№ 1470
гр. София, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20231000501912 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 4 постановено на 19.01.2023г. по т.д.№ 35/2021г. по описа на Окръжен
съд - Кюстендил, ГО, е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД,
като ЗК „Лев Инс“ АД, е осъдена да заплати в полза на Б. Б. К., сумата от 30 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
настъпили в резултат на ПТП от 29.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 16.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
Със същото решение е отхвърлен искът за неимуществените вреди за разликата над
30 000лв. до предявения размер от 40 000 лв., предявен като частичен от 60 000 лева като
неоснователен в тази част.
Присъдени са разноски, като ЗК „Лев Инс“ АД е осъдена да заплати в полза на адв.Д.
Ш., сумата от 2850 лв. дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в първоинстанционното производство на основание чл.38, ал.2 и ал.1, т.2
вр.чл.36, ал.2 ЗА вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. а в полза на ОС - Кюстендил,
сума в размер на 1200лв. на основание чл.78, ал.6 ГПК.
По компенсация Б. Б. К., е осъден да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, на основание
чл.78 ал.3 ГПК, разноски, в размер на сумата от 162.50 лева /сто шестдесет и два лева и
петдесет ст./.
С решение № 22 /30.05.2023г. по същото делото и на основание чл.250 ГПК е
1
допълнено постановеното решение № 4/ 19.01.2023 г. по т.д. № 35/2021г. по описа на ОС -
Кюстендил, както следва: искът, предявен от Б. Б. К., срещу ЗК „Лев Инс“ АД, е отхвърлен
още и в частта за заплащане на сума над 40 000лв. до 60 000лв., претендирана като
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, настъпили в
резултат на ПТП от 29.09.2018г., ведно със законната лихва върху присъдената главница,
считано от 01.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и в частта, в която
се претендира законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода
01.02.2021г.-15.02.2021г.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от
двете страни по делото.
Жалбоподателят-ищец Б. Б. К. оспорва решението в неговата отхвърлителна част за
разликата над присъдените 30 000 лв. до предявеният размер от 40 000 лева, предявени
частично от 60 000 лева. Посочва, че сумата от 30 000 лв. е занижена и не кореспондира с
реално установения обем от болки и страдания. В нарушение на разпоредбата на чл.51, ал.2
ЗЗД и трайно установената практика по същата на ВКС, съдът е приел, че в настоящия
случай, е налице съпричиняване на вредоносния резултат и на това основание е намалил
размера на обезщетението до 30 000 лева. Правния си извод за съпричиняване, съдът е
направил единствено въз основа на липсата на свидетелство за управление и липсата на
правоспособност на Б. К. да управлява мотоциклет към момента на реализиране на ПТП.
Трайно в практиката си ВКС, приема, че „Единствено липсата на свидетелство за
управление на превозно средство от съответната категория не може да обоснове
съпричиняване на пострадалия по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД“ Безспорно от назначената АТЕ
се установява, че виждайки в лентата му за движение лек автомобил, водачът на
мотоциклета е задействал аварийно двете спирачки и се е опитал да спре. Предприетото
аварийно спиране доказва, че той е реагирал веднага на създалата се опасна ситуация.
Подобна реакция е естествена и напълно инстинктивна за запазване живота и здравето на
застрашения в подобна внезапно и непредвидено възникнала ситуация на пътя. Изводът на
съда за съпричиняване почива изцяло на предположения, че липсата на адекватна реакция се
дължи на липса на свидетелство за управление на мотоциклет и на опит. Житейски
погледнато обаче, едно лице което току-що си е взело книжката за управление на
мотоциклет или автомобил, също няма натрупан особено опит за движение по пътищата.
Няма как само с оглед обстоятелството за липса на правоспособност да се заключи, че
лицето няма опит и че не е налице адекватно предприета реакция спрямо естеството на
опасността. Само по себе си обстоятелството, че пострадалият е извършил нарушение на
ЗДвП или на ППЗДвП не е основание да се приеме, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат. В този смисъл, независимо от това, че действително Б. К. е извършил
нарушение на чл.150а ЗДвП, това не води автоматично до извод за съпричиняване.
Необходимо е нарушението на правилата за движение по пътищата да е в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие /в този
смисъл решение №16 от 04.02.2014г. по т.д.№1858/201Зг., Т.К., I Т.О., на ВКС/. Такава
2
причинна връзка не е доказана по делото при условията на пълно и главно доказване от
застрахователното дружество.
От друга страна е получил следните травми: задно изкълчване (луксация) на дясна
тазобедрена става, както и множество охлузвания, натъртвания и кръвонасядания по цялото
тяло. Травмата на тазобедрената става е репарирана посредством оперативна намеса,
представляваща репозиция и имобилизация. Изключително тежката травма в тазобедрената
става е лекувана от пострадалия за период между 9-12 месеца, като към настоящия момент
вече повече от 2 години по- късно, той все още изпитва болки и затруднения в ходенето. Б.
Б. К. е бил временно неработоспособен за период от 6 месеца, за което му е издаден и ТЕЛК.
В мотивите на решението си, първоинстанционният съд не е обсъдил наведените доводи за
вреди, изразяващи се в честите кошмари, тревожните мисли и чувства, напрежение и стрес
при пътуване, които и към настоящия момент съпътстват живота на Б. и са последица от
претърпения инцидент. Моли за увеличение на размера на обезщетението до 40 000 лв.
Претендира разноски.
Жалбоподателят-ответник ЗК „Лев Инс“ АД оспорва решението в неговата осъдителна
част - за разликата над 13 500 лв. до 30 000 лева. Посочва, че определената от съда като
справедлива сума не е адекватна и съразмерна с претърпените от ищеца болки и страдания.
Присъденото обезщетение е в разрез с принципа за справедливостта, социално-
икономическата обстановка в страната към 2018г., както и установената съдебна практика.
Счита, че присъденото от СГС обезщетение за неимуществени вреди, представляващи
претърпени от ищеца болки и страдания, в резултат на ПТП от 29.09.2018 г., в размер на 30
000 лв., след приспадане правилно определения процент принос, е завишено, с оглед
принципа за справедливост и постоянната съдебна и застрахователна практика. Намира за
справедлив размер сумата 18 000 лв. което би довело до репариране на моралните вреди в
техния действителен размер, каквото е изискването на закона, която след приспадане
процента принос на пострадалия за настъпване на ПТП, правилно е определен на 25%.
Съгласно събраните по делото доказателства, ищецът се е върнал към предишните си
занимания, независимо от негативните усещания в периода на възстановяване. Заниманията
му по футбол не е доказано да са професионални и като такива не следва да бъде прието, че
са били действително упражнявани, вземайки предвид, че са вербално посочени без
конкретизация - за поста, който е заемал в отбора, не е посочена честотата на заниманията
или поне броя на футболистите, с които е упражнявал това занимание - петима /футбол „на
малки врати”/, седем / „футбол 7”/, деветима/’’футбол 9”/ или друга подробност, която е от
значение, за да бъде прието меродавно твърдението, поради което счита, че посоченото е
единствено за целите на процеса. Преценявайки значението на всички факти в съвкупност и
имайки предвид практиката на ВКС при определяне на обезщетения за неимуществени
вреди по аналогични случаи, най-разумното и реално дължимо обезщетение, след отчитане
безспорно доказания принос за самоувреждането на пострадалия - управлявал без
правоспособност и предотвратима ситуация, достатъчно да репарира причинените на ищеца
болки и страдания, при спазване принципа за забрана на обогатяването на увреденото лице,
3
би било обезщетение в размер на 13 500 лева. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание
чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищецът Б. К. твърди, че на 29.09.2018 г. в гр. Дупница, при управление на л.а.марка
„Фолксваген", модел „Поло", рег. № ********, С. М. П. нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в ЗДвП, а именно: чл. 25, ал. 2 при извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат в нея, като е навлязъл в лентата за
насрещно движение и по този начин е отнел предимството на движещия се по нея
мотоциклет „Априлия" с рег. № ******** и по непредпазливост му е причинил средна
телесна повреда. С решение от 24.04.2019 г. по НОХД №356/2019 г. на РС - Дупница,
виновният водач С. М. П. бил признат за виновен за причиняването на средна телесна
повреда на Б. Б. К.. Решението е влязло в сила и е окончателно. В резултат са му причинени
: задно изкълчване (луксация) на дясна тазобедрена става, както и множество
охлузвания, натъртвания и кръвонасядания по цялото тяло. За травмата на тазобедрената
става се наложило извършване на оперативна намеса, представляваща репозиция и
имобилизация. Изключително тежката травма в тазобедрената става била лекувана от
пострадалия за период между 9-12 месеца, като към настоящия момент -вече повече от две
години по-късно, той все още изпитвал болки и затруднения в ходенето. Бил временно
неработоспособен за период от 6 месеца, за което му е издаден и ТЕЛК. За период от над 9
месеца за него се грижели близки и роднини, тъй като бил неподвижен и в сравнително
безпомощно състояние. Отправил писмена претенция до ответното дружество, която била
получена на 01.02.2021г., видно от приложената обратна разписка. Претендира сумата от 60
000лв. обезщетение за неимуществени вреди, болки, страдания и несгоди, вследствие от
ПТП от 29.09.2018г., ведно със законните последици, считано от 01.02.2021г.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма
на ПТП; твърдението, че вина за настъпилото ПТП има единствено водачът на л.а.
„Фолксваген". Алтернативно, прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия,
поради факта че е управлявал мотоциклета с несъобразена скорост за пътните условия, не е
предприел „аварийно спиране" при настъпилата опасност, респ. заобикаляне, както и не е
съобразил поведението си при настъпилата опасност, поради липсата на свидетелство за
управление. Твърди, че описаните травматични увреждания са получени от ищеца следствие
на личното му виновното поведение за обезопасяването си като водач на МПС и
неспазването на посочените разпоредби, който при създалата се обстановка не предприел
„аварийно спиране" или заобикаляне, поради липса на опит, а ударът в случай на такива,
бил предотвратим. Ищецът е бил с ясно съзнание, че не му е позволено и не можел да
управлява мотоциклета като по този начин поставял и застрашавал живота и здравето на
4
себе си и другите участници в движението. Затова приносът му за настъпване на
вредоносния резултат е 90 %. Оспорва размера на предявения иск като изключително
завишен и заявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД.
Претендира разноски.
От фактическа страна се установява, че на 29.09.2018 г. около 13.10 часа в гр. Дупница,
на ул. „Св. Иван рилски“ пред дом №205, при управление на л.а. марка „Фолксваген“ модел
„Поло“ с рег.№ ******** по посока на жп- рампата С. М. П. е нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в ЗДвП, а именно чл.25, ал.2, като е навлязъл в лентата за
насрещно движение и по този начин е отнел предимството на движещия се по нея
мотоциклетист „Априлия“ с рег.№ ******** и по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на Б. Б. К., водач на мотоциклета, изразяваща се в задно изкълчване
/луксация/ на дясна тазобедрена става, което е довело до трайно затруднение движението
на десен долен крайник на пострадалия за период по-голям от 30 дни и възстановителен
период 10-12 месеца, видно от приложеното на л.6 Решение №154/24.04.2019г., постановено
по АНД № 365/2019г. по описа на РС Дупница, с което на основание чл.78а, ал.1 НК съдът е
освободил обвиняемия от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
От заключението на депозираната на л.86 авто-техническа експертиза, прието от съда като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че ПТП е
реализирано в гр. Дупница, където разрешената скорост за движение на МПС от категория
А и В е до 50 км.ч. Л.а.марка „Фолксваген“ модел „Поло“ се движил от центъра на гр.
Дупница като се престроил в десния край на лявата пътна лента и се насочил за ляв завой
към насрещните магазини с включен ляв мигач. Виждайки навлизащият в лентата му за
движение автомобил, водачът на движещия се със скорост 57.6 км/ч мотоциклет „Априлия“
- Б. К. задействал аварийно двете спирачки на мотоциклета, когато се намирал на около 25
метра преди автомобила, мотоциклетът поднесъл и паднал странично, като се плъзнал до
предната броня на л.а., където мотористът паднал, а мотоциклетът продължил до удара в
бордюра, плъзгайки се покрай него още 10 метра, и се установил в положението, описано в
протокола за оглед на местопроизшествието. Ударът е реализиран при дневна видимост
(облачно време). Ул. „Св. Иван Рилски“ на мястото на ПТП се състои от 2 ленти за
движение - 5.20 м. лявата и 6.30 м. дясната.
В момента на удара на плъзгащият се мотоциклет в л.а. последният е бил спрял, а скоростта
на мотоциклета експертът определя на 57.6 км/ч. Опасната зона за спиране е 43.10 м., а
точката на падане на мотоциклета е на отстояние от 25 м. от спрелия автомобил. Експертът
сочи, че от крайната дясна точка на косо разположения при спирането автомобил до десния
бордюр на ул.„Св.Иван Рилски“ разстоянието е 2.70 м., при което мотоциклетистът е могъл
да заобиколи автомобила, вместо да предизвиква аварийно спиране. Посочено е, че
доколкото опасната зона за спиране на мотоциклета е по-голяма от отстоянието му
до автомобила, то аварийното спиране не би могло да предотврати настъпването на
ПТП. Това, което е следвало да направи водачът на лекия автомобил, за да
5
предотврати ПТП, е да не навлиза в насрещната пътна лента, когато там се е
движело МПС.
С оглед горното съдът намира за неоснователно възражението на ответното дружество за
наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, поради движение с несъобразена
скорост, с което е допринесъл за настъпване на ПТП. В противоречие с извода на първа
инстанция, съдът намира, че поведението на моториста не се намира в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП, тъй като за него ударът е бил непредотвратим.
Единствено ако е заобиколил л.а., вместо да предприеме аварийно спиране /както е
процедирал/, би могъл да избегне удара, според вещото лице. Съгласно трайната практика на
ВКС непредприемането на спасителна маневра при иначе правомерно поведение /права
посока на движение/ не обосновава извод за съпричиняване, тъй като никой не е длъжен да
предвиди и избегне неправомерното движение на друг участник в движението. Съгласно
указанията на ТР № 106/31.10.1983 г. по н.д. № 90/92 г. на ОСНК на ВС, спасителната
маневра, като действия, които водачът на едно МПС извършва за изменение посоката на
движението, не е правно регламентирана; необходимостта от извършването на такава
възниква при критична ситуация и има за цел да предотврати произшествие. Спасителната
маневра е правомерна, когато водачът се намира в състояние на крайна необходимост - тя се
предприема, за да се спасят животът и здравето на хора, като при извършване на деянието се
уврежда имущество. Водачът не може да се позове на крайна необходимост, когато уврежда
живота и здравето на хора. Спасителната маневра е неправомерна, когато водачът е
нарушил правилата за движение и виновно се е поставил в положение да я извърши. В
случая се твърди, че липсата на правоспособност се намира в пряка причинно-следствена
връзка с непредприемането на спасителна маневра, която мотористът е можел да направи,
но не е. САС намира за недоказана пряката причинно-следствена връзка, още повече той не
е бил длъжен да направи такава маневра.
От заключението на депозираната на л.80 медицинска експертиза, прието от съда като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че в резултат на
ПТП на пострадалия ищец са били причинени следните травматични увреждания: задна
луксация /изкълчване/ на дясната тазобедрена става. При постъпване в болничното
заведение е бил в добро общо състояние, като се забелязвало скъсяване на десния крак,
флектирането му в ТБС и коленни стави, с тежка външна ротация. След въвеждането му в
краткотрайна венозна анестезия е извършена репозиция на луксираната дясна ТБС, след
което крайникът е имобилизиран. На 02.10.2018г. пострадалият е изписан и е насочен за
домашно лечение. Бил във временна нетрудоспособност за срок от 5 месеца. През този
период за около два месеца пострадалият се придвижвал с помощно средство без
натоварване на десния долен крайник и е имал затруднения при самостоятелното
обслужване - тоалет, обличане, събличане, придвижване. Вещото лице счита, че след
изтичане на временната нетрудоспособност дясната ТБС е възстановена като обем на
движение и е било възможно да изпълнява служебните си задължения. Получената травма
съответства на описания механизъм на ПТП и е резултат от последното.
6
В о.с.з. вещото лице допълва, че е възможно впоследствие да има ограничение в движението
и промяна в походката при ищеца. Средният срок за възстановяване на такова увреждане е
между 3-4 месеца до 8-9 месеца. Възстановяването на пълния обем движение изисква да
мине време, като рехабилитацията не е от съществено значение в случая.
Досежно обема неимществени вреди са ангажирани и гласни доказателствени средства, а
именно показанията на св.К. /баща на ищеца/ и св.В. /приятел/, разпитани о.с.з. на
13.07.2022г., които настоящата инстанция кредитира напълно като логично обосновани и
вътрешно непротиворечиви,
Свидетелят Б. К. уточнява, че синът му не е имал предишни катастрофи. Когато го видял в
линейката, пристигайки в Спешен център, синът му бил в ужасно състояние. Целият бил
смазан и в кръв. Три месеца след операцията се движел с патерици. Той и съпругата му го
обслужвали. Синът им имал притеснения относно работата си, получавал и кошмари.
Нощните събуждания въпреки всичко си останали. Пет месеца се нмирал в болнични. Горе-
долу до петия месец полагали грижи на него. Освен физическата травма при него имало и
психологическо разстройство. Преди травмата бил физически активен - излизал с приятели,
играели футбол. Сега не можел и да си помисли за това. Спрял контактите и с приятелите
му, които се отдръпнали. След операцията лекарите го предупредили, че травмата няма да
може напълно да отзвучи. Към момента, работата му не била свързана с физически труд, тъй
като не можел да го извършва. Възложили му да отговаря за разпределението. И досега все
още имал остатъчни усещания на дискомфорт от травмата, усещал щракане. Коляното също
било плаващо. Имал и остатъчна болка, за която приемал парацетамол.
Св.В. от своя страна сочи, че с Б. е в приятелски отношения . След инцидента вечерта
отишъл да го види в болницата. Бил в тежко състояние и в шок от случилото се. Имал
охлузвания и рани по цялото тяло, а десният му крак вече бил сложен на екстензия.
Възстановяването му било продължително - не можел да ходи сам, дори и с патерици се
налагало да му помагат. След случката повечето му приятели се отчуждили, а и ищецът бил
депресиран и изплашен. Дори към момента Б. не се чувствал напълно възстановен от
травмата. Спрял всякаква физическа активност, дори любимият си футбол. Изпитвал болка
при движение. Видимо не накуцвал, но при по-дълго движение, се уморявал много лесно.
С молба, заведена пред застрахователя ЗК „Лев Инс“, ищецът заявил извънсъдебна
претенция за изплащане на обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в резултат на ПТП, в размер на 60 000 лева за претърпени
неимуществени вреди, въз основа на която е образувана щета №0000-1000-03- 21-
7066/01.02.2021 г.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
7
отговорност”. Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на
пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/настъпилото ПТП и неговия
механизъм, 2./противоправното поведение на виновния водач, 3./ претърпените
неимуществени вреди и 4./наличието на пряка причинна връзка между вредите и
настъпилото ПТП 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на
причинилия произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл.45 ал.2
ЗЗД законова презумпция се предполага.
Съгласно чл. 300 ГПК, решението, с което наказателният съд освобождава обвиняемия от
наказателна отговорност и му налага административно наказание при условията на чл. 78а
НК, има за гражданския съд същата задължителна сила като влязлата в сила присъда на
наказателния съд т.е. задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца.
Установи се, че ищецът е пострадал при пътен инцидент, представляващ резултат от
противоправно и виновно /по презумпция от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ поведение на водач, който е
нарушил правилата за движение по пътищата. Водачът на л.а.„ марка „Фолксваген“ модел
„Поло“ е причинил настъпване на произшествието, като е предприел маневра „завой
наляво“ в нарушение на правилата на чл.25 ал.1 и ал.2 ЗДвП, а именно, не се е убедил
предварително, че няма да създаде опасност за движещите се с предимство ППС, при
съобразяване с тяхното положение, посока и скорост на движение, както и да пропусне
ППС, движещи се изцяло в съседната пътна лента. Установява се, че мотоциклетистът е бил
изцяло видим за водача на л.а., респ. изпълнението на нормативно вмененото задължение е
било възможно, но въпреки това е предприел маневрата, като е преминал в насрещното
пътно платно. Водачът е могъл да предотврати възникването на ПТП, ако, преди да
предприеме маневрата се е убедил, че може да извърши същата, без да създава опасност за
насрещно-движещите се участници, в това число мотопедиста, който се е движил в
полагащата му се част от платното за движение, в права посока, със скорост от 57 км/ч. т.е.
само 7 км/ч. над максимално разрешената.
Въпросът за съпричиняването по чл.51 ал.2 ЗЗД е решен в противоречие със съдебната
практика. По въпроса, освен принципните постановки в т.7 от ППВС № 17/63г., според
които съпричиняване е налице, когато пострадалият е допринесъл с поведението си за
противоправния резултат, е формирана задължителна практика на ВКС - решение по т.д. №
525/2008 г., ТК, ІІ т.о., решение по т.д. № 35/2009 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 1117/2009 г.,
ІІ т.о., в която е застъпено становище, че само по себе си нарушението на установени в
ЗДвП и ППЗДвП правила не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на обезщетението, тъй като е необходимо
нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
ОС е приел наличие на съпричиняване, изразяващо се в управление на превозното средство
без нужната правоспособност за управление на мотоциклет от тази категория, което
представлява нарушение на чл.150а ЗДв.П и свързаната с това липса на адекватно поведение
8
при настъпилата рискова ситуация. Според първа инстанция липсата на адекватна реакция
„донякъде“ се дължи на липсата на правоспособност и опитност при управлението на ППС,
като не следва напълно да бъдат изключвани и други значими факти като възможност за
реакция в стресови ситуации, обърканост, но доколкото последните зависят от
психоемоционалното състояние на конкретното лице и при липсата на установяване на
неговото състояние в процеса, съдът е приел, че поведението на ищеца е в голяма степен
относимо към липсата на правоспособност за управлението на мотоциклета. Затова е
намалил обезщетението с 25%.
Настоящата инстанция не споделя горния извод на ОС, тъй като за моториста ударът е бил
непредотвратим. Единствено ако е заобиколил л.а., вместо да предприеме аварийно спиране
/както е процедирал/, би могъл евентуално да избегне удара. Както бе посочено по-горе
непредприемането на спасителна маневра при иначе правомерно поведение /права посока на
движение/ не обосновава извод за съпричиняване, тъй като никой не е длъжен да предвиди и
избегне неправомерното движение на друг участник в движението. Липсва и пряка
причинно-следствена връзка, която остава недоказана по делото, тъй като от техническа
гледна точка водачът на мотопеда не е имал възможност да предотврати ПТП, доколкото
опасността за движението е възникнала в непосредствена близост пред него.
По правило тежестта на доказване се носи от застрахователя, който не е доказал
съпричиняването при условията на пълно и главно доказване, като е извел, че е налице не
само нарушение на правилата за движение от страна на пострадалия /липса на свидетелство
за управление/, но не и пряка причинна връзка между нарушението и настъпването на
вредоностния резултат.
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищецът претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи с в
болки и страдания от факта на обездвижване за период от около 9 месеца.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалият е бил в млада и
трудоспособна възраст - към момента на ПТП през 2018г. е бил на 26 години. Същият е
получил една средна телесна повреда: тежко травматично увреждане, изразяващо се в задна
луксация /изкълчване/ на дясната тазобедрена става. Травмата е наложила на
пострадалия да бъде извършена операционна интервенция, извършена под венозна
анестезия, за наместване на изкълчената и излязла от ямата тазобедрена става. Съдът отчита,
че е проведено оперативно лечение. Целият възстановителен процес е продължил в период
по-дълъг от половин година. Бил е нетрудоспособен за период от 5 месеца /издадени
болнични листа/. През това време ищецът е бил в невъзможност да се грижи сам за своите
битови и физиологични нужди, изцяло зависим от грижите на неговите родители дори за
елементарни физически дейности като хранене, физиологични нужди, къпане и обличане.
Безспорно този период е бил тежък за преживяване от лице, което до този момент е било
физически активно и самостоятелно. Обичайната продължителност на пълно възстановяване
от този вид травми според вещото лице е от порядъка на 8-9 месеца максимално, като съдът
приема, че за период от около 3 месеца ищецът е чувствал болки в крака и затруднения в
9
движението. Търпял е физически и битов дискомфорт в дейности от ежедневието, свързан с
функциите и намаленото движение на долния крайник. Неминуемо е изпитвал притеснение
и стрес от претърпяното произшествие, който според разпитаните свидетели се е изразил в
страх да пътува мотор, безсъние, отчаяние, и нежелание да излиза навън. Налице е пълно
възстановяване, към момента няма данни за настъпили усложнения, нито за трайни
последици. Не би могло да се очаква възникването на някакви сериозни усложнения в
бъдеще, които да са свързани с травмата.
Ето защо съдът намира, че така определеното обезщетение в размер на 30 000лв. за една
тежка травма е достатъчно да репарира причинената вреда към 2018г. и не следва да бъде
нито увеличавана, нито намалявана по размер. Върху обезщетението за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 16.02.2021г.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 28 500 лв., като и двете жалби са неоснователни.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК застрахователят дължи в полза на жалбоподателя-ищец, направените
разноски пред въззивна инстанция, но такива няма и не следва да се присъждат.
При условията на чл. 38 от ЗАдв., в полза на адв.Ш. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение, определено по Наредба № 1 от 2004г., което възлиза на сумата от 1885 лв.
при условията на чл.38, ал.2 т.2 във вр. с чл.36, ал.2 ЗАдв и чл.7, ал.2 т.3 от Наредба
№1/09.07.2004г. за МРАВ, без ДДС, тъй като е отхвърлена жалбата на застрахователя за
сумата от 16 500 лв.
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят-ищец дължи в полза на застрахователя
направените разноски за въззивното производство, които са в размер на 330 лв. платена д.т.
и 540 лв. юрисконсултско възнаграждение. От тях дължими са само 305 лв.
Воден от горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4 постановено на 19.01.2023г. по т.д.№ 35/2021г. по описа на
Окръжен съд - Кюстендил, ГО, допълнено с решение № 22 /30.05.2023г. по реда на чл.250
ГПК, неразделна част от него.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв. Д. П. Ш., с
адрес на упражняване на дейността: гр. София 1000, ул. „Граф Игнатиев“ № 44А, ет. 5, ап.
12, сумата от 1885 лева /хиляда осемстотин и осемдесет и пет лева/ дължимо адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивна инстанция с оглед
отхвърлената част от жалбата.
10
ОСЪЖДА Б. Б. К., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София 1000, ул. „Граф Игнатиев“ №
44А, ет. 5, ап. 12, чрез адв. Д. П. Ш., ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А сумата от 305 лв./триста и пет лева/ направени разноски пред въззивна инстанция
В необжалваната осъдителна част - до 13 500 лв., решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11