Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. Велико Търново, 18.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, VI-ти състав, в публичното заседание на
първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Георги Георгиев
при
участието на секретаря Милена Радкова
като разгледа
гражданско дело № 1794 по описа за
Производството е образувано по искова молба
на О. В. Т. срещу А.И.Ю., с която се
иска да бъде прието за установено съществуването на вземания спрямо ответницата
за сумата от 333.38 лева – главница, представляваща сбор от незаплатени
наемни вноски по договор за отдаване под наем на общински жилищен имот -
апартамент № 16, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Бяла Бона” № 3, Вх. Б,
за периода от 2.8.2018 г. до 20.10.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
изплащане на вземането, както и за
сумата от 16.99 лева - мораторна лихва за периода от
1.9.2018 г. до 11.4.2018 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по ЧГД № 1113/2019 г. на Районен съд - Велико Търново.
Ищецът твърди, че между него и ответницата е
сключен договор за наем на общински недвижим имот, а именно: апартамент № 16,
находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Бяла Бона” № 3, Вх. Б, както и че в
договора е уговорена наемна цена от 57.70 лева. Заявява, че с допълнително
споразумение от 4.4.2016 г. наемната цена е увеличена на 72.13
лева, а с последващо споразумение от 10.4.2017 г. и с Решение № 1012 по
Протокол № 39/29.3.2018 г. на Великотърновски общински съвет – съответно на 86.56 и
на 108.20 лева. Твърди, че наемното правоотношение е прекратено на 29.10.2018
г., както и че ответницата дължи наем за периода от 2.8.2018 г. до 20.10.2018
г.
Назначеният особен представител на
ответницата изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Заявява, че приложените допълнителни споразумения към договора от 23.3.2017 г.
са недействителни поради невъзможен предмет, а дължимата наемна цена за
ползването на общинското жилище е 57.70 лева. Предвид на това и доколкото
ищецът заявява, че от страна на ответницата има извършени плащания, навежда
твърдение, че последната е погасила всички свои задължения по договора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По делото не е спорно, а и се установява от
приложените писмени доказателства, че на 8.8.2005 г. между О. В. Т.и А.И.
Маринова е сключен договор за наем на общинско жилище – апартамент № 16,
находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Бяла Бона” № 3, Вх. В, съгласно който
ищецът е предоставил за ползване на ответницата горе-посоченото
жилище за срок от 10 години срещу заплащане на наемна цена от 38.21 лева.
Впоследствие с допълнително споразумение от 4.4.2016 г. наемната цена е увеличена
на 72.13 лева, считано от 1.4.2016 г., а на 23.3.2017 г. е сключен нов договор
за наем, съгласно който жилището е предоставено за ползване на ответницата за
нови 10 години, считано от 7.8.2015 г., срещу заплащане на наемна цена от 57.70
лева. С допълнително споразумение от 10.4.2017 г. наемната цена е увеличена на
86.56 лева.
Съгласно Заповед № РД 22-1531/5.9.2018 г. за
прекратяване на наемното правоотношение между страните, към 31.7.2018 г. по
същото ответницата е дължала 854.62 лева – главница и 22.27 лева – лихва за
забава.
От направеното от ищеца признание, доколкото
същото касае неизгоден за него факт, се установява, че ответницата е заплатила
сумата от 593.26 лева в погашение на задълженията си по наемното правоотношение.
Съдът намира, че възражението на особения
представител на ответницата за погасяване на задълженията по наемното
правоотношение за частично основателно. Това е така, доколкото по делото
липсват данни между страните да е сключено допълнително споразумение, с което
уговорената наемна цена да се увеличава на 108.20 лева. Твърдението, че това е
станало по силата на решение по Протокол № 39/29.3.2018 г. на Общински съвет –
Велико Търново е неоснователно, тъй като в договора за наем от 23.3.2017 г.
изрично е посочено, че всяка промяна в условията на договора се извършва с
анекс между страните, който става неразделна част от договора. Т.е. основателно
се явява възражението, че промяната в наемната цена не може да настъпи
автоматично по силата на посоченото решение на Общински съвет – Велико Търново.
В този ред на мисли, последната уговорена
наемна цена е 86.56 лева, считано от 1.4.2017 г., като твърдяното
нейно индексиране на 108.20 лева, считано от 1.4.2018 г., не се е осъществило.
Предвид на това за м. август, м. септември и за съответната част от м. октомври
Предвид
срочността на
задължението не се дължи покана и
ответницата дължи
обезщетение за забава в плащането за главницата. Изчислен по реда на чл. 162 ГПК размерът на мораторната
лихва върху главницата от 161.54 лева за периода 1.9.2018 г. до 11.4.2019 г. се
равнява на 10.01 лева.
По разноските:
Предвид изхода на делото от присъдените в
заповедното производство разноски в общ размер на 75.00 лева в тежест на
ответницата следва да се възложи сумата от 38.59 лева съразмерно с уважената
част от предявените искове. В настоящото производство ищецът претендира
разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, като съдът намира, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, поради което и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ определя размера на юрисконсултското възнаграждение в размер на 100.00 лева. По
този начин реално направените от ищеца разноски (75.00 лева държавна такса и 250.00
лева депозит за особен представител), към които следва да се прибави
определеното юрисконсултско възнаграждение, се
равняват на сума в размер от 425.00 лева. С оглед изхода на делото в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 218.70 лева, съразмерно с
уважената част от предявените искове.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че А.И.Ю.,
ЕГН ********** ***, ЕИК *********, представлявана от ***, сумата от 161.54 (сто шестдесет и един лева и петдесет
и четири ст.) лева – главница,
представляваща сбор от незаплатени
наемни вноски по договор за отдаване под наем на общински жилищен имот - № 16,
находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Бяла Бона” № 3,
Вх. Б, за периода от 2.8.2018 г. до 27.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението – 12.4.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 10.01 (десет лева и една ст.) лева - мораторна
лихва за периода от 1.9.2018 г. до 11.4.2019 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ЧГД № 1113/2019 г. на Районен съд - Велико Търново,
като отхвърля иска за
приемане за установено, че ответницата дължи разликата над уважения размер от
161.54 лева до пълния претендиран от 333.39 лева – главница, както и
иска за приемане за установено, че ответницата дължи разликата над уважения
размер от 10.01 лева до пълния претендиран от 16.99
лева - мораторна лихва.
ОСЪЖДА А.И.Ю., ЕГН ********** ***, ЕИК *********,
представлявана от ***, сумата от сумата от 218.70 (двеста и осемнадесет лева и седемдесет
ст.) лева, представляваща направените в исковото производство разноски, както и
сумата от 38.59 (тридесет и осем лева и петдесет и девет ст.) лева,
представляваща направените разноски по ЧГД № 1113/2019 г. по описа на Районен съд - Велико Търново съразмерно с уважената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: