Решение по дело №228/2024 на Административен съд - Габрово

Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 36/17.04.2024 г. по АНД № 454/2023 г. Севлиевски районен съд е отменил НП № **********/07.11.2023 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - гр. В. Търново като неправилно и незаконосъобразно.

Недоволен от решението останал Директора на РДГ – гр. В. Търново, който в законния срок го обжалва. Навежда доводи, че изложеното от въззивния съд не отговаря на действителното фактическо положение и е в противоречие на събраните по делото доказателства. Счита мотивите на съда за неправилни, нелогични и необосновани, а решението на въззивния съд за необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Заема становище, да е осъществен състава на вмененото във вина административно нарушение, същото е било доказано, материалния закон да е правилно приложен и да са спазени процесуалните правила, поради което моли за отмяна на обжалваното решение на СРС и потвърждаване на обжалваното НП, като се претендира присъждане на разноски. В условията на евентуалност заявява възражение за прекомерност на претендираното като разноски възнаграждение за адвокат от ответника. В проведеното по делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не изпраща процесуален представител, представя писмено становище, с което поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба - П. К. К., редовно призован не се явява и не се представлява. Становище по жалбата не ангажира.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага на съда да отмени обжалваното Решение.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство, чрез надлежно упълномощен представите.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения.

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на Решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда.

ГАС споделя изцяло и правните изводи, довели до отмяна на НП.

НП е издадено от директор РДГ, а АУАН – от горски инспектор при същата администрация. Двата акта са съставени от оправомощени административни органи в изпълнение на предоставените им от закона правомощия – представените в първоинстанционното производство Заповеди.

Не са налице съществени процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд, налагащи отмяната на процесното съдебно решение на това основание.

По делото няма спор и от доказателствения материал по делото се установява, че ответника по касационната жалба - П. К. е лицензиран лесовъд, на чието име е издадено позволително за сеч № 0723923 от 25.05.2023 г. за извършване на добив на дървесина в процесния имот, като от съдържанието на оспореното НП става ясно, че именно в това му качество е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Вмененото във вина административно нарушение е реализирано посредством бездействие и съставлява продължено деяние.

От представения пред въззивния съд Констативен протокол серия В, № 009992 от 27.06.2023 година е видно, че за имота не са вписани в системата на ИАГ – София лица, които имат право на достъп до обекта. Срокът за извършване на сечта е от 28.05.2023 г. (съответно посочена за начална относно периода на извършване на нарушението) до 31.12.2023 г. По делото е приложен Протокол за освидетелстване на сечището в имота № 0704862 от 09.06.2023 г., в който са посочени количествата дървесина по позволителното за сеч и реално добитата такава, но от този протокол не може да се направи извода кога точно е добита дървесината и по-конкретно – дали това е станало през процесния период, описан в НП.

Съгласно сочената като нарушена норма на чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за наличието на документи за правоспособност на лицата, извършващи сечта, и за наличието на документи за достъп до съответната горска територия.

В случая от текста на НП е ясно, че отговорност от К. се търси за неупражнен контрол относно наличието на документи за достъп до горската територия, като конкретно няма посочени лица в информационната система на ИАГ – София, на които да е разрешен такъв достъп. Вписването на данни в системата на ИАГ не е действие, което съставлява част от хипотезата на сочената като нарушена правна норма - според последната лицензираният лесовъд трябва да следи конкретно дали лицата, които извършват сеч в имота, за който му е издадено позволително, са правоспособни да я извършват и/или дали имат документи за достъп до нея. Съгласно посочената като нарушена законова разпоредба за лицето упражняващо контрол не е вменено подобно изискване- да въвежда данни за лицата, на които се разрешава достъп до насаждението. В тази връзка правилно първоинстанционния съд е приел, че в АУАН и НП се съдържа неяснота извършването на какво точно нарушение е вменено на техният адресат, която яснота е съществена, т.к. касае описание на нарушението от фактическа страна и съдържанието им навежда на извод за друга нарушена разпоредба, а не така посочената и съответно затруднява съществено възможността за адресата на тези актове да организира и осъществи защитата си в процеса, а за съда да установи по несъмнен начин за какво по вид нарушение от лицето се търси отговорност, а това е основание за отмяна на НП, което в случая не е единствено.

В НП не е посочено в какъв срок следва да се впишат данните в системата и на какво правно основание следва да стане това, а когато няма такъв срок или условие, не може да се презумира нарушение на това задължение. Следва да се съобрази и че в АУАН и НП не е посочено дали към момента на проверката в имота е била извършвана сеч въз основа на процесното разрешително, имало ли е лица, които е следвало да бъдат там само въз основа на разрешителни за достъп, кои, колко и кога са били в имота. В тази връзка от АУАН и НП, както вече се посочи не става ясно дали през процесния период е извършвана сеч, за да се счита, че до началото й е следвало да се издадат такива позволителни и данните на лицата да се впишат в системата на ИАГ. От липсата на вписана информация в регистъра не може да се заключи, че липсват разрешителни за достъп – издаването на такива разрешителни на лица, осъществяващи дейности в имота, не е изследван и установен факт, той не е вписан и в КП. Недопустимо е да се правят фактически установявания на обстоятелства, непосочени в НП, които имат отношение към правния спор и обвинението. Всички релевантни факти следва да намерят отражение в АУАН и НП и да бъдат обвързани с приложени към преписката доказателства още към издаването на постановлението. Липсата на такива в съдържанието му го правят необосновано и незаконосъобразно.

Съгласно чл. 24, ал. 2 от Наредбата, разрешителното за достъп до насаждения, в които се извършва добив на дървесина, или до горски разсадници се издава по образец (приложение № 10) от лицето, стопанисващо съответната територия, в т. ч. собственика на територията; лицето, издало позволителното за сеч, или регистрирания лесовъд, на чието име е издадено позволителното за сеч, като касаторът е именно лицензиран лесовъд, но той не е санкциониран за неиздаване на разрешително за достъп, нито за това че е допуснал в горската територия лица без такова разрешително, а за неподаване на информация в системата на ИАГ. Съгласно чл. 24, ал. 4 от същия подзаконов нормативен акт лицето, издало позволителното за сеч, въвежда в информационната система на ИАГ данните по ал. 2, т. 2 към съответното позволително за сеч. Процесното Позволително за сеч е издадено от инж. С. Д., а не от П. К.. Нормата не предвижда такова задължение за адресата на позволителното за сеч, а за неговия автор. В процесното НП липсва посочена норма, която да възлага именно в тежест на лицензирания лесовъд, на когото е издадено позволителното, да въвежда данни за лицата, на които е позволен достъп до горския имот, като цитирането единствено на нормата на чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/30.01.2012 г. е недостатъчно в тази връзка, т. к. тази норма не създава такова задължение за точно този правен субект. За да има нарушение от вида на процесното бездействие – непроследяване за наличието на определен факт, следва конкретна правна норма да регламентира конкретно поведение на адресата на позволителното за сеч, което да е задължително да се реализира по определен начин и в определени срокове, респективно - при определени условия, а такава норма не е посочена. В случая не е налице и годен субект на нарушението според неговото описание, което е допълнителна предпоставка, налагаща отмяна на процесното НП.

Ето защо, настоящият състав намира, че правилно РС Севлиево е констатирал, че са налице процесуални нарушения, свързани с коректното описание на вмененото във вина административно нарушение, които ограничават правото на защита на санкционирания и са предпоставка за отмяна на процесното НП и в тази връзка цени неоснователни доводите в касационната жалба за това, че не са налице посочените процесуални нарушения и НП е законосъобразно издадено.

При извършената служебна проверка настоящия съдебен състав на ГАС не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на съдебното производство пред РС Севлиево. Не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд Севлиево е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.

Доколкото няма надлежно искане и данни за сторени в настоящото производство разноски от санкционираното лице П. К. такива не се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 36 от 17.04.2024 година по АНД № 454 по описа на Районен съд – гр. Севлиево за 2023 година, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението е окончателно.