№ 150
гр. София, 25.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600154 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 440, ал.2 , по реда на Глава Двадесет и втора от НПК.
Образувано е по жалба на адвокат Р.В., служебен защитник на лишения от
свобода А. В. Д., изтърпяващ наказание в ЗОЗТ Кремиковци, срещу Определение от
09.02.2022 г. по ЧНД № 372/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена
без уважение молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода”, в размер на 2
години, наложено му с Присъда по НОХД №1669/2020 г.
Служебният защитник на осъденото лице обжалва определението на СГС, като
излага доводи за наличието на предпоставки за условното му предсрочно освобождаване.
Въз основа на данните за наличието на едната от изискуемите материалноправни
предпоставки за постановяване на УПО- осъденият Д. е изтърпял фактически повече от 1/2
от определения му размер на общото наказание, адв. В. твърди, че са налице и доказателства
за неговото поправяне. Акцентира върху констатациите на затворната администрация,
съгласно Докладна от 24.01.2022 г. според която лишеният от свобода е постигнал следните
подобрения: поддържане на добри взаимоотношения с останалите лишени от свобода;
назначен е на работа като чистач-коридор; записан на училище в 10 клас; към момента се
наблюдава „относително“добро отношение към пенитенциарния персонал. Според
защитника, тези данни показват позитивни промени в нагласите на осъдения. Формулира се
искане да бъде отменено определението на градския съд и да бъде допуснато условно
предсрочно освобождаване.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и
съобрази доводите в жалбата, намира следното:
Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок и процесуално допустима,
но разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд пълноценно е
установил относимите за произнасянето си факти, поради което и изводите му по
1
приложение на материалния закон са правилни и обосновани и следва да се споделят от
въззивния съд.
При произнасянето на съда в първата инстанция е извършена обобщена и цялостна
преценка за наличието на предпоставките визирани в чл. 70 от НК. Съдебният състав се е
запознал със затворното досие на осъдения Д. и останалите писмени доказателства-
становища на администрацията, доклади и оценки, както и справката за размера на
изтърпяната и оставащата част от наложеното наказание.
Първостепенният съд е установил, че срокът на изтърпяната част от наказанието
безспорно надвишава изискуемия минимален срок от една втора от общия размер на
наказанието – всичко изтърпяни към датата на произнасянето на първостепенния съд 1
година, 1 месец и 26 дни, включително намалени от работа – 1 месец и 4 дни /до 31.01.2022
г.
При така установеното наличие на първата материалноправна предпоставка за
уважаване на молбата за предсрочно освобождаване, първоинстанционният съдебен състав е
извършил и дължимата последваща преценка за съществуването и на втората положителна
предпоставка за уважаване на искането - дали осъденият е дал доказателства за своето
поправяне.
За да се произнесе с атакуваното с жалбата на осъдения определение, съдебният
състав на първоинстанционния съд е отчел обстоятелството, че А. В. Д. е осъждан
многократно. Съобразени са фактите, свързани с установената от администрацията на
затворното заведение опасност от рецидив. Градският съд правилно е кредитирал
преценката, отразена в становищата на администрация- в насока, че е налице средна степен
на опасността от рецидив, която, при формиране на първоначалната оценка за осъдения е 76
точки. Тази оценка почива на обсъждане на всички проблемни зони при постъпване в
пенитенциарното заведение и се подкрепя и от констатациите на първоначалното
психологическо обсъждане. Съответно, от значение за произнасянето и съобразено от
първия съд е обстоятелството, че актуалната оценка е непроменена след изтичане на
визирания период на изтърпяване повече от ½ от размера на наказанието – все още 76 точки.
Съдът в първата инстанция е отчел като значимо, че спрямо лишения от свобода не е
провеждана корекционна дейност поради обективния факт, че продължителен период,
зачетен за изтърпяване на наказанието – 8 месеца и 11 дни Д. е пребивавал в следствен
арест, където такава възпитателна и поправителна дейност не се извършва. САС намира, че
това обстоятелства не може да се сочи еднозначно като аргумент за липса на доказателства
за поправяне на осъденото лице, доколкото неприлагането на корекционни мерки и
мероприятия в ареста е извън неговата воля и не може да се вменява в ущърб на същото.
Същевременно, с оглед псъдебното му минало, след постъпването си в затворното
заведение, лишеният от свобода следва да положи всестранни и последователни усилия,за
да убеди и докаже, че се е поправил до степен да бъде кредитиран с доверие за
предсрочното му освобождаване. В конкретния случай това не е налице – изтъкваният от
защитника факт, че л.св.Д. полага труд касае негова ангажираност, която датира от един
месец преди подаването на молбата за УПО - недостатъчно, за да се формира становище
относно трудовите му постижения, качества или прояви на последователно и честно
отношение към труда. От друга страна – соченото като аргумент добро ниво на
взаимоотношения с останалите лишени от свобода и относително доброто поведение спрямо
служителите визира спазване на режимните изисквания, което е основно задължение на
всеки лишен от свобода и съблюдаването му не съставлява доказателства за поведение,
надхвърлящо очакваното от всеки осъден.
В даденото отрицателно становище на администрацията по искането на осъденото
лице за условно предсрочно освобождаване са отчетени, съответно - правилно възприети от
първостепенния съд, обстоятелствата относно начина на живот извън мястото за лишаване
2
от свобода и отношението на осъдения към престъплението и изобщо безкритичната му
оценка за криминалния начин на поведение и получаване на доходи. Следва да се кредитира
направената от администрацията негативна прогноза за възможността на А.Д. да се
въздържа от извършване на ново престъпление, при евентуално условно предсрочно
освобождаване, като се съобрази неговата възраст, трайните изградени навици и липса на
способности за бъдеща ресоциализация и откъсване от криминалната субкултура.
Софийският апелативен съд споделя становището, че с оглед на така отчетените социални и
личностни фактори, възможностите за поправяне и принос за обществото на лишения от
свобода при негово възможно предсрочно освобождаване все още не са доказани по един
категоричен начин.
За да се приеме, че лишеният от свобода е дал доказателства за своето поправяне,
следва да е било демонстрирано от него поведение, надхвърлящо задължително
изискуемото. Софийският апелативен съд, в настоящия състав счита, че описаното в
доказателствата, налични в затворническото досие на осъдения не може да се характеризира
като очевидно надхвърлящо изискванията за спазване на правилата и доброто поведение.
Така наличните данни формират краен извод, че лишеният от свобода, въпреки изразеното
добро намерение, все още не е демонстрирал поведение, което свидетелства за начало и
напредък на поправителен процес, като не може да се приеме, че същият постигнал
изискуемите критерии, за да се установи наличието на положителната предпоставка по чл.
70, ал.1 от НК. До такъв извод правилно и обосновано е достигнал и първоинстанционният
съд, поради което въззивният съд намира за правилно атакуваното определение, с което е
оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване остатъка на наложеното наказание „лишаване от свобода” и същото
определение следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и на основание чл. 440, ал.2 от НПК, Софийски апелативен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 09.02.2022 г., постановено по
ЧНД № 372/2022 г. на Софийски градски съд, НО, 3-ти състав, с което е оставена без
уважение молбата на лишения от свобода А. В. Д. за допускане на условно предсрочно
освобождаване от наказание „лишаване от свобода“, наложено по НОХД № 1669/2020
г. по описа на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3