Решение по дело №27/2020 на Окръжен съд - Добрич

 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 260 036

 

Гр.ДОБРИЧ  19.03.2021г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на деветнадесети февруари през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА 

 

При участието на секретаря Билсер Мехмедова – Юсуф като разгледа докладваното от Председателя т.д.№27/2020г. по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид  следното:

 

Производството по делото е образувано по подадена от Н.П.Г., ЕГН ********** в качеството й на настойник на поставената под пълно запрещение Е.Г.Г., ЕГН ********** ***, чрез  адв.Е.Б.   срещу „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., район Т., бул.“В.“ №** искова молба, с която се претендира ответника  да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми, представляващи обезщетение за претърпени от Е.Г.Г. имуществени вреди, вследствие претърпяно на 23.10.2011г. ПТП, виновно причинено от водача на лек автомобил "Фолксваген", модел "Пасат" с рег.№** Г. Ж.Г., застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника:

5025  лв. пожизнено месечно обезщетение за имуществени вреди за придружител и болногледач, ведно със законната лихва върху всяка месечна сума, считано от първо число на всеки месец до окончателното изплащане на сумата;

60300 лева, представляваща месечно обезщетение за имуществени вреди за един болногледач за 60 месеца - 5 години назад от подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху всяка месечна сума, считано от първо число на всеки месец до окончателното изплащане на сумата;

1109,33      лв. представляваща направени разходи, свързани с лечението на ищцата, ведно със законната лихва, считано от датата на всяка фактура до окончателно изплащане на сумата;

300    лв. пожизнено месечно обезщетение за издръжка за покриване на разходите, свързани с нейното лечение, ведно със законната лихва върху всяка месечна сума, считано от първо число на всеки месец до окончателно изплащане на сумата.

Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата молба обстоятелства:

            На 23.10.2011г. по пътя между с.С. К., община Добричка и гр.Добрич, Г. Ж.Г., управлявайки лек автомобил "Фолксваген", модел "Пасат" с рег.№**, при нарушаване на правилата за движение по пътищата, предизвикал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост причинил имуществени и неимуществени вреди на Е.Г.Г.. По повод настъпилото пътнотранспортно произшествие е образувано досъдебно производство №*/2011г. по описа на Второ РУ "Полиция" - гр.Добрич. Наказателното производство е приключило с Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 19.04.2012г. на ОП гр.Добрич с изх.№ 24/2012г.

Към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие за процесното МПС -лек автомобил "Фолксваген", модел "Пасат" с рег.№** е била налице валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по застрахователна полица, сключена с ответното дружество.

В резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие на Е.Г. са причинени значителни неимуществени вреди, изразяващи се в психически и физически болки и страдания, възникнали вследствие нанесените изключително тежки травми и увреждания.

Непосредствено след ПТП Е. *** в крайно тежко общо състояние - дълбока кома. На пострадалата са причинени контузия на главата и тялото, множествена фрактура на черепа и черепната основа, множество фрактури на лицеви кости, контузия на главен мозък и мозъчен ствол, руптура на десен очен булбус, контузия на бял дроб, контузия на гръден кош, фрактура на таза. Появяват се усложнения - плеврален излив в дясно, хемоторакс в ляво, бронхопневмония, сепсис, хидроцефалия, менингоенцефалит. След консултация с републикански неврохирург се извършва краниектомия в париетална област, като се екстрахират множество костни фрагменти и се резицират подпъхнатите краища на костта. Отстранен е мозъчен дентрит. Направена е пластика на дурата с периост в областта на оперативната намеса /париетално/. Следоперативният период протича с усложнения - появила се маргинална некроза на кожните ръбове и локална супурация. На 09.12.2011г. се ревизира оперативната рана, като са отстранени некротични материи. Раната е промита локално с антибиотик. Оставен е тръбен дрен за последваща локална промивка с антибиотик. На 09.01.2012г. под ръководството на републикански неврохирург е направена пуктиформена трепанация и пункция на окципиталния рог на десен страничен ветрикул. Въпреки активното интензивно лечение и приложеното неврохирургично и хирургично лечение в състоянието на Е. не настъпва устойчиво подобрение.

На 02.02.2012г. е приведена в УМБАЛСМ "Пирогов" в крайно тежко състояние на апаратна вентилация за продължаване на лечението с диагноза контузио церебри гравис, фрактура полилинеарис осос фронталис крании, фрактура базис крании фосе ант, хидроцефалиа интерна ет пневмоцефалиа, менингитис бактериалис, фрактура полифрагментоза орбите син.ет осис зигоматикус син. Извършени са поетапно пет оперативни интервенции.

На 16.02.2012г. е преустановена апаратната вентилация, като е поставена трахеостомна канюла.

На 20.03.2012г. е преведена в Детска неврохирургия за продължаване на лечението и рехабилитацията. Състоянието й е тежко, трайно афебрилна, лежи с отворени очи, не следи с поглед, словесен контакт не се осъществява, спонтанно дишане през трахеостомната канюла. Изписана е в тежко състояние, квадрипаретичен синдром, повишен мускулен тонус, като се храни през гастростома.

На 09.08.2012г. е приета в Детско отделение към МБАЛ - гр.Добрич с диагноза епилептичен статус Grand Ма1, състояние след контузио церебри гравис хидроцефалия интерна /поставен вентрикулоперитонеален шънт/. Прегледана е от детски невролог, като е назначена комбинирана терапия с Ривотрол с постепенно завишаване на дозите, Баклофен и Ноотропил. По време на престоя получава един генерализиран тонично-клоничен гърч на 10.08.2012г.

Състоянието на Е. се влошава непрекъснато.

На 06.11.2017г. постъпва във второ отделение по вътрешни болести по повод фебрилитет до 37,5 - 38,5 градуса, учестено дишане с повече хрипове, налагащи по-чести аспирации от канюлата. След направена рентгенография на белите дробове се установява пневмония в дясно. Установено е, че последващият фебрилитет се дължи вероятно на декубиталната рана. Назначена е терапия с антибиотик и е дадена препоръка да се проследи амбулаторно, при необходимост да се консултира с пулмолог.

На 16.04.2018г. е приета за пореден път на лечение във второ отделение по вътрешни болести по повод оплаквания от безапетитие, налеп на слузно - гнойна експекторация с кървави жилки, затруднено дишане. Поради влошаване на общото състояние е заведена в СО, където е проведена ренгенография на бели дробове с данни за пневмония в дясно. Отново е назначена терапия с антибиотик и е дадена препоръка да се проследи амбулаторно, при необходимост да се консултира с пулмолог.

На 13.07.2018г. е приета по спешност в МБАЛ - гр.Добрич поради изтичане на фекални материи от влагалищния отвор. Започнато е медикаментозно лечение и изследвания и е установена фистула между вагината и дебелите черва.

На 02.10.2019г. постъпва за трети път в Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания "Д-р Марко Антонов Марков" - гр.Варна поради недобре функционираща гастростома с изтичане на стомашен сок и редукция на тегло. Извършена е перкутанна ендоскопска гастростомия, еритемо-ексудативен пангастрит. Изписана е с дадени препоръки за спазване на ХДР и терапия у дома.

След произшествието Е. е в персистиращо вегетативно състояние на будна кома -потиснати са всички психични процеси и са нарушени всички мускулни движения. В това състояние е налице постоянна пълна загуба на съзнание, разстройство на мозъчно-паметовите и познавателните способности за усещане, възприятия и представи, невъзможност за мислене, загуба на волеви движения, липса на реакции на външни дразнители и вътрешни нужди, разстройства на дихателната, сърдечно-съдовата система и на тазовите резервоари, като не е в състояние да разбира и осъзнава всекидневната текуща предметна и социална действителност и да ръководи своето поведение. Е. се храни чрез поставената й гастростомна сонда и диша чрез трахеостомна канюла. Тя не може да контролира тазовите си резервоари; липсва всякаква двигателна активност и чувствителност; всички сфери на психичната деятелност като реч, мислене, възприятия, воля, памет и интелект не функционират. Предвид състоянието си Е. не е в състояние да се грижи сама за себе си. Тя е трайно увредена и за нея е необходимо да се полагат постоянни грижи до края на живота й.

Тежкото здравословно състояние на ищцата е констатирано с ЕР№1113 от 03.05.2012г., като на пострадалата са определени 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ. Същото е потвърдено и от ЕР№181 от 08.11.2013г., ЕР№3483 от 29.11.2016г. и ЕР№3641 от 14.11.2019г.

С Решение № 81/13.03.2014г. по гр.д.№49/2014г. по описа на Добричкия окръжен съд ищцата е поставена под пълно запрещение. За нейн настойник е назначена нейната майка Н.Г..

Твърдените увреждания, са приети от ответника и е изплатено обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди.

Животът на Е. след ПТП се е превърнал в едно просто физическо съществуване и ежедневна борба за живот. Грижите за нея се поемат изцяло от нейната майка - Н.. Същата изнемогва и това води до влошаване и на нейното здравословно състояние и психическа стабилност. За Н., да се грижи за своята дъщеря от ден на ден става все по-трудно, тъй като, както е видно от приложената медицинска документация тя е в изключително влошено здравословно състояние. През м.юни 2013г. Н.Г. е получила хеморагичен мозъчен инсулт с оформен интрацеребрален хематом. Извършена е краниотомия с евакуация на хематома, след което започнала да получава епи припадъци. През м.август 2013г. Н. загубва съзнание и пада на улицата. Приета е в МБАЛ -гр.Добрич с диагноза контузио капатис и комоцио церебри. През м.януари 2014г. постъпва в неврологичното отделение на МБАЛ - гр.Добрич по повод реализран епи гърч със загуба на съзнание, пяна на устата. През м.май 2014г. отново е хоспитализирана в неврологичното отделение на МБАЛ -гр.Добрич по повод внезапно настъпили говорни нарушения, придружени със силно главоболие, на фона на нормалните стойности на КК и вероятен припадък. През м.февруари 2015г. е приета в МБАЛ "Света Марина" - Варна след като си ударила главата поради епилептичен припадък с оплаквания за главоболие и чувство за гадене. През м.март 2015г. е приета в МБАЛ - гр.Добрич по повод внезапно настъпил световъртеж и гадене - състояние след оперативно лечение на интрацеребрален хематом, симптоматична епилепсия, хипотиреодизъм, дислипидемия. През октомври 2015г. е приета в "Център за психично здраве д-р П.Станчев-Добрич" с диагноза органично разстройство на личността с оплаквания от главоболие, световъртеж, нестабилна походка, с намален апетит, значително отслабнала на тегло. Установено е изразено тежко депресивно състояние, наличие на постоянно чувство на нервно напрежение, умерено изразена соматична тревожност, нарушен сън. Насочена е към ОПЛ и психолог. През септември 2016г. е приета във второ вътрешно отделение на МБАЛ - гр.Добрич след получен епилептичен припадък с оплаквания от обща отпадналост, лесна умора, световъртеж, главоболие, болки в корема с давност 1 месец с придружаващи заболявания миома утери, субдурален кръвоизлив, симптоматична епилепсия с големи двигателни припадъци с малка чистота. След проведени изследвания е поставена диагноза ерозивен антрален гастрит, симптоматична желязодефицитна анемия, долихосигма. През март 2017г. отново получава припадък. През м.май 2017г. постъпва в УМБАЛ "Света Марина" - Варна за уточняване и лечение. Консултирана е с психиатър. Въз основа на анамнезата, неврологичния статус и проведените електрофизиологични и образни изследвания се установява епилепсия - комплексни парциални и генерализирани тонично-клонични пристъпи. През м.април 2018г. получила припадък с характеристика на гранд мал - пяна на устата, отклонен и блуждаещ поглед, изпускане по малка нужда, конвулсия на крайниците, загуба на съзнание. Впоследствие два малки тонични гърчове, без загуба на съзнание с лицева асиметрия и погледна асиметрия. Здравето на Н. се влошава непрекъснато. На 21.11.2019г. е приета за планово оперативно лечение в УМБАЛ "Света Марина" -Варна с придружаващи заболявани камък в пикочните пътища, мозъчносъдова болест, хипертонично сърце, остър субдурален кръвоизлив. Извършена е субтотална синовектомия на коляно. Изписана е с препоръка за лечение в болнична среда - физиотерапия и рехалибитация и последващо лечение с вътреставен високомолекулярен хондропротектор. Н. е освиделствена с Експертно решение на ТЕЛК № 3143 от 11.11.2014г. със 74% трайно намалена работоспособност, като през 2015г. и 2018г. е преосвидетелствана. Животът на Н. се е превърнал в ад. Изгубила съпруга си, без никаква подкрепа в грижите за болното й дете, изнемогва. Поради тежкото си здравословно състояние Н. е в пълна неспособност да се грижи за Е., още повече съвсем сама.

С молба с вх.№42/11.04.2019г. Н. е предявила претенция към ответника за изплащане на имуществени вреди, свързани с разходи за болногледач, но е получен отказ поради наличието на подписано споразумение и поради изтекла 5-годишна давност, считано от деня на настъпване на застрахователното събитие, в случая 23.10.2011г. С молба с вх.№94-Е-275/16.12.2019г. ищцата е отправила до ответника молба да преразгледа становището си и да изплати имуществени вреди, свързани с лечението на Е., но отново е получен отказ на база същите основания.

В т.9 от подписаното споразумение законният представител на Е.Г. и процесуалният й представител заявяват и декларират, че няма и няма и да имат за в бъдеще никакви претенции към "***" и към застрахования, свързани пряко или косвено с предмета на споразумението, включително за имуществени и неимуществени вреди, лихви, разноски, пропуснати ползи и други финансови претенции. Налице е отказ от правото на бъдещ иск. Отказ от бъдещ иск е недействителен. Освен това отказът е направен не от носителя на правото, а от неговия настойник. В настоящия случай носителят на правото е недееспоспобен поради поставянето му под запрещение. Съгласно чл.165, ал.4 във вр. с чл.130, ал.4, изр.1 от СК при разпореждане с имущество на лице под настойничество се прилагат правилата за разпореждане с имущество на ненавършило пълнолетие дете. Прилага се нормата на чл.130, ал.4, изр.1 от СК, която гласи - дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни. Нищожен е и отказът от бъдещия иск на Е.Г., направен от нейния настойник Н.Г..

В настоящия случай претенцията е за вреди, които не са били в обхвата на споразумението, каквито са разходите за болногледач и придружител, както и месечните разходи, свързани с лечението на Е., направени след подписване на споразумението. Давността започва да тече от момента, в който разходът е направен и възражението за изтекла 5-година давност от датата на ПТП е напълно неоснователно.

От датата на пътнотранспортното произшествие ищцата се нуждае от денонощни грижи на болногледач и придружител. Така ще бъде и до нейната смърт. За да се покрие цялото денонощие, като се вземе предвид трудовото законодателство за работно време и почивки, Е. се нуждае от 5 болногледача, отчитайки и полагащите се 20 дни платен годишен отпуск през годината. На нея следва да се изплаща сумата от 5025 лв. на месец, считано от датата на подаване на настоящата молба пожизнено до настъпването на обстоятелство, което основава изменяване или преустановяването на плащането, ведно със законната лихва, считано от първо число на месеца за всяко месечно плащане до окончателното изплащане на сумата, представляващо възнаграждение за 5 болногледача по средно месечно възнаграждение на човек от 750 лв. ведно с дължимите от същите осигурителни вноски или в общ размер на 1005 лв. на човек, без да се вземат предвид постоянните промени, както в минималната работна заплата за страната, така и в дължимите осигурителни вноски, които не могат и няма как да бъдат предвидени към настоящия момент.

На Е. се дължи и обезщетение и за периода от 24.02.2015г. /5 години назад/ до подаване на исковата молба или за 60 месеца - за възнаграждение за положените от нейната майка ежемесечни грижи. Дължимата сума за това е в общ размер на 60300 лева - 60 месеца по 1005 лв. на месец за един болногледач. Съгласно т.4 от Постановление №4 от 1975г. по отношение на въпроса, дали се дължи обезщетение за неполучено трудово възнаграждение на лице, което е било задължено да полага
грижи за свой близък, пострадал при непозволено увреждане, Върховният съд е излязъл със становището, че „Когато се касае до влошаване на здравословното състояние, пряка и непосредствена последица от увреждането е не само това влошаване, но и разходите, свързани с лечението на пострадалия. Такива разходи могат да бъдат и заплащането на възнаграждение на болногледач, когато това се налага. Възможно е с гледане на болен да се заеме близък сродник, като възходящ, съпруг, низходящ, който по тази причина е принуден да не
работи другаде по трудов договор и да не получава трудово възнаграждение. В този случай също се дължи заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на необходимото възнаграждение за болногледач. Активно легитимиран да иска заплащането на
това обезщетение е пряко пострадалият от увреждането, евентуално неговите наследници, а не лицето, което не е получавало трудовото възнаграждение поради принудителното си неотиване на работа, за да го гледа. Ако здравословното състояние на пострадал при непозволено увреждане е налагало неговото обслужване от друго лице, за заплатеното от пострадалия на това лице причинителят на увреждането дължи обезщетение. Той дължи такова обезщетение на самия пострадал и в случая, когато последният не е заплащал за обслужването, а е бил гледан от свой близък, който поради тази причина не е получавал трудовото си възнаграждение. Размерът на обезщетението в този случай се равнява на необходимото възнаграждение за получените грижи."

На възстановяване подлежат и всички месечни разходи, свързани с лечението на Е.. Видно от представените разходни документи средният размер на разходите на месец е около 300 лв. С оглед неколкократните откази от страна на ответника за изплащане на дължащите се имуществени вреди на пострадалата и с цел избягване на ежемесечно непрекъснато завеждане на дела, се прави искане съдът да присъди освен възстановяване на направените до момента разходи, свързани с лечението на Е. в размер на 1109,33 лв. и изплащане за в бъдеще на средния месечен размер на разходите, необходими за лечението на Е. в размер на 300 лв., считано от датата на подаване на настоящата молба пожизнено до настъпването на обстоятелство, което основава изменяване или преустановяването на плащането. Сумите както за бъдещите, така и за миналите плащания, са дължими ведно със законната лихва, считано от първо число на месеца за всяко месечно плащане до окончателното изплащане на сумата.

Правната възможност на увредените лица при пътнотранспортно произшествие да предявят пряк иск по съдебен ред за изплащане на обезщетение за претърпените от тях вреди е предвидена в чл.226 от КЗ /отм./. Целта на законодателя е всяко такова лице в резултат виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие да получи от застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички претърпени щети.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, следва да е налице виновно и противоправно деяние на водач на застраховано моторно превозно средство, при което на трети лица да са нанесени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от деянието.

В депозиран в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата молба с вх.рег.№4806/04.08.2020г. ответникът, чрез пълномощника си – адв.П.П., САК оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.

Излагат се съображения, че заведените искове за недопустими. Процесуалният представител на увреденото лице на основание чл. 233 ГПК е направил пълен отказ за неимуществени и имуществени вреди, лихви и разноски, предявени срещу „***" ЕАД в производството по гр.д. №***/2012г. по описа на Софийски градски съд. При отказ от иска ищецът окончателно се отказва от търсената защита, признава се, че иска му е неоснователен, че твърдяното от него право не съществува. Искът не може да бъде предявен отново. Последствие от процесуалното действие е десезирането на съда. И двете страни в процеса са свързани с отказа да се търси понататъшна защита. Отказът от иска е процесуално действие, а не материално правен отказ от съществуващото материално право претендирано с иска. Материалното право продължава да съществува, не се погасява, погасява се правото на иск.

Възразява се за изтекла погасителна давност на всички вземания, обективирани в петитума на исковата молба с предявените в настоящото производство искове. Погасителната давност за отговорността на застрахователя е предмет на ясна и точна законодателна уредба, която не се нуждае от тълкуване и по която няма противоречия в съдебната практика. Застрахователят изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите в изрично посочените в закона случаи. За вземанията на пострадалите лица се прилага погасителната давност, предвидена в чл.197 КЗ /отм./ за вземанията по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. Погасителната давност по чл.197 КЗ /отм./ е петгодишна и съвпада по продължителност с общата погасителна давност по чл.110 ЗЗД. Началният момент, от който започва да тече давността, е посочен в текста на чл.197 КЗ /отм. / и това е датата на настъпване на събитието, при което са причинени вредите, предмет на вземането за обезщетение - в настоящия случай датата на ПТП -23.10.2011г. Законодателното разрешение в чл.197 КЗ /отм./ относно началния момент на давността кореспондира с общото правило на чл.114, ал.1 ЗЗД, според което погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Вземанията срещу застрахователя изискуеми от момента на възникването им, а този момент съвпада с момента на осъществяване на фактическия състав на непозволеното увреждане и от него започва да тече петгодишната погасителна давност по чл.197 КЗ, в рамките на която увреденото лице може да предяви иск срещу застрахователя за вредите. Тази разпоредба възпроизвежда разпоредбата на чл.392 от ТЗ / отм./ по приложението на която има задължителна съдебна практика, поради което е приложима за правата по договора за застраховка „Гражданска отговорност" за настъпили застрахователни събитие при действието на КЗ. С решение № 53 от 10.08.2012г. по т.дело №455/2010г. на състав на IIт.о. на ТК на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че началото на давностния срок за прекия иск на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" за обезщетяване на вреди от ПТП е момента на настъпване на застрахователното събитие. Съгласно гореизложеното, предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, поради изтекла погасителна давност.

С Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 30.01.2017 г. от ОСГТК на ВКС, е прието, че пострадалият няма право да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка по риска „Гражданска отговорност" на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда. В мотивите на решението изрично е посочено, че при сключено извънсъдебно споразумение между пострадалия и застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, с което те са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума ги покрива изцяло, увреденото лице няма основание да търси репариране на същите вреди отново по съдебен ред, както от застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ /чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, така и от делинквента по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Валидно сключеното споразумение е израз на волята на страните за уреждане на възникналото правоотношение относно обезщетението за претърпени вреди от непозволеното увреждане. Идентично разрешение е дадено и в решение № 306/07.06.2011 г. по гр.д. № 1556/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 478/22.07.2010 г. по гр. д.№ 943/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 144 от 14.11.2017 г. по т. д. № 1084/2016 г. на I т. о. на ВКС и др.

Целта на сключения договор за спогодба, в случая извънсъдебно споразумение със застрахователя за размера на дължимото обезщетение за вредите от деликта, е прекратяването на съществуващ или избягването на възможен спор - чл. 365, ал. 1 ЗЗД, поради което сама по себе си спогодбата може да не съдържа отказ от права. Размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя според разбиранията и възприятията на пострадалия и на застрахователя. Критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД се извежда от общоприетите морални норми в обществото и се прилага при определяне на обезщетението от съда, но този критерий не предполага незачитане на волята от страните, изразена в спогодба относно размера на обезщетението за неимуществени вреди. Определеният в спогодбата размер на обезщетението за неимуществени вреди отразява волята на съдоговорителите за справедливо репариране на болките и страданията на увреденото лице, съществуващи към момента на сключване на споразумението. Изявленията, че със споразумението са уредени отношенията между страните и нямат претенции една към друга, сочат на разрешаване на спора между тях, а не представляват отказ от права. Отказът от съществуващи субективни права би следвало да е изрично заявен. В този смисъл отговорът на въпроса за характера и предмета на споразумението /уговорено ли е изцяло уреждане на отношенията/ и заплащането на уговореното обезщетение, винаги е такъв по предмета на спора и касае основателността на претенцията. Изявлението на ищцата в споразумението за отказ от всякакви бъдещи претенции има значението на материалноправен отказ по смисъла на чл. 108 от ЗЗД, че не се касае за отказ от бъдещи права, който да е недействителен, а вече възникнали такива -споразумението е подписано след настъпване на застрахователното събитие, страните са били автономни да договорят размера на вредите и изявлението, че ищцата се отказва от бъдещи претенции е израз на волята й, че се е съгласила, че определеният в споразумението размер на обезщетението е окончателен такъв, спогодбата обвързва страните със силата на закон и след изплащане на определеното в нея обезщетение не са останали вреди, които да подлежат на репариране. По този начин за ищеца е преклудирана възможността да търси обезщетение за други имуществени и неимуществени вреди, тъй като съгласно чл.20а от ЗЗД спогодбата обвързва страните със силата на закон. Евентуално, следва да се вземе впредвид обстоятелството, че ищцата е получила 210 000 лева, същата е материално обезпечена, не търпи материални лишения и е отпаднала нуждата от издръжка.

От една страна с подписаното споразумение и изплащането на сумата от 210 000 лв. са уредени всички претенции за претърпени вреди от Е.Г., поради което на същата не се дължат други суми във връзка с процесното ПТП, включително и за законната лихва върху главницата /в този смисъл решение № 306 от 07.06.2011 г. по гр. д. № 1556/2009 г. на IV г. о./. Извънсъдебното признание на ищеца, че със заплащането на сумата в размер на 210 000 лв., ще счита за удовлетворени всички негови имуществени претенции, свързани пряко или косвено със събитието, ползва и делинквента /Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 30.01.2017 г. на ОСГТК на ВКС/.

На следващо място се твърди, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат. Налице е значителен принос на пострадалата за настъпване на вредоносните последици, поради което на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението следва да се намали. Това е така, защото отговорността на застрахователя е функция от отговорността на деликвента. Това следва и от разпоредбата на чл. 226, ал. 2 от КЗ /отм./, съгласно която застрахователят може да прави възражения, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията по чл. 207, ал. 3 и ал. 4 и чл. 224, ал. 1 от КЗ /отм./. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК - напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., II ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. -т.7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т. 1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Съпричиняването от страна на пострадалата се изразява в следното: Същата е пътувала без поставен обезопасителен колан и с това си свое действие пряко е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Изложеното дава основание да се твърди,  че пострадалата е нарушила разпоредбата на чл.137а ЗДвП и с това си действие значително е  допринесла за причиняване на вредоносния резултат. В значителна част травмите получени от пострадалата са получени в следствие на нейното виновно поведение. Предвид изложените обстоятелства се прави възражение за намаляване на размера на дължимото обезщетение, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, поради наличие на съществен принос от страна на пострадалата за настъпване на вредите. Този факт следва да бъде отчетен при реализиране на гражданската отговорност, в частта за определяне на размера на обезщетението, като последното следва да бъде намалено с 1/2, тъй като приноса на увреденото лице е тъждествен на приноса на делинквента.

Прави се и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на исковете за лихва, на основание чл. 111, б. „в" от ЗЗД.

Оспорват се представените с исковата молба фактури и разходи в размер на 1109,33 лв. да са свързани с разходи за лечението на ищцата. Оспорва се изцяло твърдението на ищцовата страна за необходими разходи за лечение на пострадалата в размер на 300 лв. ежемесечно. Оспорват се твърденията на ищцовата страна за необходимост от денонощна грижа пожизнено от болногледач и придружител на ищцата, изискваща сумата от 5025 лв. ежемесечна издръжка до края на нейния живот. Оспорват се претендираните 60300 лв., представляващи месечно възнаграждение за болногледач за последните 60 месеца преди подаването на ИМ. Оспорва  се такава грижа да е била полагана през целия период. Доказателства в този смисъл не са наведени.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба с вх.рег.№ 260462/04.09.2020г.

Твърди се, че заведените искове не са недопустими поради направения отказ от процесуалния представител на увреденото лице на основание чл.233 от ГПК, тъй като той не обхваща всички претърпени от ищцата имуществени и неимуществени вреди, лихви и разноски. При отказ от иск ищецът окончателно се отказва от търсената с иска защита. Ищецът десезира съда със спора и пресича възможността си да предяви отново същия иск срещу ответника. Възражението на ответника е неоснователно. Предметът на настоящето дело е съвсем различен и не обхваща спорното право по подписаното споразумение и воденото между страните гражданско дело, по което е постъпил отказ от иск. Настоящата претенция е за вреди, които не са били претендирани до момента - разходи за болногледач и придружител, разноски, направени след подписване на въпросното споразумение, както и претенция за месечни разходи, свързани с лечението на Е., отново за последващ споразумението период. Предмет на предходно дело и на подписаното в хода на същото споразумение са имуществени вреди, претърпени преди 11.10.2012г. и неимуществените вреди в резултат от претърпените от ищцата увреждания.

Ответникът абсолютно неправилно навежда доводи, че погасителната давност за отговорността на застрахователя е предмет на ясна и точна законодателна уредба, която не се нуждае от тълкуване и по която няма противоречива съдебна практика. На първо място е налице противоречива съдебна практика и цитираното от ответника решение е част от нея. Наличието на такава е наложило тълкуване на разпоредбите досежно погасителната давност в Тълкувателно решение №1/2014г. от 23.12.2012г. по тълк.д.№1 от 2014г. на ВКС, ОСТК. Ответникът правилно отбелязва, че погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Имуществените вреди обаче стават изискуеми не от датата на събитието, а от датата на тяхното плащане и от този момент започва да тече погасителната давност за тях. Именно порази тази причина претенцията на ищцата е за обезщетение за имуществени вреди за един болногледач е за 60 месеца - 5 години назад, а не от датата на ПТП.

По повод направеното от ответника възражение и цитирането на Тълкувателно решение №1/2016г. от 30.01.20.17г. от ОСГТК на ВКС, съгласно което „пострадалият няма право да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка по риска „Гражданска отговорност" на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда." Правилно ответникът посочва, че в мотивите на решението изрично е посочено, че „при сключено извънсъдебно споразумение между пострадалия и застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, с което те са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума ги покрива изцяло, увреденото лице няма основание да търси репариране на същите вреди отново по съдебен ред, както от застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, респ. чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), така и от делинквента по чл.45 и сл. от ЗЗД. Валидно сключеното споразумение е израз на волята на страните за уреждане на възникналото правоотношение относно обезщетението за претърпени вреди от непозволеното увреждане." Ответникът обаче умишлено не продължава с цитиране на мотивите, в които е записано, че „с изплащането от застрахователя на обезщетението, предмет на сключеното споразумение, се погасява както прякото право на увредения срещу застрахователя, така и деликтното му право срещу причинителя на вредата.        Увреденото лице може да получи обезщетение само за вредите, които са останали неудовлетворени, а това са вредите, които не са били предмет на споразумението - други по вид и/или новонастьпили вреди, както и когато споразумението е ограничено от лимита на застрахователната сума по сключената застраховка. В тези случаи, както и когато споразумението е недействително, отговорността на делинквента може да бъде ангажирана за разликата между полученото обезщетение до размера на действително претърпените вреди."

Предмет на подписаното между страните споразумение са претърпените от ищцата неимуществени вреди и имуществените, направени преди датата на подписването му. Претендираните в настоящето производство вреди не са били предмет на нито едно гражданско дело между страните и не се обхващат от подписаното между тях споразумение.

В допълнителен отговор на допълнителната искова молба с вх.рег.№ 261038/05.10.2020г. ответникът поддържа изцяло изложените в отговора твърдения и възражения.

Излага се, че законът признава право на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност", чиято отговорност е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента, респективно включва и ексцес от увреждането, в който смисъл главният иск е насочен срещу лице, процесуално легитимирано по него. За да се прецени основателността на иска, т.е. състоянието на ексцес следва да се установи причинна връзка между станалото на 23.10.2011 г. пътно-транспортно произшествие и последвалото обективно влошаване на състоянието на пострадалия, различно от това, за което е присъдено първоначално обезщетение. В този смисъл ексцес е налице, когато е налице появило се ново страдание на увреденото лице и/или съществено утежняване на старите страдания, което ново състояние се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение.

Отделно от горното, ищецът следва да заяви всички факти, на които се основава твърденията си за ексцес - в какво точно се изразява влошаване на здравословното състояние на пострадалата, какъв е бил интензитетът на търпените болки и страдания и колко време е продължило то. Такива изрични твърдения обаче липсват. Ищецът дължи да докаже, че твърдяното от него влошаване на здравето на пострадалата е в пряка причинна връзка с реализирания на 23.10.2011 г. деликт и не е в обема на обезщетените вреди. В тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че определеното от него обезщетение за ексцес е справедливо и съобразено с интензитета и продължителността на търпените от пострадалия болки и страдания (отново за периода след вече платеното застрахователно обезщетение).

В настоящия случай  не са налице данни и не са представени доказателства, че здравословното състояние на ищцата и нейното развитие се отклонява съществено от прогнозата за последващия ход на нейните заболявания, преди и след подписване на гореописаното споразумение. Видно от посочените в исковата молба и допълнителната искова молба твърдения, ищцата е в персистиращо вегетативно състояние на будна кома след произшествието - потиснати са всички психични процеси и са нарушени всички мускулни движения. Още преди подписване на гореописаното споразумение, с Експертно решение №1113/03.05.2012 г. е определен ТЕЛК със 100% вид и степен на увреждане с чужда помощ на Е.Г.. Горните обстоятелства навеждат на извода за липса на дори възможност за съществено утежняване на старите страдания, каквото пък ново състояние от своя страна да се отклонява съществено от прогнозата за развитието на болестта при определяне на застрахователното обезщетение към 2012 г.

Погасителната давност по чл.197 КЗ /отм./ е петгодишна и съвпада по продължителност с общата погасителна давност по чл.110 ЗЗД. Началният момент, от който започва да тече давността, е посочен в текста на чл.197 КЗ /отм./ и това е датата на настъпване на събитието, при което са причинени вредите, предмет на вземането за обезщетение - в настоящия случай датата на ПТП -23.10.2011 г.

В чл. 110 от ЗЗД е регламентирано, че всички вземания се погасяват след изтичането на пет години, освен ако в закона е определен друг срок. Според разпоредбата на чл. 111, буква „в" от ЗЗД вземанията за наеми, лихви и други периодични плащания се погасяват с изтичането на тригодишна давност. ВКС определя, че едно плащане се характеризира като периодично без оглед на това по какъв начин е определен интервалът от време, след изтичането на който то става изискуемо - годишен, месечен, седмичен или дневен. Направено е заключението, че периодично е това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в рамките на определен срок. Тези множество престации се обединяват от това, че имат единен правопораждащ факт (договор) и, че падежът им настъпва периодично. Обстоятелството дали плащането е еднакво или различно по размер няма отношение към характеристиката му като периодично. Единствено е необходимо размерът на дължимото плащане да е предварително определен или определяем. Ето защо, в условията на евентуалност, се сочи че към претенциите на ищцовата страна за периодични плащане следва да бъде приложена именно тази кратка давност, каквото и изрично възражение за изтекла погасителна давност се потвърждава и с допълнителния отговор.

В условията на евентуалност се заявява, че във всеки случай застрахователят следва да заплаща издръжка за болногледач и придружител до настъпване на причини, водещи до отпадане на необходимостта от ползване на специализирана помощ, както и до изчерпване на максималния лимит на застрахователно обезщетение.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

На основание чл. 146, т. 3 и 4 ГПК е признато за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, на 23.10.2011г. по пътя между с.С. К., община Добричка и гр.Добрич, Г. Ж.Г., управлявайки лек автомобил "Фолксваген", модел "Пасат" с рег.№**, при нарушаване на правилата за движение по пътищата, предизвикал пътнотранспортно произшествие.

Признато е за ненуждаещо се от доказване и обстоятелството, че  лек автомобил марка  "Фолксваген", модел "Пасат" с рег.№**  е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в ответното дружество към датата на ПТП.

По искова молба на Е.Г.Г. със съгласието на нейната майка и законен представител Н.П.Г., подадена на 03.07.2012г., е образувано гр.д.№*** по описа на СГС за 2012г., като срещу „***“ ЕАД са предявени искове за заплащане на 500000 лв. неимуществени вреди и 5643 лв. имуществени вреди от горепосоченото ПТП. С влязло в сила на 09.01.2013г. разпореждане делото е прекратено поради отказ от исковете.

На 11.10.2012г. между „***“ ЕАД и Н.П.Г. в качеството на майка и законен представител на Е.Г.Г. е сключено споразумение за заплащане на сумата от 210000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди в резултат на ПТП от 23.10.2011г. В т.4 на споразумението е посочено, че процесуалният представител на увреденото лице се задължава в срок от два работни дни да заяви пълен отказ и оттегляне на иска за имуществени и неимуществени вреди, лихви и разноски, предявени по гр.д.№*** по описа на СГС за 2012г. Законният представител на увреденото лице е заявил, че е съгласен с размера и начина на определяне на застрахователното обезщетение и че същото покрива претърпените от него вреди, вкл.  и имуществени, причинени вследствие на ПТП от 23.10.2012г.  В т.9 на споразумението законният представител на увреденото лице е заявил, че няма и няма да има за в бъдеще никакви претенции към застрахователя, свързани пряко или косвено с предмета на споразумението, включително за имуществени и неимуществени вреди, лихви, разноски, пропуснати ползи или други финансови претенции.

От заключението на СМЕ се установява, че на 23.10.2011г., след претърпяно ПТП, Е.Г., е приета за лечение в МБАЛ -Добрич с тежка черепно-мозъчна травма в коматозно състояние: Контузия на главата и тялото, Множествена фрактура на черепа и черепната основа; Множество фрактури на лицеви кости; Контузия на главен мозък и мозъчен ствол; Руптура на десен очен булбус; Контузия на бял дроб; Контузия на гръден кош; Фрактура на таза. Усложнения: Плеврален налив в дясно, хемоторакс в ляво Бронхопневмония. Сепсис. Хидроцефалия. Менингоенцефалит. Установява се от приложената медицинска документация, че Е.Г. е многократно хоспитализирана в различни   лечебни заведения в страната, оперирана и лекувана консервативно. В състояние на будна кома, с посттравматична епилепсия с реализиране на големи гърчове, с трахео и гастростома.

В епикриза по ИЗ №4055,  издадена от Клиника по неврохирургия - УМБАЛСМ «Пирогов» гр. С., за лечение проведено в периода от 02.02.2012 г. до  28.05.2012 г. е вписана диагноза: Контузио церебри гравис. Фрактура полилинеарис осис фронталис крании. Фрактура базис крании фосе ант. Хидроцефалиа интерна ет пневмоцефалиа. Менингитис бактериалис. Фрактура полифрагментоза орбите син. ет осис зигоматикус син. В епикриза по ИЗ №15212, издадена от Второ ВО на МБАЛ Добрич на името на Е.Г.Г. за лечение, проведено от 06.11.2017г. до  17.11.2017г. е вписана окончателна диагноза: Пневмония, причинена от Pseudomonas. Придружаващи заболявания: Последици от вътречерепна травма. Състояние след ПТП. Квадрипаретичен синдром. Трайна трахеостома и гастростома. Посочоно е, че се касае за болна във вегетативно състояние след ЧМТ. Регистрираната пневмония се резорбира. Последващия фебрилитет се дължи вероятно на декубиталната рана. В епикриза по ИЗ №5336, издадена от Второ ВО на МБАЛ Добрич на името на Е.Г.Г. за лечение, проведено от 16.04.2018г. до  23.04.2018г. е вписана окончателна диагноза: Пневмония в дясно, причинена от псевдомонас аерогиноза. Придружаващи заболявания: Епилепсия. Състояние на будна кома вследствие фрактура на черепа. В епикриза по ИЗ №9605, издадена от МБАЛ Добрич - ХО на името на Е.Г.Г. за лечение, проведено от 13.07.2018г. до  19.07.2018г. е вписана окончателна диагноза: Фистула между вагината и дебелите черва.  В епикриза по ИЗ №11015, издадена от Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания - отд. по Гастроентерология Варна на името на Е.Г.Г.,  за лечение, проведено от 02.10.2019г. до 07.10.2019г.  е вписана окончателна диагноза: Еритемо-ексудативен пангастрит.

Според вещото лице приложените по делото документи за закупуване на лекарствени средства и превъзрочни материали са във връзка с лечение и подръжка на физиологичните нужди на ищцата Е.Г., вследствие на претъпяното ПТП и получената тежка черепно-мозъчна травма. Подобни разходи ще са необходими завинаги, тъй като в
прогностичен план здравословното състояние на ищцата не би се променило към подобрение, което да не изисква употребата им, респективно тяхното закупуване. По делото няма медицински данни, които да сочат за промяна в здравословното състояние на ищцата. Тежката черепно-мозъчна травма, довела до състояние на будна кома с наложени трехео и гастростома инвалидизират ищцата на 100 % /напълно/, без изгледи за промяна в положителна насока и я лишават напълно от възможността да се обслужва, контролира естествените си нужди, да се храни, придвижва и говори. Същата би следвало да се обслужва в пълен обем на жизнените си нужди през цялото денонощие. От момента на претърпяното ПТП пострадалата не може да се обслужва сама, поради което възниква необходимост от придружител и болногледач в извън пролежаните в лечебни заведения календарни дни. Тежката черепно-мозъчна травма е с трайна лоша прогноза, без изглед за подобрение от състоянието, в което се намира след травмата.

Въз основа на изследваната медицинска документация касателно здравословното състояние на майката на ищцата - Н.Г. експертът дава заключение, че здравословното състояние на същата не позволява да се грижи за ищцата, пълноценно и в пълен обем. Налице са данни за реализиран мозъчен кръвоизлив и късни усложнения от същия – епилепсия с реализирани гърчеви състояния.

С експертни решения на ТЕЛК №1113 от 03.05.2012г., №181 от 08.11.2013г., №3483 от 29.11.2016г. и ЕР№3641 от 14.11.2019г. на ищцата Е.Г.Г. са определени 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ.

С Решение №81/13.03.2014г., постановено по гр.д.№49/2014г. по описа на ДОС ищцата Е.Г.Г. е поставена под пълно запрещение. Съгласно удостоверение №94Н-00-199/02.04.2014г., издадено от органа по настойничество и попечителство при община град Добрич за  настойник на Е.Г. е назначена нейната майка -Н.П.Г..

Ищцата представя по делото  писмени доказателства /л.50-74/ за закупени медицински изделия на обща стойност 1109,33 лв., както следва: сумата от 110,40 лв. по фактура № 10199/29.10.2019г.; сумата от 31,60 лв. по фактура №51/25.10.2019г.; сумата от 40,20 лв. по фактура №56/30.10.2019г.; сумата от 146,60 лв. по фактура № 970/26.11.2019г.; сумата от 20,70 лв. по фактура № 1942/01.11.2019г.; сумата от 27,41 лв. по фактура № 673/27.11.2019г.; сумата от 53,36 лв. по фактура № 79/18.11.2019г.; сумата от 9,90 лв. по фактура № 68/08.11.2019г.; сумата от 29,20 лв. по фактура № 111/20.12.2019г.; сумата от 37,55 лв. по фактура № 103/12.12.2019г.; сумата от 24,99 лв. по фактура № **********/16.12.2019г.; сумата от 13,80 лв. по фактура № 1956/03.12.2019г.; сумата от 48,41 лв. по фактура №93/04.12.2019г.; сумата от 27,60 лв. по фактура № 1969/17.12.2019г.; сумата от 125,85 лв. по фактура №1016/27.12.2019г.; сумата от 10,75 лв. по фактура № 160/29.01.2020г.; сумата от 15,80 лв. по фактура № 1988/21.01.2020г.; сумата от 21,75 лв. по фактура № 144/23.01.2020г.; сумата от 31,32 лв. по фактура №120/03.01.2020г.; сумата от 20,40 лв. по фактура № 121/03.01.2020г.; сумата от 15,30 лв. по фактура № 123/06.01.2020г.; сумата от 39,09 лв. по фактура №133/14.01.2020г.; сумата от 31,00 лв. по фактура № 163/31.01.2020г.; сумата от 134,55 лв. по фактура №1065/27.01.2020г.; сумата от 41,80 лв. по фактура № 156/27.01.2020г.

От заключението на назначената по делото КАТМЕ, което съдът кредитира  като обосновано и мотивирано и неоспорено от страните, се установява, че  лекият автомобил "Фолксваген", модел "Пасат" с рег.№***е оборудван с триточкови автоматични предпазни колани за водача, пътника до него на предната седалка и пътуващите на трите места на задната седалка. Автоматичният предпазен колан има задачата, при катастрофа да фиксира тялото на водача или пътниците в техните седалки, за да бъдат, по възможност, равномерно спрени, заедно с кабината за пътниците и да не са изложени на високи, неконтролирани сили. Автоматичното устройство за навиване прави възможно леко поставяне и предлага най-висок комфорт на носене при най-различни размери и тегла на тялото. Спирачното устройство на колана е една затягаща система, която фиксира колана над неговата ролка и препятства т.н. ефект на филмовата лента (саморазхлабване). Обтегачът компенсира хлабината на колана, при което той опъва колана при катастрофа, за да лежи близко до тялото. Ограничителят на силата на колана намалява, в съвместно действие с обтегачите, риска от наранявания на пътниците в горната част на тялото. Най-опасни елементи от интериора на купето на автомобила за пътуващите без поставени колани, при сблъсъка, с които се получават тежки травми, за водачите са кормилото, кормилната колонка и предното стъкло, а за пътниците на предната седалка -арматурното табло и предното стъкло. Така описаното действие на предпазния колан ограничава придвижването на тялото на водача и пътуващите в автомобила в посока  напред, наляво, надясно и нагоре, т.е. предпазният колан ограничава свободното движение на тялото на водача и пътниците в купето на автомобила и напускането на купето на автомобила.

Установената тежка черепно-мозъчна  травма, причинена на ищцата Е.Г., състояща се от множествена фрактура на черепа, черепната основа и на лицевите кости, с контузия на главния мозък и мозъчния ствол и руптура на десен очен булбус са резултат на много силен удар, с или върху твърд, тъп предмет в областта на лицето, в посока отпред назад.      Според експертите, за да се получи подобна тежка черепно-мозъчна травма и счупване таза на пътник на задната седалка, в автомобил, който се блъска челно в крайпътно дърво, с установена скорост от около 90 км/ч., тялото /респективно главата/ на пострадалото лице са били свободно подвижни, т.е. без поставен обезопасителен колан. Ударът е осъществен в облегалката на предната седалка с много голяма сила в резултат на отрицателното ускорение, което е получил автомобила при челния удар в крайпътното дърво. При поставен обезопасителен колан, при приетия механизъм на настъпване на произшествието, тежестта на травматичните увреждания, а и вида им не биха били същите, т.е. биха били съществено по-леки.

Ищцата е ангажирала по делото и гласни доказателства с показанията на свидетелите В. Г. Я. (без родство с ищцата) и  Р. П.Г. (баба на ищцата по бащина линия).

Според показанията на свидетеля В.Я. ищцата Е.Г. е 100 % лежаща, неподвижна, неможеща да се обслужва сама по никакъв начин. Единственият контакт, който осъществява е със стискане на пръст. Обслужването й е трудно. Тя има  нужда от грижи през цялото денонощие, при което за един човек е абсолютно невъзможно да се справи. При смяната на памперса някой трябва да я държи, друг трябва да я измие и да обслужи ежедневния й тоалет. Слагането на памперса винаги става поне от двама човека. Още повече, че трябва да се внимава да не се засегнат декубиталните рани, които има на опашната кост. Когато се храни или се дава вода също трябва да са двама души. Единият трябва да държи тръбичката, другият да сипва храната през тръбичката, през която се храни. Всичко това става на определен период от време, като се започне от 6-7 часа сутринта до вечерта, на всеки час има някаква манипулация с нея. Храната и водата трябва да са с определена температура, тъй като тя не поема храната през устата, а се влива директно в корема. И храната и водата не трябва да бъдат, нито студени, нито прекалено топли. Храната която се дава е специална. Не се купува нещо, което е с консерванти, тъй като консервантите влияят на организма. Ако има консерванти в храната това още повече ще затрудни отделителната система. Трябва да се храни само с натурални продукти и пресни храни. При всяко хранене на Е. храната  се приготвя непосредствено преди това. Храната се влива в  стомаха през тръбичка със специална спринцовка. Храната се пасира след като се приготви, като не трябва да е нито много гъста, нито много рядка. В 9 часа се дава храната заедно с медикаментите, които трябва да приема. Има закуска, обяд и вечеря. Между закуската и обяда и между обяда и вечерята има междинно хранене. След храната се започва подготовката по смяната на памперса, прави се ежедневния тоалет по измиване и  дезинфекция на тялото на Е.. След като приключи цялата процедура в стаята се дезинфекцира. Това се прави всеки път когато се сменя памперса на Е.. Смяната на памперса и хигиенизирането на помещението са доста продължителни. След като приключи сутрешния тоалет отново й се дава вода. При нужда се прави процедура за аспириране с тръбичка, която се слага през гърлото. Тази процедура се налага, тъй като Е. не може да отделя храчки самостоятелно и ако не се извадят със специален уред това може да затрудни дишането й и да доведе до смърт. Тази процедура се прави по 4-5 пъти на ден, включително и през нощта. Е. има нужда от грижи и през нощта. Памперсът се проверява ежечасно, защото състоянието й не позволява той да стои дълго време на нея ако е изцапан, тъй като  Е. има две или три декубитални рани на опашната кост. Тези рани се получават от залежаването. Е. е на легло е 24 часа. Н.Г. споделяла на свидетелката, че при повикване от Бърза помощ са отказвали посещение, което налагало да се вика частна линейка, ако трябва Е. да се придвижи до Бърза помощ. Свидетелката познава Н.Г. от 2014г. и през това време тя не е работила. Здравословното състояние на Г. не е добро. След претърпян инсулт и операция, състоянието й е деликатно и трябва много да се пази. Не трябва да вдига тежко и емоциите са нежелателни. Има и епилептични припадъци. Отначало за Е. са се грижили майка й и бабите й. В момента има човек по програма от  Общината, който също се грижи за Е., но и това е крайно недостатъчно.

В показанията си свидетелят Р.Г. излага, че след катастрофата Е. е била около 100 дни в Добричката болница, след това в С. около 4-5 месеца заедно с майка си. След това е била в  частен хоспис. От м.юни на следващата година след катастрофата се е прибрала в къщи, където за нея грижи за полагалали майка й, свидетелката и другата й баба. Състоянието й тогава било по-добро. Реагирала когато й говорели,  свивала си ръката, разхождали я с инвалидна количка. След третата година започнали да наемат и други жени да се грижат за Е.. Тя започнала да се влошава. Вече не движела ръцете и краката си.  Е. само лежи, не говори, диша през тръба. Храни се през стомаха, с тръбичка. Храни се през три часа, като храната трябва винаги да е прясно приготвена, пасирана и леко затоплена. По средата на храненето се дава преварена вода. Едно хранене продължава около половин час. С храната винаги й се дават лекарства, които се счукват  в хаванче. Прави й се тоалет сутрин в 9 часа, който продължава до към 10 - 10.30 ч. При това се сменя памперса, измива се цялото й тяло, сменят се дрехите. Измиването се прави и след обяд и вечер. Измиването е много трудно, прави се от двама дущи, защото Е. лежи, като краката и ръцете й са свити. Има и декубитални рани отзад на тялото. Те се почистват и им се  слагат лекарства. През нощта Е. много кашля и се налага да се аспирират храчките, които тя не може да отдели самостоятелно. Който е при Е. през нощта става и я аспирира и почиства. Това се прави понякога и на половин час. След катастрофата майката на Е. не е работила, тъй като нямало на кого да остави Е.. Н.Г. е претърпяла инсулт,  правили са й операция на менискуса и няколко пъти получавала епилептични припадъци. Към настоящия момент за Е. се грижат  майка й и една жена, която е назначена към Общината като социален работник. Преди това майката е наемала хора срещу заплащане. Невъзможно е един човек да полага грижи за Е. самостоятелно. Е. никога не се оставя сама в дома, защото ако се наложи трябва веднага да се аспирира.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, които са еднопосочни и непротиворечиви и се потвърждават и от другите събрани по делото доказателства. Свидетелите излагат обстоятелства, които са възприели лично.

Представени са писмени доказателства по делото, от които се установява, че след 01.09.2013г. не са налице данни майката на ищцата - Н.П.Г. да е полагала труд по трудово правоотношение – така справка за актуално състояние на действащи трудови договори от НАП /л.286/.

По искане на ищеца по делото е допуснато и прието заключение по ССчЕ от което се установява, че съгласно Национална класификация на професиите и длъжностите ( НКПД ) от 01.01.2021 г. за длъжността „болногледач“ е утвърден код НКПД 5321-1001. Съгласно чл.9, т.1 от ЗБДОО за 2021 г., минимален месечен размер на осигурителния доход през календарната година по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно приложение № 1 за страната, за клас 5- Персонал, зает с услуги за населението, търговията и охраната, подклас 53 - Персонал, полагащ грижи за хора, и група 532 - Персонал, полагащ здравни грижи за длъжност „болногледач“, при законоустановено работно време от 8 часа, е в размер на 650 лв. Вещото лице докладва, че последни данни за средната месечна брутна заплата по професии за персонал зает с услуги за населението има до 2018 г. вкл. в размер на 634 лв. в т.ч. с ДТВ за извънреден труд и работа на смени. За периода от 2019 г. до 2020 г. няма данни за средна месечна брутна заплата по професии. Според данни от справки в дружества, предлагащи социални услуги по мобилен хоспис и проведени разговори с физически лица предоставящи услуги „болногледач“ - цените при работа на 4 часа на ден е 25 лв., а при работа при 8 часа на ден е 35-40 лв. (средно 37.50 лв.) или за един месец при средно 21 работни дни месечната работна заплата при 4 часа е в размер на 525 лв., а при 8 часа е в размер на 787.50 лв. Осигурителните вноски върху средното трудово възнаграждение за един болногледач, са в размер на общо 254.60 лв. При спазване законодателството за работно време и почивки, т.е при 5-дневна работна седмица от 8 часа, за да се покрие цялото денонощие в един календарен месец, са необходими 5 болногледачи. Предвид по-горе изложеното, необходима за покриване на трудовите възнаграждения от 787.50 лв. и осигуровки от 254.60 лв. за един болногледач е сума в размер на 1042.10 лв., съответно за  пет  болногледачи за един календарен месец е в размер на 5210.50 лв.

При тази фактическа установеност, настоящият състав на Добричкия окръжен съд, достигна до следните правни изводи:

Предявените осъдителни искове черпят правното си основание от разпоредбите на чл.226 от КЗ /отм./  във вр. с чл.45 и чл.51, ал.1 и чл.52 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД.  

          Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1 КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

         С разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./   е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Исковете са допустими и подлежат на разглеждане по същество. Вредите, чието обезщетяване се претендира по настоящото дело не са идентични на вредите, претендирани за обезщетяване по гр.д. №***/2012г. по описа на Софийски градски съд. При това обстоятелството, че посоченото дело е прекратено поради отказ от исковете не пречка  по смисъла на чл.233 от ГПК за разглеждането на предявените в настоящото производство искове.

 Съгласно задължителните за правоприлагащите органи тълкувателни разяснения, дадени в ТР № 1/30.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСГТК, при сключено извънсъдебно споразумение между пострадалия и застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, с което те са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума ги покрива изцяло, увреденото лице няма основание да търси репариране на същите вреди отново по съдебен ред, както от застрахователя, така и от делинквента. Валидно сключеното споразумение е израз на волята на страните за уреждане на възникналото правоотношение относно обезщетението за претърпени вреди от непозволеното увреждане. Функционалната връзка на деликта с основанието за плащане на застрахователното обезщетение обуславя извода, че с изплащането от застрахователя на обезщетението, предмет на сключеното споразумение, се погасява както прякото право на увредения срещу застрахователя, така и деликтното му право срещу причинителя на вредата. В случая при сключване на споразумението, в което законният представител на ищцата е  заявил, че няма и няма да имат за в бъдеще никакви претенции към застрахователя, свързани пряко или косвено с предмета на споразумението, включително за имуществени и неимуществени вреди, лихви, разноски, пропуснати ползи или други финансови претенции, Е.Г. е била непълнолетна. Така сключеното от непълнолетно лице споразумение, на което с повелителни норми на закона е запретено да се отказва от права  е нищожно в горепосочената му част. Съгласно разпоредбата на чл.130, ал.4, изр.1, предл.2 от СК отказ от права от ненавършило пълнолетие дете са нищожни.

Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка страна носи тежестта да докаже положителните твърдения за фактите, от които извлича благоприятните за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

Съобразно характера на предявените искове и извършените от ответника оспорвания, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на отговорността на ответника: валиден застрахователен договор; настъпило по време на действие на застрахователния договор застрахователно събитие, представляващо покрит от застраховката риск; противоправност на поведението на застрахования водач на МПС, в резултат на което е причинено ПТП; Обстоятелството, че вследствие извършеното ПТП ищецът е претърпял имуществени вреди, както и размера им; Причинно-следствена връзка между поведението на застрахования и претърпените вреди. Ответникът следва да докаже наведените от него възражения срещу основателността и срещу размера на иска, вкл.това за съпричиняване на вредоносния резултат.

В случая не е спорно между страните и се установява наличието на правопораждащия фактически състав за основателността на прекия иск  -

ищцата е увредено лице при ПТП, причинено виновно от водач, управлявал МПС, надлежно застраховано при ответното дружество.

           Спорно по настоящото дело е дали претендираните от ищцата имуществени и неимуществени вреди са били предвидени и съобразени при сключеното между страните извънсъдебно споразумение на 11.10.2012г. и съответно вече обезщетени, както и дали не са погасени поради изтекла давност.

         С разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД е въведен принципът за пълно обезщетяване на пострадалия за понесените при непозволено увреждане вреди, както настъпилите, така и бъдещите вреди, стига те да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно задължителните за съдилищата разрешения дадени в т. 10 от ППВС № 4/1975 г. от принципа за пълно обезщетяване на вредите от деликта по чл. 51, ал. 1 ЗЗД следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Ново обезщетение не се дължи, когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда.

            В настоящия случай безспорно се установява, че е настъпила промяна в посока влошаване на здравословното състояние на ищцата след сключеното между страните споразумение на 11.10.2012г. То се доказа с приетата по делото СМЕ, многобройни медицински документи и свидетелски показания, от които е видно, че при ищцата са настъпили усложнения вследствие на първоначално получените увреждания. След сключване на споразумението ищцата е лекувана с различни диагнози:  пневмония, фистула между вагината и дебелото черво, недобре функционираща гастростома с изтичане на стомашен сок и редукция на тегло и др. Е.Г. е многократно хоспитализирана в различни   лечебни заведения в страната, оперирана и лекувана консервативно. Безспорно установено е и че тези усложнения са пряка и непосредствена последица от претърпяното ПТП. 

            По силата на споразумението от 11.10.2012 г. ищцата е приела определените й от ответното застрахователно дружество обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, съгласила се е тях и е декларирала, че няма други претенции по повод претърпените вреди при ПТП, станало на 23.10.2011г. Тълкувайки действителната воля на страните, настоящият състав счита, че с него страните са уговорили обезщетяване на настъпили вече вреди – неимуществени и имуществени. Не са налице данни да са отчетени евентуални бъдещи усложнения и влошавания на здравословното състояние на ищцата.   От изложеното следва изводът, че вредите, чието обезщетение се претендира, представляват ексцес и подлежат на обезщетяване, тъй като са в причинно-следствена връзка с противоправното деяние на водача на автомобила Г. Ж.Г., чиято гражданска отговорност като автомобилист е застрахована при ответника – застраховател.  

            Давността по прекия иск на увреденото лице, предявен срещу застрахователя на делинквента по застраховка "Гражданска отговорност" за заплащане на обезщетение при ексцес, започва да тече от деня на проявяване на вредата, т. е. от деня на влошаването на здравето на увредения спрямо първоначалната му увреда. /в този смисъл е т. 4 от ТР № 1/14 от 23.12.2015г. на ОСТК на ВКС/. Погасителната давност по чл.197 КЗ /отм./ е петгодишна и съвпада по продължителност с общата погасителна давност по чл.110 ЗЗД.  Доколкото  по делото е установена системност на проявите на влошаване на състоянието на ищцата и непрекъснат риск за това, претендираните от  същата вреди като непогасени по давност следва да бъдат обезщетени.

              По иска за заплащане на сумата от 5025 лв. - месечно обезщетение за имуществени вреди за придружител и болногледач:

Разходите, свързани с лечението на пострадалия и полагането на необходимите за него грижи представляват пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане и като такива разходи безспорно могат да бъдат заплащането на възнаграждение на придружител и болногледач, когато това се налага.

              Съгласно Решение № 197 от 02.02.2015 г. по т. д. № 869/2012 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, когато се касае за настъпили увреждания, в резултат на които в имуществената сфера на пострадалия ще настъпят вреди, които могат да бъдат установени, е допустимо присъждане на еднократно или периодично обезщетение. Вредите за бъдеще време не се предполагат, а следва да бъдат установени.

              От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че след ПТП и до настоящия момент ищцата Е.Г. е състояние на будна кома, при което са потиснати всички психични процеси и са нарушени всички мускулни движения. Налице е липса на всякаква двигателна активност. Не диша самостоятелно. Храни чрез поставена гастростомна сонда. Така ищцата е зависима от чужда помощ  във всички дейности от ежедневието -хранене, обличане, поддържане на лична хигиена и пр., като тя ще е необходима до края на жизнения й път. Касае се за изключително тежко физическо състояние, което изключва самостоятелното извършване и на най-елементарни движения и дейности. В този смисъл следва да се приеме, че ищцата има категорична нужда от денонощно съдействие от болногледач/придружител, което е установено, както от СМЕ, така и от ангажираните гласни доказателства. Според вещото  лице тази нужда е възникнала от момента на травмата и ще й е необходима за цял живот. Този извод се подкрепя и от събраните по делото писмени доказателства, от които се установява, че на ищцата Е.Г. е определена 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ. Бъдещите разходи за придружител са в пряка причинна връзка и последица на ПТП на 23.10.2011 г.

Искът за присъждане на обезщетение за тези имуществени щети е основателен по своето естество.  Доколкото се установява, че състоянието на ищцата е необратимо, отчитайки и спецификата на вредите, които не представляват пропуснати ползи, тъй като са свързани със сигурно бъдещо намаляване на имуществото й, основателно е искането обезщетението за тези вреди да бъде заплащано периодично от застрахователя – на равни месечни вноски и на определени падежи. Обезщетението следва да бъде заплащано до настъпване на обстоятелства за изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение, включително до изчерпване на застрахователния лимит.

Съгласно заключението по ССчЕ, при спазване законодателството за работно време и почивки, т.е при 5-дневна работна седмица от 8 часа, за да се покрие цялото денонощие в един календарен месец, са необходими 5 болногледачи. Съответно необходимата за покриване на трудовите възнаграждения от 787.50 лв. и осигуровки от 254.60 лв. за един болногледач сума е в размер на 1042.10 лв., а  за  пет  болногледачи за един календарен месец, е в размер на 5210.50 лв. Ето защо исковата претенция за присъждане на обезщетение в размер на 5025 лв. месечно се явява основателна. Основателността на главната претенция обуславя и основателност на акцесорната по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска за заплащане на сумата от 60300 лева, представляваща месечно обезщетение за имуществени вреди за един болногледач за 60 месеца - 5 години назад от подаване на исковата молба в съда:

Очевидно е съобразно изложеното по-горе, че ищцата се нуждае от разходи за болногледач. Съгласно т. 4 на ППлВС № 4/30.10.1075г. по гр. д. № 5/1975г., ако здравословното състояние на пострадал при непозволено увреждане е налагало неговото обслужване от друго лице, за заплатеното от пострадалия на това лице причинителят на увреждането дължи обезщетение. Той дължи такова обезщетение на самия пострадал и в случая, когато последният не е заплащал за обслужването, а е бил гледан от свой близък, който поради тази причина не е получавал трудовото си възнаграждение. Размерът на обезщетението в този случай се равнява на необходимото възнаграждение за получените грижи. Безспорно се установява, че след настъпване на ПТП, включително и в процесния период ищцата  се е нуждаела от чужда помощ  във всички дейности от ежедневието и е била обгрижвана непрекъснато от своята майка. При установените досега положени грижи за ищцата Е.Г. от майка й Н.Г., съдът намира исковата претенция за заплащане на  месечно обезщетение за имуществени вреди за един болногледач за 60 месеца - 5 години назад от подаване на исковата молба за основателна. Съгласно заключението по ССчЕ необходимата за покриване на трудовите възнаграждения от 787.50 лв. и осигуровки от 254.60 лв. за един болногледач сума е в размер на 1042.10 лв. Изчислена от съда посочената сума за 60 месеца е в размер на 62526 лв. При това исковата претенция за присъждане на обезщетение в размер на 60300 лв. се явява основателна.

Основателността на главната претенция обуславя и основателност на акцесорната по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съответно основателно се явява  наведеното от ответника възражение за погасяване по давност на част от претендираното обезщетение за забава върху претенцията за месечно обезщетение за имуществени вреди за един болногледач за 60 месеца - 5 години назад от подаване на исковата молба. Съгласно константната практика на ВКС, вземането за лихви при упражнено право на пострадали лица срещу застраховател се погасява с кратката тригодишна давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД, считано от деня на увреждането. При това следва извода, че върху уважената претенция за месечно обезщетение за имуществени вреди за един болногледач за 60 месеца следва да се присъди лихва за забава, считано от 25.02.2017г., като претенцията следва да се отхвърли като погасена по давност за периода от 25.02.2015г. до 24.02.2017г.

По иска  за  изплащане на сумата от  1109,33 лв., представляваща  направени разходи, свързани с лечението на ищцата:

           От съвкупната преценка на доказателствения материал се налага безспорен извод за основателност на тази претенция, доколкото според заключението по СМЕ всички сторени от ищцата разходи са наложени от уврежданията, които имат характера на ексцес, който пък от своя страна е в пряка причинна връзка с процесното ПТП от 23.10.2011 г. Поради това тези вреди следва да бъдат репарирани от застрахователя.  За възстановяване на тези разходи по делото с исковата молба са представени и приети от съда писмени доказателства - фактури и касови бонове на обща стойност 1109,33 лв., при което претенцията се явява основателна в заявения размер.

  Основателността на главния иск обуславя  основателността и на акцесорните претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД за заплащане на законната лихва върху всяка от сумите поотделно, считано от датата, на която са сторени съответните разходи от ищцата.

По иска за заплащане на 300 лв. месечно обезщетение за издръжка за покриване на разходите, свързани с лечението на ищцата:

Какво вече беше посочено по-горе разходите, свързани с лечението на пострадалия представляват пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане и за такива е допустимо присъждане на периодично обезщетение. Вещото лице по СМЕ дава заключение, че приложените по делото документи за закупуване на лекарствени средства и превъзрочни материали са във връзка с лечение и подръжка на физиологичните нужди на ищцата Е.Г., вследствие на претъпяното ПТП и получената тежка черепно-мозъчна травма. Подобни разходи ще са необходими завинаги, тъй като в
прогностичен план здравословното състояние на ищцата не би се променило към подобрение, което да не изисква употребата им, респективно тяхното закупуване. От представените по делото писмени доказателства - фактури и касови бонове се установява, че за период от три месеца за ищцата са сторени разходи в общ размер на 1109,33 лв. лева или средномесечно в размер на 369,78 лв. При това исковата претенция за присъждане на обезщетение в размер на 300 лв. се явява основателна. Основателността на главната претенция обуславя и основателност на акцесорната по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При тези изводи на съда, подлежи на обсъждане релевираното от страна на ответника по делото възражение за съпричиняване, изразяващо се в непоставяне от страна на ищцата на предпазен  колан.

Дългогодишната съдебна практика е ориентирана към становището, че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и че намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. При отсъствие на категорични доказателства за причинно - следствена връзка между поведението на пострадалия по време на реализиране на произшествието и настъпилия вредоносен резултат обезщетението не подлежи на редуциране и се дължи в пълния размер, определен съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД (така Р № 98/24.06.2013 г., т. д. № 596/2012 г., II ТО, Р № 206/12.03.2010 г., т. д. № 35/2009 г., II т. о., Р № 59/10.06.2011 г., т. д. № 286/2011 г., I ТО). Съдът намира, че тази практика макар и формирана при действието на отменения КЗ, намира приложение и при сега действащия Кодекс, доколкото касае принципни постановки.

В тази връзка съдът намира за основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан, като основание за този извод е заключението по комплексната експертиза. Същото установява, че пострадалата ищца е била без поставен предпазен колан. Следва да се отбележи, че разпоредбите на ЗДвП вменяват задължение на водачите и на пътниците в превозни средства да поставят предпазен колан като неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция. Макар при изследване на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице да не се изисква непременно наличието на виновно, противоправно поведение по смисъла на закона, в настоящия случай се установява, че пострадалата не се е съобразила с изискуемото правнорегламентирано поведение в качеството на пътник в превозно средство. Изложеното обосновава извода за неправомерно поведение на пострадалата, при която липса не биха настъпили неблагоприятни последици от естеството на установената тежка черепно- мозъчна травма.

При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на деликвента и това на увреденото лице, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. В случая, от събраните специални знания, посредством съдебната експертиза безспорно се установява, че при поставен обезопасителен колан, са щели да бъдат избегнати понесените от ищцата травматични увреждания, най-вече тежката черепно-мозъчна травма.  С оглед на така изложеното, съдът приема, че приноса на пострадалата, определен в процентно изражение е в размер на 50 %.

С оглед на горното, при установените размери на претендираните за обезщетяване имуществени вреди, исковете следва да бъдат уважени, както следва:   2605,25 лв. месечно обезщетение за имуществени вреди за придружител и болногледач (50 % от установения размер 5210,50 лв.); 31263 лв. /521,05 лв. месечно/ (50 % от установения размер 62526 лв./ 1042.10 лв.месечно/) обезщетение за имуществени вреди за един болногледач за 60 месеца - 5 години назад от подаване на исковата молба в съда; 554,67 лв. (50 % от установения размер 1109,33 лв.) - направени разходи, свързани с лечението на ищцата и 184,89 лв. (50 % от установения размер 369,78 лв.) - месечно обезщетение за издръжка за покриване на разходите, свързани с лечението на ищцата. За разликата до пълния претендиран размер, исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.

По разноските:

Съобразно на уважената част от исковете се дължат сторените от ищците съдебно-деловодни разноски. Ищцата е сторила разноски в размер на 550 лв. – депозити за експертизи. Съобразно уважената  част от исковите  претенции в полза на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на  285,22 лв.  Представени са доказателства по делото, че процесуалният представител на ищцата – адв.Е.Б. Саркисова – Коцинова й е указала безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. В този случай възнаграждението се определя по чл. 36, ал. 2 от ЗА и следва да се присъди в тежест на ответника по делото. По минимума на Наредба №1/2008 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения  и съобразно на уважената част от исковете се дължи на адв.Е.Б.  възнаграждение с включен ДДС, тъй като адвокатът е данъчно регистрирано лице в размер на 2354,59 лв.

На ответната страна също се следват сторени по делото разноски пропорционално на отхвърлената част от исковете. Ответникът е сторил разноски в размер на 5 лв. – държавна такса за издаване на удостоверение; 750  лв. – депозити за експертизи и 10378,36 лв. – адвокатско възнаграждение. От тях съобразно отхвърлената част от исковите  претенции в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на   363,46 лв. и 4996,24  лв. адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 78, ал. 8 от ГПК. Съдът намира за неоснователно наведеното от процесуалния представител на ищеца възражение за прекомерност на претендираното от ответното дружество адвокатско възнаграждение. Действително уговореното и платено възнаграждение надвишава минимума по Наредба №1/2008 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но е съответно на правната и фактическа сложност на спора и осъществената процесуална защита.

Ищцата е била освободена от внасяне на държавна такса в производството на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Добрички окръжен съд сумата от 5318,32 лв. (3751,56 лв. + 1250,52 лв. + 50 лв. + 266,24 лв.), представляваща дължимата държавна такса, определена съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, върху размера на уважената част от исковете.

Водим от горното Окръжният съд,

 

Р  Е  Ш  И:

 

  ОСЪЖДА  „***“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С., район Т., бул.“В.“ №** ДА ЗАПЛАТИ на Е.Г.Г., ЕГН **********, действаща чрез настойника си Н.П.Г., ЕГН ********** ***, на чл.226 от КЗ /отм./  във вр. с чл.45 и чл.51, ал.1 и чл.52 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД,  следните суми, представляващи  обезщетение за претърпени от Е.Г.Г. имуществени вреди, вследствие претърпяно на 23.10.2011г. ПТП, виновно причинено от водача на лек автомобил "Фолксваген", модел "Пасат" с рег.№** Г. Ж.Г., застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника:

2605,25      лв. месечно обезщетение за имуществени вреди за придружител и болногледач, считано от подаване на исковата молба – 25.02.2020г. до настъпване на обстоятелства за изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение, включително до изчерпване на застрахователния лимит, ведно със законната лихва върху всяка месечна сума, считано от първо число на всеки месец до окончателното изплащане на сумата, като

ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 2605,25 лв. до претендирания размер от  5025 лв. месечно;

31263 лв. лева, представляваща месечно обезщетение за имуществени вреди за един болногледач за 60 месеца /521,05 лв. месечно/ - 5 години назад от подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху всяка месечна сума дължима за периода от 25.02.2017г., считано от първо число на всеки месец до окончателното изплащане на сумата, като

ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 31263 лв. до претендирания размер от  60300 лв., както и иска за законната лихва върху всяка месечна сума за периода от 25.02.2015г. до 24.02.2017г., поради погасяване на последното вземане по давност;

554,67        лв. представляваща направени разходи, свързани с лечението на ищцата, ведно със законната лихва върху следните суми: сумата от 55,20 лв. по фактура № 10199/29.10.2019г.; сумата от 15,80 лв. по фактура №51/25.10.2019г.; сумата от 20,10 лв. по фактура №56/30.10.2019г.; сумата от 7,30 лв. по фактура № 970/26.11.2019г.; сумата от 10,35 лв. по фактура № 1942/01.11.2019г.; сумата от 13,71 лв. по фактура № 673/27.11.2019г.; сумата от 26,68 лв. по фактура № 79/18.11.2019г.; сумата от 4,95 лв. по фактура № 68/08.11.2019г.; сумата от 14,60 лв. по фактура № 111/20.12.2019г.; сумата от 18,78 лв. по фактура № 103/12.12.2019г.; сумата от 12,50 лв. по фактура № **********/16.12.2019г.; сумата от 6,90 лв. по фактура № 1956/03.12.2019г.; сумата от 24,21 лв. по фактура №93/04.12.2019г.; сумата от 13,80 лв. по фактура № 1969/17.12.2019г.; сумата от 62,93 лв. по фактура №1016/27.12.2019г.; сумата от 5,38 лв. по фактура № 160/29.01.2020г.; сумата от 7,90 лв. по фактура № 1988/21.01.2020г.; сумата от 10,88 лв. по фактура № 144/23.01.2020г.; сумата от 15,60 лв. по фактура №120/03.01.2020г.; сумата от 10,20 лв. по фактура № 121/03.01.2020г.; сумата от 7,65 лв. по фактура № 123/06.01.2020г.; сумата от 19,55 лв. по фактура №133/14.01.2020г.; сумата от 15,50 лв. по фактура № 163/31.01.2020г.; сумата от 67,28 лв. по фактура №1065/27.01.2020г.; сумата от 20,90 лв. по фактура № 156/27.01.2020г., считано от датата на всяка фактура до окончателно изплащане на сумата, като

ОТХВЪРЛЯ иска за над 554,67 лв. до претендирания размер от  1109,33  лв.;

184,89 лв.  месечно обезщетение за издръжка за покриване на разходите, свързани с лечението на ищцата, считано от подаване на исковата молба – 25.02.2020г. до настъпване на обстоятелства за изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение, включително до изчерпване на застрахователния лимит, ведно със законната лихва върху всяка месечна сума, считано от първо число на всеки месец до окончателно изплащане на сумата, като

ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 184,89 лв. до претендирания размер от 300 лв. месечно.

ОСЪЖДА ***“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С., район Т., бул.“В.“ №** ДА ЗАПЛАТИ на Е.Г.Г., ЕГН **********, действаща чрез настойника си Н.П.Г., ЕГН ********** *** сторени по делото разноски в размер на 285,22 лв. 

ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С., район Т., бул.“В.“ №** да заплати на адв.Е.Б. Саркисова – Коцинова сумата от   2354,59 лв. с вкл.ДДС представляваща дължимо възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА,  във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Е.Г.Г., ЕГН **********, действаща чрез настойника си Н.П.Г., ЕГН ********** *** да заплати на ***“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С., район Т., бул.“В.“ №** сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 363,46 лв. и 4996,24  лв. адвокатско възнаграждение,  пропорционално на отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С., район Т., бул.“В.“ №** да заплати по сметка на Окръжен съд Добрич, в полза на Бюджета на съдебната власт, сумата от 5318,32 лв. - дължима държавна такса.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: