№ 350
гр. Сливен, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20212230103355 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов”№ 37, с която са предявени при условията на обективно и
субективно кумулативно съединяване искове с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с
чл. 200 ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД против Д. Ж. Д., с ЕГН:********** от гр.
****
Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител на ел. енергия по см. на чл. 98а
от ЗЕ продава ел. енергия на своите клиенти при публично известни общи условия, които са
обнародвани и влезли в сила. Действащите общи условия през процесния период били
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г. и влезли в
сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизали в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия на ищцовото дружество ищецът
се бил задължил да снабдява с ел. енергия обект на ответника с ИТН 2276313, находящ се в
гр. **** За ответника бил открит клиентски номер **********. Ответникът от своя страна,
съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се бил задължил да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините,
определени в същите - чл. 18, ал. 1 /. ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при
неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по общите
условия за периода от 16.12.2019 г. до 15.05.2020 г. ищецът бил доставил до обекта на
ответника ел. енергия на обща стойност 117,00 лв., която до този момент не била заплатена.
1
Поради забава в заплащане на горепосочената главница ответникът дължал законна лихва в
общ размер от 12,27 лв. за периода от 05.02.2020 г. –22.04.2021 г, Законна лихва за забава се
дължала по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата
на образуване на настоящото производство. Срокът за заплащане бил посочен във всяка
една фактура.
Моли съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: -
сумата от 117, 00 лв., представляващи стойността на консумирана от обекта на потребител
електрическа енергия за периода 16.12.2019 г. до 15.05.2020 г. и сумата от 12,27 лв.,
представляващи стойността на законната лихва за забава за периода от 05.02.2020 г. –
22.04.2021 г, законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 23.04.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението. Претендира сторените по делото разноски в исковото и в
заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба е депозиран от особения
представител на ответника. Заявява, че предявеният иск бил допустим, но не бил
основателен. Ищецът се бил позовавал единствено на разпоредбите на Общите си условия,
които не били представени по делото. Не били представени доказателства относно
качеството потребител на ответника, както и че същият е собственик или ползвател на
имота, който бил електроснабден. Не били представени доказателства относно наличието на
договорни отношения между страните.
С Определение № 568 от 28.02.2022 г. по чл. 140 ГПК съдът е указал на ищцовото
дружество, че следва да установи по безспорен начин наличието на договорни отношения
между страните – договори за покупко-продажба на описаната във фактурите стока-ел.
енергия, че е извършил своевременно предаване на стоката на ответника, че е издал
документ за това на ответника, както и размера на иска. Следва да докаже и претенцията си
за мораторната лихва като установи падежа на задължението на ответника, неговата забава,
както и размера на претенцията си и периода на забавата. Със същото определение съдът е
указал на ищеца, че не сочи доказателства относно качеството потребител на ел. енергия на
ответника. Указал е на ответника, че следва да докаже, че е извършил плащане на
закупената стоката по процесните фактури.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК
намира, че се установява следна фактическа обстановка:
След извършена служебно от съда справка се установи, че ответникът е с настоящ
адрес в САЩ от 18.02.2010 г. и с постоянен адрес в **** от 07.08.2000 г. Видно от
представените от Община Сливен документи по реда на чл. 192 ГПК в качеството й на трето
неучастващо в процеса лице, а именно удостоверение за декларирани данни ответникът не е
декларирал недвижимо имущество пред Дирекция “Местни данъци и такси“ на Община
Сливен. Ответникът съгласно представената справка от Дирекция “Местни данъци и такси“
на Община Сливен е декларирал друг недвижим имот на територията на Община Сливен
различен от процесния с адрес: ****, като партидата е била закрита на 30.06.2010 г. Видно
2
от представената от Община Сливен справка чрез отдалечен достъп по данни за
физическо/юридическо лице ответникът е прехвърлил с дарение своята идеална част от
недвижим имот с адрес в **** на 20.09.2019 г. и е прехвърлил с договор за покупко-
продажба своята идеална част от недвижим имот с адрес в **** на 04.05.2010 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и
размера на вземането си.
Посочените факти не са доказват в хода на настоящото производство от
представените с исковата молба писмени доказателствата, от които не се установява
наличието на договорни отношения между страните – договор за покупко-продажба на
описаната във фактурите стока-ел. енергия, по който ищецът да е извършил своевременно
предаване на стоката на ответника.
Ищецът не успя да докаже по категоричен начин по реда на пълното и главно
доказване наличието на качеството потребител на ответника по отношение на процесния
електроснабден имот с адрес в гр. ****на който е била доставяна ел. енергия, чиято
стойност се претендира за процесния период от 16.12.2019 г. до 15.05.2020 г., за който са
били издадени процесните фактури. Съгласно чл. 1, т. 4 от ОУ на ищцовото дружество
действали за процесния период и представени от същото по реда на чл. 190 ГПК понятието
„Клиент“ включва потребител на ел. енергия за битови нужди, който е ФЛ, което е
собственик или ползвател на имот присъединен към електроразпределителната мрежа на
дружеството съгласно действащото законодателство, което ползва ел. енергия за
домакинството си. Не бяха представени от ищцова страна писмени доказателства, от които
да се установи, че ответникът е собственик или ползвател на процесния електроснабден
имот. Видно от представените от Община Сливен писмени документи по реда на чл. 192
ГПК ответникът не е декларирал свое недвижимо имущество на територията на Община
Сливен от 2010 г. до настоящия момент, като е прехвърлил своите идеални части от двата
апартамента в гр. Сливен с адреси в **** на 20.09.2019 г. и **** на 04.05.2010 г. с три
последователни прехвърлителни сделки. Видно от направената от съда служебно справка за
постоянен и настоящ адрес ответникът е с настоящ адрес в САЩ от 2010 г.
По никакъв начин не се установи качеството на ответника на собственик или
ползвател на процесния имот в гр. ****за процесния период.
Ето защо на това основание предявеният главен иск с правно основание чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 79 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. След като не
се доказа качеството потребител на ответника по отношение на процесния имот е
безпредметно да се изследват наличието на останалите предпоставки за уважаването на
иска.
Следва да бъдат отхвърлени и претенцията на ищеца за присъждане на мораторна
3
лихва за забава и претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва върху
претендираната сума. Тези претенции са акцесорни и зависят единствено от уважаването на
главния иск.
С оглед на изложеното предявените положителни установителни искове следва да
бъдат отхвърлени.
При този изход на спора и съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д. № 4 на ОСГКТ на ВКС,
настоящата инстанция дължи произнасяне относно разноските, направени от заявителя в
заповедното производство. Съдът дължи произнасяне и по отправената от ищеца претенция
за присъждане на разноските, направени в настоящото производство. В тази връзка съдът
счита, че не следва да бъдат присъждани на ищеца сторените от него разноски в заповедното
и в исковото производство, с оглед отхвърлянето на предявените искове като
неоснователни.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл. 415 ГПК, във вр. чл. 124 ГПК
във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов”№ 37,
против Д. Ж. Д., с ЕГН:********** от **** за сумата от 117, 00 лв., представляваща
стойността на консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от
16.12.2019 г. - 15.05.2020г. и за сумата от 12,27 лв., представляваща законната лихва за
забава за периода 05.02.2020 г. до 22.04.2021 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 22.04.2021 г., до окончателното изплащане на задължението като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4