№ 468
гр. Варна, 27.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Трайчо Г. Атанасов
Членове:Иваничка Д. Славкова
Ерна Якова-Павлова
като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно частно
наказателно дело № 20223100601022 по описа за 2022 година
,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.249 ал.3 вр. чл.248 ал.1
т.3 НПК по повод депозирана частна жалба от адв.Ц. Т., защитник на подс.
И. Й. срещу определение, постановено в разпоредително заседание на
13.09.2022 г. по нохд № 20223110202312 на РС-Варна в частта, с която при
обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1,т.3 от НПК не е прието
възражението й за прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на прокурора.
В жалбата се сочи, че неоснователно първоинстанционния съд е приел,
че деянията на подсъдимата са описани достатъчно точно и ясно, така че тя да
може да разбере в какво е обвинена. Твърди се, че в обв. акт не са посочени
фактите, касаещи изпълнителното деяние по т.12 на чл.131 ал.1 от НК, а във
връзка с приетия пряк умисъл за извършване на престъплението не е
направен анализ на субективната страна на деянията. Счита, че по този начин
са ограничени процесуалните права на подзащитната й и формулира искане
за отмяна на определението в обжалваната част, като се приеме че са налице
основания за прекратяване на производството и връщането му на прокурора,
за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.
Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок,
поради което е допустима за разглеждане
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и доводите в
жалбата, намери следното:
Производството по НОХД № 2312/2022 г. по описа на Районен съд –
Варна е образувано след отмяна на присъдата по нохд № 4875/2020 г. на РС-
1
Варна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда от
фазата на разпоредителното заседание.
Обвинителният акт, внесен от прокурор от РП-Варна срещу И. П. Й. е
за извършено престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 пр.1 вр. чл.130 ал.1 от НК. С
определение от разпоредително заседание на основание чл. 248, ал. 1, т. 3
НПК, съдът е оставил без уважение искането на защитата на подсъдимата за
прекратяване на съдебното производство, с мотиви, че правото й да научи за
какво престъпление е привлечена в това качество, да дава или откаже да дава
обяснения и да участва в производството по никакъв начин не са нарушени.
Коментирал е като неоснователно твърдението, че относно квалификацията
на нанесената телесна повреда, следва да се имат предвид събрани в
предходното съдебно производство доказателства, и е посочил че събирането
на тези доказателства и тяхната оценка не се обсъждат в разпоредително
заседание.
Съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК, определението на съда
по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК подлежи на обжалване по реда на гл. XX от
НПК. Предметът на инициираното по този ред въззивно производство е
ограничен до наличието, съответно липсата на допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
правата на обвиняемия /пострадалия или неговите наследници/, като същите
са изрично посочени в чл. 249, ал. 4 от НПК. В изброените в тази разпоредба
основания, липсват посочените в частната жалба доводи за необоснованост и
неточност на обвинителния акт, които да предпоставят противоречие между
обстоятелствена и диспозитивна част, неяснота и дефицит на доказателства,
които да възпрепятстват възможността на обвиняемата да научи в детайли за
извършване на какво точно престъпление е привлечена в това й качество и
всички факти около него. Следва да бъде отбелязано, че оплакванията в
частната жалба касаят събирането, проверката и оценката на доказателства,
но не са предмет на обсъждане в разпоредителното заседание, както е
посочено и изрично в законовата разпоредба на чл. 248, ал. 4 от НПК.
От друга страна, изложените доводи от страна на защитата са
неоснователни, тъй като обвинителният акт е изготвен съобразно законовите
изисквания и посоченото в Тълкувателно решение № 2/2002 г. ОСНК на ВКС,
относно наличните реквизити които трябва да съдържа обвинителния акт с
оглед преценката за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила.
В обстоятелствената част на внесения обвинителния акт въз основа, на
който е и образувано НОХД № 20223110202312 на РС Варна са посочени
всички факти, обуславящи обективните и субективни признаци на
престъплението и участието на И.Й. в него.
С оглед ясно посочените в закона изисквания свързани с обвинението
спрямо лицето, за осъществено от него престъпление, извършването на
тълкувания, каквито се съдържат в депозираната жалба са несъстоятелни.
2
От друга страна следва да бъде посочено, че в правомощията на
прокуратурата е да прецени какво обвинение да предяви и съответно
поддържа спрямо определено лице. С такова по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130
ал.1 от НК И. Й. е била привлечена като обвиняема на 13.11.2020 г. в
присъствие на защитника й, след което със същото е бил внесен обвинителен
акт. Указания в тази насока съдът не може да дава.
Предвид гореизложеното, настоящият въззивен съд счита, че изводът на
първоинстанционния съд относно липсата на допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуални правила по см. на чл. 249, ал. 4 от
НПК, довело до нарушаване на правата на подс. Й. е правилен, поради което и
определението на РС-Варна в обжалваната част следва да се потвърди, а
частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.
Предвид изложеното и на основание чл. 345, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 от
НПК, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в разпоредително
заседание на 13.09.2022 год. по НОХД № 20223110202312 на РС Варна в
частта, с която при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1, т.3 от НПК не е
прието възражението на защитника за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3