Определение по дело №81/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 668
Дата: 22 февруари 2013 г.
Съдия: Атанас Маскръчки
Дело: 20131200600081
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 февруари 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 480

Номер

480

Година

21.11.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.24

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Татяна Събева

дело

номер

20124100501078

по описа за

2012

година

С решение № .../20.6.2012 г. по гр.д. № .../2011 г. на ГОРС е прието за установено по отношение на „Е. Б.-П.” –гр.В., че „МГ.”О. гр.Г.О. не му дължи сума в размер на 3 990.75 лв., представляваща начислена корекционна сума на основание чл. 25 от ОУ на ДПЕЕ въз основа на справка по чл. 39 от ОУ на ДПЕЕМ за реално потребена и отчетена електрическа енергия, но погрешно фактурирана, за периода от11.3.2009 г. до 22.3.2010 г. за абонат с кл.№ * и абонатен № 05008016 на адрес г.Г.О., ул.”Б. Х.” № ...

С решението е отхвърлен иска в останалата част за сумата от 687.03 лв., представляваща начислена корекционна сума на основание чл. 25 от ОУ на ДПЕЕ въз основа на справка по чл. 39 от ОУ на ДПЕЕМ за реално потребена и отчетена електрическа енергия, но погрешно фактурирана, за периода от 22.3.2010 г. до 22.5.2010 г. за абонат с кл.№ * и абонатен № 05008016 на адрес г.Г.О., ул.”Б. Х.” № ...

Ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца разноски по делото 1337.12 лв., съразмерно на уважената част от иска, като е осъден ищеца да заплати на ответника общо 133.78 лв. разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.

Недоволно от решението е останало „МГ.”О. гр.Г.О., което го обжалва в частта ,в която се отхвърля искането за недължимост на сумата в размер на 687.03 лв. представляваща начислена корекционна сума на основание чл. 25 от ОУ на ДПЕЕ въз основа на справка по чл. 39 от ОУ на ДПЕЕМ за реално потребена и отчетена елек‗рическа енергия, както и разноските пред въззивната инстанция. Не се спори ,че жалбоподателят е потребител на ел. енергия и че е присъединен към електропреносната мрежа. Твърди се ,че за процесния период не са представени доказателства, че ОУ на договорите с „Е. Б.-П.” –гр.В. и на „Е. Б.-.Мрежи” –гр.В., са съобразени с изискванията на чл.98а ал.3 от ЗЕ. Твърди се ,че неправилно районният съд е приел , че ежемесечно редовно е извършвано отчитане на измереното количество ел. енергия,включително и ІІІ тарифа, чиято цена е преизчислена на 4 677.78 лв. Твърди се , че в констативния протокол не са попълнени графите на нощна и върхова, а в картоните от отчета последната е записана извън полето. Позовавайки се на чл. 120 ал.4 от ЗЕ се твърди ,че липсват доказателства, от които да се установи, че е налице основание за монтиране на трифазен електромер. Твърди се ,че отчитането на ел. енергията никога не се отчита по три тарифи. Твърди се ,че е в тежест на ЕРП за поддържат изправността на СТИ. Твърди се ,че предоставената на вещото лице информация от паметта на процесния електромер е манипулирана. Твърди се, че районният съд не се е съобразил с практиката на ВКС – реш. 165/19.11.2009 г. по т.д. № 103/2009 г. и реш.104/5.7.2010 г. по т.д. № 885/2009 г.,, реш. № 26/4.4.2011 г. по т.д. № 427/2010 г., реш. № 189/11.4.2011 г. по т.д. № 39/2010 г. и др. Моли да се отмени обжалваното решеинев обжалваната част и да се уважи иска, като се претендират разноски пред въззивната инстанция.

По въззивната жалба е постъпил отговор от „Е. Б.-П.” –гр.В., в който се твърди ,че жалбата е неоснователна и недоказана. Твръди се ,че безспорно е установено по делото ,че не е въведена върховата тарифа в база данни, че тя е отчетена от електромера и е реално изразходвана, че правилно е фактурирана, че електромера е метрологично годен за отчитането. Счита се ,че пред районния съд не е доказано твърдението на ищеца за съмнение за извършена корекция върху СТИ от „Е. Б.-.Мрежи” –гр.В. или от„Е. Б.-П.” –гр.В. Моли да се потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски пред ВТОС, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Великотърновският окръжен съд като се запозна с оплакванията в жалбата, отговора и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

С обжалваното решение ВТРС се е произнесъл по повод исковата молба на „МГ.”О. гр.Г.О. против „Е. Б.-П.” –гр.В.. Ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия за недвижим имот, находящ се в гр.Г.О., ул. .”Б. Х.” № 10 като абонат с кл.№ * и абонатен № 05008016 . Твърди се ,че е било издадено от ответника дебитно известие № * и в тежест на ищеца били начислени 4 677.78 лв., която сума представлява корекция на вече платени сметки за минал период 11.3.2009 г.- 22.5.2010 г. Това било извършено на основание издаден КП № 016499. Оспорени са тези документи, както и дължимостта на сумата поради това ,че протокола е издаден без да бъде уведомен ищеца, че сумата не отговаря на реалното потребление и поради нежеланието на ответното дружество да извършва ежемесечно отчитане. Твърди се също ,че тази ел. енергия не е доставена на ищеца, както и че СТИ не е от одобрения тип, че ищеца няма договор с ответника, като се оспорват ОУ въз основан на които е извършена корекцията. Моли съдът да приеме за установено ,че ищецът не дължи на ответника исковата сума,като се претендират разноски по делото.

Ответното дружество е подало отговор против исковата молба, в който се правят възражения по допустимостта и основателността на иска. Твърди се ,че не е налице корекция на вече платени суми, а остойностяване на реално потребена ел. енергия. Твърди се ,че с ищeца е налице договор за продажба и доставка на ел.енергия, че при извършената проверка е установено, че монтирания електромер е програмиран на три тарифи, като липсва отчитане на ел.енергията на третата тарифа. Твърди се ,че енергията е реално доставена и изразходена, но не е отчитана по третата върхова тарифа,което е наложило преизчисление по чл. 39 от ОУ. Моли да се отхвърли иска,като се претендират разноски.

За да постанови обжалваното решение съдията е приел ,че искът е допустим и е разгледан по същество. Съдията правилно и мотивирано е приел, че ищецът има качеството потребител на ел. енергия за стопански нужди, поради което заплаща и доставената ел. енергия. Приел е също ,че основанието на процесното вземане по чл. 39 от ОУ на ДПЕЕЕМ и чл. 25 от ОУ нÓ ДПЕЕ- коригиране на грешка при отчитането. Съдията е изложил подробни съображения и правилно е заключил, че ищецът е приел всички клаузи по договора с ищеца, включително и тези по ОУ, като е спазена и изискуемата за това процедура. Съдията обстойно е обсъдил констативния протокол по установяване на грешката, карнетите, в които е отразено отчитането на измерената ел. енергия, заключението на вещото лице, като е стигнал до правилния извод, че процесното вземане е за действително доставена, употребена и измерена ел. енергия, която не е платена. Правилно е констатирано ,че ответното дружество неправилно е направило корекцията за целия исков период, а преизчисляването е следвало да се извърши за не повече от 90 дни. Правилно в тази връзка, позовавайки се на заключението на вещото лице съдията е преценил, че дължимата сума е 687.03 лв. Затова е приел, че ищцовото дружество не дължи на ответника сумата за 3 990.75 лв.

Въззивният съд напълно споделя изложените мотиви от районния съдия и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна и недоказана, а обжалваното решение е законосъобразно, обосновано и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото право на разноски има ответникът по жалбата, който в отговора по последната е направил такова искане за присъждане на сумата 500 лв. за юрисконсултско възнаграждение. С оглед интереса на спора пред въззивната инстанция /687.03 лв./ и във връзка с разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредба1/9.7.2004 г. дължимото възнаграждение е 100 лв. и тази сума следва да бъде присъдена. Претенцията за разноски за разликата от 100 до 500 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № ..../20.6.2012 г. по гр.д. № ..../2011 г. на ГОРС.

ОСЪЖДА „МГ.”О. гр.Г.О., ЕИК ...., ул.”Л. К.” №5 да заплати на „Е. –Про П.” гр.В., „В. Т.-Г”, бул. „Вл. В.” 2., ЕИК ...сумата 100 лв., представляваща направени разноски пред въззивната инстанция, като отхвърля претенцията за разликата от 100 до 500 лв.като несонователна.

Решението е окончателно.

След връщане на делото на ГОРС последният да се произнесе по молбата на „Е. Б.-П.” –гр.В., за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

F52075E040AD0EAAC2257ABD0051EF15