Решение по дело №167/2022 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.145 АПК, във връзка с чл.211 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на М.В.М., младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ на отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР-Видин, против заповед № 368з-1432/01.08.2022 г. на директор на ОДМВР-Видин. С атакуваната заповед на оспорващия са наложени дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца, на основание чл.200, ал.1, т.11, предл. второ от ЗМВР, за нарушение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, във връзка с чл.10 от раздел II на Указания за работа на полицейските служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани на служебните автомобили на „Пътна полиция”. Технически характеристики и правила за работа, утвърдени със заповед № 8121з-731/15.07.2020 г. на министър на вътрешните работи, по т.1 от заповедта, както и друго наказание „Порицание” за срок от шест месеца, на основание чл.200, ал.1, т.15 от ЗМВР, за нарушение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, във връзка с чл.62, ал.5, предл. първо от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение по т.2. На основание чл.197, ал.3 от ЗМВР на служителя е наложено едно общо наказание „Порицание” за срок от една година. Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна, издадена в нарушение на административнопроизводствените правила: налице е разминаване между фактическата обстановка и правната квалификация на процесното деяние, което е довело до накърняване правото на защита на наказаното лице. Иска се от съда да отмени обжалваната заповед. Претендират се направените разноски в производството по делото.

Ответникът по жалбата директор на ОДМВР-Видин, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде потвърдена атакуваната заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по делото. При условията на евентуалност моли да бъде намален претендираният адвокатски хонорар, поради прекомерност.

Съдът, като обсъди обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установена следната фактическа обстановка: със заповед № 368з-1432/01.08.2022 г. на директор на ОДМВР-Видин на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца, на основание чл.200, ал.1, т.11, предл. второ от ЗМВР, за нарушение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, във връзка с чл.10 от раздел II на Указания за работа на полицейските служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани на служебните автомобили на „Пътна полиция”. Технически характеристики и правила за работа, утвърдени със заповед № 8121з-731/15.07.2020 г. на министър на вътрешните работи, по т.1 от заповедта. Прието е, че оспорващият е извършил дисциплинарно нарушение, изразяващо се в следното: за времето от 20:37:49 ч. на 04.01.2022 г. до 07:34:46 ч. на 05.01.2022 г., като състав от назначен автопатрул заедно с мл. инсп. В. В.М., докато е присъствал в служебен автомобил с рег.№ СВ9954КА, оборудван със система за видеонаблюдение, с бездействието си е допуснал поставянето на вещ/предмет върху арматурното табло на автомобила. По този начин е нарушена работоспособността на камера № 02, монтирана в купето на служебния автомобил, поради закриването й с вещ (плетена зимна шапка), което е довело до ограничаване видимостта пред, зад и вътре в автомобила. Описаното деяние е квалифицирано като нарушение по чл.10 на раздел II от „Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за работа”, утвърдени със заповед № 8121з-731/15.07.2020 г. на министър на вътрешните работи, съгласно който текст „Не се допуска поставянето на вещи и предмети върху арматурното табло на автомобила”.

На оспорващия е наложено и друго наказание „Порицание” за срок от шест месеца, на основание чл.200, ал.1, т.15 от ЗМВР, за нарушение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, във връзка с чл.62, ал.5, предл. първо от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение по т.2. Според оспорената заповед нарушението се изразява в неизпълнение разпоредбата на чл.62, ал.5, предл. първо от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, при извършване на проверка на МПС с рег.№ ВН3791ВХ, с водач Н.П.П., съгласно която проверката задължително започва с извършването на справка по регистрационен номер на МПС и на водача и пътуващите лица чрез РСОД, а когато РСОД е повредена или нарядът не разполага с такава – чрез ОДЦ/ОДЧ, което довело до разминаване между реално извършената по време и място проверка от жалбоподателя и въведеното от него като данни в таблета на наряда.

На основание чл.197, ал.3 от ЗМВР на служителя било наложено едно общо наказание „Порицание” за срок от една година.

От преписката се установява, че дисциплинарната проверка е започнала във връзка с постъпило писмо рег.№ 7855р-389/17.01.2022 г. от Дирекция „Вътрешна сигурност” за неизпълнение на служебни задължения на служителите, назначени в наряд за времето от 20:37 ч. на 04.01.2022 г. до 07:35 ч. на 05.01.2022 г., изразяващо се в закриване на камера 02, монтирана в купето на служебен автомобил с рег.№ СВ9954КА чрез поставяне на вещ (шапка), като видимостта в купето е изцяло ограничена по време на цялото нощно дежурство на наряда.

Със заповед № 368з-351/22.02.2022 г. директорът на ОДМВР-Видин назначил комисия и разпоредил извършване на проверка. Служителят бил запознат със заповедта, видно от приложения към преписката протокол.

От представените по делото докладна записка рег.№ 953р-724/09.02.2022 г. на началник сектор „Пътна полиция” и разстановка № 953р-7237/30.12.2021 г., утвърдена от началника на сектор „Пътна полиция” се установява, че на 04.01.2022/05.01.2022 г. за времето от 20:30 ч. до 08:30 ч. дежурни в наряд да извършват проверки и да изпълняват дейности по контрол на пътното движение по маршрут № 06-нощна смяна, с автомобил СВ9954КА са били жалбоподателят МлИ М.В.М. и МлИ В. В.М.. Приложен е и отчет за дейността на наряда, от който се установява, че за времето на дежурството са проверени 8 броя МПС, като за едно нарушение е издаден 1 брой фиш № GT 621055 на водача Н.П.П..

Служителите от наряда дали обяснения, съгласно които никой от тях не е поставял никакви вещи или предмети на арматурното табло на автомобила, които биха закрили видимостта на камера 02 към купето, както и че никой не е забелязал колегата му от наряда да е поставял такива вещи.

В изпълнение на заповедта комисията започнала проверка, резултатите от която изложили в справка рег.№ 368р-6493/14.06.2022 г. Установява се, че комисията прегледала видеофайлове от камерите, монтирани в служебен автомобил с рег.№ СВ9954КА, като за прегледа им бил изготвен протокол рег.№ 368р-5525/19.05.2022 г. Комисията установила, че в 20:37:49 ч. на 04.01.2022 г. някой поставя предмет, който прилича на плетена зимна шапка на арматурното табло на автомобила, като по този начин закрива камера 02 и до края на смяната на наряда в 07:34:46 ч. на 05.01.2022 г. не се визуализира образ от това устройство, след което някой отмества предмета (плетената шапка) и се появява образ, като се вижда, че купето на автомобила е празно.

В резултат на изложените обстоятелства комисията приела, че служителите с действие/бездействие са нарушили чл.10 от Указанията за работа със система за видеонаблюдение, монтирани в служебен автомобил, утвърдени със заповед № 8121з-731/15.07.2020 г. на министър на вътрешните работи, което съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР: „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители”. За констатираното нарушение комисията предлага на виновния служител да се наложи дисциплинарно наказание „Порицание”, на основание чл.200, ал.1, т.11, предл. второ от ЗМВР.

Прието е още, че при извършена проверка на 05.01.2022 г. в 02:20 ч. в гр. Видин, на ул.”Райна Княгиня”, при която е констатирано нарушение от водача Н.П.П., за което му бил съставен фиш № GT 621055, служителят не е започнал проверката с извършването на справка по регистрационния номер на МПС и данни на водача чрез РСОД, с което не е изпълнил разпоредбата на чл.62, ал.5, предл. първо от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. В резултат на това нарушение се получило разминаване между реално извършената по време и място проверка и въведеното от жалбоподателя като данни в таблета на наряда, като видно от Ежедневна форма на отчет за дежурството, е отбелязано, че на 05.01.2022 г. в 04:50 ч. в гр. Видин, на бул.”Панония” до 05:00 ч. е спрян за проверка МПС с рег.№ ВН3791ВХ, с водач Н.П.П..

На 16.06.2022 г. в 16:40 ч. на МлИ М.В.М. била връчена покана peг.№ 368р-6496/14.06.2022 г. за запознаване със справка peг.№ 368р-6493/14.06.2022 г. за извършена проверка, възложена на основание чл.205, ал.2 от ЗМВР, образувана със заповед № 368з-351/22.02.2022 г., за извършено дисциплинарно нарушение и с всички материали, събрани в хода на проверката. Служителят бил запознат с правото да даде допълнителни обяснения или възражения.

На 16.06.2022 г. служителят депозирал обяснение peг.№ 368р-6641/16.06.2022 г. в ОДМВР-Видин, с което заявил, че няма допълнителни обяснения или възражения, като потвърдил дадените по-рано обяснения по случая.

Въз основа на така установените обстоятелства директор на ОДМВР-Видин издал процесната заповед рег.№ 368з-1432/01.08.2022 г. Видно от отбелязването върху процесната заповед, тя е връчена на адресата на 02.08.2022 г.

По делото е разпитан свидетеля В. В.М., който потвърждава, че за времето от 20:30 ч. на 04.01.2022 г. до 08:30 ч. на 05.01.2022 г. е бил дежурен в наряд заедно с оспорващия. Посочва, че заедно с колегата си е имал видимост към камерата, намираща се вдясно на арматурното табло на служебния автомобил, в близост до стъклото. Не е забелязал наличието на предмети пред камерата. Уточнява, че нейното местоположение в автомобила е такова, че не позволява поставянето и закрепянето на предмети пред нея, тъй като таблото е скосено надолу в посока към купето. Посочва още, че диодите, сигнализиращи работно положение на камерата са работели, но дали тя действително работи или не може да каже само специалист. Потвърждава, че се случва камерата да бъде развалена, включително и няколко дни преди датата на процесното нарушение. По отношение второто нарушение сочи, че понякога таблетите губят връзка с интернет или когато им се прави ъпдейт, което прави невъзможно тяхното използване, като в такива случаи при спиране на автомобил за проверка се прави справка чрез дежурен ОДЧ и при констатиране на нарушение се съставя фиш с по-късен час, както вероятно е станало в конкретния случай.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата, инициирала настоящето производство, е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от процесуално легитимирано лице по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен съд, съобразно чл.211 от ЗМВР, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от заместник директор на ОДМВР-Видин, изрично упълномощен да замества директора на ОДМВР-Видин със заповед № 368з-1382/26.07.2022 г. за периода от 28.07.2022 г. до 04.08.2022 г., в качеството му на лице, заемащо ръководна длъжност по смисъла на чл.204, т.4 от ЗМВР, поради което ответникът е компетентен да налага дисциплинарни наказания по чл.197, ал.1, т.1-3 от ЗМВР, за служителите в ръководеното от него управление.

Заповедта е издадена в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Дисциплинарната отговорност е реализирана в срока, установен в чл.195, ал.1 от ЗМВР, не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя по силата на чл.196, ал.1 от ЗМВР, като съгласно ал.2 дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган.

Спазено е и изискването на чл.206, ал.1 от ЗМВР дисциплинарнонаказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.

Установява се от доказателствата по преписката, че заповедта е издадена в противоречие с приложимия материалноправен закон. Съгласно чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР дисциплинарно нарушение е неизпълнението на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители.

В оспорената заповед се твърди, че жалбоподателят не е спазил разпоредбите, посочени в раздел II, чл.10 от Указанията за работа на полицейските служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на „Пътна полиция”. Технически характеристики и правила за работа, утвърдени със заповед рег.№ 8121з-731/15.07.2020 г. на министъра на вътрешните работи, съгласно който не се допуска поставянето на вещи и предмети върху арматурното табло на автомобила.

С цитираните норми се цели осигуряване на наблюдение в реално време на действията на полицейските служители при изпълнение на функционалните им задължения по контрол на движението. Съгласно Указанията наблюдението се осъществява чрез монтирана в служебния автомобил система за видеонаблюдение, представляваща комплекс от компоненти, сред които и 3 броя камери, заснемащи областта пред и зад превозното средство, както и в купето на автомобила. С цел обезпечаване на това наблюдение, разпоредбата на чл.7 от Указанията установява задължение към служителите от наряда да не поставят прегради пред камерата, монтирана на арматурното табло на автомобила, а чл.10 забранява поставянето на вещи и предмети върху арматурното табло на автомобила. Анализът на разпоредбите показва, че нарушаването на тези разпоредби може да се извърши само чрез действие: съзнателно, целенасочено поведение на конкретен служител, насочено към закриване на видимостта.

От събраните по делото доказателства не се установява конкретно жалбоподателят да е извършил нарушението, за което е бил наказан, а именно да е поставил предмет, който да закрива камера 02. В протокола за преглед на видеофайловете и в справката от работата на комисията се посочва, че не се вижда кой точно поставя и премахва предмет от камера 02, разположена в купето на автомобила. В заповедта се сочи закриването на камерата, без да се индивидуализира кой конкретно я е закрил. По този начин не е доказано извършването на процесното деяние от страна на жалбоподателя. Липсата на фактическо основание за налагане на дисциплинарно наказание обосновава противоречие на атакувания акт с приложимите материалноправни разпоредби.

Дисциплинарната отговорност е лична, съгласно  чл.194, ал.4 от ЗМВР. Всеки държавен служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно в нарушение на заповед на министъра на вътрешните работи, свързани със заеманата длъжност и изпълнението на преките му служебни задължения. В конкретният казус в преписката не се установява кой от двамата служители в наряда (или евентуално трето лице), е поставил предмет върху камера 02, монтирана в купето на служебния автомобил, респ. е допуснал закриването й, което е довело и до неизяснена фактическа обстановка.

По отношение дисциплинарното нарушение, предмет на т.2 от заповедта съдът приема, че доколкото дисциплинарната отговорност е лична и е допустимо да бъде ангажирана само за виновно нарушение, то в случая по дисциплинарното производство не са събрани доказателства, които да установяват, че именно наказаното лице е автор, респ. е извършил вмененото му нарушение.

От установените по делото фактически обстоятелства е видно, че за констатирано нарушение на правилата за движение по пътищата, на 05.01.2022 г. е съставен фиш № GT 621055 на водача Н.П.П.. От данните по преписката не се установява причината, поради която жалбоподателят не е извършил справка по регистрационен номер на МПС и данни за водача чрез РСОД в момента на проверката, като видно от показанията на св. В. В.М., понякога таблетите губят връзка с интернет или когато им се прави ъпдейт, което прави невъзможно тяхното използване, като в такива случаи при спиране на автомобил за проверка се прави справка чрез дежурен ОДЧ и при констатиране на нарушение се съставя фиш с по-късен час, както вероятно е станало в конкретния случай. Посочва още, че в такива случаи данните се проверяват чрез дежурен ОДЧ, а вкарването им в таблета става при възможност в по-късен час.

При това положение съдът приема, че служителите от наряда, ръководен от жалбоподателя, са изпълнявали стриктно служебните си задължения, съобразно разстановката за дежурството, спирали са участници в движението и при констатиране на нарушение е съставен съответно фиш с посочения номер. Доколкото се е стигнало до въвеждане на различен час и място на констатираното нарушение от водача Н.П.П., не може да бъде направен категоричен извод, че това е станало в резултат на виновно поведение именно от страна на уличения служител. В тази връзка съдът отчита и показанията на свидетеля на защитата, за това, че понякога таблетът не позволява да бъде използван в момента на проверката поради обективни причини – загубена връзка с интернет или инсталиране на системен ъпдейт, поради което се налага проверка на данните на водача и автомобила чрез дежурен ОДЧ. По преписката не са събрани данни в това отношение, като не е изследвана възможността неизвършването на проверка чрез РСОД в конкретния случай да се е дължало на именно такива обективни причини, което би довело до извод за липса на вина (субективно отношение към процесното деяние) у уличеното лице.

Анализът на горните обстоятелства не налага категоричен извод, че в случая е било допуснато нарушение, изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения от жалбоподателя, вменени му с цитираната Инструкция. Не са налице категорични доказателства за виновно поведение на жалбоподателя. Липсата на субективния елемент: вина на дееца под форма на умисъл или небрежност води до невъзможност да се прецени цялостното поведение на служителя по време на изпълнение на задълженията му.

При положение, че не е съобразил гореизложеното наказващият орган не е приложил правилно материалния закон и не е съобразил целта на закона, поради което на основание чл.146, т.4 и т.5 от АПК обжалваната заповед следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Поради изхода на правни спор и с оглед разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски за процесуално представителство по делото. От приложения договор за правна защита и съдействие се установява, че оспорващият е заплатил сумата от 500,00 лева в брой. В съдебно заседание процесуалният представител на ответната страна е направил евентуално възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, предвид обстоятелството, че то е определено около минималния размер за този вид дела съобразно чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 г. на Висш адвокатски съвет, както и предвид сравнително умерената фактическа и правна сложност на делото и конкретно извършените действия от процесуалния представител.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед № 368з-1432/01.08.2022 г. на директор на ОДМВР-Видин, с която на М.В.М. е наложено едно общо дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от една година, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Видин да заплати в полза на М.В.М. ***, направените разноски за процесуално представителство по делото в размер на 500,00 (петстотин) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Съдия: