№ 311
гр. Шумен, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20223630100539 по описа за 2022 година
Предявени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 435 от
КЗ.
Искова молба от пълномощник на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление – ***, срещу М. К. Н., ЕГН : **********, с адрес за призоваване –
***, с посочено правно основание чл. 45 ЗЗД, и цена от 3459 лева
имуществени вреди.
Ищецът сочи, че на 02.11.2021г., в гр. Шумен, на паркинг пред магазин
„***“, при управление на МПС, ответникът ударил и повредил стълб за
осветление. За поправяне на вредите дружеството заплатило сумата от 3459
лева. Считайки, че с действието си, ответникът му причинили имуществени
вреди, в посочения размер, иска осъждането му, да заплати обезщетение от
3459 лева и разноските в производството.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
заявява становище, както по допустимостта и основателността на иска, така и
по обстоятелствата, на които, той се основава. Счита го за допустим и
частично основателен. Признават част от твърдените в исковата молба факти
– на посочената дата и място е управлявал споменатото МПС и е блъснал
1
стълб за осветлиние. Твърди, че причинените вреди, не са в посочения от
ищеца размер. Иска уважаване на иска, до действителната стойност на
претърпените вреди, отхвърлянето му, в останалата част и присъждане на
разноски.
С Определение № 1576/13.07.2022г., по делото е допуснато привличане
на трето лице - “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление –
гр. София, ***, от ответника по ГД № 539/2022г., по описа на ШРС – М. К. Н.,
ЕГН : **********, с адрес за призоваване – *** и е приет за съвместно
разглеждане предявения от ответника обратен иск, с правно основание чл. 435
от КЗ, срещу подпомагащата го страна –“***” АД, ЕИК : ***, със седалище и
адрес на управление – гр. София, ***, за сумата от 3459 лева.
В исковата молба по обратния иск, първоначалният ответник по делото
считайки, че ако удовлетвори увреденото лице има право да получи от
третото лице по делото – застраховател, по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователно
обезщетение, което той дължи, иска осъждането му, при условие, че бъде
осъден да го заплати, ответникът по обратния иск да му заплати сумата от
3459 лева и разноските в производството.
В срока за отговор по обратния иск, третото лице ответник по него
подава отговор. Счита иска недопустим, поради разпоредбата на чл. 498, ал. 3
от КЗ. Оспорва настъпването на застрахователно събитие, твърди липса на
причинна връзка между вредите и ПТП и оспорва иска по размер. Иска
отхвърляне на исковете, като неоснователни.
В съдебно заседание, страните, редовно призовани, чрез представители,
поддържа заявеното в исковите молби и отговорите.
Така предявените искове са допустими, разгледани по същество са
частично основателни, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
Няма спор между страните, а и се установява от писмените
доказателства, че на 02.11.2021г., ответникът по първоначалния иск, при
управление на МПС, блъснал стълб за осветление на паркинг, на ищцов
магазин, в гр. Шумен. ПТП настъпило, в периода на валидност на
2
застрахователен договор за задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ на автомобилистите, между собственика на МПС и третото лице
– ответник по обратния иск – застрахователна полица №
BG/23/120003159154/12.11.2020г.. Според неоспорените електронни
документи, възпроизведени на хартиен носител/л.5-8/ и показанията на
разпитаните свидетели, в следствие на удара стълба бил наклонен, но
продължавал да свети месец, два след произшествието/л.88-90/. Ищцовото
дружество заплатило сумата от 1056 лева, за нов стълб и 2401,09 лева, за
СМР свързани с демонтаж на увредения стълб, окабеляване и монтаж на нов
стълб, по протокол от 15.02.2022г.. Заключенията на вещото лице, по
приетите СТЕ сочат, че повредата на стълба се изразява в нарушаване на
вертикалната позиция и деформиране, като при ремонта част от най-долната
му част, от общо три, е отрязана, дейностите описани в протокол за СМР от
15.02.2022г., са били необходими и са извършени, а пазарната им стойност е
1905,89 лева, като увредения стълб подлежи на ремонт, чиято стойност би
била 360 лева.
Така приетата за установена фактическа обстановка доведе до
следните изводи :
По иска с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД:
За ангажиране отговорност, за вреди от непозволено увреждане, е
необходимо да са на лице следните предпоставки – деяние – противоправно
действие или бездействие, вина, вреда, наличие на причинна връзка, в случая
вредите да са пряка и непосредствена последица от ПТП. Приетото за
установено от фактическа страна, сочи наличието на всички предпоставки,
правейки иска установен, по основание, но до размер на 2265,89 лева, до
който следва да се уважи и отхвърли за сумата от 1193,11 лева, като
неоснователен. Както се посочи няма спор по фактите установяващи
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, като
наличния се концентрира до размера на вредите. В случая, те са имуществени
и според теорията и практиката се обезщетяват до действителния и доказан
размер, който при увреждане на вещи се свежда до пазарната стойност на
дейностите и материалите необходими за възстановяване на вещта, до
състоянието преди увреждането, ако не е погинала. В настоящия случай е
установено, че вещта подлежи на ремонт на конкретна стойност, като е
3
известна и пазарната цена на дейностите по демонтаж, монтаж, окабеляване и
др., необходими за възстановяване на увредения от ответника стълб, чийто
сбор е сумата, до която иска следва да се уважи. Само при погиване на вещта,
в резултат на увреждащото действие, или при твърдение и искане за
присъждане на обезщетение за пропусната полза, каквото в случая не е
заявявано, може да се постави въпроса за размер на вредата, съответна на
цената заплатена от увредения за придобиване на нова вещ от същия вид.
Отделно, в случая ново придобития стълб от ищеца е различен от увредения.
Така посочения изход на спора по първоначалния иск налага
произнасяне по обратния, с правно основание чл. 435, ал. 1 от КЗ.
Уважаването му предполага установяване на валиден застрахователен
договор, с третото лице, за задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ на автомобилистите; настъпило застрахователно събитие и
плащане на увреденото лице сума, удовлетворяваща претенцията му за
обезщетяване на имуществени вреди, причинени при управление на
автомобил. Тъй като в случая регресното притезание на ищеца зависи от
удовлетворяване на правото по първоначалния иск и петитума на обратния,
правилно е формулиран условно, не е необходимо за уважаването му, ищецът
по него, да доказва плащане. Останалите посочени предпоставки са налице и
иска следва да се уважи до сумата от 2265,89 лева и отхвърли, в останалата
му част, до пълния предявен размер, за сумата от 1193,11 лева. Както се
посочи ищецът по обратния иск е застрахован, по смисъла на чл. 477, ал. 2 от
КЗ по договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите, в срока на действие на която е причинил ПТП, от което са
произтекли имуществени вреди на юридическо лице, чийто действителен
размер към датата на събитието възлиза на 2265,89 лева. Неоснователни са
ответните възражения за липса на застрахователно събитие и причинна
връзка между ПТП и вредите. Механизма на произшествието, произтеклите в
следствие на него вреди и техния размер се установява както от представения
неоспорен протокол за ПТП, така и от свидетелските показания и
заключенията по СТЕ.
На основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК, страните следва да си заплатят
разноски съразмерно уважената и отхвърлена част от исковете, след
намаляване на адвокатското възнаграждение на ищеца по първоначалния иск,
4
до сумата от 645,90 лева и на юрисконсултско възнаграждение за ответника
по обратния иск, до сумата от 100 лева, на основание съответно чл. 78, ал. 5
от ГПК, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл.
25 от Наредба за заплащането на правната помощ и при допускането, че
адвокатското възнаграждение, в общ размер на 473 лева, платено от
първоначалния ответник е по равно, за всеки от исковете, както следва :
ответникът по първоначалния иск на ищеца по него, сумата от 644,76 лева;
ищецът по първоначалния иск на ответника по него, сумата от 150,56 лева;
ответникът по обратния иск на ищеца по него, сумата от 245,56 лева и ищецът
по обратния иск на ответника по него, сумата от 34,49 лева.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. К. Н., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, да
заплати на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление – ***, на
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за непозволено увреждане, в
размер на 2265,89 лева имуществени вреди.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление – ***, срещу М. К. Н., ЕГН : **********, с адрес за призоваване –
***, иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, в останалата му част, до
пълния предявен размер от 3459 лева, за сумата от 1193,11 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление –
гр. София, ***, да заплати на М. К. Н., ЕГН : **********, с адрес за
призоваване – ***, на основание чл. 435 от КЗ, застрахователно обезщетение
в размер на 2265,89 лева, при условие, че М. К. Н., ЕГН : **********, с адрес
за призоваване – ***, заплати на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление – ***, същата сума.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. К. Н., ЕГН : **********, с адрес за
5
призоваване – ***, срещу “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ***, иск с правно основание чл. 435 от КЗ, до пълния
предявен размер от 3459 лева, за сумата от 1193,11 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА М. К. Н., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***,
да заплати на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление – ***, сумата
от 644,76 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление – ***, да
заплати на М. К. Н., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, сумата
от 150,56 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.
ОСЪЖДА “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление
– гр. София, ***, да заплати на М. К. Н., ЕГН : **********, с адрес за
призоваване – ***, сумата от 245,56 лева, разноски в производството на
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА М. К. Н., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***,
да заплати на “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр.
София, ***, сумата от 34,49 лева, разноски в производството на настоящата
инстанция.
На основание чл. 223, ал. 1 от ГПК, решението, по иска с правно
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД има установително действие в отношенията
на “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. София, ***
и „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление – ***.
На основание чл. 223, ал. 2 от ГПК, установеното в мотивите на
решението, по иска с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е задължително
за “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. София, ***,
в отношенията му с М. К. Н., ЕГН : **********, с адрес за призоваване –
***.
6
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен, в
двуседмичен срок, от връчването му, на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7