НОХД № 1670/2019 год.

МОТИВИ:

 

Обвинението е против подсъдимия А.М.М. ***,  ЕГН ********** е за престъпление по чл.343 ал.3, б.”а”, във вр. чл.343 ал.1 б.”б”, във  вр. с чл.342 ал.1 от НК, във вр. с чл.116 и чл.119 ал.1 от ЗДП, а именно затова, че на 08.01.2019г. в гр.П., на кръстовището на ул.“Пловдивска“ и ул.“Кн. М. Луиза“, при управление на МПС - л.а. „Сеат Кордоба“ с ДК №***, е нарушил правилата за движение, визирани в разпоредбата на чл.116 от ЗДВП /“Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците.... “./ и чл.119 ал.1 от ЗДвП/ „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“/, вследствие на което по непредпазливост е причинил на И.Л.И. *** средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник, вследствие на счупване на горния край на раменната кост в областта на големия туберкул на дясната ръка, като деянието е извършено на пешеходна пътека.

          В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.П. поддържа изцяло повдигнатото обвинение. Излага подробни съображения по същество и пледира за осъдителна присъда с налагане на наказание лишаване от свобода и кумулативно предвиденото – лишаване от правоуправление, които да се индивидуализират при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като се приложи и разпоредбата на чл.66 от НК.

С протоколно определение на съда от 30.01.2020г., пострадалата И.И., бе конституиран като частен обвинител в процеса против подсъдимият. Частният обвинител се явява лично в съдебно заседание и с повереник, чрез който поддържа обвинението против подсъдимия, пледира за осъдителна присъда и се солидаризира с искането на прокурора.

          Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитници, като не се признава за виновен по обвинението и дава обяснения. Лично и чрез защитниците си пледира за оправдателна присъда. Защитата на подсъдимия пледира алтернативно за преквалифициране на деянието по привилегирования състав на чл.343а от НК, респ. за освобождаване на дееца от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба по реда на чл.78а от НК.

Районният съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК,  прие  за  установено от фактическа страна следното:

                Подсъдимият А.М. притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство с категории „В, М и АМ”,  придобити през 2011 година, което е видно от приетата като писмено доказателство справка за нарушител/водач – л.141 от ДП.  До момента е наказван с едно НП и шест фиша за извършени административни нарушения по ЗДП в периода 2013 – 2019 година, като е платил всички наложени му глоби.

На 08.01.2019 г., около 13:30 часа, подс. А.М. се движел със собствения си лек автомобил “Сеат Кордоба“ с ДК *** по ул.“Кн. М. ***. Движението се осъществявало в населено място, в светлата част на денонощието, по равен пътен участък и нормална видимост. Управлявайки автомобила, подс.М. достигнал кръстовището, образувано между ул.“Кн. М. ***, а наличната вертикална и хоризонтална маркировка в района на кръстовището сигнализирали последната улица като път с предимство. Намерението на подсъдимия било да направи десен завой и да продължи движението си по ул.“Пловдивска“.

В същото време по източния тротоар на ул.“Пловдивска“, т.е. в посока от магазин „Кауфланд“ към процесното кръстовище, се движела като пешеходец постр.И.И. ***. Тя имала намерение да отиде до автобусната спирка пред банка „Пиреос“, откъдето да хване автобус, за да отиде на работа.

Когато достигнала кръстовището с ул.“Кн. М. Луиза“ , св.И. се огледала за автомобили, като възприела няколко такива, спрели отляво на нея и изчакващи преминаването на автомобилите по пътя с предимство – ул.“Пловдивска“. Първият от тези автомобили бил на подс.М.. Пострадалата се убедила, че може безпрепятствено да премине през кръстовището, след което предприела пресичане на платното, движейки се по обособената и маркирана пешеходна пътека тип „зебра“.

В този момент обаче подс.М. не възприел пресичащия пешеходец, т.к. вниманието му било насочено наляво, за да наблюдава кога ще премине последния автомобил по улицата с предимство и да може той на свой ред да се включи в движението по нея. Когато св.И. се движела по пешеходната пътека, преминавайки пред предницата на лекия автомобил, подс.М. потеглил, за да навлезе по улица „Пловдивска“ с десен завой, като се движел със скорост от порядъка на 10 км/ч. В следващия момент подс.М. блъснал св.И., като ударът станал с предна лява крайна част на автомобила и попаднал в областта на левия крак на пресичащата, който в този момент бил упорен. Веднага след блъскането св.И. паднала на терена на дясната си страна непосредствено пред автомобила, като получила травматични увреждания.

Подс.М. слязъл от автомобила и помогнал на пострадалата да се изправи. Попитал я дали е наранена и я огледал. Установил, че няма видими травматични увреждания. След това разбрал от нея, че отива към автобусната спирка, откъдето с автобус да отиде на работа. Настанил я на задната седалка в автомобила си и тръгнал към въпросната спирка. В колата обаче постр. И. почувствала силни болки в областта на дясната ръка и затруднено движение, при което подс.М. се насочил с автомобила си към „МБАЛ П.“ АД. Влязъл с автомобила в двора на болничното заведение и спрял пред входа на спешното отделение. Подс.И. слязла от автомобила и се насочила към отделението, а подс.М. й казал, че ще изкара колата си извън болничното заведение, за да не плаща за паркинг и ще се върне. Пострадалата обаче се усъмнила в това и се постарала да запомни регистрационния номер на автомобила му. Веднага след това подс.М. се качил в автомобила си и потеглил, като повече не се върнал при И., както бил обещал.

В спешното отделение пострадалата била прегледана и рентгенографирана, но не била приета за лечение, а й били предписани обезболяващи и насочена към домашно лечение.

Около два часа след инцидента св.И. се прибрала в дома си и подала сигнал за на тел.112, като операторът осъществил конферентна връзка с дежурния в ОДМВР-П.. Последният разбрал, че местопроизшествието не било запазено, както и че сигналът се подава със закъснение, поради което посъветвал И. да подаде писмена жалба по случая в сектор „ПП“ при ОДМВР-П.. По-късно същия ден, придружена от свои близки, св.И. подала такъв сигнал /л.31 от ДП/.

В дните след инцидента подс.И. продължавала да изпитва все по-силни болки в областта на дясната си ръка, поради което посетила ортопедично отделение в УМБАЛ „Пълмед“ ООД, клон МС „Здраве“ гр.П.. Там  било диагностицирано счупване на раменната кост на дясната ръка, след което същата била приета за оперативно лечение.

Във връзка с всичко това постр.И. ***, след което било образувано и настоящото наказателно производство.

В хода на разследването бил извършен оглед на местопроизшествие, макар че същото не било запазено.

Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни, което съдът цени като обективно и компетентно,  постр.И. е получила счупване на горния край на раменната кост в областта на големия туберкул на дясната ръка, наложило оперативно лечение (наместване, фиксация и имобилизация), което й е причинило трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник, т.е. касае се за средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.1 вр. с ал.2 от ПК. Останалите констатирани при прегледа на пострадалата травматични увреждания: разкъсно-контузна рана на лявата подбедрица, охлузвания и кръвонасядания, са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и болка и страдание, т.е. съставляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 и ал.2 от НК.

Посочените травматични увреждания са били причинени по механизма на действие на твърд тъп предмет чрез удар с или върху такъв, като добре отговарят да са получени при ПТП – автомобилна травма – пострадал пешеходец при блъскане от лек автомобил с последващо падане на терена към инкриминираната дата.

В момента на съприкосновението на пешеходката с предницата на лекия автомобил тя е била права и обърната с лявата си страна към автомобила. Кръвонасяданията по лявото бедро и лявата подбедрица са вследствие на първоначалното съприкосновение на автомобила с пострадалата. При падането на терена са се получили травматичните увреждания по дясното рамо.

По делото е изслушана и автотехническа експертиза, изготвена в ДП от в.л. С.М., чието заключение обаче съдът не кредитира, т.к. констатира, че е непълно, необосновано, а от там възниква и съмнение за неговата правилност. Според това заключение ударът на пешеходката е станал с предната дясна част на автомобила, но според настоящия съдебен състав този извод е не само необоснован, но и неправилен. Според пострадалата И. тя е била ударена с предната лява част  на автомобила, а според подсъдимия ударът бил станал в областта на предната дясна част. За да приеме, че ударът е станал с предната дясна част на автомобила, вещото лице не е съобразявало по никакъв начин събраните гласни доказателства по делото в ДП, когато е изготвило заключението си. Това личи от отразеното на стр.5/11 от експертизата, където са сканирани и вградени в заключението саморъчни обяснения на пострадалата И. и водача М., които обаче те са дали в хода на извършващата се полицейска проверка от служителите на сектор „ПП“. Тези обяснения нямат статут на гласни доказателства, поради което вещото лице е следвало да анализира в заключението си показанията на пострадалата и обясненията на подсъдимия дадени в ДП и касаещи инкриминираните събития. Нещо повече, на стр.8/11 от заключението, абз. последен, вещото лице сочи, че двете страни /има се предвид пострадалата и водача – бел. моя/ дават еднакви сведения за местоудара върху пешеходната пътека, като нямало съмнение, че пешеходката е ударено с и в предна челна дясна част на автомобила. Това е абсолютно невярно, т.к. още от самото начало пешеходката е твърдяла, че е ударена с предна лява част на автомобила, а водачът – предна дясна. Само това е достатъчно да се изключи като достоверно коментираното заключение. То страда обаче и от други дефекти. Така например при отговора на поставената задача под № 5  „Да се определят възможностите за предотвратяване на ПТП“, вещото лице е записало буквално: „Така настъпилото произшествие на конкретното място при конкретните пътноклиматични и теренни условия е било напълно предотвратимо, но от фактическа гледна точка е настъпило предвид вида и характера на удара от автомобила върху лявата външна страна на пешеходката при наличие на вертикално и хоризонтално маркираната за и преди пешеходната пътека спрямо посоката на движение на автомобила“. От този отговор настоящият съдебен състав не е в състояние да разбере в крайна сметка ако ПТП в конкретната ситуация е било предотвратимо, то от кого, от чие поведени, от какво в най-пълна степен е зависело това, което пък ще има пряко отношение към формирането на извода кой е бил виновен за ПТП. Настоящият съдебен състав изразява сериозни съмнения и относно това дали някой друг четящ заключението би могъл да разбере отговора на вещото лица в горния смисъл. Тук веднага следва да се вметне, че в съдебно заседание вещото лице М. изрично заяви, че не е в състояние да реши от кой е било предотвратимо ПТП, т.е. дали от пешеходката или от водача, което допълнително засили съмнението на съда относно обосноваността на неговото заключение. Накрая в своето заключение вещото лице формулира „Извод/отговор за шеста задача“, в която сочи буквално: „За да няма следствия от произшествия трябва да се ликвидират причините за произшествията. Причините могат да бъдат обективни и субективни“ – до тук това е вярно, но така казаното - във философски стил, то по никакъв начин не допринася за изясняване на конкретните обстоятелства по настъпилото ПТП. След това вещото лице продължава: „ Обективните се ликвидират с разход на материални средства за конструкциите. Субективните са въпрос на морал и ценности от целесъобразна гледна точка“ /каквото и да значи това- бел. моя/.

По всички тези съображения съдът на кредитира горекоментираното заключение, т.к. го намери за негодно да послужи за изясняване на релевантните за делото факти и най-вече за обективното установяване на механизма на ПТП.

Видно от заключението на назначената в съдебната фаза на процеса комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза /КСМЕАТЕ/, което съдът цени като обективно и компетентно,  обобщено може да се каже, че вещите лица са установили обективно следния механизъм на процесното ПТП и причинените в резултат на това увреждания на пострадалата:

Лекия автомобил „Сеат Кордоба” се е движил  при добра  видимост към 13:30 часа на 08.01.2019 г. в населено място по  двупосочен участък от пътя с по една лента във всяка посока, в зоната след лек ляв завой по бул.”Кн.М. Луиза” към кръстовището с ул.”Пловдивска”.   Времето е било сухо и ясно, асфалтовата настилка е била суха, гладка и чиста. Автомобилът „Сеат Кордоба”,  приближава маркираната налична пешеходна пътека, свързваща източния и западен тротоар на бул.”Кн.М. Луиза” и спира пред нея да изчака преминаващите от ляво на дясно на него по ул.”Пловдивска” автомобили, с явното намерение да завия надясно. Позицията на автомобила е на около 1 до 1,5 м наляво от десния ограничителен бордюр на лентата за движение. Вниманието на водача е насочено в тази посока – наляво  към улица „Пловдивска”.

По същото време пешеходецъта И.И. на 57 год. се движи по източния тротоар пред пешеходната пътека, с намерение да пресече пътното платно на бул. ”Кн.М. Луиза”, в посока запад . Спира пред нея, оглежда се, възприема спрелите автомобили в ляво от нея и предприема пресичане. Мястото на предприето пресичане е около средата на пешеходната пътека.

В същия момент и водачът на автомобила А. М. М. предприема потегляне с ускоряване към пешеходната пътека и ул.”Пловдивска”, възприема пешеходеца като опасност, когато предната част на автомобила му е била на 3,4 метра от мястото на удара и реагира на спиране. В момента, в който възприема пешеходката като опасност, същата е била върху пешеходната пътека на 1,75 метра от мястото на удара. В забавителен режим през времето за задействане на спирачката и в началото на спирачния път автомобила със скорост от около 9-10 км/ч удря пешеходеца достигнал с темп спокоен ход до предната лява челна част на автомобила. Общия път изминат от пешеходеца върху пътеката до мястото на удара е  3,5 м.

Пешеходецът И. е ударена под центъра на тежестта на тялото отхвърлена напред  и пада върху терена. Първият контакт е по предно-страничната повърхност, в средна трета на лявата подбедрица с бронята на автомобила. Следващ контакт е страничната повърхност на лявото бедро резултат от удара от капака на лекия автомобил и лявата поясна област и лявото седалище, резултат от удара в горната част на предния капак на лекия автомобил. Счупването на големия туберкул на дясната раменна кост (хумерус), кръвонасядането по дясното рамо и кръвонасядането по дясното бедро по предно-страничната му повърхност са резултат от падането на терена.

          След удара водачът спира автомобила на около 0,5 м след мястото на сблъсъка и върху пешеходната пътека, а пешеходката пада върху терена срещу предната му лява челна  част  в областта около контролния номер и левия фар.

Вещите лица са категорични, че основни  причини  за произшествието са:

Основна причина за възникването на ПТП от техническа гледна точка е

-         избраната траектория и маневра на движение (потегляне) от водача А.М. на лек автомобил „Сеат Кордоба” ***в зоната на наличната пешеходна пътека, когато по пешеходната пътека от дясно на него се е движила пешеходката И.И.. При тази ситуация траекторията на движение на автомобила се е пресякла по време и място с траекторията на пешеходката в конфликтна зона –мястото на удара;

-         водачът на автомобила е възприел опасността в един по-късен момент, когато пешеходката е навлязла и вече е пресичала пътното платно по пешеходната пътека;

-         той би имал техническа възможност да избегне удара, ако не е предприел потегляне напред и останал с автомобила на място пред пътеката до освобождаване коридора на движение от пешеходеца.

Категорични са и относно това, че:

При позициониран-спрял автомобил пред пешеходната пътека и наличната „стоп линия”, водачът му е имал техническата възможност да наблюдава и възприема наличието на пешеходци в непосредствена близост до пешеходната пътека в дясно от него.

Дистанцията от предната част на автомобила до мястото на удара, от  която водачът на автомобила е възприел опасността  е 3,4 метра.

Пътя изминат от пешеходеца от момента на възприемане опасността от водача до момента на удара е 1,75 м., т.е. пешеходецът в този момент е била навлезнала по пътното платно върху пешеходната пътека на 1,75 метра.

Като се има предвид позицията, посоката и траекторията на движение на автомобила, времето му за движение до момента на удара, а така също и параметрите на движение на пешеходеца до мястото на удара, най-вероятно е настъпило блъскане с лява крайна предна част на автомобила и падане на пострадалата пешеходка върху терена. Възможно е травматичните увреждания на пострадалата, да се получат по описания от нея начин – блъскане с лява крайна предна част на автомобила и падане на терена.

Вещите лица са анализирали и  обясненията на А.М. по време на досъдебното производство, в които той излага версията, че: „И жената бягаше закъснявайки на работа,  и мина пред колата, и благодарение че карах бавно, и със предната час на автомобила – дясна, я бутнах и тя падна. Спрях и помогнах да стане ”.

Във връзка с това експертите изчисляват, че при спокойно бягане средната скорост на движение на пешеходеца - жена е 7,9 км/ч или 2,19 м/сек.

Проверката на достоверността на версията на М. те са направили чрез изчисления на дистанцията, която би изминала пешеходката за времето на движение на автомобила от момента на потегляне до момента на спиране след сблъсъка. Пътя изминат от пешеходеца ще е равен на 7,79 метра. Вещите лица са категорични, че при този вариант ПТП не може да се случи, тъй като в момента на спиране на автомобила пешеходецът ще е преминал през мястото на удара и ще се  намирал на около 4,4 метра след него, извън габаритната широчина на автомобила.

Казано с други думи, вещите лица изключват възможността И. да е пресичала тичайки пешеходната пътека.

Пояснено е също в заключението, че при варианта тичане на пешеходеца и удар с предната дясна част на автомобила, времето за движение на автомобила  до мястото на удара е 3,16 сек., а пътя изминат от пешеходеца е 6,9 метра. При път изминат от пешеходеца до мястото на удара (предна част от дясно) от  Sп = 2,5 метра  излиза, че пешеходецът трябва да е тичал на дистанция  6,9 метра, от които 4,4 метра по тротоара и извън пешеходната пътека. Категорични са и в това, че при такъв вариант ПТП е било предотвратимо от водача при своевременно възприемане на опасността в един предходен момент и оставане на място без да  предприема потегляне към пешеходната пътека.

В съдебно заседание вещите лица поддържат заключението си като автоекспертът отново пояснява, че причината за възникване на ПТП е тази, че водачът на автомобила е възприел опасността в един по-късен момент, като пешеходката е навлязла вече и е пресичала пътното платно по пешеходната пътека. Прието е било, че двамата са имали едновременен подход – автомобилът потегля, а тя стъпва на пешеходната пътека и ако се приеме този механизъм, едновременно навлизане и потегляне съответно на автомобила и пешеходката, съгласно направените изчисления, водачът на автомобила е реагирал със закъснение, т.е по всяка вероятност е гледал в посока наляво за идващите автомобили и когато тя е била навлезнала на 1.75 м. и слязла от тротоара, движейки се по пешеходната пътека, той я е възприел като опасност.

Пояснява още, че водачът, който е стоял пред пешеходната пътека, е имал възможност да наблюдава, както в ляво, така и в дясно и подчертава - дясно, защото там е подходът на пешеходеца, и ако пешеходецът е бил непосредствено близо до пешеходната пътека, не е следвало водачът да предприеме тръгване.

Тук отново автоекспертът изразява становище по версията на подсъдимия, че ако пешеходката е тичала и е минала 4.4 м. по тротоара, обективно водачът може да я види при условие, че гледа надясно и следи всестранно пътната обстановка пред себе си, т.е. няма причина да не я възприеме като опасност, а в такава хипотеза той пак е длъжен да не започва движение.       

Така описаната фактическа обстановка съдът възприе частично от обясненията на подс.М., частично от показанията на св.Г.Б. и изцяло от показанията на св.И.И., заключенията на приетите и коментирани по-горе една СМЕ и комплексна СМЕАТЕ, както и от писмените и веществени доказателства, инкорпорирани в доказателствения, материал по реда на чл.283 от НПК.

Тук веднага следва да се каже, че показанията на св.Б. не заслужават задълбочено обсъждане, т.к. той е бил полицейският служител, който е работил по преписката, образувана въз основа на подадената от пострадалата жалба до сектор „ПП“ при ОДМВР-П.. Горният не е очевидец на събитията, а и нямаше ясни спомени какво точно е установил относно механизма и причините за настъпилото ПТП, когато е снемал писмени обяснения от двамата участници в него.

Съдът не даде вяра на по-голямата част от обясненията на подсъдимия дадени в съдебната фаза на процеса, т.к. ги намери за необективни и изразяващи заетата от него защитна позиция, а не за източник на фактите от обективната действителност. Отделно от това, тези негови обяснения се опровергават на първо място от показанията на св.И. и ней-вече от заключението на КСМЕАТЕ.

Така например М. сочи, че преди инцидента бил спрял пред пешеходната пътека, като пропуснал преминаващи пешеходци по нея, след което се изнесъл леко напред, за да име видимост към идващите отляво по главния път, т.к. в ляво по него имало паркирани автомобили. Сочи, че бил върху пешеходната пътека и изчаквал преминаващите автомобили по ул.“Пловдивска“, като в един момент чул, че нещо се ударило в дясната страна на автомобила, в областта на предния десен калник. Тогава видял, че пешеходка се била блъснала в неговия автомобил, след което паднала на земята. После разказва как я качил в автомобила и потеглили първоначално към автобусната спирка, а след това и към спешното отделение в болницата. Пояснява, че като я оставил в болницата имал намерение да изкара автомобила си на улицата и да се върне при пострадалата, но в този момент му се обадили, че внучето му било паднало и се ударило, което го притеснило и той тръгнал към дома си, където установил, че детето нямало сериозно увреждания. Тук следва да се отвори една скоба и да се каже, че това обяснение на М. е мека казано несериозно, защото дори да е вярно обясненото за инцидента с внучето, то нищо не е спирало М., след като е разбрал, че то не е сериозно увредено, отново да се върне в болницата и да се поинтересува за състоянието на И.. Той обаче не го е сторил, именно защото очевидно се е надявал пострадалата от притеснение да не е запомнила номера на автомобила му и така да си спести по-нататъшни главоболия.

Така или иначе, относно механизма на ПТП М. твърди, че пострадалата се била блъснала в неговия автомобил в момент, когато автомобилът бил спрян на пешеходната пътека, а И. била с лице към предния десен калник. Пак според М. пострадалата преди да се блъсне тичала, което той научил от самата нея. Това на първо място е житейски нелогично, т.к. ако пострадалата тичайки се е блъснала фронтално в десния преден калник, то на първо място няма да падне назад, а от инерционната сила тялото й, от кръста нагоре, ще политне напред – към предния капак на автомобила. На второ място – няма да получи нараняването в областта на лявата подбедрица и бедро, описани в СМЕ, а съдебният лекар изготвил тази експертиза, който участва и в назначената в последствие комплексна СМЕАТЕ е категоричен, че в момента на съприкосновението на пешеходката с предницата на лекия автомобил тя е била права и обърната с лявата си страна към автомобила. Кръвонасяданията по лявото бедро и лявата подбедрица са вследствие на първоначалното съприкосновение на автомобила с пострадалата.

Твърденията на подсъдимия относно механизма на ПТП се опровергават също така и от показанията на св.И.И., които съдът кредитира изцяло, т.к. те в пълна степен кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

На последно място, но не по значение, твърденията на подсъдимия относно механизма на ПТП се опровергават в най-голяма степен от подробно коментираното по-горе заключение на КСМЕАТЕ, което е категорично, че в момента, в който водачът възприема пешеходката като опасност, същата е била върху пешеходната пътека на 1,75 метра от мястото на удара. В забавителен режим през времето за задействане на спирачката и в началото на спирачния път автомобила със скорост от около 9-10 км/ч удря пешеходеца достигнал с темп спокоен ход до предната лява челна част на автомобила. Общия път изминат от пешеходеца върху пътеката до мястото на удара е  3,5 м. Пешеходецът И. е ударена под центъра на тежестта на тялото отхвърлена напред и пада върху терена. Първият контакт е по предно-страничната повърхност, в средна трета на лявата подбедрица с бронята на автомобила. Следващ контакт е страничната повърхност на лявото бедро резултат от удара от капака на лекия автомобил и лявата поясна област и лявото седалище, резултат от удара в горната част на предния капак на лекия автомобил. Счупването на големия туберкул на дясната раменна кост (хумерус), кръвонасядането по дясното рамо и кръвонасядането по дясното бедро по предно-страничната му повърхност са резултат от падането на терена.

Това заключение напълно съответства на показанията на св.И. относно механизма на ПТП, което за пореден път е основание те да бъдат ценени като обективни, независимо че тя е пострадала и като такава е заинтересована от изхода на делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият А.М. е осъществил признаците на престъпния състав на чл.343 ал.3 б.“а“, във вр. с ал.1 б.“б“, пр.2-ро, във вр. с чл.342 ал.1 от НК, във вр. чл.119 ал.1 от ЗДвП, като на 08.01.2019г. в гр.П., на кръстовището на ул.“Пловдивска“ и ул.“Княгиня М. Луиза“, при управление на МПС – лек автомобил „Сеат Кордоба“ с ДКН ***, е нарушил правилата за движение, визирани в разпоредбата на чл.119 ал.1 от ЗДвП, вследствие на което е предизвикал ПТП и по непредпазливост е причинил на И.Л.И. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека.

Авторството на деянието, както и другите обстоятелства по времето, мястото и начина на извършване, се доказват по един несъмнен и безспорен начин. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е били длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, при което следва да се приеме, че е извършили престъплението по непредпазливост, под формата на небрежност, по смисъла на чл.11 ал.3, предл. първо от НК.

Категорично се установи по делото, че подсъдимият е допуснал умишлено нарушение на разпоредбата на чл.119 ал.1 от ЗДП, което правило за движение по пътищата вменява задължение към водачите на нерелсово пътно превозно средство, при приближаване към пешеходна пътека да пропуснат стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намалят скоростта или спрат. В конкретния казус М. не е изпълнил именно това свое задължение, въпреки че е имал обективната възможност и ако бе проявил дължимата дисциплина като водач на МПС - да се огледа всеобхватно преди да премине през пешеходната пътека, т.е. в двете посоки, то неминуемо е щял да възприеме пресичащата пешеходка, при което е следвало да я пропусне, едва след което да предприеме завиване на надясно и преминаване през кръстовището. Той обаче не е направил това, при което неговото умишлено нарушение на горепосоченото правило е станало пряка причинно-следствена връзка за настъпване ПТП, при което се е стигнало и до реализиране на непредпазливата престъпна поява.

Тук веднага следва да се каже, че съдът призна подс.М. за невиновен и го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение, а именно за това да е извършил престъплението и във връзка с нарушаване правилото на чл.116 от ЗДвП. Според тази правна норма „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора“. Съдебната практика обаче е константна в смисъл, че  това е разпоредба, въвеждаща общопожелателно толерантно поведение към пешеходците, децата и т.н., а като такава може да бъде охарактеризирана като декларативна. Нормите от тази категория не въвеждат конкретни нарушения на правилата доколкото регламентира общи и широки задължения на водачите на ППС, без да им предписва конкретно поведение - действие или бездействие, поради което не би могла да има отношение към конкретно създала се пътна обстановка. В този смисъл в конкретния казус също не се констатира причинна връзка между нарушение по чл.116 от ЗДвП и настъпилия съставомерен резултат.

С оглед на изложените до тук съображения не може да бъде удовлетворено искането на защитата и на самия подсъдим за неговото цялостно оправдаване, доколкото авторството на престъплението в лицето на М. и неговата виновност са безспорно доказани.

Не може да бъде удовлетворено и искането на защитата за преквалифициране на деянието по привилегированата разпоредба на чл.343а от НК. Действащата сега, а и към момента на извършване на деянието, разпоредба на чл.343а от НК, която урежда привилегирования състав при оказване помощ на пострадалия, препраща към ал.1 и ал.2 на чл. 343 от с.з., но не и към ал.3 на същата норма. С това на практика, дали с оглед обществената тежест на състава на чл.343 ал.3 от НК, или по други съображения, или поради недоглеждане /най-вероятно/, законодателят е изключил приложение на привилегирования състав при оказана помощ на пострадалия в случаите, когато деянието е реализирано в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, или е управлявал, без да има необходимата правоспособност, или на пешеходна пътека. В действителност, житейски несправедливо би било, деецът да бъде лишен от право, въпреки формално наличие на обективните основания спрямо него да бъде приложена привилегирована разпоредба. В настоящия казус обаче не сме изправени пред такава хипотеза, тъй като по мнение на този съдебен състав привилегированата разпоредба се явява неприложима, поради различни основания.

Въпреки че по делото е установено, че след произшествието подсъдимият М. е извършил действия, които припокриват законовия смисъл на „всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия“ - помогнал е на И. да се изправи, качил я в колата, откарал я в болница,  но  наличието на това обективно обстоятелство – оказаната помощ, не би могло да заличи безспорно установеното квалифициращо такова, а именно, че деянието е осъществено на пешеходна пътека, при което отново не би могла да намери приложение разпоредба, предвиждаща намалена отговорност. Тази правна логика следва също така и от задължителната съдебна практика и по-конкретно Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС, където в т.5 е обсъдена именно намалената отговорност на чл. 343а от НК. В нея се казва, че оказването на помощ не е намаляващо отговорността обстоятелство, когато водачът е бил в пияно състояние или е избягал от местопроизшествието. Този извод следва от текста на б.“в“ и „г“ на чл. 343а от НК, където изричното посочване на съставомерните последици е използвано с цел да се изключат другите случаи, когато са налице и квалифициращите обстоятелства „пияно състояние“ и „избягал от местопроизшествието“. Настоящият съдебен състав намира, че тези правни изводи са абсолютно приложими и в конкретния случай с квалифициращото обстоятелство деянието да е извършено на пешеходна пътека, което не е обсъдено от върховните магистрати в цитираното постановление, тъй като същото е произнесено в период, в който този квалифициращ признак не е бил включен в разпоредбата на чл.343, ал.3 от НК, но правната логика е безспорно приложима и в конкретния случай.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на  подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата индивидуализация.

          За да определи видът и размерът на наказанието, съдът отчете високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, предвид естеството на допуснатото нарушение по ЗДП и причинените в резултат на ПТП не само съставомерна средна, но и допълнителните по-леки телесни повреди на пострадалата.

Подсъдимият М. е личност с ниска степен на обществена опасност, доколкото не е осъждан, не е криминално проявен и положително охарактеризиран по местоживеене.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред и на правилата за движение по пътищата, както и недисциплинираността на подсъдимия в процеса на  управление на моторно превозни средства.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимия съдът прецени чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, недоброто материално положение – пенсионер с доход от о400 лева годишно, както и оказаната помощ на пострадалата непосредствено след инцидента.

Отегчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия са предишните му нарушения по ЗДП, подробно описани в началото на настоящото изложение, както и това, че след оставянето на пострадалата в болничното заведение го е напуснал с надеждата да не бъде установен като причинител на ПТП.

Съдът неми, че в настоящия казус е налице едно изключително смекчаващо отговорността обстоятелство – оказаната помощ на пострадалата, при наличието на което и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко.

  С оглед на горното и за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК и във връзка с личната и генерална превенция спрямо подсъдимия и обществото съдът прие, че в конкретния случай следва да намери приложение разпоредбата на чл.55 ал.1, т.1 от НК, като наказанието лишаване от свобода бъде индивидуализирано под най-ниския предел предвиден в закона. На тази база съдът наложи на подсъдимия наказание от шест месеца лишаване от свобода, което намери за справедливо и съответно на тежестта на извършеното.

Не са налице основания за приложението на чл.78А от НК, т.к. за извършеното непредпазливо престъпление се предвижда наказание повече от пет години ЛС.

С оглед на събраните по делото данни за личността на подсъдимия и основно предвид чистото съдебно минало съдът счита, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не се налага той да изтърпи ефективно наложеното наказание лишаване от свобода. С оглед на това и на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на наказанието ЛС за изпитателен срок от 3 години. Възпитателната работа с условно осъдения се възложи на Наблюдателната комисия при Община П..      

На основание  чл.343г от НК съдът прие, че подс. М. следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от  осем месеца. За  да  наложи  наказанието в този размер съдът отново отчете относително завишената степен на обществена опасност на конкретното деяние, както наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

С оглед изхода на делото - признаването на подсъдимия за виновен и на основание чл.189 ал.3 от НПК, същият бе осъден да заплати сторените по делото разноски в размер на 496,80 лв. - за експертизи в ДП, платими по сметка на ОД на МВР – П., а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – П. съдебно-деловодни разноски в размер на 778.80 лв. – за експертиза в съдебната фаза на процеса.

По изложените съображения Пазарджишкият районен съд постанови присъдата си.

 

         

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: