Р Е Ш
Е Н И
Е № 199
12.05.2022г.,
гр. Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд- Стара
Загора, седми състав в открито съдебно заседание на единадесети април през две
хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д.
№633 по описа на съда за 2021г.
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс
/АПК/, вр. чл.215, ал.1 от Закона за устройство
на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба от С.Н.С. ***, чрез адв. Т. против Заповед №
1842/19.10.2021г. на Кмет на Община Казанлък, издадена на осн.
чл.196, ал.1, вр. с чл.195, ал.5 от ЗУТ.
Жалбоподателят
моли съда да отмени заповедта като незаконосъобразна, издадена при допуснати
съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на закона, била
немотивирана и неясна, негодна за изпълнение. Мотивира се допълнително, че
заповедта не сочела коя от хипотезите на чл.195, ал.5 от ЗУТ попадал случаят, а
предпоставките на текста не били изпълнени. В случая в заповедта не било
установено описаният строеж да бил неподходящ по местоположение, вид и
материали, а определянето му като „терен, който е нестабилен и не може да се
ползва по целесъобразност от собствениците ме“ не съставлявало основание за
прилагане на чл.195, ал.5 от ЗУТ.
На
следващо място се сочи, че били неясни, непълни и неточни разпорежданията в
заповедта. Ажурната ограда, която се споменавала, било поставена по късно, след
извършване на укрепителните дейности, поради което било възможно свлачището да
било предизвикано при поставянето на коловете на ажурната ограда. Сочат се и
други оплаквания, свързани с хода на провежданото административно производство.
На трето място се претендира, че органът издал
заповедта без да изяснил всички релевантни факти, като се излагат конкретни
фактически твърдения в тази насока. Мотивира се и че кметът издал заповед по
проблем, който бил извън неговата компетентност, тъй като се касаело за
гражданско правен спор, разрешим от РС.
Жалбоподателят,
редовно призован в с.з., се явява лично и с
пълномощник, като двамата поддържат жалбата. Претендират се разноски по
представен списък на същите. Прилага писмена защита
Ответникът
по жалбата, Кмет на Община Казанлък, редовно призован, се представлява от юрк. С., която оспорва жалба и моли съдът да я отхвърли.
Съдът
въз основа на събрания по делото доказателствен материал намира за установено
от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
закупил въз основа на нот. акт. № 178 от 18.08.2020г.
недвижим имот, дворно място от 530 кв.м., съставляващ
УПИ IV-13 от кв. 18 по плана на с. Средногорово ведно с построените в него
постройки.
Под рег.
№ 194-Г-1258-1 от 04.03.2021г. в Община Казанлък била входирана
жалба от Г. Д., в която било посочено, че собственикът на съседен имот в следствие
на извършени от него строително-ремонтни дейности /СМР/ съборил оградата в
имота на Д. и предизвикал свлачище. До С.С. било изпратено писмо рег. №
194-Г-1258-1-5 от 14.04.2021г., в което на същия било указано, че следвало да
осигури достъп в имота си на 28.04.2021г. за извършване на проверка по повод
подадена жалба. Няма данни писмото кога и дали и връчено на адресата си. Под
рег. № №194-Г0-1258-1 от 18.06.2021г. С. поискал да му се предостави копие от
подадената жалба, протокол за изслушване /л.45/ и преписката от
административното производство. До С.С. било изпратено ново писмо рег. №
194-Г-1258-1-9 от 17.08.2021г., в което на същия било указано, че следвало да
осигури достъп в имота си на 19.08.2021г. за извършване на проверка по повод
подадена жалба. Писмото било получено от С. на 18.08.2021г.
На
30.09.2021г. в 10.30 ч. работна група служители на Община Казанлък, съставили
констативен протокол за проверки, извършени по документи и на място, съотв. на 28.04 и на 19.08.2021г. относно „ажурна ограда от
телена мрежа и кръгли метални профили“, предполагаемо находящи се в УПИ V-12 от кв. 18 н ас. Средногорово, собствен на Г. и Д. Д. и реализирани изкупни
работи в УПИ IV-13 от кв. 18 по плана на с. Средногорово. Съгласно описаните констатации
ажурната ограда от телена мрежа и кръгли метални профили била компроментирана, бетоновите стъпки на два от металните
колове били пропаднали в съседния УПИ IV-13, в който
имало направен изкоп близо до въпросната ограда и поради обилни дъждове в това
време и голямата разлика в нивата границата между двата имота се получило
свличане на земни маси и на оградата. Протоколът бил подписан от работната
група. Протоколът бил изпратен до заинтересованите лица със съпроводително
писмо от 30.09.2021г. /л. 36/, като се удостоверява, че бил връчен на Д. на
01.10.2021г., не се удостоверява кога бил връчен на С.. На 11.10.2021г. работна
група служители на Община Казанлък, съставили нов констативен протокол относно
„ажурна ограда от телена мрежа и кръгли метални профили“, предполагаемо находящи
се в УПИ V-12 от кв. 18 н ас. Средногорово, собствен на Г. и Д. Д. и реализирани изкупни
работи в УПИ IV-13 от кв. 18 по плана на с. Средногорово. Съгласно описаните констатации
ажурната ограда от телена мрежа и кръгли метални профили била компроментирана, бетоновите стъпки на два от металните
колове били пропаднали в съседния УПИ IV-13, в който
имало направен изкоп близо до въпросната ограда и поради обилни дъждове в това
време и голямата разлика в нивата границата между двата имота се получило
свличане на земни маси и на оградата. Протоколът бил подписан от работната
група. И в двата протокола от комисията
било изразено мнение за прилагане на разпоредбите на чл.195, ал.5 от ЗУТ и за ангажиране
собственика на „по – ниския УПИ“ в следствие на чиито действия въпросният терен
станал нестабилен да предприемел действия по отстраняване на причинените
увреждания, укрепвани и заздравяване на обекта, чрез изграждане на подпорна
стена. Няма данни двата протокола да са връчвани на С..
На
19.10.2021г. Кметът на Община Казанлък издал Заповед № 1842 относно извършена
проверка на място и по документи на строеж „реализирани изкопни работи“ в УПИ IV-13 от кв. 18 по плана на с. Средногорово.
Допълнително
представени доказателства: заповед № 1758/05.10.2021г. /л.
35/; протокол за изслушване от 15.06., 13.08. и 20.08.2021г.
По
делото съдът допусна до разпит в качеството им на свидетели лицата Р. Я. Р. и
инж. б. к., както и жалбоподателят даде обяснения.
Според
тези, дадени от оспорващият, той бил собственик на имота от м. август 2020г.
Закупих го в много лошо състояние, тъй като не бил стопанисван повече от 20 г.,
включително къщата, освен земята. Имотът бил с денивелация. Освен почистването,
искал да направи на мястото на съществуваща в имота разрушена стена, която била
от наредени камъни един върху друг, които с течение на годините били
разпръснали, имало следи от водохранилен цимент,
които впоследствие бил премахнат за безопасност на семейството. Денивелацията била
между имотите на Д. /V-12/ и неговия
имот /ІV-13/. Тъй като денивелацията била голяма, навремето бившите собственици
били построели т.нар. стена, изградена от незидани
камъни, като оспорващият решил на това място да издигне солидна бетонна стена,
за да спира притока на вода от горния имот /V-12/, т.к.
основите на имота били много наводнени, имало много влага в къщата, в двора се
образувало едно блато и тази вода влизала в основите на къщата. Изкопи не бил
извършвал. Извършвал почистване едновременно със съседите, които също почиствали
имота си на границата с неговия. Почиствано било с багер, там имало паднали
стари дънери, дървета, храсти, където била старата ограда, старият подпорен зид
и за това извикал техника за изграждане на подпорна стена. След почистването
обаче се разболял сериозно и преустанових намеренията си. В края на ноември,
декември 2020 - януари 2021г. или може би февруари, март месец на 2021г.
започнах да подготвя документи за сдобиване с разрешение, имал изпълнител,
започнал да разполага машините си и тогава получил писмо от общината за жалба.
Точно на границата, където имал намерение да строи подпорната стена на мястото
на старата има леко свличане на пръст от горната граница, но това било в
неговия имот и не е засягало имота на съседите ми.
Св. Р.
сочи, че познавал жалбоподателя, тъй като работил в неговия имот. През 2021г.
някъде лятото почиствали двора. Имало много къпинаци, изсъхнали храсти,
подравнявали двора, за да не се събира вода в къщата. Трябваше да се изчисти.
Почиствания извършвали и събиране на паднала дървесна маса. Не бил работил с
багер. В имот V-12 собственост на сем. Д. също работил. Прави навес и мивка. Имотът
на Д. граничел от западна страна с този на жалбоподателя. Когато почиствали
/имотът на С./, нямало ажурна ограда между двата имота. От Д. била поставена,
но не си спомнял точно, но било след почистването. Минали няколко месеца и си
поставили ограда. Един от поддържащите колове на оградата на Д. паднал, а той
бил сложен с бетон над тръбата /водопроводната/, която пресичала целия имот,
качвала се нагоре, минава под тази ограда и стигала до имота на Д..
Св. к.
посочва, че е старши експерт в отдел „Технически и инвестиционен контрол на строителството“
в Община Казанлък. Извършвал проверки на ПИ в с. Средногорово през 2021г. Първата проверка била на 28.04.2021г. Собственици на двата имота
били С.Н.С. и Г. Д..
Свлачището било
на границата между двата имота.
Горният имот бил на Г. Д., а другият на
С.С.. Тези снимки /приложените в с.з./
били правени при третата проверка,
която извършили на 17.09.2021г. Четири проверки били. Свидетелят посочва, че от сем. Д. били изпратени снимки преди изкопа,
който бил извършен по техни
данни, в края на октомври, началото
на м. ноември 2020г. Виждало се как теренът
бил с растителност, обрасъл с храсти и след това всичко
било разчистено и изкопано. Изкопните работи приключили в края на октомври,
началото на м.ноември 2020г. и тогава Д. подали
жалба. След изкопаването, станало това свлачище и те подали
жалба в началото на месец март,
на 04.03.2021г. и за това от общината направили
проверката на
28.04.2021г.-първата проверка.
На въпроса:
„кога сем. Д. правят
оградата между двата имота, изследвали
ли сте това
обстоятелство?“, свидетелят
отговаря, че взели сведения от багериста,
от сем. Д. и от г-н С.С.. Преди
това имало ажурна ограда, телена с метални кръгли колове, които пропаднали. Почнали да копаят първия ден
и на следобед сем. Д. поставили тази ажурена мрежа по
данни на багериста и по данни на
г-н С.. Багериста казал,
че един ден
след започване на изкопните работи
собствениците на УПИ V-12 с
поставили ограждение от ажурна мрежа
с единични колове на границата между
двата имота. Това било по сведение на багериста,
който копаел за г-н С..
На въпроса:
„за да се постави такава
ажурена ограда с колове, какви дейности
е необходимо да се извършат ?“, свидетелят посочва, че се изкопавали дупки, за да
се излее бетонова шапка отдолу и да се
закрепят металните колове след това,
но тук изкопът бил направен
и това свлачище не било поради
тези 20-30 см.
дупки за
коловете, а поради изкопа, който бил
над 2 метра дълбочина. По мнение на него и колегата, с който били на проверката, оградата била направена, след като бил направен изкопът от страна
на неговия имот /на жалбоподателя/. След извършеното трасирането
се установявало къде била
точната граница и едва след това била поставена ажурната ограда. В
момента била пропаднала.
Допълнително представени доказателства: заповед № 1758/05.10.2021г. /л. 35/; протокол за изслушване от 15.06.,
13.08. и 20.08.2021г.
При така
установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:
По
допустимостта – жалбата е процесуално допустима, като направено от лице,
притежаващо активната легитимация, против годен за съдебен контрол
административен акт в срока по чл.215, ал.4, изр. първо от ЗУТ, пред местно
компетентния административен съд. Не се установяват други обстоятелства по см.
на чл.159 от АПК за прекратяване на производството.
По
същество на спора:
Съдът
принципно приема извод, че заповедта, като основана на чл.195 от ЗУТ и издадена
от Кмета на Община Казанлък, в чийто административно-териториален обхват се
намира процесният обект, следва да се приема за валиден административен акт,
тъй като съгласно чл.195, ал.5 от ЗУТ именно кметът на общината е материално
компетентния административен орган да постановява акт на това правно основание,
в случай, че се установяват материално-правните
предпоставки за това.
За да се
издаде акт на това правно основание обаче законодателят в чл.195, ал.5 от ЗУТ
установява редица материално – правни предпоставки, като главната такава е, че
установеното в раздел трети на гл. тринадесета от ЗУТ особено производство
касае и намира приложение единствено и само по отношение на обектите, които се
визират в чл.195, ал.5 от ЗУТ. Съгласно
тази норма „кметът на общината може
да задължи със заповед собствениците
на заварени или търпими строежи
да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал.
1, т. 1 – 15, временни постройки,
септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите
работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите“.
В
процесната заповед обектът, по отношение на който тя се издава, се определя от
ответника като „изкопни работи /изкоп/“.
При съблюдаване определението, което се дава в §1, т.38 от ДР на ЗУТ, той
несъмнено не съставлява „строеж“ по см. на закона, в това число не е ограда,
гараж, второстепенна и селскостопанска постройка, временна постройка, септична
яма /тъй като не се обективират данни в тази насока/,
канализационно съоръжение, не е насаждение. В нормата се предвижда, че и за
обектите по чл.151, ал.1, т.1-15 от ЗУТ компетентният кмет също може да
разпорежда определените в чл.195, ал.5 задължения за собствениците на тези обекти.
Така в чл.151, ал.1, т.5 от ЗУТ се включват и „ИЗКОПИ И НАСИПИ С ДЪЛБОЧИТА ИЛИ
ВИСОЧИНА ДО 1 М. И С ПЛОЩ ДО 30
КВ.М.“. От наличното в съдържанието описание на „изкоп“ /определен дори от
органа като реализирани изкопни работи/ по никакъв начин не може по несъмнен
начин да се приема извод, че се касае за обект по чл.151, ал.1, т.5 от ЗУТ, тъй
като нормата предвижда кумулативно изисквания както за дълбочина/височина на
изкопа, така и едновременно изисквания за максимална площ. Нищо от тези
показатели не се съдържа в процесната заповед, за да може Съдът еднопосочно да
приеме извод, че се касае за обект по чл.151, ал.1, т.15 от ЗУТ, по отношение
на който ответникът притежава правомощието да разпорежда на неговия собственик да
го премахне,
преобразува или ремонтира. Освен това и с оглед приетото, че обектът, описван в
заповедта не е „строеж“ не може да намират приложение и хипотезите на чл.195,
ал.3 и 4, вр. с ал.1 от ЗУТ
В тази
насока Съдът намира за основателно оплакването на жалбоподателя, че не става
ясно и какво точно разпорежда ответникът, защото това, което се разпорежда в
пункт едно на заповедта не може да бъде обхваното от предвидените
законодателно възможности, с които разполага органът. Последният може да
задължава по властнически начин собственика на обект по чл.195, ал.5 от ЗУТ
единствено да го премахне, да го преобразува или да го ремонтира, като това не
се прави самоцелно, защото законът изрично установява, че властническото
разпореждане следва да се обосновава с оглед обществения интерес, безопасността
на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и
спокойствието на гражданите, като последното по никакъв начин не намира ясно обективиране /мотивиране/ в процесната заповед, т.е. не
само не е налице ясно определен о „обекта“, а не е ясно какво същият засяга / с
какво е опасен, неподходящ и пр./, а сочената
„причина“ от органа е една хипотетична възможност от настъпване на „голяма
опасност от срутване на терена“ под влиянието на атмосферните влияния.
Същественото при това производство е, че опасностите следва да касаят обекта
/строежа и пр./, а не терена, в който смисъл се мотивира в заповедта.
Не на последно място следва да
се посочва, че нормата на чл.
195, ал. 5
ЗУТ съдържа в себе си редица материално
правни предпоставки /както се визира по-горе/ и че правомощието на органа, което му дава
текста, следва да се възприема за законосъобразно извършено, ако то ясно обосновава
абсолютно всички такива предпоставки, които включват вида на сочените в нормата
обекти, разпореждането да се обосновава в защита на посочените интереси, като и
ясно да се визира защо обследваният обект се явява /се възприема/ от органа, че подлежи на
премахване, преобразувае или ремонтиране и това е
така само, когато обектът е неподходящ по местонахождение или материалите, от които е изграден,
са неподходящи. Доколкото обаче тук не се касае за
„строеж“, то тези обстоятелства няма и как да се визират.
От извършения служебен контрол за законосъобразността на процесната
заповед, Съдът приема извод, че тя е издаден при липса на фактическо основание
за това, тъй като визираните такива не обосновават сочената правна
квалификация. Налице е неправилно приложение на закона, което обосновава правен
извод за наличие на основанието по чл.146, т.4 от АПК за обявяване на акта за
незаконосъобразен и извод за отмяна като такъв, съотв.
за основателност на оспорването.
Оспорващата страна претендира своевременно претенция за
разноски, като прилага списък на същите по чл.80 от ГПК, вр.
с чл.144 от АПК в общ размер на 1010лв., от които 10 лв. за заплатена ДТ,
900лв. , платени в брой по договор за правна защита и консултация, с предмет:
„консултация в неработен ден, подготовка на документи и изготвяне, и подаване
на жалба до Адм. Съд Стара Загора, процесуално представителство“, 100 лв.
платени в брой за процесуално представителство в трето по ред с.з. на осн. чл.7, ал.4 от
Наредба №1/2004г. Ответната страна не прави възражение за прекомерността на
уговорените възнаграждения за адвокат Т., поради което и същите следва да се
присъдят в пълния им претендиран размер.
Водим от горното и на осн.
чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на С.Н.С. ***2/19.10.2021г. на Кмет на Община Казанлък, издадена на осн. чл.196, ал.1, вр. с чл.195,
ал.5 от ЗУТ.
ОСЪЖДА Община Казанлък да
заплати на С.Н.С. ***, ЕГН ********** разноски по делото в размер на 1010
/хиляда и десет/ лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 дневен срок пред ВАС от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: