Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 14.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети април
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря Мариана
Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №15330 по
описа за 2016 година
на Варненския районен съд, 8 състав, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са от Етажната собственост на „***“ с адрес гр. ***, представлявана от
Председателя на Управителния съвет ***, срещу
К.А.У., гражданин на Руската федерация, постоянно пребиваващ в Република
България, ЕГН ********** с адрес ***-р ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.
с чл.415, ал.4 ГПК, вр. с чл.6, т.9 и 10 ЗУЕС и чл.86, ал.1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сумата от 15 513,50 лв.
(петнадесет хиляди петстотин и тринадесет лева и петдесет стотинки) главница, представляваща неплатени такси за поддържане, управление и ремонт за 2015г., приети с Решение по точка
втора от дневния ред от
Протокол от 12.11.2014г. на Общото събрание
на етажната собственост в комплекса, съобразно притежаваните
от длъжника 10 броя апартаменти в етажната собственост, ведно със законната
лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението - 26.11.2015г. до окончателното
изплащане на задължението, мораторни лихви в общ размер
на 1 256,78
лв. (хиляда двеста
петдесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки), начислени за периода
от 15.01.2015г. до
12.11.2015г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№7351/27.11.2015г. по ч.гр.д. №14633 по описа за 2015г. на Варненски районен
съд, ХI състав.
Твърди се в исковата и уточняващите молби, че ищецът е подал заявление по реда
на чл.410 ГПК за издаване на заповед
за изпълнение, като срещу издадената
такава било подадено възражение, в тази връзка у ищеца
се породил правният интерес да предяви настоящите
искове. Сочи се, че ответникът притежава 10 бр. апартаменти в комплекса „***“,
поради което дължи заплащане на определените от ОС на етажната собственост
такси за поддържане, управление и фонд „Ремонт и обновление“ за 2015г.
съобразно взетите решения по Протокол от 12.11.2014г., според които годишната
такса била определена на 9 евро на кв.м. и дължима такса за ремонт и обновяване
съразмерно на притежаваните идеални части. Ответникът, въпреки многократни
покани, не е изпълнил задълженията си за заплащане на претендираните суми. С
протокола на ОСЕС бил определен срок за заплащане до края на 2014г., поради
което ответникът е в забава и дължи заплащане и на лихви върху просрочените
задължения. Моли се за уважаване на предявените искове по тези съображения и се
претендират сторените в заповедното и исковото производство разноски. В открито
съдебно заседание исковете се поддържат. С писмена молба ищецът оспорва като
неоснователно твърдението на ответника, че всеки вход на основната сграда на
в.к. „***” следва да се управлява от самостоятелна етaжна собственост, като
в тази връзка излага, че възможността за самостоятелно управление на група
обекти от една сграда зависи не само от броя на входовете, а и от
функционалността на сградата. Поддържа, че основната сграда на процесната
етажна собственост е една и е проектирана и реализирана по начин, че всеки вход
обслужва всички обекти. От всеки блок, без да се излиза извън сградата, се
достига до всички останали. Сочи се, че невярно е и твърдението, че хотелската
част от сградата няма общи части. Излага се, че фактът, че отделните блокове на
основната сграда не отговарят на императивните разпоредби на закона за
самостоятелно управление, е установен със СПН. Поддържа, че възраженията срещу
решенията на общото събрание не следва да се обсъждат поради преклудирането им.
Моли се за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника К.А.У., чрез процесуален
представител – адв. ***, с който не се оспорва, че ответникът е собственик на
посочените в исковата молба 10 бр. апартаменти. Оспорват се всички останали
факти, изложени в исковата молба. Оспорва се да съществува сграда „***“, с
възражение, че такава ЕС не е възможно да съществува, респективно се поддържа
че ищецът не е материалноправно легитимиран. Твърди се, че комплекс „Феста
Поморие Ризорт“ не е жилищен комплекс от затворен тип, като е нанесен в
кадастъра като 5 отделни сгради – 4 жилищни и една хотелска сграда, която е
собственост на едно лице. Сочи се, че теоретично е допустимо общото управление
на ЕС на всички жилищни блокове на осн. чл.18 ЗУЕС, но е недопустимо участие в
една обща ЕС на хотелска сграда, която не споделя общи части с жилищните
блокове. Излагат се в отговора на исковата молба възражения срещу редовността
на процедурата по свикване и провеждане на ОС, както и срещу избора на лица в
УС. Възразява се, че решението по т.2 за заплащане на сума от 9 евро на кв.м.
противоречи на императивната норма на чл.51, ал.1 ЗУЕС, поради което е нищожно.
Поддържа се, че решението е неясно досежно това на каква база се изчислява
таксата. Твърди се, че таксата следва да се заплати към избраната компания за
управление и поддръжка, а не към ОСЕС. Излага се, че собствените на ответника
имоти се намират в блоковете А, В и Г, като са били проведени учредителни
събрания на всеки отделен блок, който учредил своя самостоятелна ЕС, на която
би следвало да се заплати. Оспорват се предявените искове по размер. Твърди се,
че от юли и август ответникът е заплащал на новоучредените ЕС по блокове. Отрича
се да са осъществявани дейностите по поддръжка, посочени от ищеца, считано от
2015г. и в предишен период. Моли се за отхвърляне на предявените искове по тези
съображения и присъждане на разноски в полза на ответника. В открито съдебно
заседание ответникът поддържа направените с отговора на исковата молба
възражения.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч.гр.д.
№14633 по описа за 2015г. на ВРС, 11 състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумата, предмет на установителния иск,
като срещу нея е прието възражение по чл.423 ГПК и искът е предявен в срока по
чл. 415 ГПК.
Прието е за безспорно с окончателния доклад по делото
между страните, че ответникът е собственик на посочените в исковата молба 10
бр. апартаменти, находящи се в комплекс „***“, както и че притежаваните обекти
от ответника са описаните в таблицата към петитума на исковата молба, с
посочената площ на апартаменти и общи части.
С влязло в сила определение по гр.д. 109/2017г. на РС –
Поморие, което е присъединено към настоящото производство, е прекратено
производството, което е било образувано по иск с правно основание чл.40 ЗУЕС на
К.А.У. за отмяна на решенията на ОС на ЕС на сграда, представляваща комплекс „***”,
взети на проведено на 12.11.2014г. ОС на
собствениците на самостоятелни обекти в комплекса. Производството е прекратено
като недопустимо поради предявяване на иска след изтичане на преклузивния срок
за това.
Приобщено е по делото разрешение за ползване на строеж:
„Ваканционно селище, хотел и КОО /апартаменти за сезонно ползване блокове А,Б,В
и Г и хотел с хотелски стаи, апартаменти от 08.12.2008г. /л.37/.
Видно от протокол от общо
събрание на собствениците на самостоятелни обекти на комплекс „***” от 12.11.2014г. /л.177-181/, по т.2 от
дневния ред е утвърдена такса за поддръжка в размер от 9 евро кв/м без ДДС.
Представени от ищеца и приети по делото са заверени копия
от обяснителна записка към инвестиционен
проект за ваканционно селище, хотел и КОО, по плана на гр.Поморие,
таблица за определяне на площи,
разрешение № 72/2016г. /л.119-123/.
С решение № II-97 от 28.10.2016г. по
в. гр.д.№ 993/2016г. на БОС, решение по гр.д.№ 348/2016г. на РС Поморие,
решение по гр.д.№ 450 от 2016г. на РС Поморие,
решение по гр.д.№ 432/2017г. на
БОС, решение по гр.д.№ 1708 от 2017г. на БОС, решение по гр.д.№
159/2017г.на РС Поморие, приобщени в настоящото производство /л.124-172/, са отменени всички
решения, взети на проведени през 2016г. общи събрания на собственици в
отделните блокове А, Б, В и Г, които са проведени по самостоятелни блокове.
Ангажирани са от ответника гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля ***, който излага че е участвал във всички събрания на комплекса, тъй
като в бл. В и А има апартаменти. След 2015г. жилищните блокове преминали на
етажна собственост по блокове. Преди 2015г. *** се занимавали с таксите за
обслужване на собствениците, но нищо не се правело по поддръжка на комплекса,
както и относно техническо изправно състояние и чистота. Свидетелят сочи, че се
явява един от управителите не един от блоковете на ЕС и взема участие във
всички дела, които се водят.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца, срещу
ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните
суми, срещу която е прието възражение от длъжника по чл.423 ГПК и в изпълнение
указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил
иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от
водене на настоящото производство и неговата допустимост.
За успешното провеждане на
предявените искове в
тежест на ищеца е да установи
възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена
заповедта, т.е. да докаже, че ответникът е собственик на 10 бр. обекти в сграда
в режим на етажна собственост; че по надлежния ред са определени такси за
поддържане, управление и фонд „Ремонти обновление“ за 2015г. на Етажната
собственост за процесния период в посочения размер, както и настъпилата
изискуемост на вземанията, поради което ответникът е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за забава в претендирания размер
В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на
задълженията си в качеството му на етажен собственик, или направените
правоизключващи възражения.
Безспорно е по делото, че че ответникът е собственик на
посочените в исковата молба 10 бр. апартаменти, находящи се в комплекс „***“,
както и че притежаваните обекти от ответника са описаните в таблицата към
петитума на исковата молба, с посочената площ на апартаменти и общи части.
От съвкупния анализ на представените и неоспорени по
делото писмени доказателства – строителна документация, се установява, че
отделните блокове на сградата са функционално свързани, като от входа на всеки
блок е възможно без да се излиза от сградата, да се достигне до всички останали
блокове, респективно ползват общи части заедно. Т.е., налице е свързаност на
обектите, което налага общо управление на етажната собственост. Поради това,
съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за
несъществуване на етажната собственост.
Съобразно чл.6, ал.1, т.9 и 10 ЗУЕС, собствениците на обекти в режим на
етажна собственост имат задължение да заплащат вноските, определени за фонд "Ремонт
и обновяване", съразмерно
с притежаваните идеални части, както и разходите за поддръжката и управлението на
общите части.
На осн. чл.11, ал.1, т.5 и 7 и чл.50 и 51 ЗУЕС от
компетентността на общото събрание е да определя размера на паричните
вноски във фонд ,,Ремонт и обновяване", както и за
разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост.
Общото събрание се свиква, провежда и взема решения по
определен в ЗУЕС ред, а решенията му подлежат на отмяна по съдебен ред поради
незаконосъобразност /неспазване на процедурата и императивни правни норми/ по
реда на чл.40 ЗУЕС в едномесечен преклузивен срок от оповестяването им. Влезлите
в сила решения на общото събрание са задължителни за етажните собственици,
включително за тези, които не са присъствали на събранието. Доколкото в
процесния случай с влязъл в сила съдебен акт е прието, че ответникът не е
оспорил решенията в законоустановения преклузивен
срок, то всички негови възражения, касаещи законосъобразността на взетите
решения са преклудирани и не следва да бъдат
обсъждани от настоящия съдебен състав.
За неоснователно съдът намира и възражението за неяснота
относно начина на изчисляване на таксата доколкото размерът й ясно е закрепен
към квадратурата на притежаваните обекти. Доколкото годишните такси се дължат
отнапред за предстоящата година, както и извършването на разходите не елемент
от фактическия състав на предявения иск, то и възраженията за ненадлежно
осъществяване на дейностите по поддръжка не биха могли да обосноват недължимост на сумата към етажната собственост.
С оглед на гореизложената
нормативна уредба, съдът намира, че претендираните
главници за 2015г. в общ размер от 15513.50лв. са дължими от ответника.
Размерът на задълженията се
установява от неоспорените и обективирани с исковата
молба справки, изготвени от управителя на етажната собственост, както и от самото
решение на Общото събрание, съпоставено с приетата за безспорна площ на
жилищата, собственост на ответника. Поради това, исковете за главници следва да
бъдат изцяло уважени, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението в съда -26.11.2015г. до окончателното
изплащане на вземанията.
Обезщетение за забава се
претендират върху главниците с начална дата, считано от 15.01.2015г. Съобразно чл.38, ал.1 ЗУЕС, решенията на общото събрание
се изпълняват в определените в тях срокове. Когато срокът не е определен, решенията се изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването
им по реда
на чл.16,
ал.7 ЗУЕС. В случая срок за заплащане на задълженията е определен в
т.4 от решението на Общото събрание - до
31.12.2014г. С оглед на това, падежът на задълженията за е настъпил към 15.01.2015г. и за периода до
12.11.2015г. ответникът е в забава за заплащане на сумите.
Изчислен с продукт Апис – Финанси,
размерът на обезщетението за забава върху главницата съвпада с претендирания,
поради което искът за обезщетение за забава следва да бъде уважен изцяло в
рамките на заявения размер от 1256.78лв.
С оглед изхода на спора, отправеното
искане в петитума на исковата молба и представените
доказателства ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
заповедното производство разноски в общ размер от 1368.52лв. за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и сторените в исковото
производство разноски в общ размер от 1055.41лв. за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ответникът К.А.У., гражданин на Руската федерация, постоянно пребиваващ в
Република България, ЕГН ********** с адрес ***-р *** дължи на ищеца Етажната собственост на „***“ с адрес гр. ***, представлявана
от Председателя на Управителния съвет ***, следните суми: сумата от 15 513,50 лв. (петнадесет хиляди
петстотин и тринадесет лева и петдесет стотинки) главница, представляваща
неплатени такси за поддържане, управление и ремонт за 2015г., приети с Решение
по точка втора от дневния ред от Протокол от 12.11.2014г. на Общото събрание на
етажната собственост в комплекса, съобразно притежаваните от длъжника 10 броя
апартаменти в етажната собственост, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението - 26.11.2015г. до окончателното изплащане
на задължението, както и мораторни лихви в общ размер на 1 256,78 лв. (хиляда двеста петдесет и шест лева и седемдесет
и осем стотинки), начислени за периода от 15.01.2015г. до 12.11.2015г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение №7351/27.11.2015г. по ч.гр.д.
№14633 по описа за 2015г. на Варненски районен съд, ХI състав, на основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. с чл.6, т.9 и 10 ЗУЕС и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.А.У., гражданин на Руската федерация, постоянно
пребиваващ в Република България, ЕГН ********** с адрес ***-р *** да заплати на Етажната собственост на „***“
с адрес гр. ***, представлявана от Председателя на Управителния съвет ***,
сумата от 1368.52лв. /хиляда триста шестдесет и осем лева и
петдесет и две стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство
разноски по ч.гр.д. №14633 по описа за 2015г. на Варненски районен съд, ХI
състав, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
К.А.У., гражданин на Руската федерация,
постоянно пребиваващ в Република България, ЕГН ********** с адрес ***-р *** да заплати на Етажната собственост на „***“
с адрес гр. ***, представлявана от Председателя на Управителния съвет ***, сумата
от 1055.41лв. /хиляда и петдесет и пет
лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща сторени в
исковото производство разноски за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: