Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.Русе, 23.09.2020г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД РУСЕ, трети
наказателен състав, в открито съдебно заседание на втори септември през две
хиляди и двадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря Дарина
Илиева, като разгледа НАХД № 1315 по
описа за 2020г., за да се произнесе
съобрази следното :
Административнонаказателното
производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на „ А1 България“ ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1309, ул.“Кукуш“ №
1, представлявано заедно от Александър Василев Димитров – Главен изпълнителен
директор и Младен Маркоски – изпълнителен директор против НП № 2020 – 0051883
от 10.06.2020г., издадено от Директор на Регионална дирекция на областите
Габрово, В.Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр.Русе към ГД Контрол на
пазара към Комисия за защита на потребителите/КЗП/, упълномощен със Заповед №
674 от 21.08.2019г. на Председателя на КЗП, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 232, ал.2 от Закона за
защита на потребителите/ЗЗП/ е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв,
за това, че : На 20.12.2019г. в гр.Русе
не е представил пред КЗП РД Русе сервизни поръчки за предявени
рекламации и други документи, които са му били изискани след извършени проверки
и съставени констативни протоколи на 25.11.2019г. и на 28.11.2019г., като по
този начин търговецът е възпрепядствал
длъжностно лице – гл.инспектор от КЗП РД Русе при осъществяване на
правомощията му - нарушение по чл.230а от ЗЗП.
Жалбоподателят
– редовно призован, не се явява в с.з., не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата
страна, редовно призована, изпраща процесуален представител юк Борисова. Не
представят допълнителни писмени доказателства, освен тези, приложени в
административнонаказателната преписка.
РП
Русе – редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :
От
доказателствата по делото безспорно се установи следната фактическа обстановка:
На 22.11.2019г. в КЗП РД Русе постъпила жалба/л.47,48// на потребител срещу „А1 България“ ЕАД, по
повод закупен телефон, на който жалбоподателят установил множество дефекти. В
жалбата се посочвало, че след извършени рекламации, последната от които е на
31.08.2019г. е поискано замяна на стоката с нова или връщане на платената сума
за стоката. Стоката била оставена в магазина и проверена в сервиз, където не
открили дефекти. На потребителя било съобщено, че по стоката не е открит
дефект.
На
25.11.2019г. актосъставителят Г. и св.К. *** извършили проверка и съставили
констативен протокол № К 2687683 /л.40-41/, с който наредили на търговеца на
20.12.2019г. да представи пред КЗП РД
Русе сервизни поръчки за всички предявени рекламации, актове за удовлетворяване
на рекламациите, протоколи от сервиза, становище по жалбата. Проверката била
извършена в присъствие на Г.П. - лице, което работело по трудов договор в
магазина. На нея бил връчен и екземпляр от
констативния протокол.
На
27.11.2019г. постъпило допълнение към жалбата, поради което на 28.11.2019г.
била извършена повторна проверка в магазина и съставен констативен протокол № К 2687687/л.44-45/, с
който на търговеца повторно било
наредено да представи пред контролните органи на 20.12.2019г. в 16,00ч. в КЗП РД Русе посочените в първия констативен
протокол документи. Проверката отново
била извършена в присъствие на Г.П. - лице, което работело по трудов договор в
магазина. На нея бил връчен и екземпляр от
констативния протокол. Въпреки това на посочената дата търговецът не
изпълнил разпореденото от контролните органи и не представил поисканите
документи.
С
писмо от 23.12.2019г./л.39/ търговецът бил поканен да се яви на 17.01.2020г. в 16ч. в КЗП РД Русе за съставяне на АУАН, за това, че
с непредставяне на поисканите документи е възпрепядствал длъжностното лице да
изпълни служебните си задължения в срок. На 17.01.2020г. в КЗП РД Русе актосъставител Г., в присъствието на св.
К. и Г.П., като представител на нарушителя по силата на чл. 233, ал.4 от ЗЗП, съставил АУАН/л.26/ по чл.230а от Закона за защита на потребителите. Същият бил подписан и връчен
от лицето, работещо по трудов договор при търговеца. При връчването на акта не
били отбелязани възражения. Такива не постъпили в 3-дневния срок по чл.44, ал.1
от ЗАНН.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното НП/л.18/. В него
административно-наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка,
отразена в акта и правната квалификация на нарушението. НП било връчено по
пощата с обратна разписка/л.16/, на адреса на управление в гр.София на
25.06.2020г.
Фактическата обстановка беше
установена от съда след преценка на представените, приложени и приобщени към
делото по реда на чл.283 НПК писмени доказателства НП, АУАН, констативни
протоколи 2бр., протоколи за проверка на документи – 2бр., писма от „А1 България“ ЕАД, справка от НАП, документи
за сервизно обслужване и сервизни поръчки., приемо-предавателни протоколи, Заповед №344 ЛС от 22.04.2015г., Заповед № 674
от 21.08.2019г. Съдът кредитира изцяло представените писмени доказателства. В
с.з. се събраха гласни доказателства чрез изслушването на актосъставителя Г. и
св.К. в качеството на свидетели при установяване на нарушението и при съставяне
и връчване на АУАН. Същите са присъствали и при извършване на проверките в
търговския обект. И двамата свидетели в
показанията си поддържат напълно констатациите, отразени в АУАН. Съдът
кредитира изцяло и показанията на разпитаните свидетели, тъй като те взаимно се
допълват, не си противоречат по между си и изцяло се потвърждават от събраните
писмени доказателства.
Действайки
като въззивна инстанция и подлагайки на
служебна проверка както акта, така и НП при така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи
от правна страна:
Съдът
приема, че жалбата е подадена в преклузивния
срок и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН от легитимиран субект, при наличие на
правен интерес от обжалване, пред
надлежния съд, поради което е
процесуално допустима.
По делото
не възниква съмнение и не се спори, че АУАН и НП са съставени от компетентни
лица по смисъла на чл.233, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, предвид и представените писмени
доказателства в тази насока – цитираните горе заповеди на Председателя на КЗП.
АУАН и НП съдържат формално необходимите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити.
Неоснователни са доводите в жалбата, че в НП са допуснати нарушения на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, като непълно и неточно е описано нарушението. В
по-описателен вид са посочени основните
обстоятелства, свързани с датата и мястото на извършване на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. При реализиране на административно наказателната
отговорност на жалбоподателя, съдът не
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
опорочаване на производството по налагане на административно наказание.
Разгледана
по същество за настоящия съдебен състав жалбата е неоснователна. В настоящия случай,
от фактическа страна се установи, че с два констативни протокола на проверявания
търговец е разпоредено да представи конкретно посочени документи на определена
дата. Това правомощие на длъжностите лица към КЗП РД към датата на нарушението
са предвидено в чл. 192, т. 2 ЗЗП, съгласно който същите имат право да изискват
необходимите документи във връзка с осъществявания от тях контрол. Доколкото
изисканите документи не са представени от дружеството – жалбоподател, то
несъмнено е налице хипотеза на нарушение на чл.190е, ал.1 ЗЗП, вр. чл.9, пар.3
от Регламент ЕС 2017 / 2394, към която препраща нарушената норма на чл. 230а
ЗЗП.
Неоснователно е възражението, че неправилно
е квалифицирано нарушението. Законодателната промяна, която е посочена в
жалбата е повече с технически характер, отколкото по същество на правната
уредба. Действително към момента на извършване на нарушението контролните органи
по чл. 191 от ЗЗП са упражнили правомощията си по чл.192, т.2 от ЗЗП, като са
изискали необходимите за тях документи във връзка с осъществявания от тях контрол, предвид това,
че по силата на чл. 192а, ал.1, т.1 от ЗЗП
имат право на достъп до всички
документи, свързани пряко или косвено с нарушение на ЗЗП. При издаване на НП
актуалната уредба на чл. 230а от ЗЗП предвижда санкция при възпрепядстване на
длъжностни лица на компетентните органи по чл.190г, каквито безспорно са
проверяващите актосъставител Г. и св. К. и неоказване на необходимото им
съдействие и сътрудничество при осъществяване на техните правомощия по чл. 190е
и 190ж от ЗЗП. Разпоредбата на чл. 190е,
ал.1 от ЗЗП предвижда същите компетентни
органи по чл.190г от ЗЗП да упражняват правомощията си за разследване на
нарушения пряко, така, както са
предвидени в чл.9, пар.3 от Регламент ЕС 2017 / 2394. Препращането към нормата
на регламента се отнася именно за това,
което е посочено и в НП – посочени са минималните правомощия, с които
разполагат компетентните органи при разследване, а именно правомощието да имат
достъп до всички относими документи, данни или информация, свързани с
нарушение, попадащо в обхвата на регламента, във всякаква форма или формат и
независимо от средството за съхранение или мястото, на което се съхраняват и правомощието да изискват от всеки публичен
орган, агенция или от всяко физическо или юридическо лице предоставянето на
всяка относима информация, данни или документи във всякаква форма или формат. Очевидно е, че се касае за едни и същи
правомощия на контролните органи, които извършват действия по разследване на
нарушения, свързани с нарушаване правата на потребителите и за едни и същи задължения на лицата, които
са обект на проверка от същите контролни
органи. Независимо от цифровото изписване на нарушението, предвид извършените
законодателни промени в ЗЗП, по същество и текстово то е едно и също, поради което неоснователно
е възражението, че е налице грешна правна квалификация на нарушението, както и
че по този начин е нарушено правото на
нарушителя да разбере какво нарушение му е вменено.
Неоснователно
е и следващото възражение за несъставомерност на посоченото в НП нарушение, тъй
като по време на проверката бил издаден и друг АУАН, а въз основа на него и
друго НП, свързано с нарушение на ЗЗП. В случая контролните органи са
установили две отделни нарушения в условията на общата фактическа обстановка,
извършени в условията на съвкупност. В чл.18 от ЗАНН е предвидено когато с едно
деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е
извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват
поотделно за всяко едно от тях. Законосъобразно
наказващият орган за две отделни нарушения е наложил две отдени санкции
на различни основания.
Неоснователно
е възражението за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Според Тълкувателно
решение № 1/ 2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката на административнонаказващият
орган за "маловажност" се извършва по законосъобразност и подлежи на
съдебен контрол, като съдът трябва в
пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, а това включва и
преценка за наличието или отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи
случая като маловажен. Според критериите на чл.93, т.9 от НК, който е приложим
и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма
на чл.11 ЗАНН, "маловажен
случай" е този, при който извършеното престъпление, в случая нарушение, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление/нарушение/ от
съответния вид. В процесния случай се касае за формално нарушение, при което
липсата на вредни последици не е определяща при преценката за маловажност на
случая. Не се установиха от фактическа страна смекчаващи обстоятелства, които да
разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от съответния вид, дори напротив, в случая са дадени две
разпореждания, отнасящи се за представяне на едни и същи документи в един и същ ден, като и
двете не са изпълнени. Освен това при проверката е констатирано и друго
самостоятелно нарушение, извършено в съвкупност с процесното, което обосновава
и по-висока степен на обществена опасност, доколкото са констатирани две
нарушения.
Въз
основа на горното и при преценка на доказателствения материал по делото съдът
приема, че от обективна страна търговецът е осъществил състава на нарушението по
чл.230а от ЗЗП. Налице са всички елементи от състава на нарушението, за което
правилно и законосъобразно е бил санкциониран. Безспорно в случая са нарушени
обществените отношения, свързани с гарантиране правата на потребителите, а в
конкретния случай със засягане на обществените отношения, свързани с
гарантиране правата на контролните органи. С бездействието си жалбоподателят е
нарушил установения ред, гарантиращ безпрепядствената работа на длъжностните лица на компетентните органи, осъществяващи
защита на потребителите и контрол при потреблението на стоки и услуги.
Административнонаказателната отговорност на
търговското дружество – ЮЛ е безвиновна, и при установени нарушения не се
изследва въпроса за вината. Във всеки един случай обаче следва да се установят релевантните
обстоятелства по чл.83,ал.1 от ЗАНН, а именно че нарушението е извършено при
осъществяване на дейността на дружеството. В настоящия случай се установи, че в чл.230а ЗЗП за това
нарушение е предвидена възможност за налагане на имуществена санкция на ЮЛ,
каквото е и дружеството-жалбоподател, в размер от 1000лв до 3000лв. По
отношение конкретния размер на наложената имуществена санкция в минимален
размер от 1000лв., съдът счита, че същата е индивидуализирана в размер, отговарящ
на тежестта на извършеното нарушение. Мотивиран така, съдът намира, че санкцията, наложена на жалбоподателя е правилно
определена, като същата е в съответствие с разпоредбата на чл.27 ЗАНН.
Предвид
всичко установено и изложено, съдът намира, че
атакуваното НП следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на делото жалбоподателят
следва да заплати на въззиваемата страна разноските за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от
Закона за правната помощ, вр чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП №
2020 – 0051883 от 10.06.2020г., издадено от Директор на Регионална дирекция
на областите Габрово, В.Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр.Русе към
ГД Контрол на пазара към Комисия за защита на потребителите/КЗП/, с което на „ А1 България“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София 1309, ул.“Кукуш“ № 1,
представлявано заедно от Александър Василев Димитров – Главен изпълнителен
директор и Младен Маркоски – изпълнителен директор, на основание чл.233, ал.2
от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на
1000лв / хиляда лв/ за нарушение по чл.230а
от Закона за защита на потребителите,
к а т о з а к о
н о с ъ о б р а з н о.
ОСЪЖДА
„А1 България“
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1309,
ул.“Кукуш“ № 1, представлявано заедно от Александър Василев Димитров – Главен
изпълнителен директор и Младен Маркоски – изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на Регионална
дирекция на областите Габрово, В.Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище
гр.Русе към ГД Контрол на пазара към Комисия за защита на потребителите/КЗП/
сума в размер на 80лв/осемдесет лв/ за
разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административния съд в град Русе на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
СЪДИЯ :