№ 202
гр. Бургас, 26.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:П. Ив. Петрова Дакова
Даниел Н. Марков
като разгледа докладваното от П. Ив. Петрова Дакова Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600216 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от адвокат Л. Т. от САК и адвокат Д. Т.
от АК-Кюстендил в качеството им на защитници на лишената от свобода П.
Д. Л., против определение № 384 / 03.10.2022 г., постановено по ЧНД №
438/2022 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, с което е отхвърлена молбата
на Л. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата
част от наложеното й с определение по ЧНД № 1811/2020 по описа на РС-
Стара Загора общо наказание лишаване от свобода.
В жалбата на защитниците и допълнението към нея се поддържа, че
постановеното от ОС-Сливен определение е неправилно и
незаконосъобразно, неубедително по своята правна аргументация и
постановено при съществено нарушение на материалния закон. Сочи се, че
при тълкуване на нормите на чл.70 от НК и чл. 439а от НПК съдът е подходил
повърхностно, напълно формално и едностранно – единствено във вреда на
осъдената Л.. В допълнителното изложение към жалбата за развити
пространни доводи в насока неправилност на атакувания акт, като съществена
част от тях съставляват теоретични постановки относно института на условно
предсрочно освобождаване, критериите, заложени от законодателя при
оценка на поведението на осъдените в процеса на изтърпяване на наложеното
наказание, както и изискването към съда да извърши задълбочено изследване
и анализ на доказателствата, разкриващи положителните промени в личността
на лишените от свобода, вследствие проведените корекционни дейности. В
конкретиката на данните по делото се изтъква, че съдържащите се в
затворническото досие на Л. данни са категорични по отношение на
постигната при нея цялостна и трайна положителна промяна, предпоставяща
условното й предсрочно освобождаване. С подробен анализ на резултатите,
постигнати при изпълнение на заложените в плана на присъдата цели, се
1
сочи, че съдът не е анализирал тези данни във взаимната им връзка, а е
подходил едностранно, акцентирайки само върху тези, които разкриват
дефицитни зони при Л., останали непроменени при корекционната работа с
нея. Твърди се непознаване, неправилно и непрофесионално тълкуване и
прилагане от страна на затворническата администрация на методиката за
оценка на риска от рецидив, на каквато основа се аргументира и
необоснованост на изводите на съда относно отсъствието на законовите
предпоставки за предсрочно освобождаване на Л.. Поддържа се също, че
съдът не е имал основание да обсъжда обстоятелствата, характеризиращи
престъпните прояви, за които Л. е била осъдена на лишаване от свобода,
както и да отчита същите в преценката си за постигнато поправяне на
последната, доколкото това противоречи на задължителните указания, дадени
в ППВС №7/1975, изм. с ППВС №7/06.07.1987г. С горните съображения се
поставя искане за отмяна на атакуваното определение и постановяване на
ново, с което молбата на осъдената Л. за условно предсрочно освобождаване
да бъде уважена.
В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при
Апелативна прокуратура - Бургас е изразена позиция за неоснователност на
подадената жалба. Поддържа се, че доказателствената наличност по делото не
способства извода за настъпила сериозна, съзнателна и цялостна положителна
промяна в съзнанието, характера и поведението на осъдената Л., поради което
и съдът правилно е приел отсъствие на предпоставките по чл. 70, ал.1 от НК
за условно предсрочното й освобождаване. Изтъква се необходимост от
продължаване на възпитателно-корекционната дейност спрямо лишената от
свобода, с оглед постигане на целите по чл.36 от НК. Предлага се актът на
първата инстанция да бъде потвърден като обоснован и законосъобразен.
Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по
делото, като обсъди наведените в жалбата доводи и съобрази закона, прие
следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирани лица, в срока по
чл. 440, ал. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НПК, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда
на чл. 439, ал. 1 от НПК, вр. чл. 70, ал. 1 от НК - по молба на лишената от
свобода П. Д. Л. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наказанието лишаване от свобода, наложено й с
определение по ЧНД № 1811/2020 по описа на РС-Стара Загора.
В рамките на проведеното пред ОС-Сливен съдебно дирене са
събрани и проверени всички доказателства, способстващи изясняване на
релевантните по делото факти и решаване на основния въпрос, а именно
налице ли са основанията по чл.70, ал.1 от НК за условното предсрочно
освобождаване на осъдената Л.. Изведените от съда фактически
обстоятелства, на основата на които следва да се извърши преценката за
2
основателност на отправената от осъденото лице молба, не са спорни по
делото. Възраженията, които се поддържат пред настоящата инстанция касаят
правната оценка на фактите и тяхната значимост при формиране на изводите
за постигнато поправяне на Лазова в периода на пребиваването й в затвора, в
степен, свидетелстваща за реализиране на целите по чл.36 от НК.
Обсъждайки събраните по делото доказателства в аспекта на
дължимата преценка за наличие на критериите по чл.70, ал.1 от НК,
първостепенният съд правилно е достигнал до извод за формално придобито
от осъдената Л. право на условно предсрочно освобождаване. Данните по
делото установяват, че с определение № 260075/16.09.2020 г. по ЧНД №
1811/2020 г. на РС – Стара Загора, влязло в сила на 02.10.2020г., по реда на
чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК на П. Д. Л. е било определено общо наказание на
основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК измежду наложените й наказания по НОХД
№ 1328/2016 г. на РС - Стара Загора; НОХД № 455/2016 г. на РС - Стара
Загора; НОХД № 1803/2017 г. на РС - София; НОХД № 3384/2017 г. на РС -
Стара Загора; НОХД № 283/2018 г. на ОС -Стара Загора; НОХД № 518/2019 г.
на РС - Стара Загора и НОХД № 3669/2017 г. на РС - Стара Загора, като на
същата е наложено най-тежкото от тях, а именно „Лишаване от свобода“ за
срок от четири години, постановено за изтърпяване при първоначален строг
режим.
Наказанието лишаване от свобода по цитираното определение Л. е
започнала да търпи на 15.10.2020г. в Затвора-Сливен, като преди това - за
времето от 04.07.2018г. до 14.10.2020г. същата е изтърпяла наказание от три
години лишаване от свобода, наложено й с присъда по нохд № 42/2015г. на
ОС-Стара Загора. В хода на изпълнение на присъдата /определението по
чл.306, ал.1 т.1 от НПК/, с оглед стимулиране на показано добро поведение от
осъдената и отчетено понижение на първоначалните стойности на риска от
рецидив и вреди, при условията на чл.66 от ЗИНЗС режимът е заменен от
строг на общ /Заповед № 31/13.09.2021г./, прекатегоризирана е в открит тип и
преместена в ЗООТ –Сливен /Заповед № 5/15.03.2022г./. Последвало е и по-
нататъшно заменяне на режима със следващия по-лек, а именно със Заповед
№ 25/12.09.2022г. на началника на затвора режимът на изтърпяване на
наказанието на осъдената Л. е заменен от общ на лек.
Информацията, съдържаща се в представената пред ОС-Сливен
справка от началника на Затвора-Сливен за изтърпяно от осъдената Л.
наказание лишаване от свобода свидетелства, че към 03.10.2022 г. /датата на
постановеното от ОС-Сливен определение/ последната е изтърпяла
фактически повече от една втора от наложеното наказание, а именно 1 година
11 месеца и 19 дни, от които прекъсване - 2 месеца 1 ден, като е зачетено и
времето на положен обществено полезен труд – 8 месеца и 17 дни, както и
арест - 7 месеца и 22 дни. Остатъкът за изтърпяване по данни от цитираната
справка е 10 месеца и 3 дни /спр. л.41 от ЧНД № 438/21г. на СлОС/.
Съобразявайки горните данни, първостепенният съд обосновано е приел, че
изискуемото първо условие по чл.70, ал.1 от НК, формално по своя характер,
3
е налице по отношение на осъдената Л..
Формирайки изводите си относно степента на постигнато поправяне
на лишената от свобода Л., ОС-Сливен е извършил задълбочен анализ на
комплекса доказателства от кръга по чл. 439а ал.1-2 от ППК /надлежно
приобщени по делото/, свидетелстващи за поведението на осъдената и
резултатите от пенитенциарното въздействие спрямо нея по време на
изтърпяване на присъдата. При съобразяване с обективираните в
затворническото досие сведения и отразените такива в докладите, касаещи
оценката на осъдената по чл. 155 от ЗИНЗС и постигнатите при изпълнение
на индивидуалния план на присъдата резултати, съдът е направил правилна
преценка, че на етапа от изтърпяване на наложеното наказание не се
констатира да е настъпила трайна, устойчива и градивна промяна в
поведението на същата, изключваща необходимостта от по-нататъшния й
престой в затвора.
Съдържащите се в справката за съдимост на Л. данни разкриват, че
осъждането на последната по съвкупността, във връзка с което се иска
условно предсрочно освобождаване, е за престъпления, обхванати от Глава V
– Престъпления против собствеността“, Раздели III и IV – „Присвоявания“ и
„Измама“, общият брой и характеристики на които се явяват показател за
степента на криминализация на личността на същата. Споменатите данни
съдът вярно е заключил, че не могат да бъдат пренебрегната от гледна точка
на преценката за убедителност на доказателствата в полза на извода за
поправяне на Л. в рамките на периода на изтърпяване на наложеното й
наказание лишаване от свобода. В случая, подходът на съда в оценката на
наличните по делото доказателства не влиза в противоречие с установената
съдебна практика - т.5 от ППлВС № 7/1975 г., изм. с ППлВС № 7/1987 г.,
каквото твърдение се навежда от защитата, тъй като с отчитане на
интензитета на престъпно проявление на осъдената Л., съдът единствено е
демонстрирал по-голяма взискателност към обективните показатели за
нейното поправяне от гледна точка на необходимостта да направи своята
категорична преценка за наличие или не на основанията по чл.70, ал.1 от НК
за условното й предсрочно освобождаване. В съображенията си за
неоснователност на молбата за предсрочно освобождаване на Л.,
първостепенният съд не се е позовал нито на обстоятелствата от кръга по
чл.54 и чл.55 от НК, нито на квалифициращите деянията признаци, които се
вземат предвид при постановяване на присъдата. Ето защо и упреците, че не
се е съобразил с указанията, дадени в т.5 от ППлВС № 7/1975 г., изм. с
ППлВС № 7/1987 г., не намират своята основателност.
Подлагайки на обсъждане отразените в докладите за периодична
атестация на лишената от свобода конкретни показатели, свързани с оценката
на риск от рецидив и вреди, основателно съдът е отбелязал, че постигнатата в
хода на поправително въздействие промяна на стойностите от
първоначалните 44 точки на 29 точки, не свидетелстват за ниво на корекция
на профила на осъдената, изключващо необходимост от по-нататъшно
4
въздействие в условията на затвора. В случая, данните по делото сочат, че
при първоначалната оценка, изготвена на 10.07.2018г., високи стойности са
били регистрирани в разделите „Начин на живот и обкръжение“ и „Мисловни
умения и поведение“, по отношение на които изготвената актуалната оценка
на риска от 24.08.2022г., отчита понижение. Сред проблемните зони,
повлияни в положителен аспект от корекционната дейност, в актуалната
оценка на риска са изведени също и „Образование, обучение и трудова
заетост“ и „Управление на финансите и доходи“. Без промяна обаче по данни
от представения формуляр за оценка на риска от рецидив и вреди са останали
стойностите на раздел 12 - „Нагласи“, като причината за задържането им се
извежда от обстоятелството, че при работа върху мотивацията, свързана с
престъпното й поведение, същата разкрива частична осъзнатост по отношение
на факторите, свързани и допринесли за правонарушенията. Отбелязано е
също така при анализа на отделните показатели в раздела, че осъдената Л.
признава ценностите на обществото, но не е готова да ограничава собственото
си поведение за сметка на другите. Отразено е, че при нея не се наблюдава
чувство на виновност по отношение на реализираните престъпни деяния, като
заявява, че се е примирила с размера на наказанието. Констатирано е по-
нататък, че макар към момента на оценяването й Л. да декларира нагласи за
позитивна промяна и за водене на законосъобразен начин на живот, същата не
посочва конкретни цели или план, по който да ги реализира.
Горните показатели, на основата на които системата за оценка на
риска от рецидив и вреди определя вероятността даден правонарушител да
извърши ново престъпление, в случая – осъдената Л., съдът правилно е приел,
че не могат да се тълкуват в полза на извода за настъпила в положителен
аспект цялостна и необратима промяна в личността на последната,
предпоставяща условното й предсрочно освобождаване. Впрочем, дадената от
съда оценка на обективните данни, представени като резултат от
корекционната дейност, осъществявана спрямо Л., е видно, че намира
подкрепа и в предприетата от затворническата администрация дейност по
препланиране на присъдата към дата 14.09.2022г., при което с отчитане на
промените в посока понижение на стойностите на риска в разделите „Начин
на живот и обкръжение“, „Мисловни умения и поведение“ и „Управление на
финансите и доходи“, както и наличието на „достатъчна мотивация“ при
осъдената, като текущи цели за реализиране са заложени съхраняване на
връзките й със семейството и запазване на уменията й за превенция и
разрешаване на проблеми. Нуждата от по-нататъшно въздействие върху Л., с
оглед развиване при последната на умения да разрешава проблеми, е
обоснована на база констатация, че по време на изпълнение на трудовите
задължения на 08.09.2022г. същата е проявила несъобразителност и по този
начин е предизвикала друга лишена от свобода, която и отправя закани за
саморазправа. Сред проблемните зони, определени с нужда от въздействие, е
включена и тази по раздел 12 – „Нагласи“, с очертаване на конкретна цел, а
именно – осъзнаване на всички значими фактори, формирали престъпното й
5
поведение, за изпълнение на която текуща цел към Л. са формулирани и
конкретни задачи. Представеният обхват на заложените при новото
планиране на присъдата цели, ясно сочи продължаващата нужда от
корекционно – възпитателната работа с Л. съобразно дефинираните при нея
проблемни зони, завишаващи риска от рецидив.
Изведените в горния аспект обстоятелства, напълно основателно
първата инстанция е преценила, че не могат да бъдат пренебрегнати при
решаване на въпроса за основателността на молбата за условно предсрочно
освобождаване. В случая, дефицитите, които се разкриват при Л., са от
съществена значимост в прогнозата за живота й на свобода, тъй като касаят
нейните нагласи, т.е. функционирането й като личност с формирано мислене,
вярвания, ценностна система, емоции и поведение. Не може да не се отчете,
че осъждането на Л., във връзка с което същата търпи наказание лишаване от
свобода, е за множество користни престъпления /измами, присвоявания/,
които като вид посегателство свидетелстват не само за непризнаване от
последната на съществуващите ограничения и норми, свързани със
собствеността и имуществото на другите хора, но и са показател за
структурирани при нея /като извършител на такива деяния/ интензивни
враждебни и рискови нагласи. Поради това и не може да има съмнение, че
постигането на устойчива промяна при Л. в търсения положителен аспект,
изисква по-голяма продължителност на индивидуалната корекционна работа.
Само по този начин ще се гарантира реализирането в оптимална степен на
целите, заложени в плана за изпълнение на присъдата, за които в актуалното
им структуриране от 14.09.2022г. е видно, че са с определена
продължителност от осем месеца.
Следва във връзка с цялостния преглед на сведенията, съдържими в
наличните по делото доказателствени източници да се посочи, че
констатациите в докладите, разкриващи положителните тенденции в
поведението на осъдената Л., а именно: проявата й на добронамереност във
взаимоотношенията с останалите лишени от свобода, както и с персонала;
съзнателно спазване на реда и дисциплината; съдействието й за постигане на
договорените цели в индивидуалния план на въздействие; високата й
мотивация за работа и отговорно отношение към възложените й трудови
задачи; проявата й на организирано поведение; дистанцираност от осъдените
с негативни изяви, а също и от конфликтни ситуации; липса на наказания;
многократното и награждаване по конкретни поводи; активното й участие в
дейности за осмисляне на свободното време, провеждани на ниво група и
общозатворно ниво, макар и значими такива от гледна точка на преценката за
приложимост на чл.70 от НК, не се явяват достатъчни, за да подкрепят
извода, че същата се е поправила в степен да бъде условно предсрочно
освободена. Именно на основата на така демонстрираното от последната
добро поведение, както и констатациите, че спазва установените в
пенитенциарното заведение правила, режимът на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода на Л. е бил заменен съобразно чл.66 от ЗИНЗС от строг
6
на общ, а впоследствие и на лек. Отчетената положителна промяна при Л.,
като резултат от корекционно въздействие, е намерила израз и в предприетите
спрямо нея поощрителни мерки – награждавана съгласно чл.98, ал.1 от
ЗИНЗС, включително с „домашен отпуск“. Горният подход, водещ до
подобряване положението на осъдената в условията на контролирана среда,
стои в съответствие с принципа на прогресивната система, установен в
наказателното изпълнително право. Прилагането на тази система от гледна
точка на протичащия процес на превъзпитание се явява важен фактор в
стимулирането на осъденото лице чрез собствени усилия да подобри
положението си, доколкото тя дава възможност за замяна на режима в по -
лек или по - тежък, във възможността за зачитане на работните дни или
отмяна на зачитането им, в преместване на лишения от свобода от един вид
пенитенциарно заведение в друг вид, както и възможността за условно
предсрочно или предсрочно освобождаване, в зависимост от размера на
изтърпяното наказание и доказателствата за поправяне. В случая обаче само
на основата на посочените в комплексност данни, характеризиращи в
положителна насока личността на Л., не може да се обоснове приложението
на чл.70 ал.1 от НК, тъй като се установява, че при нея все още се отчитат
проблемни зони, нуждаещи се от корекционно въздействие, т.е. не е
постигнато цялостно поправяне, което да изключва риска от рецидив.
Особеностите на изведените дефицитни зони при Л., които бяха обсъдени по-
горе, не позволява да се приеме, че поправителното въздействие спрямо
последната с цел постигане в пълнота на целите по чл.36 от НК, е възможно
да продължи в условията на свобода, в каквато насока е искането на
осъдената.
Съобразявайки изложеното, въззивният съд намира за неоснователно
възражението на защитата, че в оценката на категорията доказателства,
разкриващи степента на постигнато поправяне при Л., съдът е подходил
едностранно и в ущърб на осъдената.
Що се отнася до изтъкнатото в жалбата твърдение, че представените
в докладите на затворническата администрация становища, както и
констатациите при анализа на параметрите, заложени в Методиката за оценка
на риска от рецидив и вреди, разкриват непознаването, неправилното и
непрофесионално прилагане и тълкуване на споменатата методика, то следва
да се посочи, че съдът не може да намери основание да се присъедини към
подобно заключение. Обстоятелството, че подходът на пенитенциарната
администрация в отчитането на показателите от диагностичния
инструментариум не удовлетворява защитата, само по себе си, не предпоставя
основателност на критиката към дейността на последната. Ето защо и
възраженията в тази насока съдът намира, че не намират подкрепа в данните
по делото.
По изложените съображения АС-Бургас намира, че атакуваното
определение като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
7
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 384 / 03.10.2022 г., постановено по
ЧНД № 438/2022 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8