Решение по дело №38/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 април 2021 г.
Съдия: Дарина Ангелова Костова
Дело: 20182100900038
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 януари 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

105                                                             14.04.2021 г.***

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                      Първо гражданско отделение

На  петнадесети март две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав :

 

Председател:   Дарина Костова

 

Секретар :  Ани Цветанова

 

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 38  по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод искова молба, подадена Я.К.Д., ЕГН ********** от с. *** , представлявана от адв. Димитринка Радева – БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 26, вх. А, ет.3 против „Застрахователна компания Олимпик“ АД Никозия Кипър – в ликвидация, със седалище и адрес на управление: Кипър, гр. Никозия, ул. „Агапинорос и Макариус III” № 2, регистрирана в Търговския и фирмен регистър на Република Кипър по № НЕ 71103, представлявано от Диего Гонсалес Алонсо и Хорхе Гонсалес Гарсия, действащо чрез регистриран клон в РБ Застрахователна компания „Олимпик – клон България“ КЧТ, гр. София, със седалище и адрес на управление: гр. София 1404 район Триадица, ул. „Гоце Делчев“ №142-142А, ЕИК *********, представляван от Пелагеа Теодосиева Евтимова за осъждане на ответника да заплати на ищцата имуществени вреди в размер на 5847,63лв. ведно със законната лихва върху сумата от момента на деликта до окончателното изплащане на сумата и неимуществени вреди в размер на 90 000лв., ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателното изплащане на вземането, причинени й вследствие на причинено от Н. Ахмет Т. пътно-транспортно произшествие. Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ищцата, чрез процесуалния си представител, твърди в исковата молба, че на  21.08.2016 г. на път № 906, км 45+1, от разклона за с. Порой в посока гр. Каблешково, при управление на лек автомобил Рено „Канго“ с рег. № А 1759 МК, Н. А. Т. с ЕГН **********, при нарушаване на правилата за движение по пътищата, навлязъл и се движил в лентата за насрещно движение, без да изпреварва или да заобикаля, в резултат на което допуснал пътно транспортно произшествие с движещо се в лентата за насрещно движение МПС – лек автомобил „Форд Транзит“ с рег. № А 0092 ВМ, управлявано от М. И. К. и по непредпазливост причинил смъртта му и средни телесни повреди на ищцата Я.К.Д..

Посочва се, че във връзка с произшествието било образувано наказателно производство, като в резултат на извършеното разследване към наказателна отговорност бил привлечен водача Н. А. Т. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, предл. първо, вр. ал. 1, б. „б“ и б. „в“, предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В тази връзка било образувано и НОХД № 1132/2017 г. по описа на БОС, което е приключило с влязло в сила Решение №38/1904.2018 год, постановено по ВНОХД № 22/2018 год. на Апелативен съд Бургас , с което е изменена постановената от Окръжен съд присъда, като е увеличено постановеното наказание и е постановен диспозитив, с който се установяват причинените на ищцата средни телесни повреди. Решението е оставено в сила от касационната инстанция. 

Ищцата излага твърдения, че в резултат на претърпяното ПТП била счупена шийката на лява бедрена кост, което наложило незабавна операция, при която й била поставено метална остеосинтеза и било констатирано скъсяване на левия й крайник с 4-5 см. Година по–късно – през октомври 2017 г., поради липса на възстановителни функции на крайника й и ограничени движения в областта на ставата, е извършена втора операция – алопластика на лява тазобедрена става. Паралелно с тази травма в следствие на ПТП, била получила и фрактура на горна челюст – максиларен синус в ляво, латералната стена на лява орбита, предна стена с дислокация на фрагментите, долен ръб на дясна орбита, носни костици. Получила и трета травма – на дясното коляно, разкъсно – контузна рана и кръв в колянна става, поради което й била направена пункция.

Посочва, че всички описани наранявания причинили на ищцата значителни болки и страдания. Възстановяването било продължително, трудно, придружено с провеждане на дълги курсове физиотерапия и рехабилитация. Проведена била и високоспециализирана терапия за използване на протезно устройство, трениране на ходене с патерици, овладяване на мускулната хипотрофия, обучение в предпазване по отношение на обема на движение в оперираната става и гравитационното натоварване. Получените травми създали опасност от увреждане на зрението, което наложило интензивни прегледи  и наблюдение при офталмолог.

Заявява се, че възстановяването й представлявало дълъг и продължителен процес, свързан с неописуеми болки. През този период имала нужда от помощ при обличане, къпане, ходене до тоалетна и др., тъй като не можела да извършва самостоятелно и най – елементарни физиологични и хигиенни нужди. Мъчителният процес на възстановяване причинил и емоционален и психологически дискомфорт на пострадалата, която се откъснала от работната и приятелската си среда за дълго време. Претърпените травми повлияли значително на качеството й на живот, и дори понастоящем й създавали затруднения при извършване на каквито и да било обичайни битови движения като навеждане, изправяне, клякане и др., а при вдигането на тежест, натоварването на крака се умножавало  7 – кратно, поради което й била наложена забрана да вдига тежко. Изтъква се факта, че все още не е раждала, а в резултат на претърпените травми, лекарите препоръчвали единствено раждане със секцио. Всички посочени ограничения, окозвали неблагоприятно влияние върху начина й на живот и представлявали пречка да бъде пълноценна майка и домакиня. И понастоящем ищцата непрекъснато е в болнични и здравето й трудно се подобрява.

С исковата молба е предявена и претенция за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, включително за болничен престой, медикаментозно лечение, медицински услуги и консумативи, имплант за остиосентеза и др.

Подчертава, че към момента на настъпване на ПТП, лекият автомобил с марка ,,Рено“, модел ,,Канго“, рег.№А 1759 МК имал валидно сключен договор за застраховка ,,Гражданска отговорност“ ГО № BG/28/116001941731 с ответната застрахователна компания.

В предвидения законов срок, с депозирания писмен отговор, ответникът оспорва основателността на предявената искова претенция. Счита, че ищцата не представя доказателства относно възникване отговорността на Застрахователна компания ,,Олимпик“АД  и правото на получаване на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

Оспорват се и твърденията, изложени във връзка с механизма на процесното ПТП. Посочва се, че от данните, съдържащи се в представените по делото документи можело да се направи извод, че пострадалото лице е използвало обезопасителен колан,  поради което е налице неспазване на установените нормативни правила  при превоз на пътници. Посочва, че при използването на обезопасителен колан ищцата нямало да претърпи описаните телесни увреждания, в тази връзка се твърди, че поведението й е причина за претърпените в по – голяма степен вреди.

Възразява и срещу наведените от ищцата твърдения по отношение на вида, медико-биологичния характер и степента на уврежданията, свързани с продължителността на оздравителния период.

Оспорват се по основание и размер и претендираните от ищеца имуществени вреди. Навеждат се аргументи в тази насока. Иска се, в случай на уважаване на иска, при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, същото да бъде намалено и определено по справедливост по  реда на чл.52 от ЗЗД.

Излагат се доводи за неоснователност на предявения акцесорен иск за лихва с правно основание чл.86 от ЗЗД. Посочва се, че в настоящия случай, приложение намирали нормите на чл.380, ал.3 и чл.497 от КЗ. Претендира разноски.

С депозираната допълнителна искова молба, ищцата поддържа изложеното в първоначалната искова молба и излага становище във връзка с наведените от ответната страна доводи.

На първо място посочва, че още през 2016 г., само въз основа на представената пред застрахователното дружество автотехническа експертиза, последното заявило, че приема ПТП за виновно осъществено и е готово да плати на ищцата сумата от 50 000 лева, поради което оспорването за възникнала отговорност за ответното дружество е неоснователно.

Оспорва възраженията на ответника за съпричиняване от страна на ищцата претърпените от нея вреди, заявява, че не е стояла на пасажерското място до водача, а на следващия ред седалки, оборудвани с колани само през кръста, който тя си била поставила. В тази връзка посочва, че при удара предната част на автомобила е хлътнала и се огънала силно навътре и нагоре към купето, а втория ред седалки се изместили 35 см напред, поради което ищцата е могла да получи твърдените уврежданията от удар във вътрешната част на купето от отскачането на микробуса във въздуха и възкачването му върху мантинелата.

Производството по делото е спирано двукратно, както следва – с   Определение № 427/15.05.2018год. , като е спрял делото до влизане в законна сила на присъдата по НОХД № 1132/2017 г. на БОС и с Определение № 1447 от 27.11.2019 год. , когато е спрял производството с оглед данните за начало на производство на ликвидация на ответното дружество.

На 19.03.2019год. е постъпила молба от процесуалния представител на ищцата , с която се представят доказателства за влизане в законна сила на присъдата по НОХД № 1132/2017 г. на БОС. По отношение на ликвидационното производство съдът е преценил, че поради липса на официална информация за извършените действия на ликвидаторите, към момента на възобновяването на производство е налице единствено яснота, че ответното дружество не е прекратено или заличено и претенциите, предмет на настоящото производство са предявени пред ликвидаторите в срок. При такава фактическа обстановка и липса на данни за формални пречки за продължаване на настоящото производство и като съобрази, че е в интерес и на двете страни в същото да е налице постановен съдебен акт по спора помежду им, съдът е възобновил производството с Определение № 260055/13.01.2021 год.

 

Бургаският окръжен съд като прецени, че са налице процесуалните предпоставки и липсват процесуални пречки за разглеждане на делото, приема предявените искове за допустими.

Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото,с оглед изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация -  чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.86 от ЗЗД от Я.К.Д., ЕГН ********** *** 28, представлявана от адв. Димитринка Радева – БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 26, вх. А, ет.3 против „Застрахователна компания Олимпик“ АД Никозия Кипър, със седалище и адрес на управление: Кипър, гр. Никозия, ул. „Агапинорос и Макариус III” № 2, регистрирана в Търговския и фирмен регистър на Република Кипър по № НЕ 71103, представлявано от Диего Гонсалес Алонсо и Хорхе Гонсалес Гарсия, действащо чрез регистриран клон в РБ Застрахователна компания „Олимпик – клон България“ КЧТ, гр. София, със седалище и адрес на управление: гр. София 1404 район Триадица, ул. „Гоце Делчев“ №142-142А, ЕИК *********, представляван от Пелагеа Теодосиева Евтимова за осъждане на ответника да заплати на ищцата имуществени вреди в размер на 5847,63 лв. ведно със законната лихва върху сумата от момента на деликта до окончателното изплащане на сумата и неимуществени вреди в размер на 90 000 лв., ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателното изплащане на вземането, причинени й вследствие на причинено от Н. Ахмет Т. пътно-транспортно произшествие. Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

В предвидения законов срок, с депозирания писмен отговор, ответникът оспорва основателността на предявената искова претенция. Счита, че ищцата не представя доказателства относно възникване отговорността на Застрахователна компания ,,Олимпик“АД и правото на получаване на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

Оспорват се и твърденията, изложени във връзка с механизма на процесното ПТП. Посочва се, че от данните, съдържащи се в представените по делото документи можело да се направи извод, че пострадалото лице е използвало обезопасителен колан,  поради което е налице неспазване на установените нормативни правила  при превоз на пътници. Посочва, че при използването на обезопасителен колан ищцата нямало да претърпи описаните телесни увреждания, в тази връзка се твърди, че поведението й е причина за претърпените в по – голяма степен вреди.

Съдът, с оглед изразените от страните становища намира за необходимо да обяви на същите, че следните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване, а именно:

С присъда № 292/19.12.2017 год. на Окръжен съд – Бургас, водачът – Н. А. Т. е признат за виновен за извършване на престъпление по чл.343,  ал.4, вр. с ал.3, б. „б“, предл. първо, вр.  чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 21.08.2016 год. на   път № 906, км 45+1, от разклона за с. Порой в посока гр. Каблешково, при управление на лек автомобил Рено „Канго“ с рег. № А 1759 МК,  при нарушаване на правилата за движение по пътищата, навлязъл и се движил в лентата за насрещно движение, без да изпреварва или да заобикаля, в резултат на което допуснал пътно транспортно произшествие с движещо се в лентата за насрещно движение МПС – лек автомобил „Форд Транзит“ с рег. № А 0092 ВМ, управлявано от М. И. К. и по непредпазливост причинил смъртта му и средни телесни повреди на ищцата Я.К.Д.. С Решение № 28/19.04.2018 год. постановено по ВНОХД №22/2018 год. присъдата е оставена в сила, като е изменена в частта на наложеното наказание и в частта, в която са описани причинените на ищцата средни телесни повреди, а именно : счупване на шийката на лявата бедрена кост, довело до трайно затруднение в движението на левия крак; счупване на горната челюст , довело до постоянно разстройство на здравето , неопасно за живота и травма на дясното коляно с разкъсно-контузна рана и кръвоизлив в колянната става, довела до трайно затруднение на движението на десния крак.

Налице е валидно застрахователно правоотношение  между собственика на лек автомобил Рено „Канго“ с рег. № А 1759 МК  и „„Застрахователна компания Олимпик“ АД Никозия Кипър,  действащо чрез регистриран клон в РБ Застрахователна компания „Олимпик – клон България“ КЧТ по сключена на 15.07.2016г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите серия BG/28/116001941731, валидна от 19.07.2016г. до 18.07.2017г. , което се установява от представеното от ищеца  и неоспорено от ответника писмено доказателство – цитираната по-горе застрахователна полица.

По делото са представени многобройно писмени доказателства за характера и интензитета на претърпените от ищцата травми от процесното пътно-транспортно произшествие, които доказателства не са оспорени от ответника. Същите позволяват да се проследи първоначалното извършеното лечение, начиная от представената епикриза от Отделение по ортопедия и травматология на МБАЛ – Бургас АД, където ищцата е приета непосредствено след катастрофата, епикриза от „Специализирани болници за рехабилитация- Национален комплекс“ЕАД-Филиал Павел баня, две епикризи от МБАЛ „Д-р Теодори Витанов“ЕООД – гр.Трявна , епикриза от „Специализирани болници за рехабилитация- Национален комплекс“ЕАД-Филиал Поморие, амбулаторни листи от последвалите прегледи в извънболнични лечебни заведения, болнични листи.

От представената медицинска документация , както и от заключението на съдебно-медицинската и автотехническата експертизи се установява верността на твърденията на ищцата за претърпените средни телесни повреди, като констатациите на същите съвпадат и с констатираното в присъдата и решението на съда в накателното производство..

Съдът като съобрази представените от страните писмени доказателства, както и приетите по делото съдебно автотехническа и съдебно медицинска експертизи, приема да установено следното :

На 21.08.2016 год. на   път № 906, км 45+1, от разклона за с. Порой в посока гр. Каблешково, при управление на лек автомобил Рено „Канго“ с рег. № А 1759 МК, водачът на същия  при нарушаване на правилата за движение по пътищата, навлязъл и се движил в лентата за насрещно движение, без да изпреварва или да заобикаля, в резултат на което допуснал пътно транспортно произшествие с движещо се в лентата за насрещно движение МПС – лек автомобил „Форд Транзит“ с рег. № А 0092 ВМ, управлявано от М. И. К. и по непредпазливост причинил смъртта му и средни телесни повреди на ищцата Я.К.Д..

С присъда № 292/19.12.2017 год. на Окръжен съд – Бургас, водачът – Н. А. Т. е признат за виновен за извършване на престъпление по чл.343,  ал.4, вр. с ал.3, б. „б“, предл. първо, вр.  чл.342, ал.1 от НК. С Решение № 28/19.04.2018 год. постановено по ВНОХД №22/2018 год. присъдата е оставена в сила, като е изменена в частта на наложеното наказание и в частта, в която са описани причинените на ищцата средни телесни повреди, а именно : счупване на шийката на лявата бедрена кост, довело до трайно затруднение в движението на левия крак; счупване на горната челюст , довело до постоянно разстройство на здравето , неопасно за живота и травма на дясното коляно с разкъсно-контузна рана и кръвоизлив в колянната става, довела до трайно затруднение на движението на десния крак.

В медицинската документация , както и в заключението на комплексната експертиза си описват подробно механизма на ПТП и претърпените в резултат от него вреди, както и лечението , включително медицинските манипулации и оперативните интервенции и последвалата рехабилитация.

От събраните гласни доказателства и от представените писмени доказателства от ищцата се установява, че преди увреждането същатае водела активен начин на живот, нормален за възрастта й – 31 години. В резултат на претърпяните травми са настъпили необратими промени в здравословното й състояние, състоящи се в невъзжожност за извършване на определени движения, затруднения при движението на двата крака, включително при обичайни ежедневни дейности, невъзможност да се спорт или каквито и да е физически натоварвания на долните крайници, постоянни болки на местата на настъпилите фрактури в областта на челюстта, лицевите кости и долните крайници.  

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

С договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие  – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.

Член 477 КЗ установява задължително застраховане срещу гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица, които извършват фактически действия по управлението или ползването на моторното  превозно средство на законно основание.

По силата на този вид задължителната застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят покрива отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата  – чл. 477, ал. 1 КЗ.  

Член 432 КЗ урежда прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”, което право   е имуществено притезателно право. Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка “гражданска отговорност”, така и гражданската отговорност на застрахования. С изпълнението от страна на застрахователя се погасява не само прякото право, но и правото, с което увреденият разполага по силата на деликтното правоотношение със застрахования. Прякото право се намира в определено съотношение и взаимодействие както с правото на увредения срещу граждански отговорното лице, така и с правото на застрахования по силата на застрахователния договор. То възниква едновременно с правото на деликтното обезщетение и е функционално обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото лице няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на застрахования.

Прякото право и правото на деликтно обезщетение съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не на кумулативност или субсидиарност – Тълкувателно решение № 1/2015 на ОСТК на ВКС.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/2012 год. на  ОСТК на ВКС - отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка „гражданска отговорност” е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие.

В настоящия случай страните не спорят по наличието на застраховка гражданска отговорност на автомобила.

На основание чл.300 от ГПК съдът приема да установено извършването на деяните, неговата противоправност и вината на водача на застрахованото МПС.

Няма основания да се смята, че ищцата по какъвто и да е начин е допринесла както за причиняването на вредата, така и че не е положила максимални усилия за да премине успешно през лечението на претърпяните травми. Въпреки това са констатирани трайни промени във физическото й състояние, които се отразяват както на начина й на живот, на физическото , психическото и емоционалното й състояние, така и на начина й на препитание без да е налице основателна причина да се мисли, че това положение ще се промени в близко бъдеще.  

Ищцата е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение за претърпени   неимуществени вреди пред ответника,  но ответното дружество отказало изплащане на претендираното обезщетение  мотивирайки се, че от събраните данни не се доказвала по безспорен начин вината на водача на лекия автомобил.

Размерът на дължимото обезщетение в конкретния случая следва да се определи при съблюдаване на гореизложените установени обстоятелства относно претърпените болки и страдания при лечението и възстановяването, трайна увреда на дясното коляно и левия крак, челюстта и фрактурите по лицевите кости, водеща до необходимост от рязка промяна на начина на живот на ищцата.

Съдът кредитира събраните свидетелските показания, защото ги намира за житейски достоверни, последователни и логични и приема , че те  установяват болките и страданията на ищцата, неблагоприятното и емоционално състояние и негативния ефект на травмите.  За конкретния размер съдът съобрази принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, относимата съдебната практика, отчете момента на настъпване на деликта, икономическите условия и лимитите на застрахователя.

С оглед на горното съдът приема , че справедливо обезщетение за претърпяните травми   е в размер на 60000 лв.  

По отношение на претенцията за обезщетение за имуществени вреди, същата е доказана по основание основателна. Претенцията е подкрепена от представени с исковата молба и неоспорени от ответника писмени доказателства за извършване на разноските по лечението на ищцата. От съдържанието на представените доказателства е видна пряката връзка на направените разходи с лечението след нанесените средни телесни повреди от пътно-транспортното произшествие. С оглед на горното съдът приема , че претенцията е доказана в предявения размер от 5847,63 лв

Посочените по-горе суми следва да бъдат заплатена от ответника-застраховател, по изложените по-горе съображения.

Ищецът е предявил  претенция пред застрахователя на 17.10.2016 год., в която е посочена банкова сметка,  поради което лихва за забава следва да бъде присъдена , считано от 17.10.2016 год. до датата на окончателното изплащане на главницата.

 По отношение на обезщетението за имуществени вреди , съдът приема , че след като същото  е претендирано с молбата от 17.10.2016 год. , както и че към същата  са представени доказателства за извършването на разходи за лечение, което е видно от представената от ответника преписка по образуваната щета № 1620001104000249, съдът приема, че законната лихва следва да бъде присъдена начиная от същата дата – 17.10.2016 год.

С оглед уважаването на претенцията в тежест на ответника е заплащането на направените от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение , доказани в размер на 4500лв., съразмерно на уважената част от претенцията /69%/ - 3105 лв., а в тежест на ищцата е заплащане на сумата от  124 лв., съответна  на отхвърлената част от иска част от направените разноски в размер на 400 лв. ,

В тежест на ответника следва да се възложи заплащането на дължимата държавна такса върху уважената част от иска в размер на  2633,91 лв.

Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд,

 

                                                Р Е Ш И:      

 

ОСЪЖДА  „Застрахователна компания Олимпик“ АД Никозия Кипър – в ликвидация, със седалище и адрес на управление: Кипър, гр. Никозия, ул. „Агапинорос и Макариус III” № 2, регистрирана в Търговския и фирмен регистър на Република Кипър по № НЕ 71103, представлявано от Диего Гонсалес Алонсо и Хорхе Гонсалес Гарсия, действащо чрез регистриран клон в РБ Застрахователна компания „Олимпик – клон България“ КЧТ, гр. София, със седалище и адрес на управление: гр. София 1404 район Триадица, ул. „Гоце Делчев“ №142-142А, ЕИК *********, представляван от Пелагеа Теодосиева Евтимова  да заплати на Я.К.Д., ЕГН ********** от с. ***, представлявана от адв. Димитринка Радева – БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 26, вх. А, ет.3   имуществени вреди в размер на 5847,63лв. и неимуществени вреди в размер на 60 000лв., причинени й вследствие на причинено от Н. А. Т. пътно-транспортно произшествие на 21.08.2016 год. на   път № 906, км 45+1 при управление на лек автомобил Рено „Канго“ с рег. № А 1759 МК, ведно със законната лихва върху двете главници от деня на поканата – 17.10.2016 г. до окончателното изплащане на вземането,  както и разноски  по делото в размер на 3105 лв., като отхвърля претенциите над уважения размер, като неоснователни.

 

ОСЪЖДА Я.К.Д., ЕГН ********** от с.  *** , представлявана от адв. Димитринка Радева – БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 26, вх. А, ет.3   да заплати на „Застрахователна компания Олимпик“ АД Никозия Кипър – в ликвидация, със седалище и адрес на управление: Кипър, гр. Никозия, ул. „Агапинорос и Макариус III” № 2, регистрирана в Търговския и фирмен регистър на Република Кипър по № НЕ 71103, представлявано от Диего Гонсалес Алонсо и Хорхе Гонсалес Гарсия, действащо чрез регистриран клон в РБ Застрахователна компания „Олимпик – клон България“ КЧТ, гр. София, със седалище и адрес на управление: гр. София 1404 район Триадица, ул. „Гоце Делчев“ №142-142А, ЕИК *********, представляван от Пелагеа Теодосиева Евтимова разноски по делото в размер на 124 лв.

 

ОСЪЖДА  „Застрахователна компания Олимпик“ АД Никозия Кипър – в ликвидация, със седалище и адрес на управление: Кипър, гр. Никозия, ул. „Агапинорос и Макариус III” № 2, регистрирана в Търговския и фирмен регистър на Република Кипър по № НЕ 71103, представлявано от Диего Гонсалес Алонсо и Хорхе Гонсалес Гарсия, действащо чрез регистриран клон в РБ Застрахователна компания „Олимпик – клон България“ КЧТ, гр. София, със седалище и адрес на управление: гр. София 1404 район Триадица, ул. „Гоце Делчев“ №142-142А, ЕИК *********, представляван от Пелагеа Теодосиева Евтимова да заплати на съдебната власт , по сметка на Окръжен съд  Бургас, държавна такса в размер на 2633,91 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред в двуседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд Бургас.

 

                                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: