Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № ………

гр. К., 31.05.2021 година.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            К.ският районен съд, трети състав в публично съдебно заседание, проведено на единадесети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:

 Председател: Стефан Стойков

при секретар Д.М., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 915 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 34, ал. 2 от ЗСПЗЗ

Образувано е по по жалба на И.Т.А. ***, срещу Заповед № 415 от 10.10.2019 г., издадена от кмета на Община Г. по реда на чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, с която на основание посочената разпоредба е наредено изземване на 189 кв.м. от източната част на поземлен имот с идентификатор № 15309.76.751, находящ се в местност „Д.“, в землището на гр. Г., с начин на трайно ползване пасище, целия с площ от 2 028 кв.м. по кадастралната карта от И.Т.А. ***, който ги ползва без правно основание и предоставянето им на собствениците Л.В.Д., В.А.В., Я.А.К., Р.Н.А. и И.Н.В..

С жалбата се твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразно, поради което иска отмяната й. Изтъква се, че жалбоподателя ползва имота, който е ограден и в този вид е притежаван от неговия баща, който се явява е негов праводател. Твърди, че никога не е имало спорове за имота и не е имало претенции към него. Твърди, че в хода на проверката от страна на Община Г. е  представил доказателства за притежаваното от него право на собственост. Твърди, че обжалвания административен акт е издаден по ненадлежен ред, като не съответства на фактите. В тази насока посочва, че жалбоподателя притежава имота от 1990 г., докато заинтересованите лица са придобили правото на собственост над земеделския имот по реда на ЗСПЗЗ през 2007 г., като планът за земеразделяне, съгласно който е определен имота на заинтересованите лица е съставен след придобиване от негова страна на правото на собственост. Изтъква недостатъци на процедурата по изготвяне на планът за земеразделяне, което е неотносимо към настоящия спор. Изразява становище, че е налице спор за материално право.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен представител – адвокат Ц.З. от САК, който поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски.

По искане на жалбоподателя с определение от 12.12.2019 г. е спряно изпълнението на заповедта за изземване на част от имота.

Административния орган се представлява в производството от упълномощен представител – адвокат О.Н., който оспорва жалбата и иска оставянето й без уважение. Твърди, че Община Г. няма задължение да изследва историята на имота и нанасяне в КВС. Твърди, че заповедта е издадена след като е извършена необходимата и в пределите на закона проверка и в съответствие с приложените към преписката документи и доказателства. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от жалбоподателя.

 С цитираното определение от 12.12.2019 г. с. като заинтересовани лица са конституирани Л.В.Д., В.А.В., Я.А.К., Р.Н.А. и И.Н.В., всичките в качеството им на собственици на земеделския имот - поземлен имот с идентификатор № 15309.76.751, находящ се в местност „Д.“, по повод на който е подадена жалба до Община Г., в качеството й на компетентен орган по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ

Жалбата е допустима, като подадена от надлежно лице – И.Т.А., който е засегнат от издаването на посочената заповед, а така също е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, след като заповедта е връчена на лицето на 15.10.2019 г., което е видно от приложената обратна разписка /в която е идентифицирано съпроводителното писмо/, докато жалбата е предявена пред съдебен орган /макар и неправилно адресирана до  Административен съд С.област/ на 28.10.2019 г., тоест в предвидения 14-дневен срок.

По същество е основателна.

Обжалваната заповед е издадена от лице временно изпълняващо функциите на кмет на Община Г. на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, след като по жалба на заинтересованите лица, със заповед № 362 от 09.09.2019 г. е назначена комисия в състав от трима души  - служители на ТУЕП  /Териториално устройство и Европейски проекти/, като комисията след уведомяване на жалбоподателя и проверка на място е изготвила констативен протокол, с който е направен извод, че част от имота на заинтиресованите лица – 189 кв.м. са заградени с мрежа от жалбоподателя, поради което е предложено на кмета на общкщината да постанови изземване на тази площ, ползвана от жалбоподателя, която е била означена на схема /ползвана е карта от Агенция по геодезия, картография и кадастър, в която е обозначено и оцветена посочената площ.

В обжалваната заповед са изложени основанията за издаването й, в това число и констатациите на назначената комисия, като е направен извод, че жалбоподателя неправомерно 189 кв.м. от източната ччаст на имота на заинтересованите лица, поради което и постановено изземването на тази част от имота и предоставянето й на заинтересованите лица.

Няма съмнение че жалбоподателят е собственик на недвижим имот – нерегулирано място от 1 000 кв.м. , намирщо се в кв. „Д.“ на гр. Г., при съседи Дора Божилова, В. Жотев и Т.А. /негов родител/. Имотът се намира на границата на регулираната територия – извън него, като е описан в констативен нотариален акт от 15, том III, дело № 423/1990 г., с който е признат за собственост по давностно владение и неаследство на Т.А. Георгиев – баща на жалбоподателя.

Имотът е застроен съгласно разрешение за застрояване от 1996 г., като през 1997 г., правото на собственост над имота и построената частично жилищна сграда със застроена площ 77 кв.м. е прехвърлено – дарено, с нот. Акт № 62, том II, дело 262/1997 г.

За имота, придобит от жалбоподателя са налице и скици, както към 1996 г., така и към 1997 г.

Заинтересованите лица са наследници на В.А. Игнатов , бивш жител ***, на които е възстановено правото на собственост над поземлен имот с идентификатор № 15309.76.751, находящ се в местност „Д.“, в землището на гр. Г., с начин на трайно ползване пасище, целия с площ от 2 028 кв.м. Решението за възстановяване е с № 1022 е издадено на 22.11.1996 г. , като имота е описан и в констативен нотариален акт № 70, том I, рег. № 673, дело № 59/2007 г.

Имотът на жалбоподателя е с настоящите си граници и огради поне от 2001 г. насам, след като от този период са налице сателитни снимки, приложени от вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. Съгласно това заключение имотът на жалбоподателя е ситуиран правилно на място, докато е налице грешка в КВС, поради което е налице застъпване на двата имота в размер на спорната площ от 189 кв.м.

При тези факти, според обжалваната заповед е незаконосъобразна, след като административният орган не е отчел наличието на доказателства за собственост, които дават основание за извод, че жалбоподателя правомерно владее имот и се е легитимирал надлежно като негов собственик.

При издаване на обжалваната заповед не са взети предвид доказателствата за собственост, представени от жалбоподателя което са били представени от негова страна в хода на проверката и макар да не е присъствал на място са неоснователни констатациите както на назначената комисия, така и в обжалваната заповед, че при провекта на място приссътвалия Т.А. Георгиев не са представени доказателства за границите на нерегулираното дворно място, собственост на сина му, и което да докажат основание за заграждане на 189 кв.м. от имота с идентификатор № 15309.76.751.

Такива доказателства са налице и с налични в преписката, представена от Община Г., поради окето не може да се говори за липса на доказателства.

Ноличните по преписката дават основание за несъмнен извод, че е налице застъпване на имота, собственост на жалбоподателя и собственост на заинтересованите лица, поради което основателно и становището на жалбоподателя, че е налице спор за принадлежнос на правото на собственост, който не може да бъде разрешен по административната процедура, по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Посочената разпоредба предвижда, че по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, като според съда в случай не може да се направи извод, че жалбоподателя владее застъпванаща се между имотите част без правно основание.

Налице са доказателства както за принадлежност на правото на собственост, така и на скици, идентифициращи имота и издадени по съответния ред, като административното производство и процедура по ЗСПЗЗ не предвижда и допуска разрешаване на спорове на собственици, което имат самостоятелни права над един и същи имот, поради което и следвало да бъде указано на страните, че е налице спор за принадлежността на правото на собственост, който не може да бъде разрешен в хода на процедурата от чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Поради това оспорваната заповед следва да бъде отменена.

Предвид изхода от делото следва да бъдат присъдени разноски в полза на жалбоподателя, като са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, като според съда тази сума не е прекомерна предвид установения минимум по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Следва да бъдат присъдени в полза на съда разноски, а именно сумата от 436.40 лева за заплатено възнаграждение на вещо лице по допуснатата служебно от съда съдебно-техническа експертиза.

Предвид всичко изложено съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Заповед № 415 от 10.10.2019 г., издадена от кмета на Община Г. по реда на чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, с която на основание посочената разпоредба е наредено изземване на 189 кв.м. от източната част на поземлен имот с идентификатор № 15309.76.751, находящ се в местност „Д.“, в землището на гр. Г., с начин на трайно ползване пасище, целия с площ от 2 028 кв.м. по кадастралната карта от И.Т.А. ***, който ги ползва без правно основание и предоставянето им на собствениците Л.В.Д., В.А.В., Я.А.К., Р.Н.А. и И.Н.В..***, ЕИК *********, представлявана от кмета да заплати на И.Т.А., ЕГН********** сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за направени разноски – заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Община Г., ЕИК *********, представлявана от кмета да заплати по сметка на Районен съд К. сумата от 436.40 /четиристотин тридесет и шест лева и четиридесет стотинки/ лева, за направени разноски – заплатено възнаграждение на вещо лице.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните по делото, за които то е неблагоприятно, пред Административен съд С.област в 14-дневен срок от получаване на съобщение че е изготвено.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: