Р Е Ш Е Н И Е
№ 260031
гр. Кюстендил, 14.09.2020
год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в
открито съдебно заседание на девети септември две хиляди и двадесета година
в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният секретар-протоколист ЯНКА
АНГЕЛОВА,като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 408/2020 год., за да се произнесе, взе в предвид
следното:
Е.И.В.,ЕГН
********** и В.Б.В.,ЕГН **********,***,чрез адвокат Й.К.Т. ***,служебен
адрес-гр.Кюстендил,ул.“Гороцветна“ № 23,са предявили против „ЦЕНТРАЛНА
КООПЕРАТИВНА БАНКА“АД,ЕИК *********,седалище и адрес на управление на дейността-гр.София,район
Оборище,ул.“Г.С.Раковски“ № 103, иск да бъде признато за установено по
отношение на ответника,че ищците не му дължат сумите по изп.дело №
20207430400008 по описа на ЧСИ Елица Христова с рег.№ 743,район на
действие-КОС,на обща стойност от 16977.40 лв.,от които 9482.13 лв.
главница,ведно със законната лихва от 04.02.2020 год.,със законна лихва от
63.21 лв. за периода от 10.01.2020 год.-03.02.2020 год.,5658.12 лв. неолихвяеми
вземания и 342.28 лв.-разноски по изп.д.№ 20207430400008 по описа на ЧСИ Елица
Христова с рег.№ 743,район на действие-КОС , в това число пропорционална такса
по Тарифа ТР към ЗЧСИ в полза на ЧСИ Елица Христова в размер на 1431.66
лв.,дължими към 03.02.2020 год.
В срока
за отговор ответникът оспорва искът и обстоятелствата на които се основава,моли
за отхвърлянето и присъждането на разноски.
КРС,след като обсъди при усл.на
чл.235,ал.2 и 3 ГПК,събраните по делото доказателства,приема за установено
следното:
Видно от представеният изп.лист
от 16.01.2014 год./л.7/,изд.от РС-Кюстендил по ч.гр.д.№ 50/2014 год. е това,че
на основание влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение №
25816.01.2014 год. по делото ищците солидарно със С. И.В.,ЕГН ********** са осъдени да
заплатят на ответника общо сумата от 10198.33 лв.,от която главница от 9482.13
лв.,включваща просрочена главница от 270.95 лв.,предсрочно изискеума главница
от 9211.18 лв.,лихви: 716.20 лв.,от които договорна лихва от 698.20 лв. за
затите 05.08.2013 г.,04.09.2013 год.,04.10.2013 год.,04.11.2013 год.,04.12.2013
год. и 06.01.2014 год.,наказателна лихва забава от 18.00 лв. за перииода от
21.08.2013 год. до 15.01.2014 год.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 15.01.2014 год.до изплащане на вземането,както и съдебни
разноски от 203.97 лв.,за държавна такса.Видно от материалите по изп.дело №
18/2014 год. по описа на ЧСИ Елица Христова с рег.№ 743 при Камарата на ЧСИ
/л.101-190/ е това,че на основание горният изпълнителен лист и молба от
кредитора частният съдебен изпълнител е образувал изп.дело под номер
20147430400018,уведомил е по реда на чл.191 ДОПК ТД на НАП-София и е изискал
справки за размера на публичните задължения на длъжниците/л.118-134/,извършил
справки за имущественото състояние на дъжниците /л.135/,след което на 20.03.2014
год. наложил запор върху получаваното от солидарният длъжник САШО В. трудово
възнаграждение от „БТК ПОДДРЪЖКА И ИЗГРАЖДАНЕ НА МРЕЖАТА“/л.137/, с поканата за
доброволно изпълнение до ищеца Е.В. /л.139/ наложил запор върху трудово възнаграждение
и МПС и насрочил опис на движими вещи на 28.04.2014 год. от 10.00 часа на
адрес-този на ищците,изпратил запорно съобщение до „Зоро-1“ЕООД върху трудовото
възнаграждение на ищцата В.В..Няма данни и доказателства в изпълнителното
производство да са получени реално суми от наложени запори върху трудови
възнаграждения, или други вземания на ищците,от този на МПС,или реално да е
извършван опис на движими вещи,съответно такива да са били предмет на продан по
реда на ГПК.В периода 20.03.2014 год. до 09.01.2015 год.по изпълнителното дело
постъпвали суми от наложеният запор върху трудовото възнаграждение на
солидарният длъжник САШО В. /л.144-155/,след което с постановление от
28.01.2015 год. ЧСИ Христова прекратила изпълнителното производство против този
длъжник на основание определението от 25.09.2014 год./л.159-160/ на КОС по
в.ч.гр.д.№ 511/2014 год.КОС.
На 04.11.2019 год.ЧСИ Христова
наложила запори върху получавани суми по договори за управление на
ищците,съответно в „ЕМО-1970“ЕООД на ищеца Е.В.
и в „ЕМО-72“ЕООД за ищцата В.В.,от които няма доказателства да са
оплучавани суми,а на 23.12.2019 год. с постановление /л.181/ на
осн.чл.433,ал.1,т.8 ГПК прекратила изпълнителното производство по
мотив-непредприети изп.действия в периода от 30.01.2014 год. до 04.11.2019 год.
Ответникът изискал обратно
изпълнителният си лист и на основание на негова молба,видно от материалите по
изп.дело № 8/2020 год. отново на ЧСИ Христова същата на 03.02.2020
год./л.73-85/ и 06.02.2020 г./л.86/ изпратила запорни съобщения до банки за
запори върху сметки на ищците и вземания на банките към тях.От поканите за
доброволно изпълнение от това изпълнително производство до ищците /л.81 и 82/
се установява,че според изчисленията на
ЧСИ същите дължат главница от 9 482.13 /девет хиляди четиристотин и
осемдесет и два и тринадесет/лева,ведно със законната лихва от 04.02.2020 год., със законна лихва в размер на 63.21
/шестдесет и три и двадесет и един/лева за периода от 10.01.2020 год. до
03.02.2020 год.; 5 658.12 /пет хиляди шестотин и петдесет и осем и
дванадесет/лева неолихвяеми вземания /мораторни лихви,обезщетения/,342.28
/триста четиредесет и два и двадесет и осем/лева разноски по изп.дело
20207430400008,в това число пропорционална такса по Тарифа ТР към ЗЧСИ в полза
на ЧСИ Христова в размер на 2 492.38 /две хиляди четиристотин и деветдесет
и два и тридесет и осем/лв.,дължими към 03.02.2020 год.,а така също
присъединени публични държавни вземания по чл.458 ГПК в размер на
12 057.99 / дванадесет хиляди и петдесет и седем и деветдесет и девет/лева
в полза на държавата.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените писмени
доказателства,като същата обуславя извод на съда за
недопустимост на исковата претенция касателно претендираните суми от 342.28 лв.-разноски по изп.д.№
20207430400008 по описа на ЧСИ Елица Христова с рег.№ 743,район на действие-КОС
, в това число пропорционална такса по Тарифа ТР към ЗЧСИ в полза на ЧСИ Елица
Христова в размер на 1431.66 лв.,дължими към 03.02.2020 год.,в която част
производството ще се прекрати,и за неоснователност на исковата претенция в
останалата част,поради което в съответната ще се отхвърли.Мотивите на съда са
следните.
Изпълнителното производство се образува,на
осн.чл.426,ал.1 ГПК, на основание представен изп.лист и посоченият по
заповедното производство е бил представен пред ЧСИ ЕЛИЦА ХРИСТОВА на 30.01.2014
год.,същата е образувала изпълнително производство и е предприела принудителни
действия,конкретно против ищците на 20.03.2014 год.,когато е наложила запор
върху трудовото възнаграждение на ищцата В.В.,запор върху трудово
възнаграждение и МПС по отношение на ищеца Е.В..Няма данни и доказателства по
изпълнително дело № 18/2014 год. на ЧСИ Христова в резултат на наложените запори
да са постъпвали суми по изпълнението,преведени от работодател.След тази дата
против двамата ищци,които съгласно изп.лист са били осъдени да заплатят сумите
солидарно с трети длъжник-САШО И.В.,принудителни действия по събиране на
вземането до 04.11.2019 год.,когато ЧСИ
Христова е изпратила отново запорни съобщения,не са предприемани.За да се
прекрати изпълнителното производство, както
се приема и в трайно установената съдебна практика, вкл. тази на ВКС,е
необходимо взискателят да не е предприел изпълнителни действия в продължение на
две години, каквато хипотеза в казуса се констатира-изпълнителното производство
по изп.дело № 20147430400018 на ЧСИ Елица Христова е прекратено с нарочно
постановление на 23.12.2019 год.,като практически двете години в които
кредиторът-взискател е бездействал ,не са били изтекли, както е посочено в
постановлението за прекратяване /л.181/ в периода от 30.01.2014 год. до
04.11.2019 год., а конкретно в периода от 20.03.2014 год. до 20.03.2016 год.,
от която дата по право,по силата на закона
и без изрично волеизявление на съдебният изпълнител изпълнителното
производството е било прекратено и от тази дата е започнала да тече нова петгодишна давност, която не е
била изтекла към датата 03.02.2020 год.,когато по новообразуваното при ЧСИ
Христова изп.дело същата е предприела валидно изп.действие-налагането на запори
на банкови сметки на ищците,което е прекъснало давността с оглед актуалните
постановки на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013
г. на ВКС, ОСГТК.Постановлението
на ЧСИ за прекратяване на производството има само декларативен характер.
Дори да се приеме извод,че към 20.03.2016
год. ,поради това че изпълнителното дело не е било прекратено с надлежно
постановление на ЧСИ с оглед постановките на ППВС № 3/1980 г,което практически
е отменено на 26.06.2015 год.,извода на съда за неоснователност на исковата
претенция не се променя и поради следното.
В
хипотезата на прекратено изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК следва да се отговори на въпроса от коя дата започва да тече
нова погасителна давност за вземанията. Съгласно т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г.
по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. В тази връзка именно е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., с
което се приема, че по време на изпълнителния процес не тече давност, поради
което не е необходимо да се предприемат нови действия за принудително
изпълнение за прекъсване на погасителната давност.
Настоящият докладчик счита,че т. 10 на ТР
№ 2/2015 г. дава ново тълкуване на
правна норма, която вече е била предмет на тълкуване с ППВС № 3/1980 г. ,при
което новото тълкуване действа само занапред - след датата на тълкувателното
решение 26.06.2015 г., преди която дата ,ако се приеме че изпълнително дело №
18/2014 год.на ЧСИ Христова все още не е било прекратено по право,то като
заварено с оглед на новото тълкуване,спирането
на давността по същото трябва да се счита преустановено от момента на отмяната
на ППВС №
3/18.11.1980 година извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година,
постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС,от която
дата-26.06.2015 год. до посочената по-горе 03.02.2020 год.,респ. към тази на
предявяване на иска-19.02.2020 год.,предвиденият по закон 5-годишен давностен
срок не е изтекъл и вземането не е погасено по давност.
Възраженията на ответника,че последното
предприето принудително действие по изп.д.№ 20147430400018
на ЧСИ Елица Христова е на 09.01.2015 год. е неотносимо за теченото на
давността по отношение на ищците.Това е така,защото на посочената дата
съдебният изпълнител е получил суми от наложен запор върху трудово
възнаграждение на солидарният длъжник САШО В.,прекъсването на давността по
отношение на които не рефлектира върху теченето й по отношение на
ищците-чл.125,ал.1 ЗЗД.
При няколко солидарни длъжници, какъвто е
случаят, на осн. чл. 125, ал. 1 ЗЗД
трябва да се приеме, че искането и извършването на изпълнителни действия по
отношение на един от солидарните длъжници не прекъсва и не спира давността
спрямо останалите, т. е. че двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК по отношение на ищците не е бил прекъснат с предприемане на
изпълнители действия спрямо солидарният длъжник САШО В..
Предявеният иск в частта му, търсеща установяване недължимост
на разноски от изпълнително производство е недопустим и в същата следва да се
прекрати.Със специалния иск с правно
основание чл.
439, ал. 1 ГПК ,какъвто е и настоящият ,длъжникът може да оспори
изпълнението, като твърди, че не дължи на взискателя вземанията по
изпълнителните основания, по които е образувано изпълнителното дело, но в
предмета на тази искова претенция не се включват разноските по самото
изпълнително дело, тъй като въпросът за тяхната дължимост или недължимост от
длъжника се разрешава в самото изпълнително дело, съобразно правилата на чл. 79 ГПК
С оглед уважаването на исковата претенция и прекратяване
на производството по делото по част от същата като недопустима разноски се
следват на ответникът,но поради липса на доказателства същият да е
изплатил конкретни суми като
възнаграждение на процесуалният си представител адв.Илияна Димитрова от АК-Кюстендил,
такива няма да се присъждат.
Водим от горното и на осн.чл.439,ал.1 ГПК, и чл.130 ГПК,съдът:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от Е.И.В., ЕГН ********** и В.Б.В., ЕГН **********,***,
против „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“АД,ЕИК *********, седалище и адрес на
управление на дейността-гр.София,район Оборище, ул.“Г.С.Раковски“ № 103, иск да
бъде признато за установено по отношение на него ,че ищците не му дължат сумите
по изп.дело № 20207430400008 по описа на ЧСИ Елица Христова с рег.№ 743,район
на действие-КОС,на обща стойност от 16977.40 /шестнадесет хиляди деветстотин и
седемдесет и седем и четиредесет /лв.,от които 9482.13/девет хиляди и
четиристотин и осемдесет и два и тринадесет/ лв. главница,ведно със законната
лихва от 04.02.2020 год.,със законна лихва от 63.21/шестдесет и три и двадесет
и един/лв. за периода от 10.01.2020 год.-03.02.2020 год.,5658.12 /пет хиляди
шестотин и петдесет и осем и дванадесет/ лв. неолихвяеми вземания /мораторни
лихви,обезщетения и т.н./,дължими към 03.02.2020 г. с ДДС,делото образувано по
издаден в полза на „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“АД,ЕИК *********, седалище и
адрес на управление на дейността-гр.София,район Оборище, ул.“Г.С.Раковски“ №
103,изпълнителен лист от 16.01.2014 год. по ч.гр.д.№ 40/2014 год. на Районен
съд-Кюстендил за сумата от 10 198.33/десет хиляди сто и деветдесет и осем
и тридесет и три/лева,от които 9482.12 лв. главница,от която просрочена
гтлавница от 270.95 лв. и предсрочно изискуема главница от 9211.18 лв.;лихви:
716.20 лв.,от които договорна лихва от 698.20 лв. за дати 05.08.2013,04.09.2013
год.,04.10.2013 год.,04.11.2013 год.,04.12.2013 год. и 06.01.2014
год.,наказателна лихва за забава от 18.00 лв. за периода от 21.08.2013 год. до
15.01.2014 год.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 1.01.2014
год. до изплащане на вземането,както и съдебни разноски от 203.97 лв.
ОСЪЖДА Е.И.В.,ЕГН ********** и В.Б.В.,ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТЯТ на „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА
БАНКА“АД,ЕИК *********, седалище и адрес на управление на
дейността-гр.София,район Оборище,ул.“Г.С.Раковски“ № 103,сумата от представляваща сторените по делото разноски.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото по предявеният от Е.И.В.,ЕГН ********** и В.Б.В.,ЕГН **********,***,против
„ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“АД,ЕИК *********, седалище и адрес на управление
на дейността-гр.София,район Оборище,ул.“Г.С.Раковски“ № 103,иск в частта му за
установяване недължимост на сумата от 342.28 /триста четиредесет и два и
двадесет и осем/лв.-разноски по изп.д.№ 20207430400008 по описа на ЧСИ Елица Христова
с рег.№ 743,район на действие-КОС , в това число пропорционална такса по Тарифа
ТР към ЗЧСИ в полза на ЧСИ Елица Христова в размер на 1431.66 /хиляда
четиристотин и тридесет и един и шестдесет и шест/лв.,дължими към 03.02.2020
год.,
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Кюстендил в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: