№ 224
гр. С.З., 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20225500500317 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба от „Й.Б. ЕАД, чрез
адв.В.Г. от АК – С., против Решение № 260016/21.03.2022г., постановено по
гр.д. № 3262/2020г. по описа на Районен съд – К., с което се признава за
установено по отношение на М. М. М., че съществува вземане на “Т.Б.“ ЕАД,
гр.С., за сумата 41.72 лв. главница, явяваща се незаплатени абонаментни
такси по договори от 11.10.2018 г. за мобилен /предпочетен номер
*********** и за мобилен/предпочетен номер 35989013**, и законната лихва
върху главницата от 23.09.2020 г. до изплащане на вземането и е отхвърлен
иска за установяване съществуването на вземане за сумата 286.15 лв.,
неустойки за прекратяване на договори за мобилни услуги като
неоснователен, за които вземания е издадена заповед №260039/29.09.2020 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2255/2020
г. по описа на РС- К..
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение, в частта, в която
е отхвърлен предявения от „Т.Б.“ ЕАД /сега Й.Б./ установителен иск за сумата
в размер на 286.15лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент. Намира атакуваното решение за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Излага подробни съображения. Счита, че отхвърлителните мотиви на
решаващия съд били изведени въз основа на преценката, че договорите не
били развалени надлежно и кредиторът не представил доказателства, от които
да се установи, че изпращал кратки текстови съобщения с уведомление за
1
намерението му да прекрати договорите при неизпълнение на задължението
на въззиваемата да заплати месечните такси и абонаменти, респ. че прекратил
договорите. Въззивникът счита, че в случая не ставало въпрос за разваляне на
писмен договор, а за прекратяване на същия, съгласно условията, при които
страните договорили сключеният договор да бъде прекратен. Операторът
неколкократно изпращал СМС-известия, с които давал шанс на абоната да
заплати задълженията си и да запази договорните отношения. Намира
заплащането на обезщетение в размер на три месечни абонаментни такси, че
не е прекомерно и необосновано високо, при положение, че търговецът ще се
лиши от всички 24 месечни абонаментни такси по договора.
Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му
част, като вместо това постанови решение, с което да признае за установено
задължението за сумата 286.15лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент. Претендира присъждане на
направените разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна М. М. М., чрез особения представител адв.Г.А. от АК – С.З., в който
изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Неоснователен
бил изтъкнатият аргумент в жалбата, че прекратяването на договора било
приравнено на разваляне без предизвестие. Твърди, че текстът на чл.87 от
ЗЗД бил пределно ясен в насоката, изискваща волеизявление за това
разваляне на договора. Въззиваемата не споделя становището на
жалбоподателя, че развалянето (наричано в Общите условия прекратяване)
настъпило по силата на упражнени конклудентни действия, изразяващи се в
ограничаване на достъпа до услуги.
Моли съда да отхвърли въззивната жалба и да потвърди
първоинстанционното решение.
Съдът, след като обсъди направените в жалбите оплаквания и
становището на другата страна, предвид събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, във
вр. с чл.79, ал.1и чл.92 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК било
образувано ч.гр.д.№2255/2020г. по описа на PC-К. и издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение срещу М. М. М. за сумата 327.87лв.,
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, което обусловило
правният интерес от предявяване на иска за установяване съществуването на
вземането. Твърди, че длъжникът М. М. М., била абонат на дружеството-
доставчик на мобилни услуги по силата на няколко сключени договора.
1.Договор за мобилни услуги от 11.10.2018г., с предпочетен мобилен номер
0890/13** и избран абонаментен план Интернет 15.99, със срок на действие за
24 месеца, до 11.10.2020г. като се възползвала от предоставената й
възможност и взела мобилно устройство TABLET модел PRESTIGIO WIZE
2
3418 8 4G на преференциална цена, платена на каса, в брой. Стандартната
цена на мобилното устройство в брой без абонаменти била 286.91лв., а
общата лизингова цена 19.99лв., с избраната от абоната програма Интернет
15.99. Отстъпката, която ответникът получил възлизала на сумата от 266.92
лв. /т.7 от договора/. 2.Договор за мобилни услуги от 11.10.2018г. за ползване
мобилен номер 0890/997** с избран абонаментен план Тотал 14.99лв. и
уговорен срок на действие за 24 месеца, до 11.10.2020г. Въз основа на
посочения договор, ответникът ползвал предоставяните от дружеството
мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския
номер на абоната №*********. За потребените от абоната-ответник услуги за
периода 15.09.2018г. до 14.11.2018г. били издадени: фактура
№**********/15.10.2018г. за отчетен период на потребление 15.09.2018 г.-
14.10.2018г. на стойност 9.07 лв. за месечни абонаментни такси за
потребените услуги, платима до 30.10.2018г.; фактура № **********/
15.11.2018г. за отчетен период от 15.10.2018г.-14.11.2018г. на стойност
32.65лв. за месечни абонаментни такси за потребените по договора услуги,
платима до 30.11.2018г. Абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги на
обща стойност 41.72 лв., фактурирани за два последователни отчетни месеца
- м.09.2018г. и м.10.2018г. Към всяка от фактурите имало приложено
извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 41.72лв., ангажирало договорната
отговорност на абоната по т.11 от процесиите договори за услуги, като във
връзка с чл.75, вр. с чл.196, в. от ОУ и Теленор прекратил едностранно
индивидуалните договори на ответника М. М. М. за ползваните абонаменти и
издал на абонатен номер №********* крайна фактура
№**********/15.01.2019г. с начислена неустойка в размер на 286.15лв. При
наличието на неплатени месечни задължения абонатът бил уведомяван по
реда на чл.31а от Общите условия. След изтичането на срока за плащане,
указан във всяка от издадените месечни фактури и при нерегистрирано
плащане на дължимата сума, последователно се ограничавали първо
изходящите обаждания, впоследствие и входящите обаждания на абоната,
като операторът пращал смс - напомняне за налична незаплатена месечна
фактура. Когато денят за изпълнение на задължението бил определен,
длъжникът изпадал в забава след изтичането му /чл.84, изр. първо ЗЗД/. При
неплащане на задълженията за мобилния оператор възникнало
потестативното право едностранно да прекрати договора за мобилни услуги,
при това без необходимост от волеизявяване изрично пред абоната
намерението си за прекратяване, предвид напомняния чрез смс- известяване
до този момент. Датата на деактивация на процесния абонамент била
09.11.2019г., като същата се генерирала автоматично по вградената
електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието
на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
3
ползвания абонамент. Така, абонатът бил в неизпълнение на договорите си,
като същият не спазил крайния срок за ползване на абонаментите, както
следва: - интернет 15.99 за мобилен номер 0890/13** до 11.10.2020г.,
съгласно Договор за мобилни услуги от 11.10.2018г., както и за - Тотал 14.99
за мобилен номер 0890/997** до 11.10.2020г., съгласно Договор за мобилни
услуги от дата 11.10.2018г.
Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния
оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно
изричната клауза, съдържаща се в т. 11 от Договорите, като начисли в
крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на
сключения абонамент. Предвид влизане в сила на постигната Спогодба между
Теленор и Комисия за защита на потребителите относно начина на формиране
на неустойките, претендирани при предсрочно прекратяване на договорен
абонамент, начислената на абоната неустойка в размер на 286.15лв. била
формирана съобразно новите правила за изчисление, уговорен в т. 11 от
Договорите. Претендираната неустойка в размер на 286.15лв.,
представляваща стойността на три месечни абонаменти такси на ползваната
програма за всеки ползван номер, както следва: Договор за мобилни услуги от
11.10.2018г. за ползване на мобилен номер 0890/13** неустойка е размер на
248.68 лв. както следва: -за абонаментен план Интернет 15.99 неустойка в
размер на 42.70 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси без ДДС. Към Абонаментен план Интернет 15.99 неустойка за ползване
на устройство в размер на 205.98лв., представляваща част от разликата между
стандартната цена на устройството действащата към момента на сключване
на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му,
съответстваща на оставащия срок на договора. По Договор за мобилни услуги
от 11.10.2018г. за мобилен номер 0890/997** неустойка в размер на 37.47лв.,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси без ДДС. Според
чл. 92, ал.1, изр.1 ЗЗД неустойката обезпечавала изпълнението на
задължението и служила като обезщетение за вредите от неизпълнението, без
да било нужно те да се доказват. Освен обезпечителна и обезщетителна
функция, неустойката изпълнявала и наказателна функция. Неизпълнение на
основното задължение на потребителя да заплаща в уговорения срок
месечната абонаментна такса за ползваните услуги, дало основание на
оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови
начисляването на месечна абонаментна такса и да начисли и претендира
неустойка за прекратяване ползването на услугите. Абонатът следвало да
понесе отговорността си за неизпълнението на договорните задължения и да
заплати неустойка за предсрочното прекратяване на сключените договори.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на М. М. М., съществуването на вземане на “Т.Б.“ ЕАД, град С., за
сумите: 41.72лв. незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, по договори с абонатен номер №********* за периода от
15.09.2018г. до 14.11.2018г., ведно със законната лихва за забава, считано от
4
датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното
плащане на сумата, 286.15лв. договорна неустойка, от която: 248.68лв. по
Договор за мобилни услуги от 11.10.2018г. за ползване на мобилен номер
0890/13** и 37.47лв. по Договор за мобилни услуги от 11.10.2018г. за
ползване на мобилен номер 0890/997**. Претендира съдебни разноски.
Ответникът чрез назначеният си особен представител оспорва иска по
основание и размер. Сочи, че по договор за мобилни услуги за мобилен номер
35989013** ответницата придобила качеството „потребител“ за услуга
доставка на мобилен интернет, избрала абонаментен план с наименование
„Интернет 15.99“, за период от 24 месеца, считано от 11.10.2018 до 11.10.2020
год. Ответницата била информирана за датата на издаване на фактурите:15-то
число ежемесечно, за срока на плащане на фактурите, както и че
неполучаването на същите не я освобождавало от задължението да заплати
стойността им. Нямало данни и доказателства ответницата да била получила
СИМ-карта с индивидуален номер, съгласно т.7 от Договора. Същият не
съдържал указание, че освен договор, представлява и разписка за получаване
на картата и/или други устройства, сочени в него. Извън факта на влизане в
сила на договорите, основателността на твърдението за дължимост на сумите
по фактури с №**********/ 15.10.2018г. и №**********/15.11.2018г., ищецът
следвало да установи, че осигурил достъп до мрежата си, като предал на
ответника СИМ-карта, даваща достъп до мрежата на “Т.Б.“ ЕАД, както и че
осигурил останалите технически условия за използване на мобилни услуги от
ответницата. Договор за мобилни услуги за моб.номер *********** -
ответницата придобила качеството „потребител“ за доставка на мобилни
услуги с абонаментен план с наименование „Тотал 14.99“, за период от 12
месеца, считано от 11.10.2018 до 11.10.2019 год. Ответницата била
информирана за датата на издаване на фактурите: 15-то число ежемесечно за
срока на плащане, както и че неполучаването на фактурите не я освобождава
от задължението да заплати стойността им. Нямало данни и не се прилагали
доказателства ответницата да била получила СИМ-карта с индивидуален
номер, съгласно т.7 от договора. Същият не съдържал указание, че освен
договор, представлява и разписка за получаване на картата и/или други
устройства, сочени в него. Сочи, че по договор за мобилни услуги за номер
*********** - неустойката била уговорена в т.11 от договора. Неустойка се
дължала за всяка СИМ-карта, по отношение на която било налице
прекратяване. Понятието „прекратяване на СИМ-карта“ нямало тълкуване в
договора, нито в Общите условия на оператора. В този случай, следвало да се
приеме, че операторът и в този случай имал предвид прекратяване на
договора за съответната СИМ-карта. Сочи, че в договора и в Общите условия
липсва предвиден ред, по който операторът следвало да упражни това свое
право, респ. ред, по който да демонстрира това свое волеизявление за
прекратяване. В исковата молба, дължимостта на неустойката се
аргументирала с чл.75 от Общите условия, в който, едностранното
прекратяване на договора било предвидено като правна възможност, която
5
операторът имал право да използва или да не използва. В процесния договор
била предвидена дължимост на неустойката само за прекратявана СИМ-карта.
В този смисъл, логичното тълкуване сочело, че за да има право да претендира
неустойка, Т.Б. ЕАД трябвало да установи прекратяването на договора, дори
и да не бил предвиден специален ред или способ за обективиране на
волеизявлението за прекратяване. Прекратяването трябвало да било
настъпило по вина или по инициатива на потребителя. Нямало раздел,
регламентиращ прекратяването на договорите. Нямало текст, предвиждащ
автоматично прекратяване на договорите при настъпване на определени
факти. Липсвали също разпоредби (нормативни, договорни или в Общите
условия), от които да се заключело, че ограничаването/прекъсването на
достъпа на потребителя до мрежата (и в какъв обем на това ограничаване) се
приравнявало на прекратяване на договора. Фактура №*********/15.10.2018
г. и извлечението към нея, била издадена за период 11.10.2018г. -
14.10.2018г., т.е. период от 4 дни и не касаело отчетен период за м.09.2018 г.,
както се твърдяло в исковата молба. В края на извлечението към процесната
фактура, стойностите в нея били изчислени пропорционално на дните, в които
била използвана услугата. За мобилен номер *********** била посочена сума
14.10 без ДДС, съгласно извлечението сумата била на абонаментен план, а не
на потребени услуги, т.е. при цена 12.49 без ДДС, съгласно договора, и при
липса на потребени платени услуги през периода, дори и да се приемело, че
абонаментът се предплащал, посочената сума от 14.10 без ДДС надвишавала
уговорения между страните размер. В същото извлечение, за мобилен номер
35989013** била посочена сума 1.50 без ДДС при уговорен размер на
абонамента съгласно договора - 13.99 лв. без ДДС. Съгласно чл.23, б."б" от
Общите условия на оператора, месечният абонамент се предплащал от
потребителя ежемесечно. При наличието на тази разпоредба и при
приложените различни отстъпки към двата номера, несъответни на договора
и общите условия, счита иска по фактура №**********/15.10.2018г. за
недоказан по размер. Моли съда да отхвърли предявените от ищеца иск
изцяло неоснователен и недоказан.
За да постанови решението си в този смисъл Казанлъшкия районен съд
е намерил за установено, че по ч.гр.д.№2255/2020 г. по описа на PC-К., по
подадено от “Т.Б.“ ЕАД заявление е издадена Заповед №260039/29.09.2020 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника М.
М. М. за сумите: 327.87 лв. главница, от която: 41.72 лв. неплатени месечни
абонаменти за потребление на мобилни услуги и 286.15 лв. неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги, и законна лихва
върху главницата от 23.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и
205 лв. разноски по делото, от които: 25.00 лв. държавна такса и 180 лв.
адвокатско възнаграждение, които задължения произтичат от договор за
мобилни услуги с мобилен номер 35989013** от 11.10.2018 г. и договор за
мобилни услуги с мобилен номер *********** от 11.10.2018г. Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, за което
6
кредиторът е уведомен на 02.12.2020 г. и с оглед разпоредбата на чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК, на 30.12.2020 г. е предявен иска по чл.422 вр. с чл.415, ал.4 от
ГПК.
От представените заверени копия на писмени документи от ищеца,
съдът е установил, че в процесния период ищецът като доставчик и
ответникът М. М. М. като потребител са били в облигационни
правоотношения за предоставяне и ползване на мобилни услуги по фиксиран/
предпочетен номер ***********, с абонаментен план: Тотал 14.99, със
стандартен месечен абонамент: 14.99 лв. на месец, дата на издаване на
фактура: на 15-ти всеки месец и посочен номер на СИМ карта, със срок на
договора 12 месеца, считано от 11.10.2018г., както и за предоставяне и
ползване на мобилни услуги по фиксиран/ предпочетен номер 35989013**, с
абонаментен план: интернет 15.99, със стандартен месечен абонамент: 15.99
лв. на месец, дата на издаване на фактура: на 15-ти всеки месец, и мобилен
апарат- TABLET, модел PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G, c посочен номер на
СИМ карта, стандартна цена на устройството: 286.91 лв., отстъпка от
стандартната цена: 266.92 лв., обща лизингова цена с абонаментен план: 19.99
лв., със срок на договора 12 месеца, считано от 11.10.2018 г., като е
уговорено, че в случай на прекратяване на договорите преди изтичане на
срока, посочен в т.11 по вина или инициатива на потребителя или нарушения
на задълженията му по договора или други документи, свързани с него в това
число и приложимите Общи условия, последният дължи неустойка в размер
на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до
изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти;
потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството /в брой, без абонамент/, съгласно ценовата листа към момента
на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му /в
брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато
съответства на оставащия срок на договора. Договорът за мобилни услуги,
предпочетен номер 35989013** е сключен във връзка с мобилно устройство:
марка TABLET, модел PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G, с посочен номер на СИМ
карта, с отстъпка от стандартната цена- 266.92лв.
Представени са 3 бр.фактури, ведно с общи потребления за мобилния
номер: фактура №**********/15.10.2018 г. за мобилен/фиксиран номер
***********, за отчетен период 11.10.2018 г.-14.10.2018 г. на стойност 18.72
лв. с ДДС месечни и еднократни такси /абонаменти, доп.пакети/, със срок за
плащане-30.10.2018 г.; фактура №**********/15.11.2018 г. за
мобилен/фиксиран номер 35989013**, за отчетен период 15.10.2018 г.-
14.11.2018г. на стойност 32.65 лв. с ДДС за разговори, данни, съобщения,
месечни и еднократни такси /абонаменти, доп.пакети/, със срок за плащане-
30.11.2018 г.; и фактура №**********/15.01.2019 г. за отчетен период
15.12.2018 г.-14.01.2019 г. на стойност 286.15 лв. неустойки за предсрочно
прекратяване на договори за услуги, със срок за плащане- 30.01.2019 г.
7
При така установените факти, съдът е приел искът за установяване
съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.4 от
ГПК като предявен в законоустановения едномесечен срок и допустим.
В производството по чл.422 от ГПК ищецът следва да установи
основанието на вземането и неговия размер. Съгласно чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение. При липсата на оспорване автентичността на договора следва
да се приеме за възникнало между страните облигационно отношение за
доставка на мобилни услуги за предпочетен номер *********** и за
предпочетен номер 35989013**. В двата договора изрично е записано, че на
абоната са предоставени по един брой СИМ карта, с конкретно записани
номера- по договор заявка №*********- карта №89359050000108984975 и по
договор заявка №*********- карта №8935905000108984967. С
предоставянето на СИМ- картите на ответницата, както и на посочения във
втория договор мобилно устройство- таблет, които обстоятелства се
удостоверяват с подписването на договорите от нея, установява, че ищецът е
изпълнил задължението си до осигури на абоната достъп до мобилната си
мрежа и да ползва договорените мобилни услуги. За предоставените на
ответника М.М. в периода 11.10.2018 г.- 14.11.2018 г. услуги, ищецът е издал
процесиите фактура №**********/15.10.2018 г. и фактура №728070
8907/15.11.2018 г. за неплатени абонаментни такси на обща стойност 41.72 лв.
по двата договора, за които няма наведени твърдения, а и не е представени
доказателства да са платени от ответника. Следва да се посочи, че
абонаментни такси по двата договора за отчетния период, за който се дължат
са ежемесечни, независимо от потреблението на абоната- чл.23 от ОУ. Дължи
се и месечната вноска за предоставеното мобилното устройство. Съгласно
т.27 от Общите условия при ползване на услуги чрез индивидуален договор,
заплащането на ползваните услуги се извършва, въз основа на фактура, която
се издава ежемесечно на името на потребителя, като плащането на посочената
във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но по- късно от
18 дни след датата на издаването й. Тъй като не са оспорени количеството,
стойността и цената, отразени в представените фактури с подробни данни за
общото потребление на за съответния номер съдът е счел, че ответникът
дължи заплащането им. Претенцията за сумата 41.72 лв. е основателна и
следва да бъде уважена.
Според КРС неустойката е договорна клауза, с която страните уговарят,
че в случай на виновно неизпълнение на договорно задължение, длъжникът се
задължава да престара на кредитора имуществено благо. По аргумент от чл.9
от ЗЗД, страните по договор за услуга могат да включат клауза за
едностранното му прекратяване преди изтичане на срока на договора по
волята, на която и да е от страните или на едната от тях. Уговарянето на
неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за
услуга е допустимо, но само в рамките на присъщите на неустойката
8
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, в противен случай,
неустоечната клаузата би била нищожна, поради накърняване на добрите
нрави. В случая се претендира неустойка в общ размер 286.15 лв. при
прекратяване на договорите за мобилни услуги в т.ч. 248.68 лв. неустойка за
предоставено за ползване на устройство TABLET, PRESTIGIO WIZE 3418 8
4G, представляваща съответна част от разликата между стандартната цена на
устройството/ в брой, без абонамент/ съгласно действащата към момента на
сключване на договора ценова листа и заплатената от лизингополучателя, при
предоставянето му, в брой или обща лизингова цена по договора,
съответстваща на оставащия срок на договора и 37.47 лв. неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с предпочетен номер
***********. Според разпоредбата на т.19б, б.“в“ от Общите условия,
Теленор има право едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен
или безсрочен, когато потребителят не е платил дължимите суми след
изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно по
тези Общи условия. В Общите условия липсва предписана процедурата за
едностранното прекратяване на договора от кредитора, доколкото в т.19а
процедурата за едностранно прекратяване по инициатива на абоната е
разписана- с едномесечно писмено предизвестие до Теленор. Поради липса и
в процесните договори на ред за прекратяването им от кредитора, както и в
специалният закон съдът е счел, че следва да намери приложение
разпоредбата на чл.87, ал.1 от ЗЗД, съгласно която когато длъжникът по един
двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която
той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника
подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока
ще смята договора за развален, като предупреждението трябва да се направи
писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. В случая ищецът не
твърди да е отправял писмено предизвестие до ответницата за
разваляне/прекратяване на договора. В т.31а от Общите условия е
регламентирано, че Теленор се задължава предварително и по подходящ
начин /чрез кратко тестово съобщение- смс, писмо с обратна разписка,
записващ се телефонен разговор, писмо по електронната поща на посочен от
абоната електронен адрес за контакти, чрез писмо, доставено с куриер и др. /
да информира абоната, че ще предприеме действия по извънсъдебно събиране
на негови неплатени парични задължения, включително и когато за целта ще
се ползват услугите на трети лица/ кредитни бюра, агенции за събиране на
вземания и др./. Информацията по предходното изречение задължително
съдържа и данни за точния размер на претендираните парични вземания, за
основанието, от което произтичат, както и за третото лице, което ще събира
вземането. Ищецът не е доказал твърдението си , не е представил
доказателства с оглед задължението по чл.127, ал.2 от ГПК, че е изпращал
кратки тестови съобщения /смс/ до ответницата, с уведомление за
намерението му да прекрати договорите при неизпълнение на задължението й
да заплати месечните такси и абонаменти респ. че прекратява договорите,
9
поради което съдът приема, че като кредитор ищецът не е упражнил
надлежно правото си да прекрати процесните договорите от 11.10.2018 г.
поради виновно неизпълнение на ответницата на задълженията по процесиите
фактури, затова претендираното вземане за неустойки в общ размер 286.15
лв. по фактура №**********/15.01.2019 г. се явява неоснователно,
недоказано и следва да бъде отхвърлено.
Доколкото съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
следва да разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство, с осъдителен диспозитив и предвид изхода на
спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдът е приел, че ответникът следва да
заплати на ищеца съразмерно с уважената част от иска направените по делото
разноски в размер на 71.89 лв. и 26.09 лв. разноски в заповедното
производство.
Въззивният съд, след като подложи на самостоятелна преценка
доказателствата и обсъди защитните тези на страните, при съблюдаване на
очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, намери
за установено следното:
Фактическата обстановка е правилно установена от районния съд и
изцяло съответства на събраните по делото доказателства, поради което съдът
препраща към нея съгласно чл. 272 ГПК. Страните не спорят по фактическата
обстановка, спорът е по правото.
Предявените положителни установителни искове имат за предмет
установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на
сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
против длъжника. По този иск следва с пълно доказване ищецът, твърдящ
съществуване на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение,
да установи по безспорен начин неговото възникване, съществуване и
дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест
да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
Ответникът, при съответно твърдение, следва да докаже фактите, които
изключват, унищожават или погасяват вземането.
В случая, твърдението на ищцовото дружество са два, сключени с
ответника – потребител договора за мобилни услуги и за интернет и за
предоставяне на мобилно устройство на преференциална цена.
Първоинстанционното решение, в частта, с която е признато за
установено вземането на дружеството – оператор за сумата от 41,72 лв.,
включваща дължими суми за незаплатени абонаментни такси не е обжалвано
и като такова е влязло в сила.
Предмет на въззивното производство са исковете за установяване
дължимост на сумите за заплащане на неустойка по чл. 11 от договора за
мобилни услуги в размер на 286.15 лв., представляващи: по договор за
мобилни услуги от 11.10.2018г. за ползване на мобилен номер 0890/13** -
10
205.98лв. - към абонаментен план Интернет 15.99 - неустойка за ползване на
устройство, представляваща разликата между стандартната цена на
устройството без абонамент и заплатената от лизингополучателя
преференциална цена при предоставянето му, съответстваща на останалата
част от договора; към абонаментен план Интернет 15.99 - неустойка в размер
на 42.70 лв. – стойността на 3 месечни абонаментни такси; по договор за
мобилни услуги от 11.10.2018г. за ползване на мобилен номер 0890/997** –
37.47 лв. – стойността на 3 месечни абонаментни такси.
Възражението на дружеството – въззивник, че в разпоредбата на чл. 19б
от общите условия било предвидено право на доставчика да прекрати
договора с потребител, който не е платил дължимата сума на падеж, без
предизвестие, както и че се дерогирало общото правило на чл.87, ал.1 ЗЗД,
съдът намира за неоснователно.
При тълкуване, въпросните клаузи, съгласно правилата на чл. 20 от
ЗЗД, въззивният състав приема, че волята на страните относно въпросните
вземания за неустойка и за разликата в цената на устройството е да са
уредени като санкционни последици единствено и само в случай на
прекратяване на индивидуалния договор за мобилни услуги преди изтичане
на уговорения срок, като са изброени отделните основания, на които това
прекратяване може да се направи, както от страна на потребителя, така и от
страна на оператора. Използваният съюз "или" е именно за изброяване на
отделните, самостоятелни основания за прекратяване на договора преди
изтичане на срока му, в т. ч. и твърдяното от въззивника нарушение на
задълженията на потребителя. Категорична обаче е уговорката, че двете суми
се дължат само при прекратяване на договора, като изрично е посочено, че се
дължат за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване.
Следователно, не е достатъчно да е налице неизпълнение на задължения от
страна на потребителя по договора, т. нар. нарушение на задълженията му, а е
необходимо и операторът да е прекратил индивидуалния договор за мобилни
услуги с потребителя на изрично предвиденото за целта основание по Общите
условия /чл. 19б, т. в от ОУ/. Обратното тълкуване, изложено от въззивника
във въззивната жалба е едностранно, единствено в интерес на оператора,
неотговарящо на изведената обща воля на страните по договора и ако
клаузата би била с такова съдържание, би била неравноправна, съгласно
разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП и съответно нищожна, съгласно чл. 146, ал. 1
от ЗЗП, тъй като категорично не е уговорена индивидуално, а е бланкетен,
типов текст, присъстващ във всички договори, предлагани и сключвани от
оператора.
По делото няма наведени твърдения, нито ангажирани доказателства
относно упражняване от страна на оператора на правото си да прекрати
договорите за мобилни услуги и интернет с потребителя – ответник М.М.,
преди изтичане на срока им, нито за уведомяването му за това. Изводът на
първоинстанционния съд в тази насока е правилен и законосъобразен и се
споделя изцяло от настоящия въззивен състав.
11
Тъй като не е доказано наличието на предпоставката по чл. 11 от
договора за мобилни услуги – прекратяване на договора преди изтичане на
срока му, то за оператора не са възникнали и не съществуват вземанията за
неустойка в размер на 286.15 лв., представляващи: по договор за мобилни
услуги от 11.10.2018г. за ползване на мобилен номер 0890/13** - 205.98лв. -
към абонаментен план Интернет 15.99 - неустойка за ползване на устройство,
представляваща разликата между стандартната цена на устройството без
абонамент и заплатената от лизингополучателя преференциална цена при
предоставянето му; към абонаментен план Интернет 15.99 - неустойка в
размер на 42.70 лв. – стойността на 3 месечни абонаментни такси; по договор
за мобилни услуги от 11.10.2018г. за ползване на мобилен номер 0890/997** –
37.47 лв. – стойността на 3 месечни абонаментни такси. Исковете за
признаване дължимост на тези две вземания са неоснователни и като такива
следва да се отхвърлят.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода
по делото, разноски не следва да се присъждат.
Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260016/21.03.2022г., постановено по гр.д.
№ 3262/2020г. по описа на Районен съд – К. в обжалваната част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12