Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 225
гр. Сливен, 24. 10. 2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на тринадесети октомври, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 316 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 95 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба, подадена от К.В.М. с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: ***, против отказа на служител от отдел обслужване и отказа на публичен
изпълнител при ТД на НАП Бургас да бъдат издадени Удостоверения за наличие или липса
на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, потвърдени с Решение № 74 от 09.08.2022
г. на Директора на ТД на НАП Бургас. В жалбата е извършено позоваване на чл. 87, ал. 7 от ДОПК и се твърди, че: жалбоподателят е п. по п. на „ТАЙГ“ ЕООД с ЕИК: *********
и на ЕТ „Ц.-Д.-Ц. К.“ с ЕИК: *********, за които на 19.07.2022 г. е входирал в
НАП искане за издаване на Удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК; след като
жалбоподателят е представил на органите по приходите нотариално заверено
пълномощно, не е необходимо изрично волеизявление от упълномощителя за
получаване на исканото удостоверение. Заявено е искане за отмяна на обжалваните
откази.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
явява лично. Поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява.
Представлява се от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата
като неоснователна, излага съображения в подкрепа на твърденията си, претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 19.07.2022 г. от жалбоподателя М. са подадени:
Искане за издаване на документ Вх. № 200162200554337 от 19.07.2022 г. и Искане
за издаване на документ Вх. № 200162200554351 от 19.07.2022 г. – и двете по описа на ТД на
НАП Бургас. С първото искане – Вх. № 200162200554337 от 19.07.2022 г. по описа
на ТД на НАП Бургас, от жалбоподателя е поискано издаване на Удостоверение за
наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК по отношение на „ТАЙГ“
ЕООД с ЕИК: *********. Към искането е приложено Пълномощно с нотариално заверен
подпис, изходящо от Ц. Д. К. в качеството й на у. на ТАЙГ“ ЕООД, с което жалбоподателят М. е
упълномощен да я представлява пред ТД на НАП. С второто искане– Вх. №
200162200554351 от 19.07.2022 г. по описа на ТД на НАП Бургас, от жалбоподателя е
поискано издаване на Удостоверение за наличие или липса на задължения по чл.
87, ал. 6 от ДОПК по отношение на ЕТ „Ц.-Д.- Ц. К.“ с ЕИК: *********. Към
искането е приложено Пълномощно с нотариално заверен подпис, изходящо от Ц. Д. К. в
качеството й на у. на ЕТ „Ц.-Д.-Ц. К.“, с което жалбоподателят М. е упълномощен
да я представлява пред Териториална данъчна дирекция – Сливен.
В представената административна преписка липсват
документи, удостоверяващи произнасяне в писмена форма по исканията на
жалбоподателя. В писмено становище от ответника по жалбата, чрез упълномощен
процесуален представител, входирано в деловодството на съда на 28.09.2022 г., е
заявено, че по исканията са издадени устни откази.
С жалба Вх. № 94-К-261 от 20.07.2022 г. по описа на ТД
на НАП Бургас, жалбоподателят М. е обжалвал пред Директора на ТД на НАП Бургас
отказите на служителите на ТД на НАП Бургас да бъдат издадени поисканите
удостоверения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК.
С Решение № 74 от 09.08.2022 г. на Директора на ТД на
НАП Бургас е оставена без уважение жалба с Вх. № 94-К-261 от 20.07.2022 г. по
описа на ТД на НАП Бургас, подадена от К.В.М. срещу отказа на служител от отдел
обслужване и отказа на публичен изпълнител да му бъде предоставена данъчно
осигурителна информация с Удостоверение за наличието или липсата на задължения
по чл. 87, ал. 6 от ДОПК. Териториалният директор е счел жалбата за
неоснователна.
Решението е съобщено на жалбоподателя М. на 15.08.2022
г. Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство, е
подадена на 15.08.2022 г.
Въз
основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата
е допустима. Подадена е в законоустановения срок по чл. 95, ал. 1 от ДОПК, от
легитимирано лице, за което обжалваните откази са неблагоприятни и при наличие
на правен интерес.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
По
делото е установено, че по подадените от жалбоподателя М. искания са издадени
устни откази от служител от отдел обслужване
и от публичен изпълнител – при ТД на НАП Бургас.
В Глава
дванадесета от ДОПК, озаглавена „Административно обслужване“, е регламентирана
процедурата по издаване на документи от значение за признаване, упражняване или
погасяване на права или задължения, включително и на удостоверения. Искането за
издаване на съответния документ поставя и началото на производството пред компетентната териториална дирекция. Предвидено е, че
исканият документ се издава в 7-дневен срок от постъпване на искането, ако не е
предвиден по-кратък срок /чл. 90, ал. 1 от ДОПК/, а отказът да се издаде
поисканият документ се съобщава в 7-дневен срок от издаването му /чл. 91, ал. 1
от ДОПК/.
Съгласно
чл. 59, ал. 1 от АПК, административният орган издава или отказва издаване на
акта с мотивирано решение. Когато административният акт се издава в писмена
форма, той следва да има определено съдържание /чл. 59, ал. 2 от АПК/. Устни административни актове, както и административни
актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е
предвидено в закон /чл. 59, ал. 3 от АПК/.
Формата
е нормативно регламентирано изискване към външното представяне на
волеизявлението, съдържащо се в административния акт. Общо правило е
индивидуалните административни актове да се издават в писмена форма.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК отделя хипотезата „когато административният
акт се издава в писмена форма“ от останалите случаи, които са намерили
регламентация в ал. 3 от същата разпоредба и която сочи, че устни
административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия
или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Специалните
закони могат да въвеждат допълнителни или различни изисквания към формата на
административните актове, които се издават въз основа на тях. Цитираната
нормативна уредба налага извод, че ако в специален закон няма изрично изискване
за определена форма, индивидуалните административни актове по този закон следва
да спазват изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. В приложимия за случая ДОПК
липсва разпоредба, в която да е предвидено издаване на устен отказ по отношение
на искане за издаване на документ, от което следва, че не е въведено изключение
от общото правило за писмена форма на индивидуалните административни актове по
този закон, поради което същата е задължителна. Следователно отказът да се
издаде поискан документ трябва да е в писмена форма и да съдържа задължителните
реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК.
По
делото не е установено, а и не се твърди обжалваните откази да са издадени като
електронен документ. Напротив, от ответника по жалбата е заявено изрично, че по
подадените от жалбоподателя искания са издадени устни откази. Поради
изложеното, не е необходимо да се изследва наличие и изпълнение на визираните в
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги предпоставки
за валидност на електронното изявление.
При
обжалваните откази е налице нарушение на формата. В случая не е спазено
изискването за писмена форма на административния акт, което е условие за
действителност. Тъй като в АПК е въведена писмена форма като законово изискване
за валидност на индивидуалния административен акт, постановяването му във
форма, различна от писмената, извън случаите по чл. 59, ал. 3 от АПК и на
законната фикция на чл. 58, ал. 1 от АПК, го прави нищожен. По правило
нищожността на един административен акт е порок, който е толкова тежък, че
прави абсолютно невъзможно санирането му. Като критерий за нищожност, теорията
и практиката приемат засягане на установената в закона форма при издаването на
акта до степен на същественост толкова сериозна, че да може да се приравни на
липса на акт - липса на волеизявление, пълна липса на всякакви мотиви или устно
волеизявление, когато според закона е задължителна писмена форма, какъвто е
настоящият случай.
По
изложените съображения, обжалваните откази са издадени при съществено
нарушаване на изискванията за форма, обосноваващи наличието на основания същите
да бъдат обявени за нищожни. Процесната жалба следва да бъде уважена, като се
обяви нищожността на оспорените откази. Преписката следва да бъде изпратена на
компетентния да се произнесе административен орган, който следва да издаде акт
в писмена форма, като разпореди издаване или отказ от издаване на исканите
удостоверения, съобразно относимите материалноправни разпоредби.
С оглед
изхода на спора, претенцията на ответника по жалбата за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
Воден от
гореизложеното, Административен съд – Сливен
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА
ЗА НИЩОЖНИ отказа на служител от отдел обслужване и отказа на публичен
изпълнител при ТД на НАП Бургас, издадени по Искане за издаване на документ Вх.
№ 200162200554337 от 19.07.2022 г. и по Искане за издаване на документ Вх. №
200162200554351 от 19.07.2022 г. – и двете по описа на ТД на НАП Бургас, подадени
от К.В.М. с ЕГН: **********.
ИЗПРАЩА
преписката чрез Директора на ТД на НАП Бургас, за предоставянето й на орган по
приходите или на публичен изпълнител от същата дирекция, който да разгледа и да
се произнесе с административен акт в писмена форма по Искане за издаване на
документ Вх. № 200162200554337 от 19.07.2022 г. и по Искане за издаване на
документ Вх. № 200162200554351 от 19.07.2022 г.– и двете по описа на ТД на НАП
Бургас, подадени от К.В.М. с ЕГН: **********.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.