Р Е Ш Е Н И Е
№11/17.01.2020
г., гр. П.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в открито съдебно заседание, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
при участието на секретаря Виолета
Боева, като разгледа докладваното от съдията т.д.№34/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Настоящото производство е образувано по искова
молба, подадена от Д.Ц.Е. с ЕГН **********, с адрес: *** и В.Ц.Е. с ЕГН с **********, с адрес: *** чрез адв.
Я.Я. от САК със съдебен адрес:*** против ЗАД „Армеец“ АД с ЕИК *********
със седА.ще в гр. София за заплащане на обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди
вследствие смъртта на тяхната майка С.П.Е. в размер на по 150 000 лв. за
всеки един от тях, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на обезщетението. Претендират се и разноски.
В
обстоятелствената част на исковата молба са наведени следните твърдения:
На 25.10.2017
г. при ПТП, настъпило в гр. П. на бул. „Х.Б.“ е починала майката на ищците С.П.Е.
с ЕГН **********. Смъртта е настъпила в резултат на катастрофа след като
автобус марка „М.“, модел *** с ДКН ******
управляван от К.Б.Б. с ЕГН ********** с
предната си част е блъснал С.Е.докато последната е пресичала бул. „Х.Б.“ по
специално обозначена за целта пешеходна пътека. В резултат на сблъсъка С.Е.е
претърпяла тежки поражения на главата и дясната странична част на тялото си и
макар да била откарана по спешност в МБАЛ - П. същата е починала в резултат на
увредите.
В
производството по НОХД № 222/2018 г. по описа на ОС – П. К.Б. е признат за
виновен, затова, че е нарушител правилата за движение и по непредпазливост е
причинил смъртта на майката ищците. В хода на наказателното производство била
изготвена СМЕ, от която се установило, че причината за настъпване на смъртта на
С.Е.е тежка съчетана открита черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма, довела
до остро нарушаване на функциите на мозъчни центрова, остра кръвозагуба и
спиране на сърдечната дейност.
Твърди се от
ищците, че загубата на тяхната майка е довела до силни душевни страдания и
болки, предвид начина на смъртта ѝ – жестоко безмислен
и мъчителен, настъпил на пешеходна пътека без каквато и да било вина от нейна
страна. Твърди се, че майката им била изключително жизнен за възрастта си човек
без да страда от каквито и да е сериозни заболявания била напълно адекватна,
като сама е полагала грижи за себе си, та дори и за самите ищци. Към момента на
смъртта си е живяла с ищеца В.Е. в едно домакинство като му е указвала
незаменима помощ в домакинството. С другия ищец е поддържала ежедневни контакти
и му е казвала помощ с каквото и е било нужно. Връзката между майката и
синовете е била много силна и емоционална, поради което и смъртта ѝ е
нанесъл изключително тежък удар на ищците. Липсата на майка им я усещА. постоянно, а мисълта за това как тя си е отишла им
причинявало допълнителен стрес. Твърдят, че никога няма да бъдат в състояние да
се възстановят от мъката, която изживявА. и ще
изживяват и за в бъдеще.
Твърди се, че
за описания автобус е била сключена с ответното дружество застраховка
„Гражданска отговорност“ с полица № *****, сключена на 24.01.2017 г. с дата на
прекратяване 25.01.2018 г. В случая
предвид нА.чието на вА.дно сключена застраховка и на всички елементи от
непозволеното увреждане са нА.це
предпоставките за ангажиране отговорността на ответното застрахователно
дружество. Последното, въпреки заведените от ищците претенции, е отказало
изплащане на обезщетение за претърпените вреди, което обуславяло правния
интерес от завеждане на настоящите
искове.
В подкрепа на
твърденията си ищците са представили писмени доказателства. Направили са доказателствени искания, а именно разпити на двама
свидетели при режим на довеждане за установяване претърпените от тях
неимуществени вреди.
В срока по
чл. 367 от ГПК е постъпил отговор на ИМ от ответното застрахователно дружество.
В същия се изразява становище, че предявеният иск е недопустим, тъй като липсва
посочена банкова сметка, ***безщетение. По
основателността на иска се твърди, че ответното дружеството е било поканено да
определи и заплати застрахователното обезщетение, но същото след като е
разгледало заявените претенции е уведомило ищците, че е необходимо да се
представят допълнителни документи за основанието и размера на претенцията,
които и до момента не са представени в деловодството на дружеството, както и в
рамките на настоящото производство, затова и ответното дружество твърди, че не
е дало повод за завеждане на настоящото дело, а е било умишлено възпрепятствано
да определи и изплати застрахователно обезщетение.
Прави се
възражение за съпричиняване от страна на пострадалата
Е., тъй като същата е допуснала редици нарушения по ЗДвП като е предприела
пресичане на пътната платно в опасно близост пред преминаващия автомобил в
тъмната част на денонощието с тъмни дрехи, с което нарушила разпоредбите на чл.
113, т. 1 и чл. 114 от ЗДвП. В този смисъл се твърди, че предимството на
пешеходеца не е абсолютно, а зависи от физическите характеристики на пътя и
автомобила и от обективната възможността на последния да преустанови движението
си. Така противоправното поведение на пострадалото е
първопричината за настъпилото произшествие и е в причинно-следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат. Ето защо застрахователното дружество твърди, че
обезщетението, което следва да се присъди в полза на наследниците на пострадалата
не може да надхвърли 10% от общо определеното. В тази връзка се оспорва и
размера на предявените искове, като се твърди, че следва да се приложи по чл.
51, ал. 2 от ЗЗД. По отношение на лихвите се твърди, че исковете са
неоснователни както поради неоснователността на предявения иска, така и на
самостоятелно основание поради непредставяне на банкова сметка, ***тговорност за лихви по реда на чл. 370, ал. 1 от КЗ.
Претендират
се съдебните разноски, включително и възнаграждение за юрисконсулт.
В срока по
чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна ИМ от ищците, в която същите оспорват
изцяло възраженията на ответника направени в отговора му, като твърдят, че в
производството пред него за изплащане на справедливо обезщетение не са
представени по доброволен ред всички изискани документи. Тъкмо обратното –
всичко, което е било нужно и изискано от ЗД е представено от ищците.
В срока по
чл. 373 от ГПК ответното ЗД не е депозирало допълнителен отговор.
Настоящият
съдебен състав след като съобрази доводите на страните, както и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за
установено следното от фактическа страна:
Съобразно
разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ, при застраховка "гражданска
отговорност" увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност", при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ за
предварително отправяне на писмена претенция.
В конкретния
случай страните не спорят, че преди завеждането на делото ищецът е отправил
претенция към застрахователя за изплащане на обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди. Представени са и писмени доказателства в тази насока. От
същите се установява, че на 25.01.2019 г. застрахователното дружество е
отговорило на основание чл.496 ал.2 т.2 от КЗ, че към този момент липсва
основание за изплащане на обезщетение.
Ето защо,
прекият иск на пострадА.я спрямо застрахователното
дружество е допустим.
Относно
твърдените факти и направени възражения:
Отделяйки
спорното от безспорното, съдът приема за безспорно установени и ненуждаещи се
от доказване следните правопораждащи факти, а именно:
На 25.10.2017
г. при ПТП, настъпило в гр. П. на бул. „Х.Б.“ е починала майката на ищците С.П.Е.
с ЕГН **********. Смъртта е настъпила в резултат на катастрофа след като
автобус марка „М.“, модел *** с ДКН ***
управляван от К.Б.Б. с ЕГН ********** с
предната си част е блъснал С.Е.докато последната е пресичала бул. „Х.Б.“ по специално
обозначена за целта пешеходна пътека. В резултат на сблъсъка С.Е.е претърпяла
тежки поражения на главата и дясната странична част на тялото си и макар да
била откарана по спешност в МБАЛ - П. същата е починала в резултат на увредите.
С присъда
постановена в производството по НОХД № 222/2018 г. по описа на ОС – П. К.Б. е
признат за виновен, затова, че е нарушител правилата за движение, посочени в
чл.20 ал.1 от ЗДвП, чл.116 от ЗДвП и чл.119 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е
причинил смъртта на С.Е..
НА.це е и вА.дно застрахователно
правоотношение на основание застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № ******,
сключена на 24.01.2017 г. с ответното дружество, поради което и се следва
извода, че договорът е породил своето вА.дно правно действие.
За изясняване
на делото от фактическа страна е изслушана съдебно -автотехническа
експертиза, която не е оспорени от страните, изготвена е от вещо лице със съответната компетентност,
поради което и съдът намира, че следва изцяло да я кредитира.
Така с оглед
направеното от ответника възражение за съпричиняване
от страна на пострадалата, изразяващо се в неспазване правилата за движение по
пътищата визирани в разпоредбата на чл.113 ал.1 и чл.114 от ЗДвП, като е
предприела пресичане на пътното платно в опасна близост пред приближаващия
автомобил, в тъмната част на денонощието, с тъмни дрехи без светлоотразителни
елементи се установява, че сочените нарушения не са допуснати. Съгласно
установеният от вещото лице Ф. механизъм на ПТП същият е заключил, че основни
причини за настъпването му са, че водачът на автобуса бил възприел опасността в
един по – късен момент, когато пострадалата е започнала пресичането на пътното
платно по пешеходната пътека. Фактически той е имал възможността да избегне
удара в случай, че е реагирал в момента, в който пешеходката е била осветена от
фронта на късите светлини на фаровете на автобуса и все още не е била навлязла
в лентата за движение на автобуса, още повече, че скоростта му на движение е
била 36 км/ч и е имал техническата възможност да възприеме нА.чието
на пешеходна пътека и движещите се по нея пешеходци на дистанция не по – малка
от 37 - 40 метра. Вярно е, че по време на ПТП климатичните условия са били
неблагоприятни - дъждовно и облачно време, което е направило асфалтовата
настилка мокра, но именно предвид това, водачът на автобуса в изпълнение
задълженията по смисъла на чл.116 от ЗДвП и чл.119 ал.1 от ЗДвП е следвало да
прояви повече внимание, а е установено, че същият е започнал аварийно спиране
от около 24 метра преди мястото на удара при необходим спирачен път с оглед
пътната обстановка – 32 метра. Тези изводи на вещото лицесъдът
приема, че не се променят с оглед дадените показания от свидетеля К.Б., който
сам признава, че е видял жената, но много късно и затова и предвид мокрия
асфалт не е могъл да спре навреме. Ето защо съдът не приема за доказано
възражението на ответната страна за съпричиняване от
страна на пострадалата.
За
установяване претърпените от ищците болки и страдания и състоянието им след ПТП
са събрани гласни доказателства – показанията на св. Ф.А. и С.С.. Посочените гласни доказателства съдът кредитира, тъй
като същите кореспондират с останА.те събрани
доказателства, както и са в резултат на преки впечатления придобити от свидетелите,
които не са заинтересовани от изхода на делото поради липсата на родствени и
др. връзки. И двете свидетелки установяват, че починалата С.Е.въпреки
напредналата й възраст е била физически здрава, със запазен ум и дух, водела е
активен социален живот. Наред с това е полага ежедневни грижи за семейството си
състоящо се от двамата й сина – ищците по делото, като с единият от тях В.
живеели заедно в едно домакинство. Съпругът е бил починал преди повече от десет
години. Отношенията по между им били изпълнени с грижи, близост и внимание един
към друг и затова и след смъртта й синовете й изпитват непрестанна болка от
загубата, което е напълно разбираемо и житейски обяснимо.
При така
установеното по делото от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Правното
основание на предявените искове против ЗАД „Армеец“ АД е чл.432 във
връзка с чл.429 от КЗ, във връзка с чл.52
от ЗЗД и чл.86 ал. 1 във връзка с чл.84 ал. 3
от ЗЗД.
Съобразно
установеното в процеса от фактическа страна съдът приема, че исковете са
основатели предвид нА.чието на материалноправните
предпоставки за това. Нормата на чл.432 ал.1 от КЗ визира възможността за
увреденото лице да претендира заплащане на обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди вследствие на деликт направо от
застрахователя при нА.чието на застрахователно
правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответното застрахователно дружество.
В случая е
безспорно, че 25.10.2017 г. при ПТП, настъпило в гр. П., на бул. „Х.Б.“, е
починала майката на ищците С.П.Е. с ЕГН **********. Смъртта е настъпила в
резултат на катастрофа след като автобус марка „М.“, модел *** с ДКН ****** управляван от К.Б.Б.
с ЕГН ********** с предната си част е блъснал С.Е.докато последната е пресичала
бул. „Х.Б.“ по специално обозначена за целта пешеходна пътека. В резултат на
сблъсъка С.Е.е претърпяла тежки поражения на главата и дясната странична част
на тялото си и макар да била откарана по спешност в МБАЛ - П. същата е починала
в резултат на увредите.
С присъда
постановена в производството по НОХД № 222/2018 г. по описа на ОС – П. К.Б. е
признат за виновен, затова, че е нарушител правилата за движение, посочени в
чл.20 ал.1 от ЗДвП, чл.116 от ЗДвП и чл.119 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е
причинил смъртта на С.Е., като присъдата е влязла в законна сила. Влязлата в
сила присъда е задължително за гражданския съд по въпросите: извършено ли е
деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието съгласно разпоредбите на чл.413 ал.2 от НПК и чл.300
от ГПК. Следователно е установено по един несъмнен начин извършването на
твърдяното в исковата молба деяние, неговата противоправност,
авторството на К.Б. и неговата вина. С пълно и пряко доказване ищците доказаха
и нА.чието на останА.те
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане - настъпилите за тях
болки и страдания от причинените им вреди, техния характер, степен и
продължителност във времето, както и пряката им причинна връзка с деянието.
Изпълнена е
хипотезата и на чл.432 ал.1 от КЗ с оглед вА.дно сключения застрахователен договор „Гражданска
отговорност” с ответната „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД София, поради което и са нА.це предпоставките за
ангажиране отговорността на последната.
По отношение
на размера на дължимото обезщетение:
При условията
на чл.52 от ЗЗД, съдът следва да съобрази тежестта на търпените от ищците
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от тях болки и страдания, от
една страна, и доколко е нА.це
и в каква степен съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата т.е. нА.чието на
предпоставките на чл.51 ал.2 от ЗЗД, поради наведените в този смисъл възражения
от ответното застрахователно дружество за нарушение от страна на С.Е.на
разпоредбата на чл.113 т.1 и чл.114 от ЗДвП.
На първо
място за да определи справедливият размер на обезщетението съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът съобрази задължителните указания дадени в Постановление
№4/23.12.1968г. на Пленума на ВС, съгласно които за да се реА.зира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителния размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на
уврежданията, степента, интензитета и продължителността на болките и
страданията, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитие на
обществото в държавата.
В този смисъл
и с оглед събраните по делото доказателства за отношенията между ищците и тяхната
майка - на близост, привързаност и грижа, за причинените им тежки психически и
емоционален удар от смъртта й, съдът намира, че сумата 120 000 лв. е
справедливо и адекватно на причиненото увреждане обезщетение, като не приема за
основателни възраженията на ответника за съпричиняване
от страна на пострадалата. Последния си извод съдът основава на липсата на
доказателства за нарушение на разпоредбата на чл.113 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.114
от ЗДвП.
Наред с
посочените претърпени от ищците неимуществени вреди от значение при определяне
на справедливия размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, както бе посочено по –
горе в решението, е и общественото възприемане на справедливостта на всеки етап
от развитие на обществото, както и икономическата конюнктура в страната.
Последната е в основата на непрекъснато осъвременяване на нивата на
застрахователно покритие и към момента на настъпването на процесното
ПТП при което е пострадало едно лице, съгласно чл.492 от КЗ застрахователната
сума е в размер на 10 420 000 лева.
Предвид
всичко изложено до тук предявените от Д.Е. и В.Е. искове с правно основание чл.432
ал.1 от КЗ като основателни ще следва да се уважат до размера на 120 000
лева за всеки един поотделно за претърпените от тях неимуществени вреди, при
липса на съпричиняване от страна на смъртно
пострадалата тяхна майка С.Е., ведно със законната лихва за забава при спазване
разпоредбата на чл.429 ал.3 във вр. с чл.429 ал.2
т.2 от КЗ, който урежда по императивен начин въпроса за
дължимите лихви от застрахователя върху застрахователното обезщетение и следва
да бъде определена от 25.01.2019г. – датата на която е отправен отказ от
застрахователя за изплащане на обезщетение поради липса на условията визирани в
чл.496 от КЗ /л.44 и 45 от делото/. В останалата част за разликата до 150 000
лева исковете като неоснователни ще следва да се отхвърлят.
Относно
разноските съдът съобразно изхода на делото и като съобрази, че макар и претендирани от ищците, последните са представили договори
за правна помощ в които е посочено изрично, че възнаграждение по тях не е
платено, приема, че такива не им се дължат.
Съразмерно на
отхвърлената част от исковете ищците следва да заплатят на ответната
застрахователна компания общо сумата 106 лева, представляващи възнаграждение за
вещо лице, такса за призоваване на свидетел и юрисконсултско
възнаграждение, изчислено по компенсация.
Върху
уважената част от исковете застрахователят следва да бъде осъден да заплати
държавна такса от 4% в размер на 9 600 лв. в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Пазарджишкия окръжен съд.
Воден от
горното Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД
„Армеец“ АД с ЕИК ********* със седА.ще в гр. София
ДА ЗАПЛАТИ НА Д.Ц.Е. с ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.432 ал.1 от КЗ
обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпените от него болки и
страдания от смъртта на неговата майка С.П.Е., настъпила на 25.07.2017г. в
резултат на катастрофа след като автобус марка „М.“, модел **** с ДКН ****** управляван от К.Б.Б.
с ЕГН ********** с предната си част е блъснал С.Е.докато последната е пресичала
бул. „Х.Б.“ по специално обозначена за целта пешеходна пътека в размер на 120 000 / сто и двадесет хиляди/
лева, ведно със законна лихва считано от 25.01.2019г. – датата на която е
отправен отказ от застрахователя за изплащане на обезщетение до окончателното
изплащане на сумата, КАТО за разликата
до 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева ОТХВЪРЛЯ иска по чл.432 ал.1 от КЗ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД
„Армеец“ АД с ЕИК ********* със седА.ще в гр. София
ДА ЗАПЛАТИ НА В.Ц.Е. с ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.432 ал.1 от КЗ
обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпените от него болки и
страдания от смъртта на неговата майка С.П.Е., настъпила на 25.07.2017г. в
резултат на катастрофа след като автобус марка „М.“, модел **** с ДКН **** управляван от К.Б.Б.
с ЕГН ********** с предната си част е блъснал С.Е.докато последната е пресичала
бул. „Х.Б.“ по специално обозначена за целта пешеходна пътека в размер на 120 000 / сто и двадесет
хиляди/ лева, ведно със законна лихва считано от 25.01.2019г. – датата на
която е отправен отказ от застрахователя за изплащане на обезщетение до
окончателното изплащане на сумата, КАТО
за разликата до 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева ОТХВЪРЛЯ иска по
чл.432 ал.1 от КЗ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д.Ц.Е. с ЕГН **********, с адрес: *** и В.Ц.Е.
с ЕГН с **********, с адрес: *** да заплатят на ЗАД „Армеец“ АД с ЕИК *********
със седА.ще в гр. София сторени от последното деловодни
разноски в размер на 106 лева изчислени по компенсация.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД с ЕИК ********* със седА.ще в гр. София да заплати държавна такса
от 4% върху уважената част от исковете в размер на 9 600 лева в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Пазарджишкия окръжен съд
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните с въззивна жалба пред
Пловдивски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: