Решение по дело №870/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260623
Дата: 10 май 2021 г.
Съдия: Пенка Кръстева Стоева
Дело: 20195300100870
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2019 г.

Съдържание на акта

                                                  Р Е Ш Е Н И Е

                               №. 260623  10.05.2021г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Пловдивски окръжен съд,

Гражданска колегия                    ХХІІ-ри гр. състав

         На тринадесети април                           две хиляди двадесет и първа година

         в публично заседание в следния състав:                                                                                                              Председател:  Пенка Стоева

         Секретар: Недялка Кратункова

като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева

         гражданско дело №870 по описа за две хиляди и деветнадесета година,

         за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Евентуален иск по чл.42,ал.2 от ЗЗД.

 

         Предварителна бележка: С Определение №260029/20.01.2021г. по в.гр.д. №19/2021г. на ПАС, въззивният съд е отменил Решение №260103/25.09.20г., постановено по гр.дело №870/2019г. на ПОС, в частта, имаща характер на определение, с която е оставен без разглеждане иска по чл.42,ал.2 от ЗЗД и е върнал на ПОС гр.дело №870/19г. с указание да се произнесе по същество и по предявения от ищцата евентуален иск, поради което, както и защото в проведеното на 13.04.21г. съдено заседание не са повдигани искания по доказателства, а единствено е даден ход на устните състезания по евентуалния иск и са приключени, всички факти, приети от съда за установени с постановеното от него Решение №260103/25.09.20г. при произнасянето по главния иск, ще се считат от съда за установени по същия начин при произнасянето на съда и по евентуалния иск, предмет на това решение, без да се преповтарят, а като съдът препраща за тях към приетото с негово Решение №260103/25.09.20г.

 

         Ищцата Ж.И.Т., ЕГН **********,***, кантора *, адв.Ц.Т., моли съда да прогласи спрямо ответницата Б.Х.Т., ЕГН **********,***, адв.Н.Ш., че договорът за покупко-продажба, сключен на ****г.с н.а.№104, том І, рег.№1272, н.д. 103/16г. на нотариус К. А., по силата на който ищцата, действаща чрез адвокат В.И.Д.-Г., с пълномощно с нотариална заверка на подпис и на съдържание с рег.№№1249 и 1250 на нотариус К. А., е прехвърлила на ответницата Б.Х.Т. собствения си апартамент, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.530.2179.3.3., ведно с прилежаща изба и 1.555% ид.части от общите части на сградата, е недействителен, тъй като сделката от нейно име е осъществена от пълномощник без представителна власт /пълномощник, легитимирал се с унищожаемото пълномощно, а тя нито е потвърдила действията му, нито желае да ги потвърди / виж исковата молба на л.2-л.4 и молба вх. №17771/10.06.19г. за отстраняване нередовности на исковата молба на л.37-л.38/.

         Пледира по същество за уважаване на иска, тъй като с извършената поправка на нотариален акт, в производството по която е взела лично участие, липсва изрично нейно изявление относно съществото на сделката, тъй че да се счита, щото по този начин е потвърдила действията на пълномощника, а исковата и молба е достатъчна индиция, че не желае да потвърди тези действия, а напротив- счита ги за ненастъпили по отношение на себе си. Не претендира разноски. При първоначалното даване на ход на устните състезания е развила съображения с писмена защита вх.№262653/23.09.2020г.

 

         В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба с вх.№27245/17.09.19г. /виж л.66-л.72/, с който е признала евентуалния иск за допустим, но го е оспорила като неоснователен.

         Оспорила е и всички наведени от ищцата обстоятелства, на които исковете са основани. Оспорила е във връзка с евентуалния иск твърденията на ищцата, че действията на пълномощника и адв.Д.-Г.по извършената сделка за продажба не са били потвърдени от нея. Във връзка с противното навежда твърдението, че на 13.07.16г. е съставен н.а. за поправка на н.а №104/21.04.16г., в който ищцата сама е участвала, и това доказва, че ясно е разбирала какъв е бил смисъла на извършената сделка.

         Пледира по същество за отхвърляне на евентуалния иск с присъждане на разноските по списъка, представен в с.з. от 13.04.21г. /виж л.211/.

 

         Съдът, като взе предвид твърденията и доводите на страните, както и приетите за установени в производството по гр.д. №870/19г. с постановеното от него Решение №260103/25.09.20г. /л.176-л.182/ релевантни и за двата съединени за общо разглеждане искове факти намери, че предявеният евентуален иск е допустим, а разгледан по същество е неоснователен и следва да се отхвърли, при следните съображения:

 

         І.По допустимостта.

         Доколкото ищцата е предявила евентуалния си иск под условието, че следва да се разгледа, ако съдът уважи главния предявен от нея иск, с първоначално постановеното по делото решение съдът не се е произнесъл по него, тъй като е счел, че не се е сбъднало процесуалното условие, поставено от ищцата за разглеждането му, доколкото главният и иск е бил отхвърлен.

         След връщане на делото от ПАС с указания за разглеждане по същество и на евентуалния иск, този състав няма право на собствена преценка по същия въпрос, а е обвързан от дадените му от горната инстанция задължителни указания, тъй че не подлага на коментар налично ли е условието за разглеждане на този иск или не, а доколкото обстоятелствата, на които ищцата го е основала, попадат в хипотезата на чл.42,ал.2 от ЗЗД, след даденото в тази връзка задължително тълкуване с ТР №5/12.12.16г. по т.д. №5/14г. на ОСГТК на ВКС, го намира за допустим, при надлежна активна и пасивна процесуална легитимация на страните в производството, в качеството им на продавач, извършил действия по разпореждане с недвижим имот чрез пълномощник, и на купувач по прехвърлителната сделка.

         ІІ.По основателността.

         Предявеният иск е неоснователен, тъй като не се установи при сключване на договора от 21.04.16г., с който ищцата се е разпоредила в полза на ответницата със собствения си недвижим имот, тя да е била представлявана от лице без представителна за сключване на този договор власт, а разпоредбата на чл.42,ал.2,изр.1 от ЗЗД ясно изисква две кумулативно налични предпоставки за признаване на търсената недействителност- лице, от името на което е сключен договор без представителна власт, и липса на потвърждение на действията, извършени от негово име без представителна власт.

         В конкретния случай, въз основа подробно мотивираното от този състав в решението му по главния иск, в производството се установи, че извършеното от ищцата на 20.04.16г. упълномощаване на адв.В.И.Д.-Г. с пълномощно с нотариална заверка на подпис и на съдържание с рег.№№1249 и 1250 на нотариус К. А., да извърши разпореждане със собствения и недвижим имот, не е унищожаемо на соченото от ищцата основание- тъй като не можела да разбира свойството и значението на извършеното от нея действие, а е валидно, поради което и договорът за продажба, сключен на 21.04.16г., с който ищцата се е разпоредила със собствения си недвижим имот в полза на ответницата, чрез адв.Д.-Г, е сключен от името на ищцата чрез лице, което е имало надлежна представителна власт, дадена му от нея, за сключване на точно този договор, който пълномощникът е сключил, и изцяло в рамките на дадената му от ищцата представителна власт, както по отношение на обекта на прехвърляне, така и по отношение на купувача, цената на сделката и начина на плащането и.

         Предвид горното, сключената от името на ищцата като продавач сделка на разпореждане не се нуждае от потвърждаването, за което говори чл.42,ал.2,изр.първо от ЗЗД, защото то е необходимо само в случай, когато сделката е сключена от името на продавач, действащ чрез лице без представителна власт, а това означава, че договорът е действителен по отношение на ищцата и без оглед това дали го е потвърдила или не, а не недействителен, както тя пледира по съществото на евентуалния иск.

         За горния смисъл на разпоредбата ясна индиция се съдържа и в чл.42,ал.2,изр.второ от ЗЗД, който изисква за потвърждаването същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора, за да замести потвърждението липсващото упълномощаване, като даде и ясен израз на волята на разпоредилия се чрез лице без представителна власт, че извършеното от него действие е било желано и целено от продавача.

         Ето защо, без правно значение в случая остава и довода на ищцата, че тя не е потвърдила извършената сделка и не желае потвърждаването и, ясна идниция за което е предявения от нея иск, защото сделката не е в състояние на висяща недействителност, а изцяло валидна, а това, че ищцата вече е променила волята си, след нейното извършване, не е достатъчно, за да отмени прехвърлителните последици на извършеното в полза на ответницата от нейно име разпореждане.

         Предвид горното правно становище, съдът намира за излишен коментара на развитите от страните доводи за това, може ли да се счита за потвърждение по смисъла на чл.42,ал.2,изр.първо от ЗЗД личното участие на ищцата в производството по съставяне на нотариален акт за поправка на нотариалния акт за извършване на атакуваната като относително недействителна продажба от 21.04.16г., макар тази поправка, както с основание изтъква в пледоарията си пълномощникът на ищцата, да е такава в изписания в първоначално съставения нотариален акт за продажба единен неин граждански номер, и макар, както с основание изтъква в пледоарията си пълномощникът на ответницата, в нотариалния акт за поправка да е ясно изписано, че е такъв за поправка на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, като ищцата участва в нотариалното производство по поправка в качеството и на продавач, при които данни наистина няма как да се смята, че не е желала и действието на сделката, в която е извършената поправка, макар и конклудентно.

         По изложените съображения съдът счете, че евентуалният иск на ищцата е също неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

 

         В частта за разноските.

         Разноски претендира само ответницата и такива и се следват с отхвърляне на иска, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.

         Ответницата претендира по списъка, който е представила в с.з. от 13.04.21г., присъждане на разноски в размер на 1000лв. /виж списъка на л.211/.

         Ответницата е установила в процеса направата на разноски в размер на търсената сума, съставляващи уговорен и заплатен в брой адвокатски хонорар на адв.Ш., който я е представлявал в производството /виж л.212/, тъй че същите следва да и се присъдят.

 

При тези мотиви, съдът                  Р  Е Ш И:

 

Отхвърля иска на Ж.И.Т., ЕГН **********,***, кантора *, адв.Ц.Т., срещу Б.Х.Т., ЕГН **********,***, адв.Н.Ш., за прогласяване за недействителен на договора за покупко-продажба, сключен на ****г.с н.а.№104, том І, рег.№1272, н.д. 103/16г. на нотариус К. А., по силата на който ищцата, действаща чрез адвокат В.И.Д.-Г., с пълномощно с нотариална заверка на подпис и на съдържание с рег.№№1249 и 1250 на нотариус К. А., е прехвърлила на ответницата Б.Х.Т. собствения си апартамент, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.530.2179.3.3., ведно с прилежаща изба и 1.555% ид.части от общите части на сградата, тъй като сделката от нейно име е осъществена от пълномощник без представителна власт /пълномощник, легитимирал се с унищожаемото пълномощно, а тя нито е потвърдила действията му, нито желае да ги потвърди.

Осъжда Ж.И.Т., ЕГН **********,***, кантора *, адв.Ц.Т., да заплати на Б.Х.Т., ЕГН **********,***, адв.Н.Ш., сумата от 1000-хиляда лева, съставляваща разноски в производството по евентуалния иск.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                           Окръжен съдия: