О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260046
гр. Пловдив, 12.10. 2020 г.,
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав,
на дванадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАН
РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
като
разгледа докладваното от съдията ХРИСТО КРАЧОЛОВ ВЧНД
№
466 по описа за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 249 ал. 3 НПК.
С протоколно определение от 24.09.2020
г. по НОХД № 342/2020 г. Пазарджишкият окръжен съд е оставил без уважение
искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане делото
на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения при
изготвяне на обвинителния акт.
Недоволен от така посоченото
определение е останал подс. Я.Ф., който го е обжалвал чрез своя защитник, с
искане то да бъде отменено и делото да се върне на Окръжна прокуратура
Пазарджик.
От Окръжна прокуратура Пазарджик е постъпило
възражение, с което се аргументира становището, че атакуваното определение
следва да бъде потвърдено.
Пловдивският апелативен съд, след като
се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност и във връзка с оплакванията в жалбата, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Не може да бъде споделен доводът на
защитата, че в случая обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246
ал. 2 НПК, тъй като липсват каквито и да е фактически твърдения за сделките, по
които ** ЕООД е продавач, т.е. на основание на които дължи внасяне на ДДС.
В същата насока следва да се приеме възражението на
защитата, че от обвинителния акт не ставало ясно по какъв начин е формирана
сумата от 2 499 903,11 лв., която прокурорът твърди, че представлява
задължения за внасяне на ДДС.
Напълно законосъобразно и правилно първоинстанционният
съд е преценил, че в обвинителния акт, в хронологична последователност, ясно и
изчерпателно са посочени всички обстоятелства, въз основа на които
прокуратурата е преценила, че следва да ангажира наказателната отговорност на
подсъдимия за данъчно престъпление. Необходимо е да се посочи, че именно
коректното описване на фактите по случая, предвид представената от обвинението
теза, дават възможност на подсъдимия да се защитава срещу тези факти, за да
може да реализира правото си на защита в пълен обем.
Обвинителният акт, както правилно е посочил
Пазарджишкият окръжен съд, е проследил фирмената история на ** ЕООД , ролята на
подс. Я.Ф., като по данъчни периоди са описани съответните фактури, въз основа
на които е прието, че не са реализирани реални доставки и инкриминираните справки
– декларации.
Процесуално коректно е отбелязано, че тези фактури не
са налични, поради което не е и възможно от страна на обвинението да бъде
описан и предметът на сделките.
В същата насока следва да се преценя и възражението
относно липсата на предмета на сделките и в дневниците за покупки.
Поради тази причина Пловдивският апелативен съд счита,
че не може да се възприеме тезата във въззивната жалба, че в случая е допуснато
нарушение при изготвянето на обвинителния акт, тъй като същият не отговарял на
хипотезата по чл. 246 ал. 2 НПК.
В него, наред с това, пространно са обсъдени
констатациите относно размера на данъчните задължения, установените
обстоятелства от данъчните органи при извършените ревизии от ТД НАП */л. 20
НОХД/. Обсъдено е и експертното заключение по назначената в хода на досъдебното
производство съдебно-счетоводна и икономическа експертиза /т. 5 л. 84/, според
която декларираният и непризнат данъчен кредит за инкриминираните 7 данъчни
периода е в размер на 2 501 944,72 лв. Прокурорът подробно е анализирал
заключението на вещите лица, посочил е становището си по отношение разбивката
на сумите за месец април 2010 г. и за месец януари 2011 г. включително и е
направил анализ на нормата на чл. 88 ал. 1 от ЗДДС. Ясно е аргументирал тезата
си, защо според него избягването, установяването и плащането на данъчни
задължения е именно в размер на 2 499 903,11 лв., като е детайлизирал
тази сума за всеки един от данъчните периоди /л. 23 НОХД/.
Неоснователно е и третото възражение в депозираната
пред настоящата инстанция частна жалба, че е допуснато нарушение относно
формирането на диспозитива на обвинителния акт при посочването на извършването
на инкриминираното деяние при условията на посредствено извършителство, чрез
упълномощеното лице – счетоводителя З.Ч..
Основателно е възражението на Окръжна прокуратура, че
в обвинителния акт подробно е описана нейната роля при обработване и подаване
на документите до органите по приходи от името на ** ЕООД . В детайли е
отразена ролята й на посредствен извършител, чрез обработването на документите
за търговската дейност на дружеството, тяхното осчетоводяване, техническото
изготвяне на отчетните регистри – дневник за покупките и за продажбите за всеки
данъчен период и справките – декларации по ЗДДС, въз основа на включените от
тях фактури, предоставени й от подс. Я.Ф..
Предвид на изложеното по-горе Пловдивският апелативен
съд счита, че жалбата е неоснователна, а атакуваното протоколно определение
следва да бъде потвърдено.
С оглед на изложеното Пловдивският апелативен съд и
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение, постановено на 24.09.2020
г., по НОХД № 342/2020 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.