Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. П.,…22....октомври…..2020.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.ският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав в публично заседание на ПЕТНАДЕСЕТИ
ОКТОМВРИ
през ДВЕ ХИЛЯДИ
и ДВАДЕСЕТА година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря......ПЕТЪР…П.,……..като…разгледа…….
докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…1014..
по…описа…за…2019г,…за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивно
гражданско производство по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано на основание въззивна жалба, подадена от Е.Л.П.
– ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№8222/2018г. по описа
на П.ски районен съд, Гражданско отделение, чрез пълномощника адв.Г.И.П.-С. от
САК, против постановеното от ІV-ти гр.с-в съдебно Решение №1303/12.07.2019г. и
частна въззивна жалба срещу Определение
от 10.10.2019г., постановено от същото дело.
І. Относно въззивната жалба срещу решение
№1303/12.07.2019г.:
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното
решение, с което е отхвърлена исковата
претенция на ищцата, е неправилно и се прави се искане да бъде отменено и вместо него Окръжният съд
да постанови друго, с което да уважи
същата.
Излагат се
подробни оплаквания за неправилност на съдебния акт, чрез които се препраща към
становището на страната, изразено в исковата молба и в хода на съдебните прения
в първата инстанция.
Правят се
доказателствени искания.
Ответниците по
въззивната жалба – М.Й.Н. и Б.М.Н., чрез пълномощника адв. Г.Г. ***, са подали
писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на същата.
Възразяват относно искането за събиране на нови доказателства, посочени във
въззивната жалба.
С Определение
№1711/1012.2019, постановено по настоящето дело по реда на чл.267 от ГПК,
въззивният съд е приел за разглеждане въззивната жалба като редовна и допустима
и е допуснал събирането на сочените от въззивната жалбоподателка нови
доказателства.
Пред въззивната
инстанция страните, чрез процесуалните представители поддържат изразените
становища.
П.ският окръжен
съд, ІV-ти гр. възз. с-в, като провери обжалваното решение с оглед изложените
оплаквания във въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема следното:
Въззивната жалба на Е.Л.П. - ищец в първоинстанционното
производство по гр.д.№8222/2018г. по описа на П.ски районен съд, Гражданско
отделение, срещу постановеното по делото
съдебно Решение №1303/12.07.2019г, е процесуално
ДОПУСТИМА, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното
производство по гр.д.№8222/2018г. по описа на П.ски районен съд, Гражданско
отделение е образувано след изпращане на
делото по подсъдност от Окръжен съд-П., на основание обективно и субективно
съединени искове, правно
основание чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД и чл. 34 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано
на основание обективно и субективно съединени
искове,с правно основание по
чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД и чл. 34 от ЗЗД, предявени от ищцата ( понастоящем въззивна
жалбоподателка) Е.Л.П. срещу ответниците ( понастоящем ответници по въззивната
жалба) М.Й.Н. и б.М.Н..
В исковата молба се твърди следното: Ищцата през периода от 1981г. до 2***г. е била в брачни отношения с ответника М.Н.,
като по време на брака им, в режим на СИО, с общи усилия и съвместен принос
закупили на името на съпруга множество недвижими имоти. С договор, обективиран
в нот.акт от 07.11.2012г., №18, том ХI, рег.№***, дело №761 по описа на нотариус с рег.№*** на
НК ищцата и ответникът М.Н. продали за сумата от 5000лв. на ответника Б.Н.
следния недвижим имот, придобит по време на брака на продавачите в режим на
СИО: Зърноплощадка инв.№***, находяща се в с.***, общ.П. с определена застроена
и прилежаща площ с квадратура от 3300 кв.м. на ДПХ-МЗХ. Сградата била
стоманобетонна, сглобяема, без оградни стени, построена в поземлен имот №***,
кв.116 по плана на селото. Към датата на изповядване на сделката, данъчната
оценка на недвижимия имот била 30 189,80лв. Според ищцата договорът за покупко-продажба е нищожен на две
основания, всяко от които счита, че се подвежда под нормата на чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД –накърняване на добрите нрави. -За периода от 2012г. до края на
2013г., вследствие на поредица сделки били отчуждени всички придобити по време
на брака недвижими имоти – общо 500 на брой, след което съпругът депозирал
молба за развод и с решение от 2***г. бракът между страните бил прекратен, като
към този момент вече не било останало никакво имущество, което да бъде предмет
на делба. Междувременно ищцата получила множество заболявания и била инвалидизирана с решение на ТЕЛК,
нетрудоспособна е и няма никакви средства за издръжка, освен инвалидната си
пенсия. При тези обстоятелства счита, че процесната сделка, като част от
поредицата разпоредителни сделки, е сключена с цел да бъде лишена съпругата от
следващия й се дял от съпружеската имуществена общност при прекратяване на
брака, което – особено на фона на тежко увреденото й общо здравословно
състояние, противоречи на установените в обществото норми на поведение и
обществения морал. На следващо място
престациите по процесния договор за покупко-продажба са неравностойни,
доколкото заплатената продажна цена била 5000лв., а данъчната оценка възлизала
на 30 189,80лв. и съответно пазарната цена била в пъти повече от нея. На
многократно по-висока стойност бил оценен имота и при последващ договор за
учредяване на договорна ипотека в полза на „***“ АД. Тази нееквивалентност на
престациите в размер шест пъти по-нисък от данъчната оценка и многократно
по-нисък от пазарната такава, сочела на нарушение на морално-етичните норми на
поведение при договарянето.
При поддържаните основания за
нищожност на процесния договор се твърди, че ответника Б.Н. е получил
владението и владее имота на нищожно правно основание, а ищцата като собственик
на ½ ид.част от него, не осъществява фактическа власт върху него.
Като следствие от изложеното се
отправя искане за постановяване на решение, с което се обяви нищожността на
процесния договор за покупко-продажба по отношение на ½ ид.ч. от имота, поради противоречие с морала
и добрите нрави (според уточняваща молба от 26.09.2018г. - приложена на л.98 от
гр.д.№186/2018г. на ПлОС), както и да бъде осъден ответника Б.Н. да предаде на
ищцата владението върху ½ ид.ч. от имота.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците
М.Н. и Б.Н. са подали писмен отговор на исковата молба, в който
са изразили становище за неоснователност на предявените искове. Правят се
следните възражения: Имотът, предмет на процесния договор и придобит въз основа на постановление за
възлагане на недвижим имот от 26.05.2003г. от ответника М.Н. за сумата от
8 181лв. Към същия момент имота бил в изключително лошо състояние – с
компрометирана настилка на пода, а покривните панели -напукани и при дъжд и
снеготопене течала вода от тях. През 2006г. зърноплощадката е предоставена на ответника Б.Н. – син на
ищцата и ответника М.Н.. След този момент отв. Б.Н. извършил подобрения на обща стойност
14 000лв. През 2008г. е подписан предварителен договор за покупко-продажба
с предмет същия имот и продажна цена 5000лв., която е изплатена в деня на
подписване на предварителния договор. След това са извършени и други подобрения
от Б.Н. (по силата на договори за изработка от 03.03.2009г. и 01.03.2012г.),
като вложените средства възлизат на 130 000лв. При тези обстоятелства
процесният договор е окончателно съглашение по предварителното такова от
2008г., когато е уговорена и продажната цена. От друга страна се касае за
сделка между родители и дете, които били в изключително добри взаимоотношения
към същия момент. Ищцата работела до пенсионирането си през 2016г. при
търговец, представляван от ответника Б. Начев, страните живеели до тогава и в
едно домакинство. При условия на
евентуалност се твърди,, че ответникът Б.Н. е придобил имота на основание давностно
владение, продължило непрекъснато за период повече от десет години. Изтъква се настъпило влошаване на отношенията между
ищцата и ответниците, както и между последните и син на ищцата от предишен
брак.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства и е прието заключение на оценителна експертиза.
П.ският районен съд, І.-ти
граждански състав се е произнесъл с обжалваното решение №1303/12.07.2019г.,
с което е отхвърлил изцяло предявените искове, както следва:
Отхвърлил е предявеният
от Е.Л.П.
с ЕГН ********** против М.Й.Н. с ЕГН ********** и Б.М.Н. с ЕГН **********, ИСК с правно основание чл.26, ал.1 предл.3 от ЗЗД за обявяване за нищожен поради накърняване на
добрите нрави на Договор за покупко-продажба от 07.11.2012г., обективиран в
нот.акт №18, том ХI, рег.№***,
дело №761 от 2012г. на нотариус с рег.№*** на НК, сключен между М.Й.Н. и Е.Л.П.,
в качеството на продавачи и Б.М.Н., в качеството на купувач, по отношение на продадената ½ ид.ч
от следния имот: Зърноплощадка инв.№***, находяща се в с.***, с определена
застроена и прилежаща площ с квадратура от 3 300 кв.м. на ДПФ-МЗХ; сграда
стоманобетонна, сглобяема, без оградни стени, построена в поземлен имот №*** по
плана на селото, при съседи на имота: УПИ VIII-424, поземлен имот №*** и
поземлен имот №***, като неоснователен и
недоказан..
Отхвърлил е
предявеният от Е.Л.П. с ЕГН ********** против Б.М.Н. с ЕГН **********, ИСК с правно основание чл.34 от ЗЗД за осъждане на ответника Б.Н. да върне на ищцата Е.П. собствеността върху
½ ид.ч. от имота, предмет на Договор за покупко-продажба от
07.11.2012г., обективиран в нот.акт №18, том ХI, рег.№***, дело №761 от 2012г.
на нотариус с рег.№*** на НК, описан в нот.акт като Зърноплощадка инв.№***,
находяща се в с.*** с определена застроена и прилежаща площ с квадратура от
3 300 кв.м. на ДПФ-МЗХ; сграда стоманобетонна, сглобяема, без оградни
стени, построена в поземлен имот №*** по плана на селото, при съседи на имота:
УПИ VIII-424, поземлен имот №*** и
поземлен имот №***, като неоснователен и недоказан.
Въззивният съд приема, че обжалваното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.
Във въззивната
жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на
обжалваното решение, съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не
установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.
При
формирането на воля относно правилността на обжалваното решение, съдът съобрази следното:
За да
отхвърли предявените искове,
първоинстанционният съд е изложил следните мотиви:
„Безспорно е между страните, а това е видно и
от изготвените справки за родствени връзки /на л.70 и л.72/, че ищцата Е.П. и
ответника М.Н. са родители на ответника Б.Н..
Безспорно е
също така и се установява от приложените преписи на удостоверение за сключен
граждански брак и Решение №2186/22.12.2016г.
по гр.д.№7406/2016г. на ПлРС /на л.6 и л.22 от т.д.№186/2018г. на ПлОС/,
че Е.П. и М.Н. са били в граждански брак от 14.03.1981г. до 22.12.2016г.
Не се спори и
е видно от приложения препис на удостоверение №***/09.01.2019г., изд. от АВ /на
л.188/, че по време на брака им не е бил
вписан режим на имуществени отношения между съпрузите, т.е. прилагал се е
законовия режим на СИО.
Видно е от
представения препис на Постановление за възлагане на недвижим имот №5260/26.05.2003г.
по изп.д.№***/2001г. на АДВ-РД-гр.Р., вписано в АВ-СВ-гр.П. на 30.05.2003г.,
том 7, №211 /на л.189/, че със същото е бил възложен на ответника М.Н. следния
недвижим имот : Зърноплощадка с инв.№***, находяща се в землището на с.***,
обл.П., имот №***, придобит по силата на Договор за покупко-продажба на
имущество от ТКЗС в ликвидация – с.*** №56/15.07.1997г., при следното описание:
стоманобетонна сграда, сглобяема, с носещи виранделови греди през 6м., покрити
с ПП 3х6 покривни панели, без оградни стени; отвор 2х12м. осово; дължина 10
отвора по 6м. осово; под с бетонова настилка; строена 1976г.; застроена площ –
1550кв.м. Според отразеното в Постановлението, цената при която е било
възложено описаното имущество е възлизала на 8 181лв.
Страните не
спорят и се установява от приложеното копие на нот.дело №761, том ХI, Акт 18, рег.№*** на нотариус с рег.№*** на НК /на л.172-л.181/, че на
07.11.2012г. ответника М.Н. и ищцата Е.П. са прехвърлили в полза на ответника Б.Н. гореописания недвижим имот, чрез договор за
покупко-продажба при продажна цена от 5 000лв.
От
съдържащата се в нотариалната преписка скица на имота, изд. на 30.10.2012г. от
Община-П. /на л.175/ е видно, поземления имот, в който е изградена
зърноплощадката е опознат с №*** по кадастралния план на с.*** от 2004г. /
улична регулация утвърдена със заповед №***/27.03.2012г., като според за***ката
в същата скица, ПИ е с определена застроена и прилежаща площ и квадратура 3300кв.м.
на ДПФ-МЗХ.
Видно е и от приложеното писмо, изходящо от ОД“***“-гр.П.
с №***/12.02.2019г. /на л.224/, че ПИ №***, кв.116, с площ от 3300кв.м., в
стопански двор в с.*** е собственост на Държавен поземлен фонд с предоставени
права за управление на Министерство на ***то и храните, и е актуван като частна
държавна собственост, съгласно Акт за
частна държавна собственост №7125/11.11.2015г., издаден на основание чл.27,
ал.10 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ.
От постъпилата
справка от Община-П., Дирекция „ПМДТ“ с изх.№***/27.03.2019г. и копие на Декларация от Б.М.Н. по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти с вх.№1761/13.11.2012г. /на
л.259-л.265/ е видно, че приобретателя е декларирал придобития имот, като
„зърноплощадка с РЗП 3300кв.м.“.
Видно е от приложената справка от СВ-гр.Ч. и копия
на нотариални актове, обективиращи сделки, сключени през периода от
07.11.2012г. до 28.11.2013г. /на л.10-л.72 от т.д.№186/2018г. по описа на
ПлОС/, по които страна е била и ищцата Е.П.
е видно, че същата, заедно с ответника М.Н. са се разпоредили за сочения
период с придобити по време на брака им имоти, чрез договори за
покупко-продажба, като в деня на сключване на процесния договор – 07.11.2012г.
са продали и друго недвижимо имущество на ЕТ „***-Б.Н.”, представляван от
ответника Б.Н., а с последващите договори е прехвърляно имущество на търговец,
представляван от ответника М.Н..
От представените
преписи на удостоверение с изх.№1/24.08.2018г., изд. от ЕТ „Б. – М.Н.“***,
представляван от ответника М.Н. и с изх.№11/24.08.2018г., изд. от ЕТ „*** – Б.Н.“***,
представляван от ответника Б.Н. /на л.35 ил.36/ се установява, че ищцата Е.П. е
била в трудово правоотношение с първия търговец през периода от 01.01.2002г. до
31.05.2012 и с втория търговец през периода от 01.06.2012г. до 28.02.2016г.
Ответниците
са представили препис на Предварителен договор за поупко-продажба на недвижим
имот от 11.03.2008г., подписан между М.Н., в качеството на продавач и Б.Н., в
качеството на купувач /на л.18-л.19/. Съглашението има за предмет
процесната зърноплощадка, съответна на
описанието й в обсъденото по-горе Постановление за възлагане от 26.05.2003г.
Според отразеното в договора, купувача бил направил ремонт частично на подова
настилка, при стойност на ремонтните работи от 14 000лв. Видно е от
отразеното в раздела, „цена и начин на плащане“, че цената на обекта се
определяла на 19 000лв. Съобразявали се разходи за ремонтни работи в
размер на 14 000лв. При това се приемала за оставаща за плащане сума в
размер на 5 000лв., платена от купувача на продавача в деня на подписване на
предварителния договор.
Ищцата е
оспорила обсъдения документ с твърдения, че е антидатиран и съставен за нуждите
на настоящото производство.
Представени
са от ответниците договори за изработка от 03.03.2009г. и 01.03.2012г.,
подписани между ответника Б.Н., в качеството на възложител и свидетеля П.В.П.,
в качеството на изпълнител.
Тези писмени
доказателства също са оспорени от ищцата, като антидатирани и съставени за
нуждите на настоящия процес.
Представени
са и преписи на квитанции към ПКО №1/03.03.2009г. и №2/03.03.2009г., изд. във връзка с извършени
плащания от ответника Б.Н. по договора от 03.03.2009г. в общ размер на
40 000лв. /на л.24-л.25/, както и РКО №1/01.03.2012г., №2/30.03.2012г.,
№3/15.04.2012г., №4/30.04.2012г., №5/15.05.2012г. и №6/25.05.2012г. /на
л.31-л.34/, изд. във връзка с извършени плащания от ответника Б.Н. по договора за изработка от 01.03.2012г. в
общ размер на 90 000лв./на л.31 – л.34/.
За изясняване
на спорните въпроси към кой момент са били извършвани строително ремонтни
дейности на процесната зърноплощадка и от кого са били финансирани, страните са
ангажирали гласни доказателства – разпитани са в о.с.з. на 17.04.2019г.
свидетелите П.В.П., Ц.Н.Ц. и Л.В.П., сочени от ответниците и свидетелите И.С.К.,
А. Й. А. и Ц.Н.В., сочени от ищцата.
Свидетелят П.В.П.,
сочен от ответниците излага в показанията си, че познавал страните по делото,
като ответника М.Н. му бил правил много услуги. Твърди, че три пъти бил
извършвал ремонтни дейности на зърноплощадката в с.***. Сочи, че първия път бил през пролетта на 2006г., като
преди това ответниците М.Н. и Б.Н. дошли при него и бащата казвал, че щял да
отстъпва „кормилото“ на сина си. Говорели за необходимите дейности, които
трябвало да се извършат на обекта, ходили и на място. Там свидетелят видял, че
било обрасло, бетона на пода бил разкъртен, имало дупки по него, личали следи
от теч от покрива. Св.П. твърди, че през 2006г. извършил дейности по закърпване
на покрива, който течал; отливане на бетон по пода; иззидване със стари тухли
около северозападната част на сградата на ниво 1,60м.-1,70м., за да не навява.
Излага, че необходимите суми за закупуване на материали и заплащане на
работници му били давани от ответника Б.Н., като за извършваните през 2006г.
ремонтни дейности били в порядъка на 7000 до 10000лв. Св.П. твърди още, че по
повод извършените дейности през 2009г. и 2012г. били подписани приложените по
делото договори за изработка. Сочи, че през 2009г. първо било развалено това,
което преди това било направено временно. Направен бил изкоп, поставени основи,
армиран пояс, зидария до три метра, колони на всеки два метра, след това зидане
до шестте метра нагоре; отново пояс и старите панели; били поставени и две
порти. Този свидетел твърди още, че през 2009г. бил правен основния покрив –
премахнали се съществуващите по него бетонни бордове, сложена била дървена конструкция, облицовка с ламарина и
поставяне на улуци. Пояснява, че всички ремонти били извършвани с участието на
различен брой работници, като самия той се консултирал за някои дейности със
специалисти. Излага, че той не е получавал възнаграждение за работата си, а
пари му били давани от ответника Б.Н. за закупуване на материали и плащане на
работниците. Сочи, че той не му е споделял от къде е вземал парите за тези
плащания. Сочи също, че си спомнял, че за ремонта на покрива били разходвани
около 40 000лв., но за последващите дейности били повече, т.к. и
материалите били в огромни количества.
Свидетелят Ц.Ц.
излага в показанията си, че познава страните, т.к. със семейството си бил в
приятелски отношения с тях. Сочи, че от 90-те години на миналия век до 2008г.
работил при ответника М.Н.. Излага, че знаел, че М.Н. и Б.Н. били купили
зърнобазата в с.***, т.к. арендували земя и не искали продукцията им да бъде
разкарвана от землището на с.*** до с.***, но не е виждал документите, касаещи
купуването на имота. Твърди, че в началото имота бил обрасъл, а сградата
запустяла, покрива бил в критично състояние. Излага, че през пролетта на 2006г.
започнал частичен ремонт - ремонтиран бил покрива и се иззидали частично стени,
за да се вкарва продукцията. Твърди, че тези дейности се извършвали от св.П..
Твърди също, че ответника Б.Н. ръководел всичко при ремонта. Ответникът М.Н.
също идвал на обекта, а ищцата Е.П. била на зърнобазата през лятото, когато се
давала рентата и раздавала заплати на работниците. Братът на отв.Б.Н. – св.А. А.
не го бил виждал там. Св.Ц. твърди, че не е чувал тогава между страните да е
имало каквито и да е спорове.
Свидетелят Л.П.
излага в показанията си, че познавал страните от малък, като впечатленията му
били за нормални отношения в семейството. Сочи, че през 2015г. ответника Б.Н.
му споделил за влошаване на отношенията с майка му, а след 2016г. го помолил да
се прибере от Англия, за да му помага в дейностите, с които се занимавал, като
св.П. разбрал, че ищцата се била изнесла от семейното жилище, а св.А. А. се бил
отдръпнал. Свидетелят твърди още, че когато се прибрал в България през м.април
2***г. видял, че в семейството на страните отново имало нормални отношения и
живеели както преди влошаването им. Излага, че на 01.05.2018г. присъствал на
спор за пари между ищеца Б.Н. и св.А. А., а впоследствие първия му споделил за
влошаване на отношенията. Св.П. твърди, че знаел, че М.Н. бил прехвърлил
зърноплощадката в с.*** на сина си Б.Н., т.к. последния искал да кандидатства
по проекти за млад земеделец и да се развива в тази насока. Сочи, че през
периода 2004г-2009г. св.А. А. стопанисвал дискотека в с.*** и не го бил виждал
да работи в стопанството. Твърди още, че първоначално зърноплощадката била
пустееща и като разграбен двор, а през 2006г. отв.Б.Н. се пазарил със св.П.В.
за майстор и започнал да прави частични ремонти, като първо се поправил
покрива, който течал; наляли се с бетон дупки по пода и се иззидала частично
северната стена. След тези ремонтни дейности, на обекта се съхранявало зърно за
по няколко дена, преди да бъде извозено на друго място. Св. П. твърди, че отв.Б.Н.
ръководел дейностите, които се случвали на този обект и хората приемали него за
собственик.
Свидетелят А.
А. сочи в показанията си, че след сключването на брака между майка му – ищцата Е.П.
и отв.М.Н. е живял в едно домакинство с тях
до 1999г.-2000г. След това е живял в друг дом в същото населено място.
Сочи, че майка му и отв.М.Н. са закупували много имоти по време на брака им, но
към 2013г. били продадени и при развода им съпругата не била получила
имущество. Твърди, че е присъствал при закупуване на зърнобазата в с.*** от
отв.М.Н. на публичен търг. Не бил чувал да е бил сключван предварителен договор
за продажбата й на отв.Б.Н.. Твърди, че при закупуването на зърноплощадката тя
представлявала открит навес с колони. Сочи, че подобрения по нея започнали да
се правят през 2008г. и 90% от тях били извършени от св.П.В., в това число
покрива и колоните. Твърди също, че присъствал на уговорки, свързани с
ремонтните дейности и те били правени от отв.М.Н., както и е виждал
последния да плаща за материали и на
ръка на св.В.. Излага, че майка му е теглела и давала зърно на обекта,
раздавала рента. Излага също, че бизнеса на отв.Б.Н. бил свързан с обработка на
земя и той ходел на зърнобазата в с.***; участвал в раздаването на задачите на
работниците; следял жътвата. Пояснява, че е бил назначен по трудов договор във
фирма на отв.Б.Н. като шофьор и охрана и през лятната кампания извършвал различни дейности. Сутрин на
зърнобазата идвали ответниците М.Н. и Б.Н., като първия казвал къде трябвало да
се жъне, а втория следял работата на полето. Св.А. А. излага още за влошаване
на отношенията между майка му и отв.М.Н.,
като той я бил изгонил от дома им.
Свидетелят И.К.
излага в показанията си, че познавал страните. С отв.М.Н. били много близки, а
към момента живеел на единия етаж от къщата, в която живеела и ищцата Е.П..
Сочи, че след 2008г., когато се бил върнал от Америка, ходил на зърнобазата в
с.***. От отв.М.Н. бил разбрал, че той е обновил сградата със своята строителна
бригада. Сочи също, че е ходил на обекта с ищцата Е.П. при раздаване на рента,
като пояснява, че това се било случвало няколко пъти и тогава не бил виждал там
отв.Б.Н.. Излага, че Б.Н. бил изключително трудолюбив като баща си, знаел ги
като способни, работни, амбициозни хора.
Свидетелят Ц.В.
излага в показанията си, че познавал
страните от 2004г. Твърди, че в края на м.април 2004г. отв.М.Н. го наел да
работи на обект зърноплощадка в с.***. Твърди, че отливали основи между
колоните и иззидали между тях; сложили допълнителна колона в зида и бетонен
пояс; изчистили покрива до бетон, като той представлявал бетонна конструкция
застлана с платна от стиропор и асфалтова хартия; есента измазали външно и
вътрешно склада на височина 2,5метра; поставили метални врати; направили стая
за пазачи и инструменти. Твърди също, че отв.М.Н. плащал на работниците. Към
същия момент не бил виждал отв.Б.Н. на обекта. Св.В. твърди още, че бил
присъствал на пазарлък между отв.М.Н. и св.П. П. през 2009г. за ремонт на
покрива, т.к. първия предложил и на св.В.
да участва в ремонта, но той бил ангажирана на друг обект. Този свидетел
твърди, че отв.М.Н. бил плащал на св.П., като изводи за това прави от
присъствието си на пазарлъка, но не е виждал действия по плащане между тях. Св.В.
излага също, че е работил за ответниците и след 2004г., като само веднъж имал
договор – през 2005г. Сочи, че към 2009г. отв.Б.Н. ходел с баща си по неговата
дейност и той го учел, а към 2012г. започнал и да ръководи. Сочи също, че
ищцата Е.П. била касиерка на фирмата, плащала.
Свидетелите П.
П. и А. А. са поставени в очна ставка за изясняване на противоречията в
показанията им относно извършваните плащания за ремонтни дейности по
зърноплощадката, при което св.П. твърди, че отв.Б.Н. му бил плащал, като имало
и случаи, при които му бил казвал че оставил пари на баща си да плати, а св.А.
твърди, че е присъствал на няколко случая, при които отв.М.Н. плащал на св.П.
на ръка.
Свидетелят П.
П. е поставен в очна ставка и със св. Ц.В. за изясняване на съществените
противоречия в показанията им за периодите на извършване на подобрения в
процесния имот и уговорки за ремонтни дейности през 2009г. При проведената очна ставка св.П. продължава
да твърди, че през 2006г. зърноплощадката не е имала оградни стени и врати, а
бетоновата настилка по пода била пропаднала, както и че св.В. никога не е
присъствал на уговорки между него и
отв.М.Н.. Св.В. продължава да твърди, че през 2004г. била излята основа на
стените на 50см. височина и издигнат зид до определена височина, и поставена
метална врата, както и че е присъствал през 2009г. на отправено предложение от
отв.М.Н. към св.П. за ремонт.
По делото са
изслушани в о.с.з. на 06.02.2019г., 17.04.2019г. и 29.05.2019г. заключенията по
допусната съдебно-оценителна експертиза и допълнителни такива.
От
изслушаното в о.с.з. на 06.02.2019г. експертно заключение се установява, че
пазарната стойност на процесната зърноплощадка с площ от 1560кв.м., навес с
метална конструкция с площ от 78кв. и заедно с прилежащата площ от 3300кв.м. на
поземлен имот №***, кв.116 по плана на с.***, към момента на сключване на
процесния договор за покупко-продажба – 07.11.2012г., възлиза на 43 400лв.
Установява се още, че данъчната оценка на това същото имущество към
26.03.2003г. се изчислява на 7 425,29лв., а към 11.03.2008г. –
7 292,45лв. Установява се също така, че всички описани СМР в приложените
по делото договори от 2009г. и 2012г. съществуват в имота към момента на
извършване на огледа от вещото лице и са съответно на стойност 75 448,96
лв. по договора от 2009г. / в това число за труд и материали/ и
94 663,70лв. по договора от 2012г. /в това число за труд и материали/. При
изслушване в съдебно заседание вещото
лице пояснява, че навеса с площ от 78кв.м. представлява отделна конструкция от
стопанската сграда с площ от 1560кв.м. и
е изграден върху бивш кантар. Пояснява също така, че битовата стая
представлявала част от стопанската сграда и се включвала в нейната площ.
От
изслушаното в о.с.з. на 17.04.2019г. експертно заключение се установява, че
пазарната стойност само на масивната стопанска сграда с площ от 1560кв.м. /без
металния навес и прилежащата площ/, построена в поземления имот с №***, кв.116
по плана на с.*** възлиза към 07.11.2012г. на 41 ***лв. Установява се още,
че данъчната оценка на същото това имущество към 26.03.2003г. се изчислява на
4 635,97лв., а към 11.03.2008г. на 4 505,74лв. Вещото лице е дало
заключение, че съобразяването на описателната част на изготвения доклад по
кредитната преписка на ***, приложена по делото, не променя изводите за
пазарната стойност на процесната зърноплощадка, а приложеното копие на снимков
материал по същата преписка не е било съобразявано, като нечетливо. При
изслушването му експерта пояснява, че към дата 07.11.2012г. е съобразявало обекта с изграден зид на височина 3м. и
ремонта на покрива, като не е съобразявало доизграждането на зида до 6м.
Пояснява също така, че относно изпълнените укрепвания на металната конструкция
са били необходими специални знания, и не са могли да бъдат преценявани от
строителен работник; задължително е било изготвяне на конструктивно становище с
начин на изпълнение и указания. В противен случай би съществувала опасност от
самосрутване на изграденото. Пояснява още, че строителната стойност на една
сграда и пазарната й са различни величини, като размерът им се влияе от
различни фактори.
От
изслушаното в о.с.з. на 29.05.2019г. експертно заключение се установява, че
пазарната стойност на процесната зърноплощадка към 07.11.2012г. според
състоянието й на метална конструкция, каквато е била към момента на
придобиването й през 2003г. – без зидарии и довършителни работи, възлиза на
34 100лв. Установява се още, че данъчната оценка на същото това имущество
към 07.11.2012г. се изчислява на 4 401,56лв.
Съдът
кредитира експертните заключения, т.к. ги намира за компетентни – изготвени от
лице, разполагащо с необходимите специални знания; достатъчно обосновани, в
това число с обясненията на вещото лице при изслушването му в съдебно заседание.
Не са налице и обстоятелства, създаващи съмнения в обективността на експерта.
Съдът счита, че писмените доказателства, съдържащи се в приложената преписка по
кредитно досие по отпуснат инвестиционен
кредит на ЕТ „***-Б.Н.” /на л.85-л.160/ и по конкретно - изготвената за нуждите
на правоотношението по този кредит оценка на процесния имот, не разколебава по
никакъв начин вярата на съда в непосредствено възприетото от него експертно
заключение по правилата на ГПК. Експертната оценка в кредитното досие има
характер на частен свидетелстващ документ и няма обвързваща съда материална
доказателствена сила.
От приложената прокурорска преписка №В-4840/2018г.
е видно, че е била образувана по жалба на ищцата Е.П. за извършени разпоредителни
сделки с имоти, върху които е притежавала права на собственост, като преписката
е приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство.
Съдът не обсъжда представените от страните писмени
доказателства, касаещи здравословното им състояние, т.к. не са насочени към
изясняване на релевантни за спора факти.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното :
Безспорно се установи в производството, че по силата на сключен договор
от 07.11.2012г., обективиран в нот.акт №18, том ХІ, рег.№***, дело 761 на
нотариус с рег.№*** на НК ищцата Е.П. и ответника М.Н. са продали на сина си –
ответника Б.Н. зърноплощадка със застроена площ от 1560 кв.м., находяща се в с.***,
в поземлен имот държавна собственост с №***, в кв.116 по плана на селото.
Ищцата
претендира нищожност на договора за ½ ид.ч. от имота на две основания,
въведени при условия на евентуалност: 1.като част от поредица от сделки през
периода от 2012г. до края на 2013г., сключен с цел ищцата да бъде лишена от
възможността да получи следващия й се дял от съпружеската имуществена общност
при прекратяване на брака й с ответника М.Н.; 2.поради значителна
нееквивалентност на насрещните престации /въведени в тази поредност в исковата
молба/. И двете основания се подвеждат под нормата на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД,
а именно – нищожност поради накърняване на добрите нрави.
Противоречие с добрите нрави е налице, когато
сделката противоречи на общо установените за всички правни субекти в обществото
нравствено етични правила на морала, чието зачитане е в интерес на обществените
отношения като цяло. Съдебната практика приема, че значителната липса на
еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може да се
приеме за противоречие с добрите нрави доколкото те определят границата на
свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД.
В задължителна си практика ВКС възприема също, че при преценката дали
сделката противоречи на добрите нрави съдът не трябва да се ограничи единствено
до нейното формално съдържание, изразяващо се в неравностойно по размер
насрещни престации, а трябва да съобрази дали крайният резултат на договора и
неговата цел са съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и
добросъвестност към момента на сключването му, изхождайки от действителната
воля на страните и всички съществуващи към този момент фактически
обстоятелства, като направи извод дали основанието за сключване на договора е
свързан с удовлетворяване на допустим от закона интерес на страните/ така
Решение № 452/25.06.2010 г. по гр.д. № 4277/2008 г. на І г.о., Решение №
119/22.03.2011 г. по гр.д. № 485/ 2011 г. на І г.о., Решение № 277/26.01.2015
г. по гр.д. № 1962/2014 г. на ІІІ г.о. и Решение № 24/09.02.2016 г. по гр.д. №
2419/2015 г. на ІІІ г.о./.
При съобразяване на установените в настоящото
производство обстоятелства, съдът счита, че не може да се направи извод, че
целта, с която е бил сключен между страните процесния договор за
покупко-продажба от 07.11.2012г., е била лишаване на ищцата от възможността да
получи дял от прекратената с развода през 2016г. съпружеска имуществена
общност.
Вярно е, че се установиха извършени през периода от
07.11.2012г. до края на 2013г. множество разпоредителни сделки с имоти, които
са били притежавани в режим на СИО от Е.П. и М.Н., но този факт сам по себе си
не може да обоснове извод, че преследваната с процесния договор цел е била за
увреждане на ищцата, чрез лишаването й от имущество, което да получи при
развода. По процесната сделка ищцата е участвала лично и със съпруга й са
продали имот на сина си, с когото са живеели в едно домакинство. Имали са към
същия момент нормални семейни взаимоотношения, както стана ясно от гласните
доказателства и са участвали заедно в семейните дейности, разпределяйки си
различни задачи. Според свидетелските показания влошаването на отношенията в
семейството е започнало през 2015г., като преди това и конкретно към м.ноември
2012г. няма данни за конфликти или каквито и да е обстоятелства, сочещи на
разстройство на брачната връзка и позволяващи да се формира извод за твърдяната
цел на сделката у някой от съдоговорителите, с оглед очакван развод.
Ето защо, съдът счита, че не се доказа разгледаното
по-горе основание за нищожност на процесния договор.
По отношение на
второто наведено основание за нищожност на процесния договор –
нееквивалентност на престациите, съдът намира следното:
Установи се безспорно, че продажната цена, при
която е сключен договора е била в размер на 5 000лв. Ирелевантно за
настоящия спор е кога е била заплатена и на кого от продавачите.
Съдът приема, че представения предварителен договор
от 11.03.2008г. няма противопоставима на ищцата дата, т.к. не е участвала в
подписването му с обективираните в него уговорки, засягащи елементи от
окончателния договор и може да бъде увредена от антидатирането му, като страна
по окончателната сделка със същия имот. Поради това сам по себе си не
установява фактите на извършени ремонтни работи от страна на приобретателя Б.Н.
и на предаване на владението на имота преди 11.03.2008г.
Съдът счита, че от събраните писмени и гласни
доказателства може да се направи извод, че основните ремонтни работи по
процесната зърноплощадка, вследствие на които тя се е превърнала от метална конструкция
в стопанска сграда, каквато е представлявала към момента на сключване на
процесния договор, са били извършени от св.П.В.П. през 2009г. и 2012г. Неговите
показания в тази насока са кореспондиращи и с показанията на св.А. А., който
твърди, че дейностите по подобрения на зърноплощадката започнали към 2008г. и
на 90% били направени от св.П.В.П.. Съдът приема, че и свидетелят Ц.В. е
извършвал ремонтни дейности през 2004г., както твърди в показанията си, но
счита, че не се установи резултата от тях да е бил запазен и наличен в сградата
към 07.11.2012г., поради което не навлиза в детайли в обсъждане на
противоречията между неговите показания и тези на св.В. относно изпълняваните
преди 2008г. конкретни СМР.
Съдът приема, че между ответника Б.Н. и св.П. П. са
били подписани на посочените в тях дати представените договори за изработка от
03.03.2009г. и 01.03.2012г., като за извода си взема предвид показанията на св.П.,
кореспондиращите с тях квитанции, съставени за плащанията и установеното от
експертното заключение, изслушано в о.с.з. на 06.02.2019г., че описаните в
договорите СМР са изпълнени и съществуват на място в обекта, като стойността им
съответства на платената според съставените
квитанции и РКО.
Установи се от показанията на св.П., че сумите, с
които е било заплащано за ремонтните дейности са му били давани на ръка от отв.Б.Н.,
като е имало и случаи, в които са му били давани от отв.М.Н., на които свидетел
е бил и св.А. А.. При това не може да се приеме за установено, че плащанията са
извършвани с лични средства на ответника Б.Н.. С оглед изясненото от гласните
доказателства за съществувалите към 2009г. – 2012г. отношения между страните в духа
на българското традиционно семейство, както и с оглед установеното, че
ответниците като баща и син са вършели общо селскостопанските дейности,
разпределяйки си задачите, може да се допусне, че и приходите са били в някаква
степен общо разходвани за реализиране на общи цели. В случая става въпрос за
ремонт на зърноплощадка, за която безспорно се установи, че е била ползвана за
осъществяваната селскостопанска дейност от фирмите и на двамата ответници. В
духа на нормалните семейни отношения между баща и син е в някаква степен общо
участие в ремонтните дейности, както и единия да не заплаща наем на другия за
ползването на зърноплощадката /в зависимост кой към различните моменти е
собственик и ползващ обекта/. При тези обстоятелства не може да се приеме и единствено
въз основа на показанията на св.П., че само отв.Б.Н. е участвал в договорките
за необходимите по ремонта дейности и стойността им. Но в случая, с оглед
конкретиката на спора, съдът счита, че за решаването му не е от значение кой от
ответниците е правил уговорките за отделните ремонтни дейности и с лични
средства на отв.Б.Н. ли са били заплатени те.
За да извърши преценка за еквивалентността на престациите по процесния
договор, съдът съобразява платена на продавачите продажна цена от
5 000лв., пазарна стойност от 41 ***лв. към датата на сделката,
достигната вследствие извършени ремонтни действия с участие и на двамата
ответници, без степента му да може да се разграничи по отношение на всеки от
тях в детайли.
По отношение на данъчната оценка на имота към същия
момент, съдът счита, че не може безусловно да се възприеме посочената от вещото
лице в експертното заключение, прието в о.с.з. на 29.05.2019г. – в размер на
4 401,56лв., т.к. не отчита състоянието му към релевантната дата 07.11.2012г.
Също така, съдът счита, че не може да се приеме безусловно и данъчната оценка,
посочена в представеното по нотариалното дело удостоверение /на л.176/ – в
размер на 30 189,80лв. Макар и в него да е посочена площ от 1550кв.м., при
съпоставянето му с издаденото около девет месеца по-късно /на 23.08.2013г./
удостоверение за данъчна оценка на същото имущество /на л.148/ се вижда, че
площта му е посочена 3300кв.м. при данъчна оценка 29 151,40лв. Така и при
съпоставяне с представеното удостоверение за целите на определяне цената на
исковете в настоящото производство /на л.101 от т.д.№186/2018г. на ПлОС/ е
видно, че е посочен същия обем на площта 3300 кв.м. и съответно данъчна оценка 29 151,40лв. Това навежда
на извода, че данъчната оценка на имота е определяна при съобразяване площ на
същия от 3300кв.м., в това число и към момента на сключване на процесния
договор. В случай, че към същия момент бъде съобразена реалната площ на
сградата от 1560кв.м., то и данъчната оценка би следвало да е около половината
от посочения в удостоверението размер.
При съобразяване на горното, съдът счита, че
процесния имот е бил продаден на цена около осем пъти по-ниска от пазарната му
стойност и около 3 пъти по-ниска от данъчната.
Това обаче не е достатъчно, за да се приеме, че е
налице такава съществена нееквивалентност, че на практика да липсва престация
от страна на купувача.
От една страна свободата на договаряне позволява
известна преценка на съконтрахентите относно дължимите по договора насрещни
престации, като те могат да се договорят за цена, различна от пазарната оценка
и от данъчната такава, като дори тя може да бъде по-ниска от последната. От друга страна съдебната практика приема, че
когато продажбата е сключена между роднини по права линия, еквивалентността се преценява
наред с други морално етични съображения и имуществени отношения А в случая
сделката е сключена между родители и синът им, които са живеели в едно
домакинство; осъществявали са обща селскостопанска дейност, за нуждите на която
е бил ползван процесния имот, а приобретателят е участвал в извършването на
ремонтните дейности, обособили конструкцията като масивна стопанска сграда,
предназначена за зърноплощадка. При комплексната преценка на тези обстоятелства
с еквивалентността на престациите, съдът намира за недоказано накърняването на
добрите нрави при сключване на процесния договор
Ето защо, съдът счита, че предявеният иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за
обявяване на процесния договор за нищожен за ½ ид.ч. от имота, негов
предмет, се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като
такъв.
Изходът на спора по този иск обуславя и изхода на
спора по иска за връщане на получената от ответника Б.Н. ½ ид.ч. от
имота, съответна на прехвърлените права на собственост на ищцата. Ето защо и
претенцията по чл.34 от ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователна и
недоказана“.
Настоящият
съдебен състав приема, че пъроинстанционният съд е изложил подробни мотиви,
съдържащи правилни фактически и законосъобразни правни изводи, които се
споделят от въззивния съд, който на основание чл.272 от ГПК препраща към тях,
без да счита за необходимо да ги преповтаря в същия вид.
Следва да
се посочи, че между страните не
съществува спор относно факти, а именно: Безспорно е
установено, че ищцата(понастоящем въззивница) Е.Л.П. и ответникът ( който е и
ответник по въззивната жалба) М.Й.Н., са бивши съпрузи, чиито граждански брак е
сключен на 14.03.1981г. и прекратен по взаимно съгласие със съдебно решение
№2186/22.12.2016г. на ПлРС, постановено по гр.д.№7406/2016г, а ответникът ( и
ответник по въззивната жалба) Б.М.Н. е техен син, роден през 1982г.
След влизане в сила на последния Семеен кодекс (
01.10.2009г) съпрузите не са вписали режим на имуществени отношения, поради
което възмездно придобитото имущество е в режим на СИО.
По време на
брака, по възмезден начин съпрузите са придобили множество недвижими имоти,
които преди развода са отчуждили чрез разпредителни сделки, една от които е и
атакуваният договор за покупко-продажба, изразен в.Нотариален акт №18,том ХІ,
рег.№***, нот.д.№761 на нотариус С.П. с район на действие РС-П., , рег.№*** на
Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията, Имотен регистър, с който
бившите съпрузи Е.П. и М.Н. са прехвърлили на сина си Б.Н., срещу продажна цена
от 5000.00лв.( пет хиляди лв.), недвижим имот, който е възложен на М.Н. с Постановление за възлагане на недвижим имот
№5260/26.05.2003г. на АДВ-РД-гр.Р., представляващ Зърноплощадка с инв.№***,
находяща се в землището на с.***, обл.П., имот №***, придобит по силата на
Договор за покупко-продажба на имущество от ТКЗС в ликвидация – с.***
№56/15.07.1997г., при следното описание: стоманобетонна сграда, сглобяема, с
носещи виранделови греди през 6м., покрити с ПП 3х6 покривни панели, без
оградни стени; отвор 2х12м. осово; дължина 10 отвора по 6м. осово; под с
бетонова настилка; строена 1976г.; застроена площ – 1550кв.м.
Продажната цена от 5000.00лв. е по ниска от цената,
на която имотът е придобит през 2003г.(8181лв.), от пазарната стойност, която според оценителните експертизи е 41 ***лв. към датата на сделката и от
данъчната оценка, която съгласно удостоверението, съдържащо се в нотариалното
дело е 30 189,80лв (л.176 от първоинстанционното дело)
Спорният въпрос е правен и се състои в това
дали договорът за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ
зърноплощадка, е засегнат от порок, обуславящ
неговата нищожност поради накърняване на добрите нрави – основание за
нищожност по чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД.
За да отговори на спорния въпрос, въззивният съд
съобрази следното:
Съгласно чл.26,ал.1, пр.3 от ЗЗД, нищожни са всички
сделки, които накърняват добрите нрави. Следователно, като признава от една
страна договорната автономия съгласно чл.9 от ЗЗД, законодателят от друга, чрез
определяне като нищожни сделките, противоречащи на добрите нрави, създава
ограничение при сключването на договорите, след което договореното, макар и да
не противоречи на изрични нормативни
разпоредби, е неприемливо от гледна точка на моралните ценности на обществото.
В закона няма легално определение за“добрите
нрави“. В съдебната практика“добрите нрави“ също не са формулирани по конкретен
и категоричен начин, поради което правоприлагането не е еднакво и често противоречиво. Съдебната
практика на ВКС във връзка с конкретни казуси
съдържа множество дефиниции на
понятието “добри нрави“, а именно:
Според Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK
„добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са
писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на
неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да
се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. … Преценката за
нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора.“
Съгласно, Определение
№ 326 от 3.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4588/2008 г., IV г. о., ГК, „Добрите
нрави съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от
най-съществените от тях е принципът на справедливостта, който в гражданските
правоотношения изисква да се защитава всеки признат от законовите разпоредби
интерес.“
В Определение
№ 898 от 21.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4277/2008 г., I г. о., ГК, се
сочи, че „Съдържанието на понятието „добри нрави“ следва да се търси в
обективните морални категории, които са възприети в обществото, но поради своя
социално-етичен характер не са скрепени със закон и основно са свързани със
забраната да се вреди другиму, възползвайки се от неговото неравностойно
възрастово, социално, здравословно или материално положение.“
Според Решение
№ 1291 от 03.02.2009 г. по гр.д. № 5477/ 2007 г., ВКС, V г. о. „Когато
се преценява дали една сделка противоречи на добрите нрави съдът не може да се
ограничи само до нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения
порок следва да съобрази дали последиците, крайният резултат на сделката, са
съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност.
Тогава, когато сделката и съпътстващите я други обстоятелства, преценени
комплексно, са довели до неоправдано разместване на имуществени права, при
което едно лице очевидно търпи значителна загуба, която то не е желало и
очаквало, има основание да се счита, че сделката е проява на недобросъвестност
и накърнява добрите нрави.” [1]
В Решение №
906 от 30.12.2004 г. по гр.д. № 1106/2003 г., ВКС, II г. о., се дава
следното определение, а именно: „Добрите нрави са критерии за норми за
поведение, които се установяват в обществото поради това, че значителна част от
хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За
противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства за облагодетелстване на друг”.[2]
Според Определение №1133/17.09.2009г. на ВКС, ІІІ
гр.о., постановено по гр.д..№970/2009г, „добрите нрави“ са установени в обществен интерес, социално възприети етични правила и норми.
Те са израз на вътрешната потребност на човека от справедливост и почтеност в
частните и публични взаимоотношения, преобладават в обществения възглед и се
ценят и утвърждават в обществото като цивилизационен белег на определен етап от
развитието му. “;
Определение №794/15.12.2011г. на ВКС, ІІг.о.
дефинира„добрите нрави" по см. на чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, като обща
правна категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения,
изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие,
свързано с относително определени правни норми, при приложението на които съдът
прави конкретна преценка на обстоятелствата “;
Според
Определение №1733/30.12. на ВКС по гр.д.№1514/2009г., ІV г.о. и
Определение І708/07.06.2011г. на ВКС по гр.д.№1804/2010, ІІІ г.о. „добрите
нрави са общоприетите житейски норми на справедливост и
добросъвестност “;
От изложеното, може да се направи извод, че“добрите
нрави“ са правила за поведение с морално-етичен характер, функция на
обществения морал, които регулират обществените отношения заедно с кодифицираните правни норми.
„Добрите нрави“ са свързани с представата на обществото за добро и зло, за
правилно и неправилно, за справедливо и несправедливо. Поради тяхната същност и
невъзможността да бъдат изчерпателно изброени „добрите нрави“ трябва да се
установяват от съда във всеки отделен случай с помощта на доказателствата по
ГПК.
Какви са данните в процесния случай?
Ищцата, понастоящем възизвна жалбоподателка,
обосновава нарушаването на“добрите нрави“ за ½ ид.част от имота по сключения договор за покупко-продажба
между нея и въззиваемия М.Н. от една страна като продавачи и въззиваеимя Б.М.Н. от друга като купувач, на две фактически
основания, заявени при условията на евентуалност: Атакуваният договор е част от
поредица от сделки, сключени през периода 2012-2013г. с цел ищцата да бъде
лишена от възможност да получи следващия й се дял от съпружеската имуществена
общност при прекратяване на брака с М. Н.; Значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договора.
По така наведените основания за нищожност,
настоящият съд приема следното:
-Относно целта на договора да бъде лишена ищцата(
понастоящем въззивница) от дела й в бившата съпружеска общност:
В множество съдебни решения (Решение №
452/25.06.2010 г. по гр.д. № 4277/2008 г. на І г.о., Решение № 119/22.03.2011
г. по гр.д. № 485/ 2011 г. на І г.о., Решение № 277/26.01.2015 г. по гр.д. №
1962/2014 г. на ІІІ г.о. и Решение № 24/09.02.2016 г. по гр.д. № 2419/2015 г.
на ІІІ г.о.), ВКС на РБ приема, че при преценката дали сделката противоречи на
добрите нрави, съдът не трябва да се ограничи единствено до нейното формално
съдържание, а трябва да съобрази дали
крайният резултат на договора и неговата цел са съвместими с общоприетите
житейски норми за справедливост и добросъвестност към момента на сключването
му, изхождайки от действителната воля на страните и всички съществуващи към
този момент фактически обстоятелства, като направи извод дали основанието за
сключване на договора е свързан с удовлетворяване на допустим от закона интерес
на страните.
Като съобрази вида на атакувания договор, неговия
предмет и страните, както и всички доказателства, с които е попълнено делото,съдът
приема, че по никакъв начин се може да
се направи извод, че същият е сключен
през 2012г. с цел при бъдещ развод, който е постановен през 2016г.,
въззивницата Е.П. да бъде лишена от дял
от прекратената съпружеска имуществена общност. – Както беше посочено, наред с
този договор, през същия период са сключени и други разпоредители сделки между
същите страни, в резултат на което са отчуждени
много имоти в режим на СИО. Това
обаче не означава, че тяхната цел е увреждане на въззивницата. Напротив –
същата е участвала като прехвърлител и не е установено по надлежен ред да е
упражнен натиск върху волята й. (Впрочем, последното обстоятелство би
обусловило порок на сделката на друго
основание) Двамата със съпруга й са продали имота на техния син Б.Н., с когото са живели в общо
домакинство, имали са добри отношения и който с оглед предмета на дейността си, свързана със
селското стопанство, се е нуждаел от
прехвърления имот, представляващ зърноплощадка. От събраните
доказателства по делото следва, че целта
на договора е не да се навреди на въззивницата, която заедно със съпруга си
доброволно е прехвърлила имота, а последният да бъде придобит от техния син –
въззиваемия Б.Н., който продължава да
развива семейния бизнес, започнат от родителите му и главно от въззиваемия М.Н.,
и който заедно с баща си е допринесъл за увеличаване стойността на имота чрез строително-ремонтни
дейности.
Относно неравностойността на престаците:
В съдебната практика и в правната теория съществува
спор дали нееквивалентността на престацията може да бъде квалифицирана
като“накърняване на добрите нрави“. Едни юристи считат, че
нееквивалентността/неравностойността на престацията не може да се квалифицира
като накърняване на добрите нрави, поради свободата на договаряне, прокламирана
в разпоредбата на чл.9 от ЗЗД. Според други
въпреки свободата на договаряне, съществуват граници, които следва да
бъдат съобразявани в името на справедливостта. За да се установи дали е налице накърняване на
добрите нрави, нееквивалентността на престацията във всеки отделен случай
следва да се преценява с оглед на всички
установени по делото обстоятелства.
В
нотариалния акт, чрез който е изповядана атакуваната сделка е посочена
покупно-продажна цена от 5000.00лв., при
удостоверение за данъчна оценка от 30189.80лв.
и заключение на оценителна експертиза за пазарна стойност от 41***лв. Видно е, че цената по договора е
многократно по-ниска, както от данъчната оценка, така и от пазарната стойност.
В същото време атакуваният договор е
сключен между най-близките възможни роднини – родителите като прехвърлители и
детето като преобретател. Страните по договора са живеели в общо домакинство,
имали са добри отношения и са развивали обща дейност. При това положение, мотив за сделката
могат да бъдат най-вече морално етични
съображения и емоционални изживявания, отколкото цената на имота. Освен
това от съвкупната преценка на свидетелските показания и заключението на техническата експертиза, се
установи, че след придобиване на
имота от родителите, синът Б.Н. е участвал
активно чрез строително-ремонтни
дейности в неговото подобряване, в резултат на което е допринесъл за
увеличаване на неговата стойност, което е съобразено при формирането на цената
при продажбата.
Пред вид на всички обстоятелства, установени по
делото, съдът прима, че продажбата между
родители и деца на имот по цена, неколкократно по ниска от пазарната стойност и
от данъчната оценка, не е действие, което да е неприемливо от гледна точка на
обществения морал и не представлява накърняване на добрите нрави.
В
заключение, като прецени твърденията, изложени в исковата молба спрямо
установената по делото фактическа обстановка, цитираната практика на ВКС
и опитите за теоретично дефиниране на понятието “добри нрави“, въззивният съд
намира, че при сключването на атакувания
договор за покупко-продажба на недвижим имот, изразен в Нотариален акт
№18,том ХІ, рег.№***, нот.д.№761 на нотариус С.П. *** на Нотариалната камара, вписан
в Службата по вписванията, Имотен регистър, с който въззивницата Е.П. и въззиваемият М.Н. са прехвърлили на сина си - въззиваемия Б.Н., недвижим имот,
представляващ Зърноплощадка с инв.№***, находяща се в землището на с.***, срещу
сумата от 5000.00лв., не са нарушени
морално-етичните норми за справедливост и добросъвестност, които се включват в понятието“добри нрави“.
Поради това искът с правно основание чл.26,ал.1 изр.3 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на посочеиня договор, като накърняващ добрите нрави на две
отделни фактически основания, е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
При положение, че не е установена нищожността на
договора за покупко-продажба на основанието, посочено в исковата молба, липсва основание за връщане на дадените
престации, поради което искът по чл.34
от ЗЗД е неоснователен.
От изложеното е видно, че въззивният съд достига до
фактически и правни изводи, които са напълно идентични с тези на
първоинстанционния и споделяйки напълно мотивите при условията на чл.272 от ГПК.
Затова обжалваното решение следва да
бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно.
Допълнителните доказателства, събрани във
въззивната инстанция не обуславят
правен извод, различен от този на първоинстанционния съд.
ІІ.Относно
частна въззивна жалба срещу Определение
от 10.10.2019г:
В частната жалба се твърди, че обжалваното
Определение №4224/10.10.2019г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, с което
първоинстанционният съд е отказал да измени постановеното решение в частта за разноските, присъдени в полза на ответника Б.Н., е неправилно и се прави
искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се измени
решението, като присъдените разноски за Б.Н. се намалят от 2300лв. на 900лв.
или евентуално сумата 2300лв.
да се намали с 1032.75лв.(л.35 и сл. от делото)
Ответникът по частната жалба Б.Н. не е изразил
изрично становище.
Въззивният съд, като провери оплакванията в
частната жалба с оглед данните по делото, приема следното:
Частната
жалба, подадена от Е.Л.П. срещу Определение №4224/10.10.2019г., е ДОПУСТИМА и
ОСНОВАТЕЛНА.
Производството по гр.д.№1014/2019г. по описа на П.ски
районен съд е приключило с постановяване на съдебно Решение №1303/12.07.2019г.,
с което са отхвърлени като неоснователни предявените от ищцата Е. Л.П. против ответниците М. Й.Н.
и Б.М.Н., обективно и субективно съединени искове. С решението ищцата е осъдена
да заплати на ответниците разноски на основание чл.78,ал.3 от ГПК, както
следва: 900лв. на М.Н. и 2300лв. на Б.Н..
С молба Вх.№24219/29.08.2019г., ищцата Е.П. чрез
пълномощника адв. Г.П.-С. е поискала на
основание чл.248 от ГПК изменение на решението в частта за разноските,
присъдени в полза на ответника Б.Н.. В молбата се твърди, че неправилно са
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв. за адв. Й.,
при положение, че ответникът Б. Н. Й. е
представляван от двама адвокати – Г. и Й., като първата е извършила повече по
обем работа по защитата, поради което на
ответника следва да се присъди нейното
възнаграждение от 600лв.
Ответникът Б.Н., чрез пълномощника адв. И.Й. е
изразил становище за неоснователност на молбата. Изтъква, че чрез адв. Й. е
осъществена самостоятелна процесуална
защита, различна от общата защита с другия ответник на адвокат Г..
С обжалваното Определение №4224/10.10.2019г., съдът
е оставил без уважение молбата като неоснователна.
Въззивният
съд приема, че постановеното определение е валидно и допустимо, но неправилно.,
Съгласно чл.78,ал.1 от ГПК разноските подлежащи на
присъждане с оглед изхода на делото, включват възнаграждение за един адвокат.
При положение, че предявените искове по делото са отхвърлени изцяло,
ответниците имат право да им бъдат
присъдени всички направени от тях разноски, упоменати в разпоредбата на
чл.78,ал.1 от ГПК. Ответникът Б.Н. е претендирал разноски за адвокатско
възнаграждение и за възнаграждение на вещо лице. Не съществува спор, че му се
дължи сумата от 300лв., внесена като депозит за експертиза. По делото същият е
представляван от двама адвокати – адв. Г.Г., която е процесуален представител и
на двамата ответници съгласно пълномощно на л.59 от делото и адв. И.Й. –
пълномощно на л.182 от делото. Същите двама адвокати го представляват и пред втората инстанция.
Като съобрази, че съгласно чл.78,ал.1 от ГПК,
страната има право да получи разноски
само за възнаграждението за един адвокат и обстоятелството, че
първоначално ответникът Б.Н. е упълномощил адв. Г., а в последствие в процеса
наред с първоначалния адвокат се е включил и адвокат Й., съдът приема, че
в разноските, дължими на страната по чл.78 от ГПК, следва да се включи възнаграждението
на първия упълномощен адвокат, който в случая е адвокат Г.. От това следва, че
ищцата дължи на ответника Б.Н. разноски за първа инстанция в размер на 900лв.,
от които 300лв.за експертиза и 600лв. – възнаграждение за адв. Г.. Съдът не може да определя приноса на всеки от
двамата адвокати в защитата на представлявания, тъй като този въпрос касае
отношенията по упълномощаването и между
пълномощниците.
По изложените съображения, въззивнят съд приема, че
обжалваното Определение №4224/10.10.2019г. следва да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено друго, с което на основание чл.248 от ГПК се измени
Решение №1303/12.07.2019г,в частта относно разноските, присъдени в полза на
ответника Б.Н., като ищцата Е.Л.П. бъде осъдена да му заплати разноски за първа
инстанция в размер на 900лв., вместо първоначално присъдените 2300лв.
ІІІ.
Относно разноските за въззивната инстанция:
С оглед изхода на въззивното производство,
ответниците по въззивната жалба М.Н. и Б.Н. имат право на разноски.
Процесуалните им представители са направили искане за присъждане на такива.
Въззивният съд обаче не установи същите да са представили списък на разноските
по чл.80 от ГПК или да са представили
доказателства за направени разходи във въззивната инстанция, като
например документи, удостоверяващи
заплащане на адвокатско възнаграждение. Поради това, съдът не присъжда
разноски.
Пред вид изхода на производството по частната жалба
и обстоятелството, че частната жалбоподателка Е.П. е освободена от такси и
разноски на основание чл.83,ал.2 от ГПЩК, ответникът по частната жалба Б. М. Н.
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд д.т. в размер на
15.00лв.( петнадесет лв.)
По изложените съображения, П.ският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански
състав,
Р
Е Ш И
:
І. ПОТВЪРЖДАВА
като правилно на основание чл.271 във
вр. чл.272 от ГПК РЕШЕНИЕ №1303/12.07.2019г.
на П.ски районен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр.с-в, постановено по
гр.д.№8222/2018г. по описа на същия съд.постановено по гр.д.№469/2019г. по
описа на Никополски районен съд.
ІІ. ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ №4224/10.10.2020г. на П.ски районен съд, Гражданско
отделение, ІV-ти гр.с-в, постановено по гр.д.№8222/2018г. по описа на същия
съд, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК РЕШЕНИЕ №1303/12.07.2019г. на П.ски
районен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр.с-в В ЧАСТТА за РАЗНОСКИТЕ, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Е.Л.П. с
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Б.М.Н. с ЕГН **********, РАЗНОСКИ за първа инстанция в
размер на 900.00лв.( деветстотин лв.), вместо 2300.00лв.
ІІІ. ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.6
от ГПК Б.М.Н., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД-П., д.т. от
15.00лв.(петнадесет лв.)
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ
в 1-месечен срок от връчването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: