РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 27.03.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря
Ц.С. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7987 по описа
за 2016 год.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод на предявен от Е.Д.П.,
ЕГН ********** с адрес ***, срещу Н.Ц.И., ЕГН ********** с адрес ***
иск с правно основание чл. 108 ЗС
и чл.537, ал.2 ГПК, с искане да бъде осъдена
ответницата да предаде владението върху 1/3 идеална част от недвижим имот, съставляващ УПИ *** постройки
по новия регулационен план на с. ***, при граници и съседи: от двете страни –
улица; ***, а по стар регулационен план, представляващ УПИ ***, ведно с
построените в него жилищна сграда и постройки, при граници и съседи: от двете
страни улица, и от двете страни ***, както и да бъдат прогласени за нищожни и
отменени нот. акт № 114, том І, рег. № 1852, дело
№1180/2000 г. на нот. В.П. и нот.
акт № 145, том І, рег. №1834, дело №126/2012 г. на нот.
П.Т..
В обстоятелствената част на исковата молба
ищцата твърди, че е законен наследник на Д.Ц.Л., починал на
10.06.1987 г., който приживе притежавал процесния недвижим имот, съгласно Протокол от 07.03.1975 г.
на ПлРС по гр. д. №402/1975 г. Сочи, че след смъртта
му това наследство е останало открито за нея и съгласно чл.5, ал.1 от ЗН й се
полага 1/3 идеална част. Излага, че имотът се владеел и ползвал от брат й Ц.Д.Л.,
който починал на 22.10.2012 г. Твърди, че дотогава не са се разбирали с
останалите наследници как ще поделят това наследство, но че при разговор със
съпругата на покойния й брат и неговата дъщеря /ответница по делото/ как да се
разберат за процесния имот същите й заявили, че
всичко е уредено и, че Н.И. го е получила като дарение от родителите си.
Навежда доводи, че след направени от нея проверки установила, че на 16.05.2000
г. нот. В. П.- е издала нот.
акт № 114, том І, рег. № 1852, дело №1180/2000 г. за признаване на правото на собственост върху
процесния имот по давностно
владение на брат й, който не го бил декларирал по закон в служба „Местни данъци
и такси“ гр. Плевен, а впоследствие
на15.06.2012 г. Ц.Л. и И. Л. са дарили имота на дъщеря си. Твърди, че до 2012
г. е плащала данъците за нейния дял от имота. Поради изложеното моли съда да
уважи предявения иск.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание процесуалния представител на ищцата моли съда да уважи
предявения иск и да им присъди разноски. Сочи, че правото на собственост не се
погасява по давност, а по давност се придобива когато няма наследодатели и
претенции от трети лица. Подробно излага мотиви за различия в издадени
Удостоверения за наследници на Ц.Д.Л..
В рамките на предоставения им
срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Твърди, че искът е допустим, но неоснователен. Счита, че искането за
прогласяване на нищожност на двата нот. акта е
неоснователно, тъй като е спазена формата за тяхното издаване, издадени са от
действащи нотариуси и не противоречат на закона и добрите нрави. Сочи, че с
нотариален акт от 2000 г. родителите й са придобили правото на собственост
върху процесния имот по давностно
владение. Навежда доводи, че при съставянето на акта са разпитани трима
свидетели, събрани са писмени документи относно факта, че имота се владее
повече от 10 години от родителите й. Твърди, че единствено те са ползвали и
обработвали дворното място, грижили са се за сградите в имота, правили са
редица подобрения със свои средства и труд, като никой от другите наследници на
починалия им общ наследодател Д. Л. не е имал претенции за собственост, нито са
ползвали или владели имота. Сочи, че ищцата, тъй като живее в с. Р. е знаела,
че имота се ползва единствено от брат й Ц. и неговото семейство, обстоятелство,
което тя не е оспорвала. За неоснователно счита и твърдението на ищцата, че
същата е заплащала данъците на имота. Твърди, че същите са заплащани от нейния
баща, а от 2012 г. е започнала тя да плаща същите. Навежда доводи, че родителите
й са владели имота като свой, като пред всички те са демонстрирали и
декларирали своята собственост, като със снабдяването на нотариален акт през
2000 г. са обективирали поведение, касаещо отблъсването на владението на другите наследници.
Сочи, че нотариалния акт е вписан в Агенцията по вписванията и е
противопоставим на трети лица, тъй като
регистърът е публичен и всеки може да се осведоми за неговото съществуване.
Излага, че праводателят й е довел до знанието на
другите наследници намерението си да свои имота и ги е уведомил чрез
поведението си, че това е неговият имот и, че другите наследници не са
допускани да живееят или ползват сградите, както и да
обработват дворното място. Поради изложеното счита, че родителите й са
осъществили фактическия състав на оригинения придобивен способ – давностно
владение по отношение на процесния недвижим имот.
Поради изложеното счита, че предявените искове са неоснователни.
В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалния
представител на ответника оспорва предявения иск и моли съда да отхвърли същия.
Твърди, че издадените нотариални актове не са нищожни, тъй като е спазена
формата за тяхното издаване. Сочи, че ищецът не е конкретизирал основанието въз
основа, на което счита, че издадените нот. актове са
нищожни. Навежда доводи и, че предявения иск с правно основание чл.108 ЗС е
неоснователен и недоказан, тъй като ищцата не е доказала, че е собственик на
1/3 идеална част от недвижимия имот. Твърди, че владее имота на правно
основание – договор за дарение, като преди това имотът е владян от нейните
родители явно и необезпокоявано, без преди това някой да е имал претенции за
това върху имота. Излага, че родителите й са демонстрирали поведение на
собственици и са показали, че упражняват фактическа власт върху имота за себе
си, факт който счита, че е доказан от разпитаните по делото свидетели. Навежда
доводи, че всички в с. Р. знаят, че този имот е собственост на Ц. и И., както
и, че ищцата е знаела това, тъй като живее в същото село и има дворно място в
съседство. Излага, че се е установило, че ищцата не е ползвала нито имота, нито
дворното място, нито къщата и не е предявявала претенции за собственост, а е
идвала само на гости. Поради изложеното счита, че чрез гласните и писмените
доказателства се е установило, че ответницата е собственик на процесния имот и е упражнявала необезпокоявана фактическа власт върху имота с присъединяване
на владението на родителите си, което също е явно и необезпокоявано. Моли съда
да й присъди и разноски.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Установява се от приложени по
делото Протокол от 07.03.1975 г. по гр.д. №402/1975 г., че вследствие на
извършена делба е поставен в дял и Д.Ц.Л. е станал собственик на дворно място с
площ от 840 кв.м., представляващо парцел ***, ведно с построената в дворното
място къща от 70 кв.м., кухня от 12 кв.м. и сайвант от 40 кв.м. при съседи: от
две страни улица и от две страни ***.
Видно от представеното по делото
Удостоверение за наследници на Д.Ц.Л. е, че негови наследници са Р. Д.П.
/дъщеря/, Ц.Д.Л. /син/ и Е.Д.П. /дъщеря/.
Установява
се, че с НА №114, том I, дело № 180 от 16.05.2000г. на нотариус В.П. с рег. № 082 на НК София
с район на действие ПлРС, че, Ц.Д.Л. е признат за
собственик по давностно владение на следния недвижим
имот: дворно място находящо се в с. Р., съставляващо
парцелХХV-46, в стр. кв.22, по плана село Р., цялото с площ от 790 кв.м., с
неуредени сметки по регулация за 35 км.м., ведно с построената в него жилищна
сграда и стопански постройки, при съседи – от две страни улица, ***.
Видно е, че с НА №1457, том І,
дело № 126 от 15.06. 2012 г. на нотариус П.Х.
с рег. № 377 на НК София с район на действие ПлРС, Ц.Д.Л.
и И. П. Л. са дарили на дъщеря си Н.Ц. Л. гореописания недвижим имот.
От представената по делото
извадка от регистър на процесния имот се установява, че като бивши собственици на
имота са заличени Д.Ц.Л. и Е. Д.П., а като такъв е вписана Ц. П.П..
Установява се от приложените по
делото квитанции от заплащани местни данъци и такси, че Д.Ц.Л. е заплащал
същите по отношение на спорния недвижим имот.
По делото са приложени и копия от
нотариално дело №126/2000 г. по описа на нотариус В.П. с рег. № 082 на НК София
с район на действие ПлРС и копие от неунищожените
документи от нот. дело № 126 на нотариус П.Х. с рег.
№ 377 на НК София, от които е видно какви документи са приложени при
изповядване на сделката.
По делото са ангажирани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите В.Н.В., В.
П. Ц. и В.П.Г..
Свидетелят В.Н.В. свидетелства,
че познава ответницата, която притежава къща и двор в село Р.,
на което те са съседи. Твърди, че знае, че Н. е собственик на този имот от 2012
г., като преди 2012 г. собственици на
тези имоти са били нейните родители - Ц.Л. и И. Л.. Разказва, че след като е придобила
имота ответницата и съпругът й са започнали да извършват ремонтни работи в
имота - сменяне на дограми, правили навеси, кухня с баня и тоалетна. Сочи,
че именно той е бил майстор на тези ремонтни дейности и именно младото
семейство му е заплатило за тях. Описва, че преди да стане Н. собственик на
имота, нейният баща го е ползвал и то
откакто се е родил- там е израсъл и е живял в него до смъртта си. Твърди, че
само Ц. и неговата съпруга са ползвали имота. Сочи, че не знае да е имало претенции
за този имот от роднини и по конкретно от сестрите му. Разказва, че дворното място се е обработвало
само от Ц. и И.. Твърди, че откакто се е омъжила Е. не живее в къщата, а идва
там като на гости. Сочи и, че не е идвала да обработва земята. Излага, че
откакто Е. е излязла от имота, той не знае да е идвала да иска да ползва къщата
и дворното място. Разказва, че след като е починал общият им наследодател не е
предявявала претенции да иска да ползва къщата. Навежда доводи, че ищцата знае,
че Ц. и И. са ползвали този имот и са го обработвали, а след тях и дъщеря им.
Твърди, че както той, така и хората от селото знаят, че Ц. и И. са собственици
на имота, както и, че не знае между страните да е имало дела. Разказва и, че
ищцата има двор, който е съседен на този на ответника.
Свидетелката В. П. Ц.
свидетелства, че познава ответницата, тъй като са съседи в село Р.. Сочи, че знае,
че Н. *** правила подобрения - навес, нова стая, нова маза. Разказва, че тези подобрения са извършвани от Н.
и съпругът й. Излага, че преди Н. да стане собственик на имота, той е бил
собственост на баща й, който й го е прехвърлил чрез дарение. Твърди, че преди
да й прехвърлят имота майка й и баща й са живели там, като уточнява, че това е
било откакто са встъпили в брак преди около 30 години. Сочи, че не е наясно
някой да претендира за този имот, тъй като те си го владеят и работят. Сочи, че
именно Ц. и И. тя знае като собственици на имота. Разказва, че не знае сестрата
на Ц. - Е. да е идвала да иска да обработва мястото. Сочи, че тя е идвала само
на гости. Излага, че Е. притежава двор в близост до къщата.
Свидетелката В.П.Г. разказва, че познава
ответницата, която притежава имот в с. Р., който преди това е бил на нейния
баща. Сочи, че баща й й е
прехвърлил имота преди да почине. Твърди, че откакто познава майката и бащата на
Н., те са владели този имот и, че тя ги познава именно като собственици на
имота. Излага, че не знае някой да е искал да владее имота. Предполага, че
ищцата е идвала като гостенин в имота. Твърди, че ищцата е знаела, че Ц. и И.
владеят имота.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на
чл.108 ЗС регламентира възможността на собственика да иска своята вещ
от всяко лице, което я владее
или държи, без да има
основание за това.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, за успешното провеждане на ревандикационните искове, ищецът
следва да установи в условията
на пълно и главно доказване кумулативното наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма,
а именно че е собственик на процесния имот на
твърдяното придобивно основание, както и,
че ответника се намира във владение
на тези имоти.
В случай на установяване на
горните предпоставки, за отхвърляне на предявения иск, в тежест на ответника е да докаже, че
владее имотът на
правно основание.
По делото ищецът навежда
твърдения, че е собственик на идеалната част от недвижимия имот въз основа на
наследяване. Между страните не се спори, а и се установява от представените по
делото доказателства, че собственик на имота е бил Д.Ц.Л., чиито деца са
ищцата, бащата на ответницата и сестра им Р. Д.П.. Не се спори и, че към датата
на завеждане на исковата молба, а и към настоящия момент имотът се владее от
ответника по делото.
Въз основа на представените
доказателства, съдът намира, че ищецът в условията на пълно и главно доказване
е установил по делото, че е придобил правото на собственост върху 1/3 идеална част от спорния недвижим
имот, въз основа на наследяване.
Поради доказване на факта, че
ищцата е собственик на процесния имот в тежест на
ответника е да докаже, че владее същия на годно правно основание. Ответницата
по делото се легитимира като собственик на имота въз основа на дарение на същия,
направено от нейните родители, които са придобили същия въз основа на давностно владение. Спорен по делото е въпросът дали праводателите на ответницата са придобили имота въз основа
на осъществено давностно владение.
Сънаследник може да придобие
по давност останал в наследство недвижим имот, ако упражнява фактическа власт
върху него повече от десет години и ако отблъсне фактическата власт на другите сънаследници (чл. 79, ал. 1 ЗС). Практиката на ВКС последователно приема, че ако сънаследник упражнява фактическа
власт върху съсобствен имот, съсобствеността върху
който произтича от наследяване сънаследникът владее своята идеална част на
имота, а по отношение на идеалните части на останалите сънаследници
упражнява фактическа власт в качеството на държател / ТР4/2012 Г. на ОСГК/. За да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части съсобственикът-сънаследник следва да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Действията трябва да
са явни и недвусмислени и да показват отричане владението на останалите
съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност
при спор за собственост този съсобственик следва да докаже, че е извършил
действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици-сънаследници и е започнал да ги държи за себе
си с намерение да ги свои, като тези действия следва да са доведени до знанието
на останалите съсобственици. Действията, с
които се демонстрира промяната на държането във владение, респ. промяната на намерението на съсобственика или сънаследника
да владее целия имот, следва да бъдат конкретни по отричане правата на
останалите съсобственици или сънаследници. Такива
действия са например: отказът на ползващият имота сънаследник да допуска
останалите сънаследници в имота, доведеното до
знанието на останалите наследници намерение на владеещия сънаследник да се
разпореди с имота само в своя полза или такова ползване на имота, което ясно
показва, че изключва владението на останалите наследници /например отдаването
му под наем на трето лице и изричен отказ да се заплаща част от получения наем
на останалите наследници/. В този смисъл са решение № 635 от 25.10.2010 г. по
гр.д.№ 1405 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о.,
решение № 6 от 22.01.2010 г. по гр.д.№ 2760 от 2008 г. на ВКС, Второ
г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК. Тези
действия следва да са станали достояния на останалите съсобственици или е
достатъчно същите да са имали възможност да научат за тях. В мотивите на
ТР № 1/6.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС е
прието, че действията по промяна на намерението следва да са доведени до
знанието на останалите съсобственици. Завладяването на
частите им по начало трябва да се манифестира пред тях и да се осъществи чрез
действия, отблъскващи владението им и установяващи своене,
освен ако това е обективно невъзможно. Обикновеното неползване на имота не води до
изгубване на правото на собственост. Неупражняването на фактическа власт върху съсобствения имот, само по себе си, също не представлява отказ от права. Сред действията, с
които се довежда до знанието на останалите сънаследници
намерението на сънаследник-съсобственик да свои целия имот не и е вписването на констативен нотариален акт, с който е признато право на
собственост, в полза на един от сънаследниците за
целия сънаследствен имот, нито вписването на протокол за съдебна спогодба,
постигната между съделителите за разпределение на
дяловете от наследственото имущество, включително и в хипотеза на нищожност на
делбата, поради неучастие на всички съделители, тъй
като съобразно разпоредбите на ЗС и Правилника за вписванията вписването няма
такова действие /в т.с. решение №161/19.07.2013 г. по гр.д.
№1163/2013 г. Поради изложеното съдът счита за неоснователни
твърденията на ответника, че чрез снабдяване с констативен нотариален акт е обективирал отблъскване на владението на останалите сънаследници.
От ангажираните по делото
доказателства не се установи да е
налице същественият елемент от
предвиденото в чл. 79 от ЗС придобивно основание - праводателят на ответника да е демонстрирал пред останалите сънаследници и по конкретно пред ищцата по делото, намерението си да свои целия имот и
да е отблъснал по някакъв начин владението на последната. Няма данни промяната в основанието да е дошла до знанието на ищцата, нито пък тя да не е допускана в имота. Напротив свидетелските показания са
непротиворечиви в тази насока, а именно че ищцата е идвала в имота. Действително свидетелите твърдят, че са
възприемали, че ищцата е посещавала имота като гостенин, но по делото не се
представиха доказателства, че тя е възприела имота като чужд – като собственост
на брат й, за да може да се обоснове тезата, че същият е отблъснал нейното
владение и тя е била наясно с този факт, поради което се е чуствала
и като гостенин в този имот. Дори да бъде прието, че праводателите на ответника, съответно и той /ответника/ след прехвърляне на
имота да е ползвал необезпокоявано същия, на какъвто извод водят разпитаните по
делото свидетели,
това не е факт, който доказва владелчески действия,
насочени срещу сънаследника, защото не отговаря на изискването на
несъмненост на владението. Декларирането на имота и заплащането на данъци,
съгласно константната съдебна практика, също не се включва в обективните
действия на владението и не изразява промяна в намерението за своене. Намерението на сънаследника да
придобие по давност процесния имот се установява
единствено от факта на съставяне на констативния нотариален акт. Доколкото обаче практиката на ВКС приема, че
вписването на такъв акт не е действие, което да довежда до знанието на другия
сънаследник, намерението за своене, съдът приема, че ищеца
не е узнал за намерението на другия съсобственик на владее имота като свой. Липсата на фактически
действия, чрез които праводателят
на ответника да е манифестирал
спрямо другия сънаследник субективното си отношение за
своене на процесния имот,
както и липсата на доказателства, установяващи, че останалите сънаследници са разбрали за промененото отношение на
владеещия сънаследник, да упражнява фактическата власт само за себе си, дава
основание да се приеме, че не е налице явно и необезпокоявано владение по
смисъла на чл. 79, ал.1 ЗС, което да е довело до придобиване на собствеността по давност. Изложените съображения обосновават извода на съда, че поради липсата на
субективния елемент на владението за претендирания
период праводателя
на ответника е бил обикновен
държател на имота и не е владял същия, поради което и правото на собственост на
същия на заявеното с оспорения констативен нотариален акт основание - придобивна давност, не се доказа в претендирания
размер. Тъй като по делото се установи
по безспорен начин, че праводателят на ответника не е
собственик на 1/3 идеална част от недвижимия имот, то следва и, че ответника не
е придобил правото на собственост върху процесната
идеална част.
С оглед на изложеното, съдът приема, че предявеният от ищцата ревандикационен иск иск е основателен и следва да бъде уважен в посочения размер.
По искът с правно основание чл. 537, ал.2 ГПК:
По претенцията с правно основание
чл.537, ал.2 ГПК: Уважаването на посоченото искане е обусловено от решението на
съда по основния иск по чл.108 ал.1 ГПК. Следва да се отбележи, че дори и да
нямаше предявена изрично такава претенция, съдът служебно следва да се
произнесе при такъв изход на спора и да измени издадения констативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК, когато охранителния акт засяга
правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се
разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползват от
акта, като при уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя. Поради
уважаването в случая на главния иск е в размер 1/2 ид.
част от правото на собственост върху имота, последицата ще бъде и изменение на нотариалния акт в същия размер.
В конкретния случай, предвид основателността на главния иск, то следва да се
отмени НА за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение НА №114, том I, дело № 180 от 16.05.2000г. на нотариус В.П. с рег. № 082 на НК София
с район на действие ПлРС за 1/3 ид.ч. от процесния имот, но и също по отношение на придобиването
като основание давностно владение.
Съгласно ТР №3/2012г. на ОСГК, на отмяна по реда
на чл.537, ал.2 ГПК подлежат
само констативни нотариални актове, с които се удостоверява
право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи
сделки, с които се прехвърля, изменя
или прекратява вещно право върху
недвижим имот. Поради изложеното не следва да
бъдат отменяни съставените НА №1457, том І, дело № 126 от 15.06. 2012 г. на нотариус П.Х. с рег. № 377 на НК София
с район на действие ПлРС, обективиращ
договор за дарение на недвижим имот.
По
делото своевременно е направено искане за присъждане на разноски. Видно от
представения договор за правна помощ и съдействие възнаграждението, което е
договорено между ищеца и процесуалния му представител е в размер на 2000.00 лв.
В същия не е отбелзяно дали договорената сума е платена
в брой или по банков път.С оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК „заплатените
от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска,
като това обаче е единствено и само на направените, но не и на уговорените
разноски. Общият принцип, заложен в чл. 78 ГПК, е че на присъждане подлежат
само действително извършени разноски. (Опр. №
100/29.04.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1040/2010 г., на IV г.о.; Опр. № 134/07.06.2011г. на ВКС по гр.д. № 617/2010 г., на
IV г.о.). Не се присъждат суми, които реално не са заплатени, а само е поето
задължение за това - Опр. № 133/15.03.2012г. на ВКС
по ч.гр.д. № 374/2011 г., на I г.о. В
този смисъл е и постулатът на т.1 от ТР №6/2012г. на ОСТГК на ВКС, съгласно
който „Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на
плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за
това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за
правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.” Ето защо, доколкото
разноските за адвокатско възнаграждение действително не са сторени, а
единствено уговорени, съобразявайки ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, настоящият
състав намира, че същите не следва да бъдат присъждани.
Ответника следва да бъде осъден
да заплати на ищцата единствено сторените разноски за държавна такса в размер
на 51,41 лева, доколкото са налице доказателства за реалното им сторване.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, по отношение на Н.Ц.И., ЕГН ********** с адрес ***, че Е.Д.П., ЕГН ********** с адрес ***, е собственик на следния
недвижим имот: 1/3 идеална част от недвижим имот, съставляващ УПИ ***
постройки по новия регулационен план на с. ***, при граници и съседи: от двете
страни – улица; ***, а по стар регулационен план, представляващ УПИ ***, ведно
с построените в него жилищна сграда и постройки, при граници и съседи: от двете
страни улица, и от двете страни *** на основание наследяване.
ОСЪЖДА Н.Ц.И., ЕГН ********** с адрес ***, ДА
ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на Е.Д.П., ЕГН ********** с адрес ***, върху следния недвижим имот: 1/3
идеална част от недвижим имот,
съставляващ УПИ *** постройки по новия регулационен план на с. ***, при граници и съседи: от двете
страни – улица; ***, а по стар регулационен план а по стар регулационен план,
представляващ УПИ ***, ведно с построените в него жилищна сграда и постройки,
при граници и съседи: от двете страни улица, и от двете страни ***.
ОТМЕНЯ, на основание на чл. 537, ал. 2 от ГПК, нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит по давностно владение №114, том I, дело № 180 от 16.05.2000г.
на нотариус В.П. с рег. № 082 на НК София с район на действие ПлРС в ЧАСТТА до размер
на 1/3 идеална част от правото на собственост, и в ЧАСТТА относно придобиване
по давностно владение, за следния недвижим имот: 1/3 идеална част от
недвижим имот, съставляващ УПИ *** постройки по новия регулационен план
на с. ***, при граници и съседи: от двете страни – улица; ***, а по стар
регулационен план а по стар регулационен план, представляващ УПИ ***, ведно с
построените в него жилищна сграда и постройки, при граници и съседи: от двете
страни улица, и от двете страни ***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н.Ц.И., ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.П., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 51,40 лв.,
направени по делото
разноски.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Е.Д.П., ЕГН ********** с адрес *** за осъждане на ответника ГПК Н.Ц.И., ЕГН ********** с адрес ***
да заплати сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева, поради липса на доказателства за реално
сторване на такива.
НА осн.
чл. 115 ал. 2 от ЗС дава ШЕСТМЕСЕЧЕН
срок на ищцата, след влизане в сила на решението, за отбелязването му в
Службата по вписвания гр. Плевен.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: