Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
15.03.2021
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На шестнадесети
февруари 2021
година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело № 3999 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД София твърди в исковата си молба, че
с Договор за потребителски кредит № 1802272315507905 от 01.03.2018г., сключен
между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД и кредитополучателя Г.М.Б., Банката
отпуснала на Кредитополучателя кредит в размер на 4396,14 лева за рефинансиране
на кредит и потребителски нужди, с краен срок за погасяване - 05.02.2022г. В
чл.4 от Договора страните уговорили възнаграждение за кредитора за отпуснатия
кредит - редовна лихва. Съгласно чл.4.1 от Договора за първите 12месеца,
считано от първата падежна дата на Кредита, Кредитополучателят заплаща на
Банката фиксирана годишна лихва в размер на 6.90%. След изтичане на срока по
чл.4.1 от договора, кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва
формирана от сбора на две компоненти: променлив референтен лихвен процент,
представляващ 6-месечен SOFIBOR и надбавка в размер на 6.640. Първоначалната
стойност на 6 - месечния SOFIBOR, след изтичане на срока по чл.4.1 ще бъде
определена за 27.02.2019г. – 2 работни дни (спот вальор) преди 01.03.2019г. -
чл.4.2 от Договора. Лихвата се начислява от датата на усвояване на сумата по
кредита на база 360 дни годишно за ползване на всяка сума по кредита при 30 дни
в месеца и 360 дни в годината(вкл.първия и без последния ден от този период). -
чл.4.2.2 от Договора. При забава в плащането на дължими суми по Кредита,
Кредитополучателят дължи на Банката обезщетение за забава - Наказателна
надбавка към Лихвата в размер на 10 (десет) пункта годишно върху забавената
главница за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените
задължения. Към датата на сключване на договора, лихвеният процент при
просрочени плащания, съгласно предходното изречение, изчислен съгласно чл.4.1 е
в размер на 16.90% - чл.4.5 от Договора.
Съгласно чл.5.2. от Договора, кредитът следва да бъде погасен на 47
анюитетни месечни вноски, дължими на 5-то число на съответния месец, считано от
05.04.2018г. до 05.02.2022г., с включващи приложимата годишна лихва съгласно
чл.4.1, съответно чл.4.2 от договора .Размерът на анюитетната погасителна
вноска , дължима за първите 12 месеца от действието на договора, с включена
годишна лихва по чл.4.1 е 107,01 лева, съгласно погасителен план, който е
неразделна част от договора. При промяна на лихвата по реда на чл.4.2.1 от
договора се променя и размерът на дължимата месечна анюитетна вноска по
кредита, като актуалният размер на месечната вноска ще бъде определен в нов
погасителен план, изготвен по реда на чл.4.3 от договора.
Ищецът заявява, че изпълнил всички свои задължения, съгласно подписания
Договор за потребителски кредит и закона. На кредитополучателя е отпусната
парична сума за възмездно ползване. От страна на кредитора не са нарушени
императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при
сключването, изпълнението и промяната на договорните отношения между страните.
Ищецът сочи, че Кредитополучателят Г.М.Б. изпаднал в забава по отношение на
плащането на месечните погасителни вноски - не са платени вноски (включващи
главница и лихва) с падежи: 05.07.2019; 05.08.2019; 05.09.2019; 05.10.2019;
05.11.2019; 05.12.2019; 05.01.2020; 05.02.2020. Неплащането представлява
неизпълнение, дължи се на виновно поведение на длъжника и поради това
последният отговаря.
Предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката по Договор за
потребителски кредит от 01.03.2018г. е настъпила с достигането до адреса на кредитополучателя
на писмо с изх.№ ИЗХ-001-10021 за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита, съгласно чл.9.2 от Договора, поради настъпил случай на неизпълнение —
неплащане на основание чл.8.1 от Договора, като писмото е достигнало до адреса
на получателя и е получено от член на домакинството му. Предсрочната
изискуемост на всички вземания на Банката по Договора за кредит е осчетоводена
на 14.02.2020г.
Към момента на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение
и изпълнителен лист ответникът не е погасил дължимите от него суми по цитирания
по - горе Договор за кредит.
Поради липса на изпълнение, Банката предприела действия за принудителното
събиране на вземанията си. Подадено е заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417 от ГПК и по образуваното
ч.гр.д. №1224/2020г. на PC Стара Загора, са издадени Заповед за изпълнение №511
от 13.04.2020г. по чл.417 и изпълнителен лист, по силата на които длъжникът Г.М.Б.
е осъден да заплати на Банката сумите, както следва: изискуема главница в
размер на 3,119,10 лева, от която 728,02 лева - редовно падежирали главници, за
периода от 05.07.2019г. до 05.02.2020г. вкл. и 2391,08 лева - предсрочно
изискуема главница, с дата на настъпване 14.02.2020г. по Договор за
потребителски кредит № 802272315507905 от 01.03.2018 г., изискуема редовна
лихва в размер на 116,43 лева, начислена за периода от 05.06.2019г. до
13.02.2020г. включително, законна лихва за забава за периода от 19.03.2020г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 137,79 лева - разноски по делото
съразмерно с уважената част от искането. След получаването на заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист, е образувано изпълнително дело № 625/2020г. по
описа на ЧСИ Маргарита Димитрова.
Моли съда да постанови решение, с което да приезнае за установено по
отношение на ответника съществуването и изискуемостта на вземанията на
Банката, произтичащи от Договор за
потребителски кредит № 1802272315507905 от 01.03.2018г., съгласно издадената
Заповед за изпълнение № 511 от 13.04.2020г. по чл.417 и изпълнителен лист по
ч.гр.д. №1224/2020г. на PC Стара Загора, а именно: главница в размер на
3,119,10 лева, от която 728,02 лева - редовно падежирали главници, за периода
от 05.07.2019г. до 05.02.2020г. вкл. и 2391,08 лева - предсрочно изискуема
главница, с дата на настъпване 14.02.2020г. по Договор за потребителски кредит
№ 802272315507905 от 01.03.2018 г., изискуема редовна лихва в размер на 116,43
лева, начислена за периода от 05.06.2019г. до 13.02.2020г. включително, законна
лихва за забава за периода от 19.03.2020г. до изплащане на вземането.
При условията на евентуалност - в случай че главните установителни искове
по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК бъдат отхвърлени изцяло или частично като
неоснователни, поради липса на предсрочна изискуемост, на основание чл. 79, във
връзка с чл. 86 от 33Д и във връзка с указаното от ОСГТК на ВКС в ТР №4/2013 г.
(т. 11б), моли съда да осъди ответника Г.М.Б., да заплати на Банката следните
суми , а именно: главница в размер на 3,119,10 лева, от която 1489,60 лева -
редовно падежирали главници за периода от 05.07.2019г. до 05.10.2020г. вкл. И
предсрочно изискуема главница в размер на 1629,50 лева на 08.10.2020г.;
изискуема редовна лихва в размер на 205,93лева, от която 205,01 лева за периода
от 05.06.2019г. до 05.10.2020г. вкл. и 0,92 лева, начислена върху усвоена и
непогасена главница към 08.10.2020г., за периода от 05.10.2020г. до
07.10.2020г. вкл.; Наказателна лихва в размер на 138,54 лева върху редовно падежирали
главници от 05.07.2019г. до 05.10.2020г. включително и начислена за периода от
възникване на просрочие до 12.03.2020г. вкл. и от 14.05.2020г. до 07.10.2020г.
вкл.; законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Твърди, че длъжникът изпада в забава, считано от датата на получаване на
настоящата искова молба /в този смисъл и Решение №706/30.12.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1769/2009 г., III-то г. о., ГК/. Позовава се на Решение №283/1977 на
II г. о. на ВС, съгласно което макар и да е предявен евентуално, искът се смята
за висящ и по него съдът дължи да извърши всички процесуални действия, насочени
към разглеждането му по същество. Относно падежиралите суми - главница,
посочени в петитума на исковата молба, счита, че приложим чл.84 от ЗЗД, а
именно, че срокът кани вместо кредитора. Позовава се на Решение № 139 от
05.11.2014 г. на ВКС по търг. д.№57/2012г., ТК, съгласно което когато вземането
произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на отделните
вноски, които са намерили отражение в счетоводните книги на банката, размерът и
падежите на всяка вноска са определени в договора и за настъпването на
изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на обстоятелства по чл. 418,
ал. 3 от ГПК.
Твърди, че настоящата искова молба служи като покана за изпълнение за
сумите, за които ответника следва да бъде поканен да заплати (главницата по
кредита), от който момент длъжникът изпада в забава. Исковата молба има
характер на уведомление до длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост
на вземанията за главницата. Процесиите вземания, претендирани с настоящия иск,
стават предсрочно изискуеми в хода на спорното исково производство в момента на
връчване на ответника на настоящата искова молба (позовава се на Решение № 178
от 12.11.2010 г. по т.д. № 60/2010г., т.к., II т.о. на ВКС). Съдът следва да
зачете този юридически факт, наред с всички факти, имащи значение за спорното
право, настъпили до приключването на съдебното дирене в настоящата инстанция
(чл.235, ал.З от ГПК във връзка с тълкуването на т.9 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на
ВКС). Когато с предявяване на иск се целят определени правни последици,
настъпването на които е обусловено от предхождащо го едностранно волеизявление
на ищеца, следва да се счете, че с отправянето на искането до съда е упражнено
и разпореденото от закона потестативно право на неговия носител. В подобен
смисъл е сочи решение № 61/30.04.2010 г. по т. д. № 741/2009 г. на ВКС, ТК, в
което е прието, че въз основа на приложението на чл.235, ал.3 ГПК следва да
бъде уважен осъдителен иск, предявен преждевременно, като в течение на делото
притезанието става изискуемо /Решение № 167 от 22.12.2014 год. на ВКС,
Търговска колегия, първо отделение по т. д. № 3174 по описа за 2013 г/.
Заявява, че съгласно приетото от ОСГТК на ВКС в ТР №4/2013), въвеждането на
друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на
което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на
осъдителен иск при условията на евентуалност. Съгласно Решение №321-1968-111 на
ВС, разглеждането на евентуалния иск се обуславя от изхода на делото по главния
иск (от неговото неуважаване). Макар и да е предявен евентуално, искът се смята
за висящ и по него съдът дължи да извърши всички процесуални действия, насочени
към разглеждането му по същество /Решение №285-1977-11 на ВС/. Претендира
направените по настоящото дело разноски в т.ч. юрисконсултско възнаграждение,
както и разноските, направени в заповедното производство.
Ответникът Г.М.Б. не представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, не
взема становище по исковата молба и не ангажира доказателства.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №1224/2020г. по описа на СтРС
се установява, че за процесните вземания ищецът е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и по образуваното ч.гр.дело съдът е
издал заповед за изпълнение от №511 от 13.04.2020г., с която е разпоредил
длъжникът Г.М.Б. да заплати на кредитора „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД София следните
суми: 3119,10 лева - изискуема главница,
116,43 лева – изискуема редовна лихва за периода 05.06.2019 г. до 13.02.2020
г., ведно със законната лихва от 19.03.2020г. до окончателното плащане и
разноски по делото. В срока по чл.414 ал.2 ГПК, длъжникът е депозирал
възражение, че не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение. С
разпореждане на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането
си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя
е предявил иск относно вземането си.
От представения по делото Договор за потребителски кредит №
1802272315507905 от 01.03.2018г. се установява, че на 01.03.2018г. между „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД София и ответника Г.М.Б. /кредитополучател/ е сключен договор,
по силата на който кредиторът отпуска на кредитополучателя кредит в размер на 4396,14
лв., който ще бъде използван за рефинансиране на кредит и потребителски нужди, с
краен срок на погасяване – 05.02.2022г. при условия за погасяване, годишна
лихва и такси за ползването му, подробно описани в договора. Ответникът не
оспорва, че договорът за кредит е подписан от него, поради което съдът приема,
че се е съгласил и задължил по него.
Договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, с необходимия шрифт; Посочен е общият размер на кредита; Посочен
е лихвения процент по кредита, условията, приложими по отношение на лихвения
процент; Посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на
дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора,
подписан от кредитополучателя. Предоставянето, респ. получаването на
предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е признато
от ответника с поставянето на подпис на договора; Договора е подписан на всяка
страница от ответника. С оглед на това съдът приема, че договорът е валидно
сключен и между страните по него е възникнало заемно правоотношение.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът
възприема като компетентно и добросъвестно и което не е оспорено от страните по
делото се установява, че по отпуснатия кредит с Договор за потребителски кредит
№ 1802272315507905 от 01.03.2018г. на ответника е преведена на 02.03.3018г. по
банков път сумата от 4396,14лв. по сметка с IBAN ***; кредитът е обявен за предсрочно изискуем на
14.02.2020г. на основание чл.8.1 и чл.9.2 от договора, поради допусната забава
в плащанията на осем месечни вноски; непогасените месечни вноски са с падеж
05.07.2019г., 05.08.2019г., 05.09.2019г., 05.10.2019г., 05.11.2019г., 05.12.2019г., 05.01.2020г., 05.02.2020г.
Предвид горното съдът намира, че ищеца е изпълнил договорното си задължение
и е предоставил на заемополучателя заемната сума, поради което в тежест на
ответника-заемополучател е да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение по
договора да върне предоставеният му заем, ведно с договорените лихви и такси, в
сроковете уговорени в договора. По делото липсват доказателства за изпълнението
на това задължение от страна на ответника. От заключението на вещото лице се
установи, че непогасените от ответника месечни вноски са с падеж 05.07.2019г.,
05.08.2019г., 05.09.2019г., 05.10.2019г., 05.11.2019г., 05.12.2019г., 05.01.2020г., 05.02.2020г. В чл.8.1 и чл.9.2 от договора е предвидено, че при просрочие
на плащането на който и да е вноска по договора с повече от 31 дни от падежа,
банката има право с писмено уведомление до кредитополучателя да обяви всички
усвоени и непогасени по договора суми за предсрочно и незабавно изискуеми. На
основание тази разпоредба с писмо изх.№ 001-10021/12.02.2020г.
кредитополучателят Г.М.Б. е уведомен, че са просрочени плащанията на дължимите
за периода 04.07.2019г. до 12.02.2020г. вноски и че Договора за потребителски
кредит № 1802272315507905 от 01.03.2018г. е обявен за предсрочно изискуем. Това
писмо е получено от член на домакинството на ответника на 14.02.2020г.
Съгласно разясненията, дадени в т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС и практиката на ВКС, намерила израз в множество решения /Решение №123 от
9.11.2015г. на ВКС по т.д. №2561/2014г., II т.о., Решение №169 от 17.01.2017г.
на ВКС по т.д. №1272/2015г., II т. о. и др./, когато искът по чл.422 ГПК е за
вземане, произтичащо от кредит, съдържащ уговорки, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В
настоящия случай от събраните по делото доказателства се установи, че
кредиторът преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
уведомил с писмо длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита.
Предсрочната изискуемост следва да се счита настъпила от момента на връчване на
писмото, в което се съдържа изрично изявление на ищеца в тази насока. Поради
изложеното съдът приема, че кредитът се счита за предсрочно изискуем считано от
14.02.2020г.
От заключението на вещото лице се установява, че към датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
задължението на ответника е както следва: главница 3119,10лв. и договорна лихва
116,43лв. и 84,71лв. наказателна лихва, която не е предмет на настоящото
производство.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения иск за установяване на
вземането на ищеца за главница и договорна лихва се явява основателен и доказан
и като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по настоящото делото разноски общо в размер на 524,71 лв. /64,71 лв.
държавна такса, 360,00 лв. възнаграждение за вещо лице и 100,00лв.
юрисконсултско възнаграждение/.
Съгласно т.12 ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК,
съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив с настоящото решение и по
дължимостта на разноските в заповедното производство. В изпълнение горното
съдът намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени направените заповедното
производство разноски в размер на 137,79лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Г.М.Б., ЕГН **********,***, че същият дължи на „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД София, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец,
бул. Никола Вапцаров №55, представлявано Ани Василева Ангелова и Михаил Танев
Петков, ЕИК *********, следните суми: 3119,10 лева - главница за неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № 1802272315507905 от 01.03.2018г., 116,43
лева – изискуема редовна лихва за периода 05.06.2019 г. до 13.02.2020 г., ведно
със законната лихва от 19.03.2020г. до окончателното плащане и разноски по
делото, за изпълнението на което парично задължение са издадени в полза на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД София против Г.М.Б., заповед №511/13.04.2020г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по
ч.гр.дело №1224/2020г. по описа на СтРС.
ОСЪЖДА Г.М.Б.,
ЕГН **********,*** да заплати на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД София, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул. Никола Вапцаров
№55, представлявано Ани Василева Ангелова и Михаил Танев Петков, ЕИК *********,
направените по настоящото дело разноски
в размер на 524,71 лв., както и разноските по ч.гр.дело №1224/2020г. по описа
на РС Ст.Загора.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Ст.Загора.