№ 2
гр. Нова Загора, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Административно
наказателно дело № 20232220200451 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от З. Н. Т. с ЕГН **********, с адрес гр. ***, Против:
Електронен фиш серия К № 5822588 на ОД МВР град Сливен.
В жалбата се твърди, че на 15.08.2023 г. посетила гишето на КАТ Нова Загора, за да
разбере какви наложени глоби има и да ги получи, но от там служителя Б.Б. който познавала
и заявил, че са и ги връчили предния ден служебно и не може да и ги даде. Б. и казал, че е
имала няколко електронни фиша, които е отказала да получи, което не отговаряло на
истината. Поискала да и бъдат дадени, но той отказал да и предостави екземпляри от тях.
Как и защо се криела, според думите на полицаите, не и било отговорено, при положение,
че след като разбрала, че има задължения, сама, още на следващия ден отишла до гишето в
РУ Нова Загора, за да си ги получи. Пояснява, че на 14.08.2023 г. била посетена на
работното и място в Община Нова Загора от вама полицейски служители на РУ Нова Загора,
които и заявили, че са изпратени да и връчат няколко електронни фиша. Тя в този момент
обслужвала граждани и приемала молби в деловодството и заявила, че момента не е
подходящ и се очудила, защо я търсят в Общината, а не на адреса, който го знаели. Тогава
била обвинена от единият полицай, цитира, „че съм се криела“, като му отговорила, че не е
вярно и да я потърсят по късно, като и било отговорено „Ние с тебе няма да се занимаваме
повече“.
Моли съда, да провери заявените от нея обстоятелства, тъй като счита, че така
връченият и електронен фиш е незаконосъобразен. Тя не знаела и не можела да разбере,
какво нарушение е извършила. Макар и лично да отишла в РУ Нова Загора, за да си получи
фишовете, където и било отказано да и се предоставят екземпляри, за да се запознае и да
разбере какво е нарушението от нея. Била обидена от полицейските служители, че се криела,
макар, че това не било вярно и повечето полицаи в РУ Нова Загора я познавали, тъй като
съпругът и бил техен колега и то в група „Пътен контрол“, който бил убит при изпълнение
на служебните си задължения. Никога не се била крила и винаги получавала каквито и да е
писма и призовки. Почувствала се обидена и унижена от отношението на полицейските
служители.
Счита, че действията на служителите на РУ Нова Загора са незаконосъобразни. Не
можела да приложи посочения по горе електронен фиш, тъй като нямала екземпляр от него,
а разбрала само номера на фиша – К5822588 и че бил на стойност 100.00 лева.
АНО - ОД МВР Сливен моли да се потвърди като законосъобразен обжалвания
електронен фиш.
1
Районна прокуратура гр. Сливен не изразява становище по жалбата.
Жалбоподателят не се явява в с.з., но се представлява от процесуалния представител,
адв. Н. А. С. от АК – Стара Загора.
За АНО – ОД МВР гр. Сливен не се явява представител и не се представлява.
По делото е постъпило становище с вх. № 5306/31.10.2023 г. от ОД МВР – Сливен,
представлявана от старши комисар Д.В., чрез упълномощен представител, ст.юрк. Д.К., с
което спорва жалбата на З. Н. Т., като счита същата за неоснователна по следните
съображения:
С обжалвания електронен фиш била реализирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за това, че на 15.04.2022 г. в 12:14 ч. в гр. Нова Загора, по ул.
Старозагорско шосе - до Септемврийски кът, управлява лек автомобил "Мерцедес Ц230" с
per. № СТ7273РК, със скорост от 72 км/ч., след приспаднат толеранс от 3 км/ч, при общо
ограничение на скоростта за населено място до 50 км/ч., въведено с пътен знак Д-11, като
нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ATCC
ARH CAM SI 120ccdc, разположено в посока гр. Сливен.
От приложената към преписката снимка, която съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП е
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, безспорно се
установявало, че лек автомобил "Мерцедес Ц230" с per. № СТ7273РК е управляван на
посоченото място и време, с по-висока скорост от разрешената, а именно с превишение от
22 км/ч. Ограничението на скоростта било въведено за населено място с пътен знак Д-11,
който съгласно раздел V от ППЗДвП е такъв от групата „Д“ - със специално предписание и
указва „Начало на населено място“.
Видно от предоставените по делото писмени доказателства било, че са спазени
изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, като е използвано АТСС одобрено по реда на Закона за измерванията и
преминало проверка по надлежния ред и е бил попълнен протокол, за използването на
мобилно АТСС за контрол. Следователно процесното ТС било законосъобразно приведено в
работен режим на твърдяното място и време, и било технически изправно.
В процесния ЕФ точно и ясно било посочено мястото на извършване на нарушението,
ограничението на скоростта, което е действало на това място, измерената от АТС скорост,
след приспаднатия в полза на нарушителя толеранс, който представлява допустимата
техническа грешка при измерването на скоростта и наказуемото превишение на скоростта.
Административнонаказващия орган счита, че от представените по делото
доказателства по безспорен начин се установявало, че жалбоподателката е извършила
вмененото и нарушение на ЗДвП, свързано с неспазване на правилата за движение.
Съставеният електронен фиш съдържал задължителните реквизити съобразно нормата на
чл.189, ал.4 от ЗДВП. Последният бил редовен и като такъв имал обвързваща
доказателствена сила относно отразените в него факти и обстоятелства.
Правилно била приложена и санкционната разпоредба на чл.189, ал.4 във вр. чл.182,
ал.1, т.З от ЗДвП, която предвиждала, че когато превишението на скоростта е от 21 до 30
км/ч., санкцията е в размер на 100 лв.
Не били съгласни с твърденията в жалбата за незаконосъобразност на електронния
фиш следствие нарушаване на процедурата по връчване, като аргументите им за това били
следните:
Видно от представените по делото пощенски плик и известие за доставяне,
електронният фиш бил изпратен с писмо с обрата разписка до адреса на жалбоподателката.
Препоръчаните пощенски пратки се доставяли на адреса на получателя срещу
подпис. Те можело да се доставят и на лице, пълнолетен член на домакинството на
получателя, живеещо на адреса, когато при посещението на адреса поради отсъствие на
получателя по ал. 1 или на лицето по ал. 2, пощенската пратка не можело да бъде доставена,
в пощенската кутия се оставяло писмено служебно известие с покана, получателят да се яви
за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор,
не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската
служба за доставяне, като броят на служебните известия и времевият интервал на
уведомяване на получателите се определяли от пощенските оператори в общите условия на
договора с потребителите, като броят на служебните известия бил не по-малък от две.
2
В конкретния случай препоръчаната пощенска пратка, съдържаща електронния фиш
изпратен за връчване на жалбоподателката чрез пощенски оператор с обратна разписка, била
върната с отбелязване, че е "непотърсена". От приложената към преписката Докладна
записка от 25.01.2023 г. било видно, че полицейски инспектор е посетил адреса на
жалбоподателката "многократно", като не е установил нито нея, нито друго лице от
семейството и. При извършена проверка не било установено наличието на регистриран друг
постоянен и/ или настоящ адрес на жалбоподателката. На практика процедурата, визирана в
разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е била спазена и от този момент, за жалбоподателката
е трябвало да започнат да текат предвидените срокове за плащане на глобата или
представяне на декларация с данни за лицето, което е извършило нарушението, за
представяне на възражение пред директора на съответната структура на МВР или за
обжалване на самия фиш пред съд. Полицейските служители въпреки това, били направили
усилие да установят собственика на процесния автомобил и той да бъде уведомен, че срещу
него е започнало административнонаказателно производство по облекчената процедура по
чл. 189, ал. 4 - 11 от ЗДвП, като съответно му се даде възможност да подаде декларация, ако
не той е управлявал автомобила, както и да се възползва от правото си на възражение по чл.
189, ал. 6 от ЗДвП. Открита на работното си място жалбоподателката обаче е отказала да
получи процесния електронен фиш, като този отказ бил оформен с подписа на един
свидетел.
Съгласно разпоредбата на чл. 186а, в сила от 01.08.2023 г., електронните фишове,
издадени от органите на Министерството на вътрешните работи, се връчвали по един от
следните начини: 1. лично срещу подпис на нарушителя; 2. по електронен път; 3. с
препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран доставчик на пощенска или
куриерска услуга на постоянния адрес на нарушителя, съответно на адреса на управление,
чрез лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга. Когато лицето, на което се
връчва електронен фиш по реда на т. 1 или 3, откаже да го получи, отказът се удостоверявал
с подписа и имената на лицето, което извършва връчването и с подписа на един свидетел.
Отказът на получателя не засягал редовността на връчването, като датата на отказа се
считала за дата на връчване.
С оглед на дотук изложеното административнонаказващия орган счита, че
електронния фиш следва да се приеме за редовно връчен с дата 14.08.2023 г.
Връчването на административен акт, в т.ч. санкционен такъв не бил елемент от
процедурата по издаване на същия, за да се приеме, че допуснато от наказващия орган
процесуално нарушение влече след себе си незаконосъобразност на същия. Връчването на
акта предпоставяло процесуалната възможност на неговия адресат да защити правата си по
указания в закона ред и в настоящия случай, тази възможност била реализирана
пълноценно. Що се отнася до възможностите, предоставени от законодателя в нормата на
чл. 189, ал. 5 и, ал. 6 от ЗДвП, то същите били могли да бъдат реализирани в друго по
характер производство, чиито процесуални правила са урегулирани с норми на
Административнопроцесуалния кодекс, регламентирани в дял втори, глава седма. В
процесният случай, жалбоподателката била предпочела да реализира правата си по съдебен
ред, като нейното оплакване засягало единствено процедурата по връчване.
Във връзка с гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да потвърди
като законосъобразен обжалваният ЕФ.
В случай, че насрещната страна поискала присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН прави възражение за прекомерност и
моли съда да намали техния размер до установения минимум в НМРАВ.
Моли, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на ОДМВР Сливен да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер съобразно Наредба за заплащането на
правната помощ.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното:
На 15.04.2022 г. в 12:14 ч. в гр. Нова Загора, по ул. Старозагорско шосе - до
Септемврийски кът, жалбоподателката е управлявала лек автомобил "Мерцедес Ц230" с per.
№ СТ7273РК, със скорост от 72 км/ч., след приспаднат толеранс от 3 км/ч, при общо
ограничение на скоростта за населено място до 50 км/ч., въведено с пътен знак Д-11, като
нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ATCC
ARH CAM SI 120ccdc, разположено в посока гр. Сливен.
3
За извършеното от жалбоподателката нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е съставен
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническосредство или снимка, Серия К № 5822588, като на основание чл. 189 ал. 4, във
връзка с чл. 182 ал. 1 т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 100.00 лева.
Видно от представените по делото пощенски плик и известие за доставяне,
електронният фиш е изпратен с писмо с обрата разписка до адреса на жалбоподателката.
Препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис.
Те може да се доставят и на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя,
живеещо на адреса, когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по
ал. 1 или на лицето по ал. 2, пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската
кутия се оставя писмено служебно известие с покана, получателят да се яви за получаване на
пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20
дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне,
като броят на служебните известия и времевият интервал на уведомяване на получателите
се определя от пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като
броят на служебните известия е не по-малък от две.
В конкретния случай препоръчаната пощенска пратка, съдържаща електронния фиш
изпратен за връчване на жалбоподателката чрез пощенски оператор с обратна разписка, е
била върната с отбелязване, че е "непотърсена". От приложената към преписката Докладна
записка от 25.01.2023 г. е видно, че полицейски инспектор е посетил адреса на
жалбоподателката "многократно", като не е установил нито нея, нито друго лице от
семейството и. При извършена проверка не било установено наличието на регистриран друг
постоянен и/ или настоящ адрес на жалбоподателката. На практика процедурата, визирана в
разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е била спазена и от този момент, за жалбоподателката
е трябвало да започнат да текат предвидените срокове за плащане на глобата или
представяне на декларация с данни за лицето, което е извършило нарушението, за
представяне на възражение пред директора на съответната структура на МВР или за
обжалване на самия фиш пред съд. Полицейските служители въпреки това, са направили
усилие да установят собственика на процесния автомобил и той да бъде уведомен, че срещу
него е започнало административнонаказателно производство по облекчената процедура по
чл. 189, ал. 4 - 11 от ЗДвП, като съответно му се даде възможност да подаде декларация, ако
не той е управлявал автомобила, както и да се възползва от правото си на възражение по чл.
189, ал. 6 от ЗДвП. Открита на работното си място жалбоподателката обаче е отказала да
получи процесния електронен фиш, като този отказ бил оформен с подписа на един
свидетел.
Съгласно разпоредбата на чл. 186а, в сила от 01.08.2023 г., електронните фишове,
издадени от органите на Министерството на вътрешните работи, се връчват по един от
следните начини: 1. лично срещу подпис на нарушителя; 2. по електронен път; 3. с
препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран доставчик на пощенска или
куриерска услуга на постоянния адрес на нарушителя, съответно на адреса на управление,
чрез лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга. Когато лицето, на което се
връчва електронен фиш по реда на т. 1 или 3, откаже да го получи, отказът се удостоверява с
подписа и имената на лицето, което извършва връчването и с подписа на един свидетел.
Отказът на получателя не засяга редовността на връчването, като датата на отказа се счита
за дата на връчване.
С оглед на дотук изложеното, съдът счита, че електронния фиш следва да се приеме
за редовно връчен с дата 14.08.2023 г.
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законовия 14-дневен срок и
от лице срещу което е издаден обжалвания ЕФ, затова то има правен интерес от подаването
на жалбата.
Съгласно чл. 189 ал.4 от ЗДвП „При нарушение, установено и заснето с техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание ЛПУМПС или отнемане на
контролни точки, се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. ЕФ съдържа данни за:
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС,
4
собственика на когото е регистрирано ПС, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й плащане.
Образецът на ЕФ се утвърждава от Министъра на вътрешните работи.
Съблюдавайки изискванията на чл. 189 ал.4 от ЗДвП, АНО е издал ЕФ с оглед
констатираното административно нарушение срещу собственика на заснетото МПС,
съдържащ всички визирани в нормата реквизити и по утвърдения от министъра образец.
Затова съдът намира, че АНО е спазил и изпълнил точно законовите изисквания по
издаването на ЕФ. В този смисъл възраженията в жалбата, че ЕФ следвало да се отмени на
основание, че не бил редовно връчен, съдът намира за неоснователни.
Събраха се достатъчно доказателства, от които безспорно се установява, че ЕФ е
редовно връчен и следва да се приеме, че е връчен с дата 14.08.2023 г., като датата на отказа
се счита за дата на връчване. Затова съдът намира възраженията на жалбоподателя за
неоснователни.
Счита, че не са допуснати никакви съществени нарушения по издаването и
връчването на ЕФ, водещи до ограничаване процесуалните права на нарушителя, а от там и
до отмяната на обжалвания ЕФ, а и жалбоподателя не спори по авторството на извършване
на административното нарушение.
С оглед горните мотиви и поради обстоятелството, че съобразно установеното
превишение на скоростта е наложено съответното административно наказание, то ЕФ следва
да се потвърди.
С оглед изхода на спора, неизправната страна следва да понесе и сторените от
другата страна разноски. По настоящото дело въззиваемата страна депозира становище, като
претендира и разноски. Съдът намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер от 80 лева и това е минимумът предвиден в Наредбата, доколкото
производството приключи в едно съдебно заседание и не се яви представител на
въззиваемата страна. Ето защо, жалбоподателят трябва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна сумата в размер от 80 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 5822588 на ОД на МВР гр. Сливен, с
който на З. Н. Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *** е наложено административно
наказание – „ГЛОБА“ в размер на 100/сто/лева, на осн. чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1,
т. 3 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА З. Н. Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***да заплати на ОДМВР
гр. Сливен сумата в размер от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
по реда на АПК, пред Административен съд гр. Сливен.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
5