№ 33
гр. Асеновград, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20225310200001 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №21-0239-001438/15.09.2021г. издадено от Началник РУ към
ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на ЦВ. ЮЛ. Б. с ЕГН**********, от
с.Боянци, обл. Пловдивска, ул. „Извън регулацията“ № 9, на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП, са наложени административни наказания: „ГЛОБА” в размер
на 200 /двеста / лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца за
нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Жалбоподателят ЦВ. ЮЛ. Б. не се явява лично по делото, като чрез отразеното в
жалбата, оспорва вмененото с НП нарушение, като счита, че то следва да бъде
отменено неправилно и незаконосъобразно, както и поради допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон.
Сходно становище изразява и упълномощения повереник от страна нарушителя.
Адв. П.П. изцяло поддържа подадената жалба, като счита, че обжалваното НП следва
да се отмени, като се отчете одобреното от съда споразумение по НОХД № 122/2022г.
на АРС. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител. Чрез
отразеното в представеното писмено становище става ясно, че според АНО
подадената жалба е неоснователна, като обжалваното НП следва да се потвърди
изцяло. Алтернативно, при отмяна на НП, молят за намаляване на присъдените
1
разноски до предвидения минимум в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски
съвет.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Св. ХР. ХР. К. работи, като мл. автоконтрольор в РУ Асеновград, като св. Д. ХР.
К. е служител в същото управление. На 20.08.2021г. двамата свидетели били дежурни,
като били включени в състава на съвместен автопатрул. Около 20.00 часа, намиращи се
в управлявания от св. К., служебен автомобил, служителите били ситуирани в района
на кръстовище сключено между бул. „България“ и ул. Хаджи Димитър Стоилов“ в гр.
Асеновград. Докато изчаквали да преминат на ляв завой от бул. България“ към бул.
„Х.Д.Стоилов“, служителите видели, че от втората улица с десен завой към булеварда
се включва водач с таксиметров автомобил „Форд Фокус“. На двамата свидетели
направило впечатление, че водачът също забелязал полицейския автомобил, като при
това се смутил и започнал да ускорява скоростта си продължавайки в посока към
центъра на гр. Асеновград. Това мотивирало двамата свидетели да последват
непознатия водач за да го му извършат проверка. Св. К. направил обратен завой с
полицейския автомобил, като последвал водача на таксиметровия автомобил.
Последния продължавал да ускорява своята скорост, което пък принудило служителите
от полицейския автомобил да пуснат звукова и светлинна сигнализации. Въпреки това,
непознатия водач на таксиметровия автомобил не спрял, а продължил своето
ускорително движение. Преследвайки таксиметровия автомобил, служителите
наближили същия, като в един момент неговия водач, с цел да осуети евентуалната
проверка, завил надясно по ул. „Шипка“ и в последствие и наляво по ул.“Генерал
Дандевил“. Преследването продължило, въпреки, че автомобилите се движели със
сравнително висока скорост, която не била съобразена с пътя и оживеността на района.
С цел да се отскубне от следващия го полицейски автомобил, водачът на
таксиметровия предприел нова маневра, като завил наляво в ул. „Цар Симеон“.
Последната улица се оказала път без изход, което довело и до приключване на
преследването. Служителите го последвали, като след преустановяване на движението
си, полицейските служители извършили проверка на неизвестния водач. При това се
установило, че таксиметровия автомобил „Форд Фокус“ е с ДК№ РВ 3180 КХ, като
същия се управлява от ЦВ. ЮЛ. Б. от с.Боянци. По време на извършената проверка
водачът Б. не представил СУМПС. При извършената справка в системата на ПП и
КАТ, св. К. констатирал, че поради неплащане на дължими глоби във връзка с
наложени му административни наказания по ЗДвП, притежаваното от Ц.Б. СУМПС
било отнето с издадена ЗППАМ. Предвид констатираното от страна на св.К. по време
на проверката, на Ц.Б. били съставени два акта: АУАН № 000696/20.08.2021г. с оглед
извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП /лист 36 от съд.дело/ и АУАН №
000670/20.08.2021г. с оглед извършено нарушение по чл. 170, ал.1,т.3 от ЗДвП. Въз
2
основа на последния акт и събраните в хода на проверката доказателства било издадено
и обжалваното НП №21-0239-001438/15.09.2021г.
Междувременно въз основа на резултатите от проверката и съставения АУАН №
000696/20.08.2021г. в РУ Асеновград било образувано ДП№ 532/2021г. водено с оглед
извършено престъпление по чл.343в, ал.1 от НК. В хода на същото, с постановление от
10.02.2022г. на разследващия орган, по делото бил привлечен като обвиняем ЦВ. ЮЛ.
Б., като на същия било предявено обвинение за извършено на 20.08.2021г.
престъпление по чл. 270, ал.1 от НК /листи 39 и 40 от съд.дело/. След приключване на
ДП, същото било изпратено по компетентност на Районна прокуратура Пловдив, ТО
Асеновград, Въз основа на внесено и подписано на 25.02.2022г. предложение за
споразумение между представителя на държавното обвинение, обв. Б. и неговия
защитник, било образувано НОХД № 122/ 2022г. по описа на РС Асеновград ІV-ти н.с.
Същото приключило със Определение № 24/25.02.2022г. с което подписаното
споразумение било одобрено, като обв. Б. бил признат за виновен в това, че е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.270, ал.1 от НК, а именно
това, че на 20.08.2021 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдив, противозаконно е пречил на
орган на властта - ХР. ХР. К. - „младши автоконтрольор“ в група „Пътен контрол“ към
сектор „Охранителна полиция“ при РУ-Асеновград, ОДМВР-Пловдив и Д. ХР. К. -
командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ към сектор „Охранителна
полиция“ при РУ-Асеновград, ОДМВР- Пловдив, да изпълнят задълженията си — по
чл. 64, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи - „Полицейските
органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически
лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.
Разпорежданията се издават писмено.“ Ал. 2 - „При невъзможност да се издадат
писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е
разбираем за лицата, за които се отнасят.“, по чл. 67 от Закона за Министерството на
вътрешните работи - „Полицейските органи предотвратяват, пресичат, разкриват и
разследват престъпления“, по чл. 103 от Закона за движение по пътищата: „При
подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство
е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата на контрол място и да изпълнява неговите
указания“, като е възпрепятствал действията им по опазване на обществения ред,
контрол на пътното движение, предотвратяване и оказване на съдействие при
разкриване на престъпления и нарушения - управлявайки в гр. Асеновград, обл.
Пловдив лек автомобил марка „Форд Фокус“ с ДК№ РВ 3180 КХ не е спрял на
подадения от страна на полицейските служители сигнал за спиране с ръка и звуков и
светлинен сигнал от патрулния автомобил, опитал се е да избяга и да се укрие. Във
връзка с одобреното споразумение на обв.Б. било наложено и наказание глоба в размер
на 1000 (хиляда) лева. Определението влязло в сила на 25.02.2022г. /листи от 53 до 57
3
от съд.дело/.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява изцяло от свидетелските
показания на актосъставителя-св. К.И. К. и св.Д. ХР. К., както и приложените по
делото писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира.
Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество за основателна.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Безспорно е установено, че на 20.08.2021г. в гр. Асеновград, при управление на МПС,
при опит да му бъде извършена проверка от съответните компетентни служители от
РУП Асеновград, той не е изпълнил разпореждането на полицейските служители и не
спрял да подадения сигнал, като на практика е избягал от тях, като с това е направил
опит да осуети извършването на проверката. Правилно отговорността на водача е
ангажирана по съответния текст на чл.103 от ЗДвП. Съгласно този текст, при подаден
сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство има
задължение, да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания. Предвид действията на водача Б. и свидетелските показания, то безспорно е
това, че той е осъществил състава на нарушението. От събраните по делото
доказателства безспорно се установява и това, че за същото деяние, жалбоподателят
вече е бил наказан по НОХД № 122/2022г. по описа на РС Асеновград. В този смисъл
искането на защита за приложението на чл.63, ал.2, т.3 от ЗАНН се явява основателно и
следва да се уважи. Това следва да стане във връзка с текста на чл.24, ал.1,т. 6 от НПК,
който гласи, че „Не се образува наказателно производство, а образуваното се
прекратява, когато спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено
наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила
определение или разпореждане за прекратяване на делото“. В случая следва да бъде
съобразен и текста на чл.17 от ЗАНН, който гласи, че „Никой не може да бъде наказан
повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила
наказателно постановление или решение на съда“. Забраната за повторно съдене и
наказване на едно и също лице за същото деяние – ne bis in idem – е класически
принцип на наказателнопроцесуалното право, чиято цел е да не се допусне
повторението на наказателни процедури, които са приключили с влязъл в сила акт.
Сравняването на съставите на обвиненията в определението на съда по НОХД
№122/2022г. на АРС и това на обжалваното НП безспорно установява идентичност на
санкционираното лице и описаните в тях факти и обстоятелства. Обжалваното НП
№21-0239-001438/15.09.2021г. издадено от Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ
Асеновград, което не е влязло в сила, макар и първо издадено, се явява
незаконосъобразно и като такова да бъде отменено, а производството да бъде
прекратено.
4
Направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя
за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно и същото
следва да бъде уважено. Същото е направено на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, който
гласи, че „ В съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“. От приложените по
делото писмени доказателства /лист 6 от съд.дело –пълномощно и лист 58 от съд.дело-
договор за правна помощ/ се установява, че от страна жалбоподателя Б. е бил изплатен
хонорар на адв.П.П. в размер на 600 лева. Това именно се явяват и направените по
делото разноски, заплатено адвокатско възнаграждение. Доколкото по делото е налице
изготвена от страна на адв.П. жаба против обжалваното НП, както и налице
процесуално представителство в съдебната фаза, то е видно, че изпълнил поетите
ангажименти спрямо жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от
НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела
срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.“ Доколкото спрямо
жалбоподателя са били наложени две административни наказания едното от които
глоба в размер на 200 лева., а другото лишаване от правоуправление за срок от шест
месеца, то съдът е на становище, че размера на адвокатското възнаграждение се явява
съобразен с Наредбата. В този смисъл направеното искане от АНО за прекомерност
съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН се явява основателно и следва да се уважи. Делото не се
отличава с някаква фактическа и правна сложност, като същото приключи в рамките на
три заседания. Предвид и което искането за присъждане на разноски , но в размер на
600лв. следва да бъде уважено, като осъди ОД на МВР Пловдив, като ЮЛ, в чиято
структура е издателят на процесното НП, каквото в случая се явява ОД на МВР-
Пловдив (чл.37, ал.2 от ЗМВР).
Мотивиран от горното, Съдът .
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП №21-0239-001438/15.09.2021г. издадено от Началник РУ към
ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на ЦВ. ЮЛ. Б. с ЕГН**********, от
с.Боянци, обл. Пловдивска, ул. „Извън регулацията“ № 9, на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, са наложени административни наказания: „ГЛОБА” в
размер на 200 /двеста / лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца за
нарушение по чл.103 от ЗДвП.
5
На основание на чл.63, ал.2, т.3 от ЗАНН вр. чл.24, ал.1,т.6 от НПК ПРЕКРАТЯВА
административнонаказателното производство.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на ЦВ. ЮЛ. Б. с ЕГН**********, от
с.Боянци, обл. Пловдивска, ул. „Извън регулацията“ № 9, сумата от 600.00 лева
/шестстотин лева / за направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
6