Р Е Ш Е Н И Е

№ 3

гр.Габрово, 25.01.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година  в състав:        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

           ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ

                                ДАНИЕЛА ГИШИНА

 

при секретаря Мариела Караджова и в присъствието на прокурора Надежда Желева като разгледа докладваното от председателя к.н.а.д. № 122 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

            Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, представлявана от надлежно упълномощен процесуален представител, срещу Решение № 260019 от 20.10.2020г. на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 299 по описа за 2020 година, с което е отменено Наказателно постановление № НЯСС-79 от 10.06.2020г. на Заместник-председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор- София, с което на Община Севлиево с ЕИК ********* с адрес Севлиево, пл. Свобода 1 за нарушение на чл.141, ал.1, т.1, от Закона за водите /ЗВ/, на основание чл.200, ал.1, т.38 от същия закон е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 10.000,- лева.

            В жалбата се твърди, че обжалваното решение било неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Развиват подробни доводи, че неправилно районният съд бил възприел че налице противоречие между изложеното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление. Такова противоречие липсвало. Административното нарушение било установено по несъмнен начин. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът не се представлява.

            Ответникът – Община Севлиево, в писмен отговор на касационната жалба оспорва същата. В съдебно заседание се представлява от упълномощен адвокат, който заявява, че оспорва жалбата, поддържа доводите изложени в отговора. Моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендират се разноски. 

           Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава заключение за неоснователност на жалбата и правилност на решението на районния съд, поради което последното следвало да бъде оставено в сила.

           Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от процесуално легитимирано лице.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за основателна по следните съображения: 

Община Севлиево е наказана за извършено нарушение на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите, изразяващо се в това, че като собственик на язовир *** не е поддържала в изправност основния изпускател, явяващ се техническо съоръжение към посочения язовир. Неизправността на основния изпускател е безспорно установена. Това, че съоръжението е неизправно е отразено в констативния протокол за извършен есенен технически преглед от 27.09.2010г. който преглед е извършен само и единствено от служители на Община Севлиево. Същата констатация се съдържа и в Доклад за анализ на техническото състояние на язовирната стена и съоръженията към нея на язовир ***/  от 14.02.2020г., в който е отразено, че основния изпускател не работи. Докладът е утвърден от Кмета на Общината. При проверката от страна на контролните органи осъществена на 28.11.2019г. не е извършена манипулация с основния изпускател въпреки искането на проверяващите, посредством която би се установила изправността на същия.

 Настоящата инстанция не споделя изводите на въззивния съд, че не е налице идентичност при описание на фактическите обстоятелства в АУАН и в НП. И в двата акта се твърди че основния изпускател е неизправен, което всъщност е административното нарушение за което е наказана Община Севлиево – неподдържаното от нейна страна на съоръжение към притежавания от нея язовир. И двата акта се позовават на един същ протокол. Разликата е, че в АУАН протоколът е описан като Констативен протокол ….по заповед № 0225/18.03.2019г. на Кмета на Община Севлиево, а в НП е посочен като протокол от 27.09.2019г. изготвен по заповед № 0225/18.03.2019г. Касационната инстанция не споделя и мотива, че е необходимо да бъде посочено какви точно дейности е следвало да извърши наказаната община. Такова описание би било необходимо ако деецът е наказан за неизпълнени предписания. В случая общината е наказана за бездействието си, за неизпълнението на задължението да поддържа язовирните съоръжения в изправност, поради което правилно с наказателното постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на общината.

Решението на Районен съд – Севлиево следва да бъде касирано.

Наказателното постановление, обаче следва да бъде изменено по следните съображения:

Несъмнено Община Севлиево е осъществила описаното нарушение на чл. 141, ал.1, т.1 от ЗВ. Санкционната норма на чл.200, ал.1, т.38 от същия закон предвижда диапазон на възможната саанкция от 1.000,- до 10.000,- лева. С обжалваното наказателно постановление е определена санкция в максималния размер - 10.000,- лева. В случая наказателното постановление е незаконосъобразно в частта му с която е определен размер на имуществената санкция над минималния предвиден в санкционната норма. Във всички случаи когато санкционния орган налага наказание, различно от предвидения в закона минимум, той е длъжен да изложи мотиви, от които да стане ясно защо при индивидуализацията на конкретното наказание е определил точно този размер. В процесното наказателно постановление не са изложени никакви мотиви които да обосновават определения от наказващия орган размер на имуществената санкция. Неизлагането на мотиви в този смисъл, опорочават санкционния акт, което налага неговото изменение и определяне на имуществената санкция в размер равен на законовия минимум – 1.000,- лева.

При този изход на делото основателна се явява претенцията на ответната община за присъждане на разноски. В полза на общината следва да бъдат присъдени 90 % от направените разходи, пропорционално на намалението на имуществената санкция.

 

           Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК съдът

 

            Р Е Ш И :

 

           ОТМЕНЯ Решение № 260019 от 20.10.2020г. на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 299 по описа за 2020 година.

            ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-79 от 10.06.2020г. на Заместник-председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор- София, с което на Община Севлиево с ЕИК ********* с адрес Севлиево, пл. Свобода 1 за нарушение на чл.141, ал.1, т.1, от Закона за водите /ЗВ/, на основание чл.200, ал.1, т.38 от същия закон е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 10.000,- /десет хиляди/ лева., като намалява размера на наложеното наказание имуществена санкция на 1,000.- /хиляда/ лева.

            ОСЪЖДА Държавната агенция за метрологичен и технически надзор – София, бул. Г.М. Димитров № 52А да заплати на Община Севлиево с ЕИК ********* с адрес Севлиево, пл. Свобода 1 сумата 896,40 /осемстотин деветдесет и шест лева и четиридесет стотинки/, разноски за тази инстанция.

 

           Решението е окончателно.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

                                                                                             2.