РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Пловдив, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20225300502931 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.435,ал.2,т.6 от ГПК.
Постъпила е жалба от Г. Н. Й.,ЕГН-********** от гр.П.,длъжник в
изпълнителното производство против отказа на ЧСИ Л.*****,район на
действие ПдОС,постановен по изп.дело № 563/20г.и обективиран в
разпореждане от 10.10.2022г.да прекрати изпълнителното производство по
изп.дело на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.В жалбата се поддържа,че
обжалваният отказ е незаконосъобразен.Твърди се и че са изминали повече от
14 години от воденото НОХД и давностния срок за вземането е изтекъл.
Взискателят по изп.дело - Национална агенция за приходите
(НАП),гр.София намира жалбата за недопустима и неоснователна по
съображения,изложени в писмено възражение.Претендира на осн.чл.78,т.8 от
ГПК разноски за юрск.възнаграждение.
В мотивите към обжалваното изпълнително действие ЧСИ Л.М. излага
становище за допустимост,но неоснователност на жалбата по изложени
съображения.Проследява се развитието на изп.производство,като се навежда
довод,че не са налице предпоставките за прекратяването му на основание
чл.433,ал.1,т.6 от ГПК,а по отношение на възражението на длъжника за
1
изтекла погасителна давност намира,че не разполага с правомощия да се
произнася по него,доколкото погасителната давност представлява
материалноправен институт.
ПдОС,след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши
преценка на събраните по делото доказателства,приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва отказа на ЧСИ
страна против обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435,ал.2,т.6 от ГПК и е
допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК изпълнителното
производство се прекратява,когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години.Според
разясненията,дадени в т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по тълк.д.№
2/2013г.на ОСГТК,прекратяването на изпълнителното производство на това
основание настъпва по право,като нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата,на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие.Според цитираното тълкувателно решение
давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ,(независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива
на ЧСИ по възлагане от взискателя съгл.чл.18,ал.1 от ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,присъединяването на
кредитор,възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане,извършването на опис и оценка на вещ,насрочването и
извършването на продан и т.н.до постъпването на парични суми от проданта
или плащания от трети задължени лица.
В случая още с молбата за образуване на изп.дело взискателят е поискал
от ЧСИ предприемането на два изпълнителни способа- налагане на запори
върху сметките,вземанията и секвестируемите доходи на длъжника и
насрочване на опис на дв.вещи в дома на длъжника.В изпълнение на това
искане ЧСИ е предприел опити за налагане на запори върху сметките на
длъжника в банки-**********,в които сметки обаче не е имало авоари,както
и налагане на запор върху тр.възнаграждение на Й. при работодателя му
2
„***********“ЕООД,но се оказало,че длъжникът е напуснал работата си при
този работодател преди 5 месеца.
Едва след като се установява,че Й. пребивава в Затвора,гр.*****,до
него е изпратена ПДИ чрез Началника на Затвора и пак чрез него е изпратено
запорно съобщение,получено на 09.11.20г.,видно от обр.разписка към него.От
Затвора с писмо от 13.11.20г.признават вземането,върху което се налага
запор,за основателно и се посочва,че ако Й. полага труд и получава
съответното възнаграждение за това,запорът ще се изпълнява.
Постъпление на суми по запора започва по сметка на съдебния
изпълнител,съответно-на взискателя,от 24.06.2022г.
В цитираното тълкувателно решение се посочва,че при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно-с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие,изграждащо съответния способ.Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността,защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи,но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко изпълнително действие за
принудително изпълнение.Взискателят трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия,изграждащи
посочения от него способ,както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Настоящата инстанция намира,че в случая такива действия са
извършвани регулярно,като ЧСИ е предприемал изпълнителни действия по
налагането на запори върху банкови сметки и др.вземания
(тр.възнаграждения) на длъжника,а взискателят е внасял съответните такси и
разноски за извършването им,като от образуването на изпълнителното дело
на 24.09.20г.до първото постъпление от наложен запор на 24.06.22г. не е
изминал период,по-дълъг от две години.Поради горното не са налице и
предвидените в чл.433,ал.1,т.8 от ГПК условия за прекратяване на
производството по изп.дело,както е приел и ЧСИ.
Що се отнася до направеното от длъжника възражение за изтекла
погасителна давност от повече от 14 години,то следва да се отбележи,че
разглеждането и произнасянето по това възражение в производство по
3
чл.435,ал.2 от ГПК,каквото е настоящето,е недопустимо.По това възражение
ЧСИ не разполага с правомощия да се произнася,а въззивната инстанция
извършва проверка само на лимитативно изброените в чл.435 от ГПК
действия на съдебния изпълнител.
Поради изложеното искането за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК е неоснователно и
правилно е оставено без уважение от съдебния изпълнител.При това
положение жалбата следва да се приеме за неоснователна и да се остави без
уважение.
На взискателя следва да се присъди юрск.възнаграждение за
настоящото производство в размер на 100лв.,които жалбоподателят следва да
се осъди да му заплати.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г. Н. Й.,ЕГН-********** от
гр.П.,длъжник в изпълнителното производство,против отказа на ЧСИ
Л.М******,район на действие ПдОС,постановен по изп.дело № 563/20г.и
обективиран в разпореждане от 10.10.22г.да прекрати изпълнителното
производство по изп.дело на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. Н. Й.,ЕГН-********** да заплати на НАП,гр.София
сумата от 100(сто)лв.за юристконсултско възнаграждение пред настоящата
инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4