№ 1253
гр. Благоевград, 12.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело
№ 20241200501048 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Срещу Решение № 307/30.07.2024г., постановено по гр.д. № 1129/2023г. по описа на РС
Петрич, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от ЗАД „АРМЕЕЦ“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район „Средец“, ул.
„Стефан Караджа“ № 2, представлявано от М. П. И., чрез юрк М. Ж..
Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение
проради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.
Оспорват се с въззивната жалба доводите на първоинстанционния съд, че водачът на МПС е
заинтересован свидетел от изхода на правния спор. Излагат се доводи, че именно водачът на
МПС е пряк очевидец на настъпилото ПТП. Поддържа се че съобразно установеното
съдебна практика, именно водачите на ППС са свидетели по застрахователните дела, без
същите да са заинтересовани свидетели по смисъла на закона. Обратното поддържа се от
въззивника, че свидетелят разпитан по искане на АПИ е заинтересован, тъй като се намира в
трудово правни отношения с ответника и това може да води до съмнения за необективност и
тенденциозност при даване на показания.
Оспорват се с въззивната жалба изводите на първоинстнационния съд за наличие на
противоречия в показанията на свидетеля в съдебното заседание и декларираното от него в
уведомлението за щета. пред застрахователя. В показанията си твърди че се е движил със
скорост под 50 км/ч., а в уведомлението за щета е посочил, че е управлявал процесното МПС
1
със скорост от 10 км/ч. Поради това противоречие съставът на РС Петрич не кредитира с
доверие обсъждания доказателствен материал. От друга страна, в декларацията за щета.
свидетеля е посочил, че се е движил със скорост от 90 км.ч. В изготвената и приета по
делото САТЕ, вещото лице приема, че уврежданията по лекия автомобил може да възникнат
при преминаване през дупка на пътното платно, със скорост на движение от 90 км.ч. В
случая, ако се възприеме, че това е скоростта на движение, в момента на преминаването през
дупката, същата е в рамките на позволената, с оглед на мястото на ПТП.
Възразява се с въззивната жалба и срещу обжалваното решение, където съдебният състав се
позовава на писмени доказателства, представени от ответника, относно извършен текущ
ремонт на пътен участък, в района на ГКПП Кулата. Иска се от въззивния съд да приеме, че
правото за представяне на писмени доказателства се преклудира за ответника до подаване на
отговор на исковата молба и в случая правото за ответника е преклудирано на основание чл.
131 ал. 3 ГПК. Дори и да се приеме, че е извършван текущ ремонт на пътен участък, в района
на пътното препятствие, същият е извършен три месеца преди застрахователното събитие.
Иска се от състава на ОС Благоевград, при постановяавне на съдебния си акт да съобрази, че
и трите посочени от свидетеля стойности, а именно - 10 км.ч., 50 км.ч. и 90 км.ч. са в
рамките на позволената скорост на движение, извън населено място. Посочването на
различна скорост на движение от водача на процесния автомобил, би могло да се дължи на
емоционални причини и субективно възприемане на действителността. Това противоречие
не може да мотивира постановяване на съдебно решение и не е законосъобразно да стои в
основата на отхвърлителния диспозитив на съдебното решение.
С оглед на изложеното, иска се от въззивния съд- да уважи въззивната жалба и да отмени
изцяло постановеното Решение № 256 от 30.07.2024г. по гр. дело №1129/23г. по описа на РС
Петрич, като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново решение, с което да
уважи изцяло исковата претенция на ищеца.
Претендира се присъждането на направените за водене на делото разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
В случай, че претендираното юрисконсултско възнаграждение на процесуалния
представител на въззиваемия е с размер над установеното в Наредба №1. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, направено е с въззивната жалба възражение за
прекомерност на основание чл.78 ал. 8 ГПК.
В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна
жалба, постъпил е писмен отговор от насрещната страна- Агенция „Пътна инфраструктура“,
чрез Областно пътно управление- Благоевград, представлявано от Началник на отдел
„Административно обслужване“- С. П., с пълномощно по делото.
Поддържат се с писмения отговор на въззивната жалба, доводите на районният съд в
обжалваното съдебно решение с които е приел, че ищецът не доказва по делото при
условията на пълно и главно доказване по несъмнен начин механизмът на ПТП и
причинната връзка между настъпилите вреди за застрахования автомобил и
2
произшествието. Така първоинстанционният съдът правилно приема, че ищецът, чиято е
доказателствената тежест за установяване на релевираното застрахователно събитие по
покрит застрахователен риск, а именно процесното ПТП от 25.08.2018г., на републикански
път в района на ГКПП Кулата, при което за застрахования автомобил са настъпили щети в
резултат на попадане в дупки в пътното платно, не се установи в процеса при условията на
пълно и главно доказване по реда на чл.154, ал.1 от ГПК, и че е настъпило
застрахователното събитие по описания в исковата молба механизъм.
Правилно първоинстанционният съд е счел предявения главен иск за недоказан, като го е
отхвърлил като неоснователен.
Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба, че първоинстанционният съд
правилно не е кредитирал с доверие показанията на свидетеля А. в частта, в която сочи, че е
управлявал процесния автомобил със скорост под 50 км/ч непосредствено преди ГКПП
„Кулата“, тъй като е пеценил че показанията на свидетеля не се подкрепят и противоречат на
данните за същото обстоятелство /скоростта на движение на автомобила/, които А. сочи в
декларациите пред застрахователя.
Сочи се с отговора на въззивната жалба, че по делото са представени от ищеца и приети
писмени доказателства - Уведомление- декларация за щета по застраховка „Каско на МПС" и
Декларация, подадени от водача на автомобила към застрахователното дружество. В
цитираните писмени документи, водачът Д. А. е посочил на три места, че е управлявал
автомобила с около 10км/ч и движейки се след товарен автомобил не е видял, а е усетил, че
автомобила е попаднал в дупка, която не е било възможно да избегне.
Съдът в първоинстанционното решение правилно не е кредитирал с доверие показанията на
свидетеля А., поради противоречиви данни относно скоростта на движение.
Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба че съставът на РС Петрич правилно не
е кредитирал с доверие съдебната автотехническа експертиза, в частта, с която се дава
отговор на въпросите какъв е механизма на процесното ПТП и намират ли се в причинно -
следствена връзка имуществените вреди на процесния автомобил. Съдът правилно е приел,
че от представените по делото писмени доказателства - договор, възлагателно писмо,
месечни задания, фотоалбум, по делото се установява че в периода м. май – м. юни 2018г., в
района на ГКПП „Кулата“ е бил извършен текущ ремонт на пътната настилка, също и през
м. септември 2018г., като на пътното платно не е имало дупки.
Поддържа се от въззиваемата страна като правилна е преценката на първоинстанционният
съд, че посредством ангажираните от ищеца доказателства, не се доказват по безспорен
начин твърденията за мястото и механизма на ПТП.
В обжалваното решение правилно е отразено, че не е налице доказване по безспорен начин
от ищцовото дружество на мястото и механизма на ПТП, което е отсъствие на доказателства
за обстоятелства, за установяването на които тежестта на доказване е възложена на ищеца -
застраховател.
По делото ищцовото дружество не е доказало наличието на един от кумулативно
3
изискуемите елементи на ФС на непозволеното увреждане - настъпване на ПТП, начина му
на реализиране, както е неустановена и причинната връзка между твърдяното
противоправно бездействие на АПИ и настъпилите вреди.
Решаващият съд правилно е постановил в решението си, че не може да се приеме за
установено при условията на пълно и главно доказване причинната връзка между
повредите по автомобила и виновно поведение на АПИ. Първоинстанционният съд вярно е
възприел, че няма основание да се приеме, че ищецът е доказал законовите предпоставки за
ангажиране на отговорността на АПИ.
При така изложените правни и фактически аргументи, поддържа се с отговора на въззивната
жалба, че първоинстанционният съд се е произнесъл с Решение № 256/30.07.2024г., което
решение е правилно и обосновано, постановено е в съответствие със събраните по делото
доказателства и действителното правното положение. Съдът е основал решението си на
точна и правилна преценка на доказателствата и фактическите констатации, като е възприел
и е направил правилни правни изводи. Решението е постановено след задълбочен и
внимателен анализ на всички събрани по делото доказателства.
По отношение на изложените във въззивната жалба аргументи, изразява се с писмения
отговор на жалбата следното становище:
Оспорват се доводите във въззивната жалба, относно неправилността и неоснователността
на първоинстанционното решение, както и за нарушение на материалния закон, за правно
немотивирани и несъответстващи на събрания доказателствен материал по делото, като
същите не съответстват и на действителното правно положение.
Поддържа се че първоинстанционният съд правилно не е кредитирал с доверие показанията
на свидетеля А. и е основал решението си на установено противоречие в показанията на
този свидетел, относно скоростта на движение на процесния автомобил. Свидетелят е
изложил противоречиви данни в свидетелските си показания в с. з. и в подадените от него
декларации пред застрахователя.
Сочи се с писмения отговор на жалбата, че неправилно е изложеното във въззивната жалба,
че съдебният състав се позовава на писмени доказателства, представени от ответника АПИ,
които се отнасят за извършен текущ ремонт на пътния участък в района на ГКПП „Кулата",
които писмени доказателства са представени след като възможността на ответника АПИ да
представя доказателства е била преклудирана. Неправилно във въззивната жалба е изложен
довод, че възможността на ответника да представя писмени доказателства се преклудира до
момента на представянето на писмен отговор на исковата молба по чл. 131 ал. 3 от ГПК.
При разпита в с. з. на Н. С. - работещ към Областно пътно управление - Благоевград, дава
показания, че участъкът, за който се твърди, че е мястото на реализиране на описаното в
исковата молба ПТП, е част от републиканската пътна мрежа, с начало на участъка
километър 439 и край 440, съгласно километричното измерване на Републикански път И, гр.
Видин - Кулата. Свидетелят С. твърди в с. з., че на пътя в района на ГКПП „Кулата" не е
имало дупки на пътя, а мрежовидни пукнатини на асфалтовата настилка, от който не могат
4
да настъпят щети за гумите на автомобила и които са били отремонтирани.
Относно твърдението на свидетеля С. в същото съдебно заседание своевременно от
процесуалния представител на АПИ е направено доказателствено искане за предоставяне от
съда на възможност, АПИ да ангажира писмени доказателства за извършени ремонтни
дейности на процесния участък от пътя.
Съдът, осъществявайки служебен контрол по допустимостта на заявените доказателствени
искания, правилно е предоставил възможност на АПИ да ангажира допълнителни
доказателства, относно изложеното в съдебно заседание от свидетелят С.. Твърди се, че от
АПИ са представени и правилно приети по делото писмени доказателства за възложени и
извършени ремонтни дейности на пътя в района на ГКПП „Кулата" преди датата на ПТП.
Изказва се становище от пълномощникът на АПИ, че във всички случаи възможността да се
сочат нови факти и да се правят доказателствени искания за тях се преклудира с
постановяването на определението на съда за приключване на съдебното дирене и даване
ход на делото по същество. Неправилно е изложеното във въззивната жалба оплакване за
допуснато процесуално нарушение, за това че са представени писмени доказателства, след
като възможността за това е била преклудирана
С оглед на изложеното и при съобразяване на доказателствената сувкъпност, в хода на
цялото съдебно производство, иска се от въззивния съд да постановите решение, с което да
потвърди Решение № 256/30.07.2024г., постановено по гр. дело № 1129/2023г. на Районен
съд - Петрич.
Претендират се направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК
намира подадената въззивна жалба и писмения отговор към нея, за допустими като подадени
в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същите отговарят на
изискванията на закона и са редовни, като е внесена и дължимата във връзка с въззивната
жалба държавна такса.
С въззивната жалба са направени оплаквания досежно правните изводи на РС - относно
приложимия материален закон и неговото тълкуване, поради което същите са по същество и
въззивният съд ще се произнесе по тях с решението си по делото.
Следва съдът да насрочи открито съдебно заседание по делото, за която дата да се призоват
страните и техните процесуални пълномощници.
Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 05.12.2024г. от 09.30 часа, за която дата
5
да се призоват страните по делото и техните пълномощници.
Препис от настоящото определение да бъде изпратен на страните по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6