№ 12517
гр. София, 03.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110139043 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Г. В. Р. срещу „ФИРМА“ ООД.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът представя писмени документи, които са свързани с предмета на доказване и
следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Доказателственото му искане
за допускането на съдебно-счетоводна експертиза също е свързано с предмета на делото и е
необходимо за изясняването на делото от фактическа страна, поради което следва да бъде
уважено.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за
възможно най-ранната дата с оглед натовареността на съдебния състав.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да работи върху формулираните в
исковата молба задачи. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице П.А.Д.. ОПРЕДЕЛЯ депозит за
възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лева, вносим от ищеца по платежна сметка
на Софийския районен съд в едноседмичен срок от връчването на преписа от настоящото
определение.
НАСРОЧВА гр. дело № ********* 39043 по описа на Софийския районен съд, III
гражданско отделение, 150-и състав, за 2022 г., за разглеждане в открито съдебно заседание
на 19. 04. 2023 г. от 11, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
1
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Ищецът твърди, че през 2022 г. е сключил с ответника договор за кредит №
„МАX_500050145“ от 07. 03. 2022 г., по силата на който му бил отпуснат кредит в размер на
1 000 лева. В деня на сключването на договора служител на ответника му обяснил, че е
длъжен да заплати последните две погасителни вноски в размер на 443 лева и 76 стотинки
още в началото на договора, които автоматично ще бъдат удържани от отпуснатия кредит.
Така ищецът фактически усвоил само сума в размер на 556 лева и 24 стотинки. След това
ищецът заплатил на три пъти до 01. 06. 2022 г. суми във връзка с договора, като общата
стойност на всички заплатени от него суми възлизала на 1 137 лева и 76 стотинки. Въпреки
това ищецът заявява, че продължава да получава съобщения, че има задължения към
ответника. Твърди, че договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави.
Евентуално намира, че клаузите, с които е посочен годишен процент на разходите, годишен
лихвен процент и за заплащане на допълнителни услуги също са нищожни поради
накърняване на добрите нрави и неспазване на нормите на чл. 10а, ал. 2, чл. 11, т. 9 и т. 10
във връзка с чл. 22 ЗПК. Твърди, че е налице нееквивалентност на престациите и
заблуждаваща търговска практика, че възнаградителната лихва надвишава трикратния
размер на законната лихва, че към нея е следвало да бъдат добавени уговорените две такси
за допълнителни услуги, че е заобиколено ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Позовава се
на „чл. 143, т. 19 ЗПК“ и твърди неравноправност. Поддържа, че е установен механизмът, по
който се определя годишният процент на разходите. Прави извод, че цялото заемно
съглашение е нищожно. Иска от съда прогласи нищожността на договора. Евентуално, ако
този иск не бъде уважен, иска от съда да прогласи нищожността на съответните уговорки.
Иска от съда на основание чл. 23 ЗПК във връзка с чл. 55 ЗЗД да осъди ответника да му
върне сумата 137 лева, представляваща надвнесена сума над чистата стойност на кредита.
Претендира разноски
Ответникът оспорва всички твърдения на ищеца. Заявява, че клаузите на чл. 9, ал. 1 и
ал. 2 от договора не накърняват добрите нрави. Твърди, че еквивалентността на престациите
е свързана със свободата на договаряне, а не с етични принципи, както и че в съдебните
актове, в които се приема, че нееквивалентността на престациите накърнява добрите нрави,
не посочват на кои морално-етични правила тази нееквивалентност противоречи. Отрича
предлаганите допълнителни услуги да са част от възнаградителната лихва и годишния
процент на разходите, чрез която се заобикаля закона. Изтъква, че ищецът сам е пожелал
тези допълнителни услуги. Те са били включени в стандартния европейски формуляр като
цена. Прави извод, че не е налице и твърдяната от ищеца неравноправност. Иска от съда да
отхвърли исковете. Претендира разноски.
Ищцата е предявила три обективно съединени иска.
2
Първият е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. В тежест на
ищеца по този иск е да докаже което и да е от твърдените основания за нищожност на
договора за кредит – нарушение и заобикаляне на правилата на ЗПК, нарушение на добрите
нрави и неравноправност (че съответните клаузи са сключени в негова вреда и водят до
значително неравновесие между неговите права и задължения и тези на ответника, което
противоречи на изискването за добросъвестност). В тежест на ответника по този иск е да
докаже, че клаузите са били индивидуално уговорени.
Вторият иск е евентуален и е с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. В тежест на
ищеца по този иск е да докаже което и да е от твърдените основания за нищожност на
отделни клаузи на договора за кредит – нарушение и заобикаляне на правилата на ЗПК,
нарушение на добрите нрави и неравноправност (че съответните клаузи са сключени в
негова вреда и водят до значително неравновесие между неговите права и задължения и тези
на ответника, което противоречи на изискването за добросъвестност). В тежест на
ответника по този иск е да докаже, че клаузите са били индивидуално уговорени.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства клаузите на договора за кредит да са
били индивидуално уговорени.
Към горните два евентуално съединени установителни иска ищецът е съединил
кумулативно и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка
с чл. 23 ЗПК. В тежест на ищеца по този иск е да докаже, че е заплатил на ответника със
137 лева повече от чистата стойност на договора за кредит.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства клаузите за неустойка и за такса за
експресно разглеждане да са били индивидуално уговорени.
УКАЗВА на страните, че настоящият съд и следващите инстанции ще следят
служебно за нищожността на правните сделки или отделните техни уговорки, които са от
значение за спора, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по
делото доказателства. ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изразят становища
и да посочат доказателства във връзка с възможната нищожност на съответните сделки и
уговорки до края на първото открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото открито съдебно заседание да
изложат становищата си във връзка с дадените указания и по доклада на делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, то те
3
няма да могат да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба – сигурен и надежден начин за разрешаването
на спора, при който половината внесена държавна такса ще се възстанови на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключването на делото със съдебна спогодба е необходимо
или да се явят лично, или да изпратят упълномощен изрично за тази цел процесуален
представител, който да представи съответно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да пристъпят към медиация. Ако желаят медиация, то те биха
могли да се обърнат към центъра по медиация при Софийския районен съд и/или към
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че могат да изберат електронен адрес, на който да им бъдат
връчвани призовките, съобщенията и съдебните книжа съгласно правилата на чл. 38, ал. 2 –
4 от Гражданския процесуален кодекс.
Определението не подлежи на обжалване.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Вещото лице да се уведоми след внасянето на депозита.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4