Определение по дело №943/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е въззивно,образувано на основание чл.258 и сл ГПК ,по въззивна жалба,подадена от адв.Б., в качеството й на процесуален представител на Б. Н. С. от с.Е., обл.Б., С. Т. С. от с.И., обл.Б., Р. Т. С. с адрес в Б., В. Т. Ц., С. С. С., Г. М. С., всички с адрес на призоваване с.Е., обл.Б., Т. М. Н., К. С. А. и Н. С. А.,с адрес за призоваване в Б.. Жалбата е насочена против решение № 58 от 03.01.2013г.,постановено по гр.д.№ 396 /2012г. на РС Б., с което е отхвърлен предявеният от тях иск, че са собственици на 4/5 ид. части от недвижим имот с идентификатор № 04279.627.56 находящ се в гр. Б., кв. Е..

Твърдят, че като наследници на общия наследодател имат права в размер на 4/5 ид. части от имота, като неправилно първата ответница се е снабдила с констативен нот. акт за целия имот, съответно е прехвърлила собствеността на втората ответница. Сочи, че в хода на производството е констатирано, че решение № 632/2001г. е обявено за нищожно, поради това, че не е подписано от Председателя на ПК-Б.. РС е приел, с оглед на това, че липсва успешно приключила процедура по възстановяване на собствеността. Междувременно е издадено и решение № 2318 от 28.09.2012г., което не е влязло в сила. С оглед на това са поискали в жалбата да им се даде възможност за представяне на доказателства, че решението е влязло в сила. Считат, че решението на РС е незаконосъобразно, без да изтъквт конкретни доводи за тези оплаквания. Също така счита, че реституцията се извършва по реда на специалното административно производство, създадено със закон и от обсъдените в съвкупност доказателствата се установява основанието - наследствено правоприемство и успешно приключила реституция, което основание за собственост ищците поддържат в исковата молба. Основно жалбата е концентрирана върху това, да се установи, че ищците имат нов титул за собственост от административния орган и са поискали да се даде възможност,да представят доказателства,че е влязло в сила.

Ответниците са оспорили жалбата. Считат, че решението е правилно и представят друго решение № 2319 от 16.10.2012г. , с което е отказано възстановяване собствеността на ищците като наследници на общия наследодател.

Окръжният съд с изрично определение се е произнесъл по доказателствата, като е приел представеното решение от въззиваемите и е дал възможност да се представят доказателства, че решение № 2318 е влязло в сила.

Пред ОС Б. е представено и новосъздадено доказателство -решение на ОбСЗ Б. №2321 от 04.03.2014г.,което е прието от съда по реда на чл.266 ал.2 т.2 ГПК.

Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,от страна по делото,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен акт.Въззивната жалба е подадена от пълномощник с надлежна представителна власт.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения установителен иск за собственост,като е приел,че ищците не са установили в процеса собственически права в размер общо на 4/5 ид.ч. от имота на основание успешно проведено реституционно производство по ЗСПЗЗ,както и искането за отмяна на нот.акт вх.рег.№ 5306 от 09.12.2008г., акт №100, том 13 от 2008г., по описа на Служба вписване към РС Б. за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение, за над 1/5 / една пета/ идеална част .

С оглед събраните по настоящето дело доказателства,представени пред и приети от въззивната инстанция,ОС Б. в настоящия си състав ,намира решението за неправилно.

Не е било спорно по делото,че ищците,както и ответницата И. С. Т. са наследници на Н. Ц. С. ,починал на 17.05.1988г.

Съгласно приложената реституционна преписка ,през 1992г. Сл. Н. С. /баща на ответницата И. Т.,починал през 2008 г./ е заявил за възстановяване имоти,принадлежали на общия наследодател преди кооперирането ,включително и две ниви в м."Ил." в землището на с.Е. Бл. общо в размер на 10.5 дка.След проведена процедура по чл.13 ППЗСПЗЗ е издадено решение №632 от 26.02.2001г.с което ПК Б. /сега ОбСЗ Б./ е възстановила собствеността на наследниците на Н. Ц. С. върху спорния имот,описан в решението като нива от 0.632 дка, шеста категория, находяща се в землището на гр.Б., местността Ил. - Р, имот пл.№8939, жк.Е. – 2, по кадастрален план изработен 2000г., при съседи: север – общинска собственост, изток – общинска собственост, юг – асфалтов път, запад - общинско,съгласно удостоверение по чл.13 ал.4 ППЗСПЗЗ/приложено по делото/ и скица./Решението в цялост е приложено по адм.д.№23/2012г. на РС Б..

С нотариален акт № 177, том ІV, рег.№9100, дело № 199 от 30.12.2004 г. на нотариус Кр. М., гр.Б., вписан в Служба по вписванията към РС Б. с вх.рег.№3619 от 30.12.2004г. ищците,включително и бащата на първата ответница са признати за собственици по наследство и възстановено право на собственост върху гореописания имот,с оглед постановеното решение от ПК Б..

Не е спорно,че това решение,на което ищците в исковата молба основават правото си на собственост е прогласено за нищожно с решение на РС Б. по адм.д.№ 23/2012г. от 21.06.2012г.т.е. след предявяване на настоящия иск.

На 28.09.2012г. ОбСЗ Б. издава ново решение № 2318,с което възстановява собствеността на наследници на Н.С., което решение е със същото съдържание.

На 16.10.2012г.ОбСЗ издава решение № 2319 ,с което отказва да възстанови собствеността върху процесния имот,поради откриване на нови обстоятелства-право на собственост на трето лице.

По жалба на Б. С. РС Б. с влязло в сила решение по адм.д.№3/2013г. е отменил отказа и е върнал преписката на ОбСЗ за ново разглеждане и произнасяне по заявлението за възстановяване на процесния имот.

На основание решението по това дело,органа по възстановяване на земеделката земя е постановил ново решение №2321 от 04.03.2014г.,с което е възстановил в стари реални граници на наследниците на Н. С. процесния имот,описан като нива от 0.632 дка, шеста категория, находяща се в землището на гр.Б., местността Ил. - Р, имот пл.№8939, жк.Е. – 2, по кадастрален план изработен 2000г., при съседи: север – общинска собственост, изток – общинска собственост, юг – асфалтов път.

От своя страна И. Т. се снабдила с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност, представляващ имот с идентификационен № 04279.627.56, находящ се в гр.Б. по кадастрална карта, одобрена със заповед от 10.05.2006г. на ИД на АК, с административен адрес гр.Б., кв.Е., с трайно предназначение – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м./, който поземлен имот е с площ по скица от 632 кв.метра и който имот е идентичен с имот със стар идентификационен №8939, при съседи: поземлен имот с идентификационен № 04279.627.57, който нотариален акт бил вписан в СВ при РС Б. с вх.рег.№5306 от 09.12.2008г., акт №100, том ХІІІ, дело 15285/2008г. Собствеността върху същият имот била прехвърлена на втората ответница от И. Т. и съпругът й Ст. Т. чрез покупко – продажба,оформена с нотариален акт вх.рег.№1069 от 15.04.2009г., акт №69, том ІV, дело 678/2009г. по описа на СВ при РС Б..

При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази следното:

Предявен е установителен иск по чл.124 ГПК за собственост в размер на 4/5 ид.ч. от недвижим имот,представляващ ПИ с идентификационен № 04279.627.56 , находящ се в гр.Б., кв.Е., община Б., област Б., по кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 година на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, с административен адрес в град Б., кв.Е., с трайно предназначение – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м./, който поземлен имот е с площ по скица от 632 кв.м. , и който имот е идентичен с имот със стар идентификационен №8939 , при съседи: поземлен имот с идентификационен № 04279.627.57

Основанията на възникване на правото на собственост,посочено от ищците е наследствено правоприемство и приключила реституция по ЗСПЗЗ,като е тяхна тежестта на доказване да установят фактите,довели до възникване на твърдяното право.

В настоящия казус съдът намира,че ищците са установили правата си.С удостоверение за наследниците на Никола С. ищците се легитимират за негови преки наследници-Б. С. и съответно останалите по право на заместване.

Титулът за собственост е решение № 2321 от 04.03.2014г. на ОбСЗ Б.,с което административния орган е възстановил в стари реални граници на наследниците на Н. С. процесния имот,описан като нива от 0.632 дка, шеста категория, находяща се в землището на гр.Б., местността Ил. - Р, имот пл.№8939, жк.Е. – 2, по кадастрален план изработен 2000г., при съседи: север – общинска собственост, изток – общинска собственост, юг – асфалтов път.

Установено е от писмените доказателства /нот.акт на И. Т. и приложените скици от КК/ и не е спорно,че по КК процесния имот е нанесен като ПИ с идентификационен № 04279.627.56 , находящ се в гр.Б., кв.Е., община Б., област Б., по кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 година на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, с административен адрес в град Б., кв.Е., с трайно предназначение – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м./, който поземлен имот е с площ по скица от 632 кв.м.

Макар това решение да не е посочено в исковата молба,на основание чл.235 ал.3 ГПК,фактите установени с него следва да се вземат предвид,поради обстоятелството,че в хода на производството е обявено за нищожно р.№ 632/26.02.2001г.,което е довело до възникване на нови факти във връзка с твърдяната земеделска реституция.

Направените възражения от ответниците във връзка с установените права на ищците са неоснователни .

Пред първоинстанционния съд е направено възражение и от двете ответниците,че са придобили имота по давност-Ил. Т чрез осъществяване на владение,водещо до придобиване имота по давност, а К. К.-чрез присъединяване на владението на праводателя си-чл.82 ЗС.

Установено е по делото,че имотът е бил бивша земеделска земя,внесена от Н С. в ТКЗС и реституиран чрез подадено заявление от бащата на И. Т..Възстановеният имот е индивидуализиран през 2001г. с издаване на решението от органа по възстановяване на собствеността,така,че ако е упражнявано владение върху имота,което е констатирано с нот.акт от 2008г.,не е изтекъл необходимия по чл.79 ЗС 10 годишен срок на осъществено владение.Имотът се намира в регулация и е бил част от една по-голяма нива,застроена в последствие с жилищни блокове,като възможността да се обособи като кадастрална единица,със съответната идентификация по площ и съседи ,съответно да се придобие по давност, възниква едва през 2001г. В този смисъл по отношение на първата ответница не се установява необходимите елементи на владението,годно да изработи давност-владение за период от 10г.

Втората ответница се позовава на чл.82 ЗС,като твърди,че е присъединила владението на праводателите си.За да се признае правото на собственост на основание придобивна давност, разпоредбата на чл. 79 ЗС изисква претендиращият несобственик да е упражнявал фактическа власт в продължение на 10 (респ. 5) години и демонстриране по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия за себе си.По делото К. не е ангажирала доказателства,с които да установи тези елементи на владението,което претендира,че е осъществявала след 2009г.,когато е закупила имота,поради което не е установено,че общото владение е продължило в период от 10 години от 2001г. явно,непрекъснато и необезпокоявано.

С оглед събраните доказателства пред въззивната инстанция,ответниците са направили възражение,че ищците не са доказали правата на наследодателя си Никола С. върху имота,към момента на образуване на ТКЗС,поради което не са установили и своите права.Доводът е неоснователен.ОС Б. съобрази ТР № 9/2012г. ОСГК на ВКС,в мотивите на което е посочено,че в исковото производство,ако не се повдига спор по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ,съдът следва да зачете решението на административния орган възстановяващ собствеността.Съдът няма основание повторно да изисква доказване правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС и то при условията на пълно доказване по общите правила на гражданския процес.

Ответниците са поискали съдът да извърши косвен съдебен контрол на издаденото решение,легитимиращо ищците за собственици,като са навели довод,че то е в противоречие като съдържание с чл.13 и чл.13 а ППЗСПЗЗ,защото при наличие на кадастрална карта,имотът е описан по помощен план.Съдът намира и този довод за неоснователен.По отношение на процесния имот още през 2001г. е проведена процедура по възстановяването му,като е издадено удостоверение по чл.13 ППЗСПЗЗ,както и скица.Съгласно чл.13 а ал.11 ППЗСПЗЗ,когато се възстановява имот в район с одобрена КК ,след влизането в сила на решението по чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ, имотите се попълват в одобрения кадастрален план или в одобрената кадастрална карта.Следователно описанието на имота в решението,съгласно този текст не е по КК,а по изготвения преди това помощен план.

След като ОС Б. намира установителния иск за собственост за основателен,основателно е и искането да се отмени констативния нотариален акт на И. Т. до размера на 4/5 ид.ч.

С оглед на изложеното решението на първоинстанционния съд следва да се отмени,като се уважат претенциите на ищците,включително и за разноски за двете инстанции.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 58 от 03.01.2013г.,постановено по гр.д.№ 396 /2012г. на РС Б.,вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ПРИЗНАВА за установено по отношение на И. С. Т. и К. А. К., двете от Б., че Б. Н. С. от с.Е., обл.Б., С. Т. С. от с.И., обл.Б., Р. Т. С. с адрес за призоваване гр.Б., В. Т. Ц., С. С. С., Г. М. С., тримата с адрес на призоваване с.Е., обл.Б., Т. М. Н., К. С. А. и Н. С. А., тримата с адрес на призоваване гр.Б., обл.Б. са собственици на основание наследствено правоприемство и успешно приключила реституция на 4/5 /четири пети/ идеални части от поземлен имот с идентификационен № 04279.627.56 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка шестстотин двадесет и седем, точка петдесет и шест/, находящ се в гр.Б., кв.Е., община Б., област Б., по кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 година на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, с административен адрес в град Б., кв.Е., с трайно предназначение – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м./, който поземлен имот е с площ по скица от 632 кв.м. /шестстотин тридесет и два квадратни метра/ и който имот е идентичен с имот със стар идентификационен №8939 /осем хиляди деветстотин тридесет и девет/, при съседи: поземлен имот с идентификационен № 04279.627.57 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка шестстотин двадесет и седем, точка петдесет и седем/.

ОТМЕНЯ нотариален акт по обстоятелствена проверка вх.рег.№ 5306 от 09.12.2008г., акт №100, том 13 от 2008г., по описа на Служба вписване към РС Б. за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение, над размера от 1/5 / една пета/ идеална част от описания имот.

ОСЪЖДА И. С. Т. и К. А. К., двете от Б. да заплатят на Б. Н. С. от с.Е., обл.Б., С. Т. С. от с.И., обл.Б., Р. Т. С. с адрес за призоваване гр.Б., В. Т. Ц., С. С. С., Г. М. С., тримата с адрес на призоваване с.Е., обл.Б., Т. М. Н., К. С. А. и Н. С. А., тримата с адрес на призоваване гр.Б., обл.Б. направените разноски за двете инстанции в размер на 2662.34лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: