РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в открито заседание на тринадесети февруари две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ Г.
при участието на секретаря
З.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 417/2016 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.
1. Предявени са кумулативно субективно и обективно съединени искове по чл. 108 от ЗС (уточнени и изменени в съдебно заседание - л. 52) от ищеца Н.Р.А. (А.)[1], упълномощила като процесуален представител адв. А.Г. от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л. 10), за
1.1. установяването на основание чл. 108 от ЗС на правото й на собственост спрямо отв. Т.М.А. и Р.М.Г. върху
1.1.1. Нива, с площ от 10,000 дка, в местността „КРАЙ ГОРАТА", трета категория, съставляваща поземлен имот № 003017 по плана за земеразделяне на с. Богданци, общ. Главиница, при граници (съседи) за имота: нива № 003018 - нива, имот № 003028 – полски път, имот № 003016 – нива и имот № 003014 – нива, съгласно Констативен нотариален акт за собственост № 177 от 27.03.2014 г., т. 2, ОР № 2476, д. 277, на Нотариус № 315 на НК – А. Р. с Р. с. Тутракан, собствеността върху която е придобита
1.1.1.1. чрез оземляване
на осн. чл. 20 от ЗСПЗЗ, по време на брака между ищеца и отв. Т.А., като лична
собственост на ищеца поради трансформация на лични средства на съпругата по
реда на чл. 23, ал. 1 от СК, дарени й от баща й И. А. А.;
и в условията на
евентуалност
1.1.1.2. чрез оземляване на осн чл. 20 от ЗСПЗЗ, в режим на СИО между ищеца и отв. Т.А., като след прекратяването на брака същата се е трансформирала в обикновена съсобственост - до размера на 1/2 ид. ч. и чрез възлагане след проведена публична продан на осн чл. 496 от ГПК - до размера на останалата 1/2 ид. ч.
1.1.2. 1/7 ид. ч. от Нива, с площ от 12,500 дка, трета категория, в местността „КАНТОНА”, с № 028079 по плана за земеразделяне на с. Богданци, общ. Главиница, при граници (съседи) за имота: имот № 02080 – нива, имот № 000340 – полски път, нива № 028004 – нива и имот № 000341 – полски път, съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот, вписано в Служба по вписванията - гр. Тутракан под вх. peг. № 3495 от 26.11.2013 г., Акт № 83, том XI, имотна партида 20959; придобито чрез възлагане след проведена публична продан на осн. чл. 496 от ГПК;
1.1.3. осъждането на ответникът Р.М.Г. да предаде владението върху имотите.
1.2. Ищцата твърди, че съгласно постановление на съдия изпълнител, е била обявена за купувач на 1/7 ид. ч. от поземлен имот № 028079. Но независимо от факта, че била собственик на посочените два имота, била лишена от възможността, да ги владее, понеже бившият й съпруг Т.М.А. бил сключил с Р.М.Г., предварителен договор за покупко - продажба на единия от по-гореспоменатите имоти, а именно имот № 003017.
1.3. Твърди се, че що се отнасяло до втория имот, а именно до имот № 028079, то и той се бил обработвал, от страна на Р.М.Г., без същият да притежава правно основание за това.
2.
Ответникът Т.М.А. е подал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК . Същият оспорва
предявените искове.
2.1.
Направено
е възражение,
че по отношение на имот № 003017 бил оземлен и бил прехвърлил собствеността на
имота с предварителният договор.
2.2.
Направено
е възражение, че по
отношение на имот № 003017 между него и втория ответник бил сключен договор за
аренда.
2.3.
Направено
е възражение, че по
отношение на имот № 028079 същият бил наследен от баща му, който също бил
оземлен.
3.
Ответник
Р.М.Г. е подал отговор в срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК чрез адв. Д.А. от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л. 36). Същият оспорва предявените
исковете.
3.1.
Направено
е възражение, че
собствеността върху имот № 003017 му е прехвърлена с предварителният договор.
3.2.
Направено
е възражение, че по
отношение и на двата имота има сключен договор за аренда.
От
фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
4. По делото са изслушани показанията на
свидетелите на ищеца
Н. С. Х. (братовчед на ищеца), Н.
Б. Х., Н. С. Ю. (л. 52 и сл.).
5. На 08.01.1999 г. между ищеца и отв. А.
страните е сключен граждански брак (л. 9)[2]
6. На 23.12.2009 г. с Решение №
БО-03/23.12.2009 г. на ОСЗ - гр. Главиница отв. А. е оземлен чрез прехвърлянето на
правото на собственост върху имот № 003017 (л. 33).
6.1. Според свид. Х. наемните вноски за имот №
003017 преди да бъде прехвърлена собствеността върху него са заплащани от
бащата на ищеца. Имотът бил „взет” на името на ответника А., защото такъв бил
обичаят. Впоследствие имотът бил отдаден под наем, като наемното възнаграждение
били получаван отново от бащата на ищеца. В този смисъл и показанията на свид. Х.
и Ю..
6.2. По делото са представени платежни документи
за извършени от страна на ответника А. и лицето Р.А. плащания, от които обаче
не може да бъде направени извода дали същите касаят имот № 003017 (л. 48 - 51).
6.3. На 10.08.2010 г. бракът е прекратен с
Решение № 125/10.08.2010 г. по бр. д. № 20/2010 г. на ТнРС (л. 19 и сл.)2.
7. На 03.05.2012 г. е между отв. А. и отв.
Г. е сключен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот,
съгласно който първият се задължава да прехвърли на втория на 23.12.2019 г. собствеността
върху имот № 003017 (л. 6).
8. На същата дата между същите лица е
сключен договор за аренда, касаещ имот №
003017 за срок до 30.09.2021 г. (л. 34).
9. На 26.11.2013 г. с Постановление за възлагане на недвижим имот на ДСИ към ТнРС на ищеца са възложени 1/7 ид. ч. от правото на собственост върху имот № 028079 (л. 5).
10. На същата дата с Постановление за възлагане на недвижим имот на ДСИ към ТнРС на ищеца са възложени 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху имот № 003017 (л. 45).
11. На 27.03.2014 г. съгласно Констативен нотариален акт за собственост № 177 от 27.03.2014 г., т. 2, ОР № 2476, нот. д. 277 на Нотариус № 315 на РНК – А. Р. ищеца А. е призната за собственик на имот № 003017 (л. 4).
12. На 13.06.2014 г. между Р. А. и отв. Г.
е сключен договор за аренда, касаещ имот № 028079 със срок до 30.09.2023
г. (л. 35). От ищеца се признава, че
наемодателят е съсобственик на имота (л.
54).
От
правна страна
От така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I.
По допустимостта
13. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни и е налице правен интерес от воденето на делото (доколкото и двамата ответници оспорват правата на ищеца), поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.
II.
Относно имот № 003017
14. Съгласно чл. 20, ал. 1 безимотни и малоимотни граждани се оземляват от общинската служба по земеделие със земи от държавния и общинския поземлен фонд чрез прехвърляне на правото на собственост или отдаване под наем при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет. Чл. 23, ал. 1 от ЗСПЗЗ конкретизира, че при оземляването правото на собственост се придобива с влизане в сила на решението на общинската служба по земеделие. Решението се вписва в службата по вписванията. До изплащане на дължимите за оземляване суми върху имота се учредява законна ипотека.
15. Процесното решение за оземляване БО-03/23.12.2009 г. на ОСЗ - гр. Главиница е издадено на осн. чл. 4, ал. 4 (отм.) и чл. 21, ал. 6 (отм.) от Наредба за оземляване на безимотни и малоимотни граждани, т. е. в хипотезата, когато след изтичането на срока на договора за отдаване под наем оземленото лице е поискало от Министерството на земеделието и храните, съответно от общината, придобиване правото на собственост върху ползваните от него земи. В този случай наредбата предвижда, че изплатеният наем за срока на договора се приспада от стойността на земята за оземляване.
16. Цитираните разпоредби налагат извода, че прехвърлянето на правото на собственост е обусловено от плащане, дължимо от страна на оземленото лице, поради което е налице възмездно придобиване на правото на собственост и имот № 003017 на осн. чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 20 от СК е придобит в режим на съпружеска имуществена общност.
17. От събраните по делото доказателства не може да се установи твърдяната от ищеца трансформация на лични средства.
17.1. На първо място не може са приведени никакви доказателства относно имената на бащата на ищеца.
17.2. На следващо място свидетелите излагат твърдения, че наемните вноски и окончателната цена на имота са заплатена от бащата на ищеца, но плащанията не са се осъществили пред тях, поради което се явяват косвени доказателства, които не кореспондират с представените писмени документи (л. 48 - 51) (ако се приеме, че същите касаят имот № 003017.). Дори да се приеме, че всички суми, заплатени във връзка с придобиването на имота, са внесени от бащата на ищеца, в показанията не са изложени факти и обстоятелства, от които да може да бъде направен извода, че бащата на ищеца е имал намерение да дари сумата, нужна за придобиването на имота, само на дъщеря си, а не семейството й. Напротив, имотът е придобит на имената на съпруга на ищеца, което навежда на извода, че дори да са предоставени средства от бащата на ищеца, целта е била да се оземлят двамата съпрузи.
17.3. След прекратяването на брака през 2010 г. на осн. чл. 27, ал. 1, във вр. с чл. 44, т. 3 и чл. 28 от СК съпружеската имуществена общност се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни права на бившите съпрузи (по 1/2 ид. ч.).
18. На 03.05.2012 г. между отв. А. и отв. Г. е сключен предварителен договор за покупко – продажба на имота, който не е породил вещно - прехвърлително действие, а единствено задължението на отв. Г. да прехвърли собствеността върху имота.
20. На 26.11.2013 г. на ищеца след проведена публична на осн. чл. 496 от ГПК е възложена и останалата 1/2 ид. ч. от собствеността върху имота, с което Н.А. е станала едноличен собственик на имота.
21. Придобивайки собствеността върху целия имот на осн. 17, ал. 2 от ЗАЗ ищецът А. е заместила отв. А. като страна в арендното правоотношение. Тъй като договорът е вписан, той поражда действие за целят му срок (до 2021 г.), в случай, че не бъде прекратен или развален.
22. С оглед гореизложеното искът за установяването на собствеността следва да бъде уважен, доколкото отв. А. действително е придобила собствеността върху имота.
23. Искът за предаване на владението обаче подлежи на отхвърляне, тъй като отв. Г. владее имота на годно правно основание - договор за аренда, по който той има качеството на арендатор, а ищеца - качеството на арендодател.
III.
Относно имот № 028079
24. На 26.11.2013 г. на ищеца след проведена публична на осн. чл. 496 от ГПК е възложена 1/7 ид. ч. от собствеността върху имота.
25. На 13.06.2014 г. между Р. А. и отв. Г. е сключен договор за аренда, касаещ имот № 028079 със срок до 30.09.2023 г.
26. Между страните не се спори, че Р. А. е съсобственик по отношение на същият имот. Следователно и по отношение на този имот важат изводите, направени в т. 19. Договорът за аренда е валидно сключен и поражда договорни правоотношения между страните по него, а ищецът разполага с възможността да претендира от арендодателя 1/7 ид. ч. от получените арендни плащания на осн. чл. 30, ал. 3 от ЗС.
27. В
тази връзка и по отношение на този имот искът в установителната му част следва
да бъде уважен, тъй като безспорно ищеца А. е придобила част от правото на
собственост, но не в осъдителната част, тъй като отв. Г. владее имота на годно
правно основание.
Разноски
28. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят част от направените от ищеца разноски в размер, както следва:
29. отв. А. - 327,50 лв.;
30. отв. Г. - 163,75 лв.
31. На осн. чл. 78, ал. 3 съответно ищецът следва да бъде осъден да заплати на отв. Г. част от направените разноски в размер на 325 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни поради недоказаност исковете за установяване на правото на собственост на ищеца Н.Р.А., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***; срещу ответниците Т.М.А., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: *** и Р.М.Г., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, върху поземлен имот № 003017 (три хиляди и седемнадесет) по плана за земеразделяне на с. Богданци, придобито чрез оземляване на, по време на брака между ищеца и отв. Т.А., като лична собственост на ищеца поради трансформация на лични средства на съпругата по реда на чл. 23, ал. 1 от СК, дарени й от баща й.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответниците Т.М.А., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: *** и Р.М.Г., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, че ищецът Н.Р.А., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, притежава правото на собственост върху:
1. Нива, с площ от 10,000 дка, в местността „КРАЙ ГОРАТА", трета категория, съставляваща поземлен имот № 003017 (три хиляди и седемнадесет) по плана за земеразделяне на с. Богданци, общ. Главиница, при граници (съседи) за имота: нива № 003018 - нива, имот № 003028 - полски път, имот № 003016 - нива и имот № 003014 - нива, придобито чрез оземляване, в режим на съпружеска имуществена общност между ищеца и отв. Т.А., като след прекратяването на брака същата общност се е трансформирала в обикновена съсобственост - до размера на 1/2 ид. ч. и чрез възлагане след проведена публична продан - до размера на останалата 1/2 ид. ч.;
2. 1/7 (една седма) ид. ч. от Нива, с площ от 12,500 дка, трета категория, в местността „КАНТОНА”, съставляваща поземлен имот № 028079 (двадесет и осем хиляди седемдесет и девет) по плана за земеразделяне на с. Богданци, общ. Главиница, при граници (съседи) за имота: имот № 028080 - нива, имот № 000340 - полски път, нива № 028004 - нива и имот № 000341 - полски път, придобито чрез възлагане след проведена публична продан.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни исковете, предявени от ищеца Н.Р.А., с ЕГН **********, срещу ответника Р.М.Г., с ЕГН **********,
за предаване на владението върху същите имоти.
ОСЪЖДА ответника Т.М.А., с ЕГН **********, да заплати на ищеца Н.Р.А., с ЕГН **********, припадащата му се част от направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете, възлизаща на 327,50 лв. (триста двадесет и седем лева и петдесет стотинки).
ОСЪЖДА ответника Р.М.Г., с ЕГН **********, да заплати на ищеца Н.Р.А., с ЕГН **********, припадащата му се част от направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете, възлизаща на 163,75 лв. (сто шестдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки).
ОСЪЖДА ищеца Н.Р.А., с ЕГН **********, да заплати на ответника Р.М.Г., с ЕГН **********, част от направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от исковете, възлизаща на 325 лв. (триста двадесет и пет лева).
ОПРЕДЕЛЯ на страните шестмесечен срок за отбелязването на настоящото решение в Служба по
вписванията – гр. Тутракан на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: