Определение по дело №28/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Въззивното производство е образувано по въззивната жалба на ответниците в първоинстанционното производство против решение по гр. дело № 2375/2013 г. по описа на РС-Благоевград.

Изложени са възражения срещу същото в няколко групи. Първата е, че е постановено при съществени нарушения на материалния закон. Според въззивниците, съдът е установил неправилно фактическата обстановка по делото, тъй като от представените в хода на делото доказателства не се установява по безспорен начин наличието на елементите от фактическия състав на иска по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. Според тях съществуването на трудово правоотношение между Кооперацията и наследодателката на ответниците не е достатъчно, за да обуслови основателност на така заявената претенция. Според тях необосновано съдът е счел, че са налице всички елементи от фактическия състав на сочената разпоредба, тъй като не е налице изпълнение на отчетническа длъжност от страна на ответника за процесния период. Сочат, че в приетия като доказателство трудов договор на същата не е било възложено изпълнението на отчетнически функции.

Считат, че не е констатирана и липса, която е вторият елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността, защото ищецът не е доказал наличието на имуществена вреда. Според тях при условията на пълно и главно доказване са установили, че дори да е имало вреда за ищеца, то същата не може да бъде квалифицирана като липса, тъй като е с установен произход и поради това не може да послужи като материалноправно основание за ангажиране на отговорността по чл. 207 КТ. Сочат, че е видно от представения акт за резултати от проверка на стоково-материални ценности от 17.09.2009 година, че констатираната разлика в размер на 2009,55 лева се дължи на така наречените версии, а именно дадени стоки на клиенти без да ги заплатят.

Считат, че не е налице и третият елемент за ангажиране отговорността по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, а именно – виновно поведение от страна на ответника при осъществяване на възложената му работа по трудово правоотношение. Сочат, че И. С. не е взела участие и не е имала достъп до дейността на ищеца по заприходяване на стоково-материални ценности. В подкрепа на това си съждение сочат и изводите на вещото лице по изпълнената съдебно-счетоводна експертиза, което е установило, че в приходните документи са налице подписи на други лица, както и документи без подписи. Поради това смятат, че ответницата не е участвала в процеса на заприходяване на стоково-материални ценности.

На последно място поддържат, че не е установена и причинно-следствената връзка между деянието, изразяващо се в действие или бездействие на С. като продавач консултант по трудовия договор, и липсата на стоково-материални ценности.

Втората група възражения са свързани с допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въззивниците считат, че съдът е решил спора, като не е обсъдил доказателствата в тяхната връзка и по този начин не е установил правнорелевантните по делото факти. Според тях съдът единствено е посочил какви доказателства са били приети без да обсъди какви фактически констатации извежда от тях. Според тях съдът не е обсъдил и всички доводи, и възражения на страните, което също представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

На трето място се поддържа, че решението е необосновано, тъй като не са изложени мотиви, които подкрепят решаващия извод за основателност на исковете с правно основание чл. 207 КТ и чл. 86 ЗЗД.

Въз основа на изложеното искат отмята на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което да бъдат отхвърлени изцяло исковете. Претендират съдебни и деловодни разноски.

Представен е пространен писмен отговор от ищеца по делото, в който се сочи, че съдът е направил задълбочен анализ на доказателствата и въз основа на тях обосновано е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответниците по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ.

Твърди, че оплакванията на въззивниците са неоснователни, тъй като са доказани всички елементи от сочения фактически състав. На първо място, че ответницата С. е имала качеството на отчетник през процесния период. Сочи, че този факт се установява от длъжностните характеристики в делото.

На следващо място поддържа, че представеният трудов договор сочи на такъв извод, тъй като С. е заемала длъжност продавач консултант и на основание чл. 1 от Наредба № 63 за прилагане на Указ № 1074, тази длъжност е посочена като отчетническа. Смята, че в разрез с доказателствата по делото е оплакването в производството пред РС, че ПК “М.” не е доказала наличието на имуществени вреди. Сочи и доказателствата, които опровергават това оплакване. Счита, че същото е необосновано с оглед констатациите на вещото лице и показанията на св. Н., която е извършвала ревизиите в обекта и е установила, че по време на същите не е имало външни хора в магазина. Според тях е налице и признание от страна на С. за наличието на липси, както и по отношение на размера на същите.

Неоснователно счита, че е и оплакването срещу извода на РС, че нанесените щети са вследствие на виновно поведение от същата при и по повод осъществяване на възложената й работа по трудовото правоотношение. Според тях събраните пред първата инстанция писмени и гласни доказателства не установяват соченото в отговора, че в търговския обект са били давани стоки на клиенти на версия.

С оглед на изложеното счита, че първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Във въззивната инстанция не са приети нови доказателства по реда на чл. 266 от ГПК.

След анализ на обстойния доказателствен материал по делото, съдът констатира следното от фактическа страна :

И. С. С. е работила по трудово правоотношение в ищцовата кооперация ПК “М.“- [населено място] от 01.09. 1998г. до 25.09.2009г. Тези обстоятелства се установяват от приетите като писмени доказателства копия на на Трудов договор № 00013/ 01.09.1998г., Допълнително споразумение № 00039/ 27.01.2009г. към Трудов договор № 00013/ 01.09.1998г. и Заповед № 0008/ 25.09.2009г.Наименованието на заеманата от нея длъжност първоначално е била “магазинер“, с място на работа “Смесен магазин“- в [населено място], [община], а от 27.01.2009г. е станало “продавач- консултант“. Видно е Длъжностна характеристика за последната длъжност, утвърдена от председателя на кооперацията, че в нея е включено задължението да приема, съхранява, разходва и отчита стоково- материални ценности, както и, че продавачът носи и пълна материална отговорност за липси и нанесени вреди на стоки и дълготрайни материални активи. Длъжностната характеристика е подписана от служителката на 01.04.2009г.

Със Заповед № 17 от 17.09.2009г. е наредено от ръководството на ищцовата кооперация да се извърши инвентаризация на активите и пасивите на “Смесен магазин“- [населено място], общ. С. от комисия в състав : председател Л. Н. и член И. С.. За резултатите от извършената проверка е бил съставен Акт за резултатите от проверка на стоково- материални ценности към 17.09.2009г. , в който е отразена констатация за наличието на липси на стойност от 4 010. 04 лв., за периода 25.09.2008г.- 17.09.2009г. Видно е от същия, че е подписан за МОЛ от И. С., без възражения. Към акта от инвентаризацията са приложени две декларации. В едната служителката е декларира, че няма претенции спрямо комисията за неописани и неправилно описани стоково- материални ценности, че същите са описани правилно по вид, количество, качество и стойност, че преди проверката е установена верността на ползваните в магазина измервателни уреди. Във втората е декларирала, че за липсата на стоково- материални ценности, констатирани на 17.09.2009г., в размер на 4 010. 04 лв. носи лична отговорност и се задължила да внесе посочената сума в касата на кооперацията, в срок от 2- 3 месеца, или същата да бъде удържана от трудовото й възнаграждение.

На основание Заповед № 18/25.09.2009г. от ръководството на кооперацията е извършена втора ревизия от комисия в състав : председател Л. Н. и членове И. С., В. М. и Е. М.. За резултатите от същата е издаден Акт от 25.09.2009г., с който е констатирано, че към 25.09.2009г. е налице липса от 22. 22 лв. Актът е подписан отново от С. за МОЛ без възражения.

Трудовото правоотношение на И. С. С. е било прекратено със Заповед № 00008/ 25.09.2009г., считано от 26.09.2009г., на основание чл. 325, т. 1 от КТ.

Видно е от приетите като писмени доказателства 4 бр. Приходни касови ордера /ПКО/ № 996/ 18.09.2009г., № 1126 / 21.10.2009г., № 1183/ 01.12.2009г. и № 580/ 14.06.2010г., че ответницата И. С. е внесла в касата на ищцовата кооперация за покриване на установените й липси, сумата от общо 1 036. 39 лв.

От приетото заключение на съдебно - счетоводната експертиза се установява, че ревизиите на 17.09.2009г. и 25.09.2009г. са извършени по надлежен ред и начин, а именно чрез попълване на въпросен лист, установяване изправността на измервателните уреди, опис на наличните пари, инвентаризация на наличните стоки, рекапитулация на страниците с описаните стоки, декларации на МОЛ за липса на претенции към комисията за неописани или неправилно описани стоково- материални ценности, декларация за поемане на отговорност от страна на МОЛ- а за констатираната липса, подписи на участващите. Експертът е констатирал, към момента на извършване на ревизиите от 17.09. 2009г. и 25.09.2009г., че в ищцовата кооперация са били заприходени най- различни по вид, количество, качество, разфасовка и стойност, хранителни и нехранителни стоки, по продажна цена на дребно. Това е направено чрез собственоръчно съставен от МОЛ стоково- паричен отчет, за период от 15 календарни дни, който заедно с описаните в него първични счетоводни документи е бил изпращан в счетоводството на кооперацията. При своето проучване вещото лице категорично е установило, че стоковата наличност в магазина за периода 25.09.2008г.- 17.09.2009г.(периода на първата инвентаризация) и периода 17.09.2009г.- 25.09.2009г.(периода на втората инвентаризация) е била формирана от началното салдо на намерените при ревизията и осчетоводени на 26.09.2008г. (предишната ревизия) стоки за 6 368. 59 лв., към които два пъти месечно се прибавяли получените и заприходени стоки по продажни цени, изваждали се отчетените дневни продажби, описани в стоково- паричните отчети. С оглед на това е посочил, че стойността, с която МОЛ С. е влязла в процесния отчетен период към 25.09. 2008г. е сумата от 6 368. 59 лв. Сочи също, че разликата между търсената и установената на 17.09.2009г. стойност на наличните стоково- материални ценности и паричните средства, представлявали размера на липсата от стоково- материални ценности и пари е 4 020. 03 лв. Въз основа на това приема, че за периода 25.09.2008г. - 17.09.2009г. липсата в магазина в [населено място] е възлизала на сумата от 4 010. 04 лв., осчетоводения начет е бил в размер на 4 020. 03 лв. и е представлявал стойността на установената лиса от 4 010. 04 лв., увеличена с 9. 99 лв., представляващи грешно записан отчет за дневните продажби № 161/ 01.09.2009г. За периода 17.09.2009г.- 25.09.2009г.- липсата, която е установена е била в размер на 22. 22 лв. Частичните погасявания направени от И. С. са били в размер на 1 036. 39 лв., а размера на дължимата от нея сума, след приспадане на извършените плащания- 3 005. 86 лв. Размерът на мораторната лихва върху неизплатените липси от начетеното лице, за периода 01.10.2010г.- 02.10.2013г., възлизал на сумата от 929. 58 лв. Констатирал е също, че в счетоводството на ищеца не е имало книга, тетрадка, или друг документ, който да установява дадени на вересия стоки на клиенти.

От разпита на свидетелката Л. Н., която е била председател на комисиите по извършените две инвентаризации се установява, че лично е направила същите и по време на извършването им не е имало външни лица в магазина. Категорична е, че е установила липсите в описаните в актовете размери, както и че И. С. не е направила никакви възражения срещу констатациите и на място при извършване на инвентаризациите е попълнила и подписала актовете за резултатите от същите и декларациите и другите съпровождащи документи. Категорична е, че не е имало разрешение устно или писмено от ръководството на кооперацията да се дават стоки на клиенти на търговския обект без да се заплащат при покупката, а по - късно. Сочи също, че при инвентаризацията заедно с МОЛ е описала всички стоки по вид и количество и не може да има неверни констатации, защото самото МОЛ също се подписало за тези констатации. Сочи, че след това МОЛ прави стоково паричен отчет за получените стоки от датата на предходната ревизия до датата на извършваната и след това отчет за отчетените пари и остатъка. Въз основа на контатациите за наличностите и тези отчети на МОЛ се отчита дали има разлика между намерените стоки в магазина и наличните по счетоводни данни в отчета и въз основа на това се констатира дали има липси. Съдът дава вяра изцяло на показания на свид. Н., тъй като те са последователни, непротиворечиви и се потвърждават от изводите на съдебно - счетоводната експертиза.

Съдът счита, че не следва да обсъжда показанията на свидетелката Р. И., защото не касаят процесните инвентаризации, а съдържат данни за практики в ПК"М.", които не са относими към същността на правния спор.

Свидетелките Г., и С., ангажирани от ответната страна установяват, че И. С. е давала на клиенти на магазина стоки, които те не са й заплащали веднага, а когато са имали възможност. Сочат че са чули, че някои от тях не са си заплатили взетите на вересии стоки, както и че са чули за кражба в магазина. Настоящият съдебен състав не кредитира тези показания, тъй като не отразяват лични възприятия на свидетелките и сочените факти не са кокретни и ясни. Показанията им са неконкретни и досежно периода от време, за който твърдят, че знаят тези факти и съдът не може да направи извод, че той съвпада с периода на двете инвентаризации.

Въз основа на изложените факти, решаващият състав приема следните правни изводи :

Искът, предявен от ПК"М." - [населено място] против И. С. С., заместена в хода на съдебното производство от нейните наследници по закон, е за ангажиране на пълната отговорност на работника за вреди, причинени от липси при изпълняваната от него отчетническа дейност като продавач консултант в магазин на кооперацията в [населено място], [община]. Същият намира материалноправната си опора в чл. 211 от КТ във вр. с чл. 207, ал.1, т.2 от КТ.

Налице е трайна практика и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение от 14.01.2010 г. по гр. д. № 3785/2008 г. IV г. о. на ВКС, според която с осъдителния иск по чл. 211 КТ вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ работодателят реализира правото си на обезщетение от работник, осъществяващ отчетнически функции (функции по събиране, съхранение, разходване и отчитане на парични и материални ценности) при констатирана липса в повереното на отчетника имущество. Застъпено е разбирането, че отчетникът разполага с възможност да обори в хода на съдебния процес законовата презумпция за виновност като докаже, че липсата не се дължи на негови действия или бездействия, като за доказване на тези възражения са допустими всички доказателствени средства. Основателността на този иск е предпоставена от кумулативното наличие на трудовоправни отношения между ищеца и ответника, като вторият следва да заема отчетническа длъжност, и наличието на констатирана липса на парични или материални ценности, поверени на служителя. В тежест на работодателя ищец е да дефинира и да материализира констатацията си за липса на парични или материални ценности. Работодателят следва да посочи как е констатирана, т.е. в резултат на ревизия, в резултат на инвентаризация или др. Същото така следва да обективира своята проверка, респ. констатациите си от нея в документ.

Видно от доказаните факти в производството, че към момента на извършване на процесните инвентаризации 17.09.2009г. и 25.09.2009г. ищецът и първоначалната ответница са се намирали в трудовоправна връзка. Заедно с това, И. С. е заемала длъжността продавач консултант, в длъжностната характеристика на която влизат функции по събиране, съхраняване и отчитане на парични и материални ценности на работодателя. Длъжностната характеристика много ясно сочи тези задължения, а именно : осъществява приемането на стоки по количество и качество; съхранява различни видове стоково - материални ценности; издава касови бележки, маркира и инкасира стойността на продадените стоки; ежедневно отчита реализирания стокооборот и други документи за предадени стоково - материални ценности. Предвид горното, напълно голословни се явяват възраженията във въззивната жалба, че не е доказано наличието на предпоставката за ангажиране на отговорността на работничката С. за липси, резултат от заемане на отчетническа длъжност.

На следващо място безспорно се установи в делото, че работодателят е материализирал констатациите си за липси при двете процесни инвентаризации в Актове за резултати от проверка на стоково - материални ценности, съставени съответно на 17.09.2009г. и на 25.09.2009г. Актовете са изготвени от счетоводителя, извършил инвентаризацията, и са подписани както от него, така и от материалноотговорното лице без възражения за несъответствие на отразеното в актовете с констатациите от инвентаризацията. В настоящото производство е в тежест на работодателя да докаже констатациите си за липси, което настоящият състав приема, че той е сторил. На първо място от заключението на съдебно - счетоводната експертиза се установи, че те съответстват на счетоводните записвания в кооперацията. Същото посочи, че МОЛ С. е съставяла стоково- паричен отчет, за период от 15 календарни дни, който заедно с описаните в него първични счетоводни документи е изпращала в счетоводството на кооперацията. Предвид тази констатация на експерта, са несъстоятелни оплакванията на въззивниците, че наследодателката им не е имала участие в процеса на отчитане на стоково - материални ценности и поради това липсите не са причинени от нея. На следващо място вещото лице установи, че стоковата наличност в магазина за периода 25.09.2008г.- 17.09.2009г. и периода 17.09.2009г.- 25.09.2009г. е била формирана от началното салдо на намерените при ревизията и осчетоводени на 26.09.2008г. (предишната ревизия) стоки за 6 368. 59 лв., към които два пъти месечно се прибавяли получените и заприходени стоки по продажни цени и са се изваждали отчетените дневни продажби, описани в стоково- паричните отчети. Предвид горното следва обоснованият извод, че работодателят е доказал отразените в Актовете за резултати от проверка на стоково - материални ценности, съставени съответно на 17.09.2009г. и на 25.09.2009г. констатации.

Предвид това и с оглед оспорването от С. на отчетническата й отговорност, за нея възниква задължението да докаже, че не е причинила щетата или че това не е извършено виновно(виж Определение № 1064 от 11.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 231/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията В. Р.). С. анализ на доказателствата не води до съждение, че тя е доказала че не е причинила вредата или че не я е причинила виновно. Както беше обсъдено по - горе, заключението на съдебно - счетоводната експертиза и показанията на свидетелката Н. доказаха, че липсата е резултат от изпълнението на задължения като отчетник на парични и материални ценности. Нещо повече, с подписването на декларация в деня на инвентаризацията от 17.09.2009г. МОЛ С. лично е декларирала, че носи отговорност за констатираните липси като по този начин е признала един неизгоден за себе си факт. Той, макар и деклариран в частен документ, който няма обвързваща материална доказателствена сила, преценен в съвкупност с останалите доказателства сочи, че липсите са причинени от изпълняваните трудови функции от С.. Признание на този факт чрез конклудентни действия се съдържа и в направените вноски за заплащане на липсите от С..

Не може да бъде споделено и твърдението на въззивниците, че констатираните липси при инвентаризациите са с установен произход, а именно, че са резултат от даване на стоки от магазина в [населено място] срещу обещание на купувачите да ги заплатят в по - късен момент, т.нар. вересии. Както беше посочено във фактическата обстановка, ответната страна не доказа при условията на пълно и главно доказване, че през двата периода , за които са извършвани инвентаризациите, е давала стоки на клиенти по този начин. Заедно с това не се установи, ако са давани на каква стойността са били незаплатените стоки към датата на инвентаризациите.

В делото липсват доказателства, които да оборват презюмираната в настоящото производство причинно - следствена връзка между липсите и действията на отчетника С. по изпълнение на трудовите й функции. Оборването на същата е в тежест на последната, но тя не ангажира доказателства за твърденията си, че липсите са резултат от изпълняване на длъжността продавач консултант в магазина в [населено място] и от други лица, както и че е имало кражби в него.

Предвид изложените мотиви съдът счита, че е доказан искът с правно основание чл. 207, ал.1, т.2 във вр. с чл. 211 от КТ в претендирания размер.

Относно иска по чл. 86 от ЗЗД :

Този иск е акцесорен и основателността му е обусловена от основателността на главния иск. Предвид уважаването на главния иск следва да бъде уважен и акцесорният за лихва за забава на изпълнението в размер на 455лв. за перода от 04.10.2010г. до 03.10. 2013г.

Поради съвпадението на правните изводи на двете съдебни инстанции, първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден изцяло. Заедно с това на основание чл. 272 от ГПК въззивният състав препраща и към мотивите на първоинстанционния съд. Тук е мястото да се отговори на оплакването във въззивната жалба, че атакуваното решение е необосновано и в него съдът не е обсъдил приетите доказателства и не е посочил до какви фактически констатации е достигнал въз основа на тях. Първоинстанционното решение е изключително задълбочено . В същото са обсъдени всички доказателства и подробно са изложени изведените от тях фактически констатации. Съдът е анализирал правилно доказателствата и е обосновал правните си изводи въз основа на същите. Поради това не са налице визираните във въззивната жалба нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението.

С оглед на изхода от въззивната проверка претенциите на А. С., К. С. и Г. С. да бъде осъдена ПК"М." - [населено място] да им заплати направените разноски в двете съдебни инстанции са неоснователни.

Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №319 от 14.01.2015г. по гр. дело № 2375/2013 г. по описа на РС-Благоевград.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :