Р Е Ш Е Н И Е
№ 42 / 03. Февруари 2022г. , гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На деветнадесети януари 2022г. в публично
съдебно заседание в състав:
Председател: съдия Елка Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от
съдия БРАТОЕВА Административно дело № 355/2021г. по описа на съда и на
основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Образувано е по жалба на Д.Н.К. и С.Д.К. *** чрез адв. Ст. И. *** срещу
ЕР на НЕЛК - София № 0503/12.03.2021г., с което е отменено ЕР на ТЕЛК №
2995/18.11.2020г. при „МБАЛ Шумен“ АД – Шумен, с което ТЕЛК не приема причинна
връзка „трудова злополука“ и е издадено ново като на осн. чл. 66 ал.2 от НМЕ поради
липса на аутопсионен протокол НЕЛК не се произнася по причинна връзка за
смъртта на А.С К. от гр. Шумен, настъпила на 18.07.2019г. по време на работа в
магазин за авточасти в гр. Шумен, стопанисван от „Ауто Плюс Шумен„ ООД –
Плевен.
Жалбоподателите оспорват ЕР на НЕЛК, постановено по
тяхна жалба срещу ЕР на ТЕЛК, в качеството си на родители и наследници на
починалия А.С. К. и искат да бъде отменено като се признае, че причината за
смъртта е трудова злополука. Възразяват, че от тях не е искано съгласие, нито
са изразявали отказ за извършване на аутопсия. Твърдят, че синът им е бил млад
и в добро здраве, не е имал здравословни оплаквания, затова за тях причините за
смъртта му остават неясни. Не са били изяснени всички факти и обстоятелства по
случая. Според тях, е налице разминаване между заключението на медицинския екип
от ЦСМП – Шумен, според който причина за смъртта е „***“. А според съобщението
за смърт, съставено от личния лекар като основна причина е посочена „***. ***“
и като важни състояния, способстващи за настъпването на смъртта е посочена „***“.
Въз основа на това след извършено разследване на злополуката от ТП на НОИ –
Плевен, ТЕЛК е приела, че злополуката не е трудова, тъй като непосредствена причина
за смъртта е заболяване от общ характер съгласно чл. 73 ал.2 НМЕ. Считат, че
злополуката следва да се приеме за трудова след като смъртта е настъпила по
време на работа и че са налице предпоставките на чл. 55 ал.1 КСО. Претендират
разноски. Възразяват за прекомерност на адвокатско възнаграждение на адв. С. в
размер на 900 лв. от заинтересованата страна - „Ауто Плюс Шумен“ ООД – Плевен.
Ответникът – НЕЛК-София, чрез юрк. К. изразява
становище за неоснователност на жалбата като счита, че решението на НЕЛК е
правилно и законосъобразно. Аргументира се, че правилно НЕЛК е отменила ЕР на
ТЕЛК и не се е произнесла по причинната връзка между злополуката и настъпилата
смърт на А.С.К., тъй като на починалото лице не е била извършена аутопсия и
съответно липсва аутопсионен протокол. А съгласно императивната норма на чл. 66
ал.1 от НМЕ, при внезапно починало лице ТЕЛК и НЕЛК се произнасят само по
причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола
от аутопсията, а съгласно ал.2 – при липса на протокол от аутопсията не се
произнасят по причинната връзка, но постановяват експертно решение, каквато именно
е настоящата хипотеза. С оглед на това счита, че правилно е приложен законът.
Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от
жалбоподателите.
Заинтересованата страна – М.П.Г. – съпруга на
починалия и негов наследник, чрез адв. В. ***, изразява становище в подкрепа на
жалбата, тъй като има интерес от уважаването й. Претендира разноски.
Заинтересованата страна – „Ауто Плюс Шумен“ ООД –
Плевен, чрез адв. С. *** изразява становище за неоснователност на жалбата като
счита, че след като не е извършена аутопсия, правилно е приложен материалния
закон и НЕЛК не се произнася по причинна връзка, но постановява ЕР. Отделно от
това се позовава на заключението на съдебно-медицинската експертиза, според
което най-вероятната причина за смъртта на А. К. е съществуващото сърдечно
заболяване, а именно *** на сърцето с обременяване на сърцето и
електрофизиологични прояви с увреждане на проводната му система – преден ляв
бедрен блок и липсват данни за травматично увреждане на главата като евентуална
причина за настъпилата смърт, в който случай според в.л. задължително би била
назначена аутопсия при положение, че инцидента незабавно е бил посетен от екип
на МВР. От събраните доказателства се установява, че К. е починал в резултат на
нетравматично увреждане – внезапна сърдечна смърт по механизъм на остро
разстройство на сърдечния ритъм вследствие на хипетронична сърдечна болест и
според в.л. условията на труд и характера на извършваната от К. работа в
дружеството не предполагат причинна връзка със заболяването му, което е
най-вероятната причина за смъртта. Предвид гореизложеното възразява да бъдат
кредитирани показанията на свидетелката Д. К., тъй като е дъщеря на жалбоподателите,
не е очевидец на събитието и заявените от нея обстоятелства не се подкрепят от
другите доказателства по делото. Освен това същата не е пожелала да бъде
извършена аутопсия. Счита за доказано, че смъртта е настъпила от нетравматично
увреждане по смисъла на §1 т.3 ДР на НМЕ. Затова на осн. чл. 73 ал.2 НМЕ не е
налице внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 КСО, тъй като не се
считат за такива патологични състояния в резултат на заболяване от каквото и да
е естество, вкл. *** /всички клинични форми, включително ***/, ***. Излага
съображенията си, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, тъй
като е съобразено с определения минимум и допълнително за всяко проведено
съдебно заседание, предвид, че пътува от Враца, което освен разходи за гориво,
отнема и близо два часа в едната посока.
Останалите заинтересовани страни – ТЕЛК към МБАЛ –
Шумен, АХУ – София, РДСП – Шумен и ТП на НОИ – Плевен не изразяват становище по
жалбата.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК
във връзка с чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето.
ЕР на НЕЛК е връчено на жалбоподателите на 05.04.2021г.
Жалбата е подадена по пощата на 19.04.2021г., в законния 14-дневен срок за
съдебно обжалване от активно легитимирани страни – наследници на
освидетелстваното лице и срещу подлежащ на оспорване индивидуален
административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С ЕР на ТЕЛК към МБАЛ Шумен № 2995/18.11.2020г. във
връзка с писмо на Директора на ТП на НОИ Плевен по повод декларирана трудова
злополука при нетравматично увреждане ТЕЛК се е произнесла въз основа на
приложените документи за резултатите от извършеното разследване на злополуката
като е приела, че непосредствената причина за смъртта на А.С.К. е ОДН / ***/,
ОЛКССН / ***/, ТЕБА /***/, ***; АХ-ХСБ /***/– въз основа на съобщение за смърт
№ 160/18.07.2019г. съставено от личния лекар на лицето – д-р М.Ч. На осн. чл.
73 ал.2 НМЕ ТЕЛК не приема причинна връзка трудова злополука като
непосредствена причина за смъртта, тъй като се касае за заболяване от общ
характер с полифакторна етиология, развиващо се във времето и с изява на
различни клинични форми.
ЕР на ТЕЛК е връчено на жалбоподателите на
04.01.2021г. В законния 14-дневен срок - на 08.01.2021г. Детелинка Н.К. и С.Д.К.,
в качеството си на наследници на починалия, са обжалвали решението с мотив, че синът
им е починал по време на работа и не са съгласни със заключението на ТЕЛК като
считат, че е налице основание за признаването на настъпилата смърт като трудова
злополука.
С ЕР на НЕЛК - София № 0503/12.03.2021г. се отменя ЕР
на ТЕЛК, с което ТЕЛК не приема причинна връзка „трудова злополука“ и е
издадено ново като на осн. чл. 66 ал.2 от НМЕ НЕЛК не се произнася по причинна
връзка за смъртта на А.С.К. от гр. Шумен, настъпила на 18.07.2019г. по време на
работа в магазин за авточасти в гр. Шумен, стопанисван от „Ауто Плюс Шумен„ ООД
– Плевен поради липса на аутопсионен протокол. Решението на НЕЛК е постановено
по документи на осн. чл. 50 ал.1 от Правилника за устройството и организацията
на работа на органите на медицинската експертиза и регионалните картотеки на
медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/2019г./, съобразно с действащата към
момента на постановяването му Наредба за медицинската експертиза и след
обсъждане на предоставената медицинска документация от МЕД. В мотивите си НЕЛК
– специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания е приела,
че според медицинската документация са налице данни, че на 18.07.2019г. на
работното място, в края на работната смяна А.С. К. завършва с летален изход
видно от медицинско свидетелство за смърт № 160/18.07.2019г. от д-р Ч. – личен
лекар. Причина за смъртта – ОДМ, ОЛКИН, ТЕБА – ***, ХБС.
В съобщението за смърт № 160/18.07.2019г., изготвено
от д-р М.Ч. – личен лекар на починалия А.С. К., е записано, че смъртта е
настъпила на 18.07.2019г. в 18:50ч. в резултат от заболяване като причината за
смъртта не е установена с аутопсия. Съпругата на починалия – М.П.Г., която е
присъствала на инцидента е удостоверила с подписа си, че отказва аутопсия,
удостоверила е и че след проведен телефонен разговор със сестра му Д. К. – също
отказва аутопсия. От показанията на Д. К. пред съда също става ясно, че след
проведен телефонен разговор с личния лекар, тя отказала да бъде извършена аутопсия.
В медицинското свидетелство като непосредствени
причини са записани – ***, предизвикана /или дължаща се/ на ***. Като други
важни състояния, способствали за настъпването на смъртта, които не са свързани
с болестта или патологичното състояние, довели до нея са посочени – ***.
От обсъждането на медицинската и друга документация,
събрани при извършеното разследване на трудова злополука съдебно-медицинската
експертиза установява, че А.С. К. е страдал от *** с обременяване на сърцето и
електрофизиологични прояви / от ЕКГ/ на увреждане на проводната му система –
преден ляв бедрен блок/ ляв преден хемиблок. Работил е на длъжност
„демонстратор“ в магазин за авточасти, основната му дейност се изчерпва като
консултант и продавач на дребно, изпълнява функцията на материално-отговорно
лице, изпълнява и други възложени му задължения. Починал е внезапно на
работното си място около 18:30ч. на 18.07.2019г. Не е правена аутопсия,
съобщението за смърт е издадено от личния му лекар, който е извикан на място.
Веднага е извикан екип на МВР, който пристигнал първи, а скоро след това е
пристигнал и екип на ЦСМП, които са констатирали К. да лежи безжизнен, след
като е припаднал /без дишане и сърдечна дейност, посиняло лице, разширени
зеници, без реакции – видно от реанимационен лист и медицински протокол на
спешния екип/, но въпреки предприетите реанимационни действия, жизнените
процеси не са възобновени и екипът е констатирал настъпилата смърт в 18.41ч.
Всичко това от настъпване на инцидента до констатиране на смъртта се развило в
рамките на 10-15 минути, видно от докладната записка на полицейския екип,
протокола на ЦСМП и съобщението за смърт. Според медицинския протокол –
причината е ***, която според д-р М. протича със силно изразен внезапен задух и
последващо посиняване на кожата на пострадалия, които по данни и на очевидците
се наблюдавали при него.
Съждението относно причината за смъртта, вписана в
съобщението за смърт се основава на данните за предшестващото здравословно
състояние и обстоятелствата на настъпването й.
От приложените амбулаторни листове и рецептурна книжка
на А. К. е видно, че при преглед на 22.04.2019г. по повод хипертонична криза, е
заявил, че от години страда от високо артериално налягане до 189-200/120,
нередовно приема антихипертензивни лекарства, не е посещавал кардиолог до
момента. Заболяването е с неизвестна давност по сведения на самия пациент, но не
е ползвал специализирана медицинска помощ до този момент. При прегледа АН
160/90, ЕКГ - данни за ЛКО,
диспансеризиран и насочен към кардиолог, диагноза – хипертонично сърце без
застойна сърдечна недостатъчност. Предписана е медикаментозна терапия – с Валсавил
комп. и Тенаксум. При контролния преглед на 15.05.2019г. е установено АН
160/90. Потвърдена е терапията. От рецептурната книжка е видно, че е изпълнен
само първия медикамент, вторият е отказан. Нивата на артериалното налягане са били
овладяни, но все още не са били достигнали нормалните стойности.
Смъртта е настъпила на работното място около три
месеца след началото на терапията, но хипертонията е с неизвестна давност и
преди това не е била лекувана и контролирана, назначената терапия от кардиолог
на 22.04.2019г. не е била приемана редовно, тъй като вторият медикамент не е
закупен и все още не е бил постигнат добър контрол на артериалното налягане.
Според в.л. по наличните данни, без резултат от
аутопсия не е възможно с категоричност да се посочи причината за смъртта.
Най-вероятната причина според заключението въз основа на всички събрани
доказателства е: непосредствена причина за смъртта – внезапна сърдечна смърт по
механизма на остро разстройство на сърдечния ритъм /асистолия в резултат на
камерни фибрилации или сърдечен арест/, а основната/началната причина е –
хипертонична сърдечна болест / с увреждане на проводната система на сърцето/.
В.л. е обсъдило и въпроса за посочената в протокола на
спешния екип „***“ като възможна причина за смъртта, като според заключението
това предполага наличие на състояния и увреждания, асоциирани с риск от
тромбоза и тромбоемболия, каквито според него в случая липсват, а условията и
характера на работа на К. също не предполагат подобен риск и затова е отхвърлил тази хипотеза. Според в.л.
въпреки, че не е възможно с категоричност да се посочи причината за смъртта,
заради липсата на аутопсионен протокол, то между заболяването на К. и посочената
като най-вероятна причина за смъртта е налице пряка причинно-следствена връзка,
в която *** е начална/основна причина за смъртта, а настъпилата внезапна
сърдечна смърт е пряко и непосредствено усложнение на основната причина за
смъртта.
Съобразно изложеното според съдебно-медицинската
експертиза, между условията и характера на работа /от една страна/ и
здравословното състояние и смъртта на А. К. /от друга страна/ липсва причинна
връзка и затова заключението на в.л. е категорично, че условията и характера на
труд на лицето не предполагат причинна връзка със заболяването му – ***. Според
в.л. от всички налични материали по делото няма данни за травматично увреждане
при падане и удар в главата, още повече, че на място е пристигнал и екип на
полицията и ако е имало данни за травма на главата като евентуална причина за
смъртта е следвало да се направи съдебно-медицинска експертиза, но такива данни
не е имало и затова е извикан личен лекар, каквато е установената практика в
такива случаи, освен това вероятността при такава травма да настъпи мигновена
смърт е нищожна.
В този смисъл твърденията на свидетелката Д. К. за
травма на главата, са изолирани, тъй не се подкрепят от останалите медицински
доказателства – докладна записка на полицейския екип, протокол на екипа на
спешна помощ и съобщението за смърт, изготвено от личния лекар пристигнал на
място, нито от показанията на снетите обяснения от свидетелите – очевидци на
инцидента, в които не се споменава за подобно нещо. Свидетелката не е
присъствала и не е очевидец на случилото се, пристигнала е значително по-късно,
няма преки впечатления от инцидента и с оглед родствената й връзка с
жалбоподателите и възможната нейна заинтересованост от изхода на делото,
показанията й не следва да се кредитират. Житейски логично е при падането и
удара да се е наранил, което да е предизвикало кръвотечение, но медицинския и
полицейски екип, пристигнали на място почти веднага въз основа на преките си
наблюдения и обясненията на присъстващите са установили друга причина за
настъпване на смъртта и не са възприели данни за травматично увреждане на
главата като вероятна причина.
Нещо повече, липсват каквито и да било данни за
някакво травматично увреждане, както при извършеното разследване на злополуката
от ТП на НОИ – Плевен, видно от Протокол № 5103-14-5 от 18.09.2020г. по повод
подадена от наследниците декларация за трудова злополука, подадена от бащата С.Д.К.,
след извършеното задълбочено разследване и обсъждане на фактите. Така също и в Постановление Вх. № 1815/06.12.2019г. на
Окръжна прокуратура – Шумен, която е извършила проверка по случая по сигнал на
родителите на починалия, че е починал при неизяснени обстоятелства, и е излязла
със заключение, че съмненията и предположенията им са необосновани и
недоказани, тъй като не се установява срещу покойния А. К. да е извършено
престъпление от общ характер, което да е довело до смъртта му, включително и
такова по чл. 115 НК, поради което е отказано да се образува досъдебно
производство.
Чл. 55 ал.1 КСО дефинира понятието „трудова
злополука“. Като такава се квалифицира всяко внезапно увреждане на здравето
станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и
при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Не е
достатъчно смъртта да е настъпила на работното място, за да се определи
злополуката като трудова, необходимо е и да се докаже причинно следствена
връзка между внезапното увреждане на здравето, условията на труд, извършваната
работа и настъпилата смърт.
Съгласно чл. 73 ал.1 т.1 Наредбата за медицинската
експертиза при трудова злополука ТЕЛК и НЕЛК се произнасят по причинната връзка
въз основа на следните документи: разпореждане на ТП на НОИ за приемане или
неприемане на злополуката за трудова или заместващо го съдебно решение; при
нетравматично увреждане и по искане на ТП на НОИ в случаите на увреждане, при
което неработоспособността /смъртта/ е настъпила по-късно от деня на
злополуката – протокол за разследване на злополуката.Съгласно ал.2 не се считат
за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 КСО патологични
състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително ***.
Следователно, когато смъртта е настъпила в резултат на патологични състояния
вследствие на каквото и да било заболяване, включително и изброените в т.ч. и
сърдечно-съдови заболявания, не се приема за трудова злополука, дори да е
настъпила на работното място, а освен това трябва да е налице и другата
предпоставка - да е във връзка или по повод на извършваната работа.
Съгласно чл. 66 ал.1 от Наредбата за медицинската
експертиза при внезапно починало лице, какъвто е настоящият случай, ТЕЛК и НЕЛК
се произнасят само по причинната връзка въз основа на наличната медицинска
документация и протокола от аутопсията. А според изричната императивна
разпоредба на чл. 66 ал.2 НМЕ при липса на протокол от аутопсията ТЕЛК и НЕЛК
не се произнасят по причинна връзка, но постановяват експертно решение.
В настоящия случай е безспорно, че смъртта на А.С. К.
е настъпила внезапно на работното му място, както и че не е била извършена
аутопсия, т.е. липсва аутопсионен протокол, чрез който по несъмнен начин да се
установи конкретната причина за смъртта му.
В решението си ТЕЛК се е позовала на чл. 73 ал.2 от
НМЕ като въз основа на медицинските документи, събрани при разследването на
трудова злополука от ТП на НОИ – Плевен, и въз основа на заключението на личния
лекар, издал съобщението за смърт и посочените в него причини за смъртта, е
направила извод, че непосредствената причина за смъртта на А. К. е заболяване
от общ характер с полифакторна етиология, развиващо се във времето и с изява на
различни клинични форми, поради което не приема трудова злополука като причинна
връзка за настъпилата смърт. Този извод се потвърждава от заключението на
съдебно-медицинската експертиза, която потвърждава като най-вероятна причина за
настъпилата внезапна смърт – внезапна сърдечна смърт в резултат на сърдечен
арест – рязко спиране на сърцето, поради сърдечното заболяване – ***, от което
е страдал, което се доказва от амбулаторните листи от прегледи и рецептурна
книжка от последните три месеца с неизвестна давност, не е било добре контролирано,
регистрирани са хипертонични кризи, а предписаното медикаментозно лечение не е
било приемано. Липсва причинна връзка между заболяването и условията на труд,
тъй като обичайно не предполагат работа при високо напрежение или други
евентуални рискови фактори на работната среда.
Решението на НЕЛК е постановено от специализиран
състав, включващ и специалист по сърдечно-съдови заболявания в съответствие с
данните за налично сърдечно-съдово заболяване при починалото лице и вероятната
причина за смъртта.
Освидетелстването е извършено само по документи на
осн. чл. 50 ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ/ 2019г. и съобразно действащата към момента на
постановяването му Наредба за медицинската експертиза, както и след обсъждане на предоставената медицинска
документация, която е налична в медицинското експертно досие на лицето, а
именно събраната медицинска документация при извършеното разследване за трудова
злополука от ТП на НОИ – Плевен, в т.ч. и предоставената медицинска
документация от заинтересованите лица – наследниците на починалия. При
разследването НОИ не е установил нарушения на трудовото законодателство.
Решението на НЕЛК е съобразено с недвусмислената
императивна разпоредба на чл. 66 ал.2 НМЕ, която забранява произнасянето с
експертното решение по причинната връзка за смъртта на лицето, когато причината
за смъртта не е установена по единствения възможен категоричен и достоверен начин
– чрез аутопсия. Решението да се извърши или не такава аутопсия е на наследниците
на починалото лице, в случай че са се съмнявали в причините и обстоятелствата
за настъпването на смъртта, която аутопсия е следвало да се извърши преди
изготвянето на съобщението за смърт и преди извършването на погребението. В
случая съпругата, която е пристигнала веднага на място, е удостоверила с
подписа си в съобщението за смърт, че отказва аутопсия, както и е удостоверила
отказа на сестрата на починалия след проведен телефонен разговор с личния лекар
в присъствието на полицейски служители и работещи в офиса. Няма данни преди
погребението родителите да са поискали да бъде извършена аутопсия.
Безспорен факт е, че такава не е извършена, поради което
след като е възприела заключението от съобщението за смърт, че причина за
смъртта е сърдечно заболяване, както е описано, правилно и законосъобразно в
съответствие с материалния закон и целта на закона, НЕЛК е отменила решението
на ТЕЛК в частта относно причинната връзка, с което ТЕЛК не приема причинна
връзка „трудова злополука“ и е издала ново като не се произнася по причинна
връзка за настъпилата смърт.
ЕР
на НЕЛК е издадено от компетентен орган, в необходимата писмена форма, не са
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му като са събрани
всички необходими писмени доказателства – приобщените медицински документи при
извършеното от ТП на НОИ – Плевен разследване за трудова злополука, с което са
изяснени задълбочено и във взаимовръзка всички факти и обстоятелства по случая
и направените заключения се потвърждават от изслушаната съдебно-медицинска
експертиза. Изводите съответстват на материалния закон и целта на закона.
По изложените съображения жалбата следва да се
отхвърли като неоснователна.
При
този изход на делото на осн. чл. 143 ал.4 АПК в полза на заинтересованата
страна - „Ауто Плюс Шумен“ ООД – Плевен следва
да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер до
минималното предвидено възнаграждение от 500лв. съгласно чл. 8 ал.3 от Наредба
№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиден за
процесуално представителство по административни дела без определен материален
интерес извън изброените в ал.2, като предвид направеното възражение и на осн.
чл.78 ал.5 ГПК вр. 144 АПК намира уговорения хонорар от 600 лв. и допълнително
300 лв. /по 100 лв. за всяко съдебно заседание/ за прекомерен, тъй като
надхвърля определения в наредбата размер и не съответства на фактическата и правна сложност
на делото, а наредбата в чл. 8 не предвижда допълнително възнаграждение за
всяко съдебно заседание по административни дела.
Не
следва да се присъждат разноски на з.стр. М.П.Г. – съпруга и наследник на
починалия, тъй като съгласно чл.143 АПК при отхвърляне на оспорването право на
разноски имат само заинтересованите страни, за които актът е благоприятен, а в
случая оспореният акт е неблагоприятен за нея и съдебното решение не е в нейна
полза.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Н.К. и С.Д.К. *** чрез адв. Ст. И. ***
срещу ЕР на НЕЛК - София № 0503/12.03.2021г., с което е отменено ЕР на ТЕЛК №
2995/18.11.2020г. при „МБАЛ Шумен“ АД – Шумен, с което ТЕЛК не приема причинна
връзка „трудова злополука“ и е издадено ново като на осн. чл. 66 ал.2 от НМЕ поради
липса на аутопсионен протокол НЕЛК не се произнася по причинна връзка за
смъртта на А.С. К. от гр. Шумен, настъпила на 18.07.2019г. по време на работа в
магазин за авточасти в гр. Шумен, стопанисван от „Ауто Плюс Шумен „ ООД –
Плевен.
ОСЪЖДА Д. Н.К. и С.Д.К. *** да заплатят на „Ауто Плюс Шумен“
ООД – Плевен деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я: