Решение по дело №366/2018 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 158
Дата: 26 ноември 2019 г. (в сила от 13 април 2021 г.)
Съдия: Теменуга Иванова Стоева
Дело: 20183200900366
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

 

                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №158

             В ИМЕТО НА НАРОДА

              гр.Добрич 26.11.2019 г.

                                      

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ  открито  заседание  на първи ноември                

през две хиляди и деветнадесета                       година в състав:

                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Т.СТОЕВА

при  секретаря…БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ…………..    и в присъствието на прокурора..........................................................като разгледа докладваното  от  съдия докладчик Стоева............................................................................Т..д.№366

от 2018 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

    Предявен е иск     от  „***“ООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление –гр.С.       ,1408,***,представлявано от управителя Н.Х.,чрез Адвокатско дружество „*** и С.“,регистрирано в СГС по ф.д.№391/2014г.,представлявано от адв.В.С.,с адрес ***,офис 9 срещу „***“АД ,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление-гр.Добрич,***,представлявано от Р.Т.П.,с правно основание чл.59 от ЗЗД във вр.с чл.86 от ЗЗД и цена на иска сумата от 15 000 евро ,в левова равностойност  29 337,45 лв.,представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствен на ищеца недвижим имот за периода от 02.05.2018г.до  28.11.2018г.,ведно със законна лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата по делото.

   В исковата молба се излагат следните обстоятелства:

   През 20* ищцовото дружество придобива имот,представляващ производствена база в с.Г.,обл.Л.,в който към момента на придобиването се намирали различни изоставени вещи,включително стари машини,стари железа и други непотребни вещи.

   През 2014г. от ответното дружество са предявени претенции по съдебен ред относно движими вещи,а именно:

1.два реверсива ;

2.машина за леене под налягане-модел А711ИО08/пресгрус/

3.автоматична преса-модел А-220

4.струг С 8 С

5.струг С11 А

6.резбонарезна машина

7.два броя хидрокопири ТГС

8.трансформатор 250 кVА.

    Поради предприетите от ответното дружество съдебни действия ищцовото дружество събрало  процесните машини в едно от помещенията,находящо се в недвижимия имот.

   В последствие с Решение №*69 от 02.05.2018г. по гр.д.№4**/2017г.на АС гр.С.  на „***“АД са присъдени движимите вещи,описани по-горе.От момента на издаване на изпълнителен лист до настоящия момент дружеството –ищец не се е противопоставяло по какъвто и да било начин на получаването им.Напротив,от името на ищеца са отправени  нотариални покани до ответника да получи вещите си,тъй като същите възпрепятстват дейността на ищцовото дружество,като невъзможността да ползва помещението си пречи на работния процес в базата.Въпреки това от страна на ответника не са предприети действия в тази насока.

   Образувано било изп.д.№** при ЧСИ В. П.,с рег.№ *,с район на действие ОС Л.,въз основа на издаден изпълнителен лист от 11.05.2018г.на АС гр.С..

   По изпълнителното дело е оказвано пълно съдействие,предоставен е цялостен достъп до процесните вещи.Предоставен е достъп на 22.08.2018г.,на 11.09.2018г. и на 24.*.2018г.,видно от представените  от ПЧСИ Х. Х.при ЧСИ В.П. протоколи,както и всеки път са ангажирани служители,които да разчистят и да осигурят достъп до помещенията ,в които са разположени машините.Това се установява и от Решение  от *.*.2018г. по в.гр.д.№*/2018г.на ОС гр.Л..

   Нещо повече,след покана за доброволно изпълнение изх.№14855/24.07.2018г.по изп.д.№**/2018г. от името на „***“ООД е изпратена молба до ЧСИ В.П. и до взискателя ,в която са изложени съображения относно демонтирането на машините и е изразена готовност от страна на ищеца да осигури съдействие и предостави достъп до машините.

   На 22.08.2018г. е извършен оглед ,в присъствието на ПЧСИ Х.Х. и М. К. Ц.,в качеството му на механик при търговско дружество „** П.“ЕООД,ангажиран именно от ответното дружество.Служители и техника на „** П.“ЕООД са ангажирани да  извършат натоварването и изнасянето на машините,описани в исковата молба.При огледа е констатирано наличието на всички машини,изброени в изпълнителния лист.От специалиста ,изпратен от ответното дружество е изяснен и методът на демонтаж,натоварване и пренасяне на машините,за което му е било предоставено неограничено време и достъп.

    Впоследствие предаването е насрочено за 11.09.2018г.Ответникът се явил на предаването без каквато и да е техника и оборудване и не са били предприети каквито и да е действия по демонтаж на машините.Това е констатирано в съставения протокол от 11..09.2018г.по ПЧСИ Х. за предаване на движими вещи.

   Подадена е неоснователна жалба срещу действията на ПЧСИ Х. ,като по образуваното в гр.д.№*/2018г. на ОС гр.Л.,съдът е постановил решение от  *.*.2018г.,от което е видно ,че е констатирано бездействие от страна на „***“АД.

   На 24.*.2018г. наново е насрочено предаване на машините,при което отново взискателят не е осигурил нужната техника за получаване на всички вещи-факт,констатиран с протокол на ПЧСИ Х..

   Предвид изложеното ищецът счита,че ответното дружество е изпаднало в забава да получи своите движими вещи,за което се представят необходимите доказателства-протоколи и съдебно решение.Машините са собственост  на ответника,който като собственик следва да бъде запознат с техните технически характеристики,размери и тегло и да осигури необходимата техника за извозването им.

    Подадена е молба за прехвърляне на изп.д.№**/2018г. при ЧСИ Р. Д.,с №** при КЧСИ.

    Част от описаните в исковата молба движими вещи-автоматична преса,хидрокопир и трансформатор все още са в помещението на ищеца,за когото е налице невъзможност да използва притежаваното от него помещение.

   От така описаната забава ищецът твърди,че търпи ежедневни вреди.

   С нотариална покана рег.№** от 05.*.2018г. на Нотариус Ю.Д. ,връчена лично на изпълнителния директор на дружеството П.  на *.01.2018г. „***“ООД е поканило „***“АД да заплати сумата от 2 500 евро на месец,считано от 02.04.2018г.,дължима от първо до пето число на съответния  месец,представляваща дължимо обезщетение за вреди от заемане на производствените помещения  и препястване на работния процес на ищеца.В отговор на нотариалната покана ответното дружество  възразява срещу отправените му претенции.

   С уточняващата молба от 25.04.2019г. ищецът сочи,че претенцията изхожда от „***“ООД,ЕИК ***.

   Периодът ,за  който се претендира обезщетението е шест месеца,а именно от 02.05.2018г.до  02.11.2018г.

   Направено е описание на недвижимия имот.

   С подаден в срок писмен отговор ответникът навежда следните факти и съображения:

    Направени са възражения срещу редовността и допустимостта на исковата молба.Така констатираните нередовности са отстранени в срок от ищеца с молба от 25.04.2019г.

   Съдът намира молбата за допустима и редовна.

   Исковата молба е счетена за неоснователна,по следните съображения:

   С първоначално заявените в исковата твърдения,че намерил в имота си изоставени вещи и боклуци ,към които нямал никакво отношение ,ищецът се домогва да прикрие дългогодишното си противоправно поведение ,състоящо се в оспорване на правото на собственост на ответното дружество и възпрепятстването на правата му чрез многобройни съдебни производства,описани по-долу в отговора.

   Налице е следното възпрепятстване на вдигането на вещите от страна на ответника:

   „*** „АД  е закупил процесните машини и друго оборудване от „**“ООД,ЕИК **,с.Г.,обл.Ловешка в края на 2008г. ,началото на 2009г.  с посочените в отговора фактури,по които купувачът е заплатил продажната цена чрез плащане и чрез прихващане на насрещни вземания на продавача и купувача.

   През есента на 2008г. ответникът е  вдигнал една част от закупените машини.Не всички машини са вдигнати,тъй като е настъпил зимният сезон на 2008г.-2009г.,което създало фактически затруднения във връзка с пренасянето им.Касае се за  трудно преносими машини с огромни размери и маса,някои тежащи между 20 и 40 т.,изискващи специално разкомплектоване,специализирана тежкотоВ. техника за превоз и пр.Поради това машините са оставени на отговорно пазене при дружеството продавач-„**“ООД,ЕИК **,с.Г. ,в производствената му база,находяща се в с.Г.,Индустриален квартал ,обл.Ловешка.

   През 2009г. на публична продан са изнесени производствените помещения на „**“ООД,по изп.д.№**/2007г.на СИС при ТРС и са възложени с пет броя постановления за възлагане от 03.04.2009г.на дружеството,присъединен взискател „К. Ф.“АД,ЕИК **,със седалище-гр.С. ,ж.к.“С.“,ул.“Т. В.“№5,офис 1,което е и седалището на ищеца.В така продадените помещения се намирали и процесните машини.

   Те не можели да бъдат  вдигнати преди приключване на производството по обжалване на действия на съдебния изпълнител и постановяване на Решение №204/23.07.2009г.по гр.д.№433/2009г.на Окръжен съд Л..

   На 13.*.2009г. „К. Ф.“АД бил въведен във владение на недвижимите имоти,бивша собственост на „**“ООД,с Протокол за принудително предаване на вещи от 13.*.2009г. по  изп.д.№**/2006г.на СИС при Т.ски РС.,ведно с приложените към него три броя списъци –неразделна част от протокола.

   По време на въвода изпълнителният директор на „***“АД възразил,че в помещенията се намират процесните машини негова собственост.

   ДСИ констатирал това обстоятелство е дал срок до 26.*.2009г.за демонтиране и изнасяне на машините.

   В съответствие с така дадените указания ответникът предприел действия за изнасяне на процесното имущество,като неколкократно поканил „К. Ф.“АД да осигури достъп до сградите ,с цел изнасяне на машините,видно от приложената по делото кореспонденция.Ангажиран бил специализиран тежкотоварен транспорт за извънгабаритен превоз за изнасяне на машините ,но същият не се реализирал,тъй като ответникът не бил допуснат до тях.Това наложило ответното дружество да заплати разноските по ангажирания превоз,който не бил осъществен,видно от представените към отговора писмени доказателства-квитанции и фактури.Недопускането на ответника до машините е удостоверено от ДСИ Л. Т.в два броя протоколи,изготвени по изп.д.№**/2007г.на ДСИС Т.-от 22.*.2009г. и от 27.*.2009г.

   Сигнализирана била РП гр.Т. и било образувано ДП№**/2009г.по описа на РУП МВР Т. и сл.д.№9_2012г.на ОСлО -Л..

   Образувано е данъчно дело за оспорване на придобиването на процесните машини от „***“АД.

   На 07.12.2009г. „К. Ф.“АД продал недвижимите имоти,находящи се в с.Г. на „Е. А.“ЕООД,ЕИК **,със седалище и адрес на управление-гр.С., ул.“Т. В.“№5,офис 1,представлявано от управителя Н.Х. с договор,материализиран в НА за покупко-продажба от 07.12.2009г.,дело №**/2009г.на Нотариус Р.В.,рег.№** при НК.

   На 08.11.20*г. „Е. А.“ЕООД,ЕИК ** е апортирал недвижимите си имоти,находящи се в с.Г. в капитала на „Е. М.“ЕООД,ЕИК ***,видно от вписване по партидата на „Е. М.“ ЕООД в ТР.В резултат недвижимите имоти,в които се намират машините стават собственост на „Е. М.“ЕООД.

„Е. М.“ЕООД,ЕИК *** е променил фирменото си наименование на „***“ООД-ищеца в настоящото производство.

   По сигнал на ищеца сделките за придобиване на процесните вещи станали предмет на данъчна проверка,по която бил постановен РА№**/11.08.2011г.на ТД на НАП гр.В.,с който на ответника не било признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите за продажба на процесните машини издадени от „**“ООД  и бил определен ДДС за внасяне в размер на 51 4*, 20 лв. и лихви за просрочие -14 908,71 лв.

   Равизионният акт бил обжалван от  ответника по делото,като с влязло  в сила Решение №2388 от *.*.2012г.по адм.д.№ **/2011г.по описа на Административен съд-гр.В. бил отменен издадения ревизионен акт.В хода на административното производство са постановени посочените в отговора на исковата молба съдебни актове  във връзка с отказите на ищеца да осигури достъп до процесните вещи в имота на вещото лице по назначената СТЕ.

   Образувано е наказателно производство относно процесните вещи,собственост на ответника по делото.

    Отказът да бъдат предадени машините ,собственост на „***“АД ,продължил в хода на цялото наказателно производство по образуваното ДП №**/2009г.по описа на РУП МВР Т. и сл.д.№9/2012г.на ОСлО-Л..В хода на наказателното производство управителят на ищеца –Н.Х. ,при разпита му в качеството на управител на   „Е. А.“ООД,е оспорвал собствеността на ответника върху процесните машини и е поддържал позицията,че по безспорен начин следва да се установи собствеността на процесните вещи.

   Недопускането на ответника в продължение на години да получи вещите си останали в помещенията на бившата производтсвена база на „**“ООД продължило и след приключване на наказателното производство,което било прекратено с мотива ,че се касаело за гражданско правни отношения-Постановление за прекратяване на наказателното производство от *.12.2013г. на РП гр.Т.,постановено по ДП№ **/2009г.по описа на РУП МВР Т..

   Заведен бил граждански иск по чл.*8 от ЗС.

   След приключване на описаните в отговора на исковата молба производства ищецът продължил да държи без правно основание описаните вещи в собствения си недвижим имот в с.Г..

   Поради това ответникът бил принуден да заведе граждански иск срещу ищеца по делото,с правно основание чл.*8 от ЗС.

   С Решение №1556 от 08.03.2017г. по образуваното гр.д.№**/2014г.на СГС настоящият ищец е осъден да предаде на ответника владението върху движимите вещи,описани в пункт 1-8 от отговора -т.4.5.2.С Решение №*69/02.05.2018г. по в.гр.д.№4**/2017г. САС потвърдил първоинстанционното решение.

   Въз основа на подлежащото на изпълнение Решение №*69/02.05.2018г. по в.гр.д.№4**/2017г. на САС е издаден в полза на ответника изпълнителен лист от 11.05.2018г.Решението е влязло в сила на  13.06.2018г.

   Оспорва се твърдението,че ищецът не се е противопоставял на вдигането на процесните вещи.

   Напротив,ищецът след издаването на изпълнителния лист е направил всичко възможно да възпрепятства и осуети вдигането на машините от съдебно признатия им собственик- ответника по делото.Отказван е достъп за подготовка на това изключително сложно от техническа гледна точка предаване.  

   След постановяване на решението на Софийски апелативен съд страните влезли в преговори за доброволното предаване на машините,но те завършили неуспешно по вина на ищеца по делото.

   С Покана от 23.05.2018г. от процесуалния представител на ищеца по гр.д.№4**/2017г. е отправена претенция към ответника да заплати на ищеца обезщетение,равняващо се на пазарен наем за периода от 23.05.2013г.до 23.05.2018г.-за 60 месеца или общо за сумата от 25 080 лв.,с твърдението,че ответникът е лишил ищеца по настоящото дело от ползването на процесния имот за пет години.С Покана от 28.06.2018г. „***“АД категорично оспорил тази изходна позиция за приключване на отношенията между страните,тъй като машините стояли в помещенията на ищеца не защото „*** „ е искал да ползва тези площи безплатно и без основание,и не защото не е искал да си ги вдигне,а защото „***“ООД всячески оспорва собствеността на ответника през това време и възпрепятствал тяхното вдигане.

   С поканата от 28.06.2018г. ответното дружество поканило ищцовото такова да осигури физически достъп до машините за периода от 03.07.2018г.до 06.07.2018г.,с цел да установи тяхното състояние и да подготви техния демонтаж и вдигане и след тази предварителна подготовка –да осигури физически достъп и необходимото технологично време на представители на ответника да извършат демонтажа и вдигането и да подпишат протоколите за предаване от страна на „***“.

   След последвала през периода юни-юли на 2018г. електронна кореспонденция  за организация на демонтажа и вдигането на машините отново не се достигнало до положителен отговор от страна на ищеца по делото.

   Това наложило образуването на изп.д.№** при ЧСИ В.П..В хода на изпълнителното дело ищецът продължил да възпрепятства изпълнението .

   С молба от 17.08.2018г. ЧСИ е уведомен,че  преди извършването на изпълнителното действие предаване е нужно съдебният изпълнител да осъществи неговата предварителна техническа подготовка и обезопасяване,състояща се в описаните в т.1-т.7 от подадената молба дейности.Със същата молба ЧСИ е уведомен,че насроченото на 22.08.2018г. предаване на машините ,не е технически подготвено и следва да се отложи с цел-да се назначи инженерно –техническа експертиза,която като огледа машините и съоръженията ,да даде заключение по поставените в т.1-т.7 от молбата въпроси.От ЧСИ е било поискано ,след събиране на експертизата ,да се насрочи нова дата за предаване на машините,за която да бъдат ангажирани съответните специалисти и техника за разкомплектоване ,вдигане и извозване.

   С Молба от 15.08.2018г.ищецът заявил  опасения,че при предаване на присъдените вещи ще бъде реализиран състава на чл.216 от НК-увреждане на чуждо имущество.Ответникът потвърдил,че няма умисъл да нанася повреди и именно с оглед избягването им следва да се назначи исканата от него експертиза.Съдебният изпълнител не назначил повторно поисканата с молба от 20.08.2018г. експертиза по изпълнителното дело.

   Изложеното от ищеца в исковата молба,че е осигурил пълно съдействие и достъп за подготовката на вдигането на машините,включително като е допуснал дружеството „** П.“ЕООД да извършат натоварването на машините,не отговаря на истината.

   На 22.08.2018г.било насрочено предаване ,но същото не се е осъществило,поради нередовното призоваване на длъжника „***“ООД .Вместо това на 22.08.2018г. съдебният изпълнител извършил „оглед“ на машините,на който представителят на длъжника противоправно отказал да допусне представител на взистакеля- изпълнителният директор П. и процесуалните му представители.В отсъствие на представители на взискателя по делото ПЧСИ  Х. съставил протокол,в който е констатирал „наличието „ на присъдените машини.На същата дата ответникът отново настоял за изготвяне на исканата от него техническа експертиза.Такава отново не била назначена.

   С молба от 29.08.2018г.ответникът изразява несъгласие с действията на ПЧСИ Х. по огледа,тъй като той не разполага с нужните специални познания за извършване на огледа.Огледът е извършен без участие на взискателя,което поставя под съмнение констатациите му относно наличността на машините в имота и тяхното състояние.С тази и други описани в отговора на исковата молба доводи взискателят по делото изразява несъгласието си със законосъобразността на действията на ПЧСИ.Отново е поискано изготвянето на инженерно техническа експертиза.

   С Възражение от 26.09.2018г. по изпълнителното дело процесуалният представител на ищеца заема позицията,че не е налице необходимост от изготвяне на исканата от ответника СТЕ.

   Оспорва се твърдението на ищеца в исковата молба,че предаването на процесните машини на взискателя по делото е осуетено по негова вина.

   Към датата на насроченото на 11.09.2018г.повторно предаване на машините взискателят е осигурил присъствието на упълномощени от него представители.Присъствали и трима служители на „*** „АД,които трябвало да извършат монтажа и разкомплектоването.За насрочената дата била организирана от ответника по делото предварителна подготовка-сключен бил договор със специализирана фирма,която била в готовност с тежкотоВ. техника и кранове ,в случай,че машините бъдат подготвени и разглобени за изнасяне.Представят се писмени доказателства за този факт.

  На 11.09.2018г. се явил като представител на длъжника  мл.адвокат Н. Д.,която заявила,че няма да допуснат до мястото на изпълнението изпълнителния директор на взискателя П.,под предтекст ,че „щял да узнае тяхна производствена тайна“,евентуално щели да го допуснат за кратко,но в никакъв случай през време на цялото изпълнение.След пристигане на ПЧСИ Х. в *.00 на 11.09.2018г.длъжникът допуснал описаните в отговора служители и технически лица на взискателя.Това бил първи физически достъп до машините след осуетяване на вдигането им през м.октомври на 2009г.,когато било провалено тяхното вдигане по изп.д.№**/2007г.на СИС при ТРС.При извършения оглед на три от машините се констатирало че липсват части и агрегати от автоматичната преса,ведно с видими следи от тяхното скорошно демонтиране и премахване;при огледа на машината за леене се установили също липси; при огледа на двата реверсива се установила липса на патронниците към всеки от тях.

   Поискано било от ПЧСИ Х. да констатира тези липси и повреди,които да бъдат протоколирани преди разглобяване на машините ,но ПЧСИ отказал да води протокол на място.Относно поредното искане на взискателя за оглед от вещото лице,отговорът бил,че ще прецени допълнително.

   Останалите машини  не били огледани на 11.09.2018г.,защото не били в помещението на ищеца по делото,а някъде по двора.

   В *,57 ч. представителите на взискателя били изгонени извън портала,като ПЧСИ не направил никакъв опит да преустанови изгонването им.Съставен бил протокол,постфактум ,извън портала на длъжника,където съдебният изпълнител записал ,че следва да се назначи експертиза ,която да определи състоянието на вещите към момента на предаването им.В 11,30 ч.пристигнало вещото лице Р. М..Представителите на ищеца допуснали до оглед само ПЧСИ Х. и вещото лице М..Представителите на ответника не били допуснати,като след поискано съдействие от ПЧСИ от страна на органите на МВР,същото им било отказано.В 12.00 ч.вещото лице излязло от портала и заявило,че отказва да изготвя експертиза по делото.Така се съставил протокол,в който ПЧСИ отбелязал,че поради липса на вещо лице отказва да продължи предаването.

   Подадена била жалба срещу действията на ЧСИ ,свързани с отказа му на продължи предаването на машините,но същата била оставена без уважение с Решение по в.гр.д.№*/2018г.на ОС гр.Л..

     Оспорват се твърденията на ищеца в исковата молба,че предаването на процесните машини на 24.*.2018г. било осуетено по вина на ответното дружество.

     Те са счетени от ответника за неверни и несъстоятелни.

     С молба от  15.09.2018г. е направен отвод на ПЧСИ Хр.Х..Молбата не била уважена от Х..,след което същият извършил описаните в отговора действия по насрочване на ново предаване на 24.*.2018г.

   За 24.*.2018г. ответникът осигурил необходимата техника-автокран с товароподемност 40 т.;мотокар с товароподемност 4т.;автовлекач с платформа за извънгабаритен товар с товароносимост 60 т.

   По време на насроченото предаване се установило ,че кранът не може да изправи вертикално стрелата си вътре в помещението,поради недостатъчната височина на покривната конструкция на халето.Това осуетило максималната товароподемност на подемната машина.Направени били няколко опита за повдигане на автоматичната преса ,но неуспешно.До това нямало да се стигне,ако предварително била допусната исканата от взискателя техническа   експертиза за подготовка на предаването.

   На 24.20.2018г. били вдигнати машините по т.1,2,4,5 и 6 ,както и един от двата хидрокопира по т.7 от изпълнителния лист.ПЧСИ Х. отново отказал да протоколира констатираните липси и повреди по машините.

   Оспорват се твърденията на ищеца,че ответникът забавя предаването на машините след   24.*.2018г.

   „***“АД бил принуден да обжалва незаконосъобразните изпълнителни действия на ПЧСИ Х.,поради което на 31.*.2018г.депозирал жалба против отказа на съдебния изпълнител да изпълни действия, по делото,отразени в Протокол от 24.*.2018г.

   С Решение  от 14.12.2018г.по гр.д.№5446/2018г.на Ловешки окръжен съд са отменени обжалваните действия.

   Оспорват се твърденията в исковата молба,че ищецът търпял вреди от виновното забавяне на предаването.

   С искане от 25.*.2018г. ответникът поискал преместване на изпълнителното дело при друг съдебен изпълнител,а именно ЧСИ Р.Д. ,с рег.№** при КЧСИ –за продължаване на изпълнителните действия.След преместване на делото ЧСИ назначил исканата многократно от ответника съдебно техническа експертиза,като е назначил като вещо лице Б. Х..Последният извършил физически оглед на място  на 23.11.2018г. и препоръчал подробно описани в експертното заключение  варианти за демонтиране и натоварване на процесната автоматична преса.След приемане на заключението е насрочена нова дата за предаване на останалите присъдени движими вещи-12.12.2018г.На тази дата са извършени действия по демонтиране и изнасяне на автоматична преса модел А 2-220 тип Шулер ,описани подробно в отговора на ответника.Изнасянето и натоварването е продължило от 9,30ч. до  22,30 ч.-видно от съставения протокол за предаване на движими вещи.Назначена е и многократно отказваната експертиза за установяване на липсите и повредите  и тяхната оценка ,с оглед реализиране на отговорността по чл.521 от ГПК.Извършен е физически оглед на машините от ВЛ П. и ВЛ К.,които депозирали своето заключение на 19.12.2018г.На 02.01.2019г. ЧСИ Д. издал постановление за определяне на паричната равностойност на част от процесните вещи.

   Ищецът е депозирал молба с правно основание чл.97 ал.1 от ЗЗД до РС гр.Т. ,с искане районният съд да определи място за съхранение на описани в молбата движими вещи,тъй като кредиторът отказвал изпълнение ,а същевременно длъжникът търпял вреди от  неправомерното бездействие на кредитора.Това поведение на ищеца се счита за недопустимо и незаконосъобразно.Съставът на Т.ски районен съд е оставил без уважение молбата на ищеца с Определение от 08.11.2018г.,постановено по ч.гр.д.№999/2018г.

   Искът е неоснователен и по своя размер.На територията на с.Г. ,обл.Ловешка пазарните нива на наеми на производствени площи са многократно по-ниски и това може да бъде установено от вещо лице-оценител,което познава пазарните наемни цени за местните имоти.

   Отправя се искане с правно основание чл.219 от ГПК за  привличане по делото на трети лица помагачи –В. Л. П.  ЧКИ под №* в Регистъра на КЧСИ,с район на действие Ловешки окръжен съд,с адрес на кантората –гр.Л.,бул.“Б.“№5 ,ет.2 и Х. С.Х. –помощник ЧСИ при В. Л. П.,с кантората –гр.Л.,бул.“Б.“№5 ,ет.2.

   Интереса от привличането се мотивира с евентуалните претенции за реализиране на отговорността на третите лица помагачи за вреди ,причинени на взискателя,поради незаконосъобразни действия и бездействия на ПЧСИ Хр.Х.,по реда на чл.74 от ЗЧСИ във вр.с чл.37 ал.3 от ЗЧСИ.

   Искането е основателно и следва да бъде уважено,като се допусне привличане на посочените като трети лица помагачи .

   Предявен е обратен иск от „***“АД ,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление-гр.Добрич,***,представлявано от Р.Т.П. изпълнителен директор срещу третите лица помагачи В. Л. П. –Частен съдебен изпълнител  с рег.№* при регистъра на КЧСИ с адрес на кантората гр.Л.,бул.“Б.“№5 ,ет.2 и Х. С.Х. –помощник ЧСИ при В. Л. П.,с кантората –гр.Л.,бул.“Б.“№5 ,ет.2,в който от ответниците солидарно се претендира  сумата от 8 700 лв.,представляващи вреди от незаконосъобразните действия на двамата ответници,при което в условията на евентуалност се иска в случай,че ответникът „*** „АД бъде осъден да заплати на ищеца по делото „***“ООД исковата сума от 15 000  евро ,ответниците по обратния иск да бъдат осъдени да заплатят на ищеца по него исковата сума.

   От третите лица помагачи е постъпило становище по предявения иск,с който същият се счита за недопустим и  неоснователен.

   В отговора на обратния иск се излага следното:

   При провеждане на изпълнителното производство не са допуснати нарушения на процедурата.

   На 22.08.2018г. помощник съдебният изпълнител е присъствал на насрочения оглед на вещите.Присъствали и представители на „***“ООД-длъжник,а именно адв.Д. и адв.С. ,но те отказали да допуснат взискателя до помещенията,тъй като до дата 23.08.2018г.са в срок за доброволно изпълнение и няма как да се осъществява принудително изпълнение срещу тях.Допуснат е само представител на фирмата „АВС П.“,която имала сключен договор със „***“АД  за разкомплектоване      ,изнасяне и транспортиране на машините.ПЧСИ Х.Х. е насрочил нова дата за предаване на движимите вещи,четири дни след изтичане на срока за доброволно  изпълнение-на 27.08.2018г.,което е получено от „***“ на 28.08.2018г.

   На 11.09.2018г.в с.Г. бил съставен Протокол за предаване на движимите вещи,с участието на представители на взискателя и длъжника,както и на „АВС П.“ЕООД,ангажирано да извърши разкомплектоването и транспорта.Това предаване не се е осъществило,тъй като „***“ не осигурил необходимата техника за товарене на машините.Взискателят нямал реална готовност да се извърши предаването-техниката за тази цел изобщо не била тръгнала от гр.Плевен.

   Подадена била молба от 17.09.2018г.с най-различни искания и жалба до ОС Л.,срещу отказа да се продължат действията на ПЧСИ за предаване на машините.С Решение №199/*.*.2018г.по в.гр.д.№*/2018г. ЛОС потвърдил извършените от ПЧСИ Х. действия до 11.09.2018г.

  На 24.*.2018г. била насрочена нова дата за предаването.На тази дата се осъществило частично предаване на вещите,тъй като взискателят отново нямал гехническата подготовка за предаването.Останали само най-трудно преместваемите вещи.Разпоредено било продължаване на действията по предаване на вещите на 26.*.2018г.

   На 25.*.2018г. взискателят пожелал продължаване на действията от ЧСИ Р. Д. ,рег.№** при КЧСИ.

   Липсва задължение на ЧСИ да назначава инженерно-техническа експертиза,той е длъжен единствено да осигури достъп до помещенията –собственост на длъжника,което е сторено.Между страните липсва спор относно индивидуализацията на вещите.

   Достъп с държавна принуда не може да бъде осигурен на първата дата 22.08.2018г.,тъй като в този момент длъжникът е в срок за доброволно изпълнение и от неговото желание зависи,дали да допусне взискателя да вдигне машините.Въпреки това е осигурен достъп на  взискателя чрез „АВС П.“,която трябвало да подготви техническото разглобяване и транспорт.

   Достъп до машините е осигурен и на втората дата,но не се извършили никакви действия по предаването,което е потвърдено с решението на ОС Л..

   Достъп до машините е осигурен и на третата дата,но взискателят отново нямал техническата възможност да вдигне всички машини.

   По отношение на оплакването,че не е извършен опис на липсите и повредите по машините,за да може ищецът да защити правата си по чл.521 ал.2 от ГПК,се счита следното:

   Изпълнителното дело е образувано за предаване на вещите,каквито се намират в момента на предаването.ЧСИ е обвързан само от описанието им в изпълнителния лист.Няма как да се констатират липси по машините,при положение,че не се знае какво е било първоначалното им състояние.

   От правна гледна точка,предвид разпоредбата на чл.74 от ЗЧСИ не е налице нито едно основание за търсене на деликтната отговорност на съдебния изпълнител.

   С тези мотиви се настоява,ако съдът отхвърли главния иск на „***“ ООД срещу „***“АД,да се отхвърли и обратния иск,с присъждане на сторените по  делото разноски.

   Ако съдът уважи главния иск ,да отхвърли обратния иск на „***“АД срещу третите лица помагачи ,като неоснователен.

   Настоява се на основание чл.219 от ГПК да се допуснат като трети лица помагачи по обратния иск  „ДЗИОЗ“АД,ЕИК **И“Л.Ш.“АД,ЕИК**,с посочени адреси за призоваване.

   Доколкото обратния иск е самостоятелно производство,протичащо в рамките на настоящия съдебен процес,както и поради факта,че за ответника е налице правен интерес от привличането на цитираните застрахователни дружества,с което има сключени договори за застраховки,искането  е счетено от съда за основателно и  е уважено.

   В съдебно заседание страните поддържат изразените становища в разменените между тях книжа.

   Постъпило е становище от Застрахователна компания „Л.Ш.“АД,ЕИК **,представлявано от изпълнителните директори М. М. Г.и П. Д.,с което се оспорва предявения обратен иск по основание.

   Постъпило е становище от „ДЗИОЗ“ЕАД,ЕИК ** ,представлявано от Б. В.–изпълнителен директор,в който се оспорва основателността на предявения обратен иск.

   Като се запозна с доказателствата по делото,Окръжният съд прие за установено от фактическа и правна страна следното:

  Претендира се обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот,собствен на ищеца по делото за периода от 02.05.2019г.до 02.11.2019г.,като ищецът твърди,че в процесния период ответникът е държал свои движими вещи в имота,поради което го е лишил от ползите му-в т.ч. да съхранява своя продукция да отдава под наем имота и да реализира печалба от ползването му,което довело до неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца,изразяващо се в спестяване на разходи,свързани със съхранение на движимите вещи,описани в исковата молба.

   По делото са събрани доказателства,че между страните е проведено исково производство с правно основание чл.*8 от ЗС,образувано е гр.д.№**/2014г.по описа на СГС,по което е постановено съдебно решение-Решение №1556/08.03.2018г. по описа на съда,с което“***“ООД  е осъден за предаде на „***“АД следните движими вещи:Два реверсива ,машина за леене под налягане ,модел  А711И08/пресгрус/,автоматична преса,модел А2-200,струг С8С,заводски №2480,струг С11А,резбонарезна  машина,два броя хидрокопири ТГС,заводски №122 и 124 и трансформатор 250 к VА ,заедно с комплектно разпределително устройство.

   Решението е потвърдено в осъдителната част с Решение №*69/02.05.2018г..на Апелативен съд гр.С..

   Издаден е изпълнителен лист от 11.05.2018г. в полза на ответното дружество за предаване на владението върху присъдените с горните решения движими вещи.

   Образувано е изп.д.№** на ЧСИ В. П.,с район на действие Ловешки окръжен съд.

   Изпратена е покана за доброволно изпълнение изх.№14855 от 24.07.2018г.за доброволно предаване на движимите вещи от страна на „***“ООД,с определен от ЗСИ двуседмичен срок за предаване на вещите ,като е насрочено принудително предаване на 22.08.2018г.

     С Нотариална покана  акт *,том * рег.№**/05.*.2018г.до ответника по делото ищецът сочи,че дружеството многократно е канено да получи  гореописаните вещи.Ответникът е поканен да заплати сумата от  2 500 евро ,считано от 02.05.2018г.-дължимо обезщетение за заемане на производствените помещения на ищеца и възпрепятстването на производствената му дейност.Поканата е връчена на *.*.2018г.-видно от представената по делото разписка.

   В отговор на поканата  ответното дружество е заявило становище за неоснователност на претенциите за заплащане на обезщетение за ползването на имота на ищеца.

   На 22.08.2018г. е съставен Протокол за оглед на движими вещи,находящи се в производственото помещение на ищцовото дружество,в който е отбелязано ,че взискателят и неговият процесуален представител адв.М.М. не са допуснати в имота да огледат машините и съоръженията.Присъствал е представител на ** П.-фирма ,с която взискателят е бил в договорни отношения ,свързани с технически оглед на машините,но няма отразени данни  какво е извършил така присъстващият специалист.По делото е приложен договор от 07.09.2018г.,сключен между ответното дружество и „** П.“с предмет –услуги с автокран  и мотокар по  повдигане,хоризонтиране и натоварване на платформа на автоматична преса модел А-2 -200 и машина за леене под налягане,както и два реверсива ,струг С8С,струг С11А,резбонарезна машина,два броя хидрокопири и трансформатор-чл.1.1 от договора.Заплатена е авансово сумата от 1900 лв.-видно от ф-ра №4459/12.09.2018г.Издадена е проформа фактура за сумата от 3 816 лв.-за услуги с автокран и мотокар и транспорт от гр.Плевен до с.Г..

  С протокол за предаване на недвижими вещи от 11.09.2018г.е удостоверено от страна на ЧСИ,че в присъствието на адв.Д.,представител на длъжника и ищец в настоящото производство,Р.П. –собственик на „***“АД,адв.М. и инж.Р. М.-лицензиран оценител е извършен оглед на машините,индивидуализирани в изпълнителния лист.Инж.М. няма възможност да прецени състоянието на машините към датата на протокола,съпоставена с по-раншна отдалечена във времето дата.В * ч. представители на взискателя и служители на взискателя –М.,доведени за разкомплектоване и демонтаж на машините,са допуснати в помещението,в което се намират автоматичната преса ,машината за леене под налягане и два реверсива.При огледа са констатирани липси по машините.

    В протокола са вписани възраженията на взискателя,както следва:В 11.00ч.по настояване на собственика на фирмата длъжник,съдебният изпълнител и представителите на взискателя са изведени извън входния портал на сградата.В 11,30 ч. е дошло вещото лице инж.Р.М.,при което ПЧСИ и вещото лице са влезли в обекта,но за взискателите порталът е бил затворен по настояване на адв.Д.-процесуален представител на длъжника.     

   В края на протокола ПЧСИ Х. е констатирал,че предвид възраженията на двете страни и липсата на вещо лице,лицензиран оценител,което да оцени състоянието на машините ,както и факта,че към момента липсва техника,която да обезпечи  предаването на машините,отказва да продължи предаването.

   От съставения на 24.*.2018г.протокол за предаване на движими вещи се установява,че на тази дата са предадени машина за леене под налягане,модел А711 И8,един брой хидрокопир ,заводски №122,струг С9С,заводски №2480,струг С11 А,инв.№488,резбонарезна машина и два броя реверсива.Взискателят отказва да вземе един брой хидрокопир ТГС,заводски №124 и Трансформатор 250 к VА,Взискателят твърди,че по така описаните машини има липси,правещи ги напълно негодни за употреба.

    Поради спорове относно комплектността на машините и липса на подходяща техника за вдигане на 40 тонната преса ,съдия изпълнителят е насрочил нова дата за предаване-26.*.2019г.

    По образуваното изпълнително дело взискателят многократно е подавал молби до съдебния изпълнител да назначи съдебно техническа експертиза,която да определи способ за демонтиране и изваждане на движимите вещи от склада на ищеца,така че процесът да е технологично издържан и безопасен от гледна точка на това,че машините са били с голям тонаж и е следвало първо да бъдат разкомплектовани,а после изнесени.Съдебният изпълнител не е уважил това искане до момента,в който делото е прехвърлено за изпълнение на друг съдия изпълнител,съгласно молба на взискателя от 25.*.2018г.,който е допуснал исканата експертиза,изготвена от ВЛ Б.Х. и в крайна сметка е приключил предаването на вещите-Протокол от 12.12.2018г.

   С Решение  от 14.12.2018г. по В.гр.д.№546/2018г.по описа на Ловешки окръжен съд са отменени действията на съдебния изпълнител относно отказа да извърши констатация на липсите по машините и да определи и събере от длъжника равностойността на цялата машина-хидрокопир ТГС,на основание чл.521 от ГПК.Решението е окончателно и е влязло в сила.Мотивите на съда са,че не е спазена процедурата по чл.521 ал.2 от ГПК,което е довело до незаконосъобразност на проведените изпънителни действия.

   Св.П.М. ,без родство ,дава следните показания:

   Свидетелят е работил като  главен енергетик и главен механик,понастоящем е пенсионер.Преди да отидат на място на 11.09.2018г. изпълнителният директор П. говорил със свидетеля за отидат и направят подготовка за изнасяне на машините.Около 9.00ч.на 11.09.били в двора на стопанската сграда на ищеца.Направили 30 минутен оглед на машините,но не били подготвени за изнасяне от склада,защото не знаели ,дали ще им се даде тази възможност.Договорени били коли и кран,които да дойдат да ги изнесат.Адвокатката на ищеца по делото заявила“Няма да ви пуснем.Вие нямате готовност.“Свидетелят бил с още двама –св.С. Ш.и П..След пристигането на съдебния изпълнител свидетелят и изпълнителния директор П. били допуснати да огледат машините.П. и С. не били допуснати вътре.След огледа установили,че пресата тежи 40 т.,както и че има стена ,която пречи да се извади.На второто ходене извадили струг и два хидрокопира,един трансформатор и едно размотаващо устройство.На третото ходене с помощта на кран и подложки извадили пресата.В помещението имало кашони на   ищеца,но те ги разчистили.Според свидетеля втория и третия път били допуснати безпроблемно.При второто ходене имало кран,но той не можал да извади пресата,тъй като бил с малка товароподемност.Не можал да изправи стрелата си,тъй като височината на помещението пречела.Изваждането на пресата криело потенциална опасност за здравето на работниците,тъй като някое от въжетата,с които я изваждали можело да се скъса.Към края на работата металния труп смачкал крака на единия от работниците,когото откарали в болница.

   Машините заемали около 55 кв.м. от помещението,в което се съхранявали.когато огледали машините констатирали,че го няма честотния преобразовател,има нарязани кабели,в машината за алуминиеви отливки липсват две хидравлични помпи,таблата на трансформатора ги нямало. Хидрокопирът нямал мотор.По машините имало следи от външно вмешателство.Без експертиза не можело да се установят липсите.Към 12.12.2018г.вече имало експертиза.На 11.09.2018г. е имало подготвени машини за изнасянето в гр.Добрич и гр.Плевен.Не били на място,но уговорката с представителя на взискателя била,да се обади когато разглобят машините ,за да тръгнат към обекта.П. се съветвал с технически лица каква техника е необходима.Ищецът оказал съдействие при едно от изнасянията ,като предоставил мотокар.Втория и третия път ищецът не създал спънки при демонтажа и изнасянето.Съдия изпълнителят осигурил и трите пъти влизането на взискателя в обекта.

   Св.С. И.,без родство, показва следното:През септември на 2018г.,заедно с П. ,М. и П. отишли пред портала на сградата,където се намирали машините ,за да ги демонтират и изнесат.Отишли към 9.00ч.,чакали около половин час,но не ги допуснали.Пуснали само представител на взискателя- П. и техника М..Съдебният изпълнител присъствал,дошъл и човек,който да опише липсите по машините.След известно време последният излязъл и заявил,че няма да се ангажира с това да описва липси.

   На 24.*.2018г.отново отишли и били допуснати с камиони и кранове.Започнало освобождаване на пространство около машините.Не успели да натоварят всичко,тъй като не било възможно голямата преса да бъде вдигната.Трябвало или да се разглоби или да се демонтира,за да се извади от помешението.Кранът,който бил на место не можал да разгъне стрелата си и задницата му започнала да се повдига.Имало опасност да се преобърне и поради това преустановили изнасянето.Другият вариант бил да се демонтира покрива,който бил неприемлив.

  През декември отишли трети път-започнали да демонтират машината и да я извеждат.Повдигнали я от единия ъгъл и подложили детайли,след което я приплъзвали полека лека до входа .Машините заемали около 40% от помешението.Демонтажът продължил от сутринта до към 22-23 ч.Изнасянето било опасно,пресата била голяма и се изваждала по нестандартен начин.Притиснала крака на свидетеля,поради което го откарали в болница и го гипсирали.

   На 11.09.не били допуснали,защото нямало техника.Уговорката била,като приключи демонтирането,да се обадят ,за да тръгне техниката и да извози машините.Хората,които отишли да демонтират-монтажник и ел .инженер, били с цял автобус техника за демонтиране.П. говорил с хората,които трябвало да изпратят кран и камион и им казал „Сега пристигнахме .Ще се уточним допълнително кога ще ги пратите.“

   Понастоящем свидетелят е на трудов договор при „***“.При изнасянето е бил проведен инструктаж по безопасност на труда.По повод изнасянето на пресата бил ангажиран специалист от гр.С.,който дал указания относно начина на изнасянето й.

   Св.Г.Д.,помощник съдебен изпълнител дава следните показания:Свидетелката е запозната с казуса,тъй като с помощник съдебния изпълнител Х. се съветвали как да постъпят в тази ситуация.На 24.*.2018г. свидетелката присъствала,заедно с колегата Х..Част от машините,които били предмет на изпълнението били извън халето.Останалите се помещавали вътре.Взискателите били осигурили кран,който не можал да се справи с голямата машина.Взискателите многократно искали да се направи експертиза,която първо да установи липси и повреди по тези машини и после да установи как те да бъдат изнесени.Съдебният изпълнител преценил,че няма задължение да назначава вещо лице,което да определи как да бъдат изнесени машините.

   Длъжникът не създал спънки за влизане в обекта.През септември страните са били допуснати,обаче тогава техника  за изнасянето не пристигнала.През октомври била ангажирана полиция.През август срокът за доброволно изпълнение не бил изтекъл,поради което не се пристъпило към принудително предаване на вещите.Осигурен бил единствено достъп за техническо лице,което да огледа машините.От август до септември взискателите са имали голям период ,в който да организират извозването.След като не успели да вземат най-голямата машина на 24.*.2018 г.,изпълнението се пренасрочило за 26.*.2018г.,но на 25.*.дошла молба от взискателя за  преместване на делото при друг съдебен изпълнител.Действията по изпълнителното дело са извършвани единствено от помощник ЧСИ Х.,свидетелката само е присъствала на някои от тях.В срока за доброволно изпълнение не е допустимо да се извършва принудително изпълнение,затова не са допуснати  процесуалните представители на взискателя.На 24.*.2018г. съдебният изпълнител не е уважил искането да констатира липси и повреди,защото според свидетелката,той няма това задължение.Съдебният изпълнител е отказал да извърши експертиза за оценката и изнасянето на вещите,защото той няма такова задължение.Тъй като в кориците на изпълнителното дело няма доказателства за първоначалното състояние на машините,съдебният изпълнител няма как да установи липсите и повредите по тях към момента на изпълнението.

    По делото е изслушана основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза за оценка на дължимата наемна цена през процесния период за помещението,което е било заето с вещи на ответника по делото.

   В основното заключение вещото лице определя размера на пазарния наем за исковия период на сумата от общо 1 140лв.,като взема предвид реално заеманата от машините на ответника площ в производственото помещение на ищеца от *9 кв.м.В заключението си и при изслушване в съдебно заседание вещото лице обяснява,че към обекта няма добра траспортна достъпност-от магистралата няма изход за този имот.

   В Ловешка област няма търсене на такива помещения,поради това,че производствената дейност е намяляла след кризата през 2008-2009г.

   В допълнителното заключение,като се има предвид цялата площ на заетото помещение ,независимо от това колко място заемат процесните машини,наемната цена за шест месеца би била в размер на сумата от 3 552 лв.

   Съдът възприема изцяло заключенията на основната и допълнителна съдебно-техническа експертизи ,като обективно и компетентно дадени.

   При така установената фактическа обстановка,съдът достигна до следните правни изводи.

   Искът е допустим.Съгласно чл.59 от ЗЗД-Вън от случаите на чл.55 –чл.58 от ЗЗД всеки,който се е обогатил без основание за сметка на другиго,дължи да му върне това,с което се е обогатил,до размера на обедняването му.Ищецът не разполага в случая с друг път за защита на правата си,поради което е налице правен интерес от завеждането на настоящия иск.Ответникът извършва друга квалификация на иска,като счита,че той е за вреди,причинени от неправомерни действия на съдебния изпълнител,но според твърденията на ищеца в исковата молба ,съдът намира,че предявеният иск следва да се квалифицира по чл.59 от ЗЗД.Ищецът не твърди,че е претърпял вреди от действията на съдебния изпълнител,а че е обеднял със стойността на пазарния наем,който би могъл да реализира,в случай че имотът му не беше зает от процесните движими вещи.От своя страна ответникът се е обогатил неоснователно-спестил е разходи за съхранението на движимите  си вещи,които до 12.12.2018г.са се намирали в помещенията на ищеца.Фактът ,че ответникът не е осъществил фактическо владение на имота е без значение по делото,тъй като вещите ,както е установено и с представеното съдебно решение по предявения иск с правно основание чл.*8 от ЗС безспорно са негова собственост.В този смисъл са и изложените доводи в Решение №190 от 12.12.2017г.по т.д.№512/2017г.на ВКС,ТК,първо ТО,което е постановено по аналогичен случай.В цитираното решение се сочи,че най-честата хипотеза на състава на чл.59 от ЗЗД е ползването на чужд имот без основание.

   Съдържанието на правоотношението обхваща правото на обеднелия да иска връщане на неоснователно даденото и задължение на обогатилия се да върне неоснователно получената облага.Разпоредбата на чл.59 от ЗЗД  предполага установеност на следните обстоятелства-увеличаване на имуществото на едно лице за сметка на  имуществото на друго лице,липса на друга възможност за защита на обеднелия,както и обедняването и обогатяването да произтичат от един и същи факт или група факти.

   Безспорно се установи по делото,че движимите вещи са били в имота на ищеца по делото по стечение на описаните в отговора на исковата молба обстоятелства-имуществени трансформации в собствеността на производствената сграда,в която са съхранявани вещите на ответното дружество.Това продължило от 2009г.до 12.12.2018г.

  Изследването на фактите следва да се концентрира върху исковия период ,а именно от м.май на 2018г.до м.ноември на 2018г.

  По делото е налице влязло в сила съдебно решение на СГС,с което е признато за установено правото на собственост на ответника върху вещите,предмет на настоящото производство и ищецът е осъден да предаде владението им.

  Спорно е ,доколко ищецът е бил склонен да предаде владението на вещите доброволно,като се има предвид,че в разменената между страните кореспонденция се изразява такава готовност,но предаването се обуславя от претенция за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на недвижимия имот за определен от ищеца период от време. Фактът,че е водено дело за собственост и предаване на владението на машините сам по себе си говори,че това не е станало и не е можело да се осъществи доброволно.След влизане в сила на съдебното решение ищецът е изразил принципната си готовност да съдейства за вдигане на вещите,но отново при условие,че се заплати дължимото според него обезщетение за лишаване от ползване на собствения му недвижим имот.Това е наложило образуването и провеждането на изпълнително дело за предаване на вещите.

   В процеса на изпълнение се установява следното:

   През август на 2018г.,след завеждане на изпълнителното дело ответникът е допуснат в имота с техническо лице,представител на ** П., да огледа вещите ,но не му е предоставено реално необходимото време за огледа.След около 40 минути представителя на ответника е отстранен от имота.Сключен е бил договор с фирма,относно извозването на машините,по която е платена част от цената на услугата,но в момента на огледа през месец август услугите на фирмата не са били използвани,предвид поведението на ищеца по делото.

   На 11.09.2018г. ответникът е ангажирал специалисти и техника за вземане на машините,като е договорил  транспортната техника да тръгне към с.Г.,когато машините са демонтирани,за да може да ги натовари-в тази насока са непротиворечивите свидетелски показания на двамата разпитани по делото свидетели на ответника,които съдът кредитира,като съответстващи и на съставения от съдебния изпълнител протокол за предаване на тази дата.Предаването било осуетено ,тъй като според ищеца,взискателят нямал техническата готовност на вземе машините.

   Но 24.*.2018г.предаването на част от вещите е било осъществено,но не е била вдигната най-тежката машина ,а именно пресата ,тежаща 40т.,поради това че кранът е бил с ниска товароподемност и не е могъл да разгъне стрелата си в халето на ищеца по делото.Тук вече е оказано съдействие от страна на ищеца по делото,разчистени са вещите около машината,дори е предоставен мотокар,но това действие е в края на визирания в исковата молба период.

   Или в обобщение следва да се приеме,че ищецът не е оказал дължимото и необходимо съдействие за вдигане на машините-време за оглед,време за демонтаж и натоварване на транспорт и пр.,в периода ,за който е исковата претенция-м.май до м.ноември на 2018г.Всички действия по предаване на вещите са осъществени със съдействието на помощник съдебния изпълнител и органите на полицията.

   Налице са и други фактори,осуетили вземането на машините,един от които е отказът на съдебния изпълнител да назначи техническа експертиза,която да установи липсите и повредите на машините,както и начина на изваждането им от обекта,но това не може да се вмени във вина на ищеца по делото.

     Не се доказа ,че с действията си третите лица помагачи-съдебен изпълнител и помощник частен съдебен изпълнител са причинили вреди на ответното дружество,които са в причинно следствена връзка с незаконосъобразните им действия.

    Отношенията между страните са били изострени в такава степен,видно от съдържанието на протоколите,съставени от съдебния изпълнител,че реално не е можело да стане предаване на вещите на ответника.

    Следва да се има предвид правилото,че никой не може да черпи права от неправомерното си поведенние.

    При това положение искът се явява неоснователен.

    На първо място отказът на ищеца да осигури пълно съдействие на ответника изключва наличието на обща група факти,от която в случая да произтича състава на неоснователното обогатяване.

    На следващо място не е доказано по категоричен и несъмнен начин от страна на ищеца по делото,че същият би могъл да реализира ползи от производственото помещение,заето от машините.Според вещото лице аналогични имоти в населените места,с характеристиките на с.Г. ,не се търсят с цел наемане,поради икономическия спад в производството в страната като цяло .

   Съгласно мотивите на съдебно решение №190 от 12.12.2017г.по т.д.№512/2017г.на ВКС, ищецът следва да докаже обстоятелствата,създаващи възможността за придобиване на ползите,които ги правят сигурни. Настоящия случай сигурни пропуснати ползи не бяха доказани от ищеца по делото.

   С тези мотиви предявеният иск подлежи на отхвърляне.

   По делото е предявен обратен иск срещу третите лица помагачи по делото-ЧСИ В. Л. П. ,вписан под №* при КЧСИ и срещу Х. С.Х.-помощник ЧСИ при съдебен изпълнител В. П.,с район на действие Ловешки окръжен съд.

   Искът е предявен в условията на евентуалност –в случай,че бъде осъден ответникът да заплати претенцията по иска,предявен срещу него,то съдът да разгледа обратния иск и да осъди третите лица помагачи да му заплатят сумата от 8700 евро,представляващи вреди от незаконните действия на посочените като ответници по обратния иск лица.

   Предвид изхода на спора,предявеният в условията на евентуалност обратен иск следва да бъде оставен без разглеждане.Съдът няма правомощието да отхвърли обратния иск,а следва да го остави без разглеждане-в тази насока правната доктрина-Българско гражданско процесуално право ,Ж.Сталев-девето преработено и допълнено издание –стр.451.

   Претендират се сторените от страните в производството разноски.

   На ищеца не се дължат съдебно деловодни разноски,на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

   На основание чл.78 ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски,тъй като искът е изцяло отхвърлен.Представен е списък на разноските на ответника по делото,както и доказателства за извършването им.Направено е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника.Съдът намира,че възнаграждението е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и не следва да бъде намалено.Делото съдържа голяма количество фактология ,което налага освен познаването й,приложение на релевантните към спора правни норми и съдебна практика.

   На основание чл.78 ал.* от ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски.

   По предявения обратен иск,който се оставя без разглеждане съдът счита,че ищецът по обратния иск дължи разноски на ответниците по него  .Те са в размер на 1500 лв.-адвокатски хонорар,заплатен от първия ответник и 1 500 лв.,които се претендират по чл.38 ал.1 от ЗА,тъй като клиентът е юрист по образование.Съгласно чл.38 ал.2 от ЗА хонорарът се определя по минимума на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,а именно сумата от 1 038,95 лв.Липсват основания за намаляване на адвокатското възнаграждение,поради това,че за двамата ответници по обратния иск защитата била осъществявана от един и същи процесуален представител и по един и същи начин.Всеки ответник има право да получи самостоятелна защита по делото,поради което възражението за намаляване на хонорара на процесуалния представител на ответниците по обратния иск следва да се остави без уважение.

   По обратния иск се дължи държавна такса по сметка на ДОС,която не е събрана по делото и се дължи от ищеца по обратния иск.Тя е в размер на 678,60 лв.

   Водим от гореизложеното Окръжният съд,

       Р  Е  Ш  И:

    ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „***“ООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление –гр.С.,1408,***,представлявано от управителя Н.Х. срещу „***“АД ,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление-гр.Добрич,***,представлявано от Р.Т.П.,с правно основание чл.59 от ЗЗД във вр.с чл.86 от ЗЗД и цена на иска сумата от 15 000 евро ,в левова равностойност  29 337,45лв.,представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствен на ищеца недвижим имот за периода от 02.05.2018г.до 02.11.2018г.

   ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения обратен иск от  „***“АД ,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление-гр.Добрич,***,представлявано от Р.Т.П. срещу В. Л. П. –ЧСИ ,рег.№* при регистъра на КЧСИ,с район на действие Окръжен съд гр.Л. и Х. С.Х.-помощник ЧСИ на В. Л. П. –ЧСИ ,рег.№* при регистъра на КЧСИ,с район на действие Окръжен съд гр.Л. ,с правно основание чл.74 от ЗЧСИ за сумата от 8 700 евро-вреди ,причинени по изп.д.№** от незаконосъобразните действия на двамата ответници  по обратния иск.

   ОСЪЖДА „***“АД ,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление-гр.Добрич,***,представлявано от Р.Т.П. да заплати по сметка на ДОС сумата от 678,60 лв./шестстотин седемдесет и осем лева и шестдесет ст./държавна такса по предявения обратен иск.

   ОСЪЖДА „***“ООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление –гр.С.      ,1408,***,представлявано от управителя Н.Х. да заплати на „***“АД ,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление-гр.Добрич,***,представлявано от Р.Т.П. сумата от 4 491,00лв./четири хиляди четиристотин деветдесет и един лева/-сторени по делото разноски.

  ОСЪЖДА „***“АД ,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление-гр.Добрич,***,представлявано от Р.Т.П. да заплати на В. Л. П. –ЧСИ ,рег.№* при регистъра на КЧСИ,с район на действие Окръжен съд гр.Л. сумата от 1 500 лв./хиляда и петстотин лева/-разноски по делото,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и на Х. С.Х.-помощник ЧСИ на В. Л. П. –ЧСИ ,рег.№* при регистъра на КЧСИ сумата от 1 038,95лв./хиляда тридесет и осем лева и деветдесет и пет ст./-разноски,представляващи адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

   Решението е постановено при участие на третите лица помагачи и ответници по обратния иск В. Л. П. –ЧСИ ,рег.№* при регистъра на КЧСИ,с район на действие Окръжен съд гр.Л. и Х. С.Х.-помощник ЧСИ на В. Л. П. –ЧСИ ,рег.№* при регистъра на КЧСИ.

   Решението е постановено при участието на третите лица помагачи на ответниците по обратния иск-Застрахователна компания „Л.Ш.“АД,ЕИК ** и „ДЗИОЗ“ АД,ЕИК **.

   Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.В. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: