М О Т И В И
към Присъда по НОХД №1504 по описа за 2019
година на
ПРС, Втори нак.състав
Районна прокуратура
гр.Пловдив е повдигната обвинение против за извършено престъпление по чл.194,
ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК и е внесла в Районен съд гр.Пловдив обвинителен
акт ведно с досъдебно производство №
69/2018г. по описа на РУ Стамболийски при ОДМВР Пловдив против подсъдимия Д.И.Д.
*** с ЕГН ********** за това, че 07.03.2018г.
в с.Кадиево, обл.Пловдив, макар и като непълнолетен, но като е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си е
отнел чужди движими вещи – пет камери марка „Hikvision – 20CD2T22WD – 15” на стойност 1015 лева от владението на Държавно
предприятие „Национална компания – Железопътна инфраструктура“, без съгласието
на ръководството, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.63,
ал.1, т.3 от НК.
В разпоредително
заседание пострадалото юридическо лице не изпраща свой представител.
Пострадалото юридическо лице не представя надлежно предявен граждански иск
против подсъдимия и молба за конституиране като граждански ищец по
наказателното производство.
Районна прокуратура гр.Пловдив изпраща в
разпоредително заседание свой представител, който дава отговори на въпросите по
чл.248, ал.1 от НПК.
В разпоредително
заседание подсъдимият се явява лично и със защитник адв.Г.М. който дава
отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Подсъдимият Д.Д. признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и моли делото да
се разгледа по реда на особените правила, а именно по т.2 на чл.371 от НПК – съкратено съдебно следствие.
Съдът след като
изслуша страните в разпоредително заседание счете въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за изяснени. Прие, че искането за разглеждане на делото по глава 27 е
основателно, следва да се уважи и след приключване на разпоредителното
заседание премина към предварително изслушване на страните.
При предварителното
изслушване на страните съдът разясни на подсъдимия Д.Д. правата по чл.371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и
направените от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при
постановяване на присъдата, след което обяви, че ще ползва самопризнанието на
подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Представителят
на Районна прокуратура гр.Пловдив в съдебно заседание поддържа обвинението като
го счита за доказано по безспорен начин. Предлага на подсъдимия Д. да бъде
определено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2 от НК и да му наложи
наказание Пробация в размер на една година и половина.
Подсъдимият Д.Д. в
съдебно заседание лично и чрез защитника си моли да му бъде наложено наказание обществено
порицание. Направи се и алтернативно искане при невъзможност за налагане на
наказание обществено порицание да се наложи наказание Пробация, в минимален
размер с пробационни мерки по чл.42 от НК.
Съдът след като
съобрази доводите и становищата на страните, направените по чл.371, т.2 от НПК
самопризнания на подсъдимия и събраните по делото доказателства, приема
следното:
Подсъдимият Д.И.Д. е роден на *** ***, обл.П., ул.“*****, б., български гражданин,
с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.
От приетата по делото справка за съдимост /
лист 94 от досъдебното / съдът намира като установено по отношение на
подсъдимия Д., че не е осъждан, както и че не е бил освобождаван от наказателна
отговорност и да му е налагано административно наказание глоба по реда на
чл.78а от НК.
Подсъдимият Д.Д. *** заедно с родителите
си на адреса посочен по-горе. На 06.03.2018г. вечерта подсъдимият излязъл от
дома си, за да се срещне с приятели и познати в селото. По време на срещата им
подсъдимият Д. употребил алкохол. Около 02,00 часа на 07.03.2018г. подсъдимият Д.
тръгнал да се прибира в дома си. По пътя
си преминал през железопътната спирка в с.Кадиево, обл.Пловдив. От южната
страна на спирката са монтирани два навеса от метална конструкция, покрити и
затворени с поликарбонатни плоскости. На тези навеси били монтирани камери за
видеонаблюдение марка „Hikvision DS – D2T22WD – 15”, собственост и във владение на ръководството на Държавно редприятие
„Национална компания – Железопътна инфраструктура“. Минавайки през спирката подсъдимият
Д. решил да вземе монтираните там камери за видеонаблюдение. За да придобие
фактическа власт над посочните вещи подсъдимият Д. демонтирал седем камери марка „Hikvision DS – D2T22WD – 15”.
Една от камерите останала монтирана на западния край на единия навес от южната
страна на железопътната спирка. Две от
демонтираните камери подсъдимият Д. оставил на пейките на спирката, а
останалите пет взел със себе си. Подсъдимият Д. установил трайна фактическа
власт над петте камери за видеонаблюдение. След като се прибрал в дома си,
подсъдимият оставил петте видеокамери в коша за боклук до входната врата.
На сутринта на
07.03.2018г. служители на ДП”НКЖИ” установили извършената кражба на видеокамери
от железопътната спирка на с.Кадиево. Те сигнализирали органите на МВР след
позвъняване на телефон 112 за извършеното. На място пристигнал свидетел Иван
Пернев – полицейски служител в РУ-Стамболийски. На железопътната спирка имало и
други негови колеги. От записите на камерите на железопътната спирка органите
на полицията се сдобили с кадри на извършителят, като веднага било установено,
че това е Д.И.Д..
Полицейските
органи посетили дома на подсъдимия Д. ***, където провели разговор с майка му –
свидетелката М.Е., както и с Д.Д.. Подсъдимият Д. признал за извършената кражба
и показал къде е оставил отнетите пет броя камери за видеонаблюдение.
На 07.03.2018г.
е било образувано досъдебно производство срещу Д.И.Д. за извършено престъпление
по чл.194, ал.1, вр. чл.63 от НК с първо действие по разследването – оглед на
местопроизшествие извършен от разследващ орган.
На 07.03.2018г.
с протокол за доброволно предаване като ВД по образуваното ДП са приобщени
предадените от Д. пет броя камери за видеонаблюдение.
Привлечен като
обвиняем Д.Д. не взема становище по вината, ползва се от правото си да не дава
обяснения. Изразява съжаление от извършеното.
В хода на
досъдебното производство са разпитани имащи отношение към случая лица като
свидетели.
По делото е изготвена съдебно- оценителна експертиза, от
заключението на която е видно, че стойността на една камера за видеонаблюдение
марка „Hikvision DS – D2T22WD – 15” възлиза на 203 лева.
По делото е изготвена и комплексна съдебно психиатрична
и психологична експертиза от заключението на която е видно, че подсъдимият Д.Д. не страда от психично заболяване, не се води
на психиатрично диспансерно наблюдение към ЦПЗ Пловдив, че към момента на
инкриминираното деяние неговото психическо състояние не е излизало извън
рамките на обичайното за него, няма болестен характер. Разбирал е свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Психическото му
състояние е в нормални параметри, без болестни индикации. Психическото му
състояние позволява да участва във всички фази на наказателното производство и
да дава достоверни обяснения, както и да се защитава. По време на инкриминиранато деяние не е
действал по увлечение или лекомислие
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия Д.Д., които се подкрепят
от свидетелските показания на свидетелите Л.А.С., И.С.П., Б.И.Л., Н. Г. П., Илия
Г.Д., М.М.Е., К.Х.П., К.Ф.К., както и от писмените доказателства събрани в хода
на досъдебното производство, взети в тяхната съвкупност и поотделно като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото. Съдът кредитира всички
писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и
присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава вяра на
показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са
последователни, безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът дава вяра и на заключенията на вещите
лица приети по настоящето дело по назначените в ДП съдебни експертизи, тъй като
същите не се оспориха от страните, а и съдът няма основание да се съмнява в
добросъвестността и професионалната компетентност на експертите
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът изведе
следните правни изводи:
С деянието си подсъдимия Д.И.Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.194,
ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК тъй като на 07.03.2018г. в с.Кадиево, обл.Пловдив, макар и като непълнолетен, но
като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си е отнел чужди движими вещи – пет камери марка „Hikvision DS – D2T22WD – 15” на стойност 1015 лева от владението на
Държавно предприятие „Национална компания – Железопътна инфраструктура“, без
съгласието на ръководството, с намерение противозаконно да ги присвои. Деянието
не представлява маловажен случай.
Деянието е
извършено от подсъдимия Д. с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици. Подсъдимият Д. е знаел, че като отнема вещите, предмет на
инкриминираното деяние от владението на ДП”НКЖИ” извършва деянието кражба, за
което е обвинен. Наясно е бил и с това че
като отнема тези вещи, ще настъпят вредни последици за собственика им, но въпреки
това е извършил инкриминираното деяние и са увредили пострадалото юридическо
лице ДП”НКЖИ”.
Деянието подсъдимият Д. е извършил като непълнолетен, но
разбирайки свойството и значението на извършеното и можейки да ръководи
постъпките си.
Следва да се отбележи, че и деянието е
немаловажно като се вземат предвид механизма на неговото извършване и размера
на причинената щета на ЮЛ.
Причини, мотиви и
условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура
на подсъдимия.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът прие искреното разкаяние на подсъдимия Д., чистото му съдебно минало и добрите
му характеристични данни.
При определяне вида
и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия Д.Д. съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Делото се разгледа по
реда на Глава 27 от НПК, съкратено съдебно следствие. Подсъдимия Д.Д. призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да
не се събират доказателства за тези факти. Въз връзка с изложеното по горе, съдът счете
че на подсъдимия Д.Д. следва да се наложи наказание при условията на чл.58А,
ал.4 от НК, тъй като за него са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Ето защо съдът наложи наказание на подсъдимия Д. при условията
на чл.55, ал.1, т.2, б.б” от НК а именно наказание „Пробация” за срок от шест
месеца при изпълнение на следните пробационни мерки: на основание чл.42А, ал.2, т.1 вр. чл.42Б, ал.1 от НК
– „Задължителна регистрация по настоящ адрес”*** за срок от шест месеца при
периодичност два пъти седмично и на основание чл.42А, ал.2, т.2 вр. чл.42Б,
ал.2 от НК – „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от
шест месеца.
Така определеното наказание на подсъдимия Д.Д.
съдът счита за справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност
на деянието и на подсъдимия и с него тях ще се постигнат целите на генералната
и специалната превенция.
С
оглед правилата на процеса съдът осъди подсъдимия Д.Д. да заплати направените
разноски по делото.
По
отношение на приложените по делото като ВД – пет броя камери за видеонаблюдение
съдът постанови да бъдат върнати на техния собственик ДП”НКЖИ”.
Ръководен от
гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.