета № 0801-001765/2019-02.
Съответно е представено от ответното дружество и прието като писмено
доказателство по делото преводно нареждане от 08.08.2019 г., с което ответното
застрахователно дружество е превело по сметка на адв. М.Т. сумата от 5118,56
лв. с посочено основание 0801.001765/2019.01, което е номерът на щетата. Няма
спор между страните, че това заплатено застрахователно обезщетение касае
покриване на материални щети по лекия автомобил на ищеца вследствие на ПТП-то.
По делото е прието заключение на СОЕ
от което се установява, че към момента на ПТП автомобилът Хонда Акорд на ищеца
е бил на 14 години и 8 месеца. Разходите за подмяна на повредените
едрогабаритни елементи по автомобила и другите разходи за възстановяването му
по средно пазарни цени за ремонт в гр. С.З. възлиза на 10 223 лв. Разходите за
подмяна на едрогабаритните части с алтернативни части и другите разходи за
възстановяването му по средно пазарни цени за ремонт в гр. С.З. възлиза на 8381
лв. Съответно се установява, че пазарната стойност на автомобила към датата на
ПТП е в размер на 7 079 лв. Разходите, изчислени по реда на Наредба №
24/08.03.2006 г. възлиза в размер на 8 203 лв. Вещото лице е посочило, че по
всички възможни начини на изчисление на щетите по автомобила, същите възлизат
на стойност по-голяма от пазарната му стойност, което води до еднозначен извод
за наличие на тотална щета в който случай меродавна е пазарната му цена.
Максималната цена при изкупуване на автомобила на пазара за вторични суровини с
отчитане на масата на автомобила и разновидностите от благородни метали за
съответния модел и клас е около 600 лв., а остатъчната стойност на запазените
части, при реализация на пазара като авточасти втора употреба възлиза около
1100 лв. и представлява около 15,5 % от пазарната стойност на автомобила към
датата на ПТП.
По делото е прието
заключение на логопедична експертиза от което се установява, че вещото лице е
констатирало говорен дефект при произношение на звук Р, като е налице увуларен
ротацизъм, както и прозодично нарушение на речта – заекване с преобладаващи
клонични спазми в умерена степен, засилващи се при емоционални преживявания.
Вещото лице посочва, че в случая се касае за невротичен механизъм за развитие
на патологията, вследствие на прекарана психологическа травма.
В тази връзка е прието и
заключение на комплексна психолого-психиатрична експертиза от което се
установява, че след ПТП на 30.03.2019 г. при ищецът се наблюдават клинични
данни за остра стресова реакция. В тази връзка напълно съвпада заключението на
логопедичната експертиза, че заекването е в следствие на стреса от преживяното
по време на ПТП на 30.03.2019 г. От заключението е видно, че ищецът е преминал
няколко психотерапевтични сеанса, без медикаментозно лечение, за справяне със
Острата стресова реакция, обикновено продължаваща от няколко часа до няколко
дни.
Установява се от
показанията на свидетеля Р.И., че е помагала на ищеца в битовите нужди при къпане,
обличане и други, както и че ищецът плачел докато и казвал, че катастрофирал.
От нейните показания е видно, че ищецът го било страх и спал с нея 2-3 месеца,
било го страх да се качва в леки коли, като тя го превозвала, а той не искал да
шофира. След инцидента ищецът започнал да кара колело и много рядко шофирал
кола. Също така ищецът не можел да вдига тежко с наранената ръка.
Разпитан е като свидетел
и лицето М.С., който веднага след ПТП отишъл на място и видял състоянието на
ищеца, който бил насинен. Установява се от показанията му, че ищецът избягва да
кара кола след ПТП-то.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Настоящия
съдебен състав намира, че решението на първата инстанция е правилно и законосъобразно.
Настоящият състав споделя изцяло изводите на СтРС относно наличието на валидно
застрахователно правоотношение; деяние, противоправност на деянието, вина, причинна
връзка и вреди, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които са правилно,
изчерпателни и ясни.
По
възраженията на въззивника:
Според
въззивния съд, РРС е извършил правилна преценка на доказателствата по делото,
на база на които е формирал обосновано заключение относно размера на подлежащото
на заплащане застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в резултат
на настъпилото ПТП, следва да се определи по критерия за справедливост съгласно
чл.52 от ЗЗД на база преценка на конкретните обективно съществуващи
обстоятелства, установени по делото. Следва да се
отчетат причиненото телесно увреждане, интензитета му, влиянието му
върху личността на пострадалия, времето за възстановяване, изпитаните болки при
възникване на ПТП, на лечението и към настоящия момент, жизнеспособността на
пострадалия, нормативно определените лимити на застрахователните компании,
социално икономическите условия в страната, както и да се обсъдят всички
обстоятелства, имащи значение в конкретния случай. В конкретния случай в резултат
на ПТП на ищеца е причинено телесно увреждане – контузия на гръдния кош, на лявата ръка, линейно косо кръвонасядане по
гръдния кош, кръвонасядания по коремната стена и навяхване и разтягане на
лявата гривнена става, болезнени по своето естество както при причиняването им,
така и във възстановителния период, продължил физически около 15-20 дни.
Процесното ПТП се е отразило и на психическо и емоционално равновесие при
ищеца, ищецът е бил имобилизиран по отношение
на навехнатата гривнена става за 3 седмици по преценка на лекуващия лекар, като
гипсът бил свален на 30.04.2019г., което е станало на 30-ия ден след
поставянето му. СПЕ установява,
че след ПТП на 30.03.2019 г. при ищецът се наблюдават клинични данни за остра
стресова реакция. Към настоящия момент е налице производно от стреса заекване на ищеца. Или извода който се налага
е, че ищецът се е възстановил от физическите травми, но психологическата травма
е продължила много по - дълго и продължава и към настоящия момент.
Предвид горното съдът
намира, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Съдът, на осн. чл. 235, ал.3, във вр. с чл.377 от ГПК
съобрази факта, че в хода на настоящото производство ответникът преди депозирането
на въззивната жалба, на 23.09.2020 г. е заплатил на ищеца сумата от 1317,67 лв.
– обезщетение за претърпените от него имуществени вреди и сумата 2229,64 лв., обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди.
Предвид горното, предявения от ищеца иск за неимуществени
вреди следва да се отхвърли зa сумата до 2 000 лв. от присъдените 15 000 лв. както
и законна лихва върху сумата от 08.08.2019 г. до 23.09.2019 г. поради направено
в хода на делото плащане, като в останалата обжалвана част, както и в частта за
разноските, решението следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Следва да се отхвърли и иска за сумата от 860,44 лв. за настъпилите увреждания на лек
автомобил марка Хонда, модел Акорд, с рег. № СТ 3582 РА, вследствие на ПТП на 30.03.2019
г., ведно със законната лихва от
08.08.2019 г. до 23.09.2020 г., както сумата от 321,61 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение за изготвяне и предявяване на застрахователна претенция, ведно
със законната лихва от 08.08.2019 г. до 23.09.2020 г, поради плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора на въззиваемия следва да се да присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 2500 лв., съгласно представения по делото списък по
чл. 80 от ГПК. При определяне на
възнаграждението съдът се съобрази с обстоятелството, че ответникът е признал
част от иска след завеждане на делото, като е изплатил на ищеца част от
претендираните суми, поради което и по аргумент от противното на осн. чл. 78,
ал.2 ГПК, съдът счита, че следва да се присъди адвокатско възнаграждение
и върху тези суми.
С оглед цената на исковете,
настоящето въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
260001 от 03.09.2020 г., постановено по гр.д. № 76/2020г. по описа на
Районен съд – гр.Р. В ЧАСТТА В КОЯТО Е осъдено ЗАД „Д.“
АД, ЕИК ***, с адрес на управление гр. С., район ***, да заплати на К.М.И., ЕГН
**********, с адрес ***:
- сумата от 860,44 лв. (осемстотин и шестдесет лева и 44 ст.), представляваща
застрахователно обезщетение по застрахователна полица BG/30/119000321829/31.01.2019
г. за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
настъпилите увреждания на собствения му лек автомобил марка Хонда, модел Акорд,
с рег. № СТ 3582 РА, вследствие на ПТП на 30.03.2019 г., ведно със законната лихва от 08.08.2019 г. 23.09.2020
г.;
- сумата от 321,61 лв.
(триста двадесет и един лева и 61 ст.), представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за изготвяне и предявяване на застрахователна претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди
от ПТП на 30.03.2019 г., ведно със законната лихва от 08.08.2019 г. до 23.09.2020
г.,
- сумата до 2 000,00 лв.
(две хиляди лева), от присъдените 15 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по застрахователна полица BG/30/119000321829/31.01.2019
г. за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
причинени неимуществени вреди от ПТП на 30.03.2019 г., под формата на болки,
страдания, стрес и заекване, ведно със законната лихва от 08.08.2019 г. до 23.09.2020
г., като постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.М.И., ЕГН **********, с адрес *** против ЗАД Д.“ АД, вписано в търговския регистър при Агенция
по вписванията с ЕИК ***, с адрес на управление гр. С., район ***, искове с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432,
ал. 1 КЗ вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл.
86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, с които ищецът иска ответникът
да му заплати:
- сумата от 860,44 лв. (осемстотин и шестдесет лева и 44 ст.), представляваща
застрахователно обезщетение по застрахователна полица
BG/30/119000321829/31.01.2019 г. за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за настъпилите увреждания на собствения му лек
автомобил марка Хонда, модел Акорд, с рег. № СТ 3582 РА, вследствие на ПТП на
30.03.2019 г., ведно със законната
лихва от 08.08.2019 г. до окончателното погасяване на задължението;
- сумата от 321,61 лв.
(триста двадесет и един лева и 61 ст.), представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за изготвяне и предявяване на застрахователна претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди
от ПТП на 30.03.2019 г., ведно със законната лихва от 08.08.2019 г. до
окончателното погасяване на задължението,
- сумата до 2 000,00 лв.
(две хиляди лева), от присъдените 15 000 лв. представляваща
застрахователно обезщетение по застрахователна полица
BG/30/119000321829/31.01.2019 г. за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за причинени неимуществени вреди от ПТП на
30.03.2019 г., под формата на болки, страдания, стрес и заекване, ведно със
законната лихва от 08.08.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, поради
плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
260001 от 03.09.2020 г., постановено по гр.д. № 76/2020г. по описа на
Районен съд – гр.Р. в останалата
обжалвана част, с която е осъдено ЗАД Д.“ АД, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията
с ЕИК ***, с адрес на управление гр. С., район ***, да заплати на К.М.И., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл. 86, вр. чл.
84, ал. 3 ЗЗД, сумата над 2 000,00 лв. (две хиляди лева), до присъдените 15 000
лв., представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица
BG/30/119000321829/31.01.2019 г. за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за причинени неимуществени вреди от ПТП на
30.03.2019 г., под формата на болки, страдания, стрес и заекване, ведно със
законната лихва от 08.08.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, както
и в частта за разноските, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.“ АД,
вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ***, с адрес на
управление гр. С., район ***, да заплати на К.М.И., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 2500 лв. (две
хиляди петстотин лева), представляваща направените в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
трето лице – помагач на страната на ответника – И.Х.И., ЕГН **********, с адрес
***.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.