№ 3
гр. Айтос, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Таня Г. Спасова
при участието на секретаря Росица Г. Марковска
като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Гражданско дело №
20212110100385 по описа за 2021 година
Ищец по делото е „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, със законен представител: Д.Ш. – изпълнителен директор и М.В. –
прокурист, чрез пълномощника Адв. дружество „Ч., П. и И.“ – ***, чрез адв. Х.Х. И., а
ответник е А. Х. М. с ЕГН ********** от ***.
Предявени са искове по реда на чл.422 от ГПК – за признаване за установено
дължимостта на вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит № 540-
236/CL157447/2012 от 05.10.2012 г., сключен между Алфа Банк – клон България и ответника
за сумата от 5 000 лева. На 29.02.2016 г. по силата на договор за прехвърляне на
предприятие правата и задълженията на кредитодателя Алфа Банк – клон България КЧТ са
прехвърлени в полза на ищцовата страна, като длъжникът е уведомен за извършеното
прехвърляне. По договора същият продължава да дължи следните суми: 1730, 08 лева -
главница, ведно със законната лихва от 14.01.2020 г. до окончателното плащане, 163, 88 лева
- възнаградителна лихва за периода от 05.01.2019 г. до 02.09.2019 г., 93, 71 лева - мораторна
лихва за периода от 05.02.2019 г. до 08.01.2020 г. Във връзки с дължимите суми е подадено
заявление по чл.417 от ГПК, по което е било образувано ч.гр.д. № 16/2020 г. на РС-Айтос.
По образуваното ч.гр.д. длъжникът не е намерен, поради което книжата са връчени по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК, наложило указания за предявяване на установителен иск. Предвид
това възникнал правен интерес от предявяване на настощата установителна претенция, с
която се претендира установяване на дължимостта на гореописаните суми, произтичащи от
горепосочения договор за потребителски кредит. Правят се доказателствени искания. Иска
се присъждане на разноски.
В срока за отговор по исковата молба е постъпил такъв от особения представител адв.
1
П.П. от АК-Б., който оспорва исковата претенция като неоснователна. Възразява срещу
редовността и действителността на договора по чл.22 от ЗПК, доколкото същият не
отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, както и на тези по чл.11, ал.1, т.10 и т.12 от
ЗПК. Поддържа също, че начинът на формиране на вноските противоречи на добрите нрави
по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД и е налице неравноправна клауза по чл.143 от ЗЗП.
Развиват се аргументи относно противоречие на договорената лихва и начина на формиране
на вноските, в които преобладава лихвата, на разпоредбите на чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.143,
т.13, 14, 19 и т.20 от ЗЗП. Поддържа, че по този начин сумата, която следва да върне
длъжника, се е завишила повече от 50 % от стойността на дадения кредит и търговската
печалба противоречи на добрите нрави. На следващо място, развива аргументи за това, че не
е налице редовно уведомление до длъжника относно обявяването на предсрочната
изискуемост на кредита и прехвърлянето на предприятието.
Като съобрази твърденията и възраженията на страните въз основа на
доказателствата по делото от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА съдът намира
следното:
Исковата претенция е допустима, тъй като е предявена в законоустановения
едномесечен срок от връчване на съобщението, с което са дадени указанията за предявяване
на установителен иск по реда на чл.422 от ГПК по ч.гр.д. № 16/2020 г. на РС-Айтос, което е
приложено към настоящото дело.
Няма спор и от представените по делото доказателства е видно, че „Юробанк
България“ АД е правоприемник на „АЛФА БАНК-клон България“ КЧТ по силата на договор
за прехвърляне на търговско предприятие от 29.02.2016 г.
С исковата молба е представено копие от процесния договор - договор за
потребителски кредит със застраховка по програма защита на плащанията по потребителски
кредити № 540-236 CL157447/2012 от 05.10.2012 г. със срок от 96 месеца. Към договора е
приложен и погасителен план за срока на договора, с който всяка вноска е
индивидуализирана по компоненти – главница, лихва и обща дължима сума по вноската.
От неоспореното заключение на вещото лице се установява, че кредитът в размер на
5 000 лева е усвоен от длъжника. В периода на действие на договора длъжникът е заплащал
погасителните вноски по кредита, както следва: 31 броя погасителни вноски към „Алфа
Банк – клон България“ в общ размер на 3 744 лева и 20 броя погасителни вноски към
правоприемника „Юробанк България“ АД в общ размер на 3 916 лева. След това е
преустановил плащанията и понастоящем длъжникът дължи остатъка от 1 730, 08 лева
главница и 163, 88 лева договорна лихва. Начислена му е също така мораторна лихва за
периода от 05.02.2019 г. до 08.01.2020 г. в размер на 93, 71 лева.
В конкретния случай безспорно се установи сключването на 05.10.2012 г. на
договор за потребителски кредит, съгласно който на ответника е предоставен кредит в
размер на 5 000 лева, който следва да се върне чрез 96 месечни погасителни вноски, с
посочени размер и падежи в погасителен план, подписан и от двете страни. Уговореният
2
лихвен процент е 13,45 %, годишният процент на разходите - 17,66 %, а общият размер на
всички плащания по заема е 8 190 лева. Длъжникът е направил плащания на общо 51 броя
погасителни вноски, като понастоящем и въпреки изтичането на срока по договора за
кредит продължава да дължи остатъка от 1 730, 08 лева главница и 163, 88 лева договорна
лихва. За периода на забава му е начислена мораторна лихва в размер на 93, 71 лева от
05.02.2019 г. до 08.01.2020 г.
Съдът не възприема възражението на особения представител на ответника за
недействителност на договора и/или на клаузите от него с предмет договорената лихва.
Видно е, че договорът и приложеният към него погасителен план кореспондират с
изискванията на чл.11 и 12 от ЗПК. Договорът за кредит съдържа годишния лихвен процент
и годишния процент на разходите по кредита, а в погасителния план към него са посочени
броя, размера и падежа на погасителните вноски, като е налице разпределение на отделните
суми по компоненти във всяка от вноските. Налице е яснота и конкретизация каква част от
дължимата главница и лихви се съдържа във всяка от погасителните вноски по договора.
Възражението за нищожност по чл.26 от ЗЗД не държи сметка, че договорената лихва не е
прекомерно голяма предвид обстоятелството, че кредитът е дългосрочен и кредиторът също
търпи вреди от неизпълнението на поетите от кредитополучателя задължения. Не са налице
обективни данни по делото, които да сочат „значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя“, за да се приеме, че са налице условията по
чл.143 от ЗЗП за неравноправност на клаузата досежно договорената лихва.
Предвид гореизложеното сключеният между страните договор за потребителски
кредит е действителен и като такъв ги обвързва, поради което ответникът продължава да
дължи на ищцовата страна 1 730, 08 лева главница, 163, 88 лева договорна лихва и
начислената за времето на забавата от 05.02.2019 г. до 08.01.2020 г. мораторна лихва в
размер на 93, 71 лева.
С оглед крайния резултат на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищцовата
страна следва да се присъдят направените съдебно деловодни разноски в размер на 972, 42
лева съобразно представения по делото списък.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, със законен представител: Д.Ш. –
изпълнителен директор и М.В. – прокурист, чрез пълномощника Адв. дружество „Ч., П. и
И.“ – ***, чрез адв. Х.Х. И., и А. Х. М. с ЕГН ********** от ***, че А. Х. М. с ЕГН
********** дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК *** сумите по договор за
3
потребителски кредит № 540-236 CL157447/2012 от 05.10.2012 г., за които за издадена
заповед № 6 от 15.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК - 1 730,
08 лева главница, 163, 88 лева договорна /възнаградителна/ лихва и мораторна лихва в
размер на 93, 71 лева за периода от 05.02.2019 г. до 08.01.2020 г.
ОСЪЖДА А. Х. М. с ЕГН ********** от *** да заплати на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, със законен
представител: Д.Ш. – изпълнителен директор и М.В. – прокурист, съдебно деловодни
разноски в размер на 972, 42 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му. Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4