РЕШЕНИЕ
№295
гр. Велико Търново, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на
шестнадесети септември две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
при участието на секретаря П.И., изслуша докладваното от съдия Костова адм.д. № 225 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и следващите от АПК във вр. с чл. 171, т.2а от Закона за
движение по пътищата - ЗДвП. Производството е по реда на чл.145
и сл. от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 във вр. с чл.171,т.1б“б“ и
чл. 171, т.2а, б“б“ от Закон за движение
по пътищата ЗДвП.
Образувано е по жалба на В.К.М. ***
чрез ... Ч. ***, кантора 309, против Заповед за прилагане на Принудителна
административна мярка ПАМ № 21-1275-000235 и 21-1275-000236 от 31.3.2021г.
издадени от Р.В., Началник сектор ПП към ОД на МВР В. Търново.
С първата от посочените Заповеди е
отнето временно СУМПС на жалбоподателя до решаване на въпроса с неговата
отговорност, но не повече от 18 месеца, а с втората такава е прекратена
регистрацията на МПС лек автомобил Фиат Пунто 2 с рег. № ..., светло сив
металик за срок от 6 месеца, считано от
30.3.2021г. .Причина за налагане на двете ПАМ е нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 пр.
2 от ЗДвП, а именно управление на МПС след употреба на наркотични вещества или
техни аналози.
Според жалбоподателя оспорените
заповеди са незаконосъобразни и
неправилни, като постановени при съществено нарушение на административно-
производствените правила, противоречие с материалните разпоредби ,
несъответствие с целта на закона. Административният орган е издал процесните
заповеди преди да изпълни задължението си по чл. 35 от АПК да установи служебно
фактическата обстановка по делото, като спази правилото на чл. 174,ал.4 от ЗДвП, доколкото е налице оспорване резултатите от дрегера и е следвало да се
изчака медицинското изследване на кръвта. На следващо място намира, че не е
налице твърдяното от органа нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 пр.2 от ЗДвП, което
се доказва от наличието на експертиза, макар и направена по прокурорска
преписка. От съда се иска да отмени обжалваните заповеди като
незаконосъобразни, алтернативно излага доводи за тяхната нищожност.
В о.з. се представлява от ... Ч.,
който поддържа така подадената жалба, Счита, че в хода на производството по
безспорен начин се доказва, че в кръвта на жалбоподателя не е установено
наличието на наркотични вещества, чрез изпратената от ВТРП преписка. С оглед на
този извод Прокуратурата е постановила отказ да се образува наказателно
производство. Установената липса на такива вещества в кръвта лишава
горепосочените две заповеди от правно основание, поради което същите се явяват
незаконосъобразни. Претендира направените по делото разноски в размер на д.т.
от 20 лева и заплатеното адвокатско възнаграждение.
Ответник жалба Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР В. Търново, редовно призован не се явява, заема писмено становище по спора. Същият
намира подадената жалба за неоснователна и недоказана. Счита, че представената
с жалбата справка от СМДЛ Рамус ООД за извършено изследване кръвта на
жалбоподателя не отговаря на чл.11 от Наредба № 1/ 2017г. на Министъра на МВР и
чл. 20, ал.1 от същата Наредба, доколкото тази лаборатория не е измежду изрично
посочените в Наредбата. Следователно тези приложени резултати не се явяват
относими към казуса и не следва да бъдат взети предвид. Взетите кръвни проби на
жалбоподателя в МОБАЛ“Д-р Ст. Черкезов“ са изпратени в Национален институт по
криминалистика към МВР. Следователно ИАА са издадени от оправомощен орган,
съгласно представената Заповед № 366з-659/26.2.2021г. на Директор на ОД на МВР
В. Търново, при спазване на процесуалните изисквания и точно приложение на
материалния закон. Изпраща цялата преписка по оспорваните заповеди.
Съдът като взе предвид становищата
на страните и събраните в хода на производството писмени доказателства- тези в
административната преписка от фактическа страна намира за установено следното:
На 3.3.2021г. около 18 часа в гр.В.
Търново на кръстовището ул. „Беляковско шосе“ и бул. „България“ жалбоподателят
като водач на МПС Фиат Пунто 2
с рег. № ..., светло сив металик,негова собственост го управлява след употреба
на наркотични вещества, установена при извършена проверка в сградата на РУ В.
Търново, при постоянна температура с еднократен полеви тест Дрегер Дръг чек
3000 с фабричен номер ARNK0961, който е показал положителна
проба на амфетамин, което съответства на физическото му състояние – зачервени и
оголемени зеници. На жалбоподателя е издаден талон за изследване с банков номер
85318 от 30.3.2021г. и осем броя стикери. За извършеното нарушение е съставен
АУАН Д 5000895/30.3.2021г. подписан от жалбоподателя без възражения. Такива са
постъпили в законоустановения тридневен срок. По повод на извършението от
страна на полицейските служители действия и горепосочени резултати от полеви
тест е подадена Докладна записка от мл. Автоконтрольор Галя Борисова стр. 34 от
преписката. След като жалбоподателят е дал кръвна проба в Спешно отделение при МОБАЛ“Д-р Ст. Черкезов“, със Заповед УРИ
366р-6397/ 31.3.2021г. от Директор на ОД на МВР В. Търново е възложено
извършването химическа експертиза на химик от НИК МВР гр. София и съответните
кръвни проби и проби урина са били
изпратени в Национален институт по криминалистика към МВР. От страна на
ответника са издадени двете процесни заповеди при така събраните доказателства.
Материалите са изпратени на ВТРП,
която с Постановление от 4.8.2021г. по пр. пр. 4788/21г е отказала да образува
досъдебно производство, тъй като от извършената химическа експертиза в НИК
София в експертна справка № 21/ ТХК -135 на НИК – МВР като заключение е
вписано, че в предоставената за изследване кръвна проба не е доказано наличието
както на амфетамини, така и на други упойващи вещества. В представената за
изследване проба урина е доказано
наличие на матаболит на тетрахидроканибипола – карбоси – тетрахидроканабиол в
концентрация под 50 нг/ мл. Горепосочената справка е изискана и приложена по
делото от ВТРП. Представена по делото е и справка за нарушенията на
жалбоподателя, по които е ангажирана неговата административно- наказателна
отговорност.
Жалбата против Заповедите, с които са наложени
ПАМ е подадена на 8.4.2021г., след като същите са вречени лично на
жалбоподателя на 2.4.2021г.
В хода на съдебното производство е
изслушан св. Н.Д., която установява, че жалбоподателят е имал проблеми с
вземане на наркотични вещества, но след като е изтърпял наказанието си за това
е преустановил тази практика. Същият работи като автобояджия в семейния им
автосервиз, в камера с отровен химикал, който е вероятната причина за дадените
с полевия тест показатели, тъй като е работил и на 30.3.2021г.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира следното от правна страна:Съдът намира, че жалбата е
подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорените заповеди, чиито
права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от тях. В заповедна е
налице отбелязване за датата, на която е връчена 02. 04. 2021 г., а жалбата е подадена
до Административен съд Велико Търново на 8.4.2021г. , т.е. в преклузивния срок.
Следователно жалбата се явява процесуално допустима.
Съобразно разпоредбите на чл. 168
от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК, независимо от наведените от жалбоподателя
оплаквания.Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки
по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т . 5, буква „а", т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица .
Със Заповед № 366з-659/26.2.2021г. на Директор на ОД на МВР В. Търново са
определени длъжностни лица, сред които и началниците Сектор ПП, на които е
делегирано налагането на ПАМ, включително по чл. 171, т. 2а от ЗДвП.
Следователно оспорваният индивидуалният административен акт е издаден от
компетентен административен орган.
Спецификата на мерките по чл. 171
от ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 от АПК на органа предварително
да уведоми заинтересованите лица за започване на административното
производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК
единствено по отношение на обжалването на заповедта за налагане на ПАМ. В случая,
оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена след като административният
орган е съобразил констатираното нарушение, установено със съставения АУАН, при
съблюдаване на основните принципи на административния процес - преди да издаде
заповедта за прилагане на ПАМ е изяснил фактите и обстоятелствата от значение
за случая - както е регламентирано в чл. 35 от АПК, принципа за законност - чл.
4, ал. 2 от АПК и принципа за служебното начало в административния процес - чл.
9, ал. 2 от АПК. Съдът намира, че органът не е допуснал нарушение на
административно-производствените правила, което да обосновава извод за наличие
на основания за отмяна на оспорения акт. Не се споделят доводите на
жалбоподателя, че е налице нарушение на горецитирания чл. 35 от АПК и че
органът е следвало да изчака заключението на назначената експертиза .
Основанията за това са две: като всяка принудителна административна мярка,
процесната ПАМ има преустановителен и превантивен характер, поради което при
констатиране на съответното административно нарушение, законът изисква
предприемане на незабавни фактически действия, в случая отнемане на
свидетелството за правоуправление и прекратяване на регистрацията на МПС. На следващо място жалбоподателят неправилно
смесва наличието на предпоставки за налагане на наказание – административно или
по НК от правната същност на ПАМ, която има самостоятелно значение и не се
обвързва от проведено такова административно- наказателно или наказателно
производство. Допълнителни аргументи в тази насока ще бъдат посочени в частта
на решението, с което се обсъжда материалната законосъобразност на ИАА.
Посочената от жалбоподателя норма на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП е в глава
Административно- наказателна отговорност, т.е. изискване при направено
възражение от полевия тест да се вземат предвид резултатите от кръвния такъв касае само процедурата по ангажиране
отговорността на жалбоподателя, за законосъобразност на ПАМ е необходимо само
съставяне на АУАН. И не на последно място, следва да се има предвид логиката на
ЗДвП, че веднага след констатиране на нарушението, което се обективира с
издаване на АУАН се налагат тези превантивни принудителни мерки, които важат до
момента на решаване на въпроса с отговорността.
Тази незабавност на предприеманите
действия изключва възможността за уведомяване на заинтересованите лица съгласно
разпоредбата на чл. 22 от АПК. В случая, преди да издаде заповедта
административният орган е изпълнил задължението си по чл. 36 ал. от АПК, като е
събрал доказателства за релевантния факт – съставен АУАН на водача за
управление под влияние на наркотични вещества, установен с полеви тест и
извлечение от регистъра на КАТ за собствеността на автомобила.
Заповедите са издадени в
предвидената от закона писмена форма, като тя е мотивирана, тъй като съдържа
фактически и правни основания за
издаването им. Следователно процесните заповеди отговарят на
изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК.
Заповедите са постановени при правилно прилагане на
материалноправните разпоредби на ЗДвП.Чл.171
от ЗДвП посочва, че за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки:
1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач:
б) (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;
Съответно чл. 171, т. 2а, б. „б" от ЗДвП,
(в редакцията както следва нова - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21. 01.
2017 г., изм., бр. 54 от 2017., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26. 09. 2017 .,
бр. 2 от 2018 г., в сила от 3. 01. 2018 г., за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административни нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година;
Предвид разпоредбата на чл.
142, ал. 1 АПК, законосъобразността на административния акт се преценява
към момента на издаването му. В този смисъл
решение №
7076/27.05.2014 г. по адм. дело № 72/2014 Решение № 7939 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм.
д. № 2635/2014 г Решение № 44 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4316/2018 г.,
Решение № 3350 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11848/2013 Решение № 1799
от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15205/2009 г.,
|
|
|
|
|
Въз основа на коректен анализ на събрания доказателствен материал и приложимата нормативна уредба е формиран верен извод за наличие на цитираната материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ. Мярката е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание (Арг.: чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца". При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателната отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й. Или ПАМ, макар и да са израз на административна принуда в широкия смисъл на думата, не са вид наказания. ПАМ и наказанията за извършени административни нарушения имат различна правна природа. Първите са актове по прилагането на диспозицията, а вторите - на санкцията на правната норма. Първите се реализират по реда на АПК, а вторите - по реда на ЗАНН. Актовете за налагане на ПАМ са административни актове, докато тези за налагане на административно наказание - правораздавателни. В същия смисъл е и константната практика на Върховния административен съд, виж например решенията по адм. дело № 13627/2011 г., адм. дело № 2868/2012 г., адм. дело № 7365/2006 г., адм. дело № 7189/2012 г., адм. дело № 5855/2011 г., адм. дело № 5167/2012 г. на настоящия състав и други.
Предпоставка за
налагане на ПАМ от вида на преустановяващите е извършено от водача
административно нарушение, в конкретния случай по чл. 5, ал.3, т.1 пр. 2 от ЗДвП, а именно управление
на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Административното
нарушение се установява с акт за административно нарушение, съставен от
компетентните длъжностни лица. Съгласно чл.
189, ал. 2 ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на
противното.
Оспорените заповеди имат самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ, предхожда налагането на адресата на административно наказание с правораздавателен акт на административно-наказателна юрисдикция (НП). Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност, както се посочи по- горе. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение на водача и изпълнение на превенцията, ПАМ се прилага под прекратително условие - до решаване на въпроса за отговорността на водача, при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 ЗДвП. В този смисъл Решение № 7893 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12758/2018 г., VII Решение № 12268 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6114/2017 г., VII
Тук следва да се подчертае, както се посочи по- горе, се прилага разпоредбата на чл. 142, ал.1 от АПК и съответствието на ИАА на материалния закон се установява към момента на постановяването, поради което същите се явяват и материално законосъобразни, доколкото има съставен АУАН за горепосоченото нарушение. Същото може да бъде установено по някой от посочените в нормата на чл. 171, ал.1 т.1 и т.2а от ЗДвП начини, които са равностойни- в случая с полеви дрегер и тази част от заключението на вещото лице, че в урината са намерени такива опойващи вещества. Доколкото се касае за такива вещества, законът не въвежда изискване за тяхната концентрация, за разлика от наличието на алкохол, поради което правилото, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи; следва да се тълкува стриктно т.е. само по отношение на алкохола,а не и за наркотичните вещества. Възможността на жалбоподателя да се позове на чл. 142, ал.2 от АПК , която визира, че съдът следва да вземе предвид новостъпили факти или в конкретния случай нови доказателства – заключение на експерта се прегражда именно от точното тълкуване на закона, както се посочи по- горе: че изискването на чл. 174, ал.4 от ЗДвП има значение само досежно концентрацията на алкохол в кръвта, и нормата на чл.171 от АПК не изисква да е приключило производството по ангажиране отговорността на жалбоподателя вкл. Изчакване на резултат от назначената експертиза.
Двете заповеди са съобразени с целта на закона,а именно да обезпечат живота и здравето на участниците в движението, като изпълняват дадените на АО правомощия да ограничават правната сфера на жалбоподателя превантивно, до решаване на въпроса за тяхната отговорност.
При този изход на делото разноски не се присъждат.
Предвид изложеното, не са налице релевираните в жалбата основания за отмяна на двете заповеди за налагане на ПАМ.
С оглед изложеното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, осми състав на Административен съдът
Велико Търново
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.К.М. *** чрез ... Ч. ***, кантора 309,
против Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка ПАМ №
21-1275-000235 и 21-1275-000236 от 31.3.2021г. издадени от Р.В., Началник
сектор ПП към ОД на МВР В. Търново.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: