РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2322
гр. Пловдив, 26 ноември 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на двадесет и девети октомври през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря БЛАГОВЕСТА
КАРАКАШЕВА като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 2000 по описа
за 2021 год. на Пловдивския административен
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
2. Образувано е по жалба, предявена
от Б.В.Д., с ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат Н., със съдебен адрес
***, против Решение № 192/06.07.2021 г., издадено от Директор на ТД на НАП –
Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на Д. срещу Разпореждане изх. №
С210016-137-0004577/21.06.2021 г. за отказ за погасяване по давност на публично
задължение по изпълнително дело № *********/2021 г. по описа на ТД на НАП
Пловдив, издадено на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК от Г.Р., на длъжност
старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
обжалвания административен акт като се иска неговата отмяна и връщане на преписката
за отписване като погасено по давност на задължението на Д. по Фиш № 2219073/25.06.2018
г. на Община Пловдив. Допълнителни съображения се излагат в писмена защита
приложена по делото. Претендират се сторените в производството разноски.
3. Ответникът по жалбата -
Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Съображения
в тази насока са изложени в писмено становище приложено по делото. Претендира
се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ.
За допустимостта:
4. Отказът на
Публичния изпълнител при ТД на НАП гр. Пловдив, обективиран в Разпореждане изх.
№ С210016-137-0004577/21.06.2021 г. за отказ да се погаси публично вземане на
държавата е обжалван в предвидения за това срок пред горестоящия в йерархията
на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така
постановеният от Директора на ТД на НАП гр. Пловдив резултат и подаването на
жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат
извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
5. С Възражение
вх. № С210016-000-0241543/28.05.2021 г. по описа на ТД на НАП Пловдив, жалбоподателят е
поискал да бъде заличено поради изтекла погасителна давност задължение - глоба в
размер на 50 лв., наложена с Фиш № 2219073/25.06.2018 г. на Община Пловдив.
По повод
депозираното заявление, публичният изпълнител при ТД на НАП Пловдив се е
произнесъл с Разпореждане изх. № С210016-137-0004577/21.06.2021 г., чието
съдържание се свежда до следното:
Позовавайки на чл.
82, ал. 1, б. "а", ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Закона за
административните нарушения и наказания административното наказание (ЗАНН),
публичният изпълнител е приел, че изпращането на преписките от публичния
взискател за изпълнение представлява волеизявление на същия да бъдат предприети
действия по принудително изпълнение, с които се прекъсва давностния срок (по смисъла на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН).
Относно
задължението за глоба по Фиш № 2219073 от 25.06.2018 г. на Община Пловдив, е
констатирано, че същият е изпратен от взискателя и входирано в ТД на НАП
Пловдив на 31.03.2020 г., с което действие 2-годишният давностен срок е
прекъснат и към датата на издаване на разпореждането задължението не е било погасено
по давност.
При това
положение, на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК е разпоредено следното: „По ИД № *********/2021 г. не прекратявам
поради изтекла погасителна давност събирането“ на процесното вземане в
размер на 50 лв. - глоба, наложено с цитирания по-горе фиш. Казано с други думи,
напрактика е разпореден отказ за погасяване по давност на публично вземане,
установено с процесния фиш.
6. Този резултат, каза се, е обжалван от Д. пред Директора
на ТД на НАП гр. Пловдив, който с оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение
е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ така подадената жалба. За да постанови спорното решение горестоящият
в йерархията административен орган е възприел изцяло фактическите констатации и
формираните от публичния изпълнител правни изводи. Във връзка с наведените от
жалбоподателя възражения, в допълнение в решението е посочено, че Тълкувателно
решение № 7 от 15.04.2021 г. на ВАС касае противоречива съдебна практика
относно това дали образуването на изпълнително дело и изпращането на съобщение
за доброволно изпълнение представляват същински действия по принудително
изпълнение, като върховните съдии приемат становището, че образуването на
изпълнително дело по реда на чл. 220, ал. 1 от ДОПК и изпращането на
съобщението по чл. 221, ал. 1 от ДОПК не прекъсват давността, на което
становище издаденото от публичния изпълнител разпореждане не противоречи.
ІV. За правото:
7.
В случая,
административното производство по постановяване на оспореното решение, е
осъществено по реда на чл. 267 от ДОПК от материално компетентен орган по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ДОПК, и е завършило с
издаването на оспорения в настоящото производство акт по смисъла на чл. 267, ал. 1, т. 5 от ДОПК, който е
постановен в изискваната от закона форма.
Впрочем спор по тези обстоятелства и
по установените факти няма. Спорът по делото е правен, като противоположните
становища, поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до
правилното приложение на материалния закон и се концентрират най-общо във
въпроса налице ли е погасяване по давност на публичното задължение на
жалбоподателя, възникнало въз основа на Фиш № 2219073/25.06.2018 г. на Община
Пловдив.
8.
Както вече бе казано,
с процесния фиш на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лв.
Вземанията за глоби наказателни
постановления и фишове, както правилно е приел ответния административен орган,
представляват публични държавни /общински/ вземания, съгласно чл. 162, ал. 2,
т. 7 от ДОПК. Според чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В чл. 172, ал. 2 от ДОПК е
предвидено, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на
публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение,
като от прекъсването на давността започва да тече нова давност /чл. 172, ал. 3
от ДОПК/. По отношение на вземанията по
влезли в сила наказателни постановления и фишове обаче, е налице специална
правна уредба, регламентираща давността за изпълнение на наложените
административни наказания, вкл. погасителния давностен срок и началния момент,
от който този срок започва да тече – чл. 82 от ЗАНН.
Съгласно чл. 82, ал. 1, б.
"а" от ЗАНН административното наказание не се изпълнява, ако са
изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Нормата на чл. 82, ал.
2 от ЗАНН урежда началния момент, от който започва да тече давността за
изпълнение на административното наказание, включително и в случаите, когато тя
е прекъсната – давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е
наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието, като след завършване
на действието, с което е прекъсната давността започва да тече нова давност. Това
означава, че след прекъсване на давността започва да тече нова двугодишна
давност и ако в този срок не се предприемат никакви изпълнителни действия,
наказанието "глоба" става неизпълнимо по принудителен ред. Този извод
е изцяло съобразен с мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. на
ВАС по т. д. № 3/2016 г., ОСС, I и II колегия на ВАС, което е задължително за
прилагане от административните органи и съдилищата. Съгласно ал. 3 от същата
разпоредба, независимо от спирането или прекъсването на давността,
административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока по ал. 1. Също така ал. 4 от същата норма
установява, че разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на
глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително
производство. Следва да се посочи, че нормата на ал. 4 на чл. 82 от ЗАНН
изключва приложението единствено и само на т. нар. "абсолютна погасителна
давност", предмет на регламентация на "предходната алинея" - ал.
3 на чл. 82 от ЗАНН. Тя по никакъв начин не обосновава извод, че при образувано
изпълнително производство в срока по ал. 1 на чл. 82 от ЗАНН от тази дата
насетне приложим е институтът на общата погасителна давност, уредена в чл. 171
от ДОПК. Напротив по аргумент от ал. 2 на чл. 82 от ЗАНН, чието приложение не е
изключено от разпоредбата на ал. 4, която е категорична, че не се прилага
единствено и само "предходната алинея", а не целият текст на чл. 82
от ЗАНН, от тази дата давността е прекъсната и започва да тече нова давност.
Безспорно се касае за сроковете по ал. 1 от чл. 82 от ЗАНН.
При прилагането на специалната
нормативна регламентация по чл. 82, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 2 от ЗАНН, следва извода, че по отношение на публичното вземане за глоба по посочения
по-горе фиш, погасителният давностен срок е започнал да тече от датата на неговото
издаване, а именно от 25.06.2018 г. и е изтекъл на 25.06.2020 г.
Напълно
несъстоятелен е извода на органните по приходите, че изпращането на процесния
изпълнителен титул - фиш № 2219073 от 25.06.2018 г. на Община Пловдив, на
31.03.2020 г. в ТД на НАП - Пловдив за изпълнение на
наказанието, за което впрочем по делото не са ангажирани НИКАКВИ
доказателства, представлява действие, прекъсващо давността и от момента на
входирането му започва да тече нова такава.
Достатъчно в тази насока е да се
посочи, че действията по принудително изпълнение на публичните вземания са
строго регламентирани в ДЯЛ ЧЕТВЪРТИ
СЪБИРАНЕ НА ПУБЛИЧНИТЕ ВЗЕМАНИЯ, Раздел
IV „Действия“ на ДОПК и изпращането на изпълнителен титул за събиране от
публичния изпълнител не е сред тях. Само за пълнота съдът намира за нужно да
добави, че след като образуването на изпълнително дело по реда на чл. 220, ал.
1 ДОПК и Съобщението по чл. 221, ал. 1 от кодекса не прекъсват давността (така Тълкувателно
решение № 7 от 15.04.2021 г. на ВАС), още по-малко това може да бъде сторено с
обсъжданото действие - изпращането на процесния изпълнителен титул от публичния взискател в ТД на НАП
Пловдив за изпълнение.
Крайният извод на съда е, че по отношение на процесното публично вземане,
предвидената в чл. 82, ал. 1, б "а", вр. ал. 2 от ЗАНН давност е
изтекла на 25.06.2020
г., тъй като до този момент от
данните по делото не се установява да са предприети каквито и да е действия от
надлежните органи спрямо наказания за изпълнение на наказанието.
9. При това положение,
жалбата се явява основателна. Това налага оспореният административен акт да
бъде отменен изцяло, ведно с Разпореждане изх. №
С210016-137-0004577/21.06.2021 г., издадено от Г.Р., на длъжност старши
публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Пловдив.
На основание чл. 160, ал. 3 от ДОПК делото следва да бъде
изпратено като преписка на публичния изпълнител при ТД на НАП - Пловдив за ново
произнасяне по Възражение вх. № С210016-000-0241543/28.05.2021 г. по
описа на ТД на НАП Пловдив, подадено от Б.В.Д., при съблюдаване на дадените с
настоящо решения указания по тълкуването и прилагането на закон.
V. За разноските:
10. При посочения изход на
спора, на основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК, на жалбоподателката се
дължат разноски, които се констатираха в размер на 310 лв. – заплатената
държавна такса в размер на 10 лв. и заплатеното възнаграждение за един адвокат
в размер на 300 лв.
Така мотивиран,
на основание чл. 160, ал. 3, във връзка с чл. 144, ал. 1 и чл. 268 от ДОПК, Пловдивският административен съд,
ХVІІ състав,
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
Решение № 192/06.07.2021 г., издадено от Директор
на ТД на НАП – Пловдив и Разпореждане изх. № С210016-137-0004577/21.06.2021 г.,
издадено от Г.Р., на длъжност старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“
при ТД на НАП Пловдив.
ВРЪЩА преписката на
публичния изпълнител при ТД на НАП гр. Пловдив, за ново произнасяне по Възражение вх. № С210016-000-0241543/28.05.2021 г. по описа на ТД на НАП
Пловдив, подадено от Б.В.Д., при съблюдаване на дадените с
настоящо решения указания по тълкуването и прилагането на закон.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, да заплати на Б.В.Д., с ЕГН **********,***,
сумата от 310 лв., представляващи заплатената държавна такса и възнаграждение
за един адвокат.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: