О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
28.07.2017 г. гр. Бургас
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
двадесет и осми юли две
хиляди и седемнадесета
година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр.
дело № 4945 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от А.Д.А., ЕГН – **********, против „ГИТЕКС“
ЕООД, ЕИК – *********, с искане съдът да постанови решение, с което да прогласи
нищожност на две клаузи от договор № 209/01.01.2015
г. поради противоречие със закона, а именно: чл.2.2, в който е отразено, че
купувач по договора е и физическото лице А.Д.А.; чл.14, според който
физическите лица на основание чл.304 от ТЗ, във връзка с чл.121 и следващите от ЗЗД се задължават солидарно с дружеството-купувач за всички последици от
неизпълнението на задълженията от страна на купувача по настоящия договор,
включително и за неустойките по договора и разноските за събиране на вземането.
Съдът, след
като се запозна с делото, намира следното:
В исковата молба се твърди, че на
01.01.2015 г. между „МЪРФИ ОЙЛ“ ЕООД и ищеца, от една
страна, и „ГИТЕКС“ ООД, от друга, е сключен договор (при условия на разсрочено
плащане) № 209, като предмет на договора е покупко-продажба на течни горива и
други течни петролни продукти. На основание този договор от ответника е
предявен иск, по който е образувано арбитражно дело № 7/2016 г. по описа на
Арбитражен съд за търговски спорове – гр. Бургас и въпреки направеното в хода
на процеса възражение за нищожност по отношение на физическото лице, по делото
е постановено осъдително решение срещу двамата ответници
– „МЪРФИ ОЙЛ“ ЕООД и ищеца.
Цитираното решение е приложено
към исковата молба и от него е видно, че арбитражният съд се е произнесъл, като
е намерил за неоснователни, както възражението на ответниците
(един от които е А.А.) за некомпетентност на съда да
разглежда спора, така и възражението им, че е нищожно като симулативно
и заобикалящо закона вписването на физическото лице А. като купувач в договора
и че чл.14 от договора показва симулацията на вписването на физическото лице
като купувач.
Според настоящия съдебен състав искът е недопустим поради следните
съображения:
Според чл.38, ал.3 от Закон за международния
търговски арбитраж (за краткост ЗМТА) във
всички случаи арбитражният съд прилага условията на договора и взема
предвид търговските обичаи. В настоящия
случай арбитражният съд е разгледал условията на договора и е преценил, че те
не са нищожни. Нещо повече, за нищожността на договора (в случая нищожност на
договора по отношение на една от страните по сделката) съдът (включително и
арбитражният) е длъжен да следи служебно – аргумент от Определение
№ 751 от 17.08.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 2022/2009 г., I г. о., постановено в производството по чл.288 от ГПК, т.е. не
е необходимо възражение от страната. При все това, защита срещу недействителна сделка (в
случая нищожна) може да бъде осъществена не само чрез
иск, а и чрез възражение – в този смисъл Решение № 500 от 20.07.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 421/2009
г., III г. о., постановено по реда на чл.290
от ГПК. Следователно, господин А. е имал възможност (и се е възползвал от нея)
да направи пред арбитражния съд възражение за нищожност на същите клаузи от
договора, като посочи всички основания за това, и арбитражният съд се е
произнесъл по възражението, т.е. не може „втори път“ чрез иск да се иска
нищожност на същите клаузи, макар и на друго основание – противоречие със
закона.
Според чл.38, ал.4 от ЗМТА арбитражното решение е окончателно и слага край на спора.
Когато постановява, че арбитражното решение става задължително за страните и
подлежи на принудително изпълнение, разпоредбата на чл.41, ал.3 от ЗМТА има
предвид силата на пресъдено нещо. Тя има същото
съдържание като тази на съдебното решение, същите обективни и субективни
предели, с едно изключение, че важи само между страните. Тя подлежи на зачитане
от държавните съдилища и другите държавни органи като съдебно решение. Силата
на пресъдено нещо в случая означава, че с влязъл в
сила валиден акт на арбитражен съд е признато съществуването на изискуемо
парично вземане на „ГИТЕКС“ ЕООД (ответник по настоящото дело) спрямо А. (ищец
по настоящото дело), което произхожда от валиден облигационен договор. След
като правото съществува към момента на влизане в сила на арбитражното решение,
то, правото, не може да бъде оспорвано въз основа на факти, възникнали преди
този момент, защото това ще означава подновяване на вече разрешения спор.
Ето
защо, като предявява иск за признаване на нищожност на отделни клаузи от същия
този договор, ищецът цели „заобикаляне“ на обективните и субективните предели
на силата на пресъдено нещо на арбитражното решение и
получаване на благоприятен правен резултат, - че не е длъжник на „ГИТЕКС“ ЕООД,
поради което искът му се явява недопустим (съществува отрицателна процесуална
предпоставка за допустимостта му).
Защитата
на ищеца е чрез отмяна на решението на арбитражния съд, а не чрез предявяване
на иск.
Мотивиран от горното и на основание чл. 130, изр.1 от ГПК
Бургаският районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА исковата
молба на А.Д.А., ЕГН – **********, против „ГИТЕКС“ ЕООД, ЕИК – *********, с
която е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване на
нищожност на две клаузи от договор № 209/01.01.2015
г. поради противоречие със закона, а именно: чл.2.2, в който е отразено, че
купувач по договора е и физическото лице А.Д.А.; чл.14, според който
физическите лица на основание чл.304 от ТЗ, във връзка с чл.121 и следващите от ЗЗД се задължават солидарно с дружеството-купувач за всички последици от
неизпълнението на задълженията от страна на купувача по настоящия договор,
включително и за неустойките по договора и разноските за събиране на вземането.
ПРЕКРАТЯВА
производството
по гр. дело
№ 4945 по
описа на Бургаския районен съд за 2017 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: