Р Е Ш
Е Н И E
№………
гр.Плевен, 31.07.2013 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански
състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети юли две
хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЕРА НАЙДЕНОВА
При секретаря П.И., като
разгледа докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д.№1750 по описа на съда за 2013
година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗС
Пред РС Плевен е депозирана
искова молба от К.Д.Х., ЕГН **********,***, против А.Т.Д., ЕГН **********,***, Й.Т.Т.,
ЕГН **********,*** 28-10-1-1, Р.Б.Х., ЕГН **********,*** 045 07, и Я.Б.Х., ЕГН **********,***
045 07. В молбата се твърди, че ищеца, заедно с наследодателя на първите двама
ответници *** Д.Х., починал на 04,11,2000 г., и наследодателя на вторите
ответници *** Т.Х., починал на 18,06,2007 г., са наследници на *** Х. ***,
починал на 27,04,1981 г., и оставил земеделска земя, находяща се в землището на
с.*** – 1.Имот с №004020 с площ от 13,8799 дка., трета категория, в местността
Среден соват; 2.Имот с №032002 с площ от 9,304 дка., четвърта категория, в
местността Янчала и Пенчовото и 3.Имот с №016008 с площ от 10,069 дка., трета
категория, в местността Ялията. Твърди се, че посочените имоти са възстановени
с решение на Поземлена комисия Долни Дъбник № ГО4-А от 12,08,1994 г. Ищецът
твърди, че е въведен във владение на собствените си 1/2 ид.ч. от недвижимите
имоти, като от тогава държи и ползва и останалата 1/2 ид.ч. от имотите. Твърди
се, че наследодателите на ответниците са се дезинтересирали от съсобствеността
си и по никакъв начин не са предприели
действия спрямо наследствените си земи. Ищецът твърди, че владението му на
земеделскиет земи е било спокойно, не е установено с насилие по отношение на
наследодателя, или чрез заплахи спрямо съсобственика, поради което спрямо ищеца
е налице кратката придобивна давност по чл.79, ал.1 от ЗС и същата не е
прекъсвана от 1997 г. В заключение моли съда да постанови решение, с което на
основание чл.124, ал.1 от ГПк вр.чл.79, ал.1 от ЗС да признае за установено, че
ищецът е собственик по придобивна давност на 1/2 ид.ч. от земеделски имоти, а
именно - 1.Имот с №004020 с площ от 13,8799 дка., трета категория, в местността
Среден соват; 2.Имот с №032002 с площ от 9,304 дка., четвърта категория, в
местността Янчала и Пенчовото и 3.Имот с №016008 с площ от 10,069 дка., трета
категория, в местността Ялията. В съдебно заседание ищецът се явява лично и
навежда подробни доводи в подкрепа на ИМ. Твърди се, че през процесиня период е
декларирал земеделските земи и е плащал данъците върху тях. Твърди, че
владението му е било явно и по начин, по който всеки може да научи за него –
декларирал е земеделските земи в данъчната служба на гр.Долни Дъбник, отдавал
ги е под аренда. В писмени бележки към делото ищецът преповтаря съображенията
си, изложени в ИМ и в съдебно заседание.
В срока по чл.131 от ГПК
ответниците не депозират писмен отговор. В съдебно заседание се явява
ответникът А.Д., който ангажира становище, че искът е неоснователен. Твърди се,
че не е знаел за наследствената си земя, тъй като чичо му – ищеца по делото, не
го е уведомил, а я е заграбил за него си.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на
основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
Безспорно по делото е, а и видно от приложеното
удостоверение за наследници изх. № 194/22,11,2012 г. издадено от с.***,
общ.Долни Дъбник, обл.Плевен,
че ответниците А.Т. ***, Й.Т.Т.,
Р.Б.Х., Я.Б. ***, както и ищеца К.Д.Х. ***, са наследници по закон на ***
Х. ***, починал на 28,04,1981 г. в с.***, обл.Плевен.
Безспорно по делото е, че с
влязло в сила решение № Г04-А/12,08,1994 г.
на ПК гр.Долни Дъбник, постановено по преписка
№Г205/05,12,1991 г., на наследодателя на ответниците е било възстановено
правото на собственост върху земеделски земи в землището на с.***, а именно:
1/нива от 13,901 дка., трета категория, местност Среден соват,
имот с №004020 по плана за земеразделяне, при съседи – имот №004021 – нива на
наследниците на *** Т., имот №000119 – път ІV кл. на
ДПФ, имот №004019 – нива на ***, имот №000133 – полски път на Общината, с
ограничения при ползването на имота – главна водопроводна мрежа, над
водопровода и на три метра от двете му страни се забранява разполагане на
трайни и временни постройки и трайни насаждения; 2/нива от 10,066 дка трета
категория, местност Ялията, имот с № 016008 по плана
за земеразделяне, при съседи – имот №016001 – нива на наследниците на ***, имот
№016009 – нива на наследниците на *** ***, имот №000152 – полски път на
Общината, имот №016007 – нива на наследниците на *** ***; 3/овощна *** от 1,444
дка., трета категория, местност Анковото, имот с №020177
по плана за земеразделяне, при съседи – имот №020197 – овощна *** на
наследниците на *** ***, имот №020198 – овощна *** ***, имот №020199 – овощна ***
на наследниците на *** Т., имот №020176 – овощна *** на наследниците ***, имот
№000144 – полски път на Общината, имот №020178 – овощна *** на наследниците на ***,
с ограничения при ползването на имота – трайните насаждения да се опазват и стопансиват в съответствие с чл.18 от ЗСПЗЗ до изтичане на
амортизационния срок; 4/нива от 9,303 дка., пета категория, местност Янчала и Пенчовото, имот с
№032002 по плана за земеразделяне, при съседи – имот №032003 – нива на
наследниците на ***, имот №000228 – полски път на Общината, имот №032001 – нива
на ***, имот №032009 – нива на наследниците на ***, имот №032008 – нива на ***.
Видно от Протокол № 205 Г/13,10,1997 г. издаден от ПК
гр.Долни Дъбник, издаден на основание влязло в сила
решение по чл.27 от ППЗСПЗЗ за заявление с вх. № Г205 и заверена скица, ищеца К.Д.Х.,
е въведен във владение на имотите, описани в решение № Г04-А/12,08,1994 г.
Видно от приложен по делото договор
за аренда на земеделска земя, съставен на 01,10,2003 г., сключен между К.Д.Х. и
ЕТ „ПАН – Цветко Димов” със седалище гр.Плевен , ул***
е, че ищеца е предоставил под аренда 33,270 дка. земеделска земя, в землището
на с.***, а именно: нива с площ 11,901 дка. в местността „Среден Соват”; нива с площ 10,066 дка. в местността „Ялията” и нива с площ 9,303 дка. в местността „Янчала и Пенчовото”, за срок от 5
години.
Видно от представените Удостоверения
за данъчни оценки, издадени по реда на чл.264, ал.1 от ДОПК от гр.Долни Дъбник, обл.Плевен, е, че
данъчната оценка на процесните имоти е както следва: на нива с площ от 9304,00 кв.м.,
находяща се в местността „Янчала и Пенчовото” - 957,40
лева; на овощна *** с площ от 1445,00 кв.м., находяща се в местността „Анковото” – 409,70 лева; на нива с площ от 10069,00 кв.м.,
находяща се в местността „Ялията” – 1554,20 лева и на
нива с площ 13899,00 кв.м., находяща се в местността „Среден Соват” – 2043,20 лева. От удостоверенията се установява
също така, че ищеца К.Д.Х. няма непогасени задължения
за имотите.
Видно от представените с ИМ скици с
номера №К04745/11,03,2013 г., №К04746/11,03,2013 г., №К04747/11,03,2013 г., К04748/11,03,2013
г. е, че процесните имоти са собственост на *** Х. *** с ½ идеална част
от една страна и Първан Цветков Цветков, ЕГН **********,***,
с ½ идеална част.
Като свидетел по делото е разпитана ***.
В показанията си свидетелката твърди, че познава ищеца, тъй като е работила в
кантората му. Твърди, че не познава ответника, но предполага, че е синът на
наследодателя ***, който е брат на ищеца. Твърди, че ищеца и брат му *** са
продавали къща, а след смъртта на наследодателя ищеца се е снабдил със всички
документи за наследствените земи като за това е заплатил 4500,00 лева по
тогавашните цени. Свидетелката твърди, че подялба на земите не е имало преди да
почине ***. Твърди, че ищеца е влязъл в кооперацията със сума за членски внос
от 5000,00 лева стари пари, а от 2003 г. е подписал договор за аренда, с който
земята, която е собственост както на ищеца, така и на ответниците, е
предоставена за обработване на ***. Свидетелката твърди, че от 1997 г. лично
ищеца Х. ползва земите, като е плащал данъците за тях, а след това земите са
ползвани от арендатора, който е плащал на ищеца рента. Твърди, че ответника не
е ползвал тези земи. Твърди, че ищеца е собственик на ½ идеална част от
земята, и че според нея придобивната давност е
изтекла още 2007 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
При заявен положителен установителен
иск за собственост, придобит по давност, основателността на претенцията на
владеещият имота несобственик /какъвто е в случая
ищеца по отношение на ½ ид.ч. от имотите/ се
обуславя от прякото и пълно установяване на фактите на явно, необезпокоявано и
непрекъснато владение с намерения за своене в
продължение на повече от 10 години. При всички случаи след изтичане на
определения от закона срок по давност е налице възможността за придобива
собствеността по отношения на вещта, обект на владението. Правото на
собственост не се придобива автоматично, а след надлежното позоваване било пред
съда или нотариуса, като орган с компетентност да констатира настъпили
вещно-правни последици в резултат на комплекс от факти – чл.79 от ЗС. За да
произведе ефект придобивната давност е необходимо
намерението за своене на имота да е демонстрирано по
отношение на действителния собственик, както и да е налице позоваване на
придобиването, тъй като съгласно действащите правила – чл.120 от ЗЗД, българското
право не признава служебното зачитане на давността. Правото на собственост ще
бъде придобито от владеещия за себе си и тогава, когато владението на имота не
е получено от друго лице, стига постоянно владеещият да упражнява фактическа
власт върху имота при бездействието на действителния собственик на имота в
предвидения в закона срок. Владението съдържа в себе си два елемента - обективен
и субективен. Съдът счита, че в конкретния случай не се доказа наличието нито
на обективния, нито на субективния елемент на давностното
владение. Ищецът твърди, че през 1997 г. е въведен във владение на
процесните имоти и оттогава упражнява
фактическа власт върху същите. От показанията на свидетелката *** се
установява, че след 1997 г. ищецът лично ползва земите. Дори тези твърдения да
приемат в смисъл за лично обработване и получаване на добивите от процесните
земи от ищеца , следва да се отбележи, че тези действия сами по себе си
представляват действия на обикновено управление, а не актове, които обективират промененото намерение на владелеца. От м.октомври
2003 г. земите са отдадени от ищеца под аренда на трето лице, но това действие
НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРИЕМЕ ЗА ВЛАДЕНИЕ ОТ ИМЕТО И ЗА СМЕТКА САМО НА ИЩЕЦА, доколкото Закона за арендата в земеделието допуска
сключването договор за аренда само от един от съсобствениците на земеделската
земя - чл.3,ал.4 от Закона за арендата в земеделието, като впоследствие
отношенията по между им се уреждат съгласно чл.30,ал.3 от ЗС. При така
събраните доказателства съдът счита, че не би могъл да се направи извода за
установена и упражнявана непрекъснато в продължение на повече от 10 години
фактическа власт на ищеца К.Д.Х. върху процесните земеделски имоти, поради
което не е осъществен обективният елемент на давностното
владение /corpus/.
Аналогично е положението и със субективния елемент на
владението /animus/. Лицето, който владее чужд имот, както е в случая, трябва да
манифестира своето субективно отношение и намерението си за владение на имота
открито по такъв начин, че неговата воля да достигне до знанието на
собствениците, тъй като собствеността не се губи при неизползването
на имота. Това субективно отношение може да се изяви по различни начини- чрез пряко отричане
на правото на собственост, чрез недопускане на претендиращите за собствеността
до имота и т. н., но следва да бъде категорично демонстрирано и обективирано, чрез позитивно извършени в тази насока
действия. В конкретния случай такива действия от страна на ищеца не са
предприети. Доводите на ищеца, че е декларирал процесните имоти в данъчната
служба в гр.Долни Дъбник и е плащал данъци за тях, и
по този начин владението му е било явно и по начин, по който всеки може
да научи за него, са
неоснователни, доколкото от една страна, данъци върху земеделската земя не се
заплащат съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от Закона за местните данъци и
такси. От друга страна няма представени доказателства дали и кога процесните
земи са декларирани като собственост на ищеца в данъчната служба, за да може
евентуално от тази дата да се приеме, че ищецът явно е демонстрирал владението
си върху имотите. Доводите, че със
сключването на договора за аренда през м.октомври 2003 г. ищецът отново е
демонстрирал владението си като явно, също е неоснователен, тъй като, както бе
посочено по-горе Закона за арендата в земеделието допуска сключването договор
за аренда само от един от съсобствениците на земеделската земя.
Също така следва да се отбележи, че дори и да се приеме,
че със сключването на договора за аренда през м.октомври 2003 г. ищецът е
демонстрирал владението си като явно, от датата на сключване на договора към
датата на подаване на ИМ – 08,04,2013 г., не е изтекъл посочения в разпоредбата
на чл.79 от ЗС десетгодишен давностен срок, за да се
приеме, че 1 /2 ид.ч. от процесните земеделски земи
са придобити по давност от ищеца. Съдът счита за необходимо да отбележи, че
намерението за своене на упражняващия фактическа
власт върху съсобствена наследствена земя следва да
бъде манифестирано най-вече на останалите съсобственици. Безспорно се установи,
че ответниците не са разбрали за наличието на промяна в отношението на ищеца,
касаеща упражняваната фактическата власт върху сънаследствените имоти.
В заключение може да се обобщи, че не е бил осъществен от
обективна и субективна страна съставът на чл.79, ал.1 от ЗС, поради което
ищецът К.Д.Х. *** не е придобил чрез давностно
владение правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от процесните
земеделски земи в землището на с.***. Оттам предявеният положителен установителен иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По
така изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от К.Д.Х., ЕГН **********,***,
против А.Т.Д., ЕГН **********,***, Й.Т.Т., ЕГН **********,*** 28-10-1-1, Р.Б.Х.,
ЕГН **********,*** 045 07, и Я.Б.Х., ЕГН **********,*** 045 07, иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗС за
признаване за установено, че ищецът е собственик по придобивна давност на 1/2
ид.ч. от следните земеделски земи - 1/нива от 13,901 дка., трета
категория, местност Среден соват, имот с №004020 по
плана за земеразделяне, при съседи – имот №004021 – нива на наследниците на ***
Т., имот №000119 – път ІV кл. на ДПФ, имот №004019 –
нива на ***, имот №000133 – полски път на Общината, с ограничения при
ползването на имота – главна водопроводна мрежа, над водопровода и на три метра
от двете му страни се забранява разполагане на трайни и временни постройки и
трайни насаждения; 2/нива от 10,066 дка трета категория, местност Ялията, имот с № 016008 по плана за земеразделяне, при
съседи – имот №016001 – нива на наследниците на ***, имот №016009 – нива на
наследниците на *** ***, имот №000152 – полски път на Общината, имот №016007 –
нива на наследниците на *** ***; 3/нива от 9,303 дка., пета категория, местност
Янчала и Пенчовото, имот с
№032002 по плана за земеразделяне, при съседи – имот №032003 – нива на
наследниците на ***, имот №000228 – полски път на Общината, имот №032001 – нива
на ***, имот №032009 – нива на наследниците на ***, имот №032008 – нива на ***.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: