Р
Е Ш Е
Н И Е № 412
Гр. Стара Загора, 02.11.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
СЪДИЯ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при секретаря Николина
Николова
като разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова административно дело №
625 по описа на Административен съд Стара Загора за 2022 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 118,
ал. 1 и 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
жалба от А.А.К. ***, подадена чрез пълномощника адвокат С.Ф.М. ***, против
решение №2153-23-84 от 10.08.2022 г. на директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт гр. Стара Загора /ТП на НОИ – Стара Загора/,
с което е разгледана и оставена без уважение жалба с вх. №1012-23-121 от
05.08.2022 г. на А.А.К. срещу разпореждане №********** от 16.06.2022 г. на
ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ, гр. Стара Загора, като
оспореното разпореждане е изцяло потвърдено. В жалбата се излагат съображения
за незаконосъобразност на оспореното решение на директора на ТП на НОИ-Стара
Загора, като се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила и неправилно приложение на материалния
закон. Направено е искане за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – директор на ТП на НОИ Стара
Загора, чрез процесуалния си представител по делото – ст. юрисконсулт И., сочи,
че обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са правилни и
законосъобразни. Представя писмени бележки с подробни съображения. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
От събраните по делото доказателства съдът установи
следната фактическа обстановка:
Процесното производство за отпускане на пенсия за
жалбоподателя е образувано по заявление /двуезичен формуляр/ от 11.02.2022 г.
постъпило в TП на HOИ - Стара Загора с вх. №2113-23-635 oт 18.04.2022 г. чрез
Службата по социално осигуряване на Република Турция във връзка Споразумението
за изплащане на български пенсии в Турция от 04.11.1998 г., с което
жалбоподателят е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст. Към заявлението са приложени документи, които са взети предвид от
административния орган при определяне на осигурителния стаж, a именно:
Удостоверение № 273/20.01.2009 г. oт "Държавен военноисторически
архив" — гр. Велико Търново за периода на наборна военна служба oт
27.10.1973 до 01.11.1975 г. - 2 години и 5 дни, УП-3 №74/21.08.2003 г. за
периода oт 05.09.1972 г. до 23.10.1973 г. в "Teмпo - транспорт" ООД,
гр. Кърджали - 1 година 1 месец и 18 дни, УП-3 №72/06.08.2003 г. oт 15.07.1976
г. до 23.03.1977 г. в "Електростроежи" АД, гр. Хасково - 8 месеца и 8
дни, УП-3 №370/18.08.2003 г. oт 20.07.1977 г. до 30.09.1985 г. в
"Динамика" ЕООД, гр. Казанлък - 8 години 2 месеца и 10 дни, УП-30
№237/18.08.2003 г. за периода oт 28.10.1985 г. до 01.08.1989 г. в „УCM“ AД гр. Стара
Загора - 3 години 9 месеца и 3 дни.
След разглеждане на подаденото заявление и след
извършена преценка на правото на ЛПОСВ на лицето, в резултат на проведеното в
тази връзка производство, на основание чл. 98, ал. 1 от КСО, началник отдел
„Пенсии“ при ТП на НОИ, гр. Стара Загора е издал разпореждане №********** от 16.06.2022 г. /л. 12/, с което,
съобразно изложени правни и фактически основания, е отказал отпускане на
заявеното от К. периодично осигурително плащане. В изложените от пенсионния орган
съображения, представляващи и мотивите за издаване на акта, са разгледани
законовите изисквания за отпускане на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 1-3 от КСО, като при
тяхното съпоставяне с притежавания от жалбоподателя към датата на заявяване на
пенсията осигурителен стаж и навършената от него възраст, е направен краен
извод за липсата на материалните предпоставки за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Посочено е, че към 11.02.2022 г. жалбоподателят
има навършена възраст от 67 години, 7 месеца и 1 дни и зачетен осигурителен
стаж от втора категория в размер на 12 г., 7 месеца и 21 дни и от трета
категория в размер на 3 г., 1 месец и 23 дни. Общият осигурителен стаж,
превърнат към III категория, съгласно чл. 104,
ал. 2 от КСО е равен на 18 г., 11 месеца и 12 дни, а без превръщане към III категория
на 15 г., 09 месеца и 14 дни. В разпореждането изрично е посочено, че времето
на редовна военна служба в размер на 2 г., 0 месец и 05 дни не се зачита за
действителен осигурителен стаж, съобразно разпоредбата на §1, ал. 1, т. 12 от
ДР на КСО, като в този смисъл притежаваният от К. действителен осигурителен
стаж е изчислен в размер на 13 години, 09 месеца и 09 дни при изискуеми от
разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО - 15 години.
Срещу така издадения административен
акт е депозирана жалба от А.А.К., с която се оспорват констатациите на
административния орган и се излагат съображения за незаконосъобразност на
разпореждането, поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, при несъобразяване и при неправилно
прилагане на относимите материалноправни норми. Жалбоподателят счита, че
времето, през което е отбивал наборна военна служба неправилно не е зачетено за
действителен осигурителен стаж, поради което за него съответно не възниква и
правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО.
С оспореното понастоящем решение
№2153-23-84 от 10.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора /л.
8-10/ жалбата е оставена без уважение с изложени мотиви, идентични в голямата
си част със съдържащите се в разпореждане
№********** от 16.06.2022 г. Като не
е преценена основателност на наведените от К. доводи, жалбата е отхвърлена, а
обжалваното разпореждане – потвърдено.
Решението е връчено на упълномощен представител на
жалбоподателя на 15.08.2022 г., чрез пощенска пратка с обратна разписка /л.
11/. Жалбата срещу решението е подадена на 29.08.2022 г., видно от пощенското
клеймо на приложеното заверено копие от плика, с който е изпратена.
По делото е представена и приобщена цялата
административна преписка, свързана с издаване на първоначално оспореното
разпореждане и последвалото го потвърждаващо решение.
От така установената фактическа обстановка въз основа
на представените по делото доказателства, след като се съобрази с изискванията
на чл. 168, ал. 1 от АПК и провери законосъобразността на оспорения
административен акт на основанията предвидени в чл. 146 от АПК, съдът направи
следните правни изводи:
Оспорването, като направено от лице, за което
решението е неблагоприятно, в законоустановения срок по чл. 118, ал. 1 от КСО и
против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна по следните съображения:
Оспореното решение №2153-23-84
от 10.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Стара Загора е постановено
от материално и териториално компетентния по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2,
б. „а” от КСО административен орган.
Решението е постановено в предвидената от закона
писмена форма, като покрива изискванията за съдържание, доколкото са изложени
конкретни мотиви за упражненото административно правомощие от гл. т.
посочването на правните и фактически съображения, обусловили формирания краен
извод. Решаващият орган е подложил на преценка доказателствата по делото, като
е подвел фактите и обстоятелствата под хипотезата на приложимите според него
правни норми, за което е изложил конкретни мотиви.
Решението е постановено при неправилно прилагане на
материалния закон от страна на решаващия орган, досежно зачитането на
действителен стаж за жалбоподателя, относимо към формирането на краен извод за
липсата на предпоставките по чл. 68, ал. 1-3 от КСО.
Страните по делото не спорят по отношение липсата на
предпоставките, визирани в нормите на чл. 68, ал. 1
и ал. 2 от КСО
за отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателя. Спорен се явява въпросът относно
наличието на тези предпоставки за придобиване на ЛПОСВ на основание чл. 68, ал. 3 от КСО. Тази норма съдържа изключения от правилата на чл. 68, ал. 1-2 от КСО,
като създава възможност лицата, които нямат право на пенсия на посочените
правни основания /по общия ред/ да сторят това при по-облекчени условия, но при
наличието на конкретни законови предпоставки. За да придобият право на пенсия
по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО към 2022 г. лицата, без значение мъже или жени,
следва да са навършили възраст от 66 години и 10 месеца и да притежават 15 години
действителен осигурителен стаж. Наличието на първата изискуема предпоставка
относно необходимата към датата на заявлението възраст за К. се признава от
ответника и това обстоятелство също не е спорно между страните –
жалбоподателят, към датата на заявлението си има навършена възраст от 67
години, 7 месеца и 1 ден. Спорен между страните е въпросът, дали времето от 27.10.1973 г. до 01.11.1975 г. за
отбиване на наборна /редовна/ военна служба, следва да бъде зачетено като
"действителен стаж" по смисъла на §1, ал.
1, т. 12 от ДР на КСО и следва ли този период от време да се включи
в стажа по чл. 68, ал. 3 от КСО. Противно на съображенията на органа, жалбоподателят твърди, че
зачетеният като осигурителен стаж, положен на наборна военна служба в периода от 27.10.1973 г. до 01.11.1975 г. в размер
на 2 години 0 месеца и 5 дни следва да се приеме и за действителен осигурителен
стаж. В този смисъл спор за това, дали К. действително е бил на наборна военна
служба за визирания период също няма.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 7 КСО,
за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба,
като е доуточнено, че за този период се
внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии", за сметка на
държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на
пенсията. Според чл. 44 от НПОС
за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна
служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на
пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски,
съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. Съобразно
правилото, съдържащо се в чл. 81 от
отменения Правилник за прилагане на закона за пенсиите /ППЗП/, която
норма е и относимата към периода на полагане, на военната служба от жалбоподателя,
изслужената наборна военна служба след навършване на пълнолетие, се зачита за
трудов стаж от III категория. От своя страна нормата на §9, ал. 1 от ПЗР на КСО
гласи, че времето, което се зачита за трудов стаж и
за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този
кодекс.
В конкретния случай следва да се обърне внимание и на
разпоредбите от действалия и в периода от 27.10.1973
г. до 01.11.1975 г. Закон за всеобщата военна служба в Народна република
България /отм. Д. В., бр. 112 от 27.12.1995 г. в сила от 27.02.1996 г./, който
прокламира още в началото си, че военната служба е
задължителна за всички граждани и същата тази служба във Въоръжените сили е
почетно задължение за гражданите на НРБ. Съгласно чл. 3 от същия закон всички
мъже - граждани на НРБ - без разлика на раса, народност, вероизповедание,
образователен ценз, социален произход и положение са длъжни да отбият военната
си служба в състава на Въоръжените сили. В чл. 24 /редакция към 1959 г./ е
записано, че срокът на редовната военна служба във всички родове и видове
войски и трудовата повинност е две години, а за специалностите, определени със
заповед на министъра на народната отбрана- три години. Съгласно тази
уредба, отбиването на наборна военна служба е правно регламентирано задължение,
изключващо правото на избор на лицата дали да отбият наборна военна служба или
да упражняват правото си на труд, в съответствие с трудовото законодателство.
Напротив, при получаване на повиквателна, работниците и служителите са били
длъжни да поискат неплатен отпуск до изслужване на срока на службата, или да
прекратят трудовото си правоотношение. В този смисъл описаното задължение е
представлявало обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие то
да полага труд, който да представлява основание за неговото осигуряване и
съответно, за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега действащото
законодателство, като законодателят изрично го е обвързал с нормативно
признатото зачитане на съответния период за трудов стаж от III категория – чл.
81 от ППЗП. Редовната
военна служба не създава трудово правоотношение, но е законово задължение,
чиито период законодателят е предвидил да се взема предвид, да се зачита при
преценка правото на пенсия. В тази
връзка след като стажът на редовна военна служба, положен от Кадринов за
процесния период, се зачита за трудов такъв, съгласно действащите към този
период разпоредби и е положен след навършването на пълнолетие от негова страна,
при действието на нормата на чл. 81 от ППЗП
/отм./, то с оглед разпоредбата на §9, ал. 1 от КСО,
същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал. 1, т. 12
от ДР на КСО.
Легална дефиниция на понятието действителен стаж е
дадена в §1, ал. 1, т. 12
от ДР на КСО, според която норма за такъв стаж следва да се признава
действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето,
през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително
осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е
подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите
осигурителни вноски. Редовната военна служба не създава трудово правоотношение,
но е законово задължение, чиито период законодателят е предвидил да се взема
предвид, да се зачита при преценка правото на пенсия. В тази връзка специалната
разпоредба на чл. 9, ал. 7 от КСО изисква внасяне на осигурителни вноски само за фонд
"Пенсии" за сметка на държавния бюджет, а не и лицето да е било
задължително осигурено и за посочените в §1, ал. 1, т. 12 от
ДР на КСО и други осигурителни рискове, като това изключва прякото
приложение на дефинитивната норма към спорния период. Понятието действителна
военна служба и понятието действителен осигурителен стаж не са идентични, но категорично
може да се направи изводът, че военната служба е само един вид, по характера на
своята дейност, начина на изпълнение, задълженията и отговорностите й, като към
нея е неприложимо разграничението за действителен и недействителен осигурителен
стаж, а следва да бъде зачетена само и единствено, като действителен
осигурителен стаж по смисъла на §1, ал. 1, т. 12
ДР на КСО. Всяко противно на това тълкуване е неправилно и лишено от
правно основание. В случая, директорът на ТП на НОИ-Стара Загора е фокусирал
мотивите си изцяло към приложението на §1, ал. 1, т. 12
от ДР на КСО. Съществено обаче се явява правилното тълкуване и
прилагане на материалните норми в тази връзка, което както бе съобразено не е
сторено нито от издателя на първоначално оспореното разпореждане, нито от
решаващия орган. Установеното по-горе от съда неправилно прилагане на
материалния закон води до неправилност и необоснованост на оспореното решение.
С оглед гореизложеното, решение №2153-23-84 от 10.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ,
гр. Стара Загора е издадено при неправилно
прилагане на материалния закон, поради което същото се явява неправилно и
необосновано и следва да бъде отменено. С оглед спецификата на производството
по чл. 118, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 117, ал. 1 и 3 от КСО, която в случая
дерогира приложението на общия ред за обжалване на индивидуални
административния актове, съдържащ се в АПК – въведеното изискване за
задължително оспорване на издадените актове по административен ред, като абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на съдебното оспорване /чл. 2, ал. 1
във връзка с чл. 148 от АПК/ и предвид контролно-отменителния характер на
производството, развиващо се пред ръководителя на ТП на НОИ, чиито решение в
крайна сметка единствено подлежи на обжалване пред компетентния административен
съд, следва изводът, че отменяйки решение
№2153-23-84 от 10.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора,
следва да бъде отменено и разпореждане №**********
от 16.06.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ гр. Стара
Загора. След отмяната делото като преписка следва да се върне на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на
НОИ, гр. Стара Загора за постановяване на ново разпореждане, в
съответствие с мотивите на настоящето решение, доколкото делото не може да се
реши по същество с оглед естеството на административния акт.
При този изход на делото и предвид своевременно
направеното искане от страна на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на направените
по делото разноски, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат, същото
следва да бъде уважено. Основателно се явява възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Последното следва да се намали до установения минимален
размер от 500 лв., съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото, както и предвид обема на извършените от
пълномощника процесуални действия – изготвяне на жалба и молба с характер на
писмена защита. Обобщено, в тежест на ТП на НОИ - гр. Стара Загора бъде възложено
заплащането на сумата от 500.00 лв.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на А.А.К. с адрес ***, решение №2153-23-84 от 10.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ гр. Стара
Загора и потвърденото с него разпореждане
№********** от 16.06.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на
НОИ гр. Стара Загора.
ИЗПРАЩА делото като преписка на ръководителя на "Пенсионно
осигуряване" при ТП на НОИ, гр. Стара Загора за ново произнасяне по заявление
№2113-23-635 от 18.04.2022 г. на А.А.К. за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, съгласно дадените указания в мотивите на
настоящото решение относно тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ гр. Стара Загора, бул. „Руски“ №44, да
заплати на А.А.К. ЕГН ********** с адрес ***,
сумата от 500.00 лв. /петстотин лева/ - разноски за адвокатско
възнаграждение по адм. дело № 625/2022 г. по описа на Административен съд Стара
Загора.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, чрез Административен съд Стара Загора пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ: