№ 786
гр. Варна, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Мая Недкова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501092 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „СТАРГЕЙТ МЕРИТАЙМ“ ЕООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. София 3,
чрез пълномощник адв. М. Г. срещу Решение № 802 от 11.03.2024г.,
постановено по гр.д. № 7700/2023г. на ВРС, с което са отхвърлени предявените
от „Старгейт Маритайм“ ЕООД ЕИК ********* срещу Й. С. Г., ЕГН
********** искове с правно основание чл. 79 вр. чл. 229 от КТ и чл. 86 от ЗЗД
за заплащане
на сумата от 5800 лв., представляваща 29 броя ежемесечни издръжки, по
Договор за придобиване на квалификация от 05.04.2017г., всяка от които в
размер на 200 лева, получени от ответника за периода 26.04.2017г. -
08.08.2019г., дължима на осн.чл.2, б. „в“ от Договор за придобиване на
квалификация от 05.04.2017г.,
на сумата в размер на 2195.94 лева, представляваща уговорено в
договора обезщетение за забава /законна лихва/, за периода от датата на
1
завършването на обучението на ищеца 01.09.2019г. до датата на депозиране на
иска 25.05.23г,
както и законната лихва върху главницата от 5800 лева, считано от
датата на депозиране на иска - 25.05.23г. до окончателното изплащане на
задължението.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и е постановено
при нарушение на процесуалния и материални закон.
Конкретно се оспорва извода на съда, че сключения между страните
договор е по реда на чл. 229 от Кодекса на труда. Този текст би бил приложим
в случай, че е налице трудово правоотношение между български работодател
и негов служител, който постъпва или е постъпил в учебно заведение за
придобиване на квалификация. В настоящия случай „СТАРГЕЙТ
МАРИТАЙМ“ ЕООД, сключвайки договора с ответника Г. е действал от името
и за сметка на „Сейнт Пол Маритайм Корпорейшън“ със седалище в
Монровия, Либерия. Договор за работа на кораб между страните не е сключен,
но дори и да имаше такъв, то правоотношенията по този договор не се
регулират по реда на Кодекса на Труда, а по реда на Морската трудова
конвенция от 2006 год., ратифицирана със закон, приет от 40-то народно
събрание на 27.05.2009 год., в сила от 20.08.2013 год. Сочи се, че съгласно
разпоредбата на ал. 4 на чл. 229 КТ, при виновно неизпълнение на
задълженията по ал. 3 на чл. 229 КТ, доколкото не е уговорено друго,
неизправната страна отговаря съгласно гражданския закон. Законодателят не е
препратил уреждането на спорове, свързани с неизпълнение на клаузите на
договора за придобиване на квалификация към разпоредбите на Кодекса на
труда, а е приел, че тези правоотношения се уреждат „съгласно гражданския
закон“. Текста на чл. 358 КТ урежда сроковете, в които се предявяват исковете
по трудови спорове. Разпоредбата на ал. 1, т. 3 на чл. 358 указва тригодишен
срок по всички останали трудови спорове (извън обхвата на т. 1 и т. 2).
Легална дефиниция на трудовите спорове е дадена с разпоредбата на чл. 357,
ал. 1 - ал. 5 включително. Счита се, че спорът между страните по настоящия
казус не попада в нито една от хипотезите на чл. 357 КТ, поради което и не
може да бъде квалифициран като „трудов спор“. Позовава се на Решение №
814/23.11.2010 год., постановено по гр.д. № 1606/2009 год. от IV г.о., по което
ВКС е разгледал подобен спор. ВКС е дал квалификация на иска, предявен от
2
учебното заведение по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като доводите на докторанта,
инициирал касационното производство за погасяване на претенцията на ищеца
по давност (тригодишна) са приети за неоснователни, тъй като спора между
страните не е трудов и претенцията на ищеца не попада в хипотезите на чл.
111 ЗЗД, поради което следва да се приложи общата петгодишна погасителна
давност по чл. 110 ЗЗД. Счита се за неправилен извода на ВРС, че иска, ако не
бе погасен по давност, би бил частично основателен до размер 5600 лева.
Сочи се, че за периода 26.04.2017г. - 08.08.2019г. ищецът е заплатил на
ответника сумата в размер на 5800 лв., представляваща 29 броя ежемесечни
издръжки, по Договор за придобиване на квалификация от 05.04.2017г.,
първата от които в размер на 400 лева, а всички останали по 200 лева.
Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение като
неправилно и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени
изцяло.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна Й. С. Г., чрез пълномощник
представя писмен отговор, в който счита жалбата за неоснователна. Настоява
за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взема предвид оплакванията
по въззивната жалба, събраните по делото доказателства и съобрази закона
счита, че жалбата Е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения :
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от
ГПК са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното
решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на
отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и
упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение,
обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи
произнасяне по съществото на спора.
Не е било спорно между страните, а видно и от представените в
исковото производство писмени доказателства : договор за придобиване на
3
квалификация от 05.04.2017г.; Стандартен договор за провеждане на
плавателен стаж на палубен стажант, сключени на 13.07.2017г. и на
29.06.2018г., представени на английски език и в превод на български език;
платежни нареждания за сумата от 4 108 лева и сумата от 4 000 лева с
наредител Й. С. Г. и получател „Старгейт Меритайм“ ЕООД; Споразумение за
обучение по студентска програма мобилност за стажове Еразъм за учебната
2018-2019г. в периода 01.09.2018г. – 13.10.2018г.; счетоводни и други разходни
документи, е, че между Й. С. Г., като обучаем, и ответника „Старгейт
Маритайм“ ЕООД ЕИК ********* гр.Варна, като представител „Сейнт Пол
Маритайм корпорейшън“ гр. Монровия, Либерия, от негово име и за негова
сметка, като работодател, на 05.04.2017г. е сключен Договор за придобиване
на квалификация „вахтен помощник капитан“.
Работодателят е поел задължение да издържа обучаемия за срока на
завършване на обучението, необходимо за придобиване на квалификацията,
като му заплаща месечно по 200 лева, както и да му осигури сключване на
договор за работа на кораб след завършване на обучението като му обезпечи
възможност да работи на длъжност 3-ти помощник капитан за срок не по-
малък от 3 години срещу заплащане (чл. 1 от договора).
Реципрочно обучаемият е поел задължение да завърши обучението си за
придобиване на квалификацията до 2019г. (чл. 21, б. а), да работи при
работодателя за срок, не по-малък от три години (чл. 21, б.б), като в случай, че
не придобие квалификацията или след като я придобие, откаже без
основателна причина сключването на трудов договор с работодателя, са
задължава да възстанови заплатените му суми по издръжката, ведно със
законната лихва.
Съгласно издадено от Висше военноморско училище „Н.Й.Вапцаров“
гр.Варна писмо с изх. № 2579/18.08.2023г. писмо ответникът Й. С. Г. с ЕГН
********** е завършил обучението си във ВВМУ по специалност
„Корабоводене“ ОКС бакалавър с Диплома регистрационен №
13558/25.06.2020г. Във висшето училище няма данни Г. да е участвал в
курсове за следдипломна квалификация преди и по време на обучението си.
По делото е представено писмо от ИА Морска администрация с изх. №
2150#/18.08.2023г., от информацията, съдържаща се в него, че ИА МА не е
постъпвала молба от Й. С. Г. за издаване на свидетелство за правоспособност
4
„Вахтен помощник-капитан на кораби над 500 БТ“. В администрацията липсва
регистрирана Диплома за завършено образование на Й. Г. от което и да е
учебно заведение. Докладва се, че на Й. Г. не може да бъде издадено
свидетелство за правоспособност „Вахтен помощник-капитан на кораби над
500 БТ“, тъй като съгласно чл. 100, ал.2 от Наредба №6 от 17.07.2021г. за
компетентност на морските лица в Република България лицето не е придобило
правоспособност, тъй като няма доказателства да отговаря на условията на чл.
33, ал.6 от същата наредба, не е налично медицинско свидетелство и не
притежава всички необходими задължителни за правоспособността
допълнителни сертификати, а именно : „Корабен радиооператор обща
категория за СМСББ“, „Водач на спасително средство и дежурна лодка,
различна от бързоходна лодка“ , „Обучение за борба с пожари по разширена
програма“, „Оказване на първа медицинска помощ“.
От приложените по делото извлечения от банковата сметка на Старгейт
Маритайм ЕООД IBAN BG42RZBB91551064098919BGN и преводни
нареждания се установява, че за периода от 26.04.2017г. до 08.08.2019г.
Старгейт Маритайм ЕООД е превело по банкова сметка на Й. С. Г. ******
общо сумата от 5800 лева с основание „стипендии“.
По същество : От ангажираните писмени доказателства се установява,
че на 05.04.2017г. между страните е бил сключен договор, по силата на който
ищецът, като работодател, е поел задължение към Й. Г., като обучаем в
квалификация „Вахтен помощник капитан“, да му осигурява по време на
обучението месечна издръжка от 200 лева за срока на завършване на
обучението (чл.1, т. а), а след придобиване на квалификацията да му осигури
работа на длъжност 3-ти помощник капитан за срок не по-малък от 3 години.
От своя страна обучаемият се е задължил да завърши обучението си по
квалификацията до 2019г., а след това да работи при работодателя за период
не по-малък от три години.
Обучаемият се е задължил да възстанови сумите по издръжката в
случай, че не придобие квалификацията или след като я придобие откаже
сключването на трудов договор с работодателя.
На първо място правоотношението между страните не е трудово, тъй
като между тях няма сключен валиден трудов договор във формата и със
съдържание, съгласно Глава 2 на Правила и кодекс от Морска трудова
5
конвенция, 2006, на Международната организация на труда, доколкото
ответникът се обучава за „морско лице” по смисъла на т. 54 от §1 на ДР на
ЗДДФЛ, което е физическо лице, заемащо длъжност по трудово
правоотношение като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на
корабите на държава - членка на Европейския съюз, независимо дали се
намира на брега или на борда на кораба, притежаващо свидетелство за
правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална
подготовка, придобито по реда на наредбата по чл. 87, ал.1 от Кодекса на
търговското корабоплаване, а именно: Наредба № 6 от 22.11. 2007 г. за
компетентност на морските лица в Република България.
Претендираното главно вземане има договорен характер и произтича от
неизпълнение на поето от стипендианта задължение да придобие
квалификация „вахтен помощник-капитан“ в срок до 2019г. Доколкото липсва
посочена конкретна дата, към която лицето следва да завърши обучението си
по уговорената квалификация, то следва да се приеме, че най-късно на
31.12.2019г. обучаемият е следвало да завършил обучението и да се е снабдил
с удостоверителния за това документ.
Не се спори от ответника, че поетото задължение, за чието изпълнение
ищецът е поел финансова подкрепа под формата на стипендия, не е изпълнено
в срока по договора, както и към настоящия момент, като този факт се
установява и от посочените по-горе писмени справки, издадени от Агенция
„Морска администрация“, ангажирана с издаването на свидетелството за
придобита квалификация „Вахтен помощник-капитан“.
С оглед предмета на договора следва да се приеме, че към 31.12.2019г. се
изчерпва и задължението на работодателя за осигуряване на издръжка за
обучението на ищеца в квалификацията.
Не се установява по делото наличието на обективна невъзможност от
страна на обучаемия за редовно завършване на обучителния курс.
Неоснователно се явява и възражението му, че причина за това е
неосигуряването от страна на работодателя на 12-месечен плавателен стаж,
необходим за успешното му приключване, тъй като видно от клаузите на
процесния договор, подобно задължение работодателят като страна по него не
е поемал.
Неоснователно е и направеното възражение за изтекла погасителна
6
давност.
Исковата претенция е за връщане на една обща сума, представляваща
парична издръжка за целия срок на обучение в квалификацията, условията, за
чието възстановяване на работодателя са изрично разписани в договора и
произтичат от неизпълнение на конкретни задължения от страна на обучаемия.
Давността не може да започне да тече преди вземането да е възникнало,
а то възниква в момента, в който е изтекъл срокът за изпълнение, което в
конкретния случай е 01.01.2020г., по арг от чл. 114, ал.1 от ЗЗД. Затова и
възражението на ответника, сега въззиваем, че вземането има характера на
периодично плащане по смисъла на ТР №3 от 2011г. на ОСГТК на ВКС е
неоснователно. Касае се за единно вземане, чиято изискуемост възниква към
определен момент, в който се сбъдва визираното в договора условие, поради
което приложима е общата петгодишна давност.
Исковата молба е подадена на 25.05.2023г., тя прекъсва давността,
поради което и същата към сочената дата не е изтекла. Затова предявеният иск
е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Обезщетението за забава се дължи по арг. от чл. 86, ал.1, изр. първо от
ЗЗД, считано от деня на забавата, в конкретиката на казуса – от 01.01.2020г.
Предвид въведеното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на вземането по акцесорния иск и при съобразяване с
нормата на чл. 111, т. „в“ от ЗЗД, то искът се явява основателен и доказан за
периода от три години преди подаване на исковата молба (25.05.2020г.). При
отчитане на обстоятелството, че съгласно чл. 6 от ЗМДВИП до отмяна на
извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на
задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за
забава (13.03.2020г. до 13.07.2020г. вкл.), то искът се явява основателен и
доказан за сумата от 1718.38 лева за периода от 14.07.2020г. до 25.05.2023г.,
като за разликата над 1718.38 лева до претендирания размер от 2195.94 лева и
за периода от 01.09.2019г. до 24.05.23г. се явява погасен по давност, съотв.
неоснователен за периода 25.05.2020г. до 13.07.2020г. вкл.
По изложените съображения атакуваното решение следва да бъде
отменено в частта, в която е отхвърлен предявения иск за присъждане на
сумата от 5800 лева, както и за сумата от 1 718.38 лева, обезщетение за забава
в плащането на главницата за периода от 14.07.2020г. до 25.05.2023г., с
7
произнасяне по същество на спора. Законната лихва върху главницата следва
да бъде присъдена от 26.05.2023г. В останала обжалвана част решението
следва да бъде потвърдено, макар и с други мотиви.
По разноските : С оглед резултата в настоящото производство Й. С. Г.
следва да заплати на „СТАРГЕЙТ МЕРИТАЙМ“ ЕООД ЕИК *********
сторените разноски в исковото производство в размер на 1250.05 лева и във
въззивното производство в размер на 1278.04 лева, а предвид отхвърлителната
част въззивникът дължи сторените от въззиваемия разноски пред исковия съд
в размер на 52 лева и пред въззивната инстанция в размер на 66 лева.
С оглед изложените съображения, ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 802 от 11.03.2024г., постановено по гр.д. №
7700/2023г. на ВРС, с което са отхвърлени предявените от „Старгейт
Маритайм“ ЕООД ЕИК ********* срещу Й. С. Г. ЕГН ********** искове с
правно основание чл. 79 вр. чл. 229 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане, както
следва :
на сумата от 5800 лв., представляваща 29 броя ежемесечни издръжки, по
Договор за придобиване на квалификация от 05.04.2017г., получени от
ответника през периода 26.04.2017г. - 08.08.2019г., дължима на осн.чл.2, б. „в“
от Договор за придобиване на квалификация от 05.04.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата от 25.05.2023г. до окончателното изплащане
на задължението, както
на сумата в размер на 1718.38 лева, представляваща уговорено в
договора обезщетение за забава /законна лихва/ за периода от 14.07.2020г. до
датата на депозиране на иска 25.05.23г., както и в частта за разноските, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Й. С. Г. с ЕГН ********** да заплати на „СТАРГЕЙТ
МЕРИТАЙМ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул. София 3, на осн. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД :
сумата от 5800 лв. по Договор за придобиване на квалификация от
05.04.2017г., получена от ответника през периода 26.04.2017г. - 08.08.2019г.,
дължима на осн.чл.2, б. „в“ от Договор за придобиване на квалификация от
8
05.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 26.05.2023г. до
окончателното изплащане на задължението, както и
сумата в размер на 1718.38 лева, представляваща уговорено в договора
обезщетение за забава /законна лихва/ върху главницата за периода от
14.07.2020г. до датата на депозиране на иска - 25.05.2023г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част за сумата от
477.56 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.09.2019г.
до 13.07.2020г.
ОСЪЖДА Й. С. Г. ЕГН ********** да заплати на „СТАРГЕЙТ
МАРИТАЙМ“ ЕООД ЕИК ********* сторените разноски в исковото
производство в размер на 1250.05 лева и във въззивното производство в
размер на 1278.04 лева.
ОСЪЖДА „СТАРГЕЙТ МАРИТАЙМ“ ЕООД ЕИК ********* да
заплати на Й. С. Г. ЕГН ********** разноски пред исковия съд в размер на 52
лева и пред въззивната инстанция в размер на 66 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС
на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9