Р Е Ш Е Н И Е
№ 1717 06.12.2019 г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 26 ноември
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: Диана Стоянова
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 3237 по описа за 2019 година.
Производството
е по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК.
Ищецът
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД твърди, че на името на ответника З.А.З.
имало открита партида във „В и К” ЕООД гр. Стара Загора, район Стара Загора, с
номер 049144 за имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Св. Патриарх Евтимий”
№ 81, вх. Б, ет. 1, ап. 1.
Сочат,
че партидата се открива по заявено желание от абоната. С откриването на
партидата между експлоатационното предприятие и абоната възниквали договорни
отношения, по силата на които "ВиК" ЕООД се задължавала да доставя
питейна вода и да отвежда, и пречиства отпадъчната такава до и от имота на
абоната, а той се задължавал да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора
вода през месеца, следващ този на засичането. За това свое задължение абонатите
били уведомени по надлежния ред както от длъжностните лица на дружеството, така
и са задължени с чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставянето на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор. При закъснения се начислявали лихви
съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
За
периода 01.10.2016 год. до 01.03.2018 год. ответникът дължал на дружеството
сума в размер на 463.08 лева / четиристотин шестдесет и три лева и осем
стотинки /, представляваща изконсумираната от домакинството му вода за
горепосочения период от време, за което задължение били издадени 18 броя
квитанции, приложени като доказателства към исковата молба. За закъснялото
плащане за периода от 01.11.2016 год. до 24.04.2018 год. ответникът дължал и
лихва в размер на 38.48 лева / тридесет и осем лева четиридесет и осем стотинки
/.
Поради
обстоятелството, че в срока, определен в чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - 30 дни
от датата на изготвяне на квитанция за задължението, ответникът не заплатил
задълженията си, подали до PC - Стара Загора Заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК. Образувано било ч.гр.д. № 3579/2018 год. по описа
на PC - Стара Загора и била издадена Заповед № 1986 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК на 17.07.2018 г. Заповедта била връчена на ответника
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което с Разпореждане № 4652 от
02.05.2019 год. по ч.гр.д. № 3579/2018 год. PC - Стара Загора им указал, че в
едномесечен срок могат да предявят иск за вземането си, предмет на заявлението.
С
оглед на посоченото, за дружеството бил налице правен интерес да предявят иск
за установяване на вземането си, произтичащо от незаплатено парично задължение
за консумирана питейна вода и отведена и пречистена на канална вода, както и
мораторна лихва, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на
задължението.
Моли
съда да постанови решение, с което:
ДА
ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че З.А.З. с дължи на "В и К" ЕООД гр. Стара
Загора сума в размер на 463.08 лева, представляваща цената на незаплатената
доставена и изконсумирана питейна вода и отведена и пречистена канална вода по
партида № 049144 за имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Св. Патриарх
Евтимий" № 81, вх. Д ет. 1, ап. 1 за периода от 01.10.2016 год. до 01.03.2018
год., както и законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на
завеждане на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
PC - Стара Загора по ч.гр.д. № 3579/2018 год. - 13.07.2018 год. - до
окончателното й изплащане.
ДА
ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че З.А.З. с дължи на "В и К" ЕООД гр. Стара
Загора сума в размер на 38.48 лева, представляваща обезщетение за забавено
изпълнение на паричното й задължение за периода от 01.11.2016год. до 24.04.2018
год.
Моли
съда да им присъди направените по делото съдебни и деловодни разноски, както и
направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 3579/2018 год. по
описа на PC - Стара Загора.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата З.А.З.,
чрез назначения й особен представител адв. К.Л.-Х., в който заявява, че
предявената искова молба е допустима, но неоснователна.
Оспорва
всички твърдения и факти, изложени в обстоятелствената част на предявената от
ищеца "В и К" ЕООД, гр. Стара Загора искова молба.
Оспорва
твърденията на ищеца, че ответникът действително ползвал водоснабдителните и
канализационни услуги за периода от 01.10.2016 г. до 01.03.2018 г., за които
ищцовото дружество издало 18 броя квитанции, описани в лихвения лист и
приложени към исковата молба. Счита, че към исковата молба не били представени
доказателства, които да установяват действителното ползване на посочените
услуги. Липсвали каквито и да е доказателства за това дали по силата на
сключения с "В и К" ЕООД, гр. Стара Загора договор, дружеството
действително е доставяло посоченото количество вода отвеждало и пречиствало
отпадъчната такава до и от имота на абоната. Не ставало ясно дали посочените
количества били вярно отчетени от измервателните средства на доставчика на
услугите и дали били правилно тарифирани. Към исковата молба не били
представени доказателства, от които да се установява, че по процесиите
квитанции не са извършени плащания от ответника както и че към момента на подаване
на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, предмет на
ч.гр.д. № 3579/2018 г. по описа на СтРС ищцовото дружество имало вземане в
посочения в квитанциите и лихвения лист размер.
На
следващо място съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните й
канализационните системи, отчетените данни по ал. 2 и ал. 3 се установявали
чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на
индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен
в случаите на отчитане по електронен път. Съгласно чл. 21, ал. 4 от Общите
условия, отчитането на водомерите се извършвала в присъствието на потребителя
или на негов представител, а при липса на такъв, отчетът се подписвал от
свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на оператора. В настоящия
случай, по делото липсвали доказателства относно начина на отчетеното
количество вода. Ищцовото дружество, чиято била доказателствената тежест, не
установява спазване на изискуемите правила на отчитане, регламентирани в Общите
условия, действали през процесния период и съгласно Наредбата. В Общите условия
ясно бил указан начинът на отчитане па потребеното количество вода, като в
настоящият случай липсвали данни дали отчетеното количество вода за процесния
обект е ставало по предвидения ред. Счита, че това води до извод за
неизпълнение на задълженията на общите условия от страна на "В и К"
ЕООД, тъй като правилата относно периодичността и начините на отчитане на
потребената вода били приети в полза и на двете страни по договора. По този
начин, в случай на нарушение на общите условия относно периодичността и начина
на отчитането и начисляването на изразходваните количества вода, потребителят
бил лишен от възможността да възрази против дължимата сума, съгласно чл. 40,
ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и Общите условия. С оглед гореизложеното,
счита, че ищецът бил неизправна страна по договорното правоотношение, по силата
на което да може да търси заплащане на исковата сума. Същият не доказал
наличието на предпоставки за начисляване на количества вода, поради което искът
с правно осн. чл. 422 от ГПК, ведно с искането за присъждане па законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда и
разноските, следвало да бъде отхвърлен.
В
съдебно заседание назначения особен представител взема становище, че от
представените докуенти било видно, че в
процесния обект е ползвано и достовено количество вода, поради което моли съда
да постанови решение на база представените документи.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени
доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните и на основание
чл. 235 от ГПК, приема за установена следната правна и фактическа обстановка:
Видно
от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. 3579/2018 г. по описа на РС Стара
Загора е налице издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1986/17.07.2018
г. за сумата 463.08 лева –
главница, за незаплатено парично
задължение по договор с В и К, по издадени фактури за периода от 01.10.2016 г.
до 01.03.2018 г., сумата 38.48 лева лихва от 01.11.2016 г. до 24.04.2018 г.,
ведно със законна лихва от 13.07.2018 г. до изплащане на вземането, както и
сумата 385 лева разноски по делото.
От
представените и приети по делото писмени доказателства /компютърно извлечение
за сметките - лихвен лист от 24.04.2018
г. за партида № 049144, 18 бр. квитанции, извлечение от картена по партидата на
името на З.А.З. и извадка от елекпронното досие на обанатен № 179108 за
процесния период/ се установява, че
между страните са възникнали отношения, имащи характер на договор за доставка на питейна и отвеждане на канална вода.
По силата на създаденото правоотношение ищецът е разкрил на ответника партида, по която да се отчитат консумираните
от него количества вода. Въз основа на отчетеното са издадени и отделните фактури,
удостоверяващи месечните доставки. Задължение на ответника е да заплаща
ежемесечно извършените от ищеца доставки, като в случай, че той не стори това,
дружеството ищец разполага, съобразно чл.79, ал.1 от ЗЗД, с правото да иска
цената да му бъде заплатена.
НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
Издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 88
от 8.10.2004, определя кръга на потенциалните абонати на водоснабдителните
дружества, но кой от всички тях ще се счита за потребител на услугите им за
всеки конкретен случай, се преценява на базата на допълнителни критерии,
извлечени от същия нормативен акт. На първо място, за да бъде ангажирана
отговорността на ответницата по чл.
3 от Наредба № 4 за заплащане на консумирана вода за процесния имот,
засечена от централния водомер, тя би следвало да е подала писмена молба и да е
сключила писмен договор /лично или чрез представител/ с ищцовото дружество за
услугите, които то предлага. В настоящия случай, не се спори, че ответницата е
била собственик на процесния имот и е имала облигационни отношения с ищцовото
ВиК дружество. В чл. 1 от Общите условия са регламентирани отношенията
между водоснабдителното дружество и потребителите на предоставяните
водоснабдителни и канализационни услуги. В чл. 2 от Общите условия е дадено
определение на понятието "потребители на ВиК услуги“. Потребители на
водоснабдителни и канализационни услуги са: юридически или физически лица -
собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги,
юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти етажна
собственост и др. Определено е още, че потребител е наемател на имот, за който
се предоставят ВиК услуги. По делото липсват данни други лица да са собственици
или лица, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, различни от ответницата.
Предвид
изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК
е основателен за: сумата от 463.08 лева – главница,
за незаплатено парично задължение по договор с В и К, по
издадени фактури за периода от 01.10.2016 г. до 01.03.2018 г., сумата 38.48
лева лихва за периода от 01.11.2016 г. до 24.04.2018 г., ведно със законна лихва
от 13.07.2018 г. до изплащане на вземането, както
и сумата 25 лева – ДТ, и 360 лв. адв. възнаграждение по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1986/17.07.2018 г. по ч.гр.д. 3579/2018 г. по описа на РС Стара Загора.
Съдът
не споделя становището на назначения особен предаставител на ответницата
изразено в отговора на исковата молба, че по делото не било установено дали ответникът действително ползвал
водоснабдителните и канализационни услуги за периода от 01.10.2016 г. до
01.03.2018 г., за които ищцовото дружество издало 18 броя квитанции, както и че
не ставало ставало ясно дали посочените
количества били вярно отчетени от измервателните средства на доставчика на
услугите и дали били правилно тарифирани, тъй като в тази насока не бяха
направени доказателствени искания и не бяха представени доказателства.
На
осн.чл. 78, ал.1 ГПК ответницата следва да понесе направените от ищеца разноски
по настоящото делото в размер на 435 лв., представляващи ДТ – 75 лв. и 360 лв. възнаграждение
за един адвокат, както и направените по
ч.гр.д. № 3579/2018г. по описа на РС Стара Загора в размер на 385 лв.,
съобразно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Съдът намира, че
следва да присъди в полза на ищеца и направените от него разноски за особен
представител на ответницата в размер на 300 лв., въпреки, че тази сума не е
поискана в списъка на разноските.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на З.А.З., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: *** / с назначен особен
представител адв. К.Л. ***/,
че дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ”ЕООД седалище и адрес на
управление гр. Старла Загора, ул. Христо Ботев № 62, ЕИК *********, сумата от 463.08 лева – главница за
незаплатено парично задължение по договор с В и К, по издадени фактури за
периода от 01.10.2016 г. до 01.03.2018 г., сумата 38.48 лева лихва за периода от 01.11.2016 г. до 24.04.2018 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от 13.07.2018 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1986/17.07.2018 г. по ч.гр.д.
3579/2018 г. по описа на РС Стара Загора.
ОСЪЖДА З.А.З.,
ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: *** / с назначен особен
представител адв. К.Л. ***/, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ”ЕООД седалище и
адрес на управление гр. Старла Загора, ул. Христо Ботев № 62, ЕИК ********* направените
от последния разноски по настоящото дело в размер на 735 лв., както и направените по ч.гр.д. № 3579/2018 г. по описа на
РС Стара Загора в размер на 385 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред
Окръжен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: