№ 204
гр. Враца, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20251400500278 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.
№ 4754/25.06.2025г., подадена от П. С. Б., ЕГН ********** от ***, чрез
пълномощника му адв. М. С., АК-Враца, против решение № 39 от 05.03.2025г.
постановено по гр.д. № 1464/2024г. на Районен съд – Козлодуй в неговата
цялост, с което е отхвърлен предявения от него отрицателен установителен
иск с правно основание чл.439 вр. чл. 124, ал.1 ГПК за установяване в
отношенията между страните, че П. С. Б., не дължи на „АЕЦ Козлодуй" ЕАД,
ЕИК ***, сумата 1 305.11 лв. представляваща главница за неплатена топлинна
енергия, такса топлинно счетоводство в размер 29, 40 лева, мораторна лихва в
размер 74, 05 лв., законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до изплащане на вземането, както и направените в
заповедното производство разноски за платена държавна такса в размер на
25.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 07.04.2016г. по ч.гр.дело № 174/2016г. на
РС - Козлодуй и е образувано изпълнително дело № 294/2016г. по описа на
СИС при Районен съд – Козлодуй, поради погасяване на вземанията по
1
давност, като неоснователен и недоказан, и е осъден да заплати на „АЕЦ
Козлодуй" ЕАД, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.25,
ал.1 от НЗПП юрисконсултско възнаграждение в размер 150.00 лева.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение на Козлодуйския
районен съд е неправилно и незаконосъобразно. Счита за неправилен извода
на районния съд, че молбата за присъединяване на изпълнително дело №
294/2016г. към изпълнително дело № 10/2002г. по описа на СИС при PC -
Козлодуй прекъсва давността, тъй като това не е същинско изпълнително
действие, а административно такова и не може да прекъсне давността, както и
че в случая е налице присъединяване на изпълнителни дела между същите
страни, а не присъединяване на кредитор по смисъла на чл. 456 ГПК. Счита
също за неправилен извода на съда, че след присъединяване на
изпълнителното дело, всички молби по изп. дело № 10/2002г. и извършени
действия по предходното дело са прекъсвали давността и за процесното
вземане, тъй като всички изброени в решението молби и действия, с които
съда е приел, че е прекъсната давността за процесното вземане, са подадени
след настъпилото на осн. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, прекратяване на
производството по изпълнително дело № 10/2002г. на 07.07.2005г. Поддържа,
че след 07.07.2003г., на която дата длъжника е направил доброволна вноска, не
са извършвани други плащания, а взискателя в продължение на повече от 10
години не е посочвал принудителни способи и не е предприемал действия,
като следващото изпълнителното действие е извършено на 25.09.2013г. когато
е поискано извършването на опис на движими вещи. Посочва, че всички
подадени след 07.07.2005г. молби по изп. дело № 10/2002г., с които е поискано
извършване на изпълнителни действия, са подадени по едно прекратено по
силата на закона изпълнително производство, поради което не са годни да
прекъснат давността и по отношение на присъединените изпълнителни дела,
включително вземането по настоящия изпълнителен лист. Счита за
неправилно становището на съдебния състав, който се позовава на ТР №
3/2020г. по тьлк. дело № 3/2020г. на ВКС, тъй като тълкуваният акт може да
бъде само закон. По отношение вземането по изпълнителния лист предмет на
настоящия спор, изтъква, че започналата да тече от падежа на процесното
вземане давност е прекъсната с влизане в законна сила на Заповедта за
изпълнение по ч.гр. дело № 174/2016г. на КРС, като най - късната възможна
дата е издаването на изпълнителния лист - 07.04.2016г., което е и последното
2
валидно действие, годно да прекъсне давността за вземането. От тази дата е
започнала да тече общата погасителна давност и е изтекла на 07.04.2021г., до
която дата не са извършвани валидни изпълнителни действия за принудително
изпълнение, годни да прекъснат давността за настоящото вземане. Моли съда
да отмени изцяло обжалваното решение на Районен съд Козлодуй и постанови
друго, с което уважи изцяло предявения иск, както и да му присъди
направените по делото разноски за две съдебни инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемото дружество „АЕЦ Козлодуй”
ЕАД, гр.Козлодуй, чрез представляващия го изпълнителен директор И. Т. А., е
постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната
жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно,
законосъобразно и мотивирано, а подадената въззвивна жалба е
неоснователна. Твърди, че правилно PC-Козлодуй е отчел обстоятелството, че
от момента, в който заповедта е влязла в сила, е започнала да тече нова
давност, която всякога е 5 години /чл. 117, ал. 2 от ЗЗД/. Позовава се на
Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. дело № 2/2020 г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно което погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и на задължителните указания в т.
10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/ 2013 г. на
ОСГТК на ВКС, свързани с преустановяване приложението на ППВС №
3/1980 г. досежно спиране течението на погасителна давност в изпълнителния
процес, които следва да бъдат съобразявани след датата 26.06.2015г., вкл. и по
висящите към този момент изпълнителни производства. Счита, че в хода на
делото е опровергана и оборена основната защитна теза на ищеца, а именно:
че присъединяването на изпълнително дело № 294/2016 г. с предмет
процесното вземане към преждеобразуваното между същите страни за друго
вземане изпълнително дело № 10/2002 г. е валидно изпълнително действие,
което прекъсва давността за процесното вземане, и счита, че неправилно
ищеца се позовава на разпоредбата на чл. 457, ал. 2 от ГПК досежно
последиците от присъединяването, която в случая е неприложима. Поддържа,
че по делото е доказано, че за процесното вземане по ИД № 294/2016 г. след
присъединяване към него на вземането по ИД № 10/2002 г. взискателят „АЕЦ
Козлодуй“ ЕАД всяка година е искал извършването на изпълнителни
3
действия, поради което погасителната давност не е била изтекла, нито до
предприемането на действията по принудително изпълнение по ИД № 10/2002
г. по описа на СИС при PC-Козлодуй, нито към момента на предявяване на
исковата молба от ищеца. Посочва, че правилно районният съд е взел предвид,
че след 26.06.2015 г. в хода на изпълнителното производство по ИД №
294/2016 г. /присъединено към ИД № 10/2002 г./ има извършени изпълнителни
действия, които прекъсват погасителния давностен срок, като последното
действие по него е молба от взискателя „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД с искане за
насрочване на опис на движими вещи - собственост на ищеца и длъжник по
изпълнителното дело от дата 09.11.2022 г. Моли съда да остави в сила
обжалваното решение на Районен съд - Козлодуй, като правилно и
законосъобразно и да остави без уважение въззивната жалба на П. С. Б., като
неоснователна и недоказана, като му присъди и направените по делото
разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК,
равно на адвокатското такова.
Във въззивното производство доказателства не са събирани.
При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба
настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК. При
констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо,
постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита, предявено с исковата молба на ищеца.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, с която е
предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 вр. с 124, ал.1 от ГПК от
П. С. Б., ЕГН ********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, против „АЕЦ Козлодуй"
ЕАД, ЕИК ***, гр. Козлодуй, с искане за признаване за установено, че ищецът
не дължи на ответното дружество сумата 1305.11 лева, представляваща
главница за неплатена топлинна енергия, такса топлинно счетоводство в
размер 29,40 лева, мораторна лихва в размер 74.05 лева, законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на
вземането, както и направените в заповедното производство разноски за
4
платена държавна такса в размер 25.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение
в размер 300.00 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от
07.04.2016г. по ч.гр.дело № 174/2016г. на РС - Козлодуй и е образувано
изпълнително дело № 294/2016г. по описа на СИС при Районен съд -
Козлодуй, поради погасяване на вземанията по давност, както и за присъждане
на направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът П. С. Б. твърди, че на 07.04.2016г. в полза на
ответното дружество е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 174/2016г.
на PC - Козлодуй срещу него за сумата 1305.11 лева, представляваща
стойността на консумирана и неплатена топлинна енергия и топла вода за
периода м.11.2014г. – м. 10.2015г., такса топлинно счетоводство в размер 29,40
лева, мораторна лихва в размер 74.05 лева, законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, както
и направените в заповедното производство разноски за платена държавна
такса в размер 25.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер 300.00
лева. Въз основа на изпълнителния лист и подадена на 14.09.2016г. молба от
ответното дружество „АЕЦ Козлодуй" ЕАД е образувано изпълнително дело
№ 294/2016г. по описа на СИС при PC - Козлодуй. Поддържа, че в молбата за
образуване на изпълнителното дело взискателят не е поискал нито
извършване на справки за имущественото състояние на длъжника, нито е
посочил принудителен способ, а само е направил искане за присъединяване на
вземането по новообразуваното изпълнително дело към вземането по изп.
дело № 10/2002г. по описа на СИС при PC – Козлодуй, тъй като страните са
едни и същи. Посочва, че ПДИ е връчена на съпругата на длъжника на
23.06.2017г., но в срока за изпълнение не са последвали доброволни плащания.
С молба от 23.06.2017г. взискателят отново е поискал вземането по
изпълнително дело № 294/2016г. по описа на СИС при PC – Козлодуй да бъде
присъединено към вземането по изп. дело № 10/2002г. по описа на СИС при
PC – Козлодуй, което искане е уважено от съдебния изпълнител, който с
разпореждане е присъединил делото същия ден и от този момент вземането по
процесния изпълнителен лист е започнало да се ползва от действията, които
взискателят е извършвал по изп. дело № 10/2002г. по описа на СИС при PC –
Козлодуй. Твърди също, че посоченото изпълнително дело е образувано по
молба на „АЕЦ Козлодуй" ЕАД от 15.01.2002г. въз основа на изпълнителен
лист от 20.12.2001г., издаден по гр.д. № 299/2001г. на PC – Козлодуй, както и
5
че в молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал
извършване на справки за имущественото състояние на длъжника, но не е
посочил принудителен способ, както и че в изпълнение на възложените му от
взискателя правомощия съдебният изпълнител е събрал информация за
имущественото състояние на длъжника, но не е предприел принудителни
действия. Такива са предприети на 21.05.2003г., когато взискателят е поискал
извършване на опис на движими вещи на длъжника. След получаване на
съобщението за насрочен опис длъжникът е направил три доброволни вноски
на 06.06.2003г., на 11.06.2003г. и на 07.07.2003г., с които е погасил част от
задължението си по делото, след което длъжникът не е извършвал други
плащания, а взискателят в продължение на повече от 10 години не е посочвал
принудителни способи и не е предприемал действия по делото. Посочва, че
следващото изпълнително действие по изп. дело № 10/2002г. по описа на СИС
при PC – Козлодуй е извършено едва на 25.09.2013г., когато взискателят е
поискал извършването на опис на движими вещи на длъжника. Поддържа, че
по изп. дело № 10/2002г. по описа на СИС при PC – Козлодуй от страна на
взискателя не са предприемани изпълнителни действия в периода 07.07.2003г.
– 07.07.2005г., т.е. повече от две години, и в този период длъжникът не е
правил вноски за погасяване на задължението си, поради което, на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, на 07.07.2005г. е настъпило по силата на закона
прекратяване на изпълнителното производство по това дело, без значение, че
ДСИ не е издал постановление, с което да констатира настъпилото
прекратяване. Поради това счита, че всички молби, подадени от взискателя
след тази дата, с които е поискано предприемането на изпълнителни действия
по делото, са неотносими и незаконосъобразни и не са довели до прекъсване
на давността. С оглед на изложеното ищецът счита, че вземането, предмет на
изпълнителен лист по ч.гр.дело № 174/2016г. на PC - Козлодуй е погасено по
давност, в каквато насока излага подробни правни съображения.
В срочно подаден отговор ответникът „АЕЦ Козлодуй" ЕАД, гр.
Козлодуй е оспорил предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди,
че доводите в исковата молба не кореспондират с приложените документи по
ИД № 211/2004 г. по описа на СИС при PC – Козлодуй /присъединено към ИД
№ 10/2002 г./ и не отразяват правилно фактическата обстановка по
изпълнителното производство, като излага подробни съображения за това.
Моли съда да отхвърли в цялост като неоснователен и недоказан предявеният
иск като му присъди направените по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско
възнаграждение, равно на адвокатското такова.
6
При така подадените искова молба и отговор, в производството пред
районния съд са събрани писмени доказателства и са приложени заверени
копия от материалите по изпълнителни дела № 294/2016г. и № 10/2002г., и
двете по описа на СИС при PC – Козлодуй, както и от материалите по другите
присъединени изпълнителни дела. Първоинстанционният съд е приел, че
вземането на ответника произтича от неизпълнено задължение по договор за
предоставяне на топлинна енергия и топла вода, което вземане е такова за
периодични плащания, че същото е установено с влязла в сила заповед за
изпълнение, както и че от момента, в който заповедта е влязла в сила е
започнала да тече нова давност, която всякога е пет години /чл.117, ал.2 ЗЗД/.
Районният съд се е позовал на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. по
тълк. д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС, на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на Постановление
№ 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/80 на Пленума на Върховния съд, както и на
нормата на чл. 330, ал. 1 ГПК (сега чл. 433, ал. 1 ГПК) и чл. 117 ЗЗД, и е
стигнал до извод, че в случая от 07.04.2016 г., когато е издаден изпълнителният
лист, е започнала да тече давността за вземанията по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която
изтича на 07.04.2021г. Към момента на депозиране на молбата за образуване
на изпълнителното дело - изп. дело № 294/2016г. по описа на СИС при РС –
Козлодуй, давността не е била изтекла. Приел е също, че изпълнително дело
№ 294/2016г. по описа на СИС при РС - Козлодуй е било образувано след
26.06.2015 г. и след тази дата са били извършени същински изпълнителни
действия, според дадените разяснения с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС,
ОСГТК, в периода от 23.06.2017 г. до 09.11.2022 год., че с молбата за
присъединяване на изпълнителното дело към изпълнително дело № 10/2002г.
по описа на СИС при Районен съд-Козлодуй, кредиторът е прекъснал
давността и оттогава е започнала да тече нова петгодишна погасителна
давност съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД. Съдът е приел, че с предприемането на
посочените изпълнителни действия давността е била прекъсната, поради което
не са изтекли пет години и вземанията предмет на процесния изпълнителен
лист не са погасени по давност. В заключение съдът е приел, че спрямо
процесното вземане не е изтекла петгодишната погасителна давност, поради
което предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и като
такъв подлежи на отхвърляне.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд
обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства
поотделно и в тяхната пълнота, при което приема следното:
Установено е по делото, от приложения изпълнителен лист от
07.04.2016г., че по ч. гр. дело № 174/2016 г. по описа на Районен съд Козлодуй,
в полза на „АЕЦ Козлодуй" ЕАД против П. С. Б. от гр.Козлодуй, обл.Враца, е
издадена Заповед за изпълнение № 133 от 09.02.2016 г. за сумите 1305.11 лева,
представляваща стойността на консумирана и неплатена топлинна енергия за
7
периода м.11.2014г. – м. 10.2015г., 29,40 лева - такса топлинно счетоводство,
74.05 лева - мораторна лихва върху главницата за периода м.11.2014г. – м.
10.2015г., законната лихва от 02.02.2016г. - датата на подаване на заявлението
в съда, до изплащане на вземането, както и за направените в заповедното
производство разноски за платена държавна такса в размер 25.00 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер 300.00 лева.
Въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на „АЕЦ
Козлодуй" ЕАД на 14.09.2016 г. е образувано изпълнително дело № 294/2016г.
по описа на СИС при РС - Козлодуй за принудително събиране на сумите по
листа, като с молбата за образуване взискателят не е поискал от съдебния
изпълнител извършване на изпълнителни действия, нито на справки за
притежаваните от длъжника движими вещи, недвижими имоти, банкови
сметки, получавано трудово възнаграждение и пенсия, а е направил искане за
присъединяване на вземането по новообразуваното изпълнително дело към
вземането по изп. дело № 10/2002г. по описа на СИС при PC – Козлодуй, тъй
като страните са едни и същи. Поискал е също предприетите по инициатива на
взискателя изпълнителни действия по изп. дело № 10/2002г. по описа на СИС
при PC – Козлодуй да се считат за валидни и съотносими към всички
присъединени към това дело изпълнителни дела. Поканата за доброволно
изпълниние е връчена на длъжника, чрез съпругата му на 27.09.2016г., но в
срока за изпълнение не са последвали доброволни плащания. С нова молба от
23.06.2017г. взискателят отново е поискал вземането по изпълнително дело №
294/2016г. по описа на СИС при PC – Козлодуй да бъде присъединено към
вземането по изп. дело № 10/2002г. по описа на СИС при PC – Козлодуй.
Копие от изпълнително дело № 10 по описа за 2002г. на СИС при РС –
Козлодуй е приложено към първоинстанционното дело на РС-Козлодуй. От
същото се установява, че е образувано на 15.01.2002г. по молба на „АЕЦ
Козлодуй" ЕАД с приложен изпълнителен лист от 20.12.2001г., издаден въз
основа на решение № 204/01.10.2001г. по гр.д. № 299/2001г. на РС-Козлодуй
срещу длъжника П. С. Б. от гр.Козлодуй, като с молбата за образуване
взискателят е поискал от съдебния изпълнител да насочи изпълнителни
действия върху движимото имущество на длъжника, находящо се на
регистрираният му адрес. Последвали са молби от взискателя за извършване
на справки за имущественото състояние на длъжника, като съдебния
изпълнител е поискал информация за имуществото на длъжника от НАП,
КАТ, РУСО и Община Козлодуй „Дирекция МДТ", но не е предприел
принудителни действия. С молба от 21.05.2003г. взискателят е поискал на
основание чл.344 ГПК съдебният изпълнител да наложи запор и пристъпи към
опис на движимите вещи на длъжника, находящи се в неговото жилище в гр.
8
Козлодуй. С призовки за принудително изпълнение страните са уведомени за
насрочен опис на движими вещи на длъжника на 16.05.2003г. С вносни
бележки от 06.06.2003г., 11.06.2003г. и 07.07.2003г. длъжникът е внесъл част
от дължимите суми. С молби от 06.07.2007г. и от 14.05.2013г. взискателят
отново е поискал от съдебния изпълнител да извърши справки от съответните
администрации за притежаваните от длъжника движими вещи и недвижими
имоти, МПС и сключени трудови договори, които справки са изискани.
С молба от 25.09.2013г. взискателят е поискал извършването на опис на
движими вещи на длъжника, находящи се на адреса му в гр.Козлодуй, и
съдебният изпълнител е насрочил описа на 21.10.2013г., за което е призовал
страните. За извършеният опис е съставен протокол за опис на движими
имущество от 21.10.2013г., в който е отразено, че не са намерени движими
вещи, годни да бъдат описани и осребрени.
В периода от 21.10.2013г. до 09.04.2015г. длъжника е направил 9 бр.
доброволни вноски. След спиране на плащанията по молби на взискателя
съдебният изпълнител е извършил ново проучване на имущественото
състояние на длъжника.
С молба от 23.06.2017 г. взискателят е поискал налагане на запори върху
банковите сметки и сейфове на длъжника и на неговата съпруга В. Б., а с
молба от 02.10.2017г. е поискал налагане на запор върху банковите сметки и
сейфове само на съпругата длъжника. Със запорно съобщение от 17.10.2017г.
е наложен запор върху ½ част от авоара по банкова сметка на съпругата
длъжника в „Юробанк България“ АД.
С молба от 01.12.2017 г. от взискателя е направено искане за насрочване
опис на движими вещи на длъжника, находящи се в дома му в гр.Козлодуй, и
такъв е насрочен от ДСИ на 13.02.2018г., съответно на същата дата е съставен
и протокол за опис на движими имущество.
С молба от 23.01.2018 г. длъжникът е поискал от съдебния изпълнител
да спре принудителното изпълнение по изп. дело № 10/2002г. като се е
задължил да внася месечна вноска от 150,00 лева за погасяване на
задължението му.
По молба на взискателя е насрочен нов опис на движими вещи на
длъжника, който е насрочен от съдебния изпълнител за 29.10.2018г., на която
дата е съставен протокол за опис на движими имущество.
С молби от 29.01.2020 г. и от 08.06.2020г. от взискателя са направени
9
поредни искания за насрочване опис на движими вещи на длъжника и такъв е
насрочен от ДСИ на 29.10.2020г.; съответно на тази дата е съставен и протокол
за опис на движимо имущество.
По молба на взискателя от 17.11.2020г., на същата дата съдебният
изпълнител е поискал от съдията по вписванията при РС-Козлодуй да впише
възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника.
На 11.04.2021 год. от взискателя е направено поредно искане за
насрочване опис на движими вещи на длъжника и такъв е насрочен за
20.06.2022 г. Последвала е нова молба от 09.11.2022 год. от взискателя за
насрочване опис на движими вещи на длъжника и такъв е насрочен за
28.03.2023 г., съответно на посочената дата е съставен и протокол за опис на
движимо имущество. Последната молба на взискателя за извършването на
опис на движими вещи и МПС на длъжника е от 22.04.2024г., съответно описа
е насрочен за 11.06.2024г., на която дата е съставен и протокол за опис на
движимо имущество.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предмет на спора по отрицателния установителен иск по чл. 439 вр. с
чл. 124, ал. 1 от ГПК е отричаното от ищеца право на принудително
изпълнение за вземането на ответника, поради погасяването му по давност. За
основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването
на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на
погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван. В тази
връзка в доказателствена тежест на ищеца е да установи момента на
настъпване на изискуемостта на отричаното от него право, а в тежест на
ответника е при условията на пълно и пряко доказване да установи
съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на
изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва
погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или
прекъсване течението на давността.
По въпроса прекъсва ли се давността с образуване на изпълнително дело
и тече ли тя докато трае изпълнителния процес следва да бъдат съобразени
както постановките на Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. дело № 3/80 г.
на Пленума на ВС, така и тези на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на Тълкувателно решение
№ 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК, както и на
10
Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2023 г.,
ОСГТК, всички имащи задължителен характер за прилагане от съдилищата.
При съобразяване на същите, съдът приема, че от датата на образуване
на изпълнително дело № 10/2002г. по описа на СИС при РС – Козлодуй, по
което впоследствие е присъединено изп. дело № 294/2016г., до приемането на
ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС действащо е
било ППВС № 3/18.11.1980 г., според което образуването на изпълнителното
дело е прекъснало започналата да тече от датата на изискуемостга на
вземанията погасителна давност и по време на изпълнителния процес давност
не тече, а след датата на постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и съобразно разрешенията дадени в самото ТР,
давността може да тече и по време на изпълнителния процес, но се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ.
С оглед възраженията на въззивника следва да се обсъди и института на
прекратяване на изпълнителното производство поради т.нар. „перемция” и
последиците от това за прекъсването на погасителната давност.
В решение № 252/17.02.2020 г. по гр. д. № 1609/2019 г., ІІІ гр. отд., ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, се посочва, че както доктрината, така и
съдебната практика несъмнено са приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на
ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1
ГПК (отм.), поради т. нар. „перемпция" и то по силата на закона, независимо
дали съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо
декларативно, а не конститутивно действие. Различието е относно датата, от
която започва да тече новата погасителна давност за вземането в случаите,
когато перемпцията е настъпила при действието на ППВС № 3/1980 г. и при
действието на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК. Прието е, че ако съставът
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1 ГПК (отм.), е осъществен към дата,
предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна давност за вземането по
чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на релевантния
(двугодишен) срок, а ако е осъществен към дата, следваща приемането на ТР
№ 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, новата погасителна давност започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие.
В Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2023 г., ОСГТК, е разяснено, че по изпълнителните дела, образувани за
11
принудително събиране на вземания, не е текла погасителна давност до
обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.15 г. по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК на ВКС. Давността за тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015
г., тъй като до посочената дата е обвързващо тълкуването за спряла да тече
давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД, но само когато са налице двете
кумулативно посочени в ППBC № 3/18.11.1980 г. предпоставки: да е
направено пред държавен орган надлежно волеизявление за принудително
осъществяване на вземане, „което волеизявление е с не по-малко значение на
предявяването на иск или на възражение в исковия процес”, и изпълнителното
производство да е висящо. Когато преди датата 26 юни 2015 г. е отпаднало
второто от посочените две условия, преустановява се и ефектът на чл. 115, ал.
1, б. „ж“ ЗЗД, което при действието на ППBC № 3/18.11.1980 г. указва
началото на новия давностен срок. В тези случаи нова давност започва да тече
от деня на прекратяването на изпълнителното дело, до този момент се прилага
чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД, което тълкуване отпада едва с обявяване на
тълкувателното решение, с което постановлението е обявено за загубило сила.
При действието на постановлението на Пленума на ВС, искането на
взискателя за извършване на изпълнителни действия поставя началото на
изпълнителния процес и прекъсва давността, когато изпълнително дело е
образувано. При изпълнителни дела, вече прекратени към датата 26 юни 2015
г., срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД следва да се брои от момента
на прекратяването им, а не от момента на последното по време предприето в
хода на делото изпълнително действие според нововъзприетото тълкуване,
тъй като хипотезата за фактите, означени в тълкуванията, се съобразява според
значението им в съответния тълкувателен акт.
Доколкото изпълнителното производство по изпълнително дело №
10/2002г. по описа на СИС при РС – Козлодуй е образувано при действието на
ППВС № 3/18.11.1980 г., именно задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД
дадено с него е било приложимо в отношенията между страните и съдебния
изпълнител до последващата му отмяна с тълкувателното решение от
26.06.2015 г. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление
погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство
същата се спира. От горното следва, че с подаването на молбата от 15.01.2002
г. за образуване на изпълнителното дело взискателят „АЕЦ-Козлодуй” ЕАД е
12
прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян до
постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е
изгубило действие, респ. до прекратяване на изпълнителното дело, ако е
преди този срок, респективно от тази дата започва да тече давност по
материалното правоотношение.
С молбата от 15.01.2002г. за образуване на изпълнително дело №
10/2002г. по описа на СИС при РС – Козлодуй взискателят е поискал от
съдебния изпълнител да насочи изпълнителни действия върху движимото
имущество на длъжника, по която молба съдебният изпълнител не е
предприел принудителни действия. Последвала е молба от 21.05.2003г., с
която взискателят е поискал на основание чл.344 ГПК съдебният изпълнител
да наложи запор и пристъпи към опис на движимите вещи на длъжника, който
опис е насрочен на 16.05.2003г. С вносни бележки от 06.06.2003г., 11.06.2003г.
и 07.07.2003г. длъжникът е внесъл част от дължимите суми. След тази дата, в
продължение на повече от 10 години, не са поискани, респ. не са и
извършвани никакви изпълнителни действия, изграждащи един или повече от
законоустановените способи за осребряване на имуществото на длъжника; по
делото не са извършвани и доброволни плащания от длъжника. Едва с молба
от 25.09.2013г. взискателят е поискал извършването на опис на движими вещи
на длъжника. Следователно, в рамките на две години от извършване на
последното доброволно плащане по изпълнителното дело от 07.07.2003г. не са
извършени никакви изпълнителни действия по това дело, нито по искане на
взискателя, нито служебно от ДСИ, които да водят до прекъсване на
давността.
Разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК (чл.330, ал.1, б. „д“ ГПК (отм.)
предвижда, че изпълнителното производство се прекратява когато взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години. Тази норма представлява своеобразна санкция за бездействието на
взискателя след образуване на изпълнителното производство и произтича от
спецификата на същото. В този смисъл висящността на изпълнителния процес
се поддържа не служебно, а от взискателя, който трябва да посочва
изпълнителен способ, да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Ето защо ако
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
13
продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл.330, ал.1, б. „д“ ГПК (отм.).
Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция"
настъпва по силата на закона, без да е необходим допълнителен юридически
факт, а постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира
осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в
продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия.
Изложеното води до извод, че на 07.07.2005г. изпълнителното
производство по изпълнително дело № 10/2002г. по описа на СИС при РС –
Козлодуй е прекратено по право на основание чл.330, ал.1, б. „д“ ГПК (отм.)
(чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК), въпреки че съдебният изпълнител не е издал
постановление за прекратяване на изпълнителното производство. Това е така,
тъй като в течение на двегодишния период по чл.330, ал.1, б. „д“ ГПК (отм.)
(чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК) след извършване на последното доброволно плащане
от 07.07.2003г. по изпълнителното дело дружеството взискател не е поискало
извършване на изпълнителни действия формиращи конкретен изпълнителен
способ, нито пък съдебният изпълнител е извършвал такива.
Изпълнително дело № 294/2016г. по описа на СИС при РС - Козлодуй е
образувано на 14.09.2016 г. въз основа на изпълнителен лист от 07.04.2016г.,
издаден въз основа на заповед за изпълнение № 133/09.02.2016г. по ч.гр.д. №
174/2016г. по описа на РС-Козлодуй. С влизане в сила на заповедта за
изпълнение, с която заявлението на заявителя-ответник в настоящото
производство за издаване на изпълнителен лист е уважено, е прекъсната
погасителната давност относно вземанията на ответника и е започнала да тече
нова давност, която е пет години по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл е и
съдебната практика – Решение № 37/24.02.2021 по дело № 1747/2020 г. на
ВКС, ГК, IV г.о.
Както вече се изложи, след датата 26.06.2015 г. приложение следва да
намерят постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, според които, в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на
същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. В
тълкувателното решение е посочено, че в изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен
14
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, т. е. когато
осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор
или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане
на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в
сила на постановлението за възлагане.
С оглед на изложеното, образуването на изпълнително дело №
294/2016г. по описа на СИС при РС - Козлодуй и изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение на длъжника по това дело, не е довело до
ново прекъсване на давността. Както бе посочено по-горе, по делото не са
поискани, респ. не са и извършвани никакви изпълнителни действия,
изграждащи един или повече от законоустановените способи за осребряване
на имуществото на длъжника; по делото не са извършвани и доброволни
плащания от длъжника. Такива изпълнителни действия след образуването на
делото на 14.09.2016 г. обаче са извършвани по изпълнително дело №
10/2002г. по описа на СИС при РС – Козлодуй, към което изпълнително дело
№ 294/2016г. по описа на СИС при РС – Козлодуй е било присъединено. В
случая е без правно значение, че изпълнително дело № 10/2002г. по описа на
СИС при РС – Козлодуй е било перемирано, тъй като перемпцията е без
правно значение за давността. Когато по изпълнителното дело е направено
искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи
подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист
(Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. дело № 1747/2020 г., IV г. о.,
ГК).
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че след
образуване на изпълнително дело № 294/2016г. по описа на СИС при РС -
Козлодуй на 14.09.2016 г., давността е прекъсната с извършените
изпълнителни действия въз основа на молба от 23.06.2017 г., с която
взискателят е поискал налагане на запори върху банковите сметки и сейфове
на длъжника и на неговата съпруга В. Б., последвана от молба от 02.10.2017г.,
с която е поискал налагане на запор върху банковите сметки и сейфове само
15
на съпругата длъжника, и налагането на запор върху ½ част от авоара по
банкова сметка на същата в „Юробанк България“ АД със запорно съобщение
от 17.10.2017г. След тази дата в периода от 01.12.2017 г. до 22.04.2024г.
давността е била многократно прекъсвана с молби на взискателя за
насрочване опис на движими вещи на длъжника, които описи са били
насрочвани и извършвани от съдебния изпълнител. Започналата да тече нова
петгодишна давност от всяко от тези прекъсвания не е изтекла нито към датата
на предявяване на исковата молба в съда /16.12.2024 г./, нито към датата на
приключване на устните състезания пред въззивната инстанция – 10.09.2025г.
/с оглед чл. 235, ал. 3 ГПК/, поради което процесните вземания на ответника за
исковите суми не са погасени по давност.
С оглед изложеното, доколкото не се доказва твърдяното от ищеца
основание за недължимост на исковите суми, за които против същия е издаден
изпълнителен лист от 07.04.2016г. по ч.гр.д. № 174/2016 г. на РС-Козлодуй, въз
основа на заповед за изпълнение - погасителна давност, предявеният
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. чл.
124, ал. 1 ГПК се явява недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен
изцяло като неоснователен.
Като е достигнал до същите правни изводи районния съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
Вземайки предвид изложеното, въззивният съдебен състав намира
подадената въззивна жалба за неоснователна.
С оглед резултата от обжалването, на основание чл. 273, във вр. с чл. 78,
ал. 3 от ГПК, на въззиваемата страна се дължат направените в хода на
въззивното производство разноски в размер на 100,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПрП,
вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, предвид
сложността на делото.
С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 39 от 05.03.2025г. постановено по гр.д. №
16
1464/2024г. на Районен съд – Козлодуй.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П. С. Б., ЕГН ********** от
***, ДА ЗАПЛАТИ на „АЕЦ Козлодуй" ЕАД, ЕИК ***, гр. Козлодуй,
представлявано от изпълнителния директор И. Т. А., сумата 100,00 лв.
разноски по делото във въззивното производство за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17