РЕШЕНИЕ
№453
24.07.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
при секретаря Йорданка Попова …….........……………………………..и в присъствието на
прокурор………………………………………………………………......................като разгледа
докладваното от съдия Димитрова адм. дело № 377 по описа за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.268 вр. чл.267 ал.2 т.5 от ДОПК.
Образувано е по
жалба от А.К.А. *** против Решение № 133
от 14.04.2020г. на Директора на ТД на НАП, гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата й срещу Разпореждане изх.№ С200026-137-0002109/10.03.2020г. издадено от Главен
публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис
Хасково, с което е отказано
прекратяване, поради изтекла
погасителна давност на принудителното събиране на публични вземания по
изпълнително дело (ИД) № 26150004359/2015г. по описа на ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково .
Твърди се, че процесното производство по
чл.266 от ДОПК се явява второ поред , след постановяване на решение № 86/04.03.2020г.
на Териториалния директор на ТД на НАП-Пловдив. Съобразно съдебната практика,
при отмяна на административен акт и
връщането на преписката за ново
производство, било налице едно общо
производство, в случая инициирано на 31.01.2020г. когато оспорващата депозирала
възражение пред офис Хасково на ТД на НАП-Пловдив, с което поискала на
основание чл.171 от ДОПК да бъдат отписани, като погасени по давност, от
данъчно –осигурителната й сметка задълженията й за 2011г., 2012г. и 2013г. и да
се прекратят предприетите през 2019г. мерки по събирането им, чрез запор на
банковата сметка. В хода на обжалването
жалбоподателката представила извлечение от данъчно и осигурителната й сметка от
която било видно, че към 11.02.2020г. задължението й възлиза на 1 652.39
лева. именно срещу тази сума било
направено възражението за давност, а при повторното произнасяне публичният
изпълнител се произнесъл само частично. Аргументите на Директора на ТД на НАП
–Пловдив по отношение второто разпореждане
на публичният изпълнител от 10.03.2020г. били, че за посочените
задължения е било образувано
изпълнително дело през 2015г., с което е била прекъсната давността, а
пък с наложен запор с постановление от 05.10.2018г. давността е била спряна.
Изложени били и аргументи, че тълкувателното решение на ВКС, на което
оспорващата се позовавала простирало
действията си само спрямо производствата по ГПК, но не и по отношение на тези по
ДОПК.
Твърди се, че в случая доколкото задълженията
произтичали от декларации подавани от жалбоподателката в качеството на данъчен субект, а не от
издаден административен акт, то от всички хипотези на чл.172 от ДОПК единствените възможни
приложими спрямо нея, които биха могли да
доведат до спиране на давността
била тази по чл. 172, ал.1 т.5 от ДОПК- с налагане на обезпечителни
мерки , а до прекъсване тази по чл. 172, ал.2, предл.второ от ДОПК- с
предприемане на действия по принудително изпълнение. За да спре давността било необходимо да е наложена
обезпечителна мярка, която в случая била наложена с постановлението от
27.11.2019г. До тази дата, давността не е била спряна и всички задължения за
2011, 2012 и 2013г. били погасени с кратката пет годишна давност.
По отношение хипотезата на чл.172, ал.2, предл.второ от ДОПК се твърди, че по силата на т.10 от
ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, приложимо според
жалбоподателката на основание пар.2 от ДР на ДОПК и в данъчното производство, образуването на изпълнително дело, не било
достатъчно правно действие, което да доведе до спиране или прекъсване на
давността.
По изложените
съображения се моли за постановяване на решение, с което се отмени обжалваното
решение на Директора на ТД на НАП-Пловдив и се върне преписката на публичният
изпълнител с указания за отписване на публичните задължения от данъчната й сметка на оспорващата.
Ответникът -
Директор на ТД на НАП-Пловдив, чрез процесуален представител оспорва жалбата и
моли да се отхвърли като неоснователна, вкл. по съображения, изложени в писмено
становище. Претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение
съгласно представен списък.
Административен
съд - Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 31.01.2020г.
под вх. № 50-70 при ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково, А.К.А. поискала на основание чл.171, от ДОПК да
бъдат отписани по давност от данъчно –осигурителната й сметка задълженията й за 2011г., 2012г., и 2013г. и
да бъде прекратено действието на предприетите принудителни мерки през 2019г. по събирането им чрез запор на
банковата й сметка.
С разпореждане
изх. № С2600026-137-0000876/04.02.2020г., Главен публичен изпълнител при ТД на
НАП-Пловдив, офис Хасково отказал да
прекрати поради изтекла погасителна давност
събирането на задължения по ИД № 26150004359/2015г., както следва:
публично задължение фонд ДЗПО по декларация № 260021002315516/02.05.2011г. за
периода 01.01.2010г.-31.12.2010г., публично задължение за ДОО по декларация № 260021002315516 за
периода 01.01.2010г.-31.12.2010г. и публично задължение НЗОК по декларация
260021002315516 за периода 01.01.2010-31.12.2010г.
Разпореждането
било обжалвано от А.А. пред Директора на ТД на НАП-Пловдив с жалба вх. №
ВхК-844/19.02.2020г.
С Решение №
86/04.03.2020г. Директора на ТД на НАП-Пловдив уважил жалбата, отменил
оспореното разпореждане и върнал преписката
на публичният изпълнител за предприемане действия по компетентност
съгласно мотивите на решението в 14-дневен срок от получаване на
решението. Изложените в решението фактически съображения за
постановяването му били, че диспозитивът на разпореждането е неотносим към
искането на лицето и в него липсвало произнасяне по отношение титулите по
силата на който са възникнали задължения за 2011г., 2012г. и 2013г.
След връщане на
преписката, главен публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково
постановил ново разпореждане № С200026-137-0002109/10.03.2020г., с което
отказал събиране на публични вземания по
изпълнително дело (ИД) № 26150004359/2015г. по описа на ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково, а именно:
-публично
вземане произтичащо от декларация обр.6 № 260021202703857/27.04.2012г. за
период от 01.01.2011г. до 31.12.2011г. в размер на 127.72 лева за държавно
обществено осигуряване, ведно с
начислената лихва и срок за внасяне
-30.04.2012г.;
-публично
вземане произтичащо от декларация обр.6
№ 260021202703857/27.04.2012г. за период от 01.01.2011г. до 31.12.2011г.
в размер на 60.43 лева, за здравно осигуряване, ведно с начислената
лихва и срок за внасяне -30.04.2012г.;
-публично
вземане произтичащо от декларация обр.6
№ 260021202703857/27.04.2012г. за период от 01.01.2011г. до 31.12.2011г.
в размер на 5.60лева за УПФ, ведно с начислената лихва и срок за внасяне -30.04.2012г.;
-публично
вземане произтичащо от декларация обр.6, с № 260021302361752/22.03.2013г. за
период 01.01.2012г. до 31.12.2012г. в размер на 116.00 лева за държавно
обществено осигуряване , ведно с начислената лихва, като срокът за внасяне е до 30.04.2013г. и
-публично
вземане произтичащо от декларация обр.6, с № 260021302361752/22.03.2013г. за
период 01.01.2012г. до 31.12.2012г. в размер на 35.63 лева за държавно обществено осигуряване,
ведно с начислената лихва, като срокът за внасяне е до
30.04.2013г.
Касателно
публичните задължения за период 2013г.,
посочил че по посоченото изпълнително
дело за този период няма такива
присъединени задължения.
Разпореждането
било съобщено на жалбоподателката на
25.03.2020г. с известие за доставяне бар
код 9100023677469.
С жалба вх. №
ВхК-1557/31.02.2020г. а.К. оспорила същото пред Директора на ТД на НАП-Пловдив.
С оспореното в настоящото производство
решение № 133/14.04.2020г. Директора на
ТД на НАП-Пловдив оставил без уважение
така подадената жалба , като неоснователна.
Решението било
връчено на адресата си на 15.05.2020г., по електронен път, а жалбата до
съда срещу него е била подадена, чрез
административният орган на 22.04.2020г.
и заведена под вх. № 94-002657 от същата дата.
При така
установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен
акт, от лице с правен интерес и е подадена в законоустановения срок по чл.268 ал.1 от ДОПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното
решение изхожда от компетентен орган, обективирано е в писмена форма и съдържа
посочване на фактически и правни основания за издаването му. Не се установява
при издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
При преценка
относно съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира
следното:
За да отхвърли
жалбата срещу разпореждането на публичния изпълнител, с което е отказано
прекратяване принудителното събиране на публични вземания, по процесните
5 бр. публични задължения установени с
декларация, поради изтекла погасителна давност, административният орган е
приел, че за тях са приложими правилата за давността, регламентирани в чл.171 –
чл.172 от ДОПК. След прекъсване на давността за събиране на всяко от цитираните
публични вземания, вследствие на образуване на изпълнително дело №
26150004359/2015г. е бил прекъснат пет годишният давностен срок и е започнал да тече нов такъв , а с
наложената наложената обезпечителна
мярка, с получаване на запорно съобщение № С190026-029-0059342/19.11.2019г. на
основание чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК давността по отношение на непогасените и
описани в решението и разпореждането публични вземания е била спряна. Във
връзка с горното в оспореното решение е
прието, че публичните задължения
за 2011г. и 2012г. не са погасени по
давност.
Решението е
правилно.
От
доказателствата по делото не се установява, по
същото изпълнително дело да има
присъединени публични задължения на жалбоподателката за периода
01.01.2013г.31.12.2013г. Доказателства за обратното въпреки твърденията си в
жалбата и указаната й доказателствена тежест от съда, с определението за
насрочване, до приключване на проведеното по делото открито съдебно
заседание, от страна на оспорващата не са ангажирани доказателства и
доказателствени искания
От събраната доказателствена съвкупност
безспорно се установява, че за периода
01.01.2011г.-31.12.2011г. и периода 01.01.2012г. и 31.12.2012г. по образуваното
спрямо А.А. изпълнително дело № 26150004359/2015г. , при ТД на НАП-Пловдив офис
Хасково, са присъединени само следните публични задължения:
-публично вземане произтичащо от декларация
обр.6 № 260021202703857/27.04.2012г. за период от 01.01.2011г. до 31.12.2011г.
в размер на 127.04 лева за държавно обществено
осигуряване, ведно с начислената лихва
и срок за внасяне -30.04.2012г.;
-публично
вземане произтичащо от декларация обр.6
№ 260021202703857/27.04.2012г. за период от 01.01.2011г. до 31.12.2011г.
в размер на 60.43 лева, за здравно осигуряване, ведно с начислената
лихва и срок за внасяне -30.04.2012г.;
-публично
вземане произтичащо от декларация обр.6
№ 260021202703857/27.04.2012г. за период от 01.01.2011г. до 31.12.2011г.
в размер на 5.57лева за УПФ, ведно с начислената лихва и срок за внасяне -30.04.2012г.;
-публично
вземане произтичащо от декларация обр.6, с № 260021302361752/22.03.2013г. за
период 01.01.2012г. до 31.12.2012г. в размер на 115.48 лева за държавно
обществено осигуряване , ведно с начислената лихва, като срокът за внасяне е до 30.04.2013г. и
-публично
вземане произтичащо от декларация обр.6, с № 260021302361752/22.03.2013г. за
период 01.01.2012г. до 31.12.2012г. в размер на
35.42 лева за държавно обществено осигуряване , ведно с начислената
лихва, като срокът за внасяне е до 30.04.2013г.
Тези установени задължения представляват
публични задължения по смисъла на чл. 162,
ал.1,т.1 от ДОПК. Давността за публичните задължения, възникнали след
01.01.2006 г., каквито са процесните, се подчинява на общата разпоредба на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, според която публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в
закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно разпоредбата на ал. 2 от с.н., с
изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват
всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността
освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или
изпълнението е спряно по искане на длъжника. Спирането и прекъсването
са уредени с разпоредбата на чл. 172 от ДОПК.
Съгласно ал. 1 от същата, давността спира: 1. когато е започнало
производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но
за не повече от една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е
установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3.когато е дадено
разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването
или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено задължението, се
обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е образувано наказателно производство,
от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното
задължение. Съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на
публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение,
като съгласно ал. 3 от прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Между
страните не е спорно, че общата пет
годишна давност предвидена в чл. 171,
ал.1 от ДОПК за така установените 5 бр. публичните задължения произтичащи от
два броя декларации е започнала да тече, както следва:
-от
01.01.2013г.-за
публичните вземания произтичащи от декларация обр.6 №
260021202703857/27.04.2012г., за период от 01.01.2011г. до 31.12.2011г. в
размер на: 127.04 лева за държавно обществено
осигуряване, в размер на 60.43
лева за
здравно осигуряване и в размер на 5.57 лева за УПФ, ведно с
начислените лихви.
- от
01.01.2014г. за публичните
взимания произтичащи от декларация обр.6, с № 260021302361752/22.03.2013г., за
период 01.01.2012г. до 31.12.2012г. в размер на: 115.48 лева за държавно
обществено осигуряване и в размер на
35.42 лева за държавно обществено осигуряване, ведно с начислените лихви.
Не е спорно също, че
общата погасителна давност за тези
взимания е изтичала съответно на 01.01.2018г.(за първата посочена група публични
задължения) и 01.01.2019г. (за втората група публични
задължения). Не се спори между страните и че събирането на тези вземания се осъществява в рамките на изп.дело № 26150004359/2015г. на ТД на НАП-Пловдив. С образуването на това изпълнително дело, по
което на жалбоподателката е изпратено съобщение за доброволно изпълнение, общата пет годишна
давност, както правилно са приели и публичният изпълнител и директорът на ТД на
НАП-Пловдив е била прекъсната и е започнала да тече нова пет годишна
давност. С издаването на разпореждане за
налагане на обезпечителни мерки изх. № С180026-022-0074638/05.10.2018г. на Главен публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково, за което
до ПИБ е изпратено запорно съобщение изх. № С180026-003-0169003/05.10.2018г. получено
и заведено с изх. № 1/5108340 от 27.11.2019г., е наложена обезпечителна мярка и съгласно чл.
171, ал.1 т.5 от ДОПК общата давност е
спряла да тече. Предвид обстоятелството, че към момента не е изтекъл срок равен
или по-голям от този предвиден в чл. 171, ал.2 от ДОПК, така цитираните публични вземания не
следва да се считат за погасени по давност.
Доводите на жалбоподателката
за приложимост на Тълкувателно решение № №2/2013г. от 26.06.2015г. по
т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС са неоснователни.
Цитираното тълкувателно решение
е постановено за тълкуване на конкретни разпоредби от Глава тридесет и девета
"Защита срещу изпълнението" на ГПК, а съгласно § 2 от ДР на ДОПК, разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс
се прилагат само за неуредените от този кодекс (ДОПК) случаи,
какъвто процесният не е. Следователно посоченото тълкувателно решение е
неприложимо в настоящия казус.
Следва да се
посочи и друго. В случая с искане вх. №
50-70 от 31.01.2020г., без да конкретизира размер на задължение, жалбоподателката е поискала отписване от
данъчно-осигурителната й сметка конкретно на задължения
от 2011, 2012г. и 2013г. Ето защо
правилно органът се е произнесъл само по отношение съществуването на такива и прилагането само спрямо същите на
разпоредбите на чл.171-чл.172 от ДОПК.
Дали по отношение на оспорващата са налице и други непогасени задължения, касаещи други периоди, които също са предмет на цитираното по-горе и образувано
спрямо жалбоподателката, в ТД на НАП – Пловдив, изпълнително дело е без правно
значение за настоящия спор. Това е така, тъй като при постановяване на акта си
органът е обвързан с конкретното искане на молителя.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на
съда намира оспорения по делото акт на директора на ТД- Пловдив на НАП за
валиден и законосъобразен, поради което жалбата против този акт е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена.
В полза на ответната администрация -
юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения акт, каквото в
случая е НАП, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в
минимален размер, определен по реда на чл. 78, ал. 8
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), чл. 37 от
Закона за правната помощ (ЗПП) и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), във връзка с § 2 от ДР на
ДОПК.
Водим от горното
и на основание чл. 268 ал.2 от ДОПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.К.А. *** против Решение № 133
от 14.04.2020г. на Директора на ТД на НАП, гр. Пловдив, с
което е оставена без уважение жалбата
й срещу Разпореждане изх.№
С200026-137-0002109/10.03.20202г. издадено от Главен публичен изпълнител
при ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково.
ОСЪЖДА А.К.А.,
с ЕГН ********** *** да заплати в полза на Националната агенция за приходите,
ЕИК 13*******, сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Съдия: