Определение по дело №3326/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

                          

 

                         О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

   

   

    № 260326                                     09.12.2020 година                          ***

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,  І – ви въззивен състав, 

в закрито съдебно заседание, проведено в следния състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА- ЯНЧЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                             АТАНАС АТАНАСОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов в.ч.гр. д. № 3326 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по частна жалба на Д.А.Г. от ***, действаща чрез адв.И.С. ***, против определение № 260256/18.09.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 1725/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е отхвърлено искането на частния жалбоподател за спиране на незабавното изпълнение на заповед № 815/11.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение, поради което претендира отмяната му и постановяването на ново, с което бъде постановено спиране на незабавното изпълнение на заповедта за изпълнение.

В срока за отговор насрещната страна „Б.Д.“ ЕАД не  е подала такъв.

Подадена е и частна жалба от  Д.А.Г. от ***, действаща чрез адв.И.С., против разпореждането за допускане на незабавно изпълнение на издадената заповед № 815/11.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане поради постановяването му при неправилно приложение на закона, т.к. представения от заявителя документ не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, а евентуално вземането е основано на неравноправна клауза в потребителски договор.

Претендира се отмяната му и присъждането на разноски по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./.

В срока за отговор насрещната страна „Б.Д.“ ЕАД е подала такъв, с който е оспорила жалбата като неоснователна.

Изложени са доводи, че представения със заявлението документ по чл.417 т.2 от ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, а възражението за наличието на неравноправни клаузи е оспорено като неоснователно.

Претендира се потвърждаване на разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение на заповед № 815/11.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на „Б.Д.“ ЕАД - ***за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК  срещу  Д.А.Г. от *** за сумата от 20 860,13 евро – главница; 243,35 евро – обезщетение за забава за периода от 19.02.2020 г. до 03.06.2020 г., законната лихва за забава считано от 03.06.2020 г. до окончателно изплащане на вземането.

В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за ипотечен кредит, сключен на 22.03.2011 г. между „Б.Д.“ ЕАД и кредитополучателя Д.А.Г. за сумата от 23 300 евро, със срок от 360 месеца, олихвяван с променлив лихвен процент , който към датата на сключване на договора е бил 6,79 %. Кредитът е бил обявен от „Б.Д.“ ЕАД на 10.02.2020 за предсрочно изискуем поради забава в плащанията над 90 дни чрез непогасени в срок 3 броя погасителни вноски, включващи главница и лихви, а именно: 117,36 евро на 20.11.2019 г., 175,31 евро на 20.12.2019 г. и 175,31 евро на 20.01.2020 г.

Към заявлението е приложен договор за ипотечен кредит и общи условия към него, от който се установява, че на 22.03.2011 г. „Б.Д.“ ЕАД и А.Г.Г.и Д.А.Г. са сключили договор за кредит за сумата от 23 300 евро, със срок от 360 месеца, олихвяван с променлив лихвен процент , който към датата на сключване на договора е бил 6,79 %. Съгласно чл.9 от общите условия към договора кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим от базов лихвен процент, определян по одобрена от кредитора методология.Лихвеният процент по кредита се променя при промяна на базовия лихвен процент по решение на кредитора, а методологията за определяне на базовия лихвен процент, стойностите и промените му се оповестяват в офисите на кредитора и на Интернет страницата му. Съгласно чл.20.2. от общите условия към договора при забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.

Видно от погасителния план към договора за кредит, към 25.03.2011 г. дължимата редовна месечна погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва е била в размер на 152,59 евро.

От представеното към заявлението извлечение от счетоводните книги от 03.06.2020 г. на „Б.Д.“ ЕАД се установява, че кредитополучателите са А.Г.Г. -починал и Д.А.Г.; датата на усвояване на кредита  е 25.03.2011 г.; първоначално договорен размер: 23 300 евро; срок на кредита:  360 месеца; валута на кредита: евро; месечна падежна дата -20 число; краен падеж: 25.03.2041 г.; дни забава: 74; дата на настъпване на изискуемост – 10.02.2020 г. поради забава в плащанията на дължими вноски и обявяване на предсрочна изискуемост на длъжниците; размер и падеж на непогасени месечни вноски по лихва и главница до датата на предсрочната изискуемост: 3 броя вноски, а именно: 117,36 евро на 20.11.2019 г., 175,31 евро на 20.12.2019 г. и 175,31 евро на 20.01.2020 г.; общ размер на просрочената сума – 467,98 евро; общ размер на дължима главница /вкл. предсрочно изискуема/ и договорна /възнаградителна/ лихва по кредита – 20 860,13 евро, от които цялата сума дължима главница; 243,45 евро- законна лихва на основание ТР по т.д. 3/2017 г. на ВКС за периода 19.02.2020 г. – 03.06.2020 г.

С уведомление изх.№ 01-20-03217/06.02.2020 г., получено от Д.А.Г. на 07.02.2020 г., „Б.Д.“ ЕАД е уведомила кредитополучателя, че поради забава в погасяване на задълженията обявява кредита за предсрочно изискуем.

С издадената заповед за изпълнение заповедният съд е разпоредил Д.А.Г. да заплати на „Б.Д.“ ЕАД - ***сумата от 20 860,13 евро – главница; 243,35 евро – обезщетение за забава за периода от 19.02.2020 г. до 03.06.2020 г., законната лихва за забава считано от 03.06.2020 г. до окончателно изплащане на вземането, както и 975,50 лв. – разноски по държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е била връчена на Д.А.Г. на 09.09.2020 г.

На 17.09.2020 г. Д.А.Г. е депозирала пред заповедния съд молба за спиране на незабавното изпълнение на заповедта за изпълнение, като е оспорила наличието на обстоятелствата, даващи право на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем. Евентуално е възразила, че не е налице изискуемост на задължението, т.к. вероятна неравноправност на клауза в договора е довела до това.

Представила е извлечение от банковата сметка, разкрита за обслужване на кредита – стр.1, 2, 27, 28, 29 и 30, от което се установява, че на 13.11.2019 г. по кредита е извършена вноска в размер на 255,10 евро, от които 28,40 евро отнесени за погасяване на главница и 226,70 евро- за погасяване на лихва; на 26.11.2019 г. по кредита е извършена вноска в размер на 255,10 евро, от които 50,75 евро отнесени за погасяване на главница и 204,35 евро - за погасяване на лихва; на 08.01.2020 г. по кредита е извършена вноска в размер на 510,20 евро, от които 70,83 евро отнесени за погасяване на главница и 439,37 евро - за погасяване на лихва.

С обжалваното определение № 260256/18.09.2020 г. съдът е оставил без уважение искането за спиране, като е приел възраженията на длъжника за неоснователни.

На 06.10.2020 г. Д.А.Г. е подала възражение по чл.414 от ГПК за недължимост на вземането и частна жалба срещу разпореждането за допускане на незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

По частната жалба срещу разпореждането, с което е уважено искането за допускане на незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение:

Частната жалба срещу разпореждането за допускане на незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение е допустима, тъй като е подадена от процесуално-легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 419, ал.3 от ГПК съдът отменя разпореждането, когато не са налице предпоставките по чл.418, ал.2, изр.І-во и ал.3, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

В случая тези предпоставки са налице, т.к. представения от „Б.Д.“ ЕАД документ макар да е редовен от външна страна, не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Това е така, т.к. съгласно извлечението от счетоводните книги на „Б.Д.“ ЕАД общия брой дни на забава е 74, а броя, размера и падежа на непогасените месечни вноски по лихва и главница до датата на предсрочната изискуемост е 3, съответно 117,36 евро на 20.11.2019 г., 175,31 евро на 20.12.2019 г. и 175,31 евро на 20.01.2020 г.

Съгласно общите условия към договора за ипотечен кредит основание за обявяване на предсрочна изискуемост представлява забавата в плащанията на главница и/или лихва за период над 90 дни, каквато в случая извлечението от счетоводните книги на „Б.Д.“ ЕАД не удостоверява.

В тази връзка следва да се има предвид, че към датата на настъпване на предсрочната изискуемост, която е 07.02.2020 г., когато изявлението на „Б.Д.“ ЕАД е достигнало до длъжника Г., подобна забава от над 90 дни е обективно възможна само по отношение на неплатената погасителна вноска от 117,36 евро на 20.11.2019 г.

Представеното от длъжника извлечение от банкова сметка ***.11.2019 г. плащане на вноска по кредита на 255,10 евро, която надвишава твърдяната неплатена сума от 117,36 евро.

Ако извършеното на 26.11.2019 г. плащане е било отнесено за покриване на неплатени задължения за предходни погасителни вноски, то тогова извлечението от счетоводните книги няма да бъде редовно, т.к. не ще отразява вярно, точно и в пълнота информацията относно неплатените от кредитополучателя на падежа им задължения по вид и размер, както и съответното им пълно или частично погасяване с внесените след падежа им суми, а това от своя страна препятства съда да извърши преценката по чл.418, ал.2 изр.І-во от ГПК въз основа на представения от заявителя документ по чл.417 т.2 от ГПК.

За пълнота на мотивите следва да се отбележи, че е налице и другото твърдяно в частната жалба основание, а именно вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

Към процесния договор за ипотечен кредит следва да намери приложение разпоредбата на чл.143 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, съгласно която неравноправна клауза в договор, сключван с потребител е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Съгласно чл.143, ал.2 т.19 от ЗЗП неравноправна е клаузата, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, а съгласно т.10 е неравноправна клаузата, която налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора.

Тези предпоставки са налице по отношение на разпоредбата на чл.9 от общите условия към договора за ипотечен кредит, съгласно която кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим от базов лихвен процент, определян по одобрена от кредитора методология.Лихвеният процент по кредита се променя при промяна на базовия лихвен процент по решение на кредитора, а методологията за определяне на базовия лихвен процент, стойностите и промените му се оповестяват в офисите на кредитора и на Интернет страницата му.

Върху съдържанието на тази клауза кредитополучателят не може да влияе, т.к. тя е част от предварително изготвени общи условия, които макар и приети чрез приподписването им от него, не предвиждат ясни и разбираеми обективни критерии, въз основа на които да става промяната в базовия лихвен процент по кредита.

Възможността за промяна е предоставена единствено на волята на кредитора, който следва да я извърши въз основа на методика, която не е предоставена на кредитополучателя и която не е предвидена като част от договора за кредит или общите условия към него.

Поради това при сключването на договора за кредит кредитополучателя-потребител обективно не е в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Ето защо на основание чл.146, ал.1 вр.ал.2 от ЗПК тази клауза е нищожна, а поради нищожността й следва да се приеме, че не са настъпили основанията за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, т.к. месечната погасителна вноска към датата на сключването на договора е била 152, 59 евро, а не 175,31 евро.

По изложените съображения частната жалба  срещу разпореждането, с което е уважено искането за допускане на незабавно изпълнение на заповед № 815/11.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК се преценява от въззивния съд за основателна, поради което следва да бъде уважена като обжалваното разпореждане бъде отменено.

При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Б.Д.“ ЕАД дължи разноски на Д.А.Г., като предвид оказаната й безплатна адвокатска помощ, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата „Б.Д.“ ЕАД следва да бъде осъдена да заплати на адв.И.С. *** адвокатско възнаграждение, определено от съда по чл.36, ал.2 от ЗАдв. и чл.7, ал.7 вр.ал.2 от наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на 1 149,12 лв.

Относно частната жалба срещу определение № 260256/18.09.2020 г.

С оглед уважаването на частната жалба срещу разпореждането, с което се уважава искането за допускане на незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение и необжалваемостта на този съдебен акт на въззивния съд, то настоящият въззивен състав намира, че частната жалба срещу определението, с което заповедният съд е отказал спиране на незабавното изпълнение на издадената заповед за изпълнение е недопустима поради липсата на правен интерес.

За наличието на правен интерес съдът следи служебно до приключване на делото пред себе си, като последващото отпадане на правния интерес също следва да се вземе предвид.

В настоящия случай при подаване на частната жалба за Д.А.Г. е бил налице правен интерес, т.к. целената от нея защита е можела да бъде постигната посредством производството по чл.420 от ГПК.

Понастоящем обаче правният интерес от спиране на незабавното изпълнение на заповедта за изпълнение не е налице, т.к.  е налице отмяна на разпореждането, с което е било допуснато това незабавно изпълнение.

Страната е постигнала целената защита на своите права, т.к. е получила по-големия резултат – отмяна на разпореждането за допускане на незабавно изпълнение, т.е. не е налице съдебен акт, чието изпълнение да бъде спирано.

Ето защо частната жалба на Д.А.Г. срещу определение № 260256/18.09.2020 г. следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази му част да се прекрати.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.419, ал.3 и чл.420, ал.3 от ГПК Старозагорски окръжен съд

                                                   

                                                     О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима поради липсата на правен интерес частна жалба на Д.А.Г. от ***, действаща чрез адв.И.С. против определение № 260256/18.09.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 1725/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е оставено без уважение искането на Д.А.Г. за спиране на незабавното изпълнение на заповед № 815/11.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№ 3326/2020 г. по описа на Старозагорски окръжен съд в тази му част.

ОТМЕНЯ разпореждане от 11.06.2020 г., с което е допуснато незабавно изпълнение на заповед № 815/11.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 1725/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ,,Б.Д.“ АД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от законните си представители В.М.С.и В.Д.М., действащи чрез юрк.Г.П., да заплати на адв.И.С.С. сумата от 1 149,12 лв. /хиляда сто четиридесет и девет лева и дванадесет стотинки/, представляващ адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна адвокатска помощ на Д.А.Г. от *** в производството по обжалване на разпореждането за допускане на незабавно изпълнение на заповед № 815/11.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 1725/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд.

 

Определението в прекратителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

В останалата му част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

          

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

                                                                                                            2/